Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Поляната с белите рози

Предишната тема Следващата тема Go down

Поляната с белите рози

Писане by Helena O'Callaghon on Съб Ное 19, 2011 6:19 pm

avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Поляната с белите рози

Писане by ???? on Пон Яну 30, 2012 7:46 pm

Ако Уили Уонка и Шапкаря можеха да видят това, сърцата им определено щяха да се стопят. Безкрайното поле, побеляло, сякаш от сняг, но не! Не бе то пухкаво и искрящо като сняг, а беше просто бяло, сякаш някой го бе покрил със сметана и пудра захар доста старателно, шприцовайки я на идеални и някак в прекрасно съотношение, розички. Едни големи, бели примамливи рози, израстнали като гъби, една до друга по цялото продължение на равнината, оформяйки неравномерна и странна многоъгълна форма, а Карамел дори не виждаше края на въпросната беличка гледка. Беше очарователна според нейните критерии, моментално можеше да го сравни с равнина от бял шоколад- всъщност това щеше да направи господин Уонка, ако трябваше да бъде честна, но колкото и ненормални и сладки да бяха сравненията му (понякога излагащи и наистина странни), той наистина й липсваше. Липсваха й постоянните обиколки из фабриката, многото сладко, дегостирането на различните откачени видове шоколад и най- вече... семейната вечеря, която също бе доста бонбонена, но все пак романтично интимна- баща и дъщеря. Шапкаря се държеше доста по- сдържано, но пък обичаше да крачи из луди и също толкова ненормални места- най- често горски. Обожаваше разходките с него и дори и да бяха достатъчно необичайни и да се измъкваше с доста наранявания от тях.
Сега предполагаше, че това поле може би ще им хареса- отделено изцяло от останалият свят, който бе доста снежен и студен, полето изглеждаше някак лятно и безгрижно. Човек можеше да си помисли, че това е някакъв нов сорт студо издържащи цветя, но не бяха. Изглеждаха си съвсем нормални пък и в момента, в който прекрачи невидимия праг между студеният свят и привидно топли. И О! Изведнъж спря да й трябва палтото, спря да чувства пронизващия студ, който проникваше дори през дебелото й палто, щипейки кожата й. Червената й коса се спускаше идеално права по раменете, да, за пореден път бе променила цвета й и отново изглеждаше по- скоро дявол, отколкото ангел, каквато бе и самата й същност. Карамел нямаше нищо общо, всъщност имаше, но не чак толкова, с това, на което приличаше. Имаше нежна натура и сравнително благ, дашен характер пък и обичаше да се споделя с доста персони от силния пол. Не беше егоистка спрямо себе си. Пристъпи напред, сваляйки горната си дреха и се затича между розите. Под палтото носеше лятна рокля, гарнирана с чорапогащник в телесен цвят, който все пак да я предпазва поне малко от студа. Усети как на няколко пъти бодлите закачаха съвсем тънката материя и я раздираха, предизвиквайки появата на бримки, които не бяха никак приятни, но не й пречеха и така продължи още няколко метра, докато не се спъна в един от корените и не се струполи по лице.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Поляната с белите рози

Писане by Balthazar Balfor Rochie on Вто Яну 31, 2012 4:07 pm

Поле. Рози. Странно място. От вида на полето, а от човека, който обикаляше по тази места. Балтазар. Едва ли се надяваше тук да открие новото си призвание. Не беше най-обичайното място, където да потърсиш спокойствие. Туп. О! Имаше още някой. Или нещо. Или нищо. Можеше да е какво ли не. И къде пак се губеше онова момиче, което го домъкна насам из тези непознати води и изчезна. Направо се изпари, ако човек имаше такива способности. Но това туп пробуди интереса му. Сега не само бе кисел, защото лутаеше сред толкова приказна обстановка, но и гореше от любопитство да види какво бе тупнала така неочаквано. И при всичките тези фактори арогантността на слизаше от лицето му. Тази комбинация не беше хубава. Не беше никак хубава. Бог само знае какво можеше да се зароди от този триъгълник. Но пък едно оставаше неясно. Арогантността щеше да изневери с любопитството или киселото настроение щеше да победи и тогава трябваше да се очаква само мрънкане. И при всички случаи май развръзката зависише от обекта на тупването. Как всичко се връща отново към този миг. Направо приказно. А "приказно" не бе от любимите думи на Балфор. Той обичаше мрачното, мистериозното, наглото. Все обратни характеристики на мястото, където се намираше в момента. Как да не бъде човек кисел при подобна ситуация? Шум-шум. В средата на бялото море нещо се размърда. Значи все пак беше нещо, а не нищо и още по-хубаво - не се налагаше да пропада още по-надолу, че и да се разрови из толкова много романтична красота.
- Помощ? - предложи той, макар и да не знаеше на какво или кого говореше. Нито пък имаше намерението да оказва помощ, но нали етикетът го изиска. Въобще ако питаме него и етикетът не е важен, но пък ако иска скоро да е в елита ще се наложи да привикне с него. Никакъв отговор. Може би пък очите го лъжеха. Кой ще го вини след толкова бяло? Човекът можеше и лебеди да започне да вижда, макар езеро да липсваше. И тогава сред бялото платно от рози щръкна една червена глава. Буквално изникна като гъба и ако някой гледаше отгоре над поляната, то в този момент това можеше да се приеме като опит за илюстрация на японското знаме. Странни същества, странна монархия, странен ден. Всичко беше странно. Странно като разхождащия се Рошие сред поле с рози.
- Е, явно няма нужда от помощ. - повдигна рамене той и се загледа в небето. Най-сетне нов цвят - син. Ах, как щеше да обича синьото. Красота, любов от пръв поглед. Синьо. Синьо като кръвта на аристократ. Дори думата му звучеше толкова магическо и тогава леко потупване развали гледката му и унищожи кратката радост от разнообразието.
avatar
Balthazar Balfor Rochie

Вид: : човек
Име: : Балтазар Балфор Рошие
Възраст: : 24
Брой мнения : 5
Join date : 29.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Поляната с белите рози

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите