Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Азиатската закусвалня.

Предишната тема Следващата тема Go down

Азиатската закусвалня.

Писане by Robbin. on Съб Ное 19, 2011 4:52 pm


Това малко и вмирисано на разнообразни неща заведение бе доста далеч от търговският сектор но от части това привличаше посетителите му като странен магнит. Тук дребнички азиатци щяха да ти помогнат да разчетеш написаното на техния си език меню и да си поръчаш нещо странно на вкус но адски хранително и сравнително евтино, което да те засити за достатъчно дълъг период от време, че да не ти се налага да си търсиш алтернативно хапване през деня. Клиентелата им бе вярна и разнообразна а превръщането й в редовна такава бе сложна поредица от взаимодействия- всички започваха като стресирани от екзотиката предлагана им но с времето мазохизмът се преражаше в привързаност и вкусовете реално им допадаха.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Грималкин on Сря Яну 11, 2012 12:10 pm

Обедна почивка!От известно време насам ги прекарвах в едно малко заведение близо до кабинетът ми,което открих наскоро и към което абсолютно пристрастена.И аз не знам как но се оказах влюбена към уютната атмосфера вмирисана на храна с неизвестен произход и изпълнена с разговори на непонятни за мен езици.Обичах да сядам на недотам чистите маси и да пуша докато чакам келнера със странно призношение и лекоглуповата усмивка да дойде да ми вземе поръчката.Блъснах тежката стъклена врата която от свеоя страна разклати звънчетата оповестяващи влизането на нов клиент.Намерих една свободна маса до прозореца и се настаних на нея така,че да мога да виждам хората вървящи по улицата.Блажено отворих менюто и се вторачих в заврънтулките надявайки се картинките отстрани поне бегло да ми подскажат какви ястия има на страницата.Нямаше особен смисъл да гадая и затова просто избрах нещо напосоки.Когато дойде сервитьорът ми се усмихна, изглежда вече бе започнал да ме разпознава.Беше хубаво момче с отвратително произношение.След десет минутен разговор успяхме да се разберем(напредвам,първия път ми отне почти половин час да обясня какво искам).Бях доволна от себе си,щях да се нахраня-успях да си поръчам даже бира и сладолед и наистина деня се очертаваше да бъде хубав.
avatar
Грималкин

Вид: : вещица
Име: : Грималкин Чинаски
Възраст: : 25
Дарба: : хипноза
Брой мнения : 13
Join date : 06.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Yukio on Нед Яну 22, 2012 4:26 pm

Чуждоземният сервитьор(не, наистина, той идваше от друго измерение) бе със свършваща смяна и следващата персона, която трябваше да го замести бе подранила- в резултат се бе получило някакво безгласно уговаряне и свежото "месо" бе поело всички незавършени поръчки. Юкио не знаеше защо се е хванал на работа тук, в това особено заведение, но не изпитваше особено силно възмущение. Напротив, намираше някакъв чар в това, че вършеше нещо полезно, беше самостоятелен и куп други работи. Да изкарваш сам парите си с някаква работа, която не е незаконна бе нещо хубаво и къде къде по-добре от миналото на модел на бельо и член на Интерпол, което явно бе имал преди да изгуби паметта си. Тук дори не възразяваха да му заделят от прясното месо стига да е много кърваво- беше благодарен, наистина улесняваха походите му в търсене на банки с животинска кръв. В този град имаше множество мрачни индивиди имащи способността да му доставят необходимото но му се струваше прекалено опасно. Не искаше да разваля сивото си ежедневие, то си бе сиво и обикновенно и дори скучно... но му носеше спокойствие и някаква безопасност. Не би го заменил за нищо на света; и това все пак бяха думи от същество намиращо утеха след толкова дълговековен живот просто да сервира разнообразна храна на щедри порции по шест часа дневно. Не знаеше до колко някогашната му същност би се възпротивила но тя бе категорично в миналото и нямаше желанието да й позволява да му се меси. Щом бе доволен друго нямаше значение.
Мъжът бе по-блед от обикновенно заради ниските температури царящи навън и вероятно всичко в него, което представляваше мъртва плът задвижвана от проклятие и желанието да хапе разни неща се бе бунтувало, опитвайки се да го накара да посинее като едно нормално същество. Резултатът бе все така апатично млечна белота, която много остро правеше паралел между тъмните му очи и коса. Облечен в небрежен и не особено привлекателен на вид винен пуловер с V-образна яка и дънки от евтина материя Юкио приличаше на някакъв студент, вероятно нещо свързано с философия или изкуство, който през свободното си време с честен труд изкарва парите необходими му да завърши образованието си, да се радва на квартира и така нататък. Реално дори нямаше нужда от парите- в банковата му сметка имаше количество, което му се струващо достойно да запълни няколко ддълготрайни живота но... тези пари не чувстваше като свои. Те бяха на онази му отдавна мъртва същност и принадлежаха на спомените, които никога повече нямаше да притежава. Беше логично с "мъртвия" да си отидат и неговите притежания и вампирът предпочиташе да се оправя сам с живота, изграждайки всичко от нулата. Бе пристигнал в този град просто така, беше си създал малък кръг от приятели и дом, в който да не му е неприятно да се прибере. Сега имаше работа и дневното му време се уплътняваше прекрасно. Поне за веднъж нещата се развиваха добре и не го притесняваха евентуални срещи с онова точно определено минало.
Юкио върза косата си в опашка ниско на тила, правейки си мислена бележка, че има евентуална нужда от фризьор в най-скоро време. Нахлузи и престилка и я върза на здрава панделка, преди да провери дали тефтерчето за поръчки и маркера са на място. Беше готов за действие и касиерката му се усмихна, сдържайки жизнерадостен кикот. Тя му бе някаква на вид опора след като му бе помогнала да вземе работата и да успее да оцелее след първия работен ден. Името бе Мери и ако отношенията им продължаваха да са толкова спокойни планираше да я покани на кафе, за да положи по-солидни основи на евентуално приятелство. Звънчето за готови поръчки го накара да се сепне и да побърза да изприпка до кухненските помещения в заведението; само един от готвачите му обърна внимание, бутайки в ръцете му нещо като хамбургер с гарнитура от яйца и бекон, поръсен с маслини и ... сос уасаби? Богове, това бе може би най-неприятният начин да смесиш източната кулинария със западната и да очакваш някакъв резултат. Сетивата му уловиха, че под яйцата има подредено суши, скариди с краставичка и вече окончателно му призля. Кой би поръчал нещо подобно? Готвачът го изпъди с звъчни цинизми на японски и Юки се въздържа от коментар, измъквайки се в страни за да добави странната чиния към бирата и купичката... паниран сладолед поръсен с краставички. За момент му се стори, че в менюто наистина не присъстват такива неща, но не искаше да спори. Таблата се вдигна във въздуха и той се понесе, насочвайки се към правилната маса към която трябваше да отиде всичко това. Мерна млада жена с червеникава коса и нищо повече и му се стори подозрително. Изглеждаше прекалено нормална за подобна странна поръчка а нямаше от кой друг да е дошло всичко това; останалите посетители отдавна вече консумираха а новите тепърва се редяха.
- Хамбургер с ... някакви неща - започна той, вдигайки чинията и очите му лекичко се присвиха. Не, това не бе професионално като изказване. - Пардон, екзотично меню, питие и десерт. Заповядайте. - вампирът внимателно подреди всичко, осъзнавайки... че е забравил да вземе и прибори.
avatar
Yukio

Вид: : Вампир
Име: : Юкио Такеба.
Възраст: : 21/500
Дарба: : unknown.
Брой мнения : 36
Join date : 20.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Грималкин on Пон Яну 23, 2012 8:04 pm

Идеално!Погледанах огромната купчина от вкусни ароматни и все още топли храни и изпитах чисто щастие.Маслинки,сос Уасаби,омари,бекон...невероятно.Спомням си,веднъж преди няколко години закусвах с приятеля си и му бях споменала,че искам да му кажа нещо важно.Важното беше,че трябва да отида на някакъв курс през уикенда,а му бях обещала да го прекараме заедно.Та когато седнахме и аз сложих пред себе си подобна разнородна купчина храна той реши,че съм бременна(имаше два по-малки братя и беше виждал майка си да нагъва по същия начин) и едва не откачи.От радост,че не съм,даже не се ядоса за курсовете.Усмихнах се при спомена и поех пръчката.Келнера беше едно симпатично младо момче което явно работеше тук,за да се издържа.Аз също докато учех работех като сервитьорка,но в нощен клуб където освен фъстъци нямаше нищо друго за ядене.Както повечето хора които за пръв път се сблъскват с хранителните ми навици и той и изглеждаше доста впечатлен.Благодарих и понеже бях много гладна,а и не блестях с особен интелект се нахвърлих на хранта с голи ръце докато той се отдалечаваше от мен в посока към кухнята.Осънзах,че бъркам някъде чак когато бърках с пръсти в соса,а сервитьора отново се задаваше срещу мен с комплект прибори.Започнах трескаво да бърша ръцете си със салфетките.Усмихнах се неловко надявайки се да нямам храна поне по лицето.Може би трябваше да си сложа табелка:дипломиран психопат(психолог),за да не учудва никой на чудатостите ми.
-Извинете,забравих да сервирам приборите ви.-Плахо ми съобщи той.
-Няма нищо,не бях забелязала.-Гледах как все още се диви на храната лицето му изразяваше нещо средно между очудване,погнуса и снийзходителност.
-Храната която сервирате е прекрасна.-Опитах да се оправдая.
-Искаш ли?-Побутнах чинията към него така,че да може да си вземе от стрната от която не бях яла.Не разбрах защо го направих,но наистина много обичам да доказвам правотата си на хората.Изумително е,че единственото което го спира да усети магията на комбинацията от омари и яйца е единаствно факта,че повечето хора не го ядат.А защо не го ядат?Защото някой им е казал,че не става.Не е вярно,че не става,даже е много вкусно.
avatar
Грималкин

Вид: : вещица
Име: : Грималкин Чинаски
Възраст: : 25
Дарба: : хипноза
Брой мнения : 13
Join date : 06.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Yukio on Съб Яну 28, 2012 9:24 am

Добре... може би това, че бе забравил приборите не е чак такъв пропуск но със сигурност не обясняваше защо продължава да се чувства като пълен идиот пред танцуваща мечка. И поръчката се бе оказала точна, защото момичето ако не друго похапваше с нескрито удоволствие огромната колекция от почти несъвместими според него продукти. Какво можеше да направи? От скоро бе развил някакъв почти редовен график на поемане на чисто човешка храна, не кръв. Все още се чувстваше странно като го прави, след като не знаеше къде отива всичко това след като органите му не функционираха така, както евентуално са правили щом е бил жив. Когато и да е било това. В малки количества му харесваше да се наслаждава на неща от сорта на плодово мюсли или порция от вредните храни на някои от най-комерсиалните закусвални в града, които имаха филиали из по-големите държави по света. Сушито също му допадаше, италианските тестени изделия горе-долу и това ясно ограничаваше търсенията му ако реши да задоволява някакво червоугодничество.
- Не, не благодаря. - той размаха ръце в знак на отказ, но притеснението му си пролича прекалено ясно. Не можеше да се храни толкова открито по време на смяна, това бе част от общите упътвания, които му бе дала Мери и смяташе да го спази, но останалото... малко или много се страхуваше да вкуси нещо толкова екстремно и в главата му се превъртаха сценарии в които при първата хапка краката му експлодират. Беше попаднал на някакви анимации предния ден и с ужас бе прекарал два часа зяпнал телевизора, докато очевидно черен хумор и много брутализъм се бе изявил пред очите му представяйки се за Били, Манди и Смърт. Там бе пълно с подобни неща и по неясни причини ги бе прихванал като поведение. Отвратителното беше, че наистина не можеше да изчисти мислите си в момента от това и малко се оплиташе в това кое е реалност и кое се превръща в изчанчен сценарии за детско филмче. Всички ли деца задължително трябваше да гледат такива неща? Това обясняваше високата смъртност, ниската раждаемост и серийните убиици.
- На работа съм, не би било етично. - усмихна се нервно на червенокоската и с пристъпване от крак на крак продължи нататък. - Още нещо мога ли да ви донеса?
Юки погледна състоянието на напитката й, все още бе наполовина. И от поръчаното имаше достатъчно но кой знае, внезапно можеше да поиска шоколадова заливка. Носът му се изкриви лекичко нагоре, представяйки си комбинацията от уасаби с шоколад. Ужас. Струваше му се достойно да убива, също като въпросното сладко и какаово нещо в комбинация с люти чушки. Как можеше хората да понасят такива неща?
avatar
Yukio

Вид: : Вампир
Име: : Юкио Такеба.
Възраст: : 21/500
Дарба: : unknown.
Брой мнения : 36
Join date : 20.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Грималкин on Нед Яну 29, 2012 3:48 pm

По въпросът с етиката на работното място аз нямам правото на авторитетно мнение.Така де след като започнах да рекламирам услугите си на хипнотизатор и психолог на сайта на анонимните алкохолици при мен се записаха няколко смелчаци да опитат алтернативната медецина в борбата с пристрастяването.Оказа се,че един от тях е доста приятен на външен вид и съвсем невинно излязохме да пием по едно голямо...плодово чайче.След което му споделих философията си за алкохола,денят ми завърши в спалнята му с три бутилки вино.След което нито той нито аз не посмяхме да стъпим повече в обществото на А.А..Така,че последна можех да говоря за професионална етика,но поне не исках да преча на другите да я спазват.Относно допълнението към поръчката...като се сетих за виното...
-Една чаша червено вино разбъркана с малко фанта портокал,заедно със няколко парченца портокал в чашата би било чудесно.-Усмихнах се колкото се може по-невинно,макар,че да знаех,че за повечето хора това е също толкова откачено колкото и суши със плодов топинг или фъстъчено масло с чесън.
avatar
Грималкин

Вид: : вещица
Име: : Грималкин Чинаски
Възраст: : 25
Дарба: : хипноза
Брой мнения : 13
Join date : 06.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Азиатската закусвалня.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите