Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Преди месец, Нортфорд.

Go down

Преди месец, Нортфорд.

Писане by Robbin. on Съб Ное 19, 2011 7:04 pm

Кралят бе то-о-лкова отегчен, че повече нямаше на къде. Днес се падаше събота, някакъв местен празник и му бе дошло до гуша от глупости и дворцови задължения а той... принципно не се занимаваше с такива, да. Всъщност наистина не се, това бе общоизвестен факт и в момента вероятно просто си търсеше оправдания за лошото настроение, което го бе обхванало надвесвайки му се доста грубичко над главата. Никълъс бе така вкиснат, че в момента всеки минувач, който му се изпречеше и излезеше прекалено крив щеше да си изпроси гилотиниране по бързата процедура и това щеше да е финално повикване без право на обжалване. Ха!
Кралят изрита някаква консервена кутия, празна, която му се бе изпречила на пътя и звукът от метал срещащ хлабава мазилка отекна из мъглата. Да, наоколо се носеше пухкавка и неубедителна млечна супа, това затрудняваше леко дишането му и го караше да се чувства като крутон. Липсваше само гигантската лъжица, която да го загребе и ако наистина попаднеше на такава щеше да си тегли един куршум в слепоочието просто за да изрази негодуване. Сега само нещо топло, чуждо тяло, можеше да му помогне и да го измъкне от негативните мисли и краката му го носеха към най-близкото място от където можеше да забърше поредното си име в предългия списък...но наближаваше ли или в тази мъгла бе загубил пътя си и в момента вероятно вървеше към гибел- демек, към самотно легло. Ник се спря и се ослуша, но мъглата заглушаваше всичко и подхранваше чувството му за липса на посока. Поне топлото му наметало, малко старовремско но все пак полезно, му пазеше топло и в него се чувстваше добре. Беше като странна защита от лепкавата гняс, която в момента бе атмосферното състояние на нещата, а това бе хубаво, нали? Сините му очи издадоха и раздразнение и лека умора, но в момента нямаше кой да го отбележи като факт освен... освен ако не го наблюдаваха. Това щеше да е лош ход- за всеки джебчия и насилник би било лош ход защото господин кралят държеше кама на правилното място на колана си и с ловки движения можеше да ти кръцне врата правейки му зловеща усмивчица. Обикновенно носеше и пистолет но сега го бе домързяло и бе пожелал малко по-неограничен подход към собствените си движения. Подбора на свободно падащи панталони и блуза с дълъг ръкав помагаше, беше по-добре от стандарното изрядно костюмче. Меките ботуши също си бяха находка и топлеха в правилното количество. Ник се ослуша отново преди да продължи напред проправяйки си път през мъглата. Тя се сгъстяваше явно, защото бе станала още по-млечна и видимостта му отново бе намаляла...

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Джесика Грейс on Съб Ное 19, 2011 7:27 pm

●Отново нова в града.Да нищо особенно за мен.Но хората тук бяха малко по-странни.А и бе пълно с мистични същества.А и имаха крал,кралица и още куп старовременни неща.
Господи!Как ли ще изглеждам кланейки се на някой!Не ,невъзможно.Това няма да го направя.А и дори не знам как изглеждат кралските особи.Може би защото не съм питала,или издирвала.
Да ,полуката ми от всяко пътешествие е ,че трябва да знам къде отивам.А аз просто тръгвам на където ми хареса и така от Лондон дойдох в Нортфорд.
Дори в този момент не знаех къде се намирам.
Помислих си аз и се огледах.Мъглата не ми харесваше.Караше ме да се чувствам в опасност.Дарбата ми се крепеше на това което виждам,а сега не миждах нищо.
Завъртях се веднъж,втори път.Още веднъж.Виждаха се леки сиуети на дървета, чуваха се само листата им.Тропането на токчетата ми изчузваше в тишината.А и до колкото знам имало днес празник.А в такива малки селища няма как някой да си е останал вкъщи.
Без път,без дом,без карта,без обхват,без посока,без нищо.
Чувствах се направо страхотно, имах предвит загубена.
Забравих едно чувство .. глад.
Тук поне имаше хора които не ги бе страх да станат закуска.Или имаше.Сякаш някога ме е било грижа.Мога да ги накарам и сами да дойдат при мен.Но можех ли да накарам мъглата да си тръгне.
-Мамка му..
Изругах тихичко аз и вече тотално без идеи си седнах на земята.Макар и месец и нещо преди есента тук вече имаше покривка от жълти листа.Някой се смачкаха при сядането ми.Настаних се по турски и зачаках.А какво ли?Не знаех.Просто бях в състояние на чакане.Имах цялото време на света,защо да не го пропилея в чакане?Нищо лошо.Просто една тъпа идея.Можех да я осъществя.
Вятъра се засили, а на мен ми омръзна.Въпреки ,че не мина и минута.Мразех да чакам.Каквото и да е не можех да чакам.А камоли като не знаех какво чакам.Или ако чаках,а нямаше какво.
И ето ,че нещо се размърда.Усетих чуждо присъствие.Чух стъпки.Но не виждах.Не можех и да се добера до мислите на създанието.Можех да стана и плячка.Не познавах хората тук.Е,освен онзи който убих преди....Леко надигнах ръката си и дръпнах ръкава на палтото си поглеждайки в часовника... преди 2 часа. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Robbin. on Нед Ное 20, 2011 8:45 am

Ник усети как под всичката топлина кръвта му лекичко се смръзва и много добре знаеше какво представлява това усещане. Предчувствията му се обаждаха, обаждаха и се опитваха приканващо да нашепнат в ухото му какво точно го чака и идеята първоначално не бе позитивна. Този път малката му дарба беше закъсняла, защото чуждото присъствие за което говореше го бе ударило веднага и бе навлезнал в периметъра на някаква персона. Подозираше, че по желание може да надделее над нея но това, което малко не му оставяше мира бе наличието на... един фактор, който просто засили раздразнението му и жаждата да позволи на нечия глава да се търкулне. Съществото в мъглата, точно пред него, бе от милите подръжници на госпожа Съпругата му, проклетата разхайтена кучка, която му вгорчаваше живота от момента в който се бяха запознали. Прелест! Можеше ли това заблудено същество да е тук за него? В тази мъгла Никълъс се съмняваше да се срещне с платен убиец и вероятно изродът просто се бе изгубил като него. Прелест. Дали да не се промъкне безшумно и да нападне изневиделица? Не искаше да цапа кинжала си с такива простотии, с нечиста кръв и прочее но перспективата го изкушаваше и Ник отчаяно искаше да й се поддаде. Можеше и да не направи нищо по въпроса, да подмине персоната и да се направи на интересен; ако се появеше провокация щеше да отвърне на удара и да се изяви като чудовището, което от малък твърдеше, че е . До тогава...
До тогава Ник вдигна качулката на наметалото си и я спусна ниско над лицето си, така че само устните и брадичката да са видими и в крайна сметка общите му черти да се губят в мрака и прикритието. Така нямаше да го познаят лесно и можеше да мине за просто странник в ноща. С тези мисли Ник навлезе в периферията на Джес твърд на идеята да я подмине; късно обаче той възприе какво реално подминаваше и как то лесно се вписваше в представите му за подходящ заместител на празнината в леглото му. Не, това сигурно бе някаква долна измама, сигурно бе крачещ капан и се опитваха да атакуват низко разчитайки на разхайтеното му либидо. Колко оригинално, обади се едно саркастично гласче в главата му и лицето под качулката се смръщи. Ник се накани да подмине Джес сякаш не я забелязва и отново да потъне в лепкавата мъгла сякаш нищо никога не се е случвало...

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Джесика Грейс on Нед Ное 20, 2011 1:59 pm

●Съществото,което за сеге бе само един тъмен сиует се опитваше да ме подмине ,сякаш бях един камък на земята.Да бях си седнала,но нямаше какво друго да правя.Улавях част от мислите му,съвсем малка част която ме объркваше допълнително.Доразбрах само нещо за убийство и за моята персона.
За една кратка секунда се изправих.
Явно като не бях забелязана,щях да бъда аз тази която забелязва ..
Направих две-три крачки , а тропането от токчето ми тихо изчезна в мъглата.
-Хей.. ами.. може ли да ми кажете на къде е .. ами.. всичко?
Попитах аз.Въпреки че въпроса ми бе сглобен като на двегодишно дете поне бе въпрос.
-Исках да попитам дали има наблизо хотел?
Все още не си бях намериха къща така ,че щях да отседна в хотел.Ако имаше такъв.Да трябва ми карта.Човека или .. там къквото беше не ми обърна внимание и започнах да се ядосвам.
Скръстих ръце и зачаках някаква реакция от човека.
Въпреки,че черното наметало малко ме плашеше аз винаги намирах с кой да се скарам.Дори и с един клоун.
А и за първи път използвах думата "може ли".Надявах се поне сега да имам отговор.Но още имах едно чувство ,че ще преспя тук.В тази гадна мъгла.Ох!
Може да стане и още по зле..Винаги бе възможно.Например да завали.
Все още чаках реакция.Може и да бе минала.. аз отново се отплеснах в мислите си.. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Robbin. on Нед Ное 20, 2011 9:09 pm

Да не бе карта, че да й помогне да намери някаква посока? Ник се накани да се спре и да изкрещи точно това на вампирското изчадие но някакво чувство за самоконтрол му се наложи в последния момент и той само изръмжа нечленоразделно спирайки се на място. За един вкиснат крал той добре вливаше в себе си цял асортимент от негативни емоции и като някакво старо парно ги излъчваше около себе си изграждайки някакво защитно поле. Непознатата трябваше да е достигнала до заключение, да е разбрала, че няма да си намери пътя в неговите ръце и че всичко евентуално би свършило грозно и все пак... все пак все още бяха тук, обединени от взаимната временна несполука и Никълъс се бе спрял. Защо, след като планираше да се загуби отново напред само и само за да не отбележи присъствието й като важно? То наистина не беше, след като вампирското, което долавяше в нея бе сигурно и това я правеше от противниковия отбор. Не можеше да отрече обаче, че въпреки това, което го караше да изпитва ненавист и отвращение имаше и момент в който по-подробния оглед на физическите й дадености му допадаше по вкус. Може би кармата бе лоша, по-лоша от обикновенно и го наказваше за глупави малки грехове натрупани последните няколко часа. Каквото и да беше не му допадаше и Ник искаше по-скоро да се свършва.
- Да ти приличам на някой, който е наясно кое къде е в тази мъгла? - да, не бе планирал и да отговори, но въпреки всичко се бе сопнал на висок глас и то с остър тон. Раздразнението се отрази доста ярко в светлите му очи, но Джес нямаше как да го види. Качулката още прикриваше солидна част от лицето му и го приравняваше към стандартен психопат на малка нощна музика. Сигурно и с Джак Изкормвача е било същото, сега дори имаха мъгла да напомня на лондонска атмосфера и всичко около тях бе опасно призрачно. Как девойката не чувстваше паника бе достойно за голяма въпросителна но Никълъс не се интересуваше, не искаше да достигне до отговор и реално не му пукаше. Да прави каквото си иска. Той какво още търсеше при нея? Може би част от него се възхищаваше усърдно на външността и може би дори планираше да я третира за красива; направеше ли го Ник щеше да пожелае автоматично да я притежава, дори и за малко и от там последвалите събития щяха да са ясни. Никак не му се искаше, щеше да е като да си легне със самата Кралица а това все още не го бе правил... и не смяташе, наистина не смяташе да стига до там като идея. Често го отбелязваше на ум, беше му нещо като извратен навик и не можеше да избяга от него. И сега бе по-добре да се бори срещу уж привличането и да остане студен; друг бе факта, че ако откриеше качулката вероятно щеше да привлече и нейния интерес и така кашата щеше да стане пълна. Знаеше, че има силно влияние върху всички само с даденото му като външност и демоничното наследство, което идваше като засилен чар връхлитащ в съзнанието на всички. Само едно бегло погледче трябваше, не повече.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Джесика Грейс on Нед Ное 20, 2011 9:34 pm

●Ъ?Колко мил отговор получих.
-Ами поне се надявах..
Измрънках аз и леко присвих очи.Като необикновенно същество щеше да види това ,както аз вече ясно виждах него.Както и мислите му,както и .. ами всичко.Явно седях пред Краля.Уау.Каква чест.Иха.Просто страхотно.Моля?Глупости .. обърках се.
Може и да беше Крал ,но аз не се подчинявах лесно.И какво ще ме убие.Трудно.Ще ме изгорят или там нещо подобно .. бягам по-бързо от всяко същество.
-Моля , Ваше Височество или там каквото си .. поне бихте ли ми казали дали съм близо.
Попитах придавайки малко сарказам.Разбира се.
Странно.Не трябва ли Кралете да помагат и да раздават бонбони?Ъгх.Къде съм?Защо съм тук?
Най-сетне разума ме връхлетя.Въпросите напъплиха съзнанието ми и премахнаха всяка друга мисъл.Но мислите на Негова Светлост ги прогониха.Мислите на другите ,бяха като мои.Но защо ме мислеше за зло?Е,няма кой да го вини.. но чак толкова.Какво щях да го изям ли?Може би,но той не бе човек ,а и имах достатъчно кръвни банки.Защо таеше толкова гняв към тъмните раси.И към Кралицата.
Мм.Това ме привлече.Странно.Тези които не ме харесват биват харесвани от мен.Що за характер имаш Джес?Едно въпросче зададено от мен,към мен.
-Не е нужно да сте толкова хладен към вампирите ..
Измрънках тихо,но и достатъчно силно за да ме чуе.
Може би мрънках прекалено много,но мразех да ме третират така.И аз си имах чувства.Не обичах да си мислят ,че съм някой друг защото съм вампир.Можех да съм добра,мила и там други неща ,но как като никой не вярваше в добротата на едно мрачно създание като мен.
Да.Годините ми бяха повече от три хиляди ,но историята ми можеше да е почти като на едно човешко същество.
Е,пречката бе само глада.Ако можех да го спра ,нямаше да бъда отлъчена от добрите.Сега бях наравно с всеки престъпник.Като Волдемор.Помислих си и почти не се засмях.
И ето.Заваля.Винаги бях права.Става и по-зле.
Малки капчици вода започваха да се разбиват по мен.Затворих очи и си поех дълбоко въздух преди да получа някакъв пристъп на истерия.
И сега какво.Не знаех,че тук е студено и вали.А аз бях само едни леки дрехи и палто което взех от летището.
Вече ме бе страх и да направя крачка.С тези проклети токчета щях да се убия.
Отворих леко очи и погледнах Краля. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди месец, Нортфорд.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите