Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

[Hand]Лаурен Реайн

Предишната тема Следващата тема Go down

[Hand]Лаурен Реайн

Писане by Лаурен Реайн on Нед Ное 20, 2011 6:28 am


/Nina Dobrev/

Лаурен (Ана) Реайн

19-годишна

заклинателка


---

Лаурен бе млада. Това си личеше от годините й, но външността издаваше онази красота, която само със споменаването на годините не можеше да се забележи. Не беше висока. Понякога дори желаеше да бъде малко по-висока, но винаги бързо забравяше тези мисли и редовно твърдеше, че се харесва такава, каквато е. Въпреки това имаше дълги крака, които оптически добавяха допълнителни сантиметри към височината й. Имаше светла кожа. Леко матова с приятен загар и мека като коприна. Лицето й бе овално и не продълговато, с фини черти, които на моменти се премесваха и оставаха неясни. Очите й бяха в топъл, шоколадов цвят. Очите, които бяха запазили топлия си поглед, въпреки всичко, което бяха преживяли. Устните й бяха плътни с розов цвят и често бяха извити в красива усмивка. Ана имаше дълга коса. Тъмна на цвят, в повечето случаи кестенява, но често сбърквана с черна, която бе начупена. Беше в едно междинно състояние, което не се харесваше на момичето и тя винаги или я изправяше, или я къдреше на отпуснати букли, но за сметка на това рядко я вързваше. Харесваше дължината й и обичаше да я носи свободна, за да се спуска надолу по гърба и рамене й. В стила си на обличане Лаурен не бе нещо особено. Харесваше всички цветове, но предпочиташе по-неутралните, а стилът бе неопределен, но пък от дълбока древност в рода им се предаваше любовта към викторианския стил. Естествено за Ана си оставаше само увлечение, защото кой би посмял в наши дни да ходи точно така, но пък ако й се отдадеше възможност, може би щеше да се възползва.
- Василиса Хейндрик.

По характер Лаурен най-точно би могла да бъде описана като бомба със закъснител или затишие пред буря. Самото ангелско излъчване, което повечето хора откриват в нея, прикрива истинската й същност. Реално в Ана бушува буря от емоции. Привидно тя е спокойно. Мислите й винаги са целенасочени. Тонът й е равен, спокоен и в повечето случаи тих. Като перфекционист, тя се вглежда надълбоко в детайлите, обича всичко да е подредено и се вбесява, ако нещо не е така, както тя го е оставила. Като амбициозна личност, Ана проявява качества като лукавост, манипулативност и ревност като винаги е готова да се бори за постигане на целите си. Борбеността е присъща черта на характера й, която е в разрез с крехката й външност, защото независимо колко труден и опасен може да се окаже пътя, Лаурен е готова да го извърви, за да достигне до крайната цел. Естествено като всеки един човек, тя има и лоша страна, с която отчаяно се бори, въпреки че тя е по-добрата от двете. В много случаи точно тази страна от характера й води до налудничевите, но изключително оригинални идеи. Като всяка лоша страна и тя е способна на хаос, което води до съмнението, че Лаурен има свое виждане за ред и хаос. Тя не е от тези, които обичат да подреждат и при нея всичко е хаос, но всичко е подредено по особен начин, така че един разместен елемент от цялата композиция на хаос и ред би могъл да я доведе до истерия. Лаурен мрази тази си страна и по още една причина - тя е по-чувствителната от двете. Заедно с креативното мислене и хаоса идват и всички онези прибързани емоции и реакции, които я карат при повишен тон, тя също да го повиши или при велик скандал просто да прояви слабост, търсейки изход в плача и объркването.

---

Червеното и черното са като двете страни на едно цяло... Кръвта във вените е алена, а с досег със студа почернява. Ябълките са червени, но остареят ли почерняват. Рубинът е кървав, но след време се превръща в тъмен ахат...
***
Произходът на Лаурен е много осложнен от дългата датираща връзка между поколенията. Нарая Ковън е пра-пра-пра лелята на Ана. От нея се крие и ващерската жилка, която се предава в семейството. Нарая е единствена в рода, която няма наследниците. Целия си живот тя е посветила на опазването на черния опал. Променен рубин, който се предава в семейството като колие. Смята се, че Нарая е сред първите вещици в света... Част от кръга на алхимиците, за които света не е подозирал. За истинските алхимици, които не са слугували на властта, утолявайки жаждата им за злато и други капризи. В крайна сметка и Нарая попада под силите на властта. През 1506 година Нарая Ковън е изгорена на клада като черния опал остава неоткрит.
***
Следващият притежател на опала е пра-пра-пра бабата на Ана. По-малката сестра на Нарая се е казвала Лилиан Орфан. Нейната история също не е една от най-веселите. Поне Лилиан успява да продължи рода, защото в противен случай Ана сега нямаше да съществува. В началото семейството на Лилиан е голямо, но повечето от децата измират като малки и остават единствено Сайрах и Илайза Орфан. Илайза е отредена за пазителка на черния опал, след като Лилиан е обвинена за потомка на демонът Лилит и също бива изгорена на клада, но погледите на населението остават към Илайза като евентуална потомка на демонското и две години момичето е гонено, докато не е заловена и погребана жива. Тогава опалът остава при Сайрах.
***
Сайрах е пра-пра дядо на Лаурен и единствения мъжки пазител на черния опал. По-голямата част от живота на Сайрах преминава във Венеция, където се жени за най-малката дъщеря на дожда и получава добър живот. Двамата имат двамата сина и една дъщеря – Алекзандър, Карл и Антоанета. Антоанета е следващия притежател на черния опал като предаването остава в тайна, тъй като преди да умре тайно вечерта Сайрах извиква единствено нея.
***
Антоанета е прабаба на Лаурен. Двете имат само една единствена среща, за която Ана не помни, тъй като е била прекалено малка. Антоанета наследява част от вещерските сили на Нарая и това е първата проява на подобни сили в семейството. Следващата е при лелята на Лаурен – Девалпа Тайлър. Антоанета има три дъщери – Нариса, Беа и Калиопа. Трите се женят в един ден в три различни града - в Канада, в Испания и в Англия.
***
Нариса Реайн най-главната част от родословното дърво на Лаурен. Тя е нейната баба, но колието се предава на Калиопа. Нариса е просто човек. Тя изживява своя човешки живот, давайки живот на Аделайн и Хенри и по-късно отглеждайки две години по-голямата от тях Девалпа, чиято майка Калиопа умира от рядка болест. Данни за Беа липсват.
***
Девалпа най-достойно става пазителка на черния опал. Тя притежава част от силите на Нарая и с притежанието на опала осъществява духовна връзка с Нарая. Разговорът им остава тайна, но по-късно Лаурен разбира неговия смисъл. Девалпа също като Нарая няма деца, затова опалът е предаден на Аделайн.
***
Аделайн е пряката връзка на Лаурен с миналото. Аделайн се омъжва за Майло Кроу, но запазва своята фамилия, с която по-късно е записана и Лаурен. Ана от малка остава сирак, след като на 13 губи и двамата си родители, които изчезвата безследно и никой не може да каже какво се случва с тях. Тогава за първи път с историята им се среща някой от наследниците на Беа – Василиса Хейндрик, която е временен настойник на Ана, докато тя не загива.
***
Студена стая. Тъмнина. Тих дъх. Хладна милувка докосваше кожата, а тих шум от режещи ножици я заобикаляха.
- Къде съм? – попита тихо момичето и се огледа. Виждаше съвсем бледа светлина. Нямаше сенки, но знаеше, че не е сама. С нейния дъх се долавяше и още един. По-напрегнат и учестен. Предполагаше, че е мъжки, защото по-рано през деня бе чула мъжки глас от съседните стаи.
- В погребалния дом. – отговори притежателя на втория дъх и за миг на стената се изписа бледата му сянка.
- Но аз не съм мъртва. – запротестира момичето и се опита да стане, но нито един мускул не се помръдна в тялото й. Нямаше как да е мъртва.
- Ш-ш-ш. Не мърдай и не говори. Всички преминавате през това. Вечно отричате, докато накрая не се предадете и не осъзнаете, че наистина сте мъртви. – прекъсна я непознатия и остави ножицата. Това действие Лаурен позна по лекия метален звън.
---
Момичето се бе свило в ъгъла до вратата. Всеки момент очакваше той да се върне. Бе за нова доставка. Скоро щеше да има нови трупове. Нови души, с които да говори и с които да споделя мислите си. Така й бе обещал той, но Ана не желаеше това. Тя желаеше живота си. Не бе свършила с него. Не бе готова за отвъдното. Не още. Вратата плавно се отвори. Той вече знаеше, че тя е там и чака.
- Аз не съм мъртва. – повтори момиче. Вече трети ден повтаряше, но думите й оставаха нечути. Винаги получаваше за отговор „В момента си в периода на отрицанието”. Но тя не беше. Чувстваше, че е жива. Тя дишаше, ходеше и мислеше. Трупът не бе способен на това. Те само стояха, очаквайки своя краен ден.
---
След няколко опита за бягство Лаурен се отказа. Нямаше смисъл. Той май бе прав. Тя не бе жива. Искаше й се вярва, че е, но не бе. Червената рокля, в която бе загинала все още бе на нея. Тъмнината й за напомняше за първия път, в който се събуди в това помещение, но тогава бе уплашена, а сега бе спокойно. С нестабилни стъпки Ана стигна до керамичната маса, която в последно време бе нейното меко легло и се качи. Поседя малко седнала, поклащайки краката си и осмисляйки колко е пропуснала, след като се отпусна на дясната си страна, вдигайки и краката си върху хладната керамика и се отпусна, затваряйки очи, надявайки се, че скоро този кощмар ще бъде минало.
---
Лаурен... Лаурен...
Тих глас се прокрадваше в съня й. Нима кошмарът продължаваше? Нов ден, нови разговори, нови мисли.
Лаурен... Събуди се.
Клепачите й леко се надигнаха и в тъмнината Ана забелязах светла женска фигура с черна роба. Непозната. Определено непозната.
Лаурен... Не забравяй опала. Не го забравяй...
---
- Трябва да бъдеш красива за последния си ден. – чу познатия глас и отвори очи. Надигна се и усети как около шията й своето място намери колието, което толкова години носеше. Кръгло колие с няколко бисера, а по средата масивен черен камък. В миг нещо в нея се пробуди. Кожата й вече не бе студена. Кръвта пулсираше из вените й. Кожата й потръпваше и настръхваше при всяки досег с нещо студено.
- Ти ме излъга. Излъга ме. – разкрещя се Лаурен и стана. Затича се към врата, но тя бе заключена. Гневът й бе неконтролируем. Започна за събаря книги, чаши и всичко, което се изпречеше пред очите й. След миг стаята приличаше на старо хранилище.
- Защо го направи? – попита спокойния мъжки глас и сивите му очи се спряха върху нея.
- Излъга ме. Ти ме излъга. Аз не съм мъртва. Всичко е лъжа. Лъжа е. Лъжа! – продължаваше да вика Ана, докато гневните сълзи не одавиха думите й, а тя не загуби силата си и се падна върху накъсаните листи.
***
Следващите събития от живота й остават неясни. Дори самата Лаурен не помни как се е измъкнала от погребалния дом. Никой няма представа и дали наистина е била мъртва, или наистина всичко е било лъжа. Затова Лаурен обича да оставя историята си с отворен край – „нека всеки я разбира по свой начин”.
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [Hand]Лаурен Реайн

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Ное 20, 2011 8:00 am

Одобрена и добре дошла сред поданиците на Кралицата.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите