Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Скандинавски п-ов, преди 9 години

Предишната тема Следващата тема Go down

Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Helena O'Callaghon on Нед Ное 20, 2011 10:59 am

Гадния, дъждовен ден сякъш нямаше край. Дъждът алеше ли, валеше. по улиците не се мяркаше жива душа, с изключение на стария, раздърпан просяк. Онзи, мръсен, мизерен просяк, чиято кръв бе по-противна дори от тази на вълците.

Елена смръщи вежди и дръпна завесите на хотелската стая. По една не толкова щастлива случайност се бе набутала в този град. Беше гладна, уморена и изнемощяла, а в града не успя да намери нито един хотелиер на който да въздейства. Проклетите жители бяха наясно с вампирите и се друсаха с онази воняща, пареща билка. Върбинка. И азради тази подигравка на природата, Кели се бе озовала в тази дупка.

Момичето въздъхна. Нямаше намерение да седи в жалкото подобие на хотел и да оплаква нещастната си седмица. Лио събра набързо малкото си багаж и излезе. беше решена да се нахрани, дори това да означаваше да пише зайчета и мишки.

Тя затръшна врата зад себе си и се спусна по стълбите. От към рецепцията долетя мирисът на мокро куче.

-Върколак
- процеди през зъби Кели и седна на скъсаното канапе - Най-сетне нещо интересно в тази дупка.

Елена се загледа в момчето. Не изглеждаше на повече от 21-2 години. Дали знаеше какво нещо е? Нещо в нея се преобърна. Любопитството й избута глада на страна и тя реши да поостане.
avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Theo on Нед Ное 20, 2011 11:34 am

О, Стокхолм! Чудесата на града се смесваха с отвратителното време и всичко в него пулсираше от задоволство. Минимална част от съзнанието му, тази, която бе изцяло вълча, се радваше на кучешка паника покрай изливащите се количества вода от небето, което явно бе изключително сърдито на нещо, което само то си разбираше. Нямаше лошо, нямаше. Всичката тази отвратителна гняс навън му носеше енергия и Тео за пръв път от доста време се чувстваше в достатъчно високи степени за да се върне към традиционната широка усмивка носеща доста налудничаво излъчване. О, чувстваше се добре. Нямаше съмнение. Беше подгизнал от горе до долу, дрехите му бяха съсипани но нямаше никакво значение. Топлата му младежка кръв го грееше от вътре а и върколаците принципно се радваха на по-завишени телесни температури кой знае защо. В момента сигурно също излъчваше топлина въпреки очевидната влага, която трябваше да го издава. В малкият хотел посетителите бяха рекордно повече от стандарта(около десетима, повечето явно се опитваха да изчакат бурята да поотмине) но никой не му обърна внимание; поне такова бе впечатлението му. Беше отседнал тук не по свое желание, просто го бяха настанили но мястото му допадаше заради своята позападнала очарователност или каквото там се водеше мухала, старите стаи и пробитите матраци. Или пък някъде в сградата имаше малко по-хубави стаи и не допускаха останалите до там или просто... ами, хотелът бе пред пълна разруха. Каквото и да беше, нямаше значение, беше започнал да се чувства достатъчно добре и вече не мразеше насила наложеният му лидер и глутница. До преди малко всички бяха тичали заедно под дъжда във вълчите си форми, просто радвайки се на свободата и липсата на ограничения, които им налагаше бурята. Беше рисковано, но в тази климатична депресия малцина смееха да надзърнат навън и така да мернат светкавично предвижващите се черни сенки. И да видеха никой нямаше да направи проблем, да се замисли и да изпадне в стрес, не беше чак толкова важно.
Единственото с реално значение бе, че в момента Тео наистина се чувстваше прекрасно. И сила и енергия пулсираха в него, беше млад и живота бе прекрасен. Липсваше само индивид на който да се качи на главата и да излее вродените си характерни изменения. Защо не бе останал с Ерик? Лидерът на глутницата му бе предложил да изпият по нещо заедно в бара на Неда, това би било забавно но Тео не знаеше дали е в настроение да слуша постоянните разпри на семейната двойка. Понякога бяха забавни но да си около тях бе взривоопасно.
По-добре бе да се преоблече и да се завре в най-близкия бар, където да си намери някаква дружка, нали? Може би първо щеше да мине през денонощната закусвална, стомахът му изискваше някаква топла и вредна гняс с която да се запълни преди да е късно. Младежът си пое дъх и тръгна към рецепцията твърдо решен да си вземе ключа, когато нещо го удари в носа и го накара да замръзне на място. Имаше нещо във въздуха, някаква арома на нещо, което не можеше да определи точно но много му напомняше на... вампирско. Тео усети как вродената им видова омраза прави опит да се надигне, но не й обърна внимание. Можеше просто да прекалява, да преиграва и прочее- сигурно дъжда му бе дошъл в повече и го караше да се чувства сбъркан.
avatar
Theo

Вид: : Върколак.
Име: : Теодор Уилям Хаст.
Възраст: : 31.
Дарба: : Turns into a big wolf.
Семейство: : Вече няма;
Брой мнения : 48
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Helena O'Callaghon on Нед Ное 20, 2011 12:11 pm

Елена, като един сравнително възрастен вампир с доста опит зад себе си, бързо установи, че вълкът я усети. Макар той да подтискаше вродената омраза на двете раси, ясно осъзнаваше, че в хотела има и врагове. Не, че Кели изгаряше от желание да покаже омразата си към тези зверчета. Още повече, че посредата на полусрутената барака, наречена хотел, нямаше достатъчно място за това. Пък и беше бъкано със свидетели, които нямаше да останат живи, но това значеше, че после ще трябва да заличава следи.

-Блаа - Кели тръсна глава. Отваряше се много работа, а точно сега я мързеше. На празен стомах беше абсолютно непостижимо, някой да накара Елена да помръдне. Още поече да води битки, да тормози вълци и така нататък.

О'Калъгтън се изправи, взе багажа си и се качи обратно в стаята. Реши да поостане малко. Все пак изникна нещо интересничко в този "хотел". ДОкато се изкачваше по стълбите, тя напрегна слуха си. Искаше да разбере къде ще настанят новодошлото същество.

-Стаята ви е на втория етаж, 23 - суровия, монотонен глас на хотелиерката прозвуча ясно. Широка, дяволита усмифка се появи на лицето на Елена. Стаята беше срешу нейната.

Кели забърза по стълбите. Качи се в стаята си и се заослушва. Пусто любопитство, някой ден щеше да й изиграе много лоша шега. Нищо. После щеше да мисли за него. Изчака още малко и излезе.

Точно на време за да срещне новия си съсед. Беше сравнително висок, с кестеняви, почти черни коси. По нещо напомняше на онези префърцунените англичани. Лордове. Иронията в тази дума накара Елена да се усмихне. тя впи пъстрите си очи в младоликия господин и изчака да види, дакли той ще каже нещо.
avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Theo on Вто Ное 22, 2011 8:45 pm

За момент, само за момент... да, толкова. Теодор беше надушил нещото, уж вампирското нещо но то бе изчезнало или той бе изгубил следата. Само толкова трябваше на тялото му да се успокои и да се върне от части към щастливата еуфория. Да не би да бе изцяло в грешка? Може би се бе объркал доста крайно и в момента всичко бе плод на дъжда и лекото изтощение, което застъпваше кротко щом еуфорията напуснете територия от тялото му. Постепенно това щеше да се засилва и накарая да го остави много приятно изненадан от необходимостта да си легне; това като начинание щеше да го държи само докато пийнеше нещо и излееше до край всичко насъбрано.
Мъжът взе ключа си, кимвайки с глава. Просто и безгласно, така бе най-добре. Не му се оправяше с излишни вежливости в ежедневни ситуации, това го караше да се чувства асиметрично и не на място. Такива неща просто не му отиваха, беше го заключил преди доста време и упорито се вкопчваше в тази теория веднага щом кармата поемеше ситуацията в свои ръце По-добре да кара както може, другото нямаше значение и не бе важно. Щеше да оцелее въпреки всичко. Тео въздъхна и преметна ключовете си в перфектна описана във въздуха окръжност около показалеца си. Те се задържаха там, все пак металната халка на ключодържателя бе сигурна(за разлика от всичко в този хотел) и можеше да се разчита и на нея и на координацията на младежа. Той изшляпа с мокрите си кецове към най-близкото стълбище свенливо правейки малки крачки, за да разнесе повечко кал наоколо и да направи работа на вечно вкиснатите чистачки. Тези две дребни и дърти испанки му лазеха по нервите, да ги вземат дяволите дано! Постоянно мрънкаха под нос някакви неща, постоянно го тормозеха и какво в крайна сметка? Нищо смислено, освен дребни номерца. От както бе резидент на хотела взаимно си въртяха такива като глупави първокласници. Може би проблема бе в златните им зъби и излъчането на дърти вещици, които имаха. Отвратително. Дано в някоя мрачна нощ в още по-мрачна пресечка им се случеше нещо Крайно Мрачно и пагубно. Би помогнал, но не искаше да си мърси ръцете излишно с простотии. Нямаше да е добре, току виж се претовареше и кой знае какво още.
Тео засвирука някаква известна само на него мелодиика и звукът отекна добре във високите тавани на коридора, който щеше да го отведе до стаята му. Познаваше пътя добре, ежедневно го минаваше и в крайна сметка не бе нищо болезнено. Нямаше и десет минути отброени, когато той се озова пред проядената кой знае от какво зелена врата и ключа легна апатично в ключалката преди да бъде задвижен и стария скърцащ механизъм да се отвърти. Върколакът влезна свойски в "покоите" си и дори не си направи труда да заключи, нямаше за какво. Той тресна вратата, хвърли ключа на земята и дрехите му го последваха докато тялото му не се изложи изцяло на студената проветривост, която предлагаше помещението. Чистачките предвидливо бяха оставили отворени и двата прозореца и освен малко наводнение в стаята бе клинч. Класика. Добре, че поне вече се бе намръзнал и тплото му ядро бе обвито от лед, но все още функциониращо. Днес нямаше да е деня, в който грипа щеше да се обади. Младият мъж влезе в банята усещайки смело начупените плочки с босите си крака. Беше свикнал и дори привързал към тях, харесваше му и в цялата история имаше някакъв чар. Масажиращо... усещането бе масажиращо. Също като топлия душ, който успешно бе взет десет минути по-късно; Тео не обичаше да се плацика излишно и светкавично се бе наквасил и хигиенизирал. Пожълтяла(и била някога бяла) късата хавлиена кърпа се уви на правилното място играейки ролята на цензура, но това бе минимално. Тя едва стигаше до колената му и бе доста оскъдна, но виновни отново бяха чистачките лишили го от по-голяма. Нямаше и втора, а категорично бе поискал; отново щеше да разбива стаята на портиера за да си вземе каквото му е необходимо. Правеше го всеки ден и на другия те си го прибираха.. и така в един непрестанен цикъл. Проклети златозъби испанки! Тео се размърмори под нос и отвори рязко вратата си излизайки по хавлия. Некординирал се правилно, той се озова пред някаква девойка в цялата си мокра и хавлиена прелест и тогава... вонята го удари. Остро и бързо. Вампир.
Теодор изръмжа.
avatar
Theo

Вид: : Върколак.
Име: : Теодор Уилям Хаст.
Възраст: : 31.
Дарба: : Turns into a big wolf.
Семейство: : Вече няма;
Брой мнения : 48
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Helena O'Callaghon on Сря Ное 23, 2011 6:55 pm

Преди да почука на вратата на съседа си, Елена реши, че е най-добре да почака някоя и друга минутка. Благодарение на невероятно развития и слух, тя долови шумът от ромоленето на водата, падаща по плочикте в онази дупка, която съдържателите на хотела завяха баня.

Заслушана в тихия ропот на водата, Кели по невнимание или не чак толкова, се пресели в ума на вълка. Пусти дарби. Защо трябваше да си помага с вещерската същност. Та заселила се в ума му тя дочу мислите му, изразяващи недоволството от липса на нормално дълга хавлия.

-Идеалната възможност да посетя съседите си - блестящата идея се появи тъкмо на време. Елена грабна една хавля от сака си и за изключително кратко време се озова пред вратат на съседа си.

Явно я бе усетил, защото миг преди тя до почука на врата той се яви пред нея с цялата си.. хм мокра прелест с една мъничка хавлийка, която едва едва прикриваше интимните му части. Елена се усмихан мило и подаде снежно-бялата хавлия на вълкът.

-Мисля, че имаш нужда от това. - любезностите й обаче не бяха споделени. Младия вълк изръмжа тихо без да помръдва, впил поглед в нея. - Хей, хей, хей.. Не с лошо. Все пак сме съседи - Елена посочи отсрещната врата и примигна мило - Ако искам мини да пием по кафенце, а мога и други напитки на предложа.

Кели се засмя и разпъна хавлията. Протегна ръце и ловко я уви около кръста на вълкът. Като не пропусна да махне неовата.

-Приеми я като примирие - тя му намигна и размаха пред него старата опърпана хавлия с която бе завит първоначално.
avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Theo on Чет Дек 01, 2011 8:59 pm

Едно бе да се натъкнеш на вампир, но съвсем друго той да те обвие в хавлия и да махне твоята; Теодор нямаше как да е сигурен, че мъжеството му не е било огледано щателно, макар и за някакви микро секунди. Имаше ново ръмжене- гърлено и животинско, точно такова, каквото не би трябвало да излиза от дебрите на млад мъж с привидно благородна английска осанка. И все пак го правеше, но какво лошо? Животинското в него се обаждаше, то реагираше самичко на чуждо влияние. Вроденото бе по-силно от разума в такива моменти, но Тео все пак имаше някаква дума по въпроса. Това обясни лекото изчервяване, дошло малко по-късно на базата на поруменели бузи- реално се бе изложил и то не само заради лъсналата за момент голота, която му бяха наложили. Трябваше да е малко по-учтив; дори той с цялата си наглост на млад и разхайтен човек го съзнаваше. Именно думи породени от благодарност се опитаха да се пръкнат в света именно от неговите устни но начинанието бе сложно. За един цял период от време Тео просто стоеше с леко отворена уста очевидно затормозен от реалната наличност на нуждата да каже нещо.
- Аз...да, благодаря. - измрънка той под носа си извръщайки поглед в страни. Вълка в него искаше да го принуди да изкрещи нещо несвързано, обидно и засягащо вампирската раса но само наличието на желязна воля и неловкост възпряха малката каша. За момент света се кротка, а върколакът осъзна, че освен, че му бяха подали ръка за уж примирие го канят и на питие. Дали не бе остатъчна реакция от сегашната му представителност? Жените често се впечатляваха от разни мъже с привидна привлекателност, които се разхождат само по хавлия. Бе чувал за случаи на припадъци и хаос поднесен с фен писъци; девойката пред него обаче или също владееше изкуството на самоконтрола или просто не бе от този стереотип. Да приеме или не? Реално не искаше, но това не значеше, че няма да го направи. Беше нещо ново и сравнително занимателно, можеше да му поднесе някакви интересни събития... или не? Нямаше как да знае, не бе получил никакви специални дарби включващи предсказване на бъдещето. Трябваше сам да обмисли и да вземе решение, задачата обаче обещаваше да е тягостна.
- Може да измислим нещо. - Тео заговори с по-ясен глас, връщайки поглед върху лицето на девойката. - Ще те потърся, ако решението ми е положително.
Последва кимване и той й обърна гръб връхлитайки обратно в стаята си. Този път проклетите чистачки нямаше да си го получат, но идеше нов ден. Нова хотелска драма. Нови злокобни начинания и инфантилни пакости.
avatar
Theo

Вид: : Върколак.
Име: : Теодор Уилям Хаст.
Възраст: : 31.
Дарба: : Turns into a big wolf.
Семейство: : Вече няма;
Брой мнения : 48
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Helena O'Callaghon on Пет Дек 02, 2011 6:40 pm

Елена наблюдаваше младият вълк със самодоволна усмифка. Беше доволна от себе си, макар че се оказа прекалено лесно да раздразни един сравнително възрастен вълк. Все пак не се срещаха, под път и над път, вълци доживели 30 и ... Което някак си не беше много много логично, но какво пък? В този свят логиката липсва в повечето неща. На пример каква е логиката всички да слагат под един знаменател всички вампири. Кели кимн глава в подкрепа на мислите си и се върна обратно към момента. Пустия, прогизнал коридор. Мирисът на мухъл. Изпочупение, едва затварящи се врати. И да, полуголия върколак. Миличт мислите му така бързо препускаха, а да не говорим колко силно крешяха.

- Не се притеснявай, нищо от твоето достойнство не съм видяла...
- Кели му намигна и се приближи към него. Надигна се на пръсти, доближи се до ухото му и допълни - Защото не съм поискала да видя.

Кели изгаряше от желание да дразни съседа си, а в това може да се каже бе най-добра. Бе й нещо като вроден талант. Усмивката й се разшири още повече. Можеше сега да се прибере в стаята си и да замисли нов "план", но не.

-Е господин Джентълмен, бихте ли споделили името си? - последва кратък, сдържан реверанс и сполкойно намигане. Елена се подпря на касата на вратат и впи спокойните си очи в тези на все още непознатото вълче.
avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Theo on Нед Дек 04, 2011 6:14 pm

Тео замръзна точно преди да връхлети в стаята си и с определен микс от желание и нежелание се извърна назад, за да потърси с поглед момичето. Вампирката все още бе там, където я бе оставил, което значеше, че не бе извадила всичкото сребро с което разполагаше за да го нападне подло изотзад. Дори имаше реверанс, който не знаеше с какво си бе заслужил но може би бе по-добре да не пита много много. Сигурно бе странен ритуал, който той, като един отвратителен плебей не разбираше. Озадачението се изписа ясно на лицето му издайнически доказвайки, че все още не бе сигурен защо всичко се случваше така а не иначе. Може би някъде наистина имаше уловка но той бе идиот и не можеше да я разкрие. Кой знае, ако не бе високото му самочувствие би се насочил към това като възможност но малко се съмняваше, че на едно правилно вътрешно ниво ще успее да го одобри и признае. Така де, трябваше да се държи на ниво колкото и да не му се отдаваше в абсолютно всички ситуации в които попаднеше по желание или не толкова.
- Името ми? - гърлото му бе малко сухо, след баня винаги се чувстваше обезводнен и това се отразяваше остро на гласа възпроизвеждан от гласните му струни. Звучеше като дрезгава стара драка и това никак не подхождаше на елегантното английско излъчване, което уж имаше с малко повечко дрехи. Добре де, сега също, но само заради смислената и правилна хартия- в онова опърпано и малко нещо бе като поредният мизерник решил да се възползва до край от една вещ колкото и нелепо нефункционална да е тя от години. - Тео. Казвам се Тео.
Той не й даде пълното си име, стори му се ненужно и без да се обяснява повече затръшна вратата след себе си. След трясъка настъпи временна тишина, но Елена дочу мрънкането отправено само и единствено към нея.
- Ще съм готов до час; гледай да си в стаята си. Искам онова кафе. - и толкова, което си бе нещо. Защо внезапно се бе решил на това да приеме предложението? Може би бе започнал да полудява, сигурно бронхопневмонията от детските му години се опитваше да се повтори напук на върколашкия имунитет. Може би все пак не бе хубаво да се разхождаш по хавлия в продължение на нещо като... Тео хвърли бегъл поглед към зарязания на леглото мобилен телефон- беше изгубил час и нещо от както бе стъпил на територията на стаята си. Душа, разговора, всичко... да, отвратително. Ноща му така се скъсяваше по продължителност и това намаляваше забавленията до доста малко количество. Дано девойката да можеше да предложи нещо, защото иначе щеше да си спечели още по-солидна неприязън. Върколакът изръмжа нещо под нос, колкото да се оплаче без реално да използва думи и причини и бялата хавлия се захвърли на пода. Беше достатъчно сух за да потърси дрехи и малкият му сак сритан в далечен ъгъл на помещението веднага влезе в употреба. Чифт боксерки, тесен тъмнолилав панталон и ... може би нещо за отгоре, но това щеше да почака. Борейки се с катарамата на колана Тео тупна на пробития матрак предлаган от двойното легло и пружините го погълнаха с един особен интерес последван от поскръцване. Хм, всъщност беше удобно и реално чак сега бе осъзнал умората си- не бе ли правил толкова много неща днес, че да е реално много изтощен? Понякога вълчата му същност притъпяваше важни центрове от тялото му за да ги накара да се обадят в грешната минута. Прозявката дойде малко по-късно и коланът се оказа временно забравен. Уморен... да, наистина беше. Малко щеше да си почине тук и толкова.
Десет минути по-късно той вече спеше абсолютно безшумно по гръб, частично легнал върху леглото.
avatar
Theo

Вид: : Върколак.
Име: : Теодор Уилям Хаст.
Възраст: : 31.
Дарба: : Turns into a big wolf.
Семейство: : Вече няма;
Брой мнения : 48
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Скандинавски п-ов, преди 9 години

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите