Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Рим,Италия - преди 2 месеца

Go down

Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Пон Ное 21, 2011 7:28 pm

●... Излязох от хотелската стая и се огледах.Коридора бе тих и пуст.Завъртях се лекичко и тръгнах към асансьора.Натиснах кръглото бутонче и се чу как машинално асансьора тръгна нагоре.Съвсем скоро,поне по моя преценка вратите се отвориха и аз влязох вътре.Сама.Бях сама в тясното пространство.
Бяха пуснали някаква шантава мелодийка.От онези които ти се набиваха в главата и не можеш да си ги избиеш от главата.Смениха я на някаква званлива.Чак ме побиха тръпки.Бе толкова досадна и се чу звънчето.
Вратите се отвориха и аз бързичко излязох.
Оставих ключа си на рецепцията и излазох.
Хладен вятър разроши косите ми и аз се усмихнах.Обичах такова време.
Вятър и слънце.Прелест!
Извадих една кутийка цигари.Отворих и издърпах едничка.Запалих я и тръгнах към най-близката пицария.
След като се настаних на една маса си взех менюто и го отворих започвайки да разлиствам лист по лист.А цигарата си гореше в пепелника .. но на кой му пука .. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Пон Ное 21, 2011 7:49 pm

Ооо Рим. Италия бе една от страните които страшно много допадаха на Оуен. Може би, защото като по-малък бе учил езика, и кулурата на италианците, но освен това имаше нещо красиво в тази държава. Или може би, заради фразата "Рим не е строен за един ден, но точно за толкова може да изгори из основи." Но най-вече му харесваше заради това, че никой не ти правеше проблем за това, че пушиш на обществено място. Самите италианци пушеха като комини. Изведнъж корема му прикъркори. Ех, тези италианци, на всеки ъгъл пицария. Оуен се подсмихна и пусна фаса на земята, настъпа го и пресече улицата, влизайки в първата пицария която се изпречи пред очите му. Естествено, с неговия късмет, пицарията нямаше свободни места. Оуен се огледа и видя някакво момиче, което седеше само, и разглеждаше менюто, докато цигарата й изгаряше в пепелника. Блондинът се усмихна и се приближи към момичето:
-Извинето, мястото заето ли е? - попита той, на перфектен италиански, като препричи пътя на сервитьорката и си поръча една малка пица Маргарита, попречвайки на момичето да го изгони.
-Как се казвате? - продължи той на италиански, като се усмихна дяволито и запали поредната си цигара.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Пон Ное 21, 2011 8:00 pm

●Гледах тотално объркано.Не разбирах италиански ,но та-даааа... време за дарбата ми.Винаги можех да копирам нещо от някое същество.А в този момент-италянския.
-Ами явно е свободно ..
Казах аз и се усмихнах.Вече бе седнал така,че.. нямах избор.Е,винаги можех да се развикам ,но може би трябваше да оставя малко време и за почивка на гласа си.
-Джесика ,Джесика Грейс.А вие ?
Попитах аз продължавайки да използвам новопридобития език който научих.Взех цигарата си и изтръсках всичко изгоряло.Дръпнах си и издишах от дима.
О,Италия!Обичам те!Тук запалих първата си цигара все пак .. преди доста години ,но ..
Дяволитата усмивка която се бе изписала по лицето на момчето леко ме караше да се осъмня.
Сервитьорката дойде и ме погледна.Аз набързо отново погледнах в менюто.
-О,каквото ми донесете и .. виенско кафе.
Усмихнах `и се докато си тръгваше. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Пон Ное 21, 2011 8:21 pm

След като сервитьорката си замина, Оуен върна синия си поглед към момичето... всъщност Джесика. Нали така се казваше? Той се подсмихна и отново дръпна от цигарата си, като усети вперения поглед на събеседничката си.. тоест Джесика. Трябваше да се научи да запомня имената на хората веднага.
-Ам.. Оуен Смит. Приятно ми е. На почивка ли си тук? - попита той, като смени от "Вие" на "ти", надявайки се Джесика, този път го уцели, да не възразява. Сервитьорката се върна и донесе нещата, като за малко да се блъсне на тръгване, защото не можеше да отлепи поглед от Оуен. Инкубът самонадеяно върна погледа си на брюнетката, като облиза устните си. Беше гладен... но от онзи вид глад, който нямаше как да се задоволи с пица, онзи глад на който му трябваше целувка, или даже повече от целувка, глада който беше част от Оуен. Смит прочисти гърло и отхапа от пицата си, оставяйки цигарата да изгори в пепелника.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Пон Ное 21, 2011 8:30 pm

●Да ,сервитьорката наистина едва не се уби за да гледа .. хъм.. Оуен.Може би наистина бе ,чак толкова сладък.Не можех да оценя красотата на демоните.Демони и там всичките подобни.Въпреки ,че привличаше хората на мъртвите камо мен не им дремеше много.
Е,не можеше да се отрече ,че не е сладък ,но.. до колкото разбрах целувката му е смъртоносна .. чакай на мен какво ми пука?Мъртвата си е мъртва .
-Ами .. нещо като почивка .. по-скоро временно местонахождение..
Казах аз и се усмихнах.Отпих от кафето си и погледнах пицата.Не харесвах много човешката храна,но.. нищо не се сравняваше с кръвта.
Оставих чашката в чинийката и поех пицата заедно с салфетката и отхапах.Мразех да се цапам .. ъм .. с обикновенна храна.Кървавите бани .. ъм ,те бяха приятни.
-А ти?На почивка ли си?
Попитах го и отново захапах от пицата.Имах чувството ,че преглъщах камъни.Беше някак си гадно,но вкуса.. хмм.. пица.. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Пон Ное 21, 2011 9:11 pm

-А ти? На почивка ли си? - попита Джесика.

-На почивка. По-скоро минавам. - намигна й той и изяде последната хапка от пицата си. Личеше си че е вампирка. Погнусата с която преглъщаше всяка хапка. Той се наведе към нея и прошепна:
-От колко време си вампир? - подсмихна се той и запали нова цигара. - Съжалявам за директния въпрос, но... направи нещо относно погнусата с която ядеш, тази божествена пица. - засмя се той и се облегна назад, дръпвайки си от цигарата, като след секунди издиша дима.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Вто Ное 22, 2011 4:57 pm

●Засмях се.Да определено се забелязваше как не харесвах тази храна.
-От три хиляди години ..
Отговорих аз и последвах неговия пример.Запалих една цигара.Издишах от дима който се смеси с останалия в ресторанта.
Тук всички пушеха.Беше като сбъдната мечта..
Сякяш пък някога съм гасяла като са ми правили забележка.
-А ти си демон от .. ?
Попитах.Сякаш можех да пропусна някое същество.Само в този ресторент имаше доста същества. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Вто Ное 22, 2011 9:17 pm

-А ти си демон от...? - попита Джесика, а Оуен погледна нагоре. Отколко време беше демон? От както се беше родил? От както бе целунал момиче за пръв път? Никой всъщност не му бе казал от колко време е такъв какъвто е. Може би винаги е било в него... заспало... чакащо първата му целувка, за да се събуди. Тази ужасна сила, или по-точно проклятие, което се отключи когато целуна първото момиче в което бе влюбен. Оуен въздъхна и погледна към Джесика:
-Не знам.. - отговори простичко той и вдигна рамене, дърпайки от цигарата си. - От доста време, но съм... е доста по-млад от теб. - засмя се той и намигна на Джесика.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Вто Ное 22, 2011 9:24 pm

● -Всички са по-млади от мен..
Казах аз с един нъжен глас.Но това си бе хубаво.Бе прекрасно.Силата ми бе толкова голяма.Можех всичко, а с дарбата която имах.. още повече.
Не мошех да бъда убите или наранена лесно.Дори и кол в сърцето не бе достатъчен.Бях родена с кръв на първороден.Нямаше начин.. Всякаш пък нямаше да видя движенията на съществото което ще ме нарани.
А обикновенните рани понякога не се и появяваха.
-Е,каква е твоята дарба?
Попитах го.И демоните имаха.. мисля.Поне така помня.Или мисля.О,както и да е.. Да се върнем на това,че аз мисля.Невъзможно.Не ми бяха останали мозъчни клетки.За това трябваше да спра алкохола.Друг път!
-Нали имаш дарба?
Още един върпос.Погледна ми попадна на пицата.Какво щях да правя с това.Ъх.Дръпнах си от цигарата и лекичко я изтръсках в пепелника. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Вто Ное 22, 2011 9:36 pm

Оуен се засмя и поклати глава:
-Да, имам дарба. - каза той и се усмихна чаровно. Наистина ли го питаше за дарба? Вярно имаше доста разновидности демони, но поне неговия вид си личеше... поне по негови наблюдения. Може да ненавиждаше същността си, но... е бе облагодетелстван, имайки се предвид някой демони които бяха слузести и гнусни. Оуен потрепери при мисълта за тези демони, и погледна към Джесика. Е поне тя бе красива вампирка.
-Аз съм демон-инкуб. Убивам с целувка. - поясни той и се усмихна на Джесика.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Чет Ное 24, 2011 5:39 pm

●Да съм запомнила едно нещо поне за годините.Но дарбата му.Хм.
-О,милото.. поне си имаш вампирите,ъм.. демоните,духовете..май само тези са .. ъм .. нещо,като мъртви..
Казах и се усмихнах успокояващо.Нямаше как да убие вампир .. мисля.. май.. ох.Защо аз мисля по този въпрос?!
Пицата си седеше в същата форма.Така и щесе да си остане.Загасих си цигарата в пепелника и отпих от кафето което вече бе започнало да охладнява.
-Как разбра,че си демон?
Попитах го.Никога не съм знаела как може да разбереш дали си демон.Те имат по лесно прикритие от нас,вампирите. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Чет Ное 24, 2011 5:52 pm

И ето, че любимият въпрос на Оуен се появи. "Как разбра, че си демон?":
-Като убих едно момиче... - отговори кратко той и се усмихна нехайно. Макар че, колкото и нехаен да бе отговорът му, той все още помнеше този ден.. сякаш беше вчера. И все пак, почти бе забравил какво бе правил предишния ден, но случката винаги щеше да бъде отпечатана в съзнанието му. Сякаш бе жигосан. Преди 12 години в една изоставена къща. Той и въпросното момиче бяха избягали от училище, провинение което беше много голямо, поне според тях. Двамата се харесваха и накрая се целунаха, кой би предположил, че целувката може да бъде с фатален край. Смит потръпна при спомена на безжизненото тяло на момичето. Спомняше си, колко жив, но същевременно уплашен, се чувстваше. Всеки един миг от онзи ден премина през него като ток.
Оуен се усмихна небрежно на Джесика и изгаси цигарата:
-Явно тогава демона в мен реши да излезе и да ми каже едно бодро и ужасяващо "Здравей". О, и за протокола, не съм искал да я убия, просто се случи. - засмя се той и погледна вампирката. - По твое желание ли си вампир или на сила? Защото.. повечето вампири които познавам са искали да са такива... поне в един определен етап от живота им. - Смит повдигна рамене и повика сервитьорката поръчвайки си едно макиато.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Чет Ное 24, 2011 6:17 pm

●-Никога не съм искала.. е поне в човешкия си живот и вървите хиляда и няколко стотин години.Но след като изключих човечноста си .. съм просто доволна от живота си.
Казах аз и се усмихнах.Само едни 200 години робство и убийства не ми попречиха.Те даже ме направиха просто по-зла.
-Е,не ми изглеждаш много тъжен..явно не си прекарал живота си в тъга..
Измъмрих,сякаш на себе си.Но всъщност достатъчно силно за да ме чуе и той.
-И не е лошо ,че съм вампир.. и то дъщеря на първороден ,наследила всичките му сили .. просто няма как да бъда убита.. все още не знам как.. вече ме пронизаха с кол в сърцето..
Казах аз леко замислено.Може би щях да разбера,без проби.●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Чет Ное 24, 2011 6:27 pm

-Ако 12 години убиване на хора ти звучи добре - да, живота ми бе перфектен. - засмя се той и продължи да говори:
-Колкото до убийството ти, все някой, ще те убие, рано или късно, всички умираме, повярвай ми. - намигна й Оуен и отпи от току-що пристигналото му макиато. Беше точно по вкуса му. Беше чисто с малко мляко. Това което правеха американците бе подобие на макиато. Сякаш сервираха ябълков пай, вместо кафе. Оуен се подсмихна и погледна към Джесика:
-Важното е, че се научих да се храня по малко, за жалост демонът в мен понякога не е съгласен с това и изсмуква всичко. - засмя се Смит и остави чашата на масата. Говореше за себе си и демона, сякаш бяха отделни личности, но всъщност.. те не бяха ли? Той не искаше да е такъв. Родителите му явно също не са искали това за него, явно заради това са го изоставили, изблъскали или каквото и да е. Но все пак, живота който живееше Оуен бе хубав, изключае няколкото...стотин убийства.


Последната промяна е направена от Owen Smith на Съб Ное 26, 2011 6:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Чет Ное 24, 2011 8:04 pm

●След като спомена умирането на лицето ми се изписа една крива усмивка.
-Не ме плаши сега ..
Засмях се.Да той бе убивал .. 12 години.А аз 1 200.Имаше разлика,голяма,но той все още си бе със своите си чувства и човечност,как да не му е гузно.Той си убиваше.
-Е,за нас хората са храна.. преодолей го..
Отново измъмрих.Обичах да мрънкам на хората.Или да мъркам.. май при мен не имаше голяма разлика.Не ме съскането и мърнкането.. Как можах да ги объркам.Добре ,че не може никой да ми чуе мислите ,имаче..може да ме вкарат в клиника.
-Ами не си ли се хранил от мъртво-живите същества?
Попитах го.Може би духчета.Не съм виждала но съм сто процента сигурна,че ги има! ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Съб Ное 26, 2011 11:56 am

-Ами не си ли се хранил от мъртво-живите същества? - попита го Джесика. Смит се усмихна и я погледна развеселено:
-Хранил съм се, но... имат вкус на мъртъв човек, който току-що е изкаран от гроба. Предпочитам живите. - вдигна рамене той. Да се храни с хора бе трудно, макар да умираха с усмивка на уста. Цялата съвест, от която не можеше да се отърве, не му даваше мира. За тези 12 години, вече бе изгубил бройката на това колко пъти си е пожелавал да умре, или да бъде вампир. Но имаше малък проблем, размишляваше ли 5 минути над желанието си, винаги се отказваше. Не се страхуваше, просто не искаше да замени живота си за вечна младост, не беше в негов стил.
-Е има ли лоши страни на това да си вампир, или всичко е прекрасно. Вечен живот, вечна младост, купони без спиране. - започна да изрежда той и се засмя. Вампирите и инкубите не бяха толкова различни. И двата вида бяха красиви, и убиваха, но вампирите смучеха кръв. Нещо по което винаги се разбираше че е имало нападение от вампир - двете точици и изсмуканата кръв, докато при инкубите почти никой не знаеше, че някой може да убие с целувка...


Последната промяна е направена от Owen Smith на Съб Ное 26, 2011 6:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Съб Ное 26, 2011 5:01 pm

●"Две точици.. " тази мисъл ме накара да се засмея.
-Не при всички вампири са щастливи като мен..
Казах аз и се усмихнах.
-Някой изпадат в депресии защото са убили .. съвест..Някой още не са разбрали как да изключат това.На мен ми костваше само 200 години робство на един вампир за да разбера.Но,не съжалявам и никога няма да съжаля.. струваше си.
След тази думи на лицето ми се появи една доволна усмивка.
-Това ,че ти си мислиш ,че имаме гаден вкус май-ще бъде първият минус в списъка ми ..
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Съб Ное 26, 2011 7:01 pm

-Това ,че ти си мислиш ,че имаме гаден вкус май-ще бъде първият минус в списъка ми ..
Смит се засмя и отпи последната глътка от макиатото си:
-Всъщност е различно. - започна да говори той. - Например, когато целуна млад вампир, превърнат преди няколко месеца, и започна да се храня, вкусът наподобява нормалния човешки вкус. Но когато вампирът е живял век, или повече, вкусът се губи, което показва, че е загубил човешкото в себе си. - Смит се засмя на лекцията която изнесе на Джесика и й се усмихна приветливо. - Убеден съм, че ако сега целуна теб, веднага ще се отдръпна, поради вкуса ти. - повдигна рамене той и погледна вампирката пред себе си. Всъщност не знаеше от колко време е вампир, но когато тя му спомена 200 години робство, си направи сметката, че тя наистина е възрастна. Може би беше най-възрастната вампирка която бе срещал досега:
-Каква е дарбата ти? - изведнъж попита той, но когато се усети колко директен бе въпросът му, се усмихна извинително на Джесика.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Съб Ное 26, 2011 7:14 pm

●-О,колко мило ..
Засмях се аз след като спомена гадния вкус при старите вампири.А при живялите три хиляди.
-Ами дарбата ми .. да речем ,че мога всичко ..
Дяволска усмивка се появи на лицето ми.Но все пак не бях казала особенно много,а това би объркало някой.
-Мога да контролирам психиката и физиката на всяко същество.Мога да разпознавам,копирам,чувам,променям,праща и какво ли не .. Просто мога да си играя с хората .. А копирането просто ми дава свобода да имам всяка една дарба .. но и също така да защитя моята като копирам дарба която не позволява да копират моята.. както и направих .
След като казах това усмивката стана .. малко по-самодоволна от колкото дяволска.
-Например мога да те накарам да не чувстваш глад .. или пък да чувстваш.Може да станеш просто една малка кукличка ..
Кукличка.Като осъзнах последната дума която казах се засмях. ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Owen Smith on Съб Ное 26, 2011 7:32 pm

-Страхотно, харесва ми, освен частта с кукличката. - засмя се Смит и облиза долната си устна. - Вярно е, че съм красив, но кукличка е обидно. - този път смехът му бе по-искрен и действително се забавляваше. Джесика бе приятна събеседничка, и можеше да се води хубав разговор с нея. Особено за Оуен, това бе доста отпускащо, при положение, че не бе говорил нормалко с някого от седмици. Всичко беше целувки, секс и флирт, не в този ред:
-Само да се разберем, не обичам да се ровят в главата ми, особено в мислите. - намигна й Смит и се облегна по-удобно на канапето, на което седеше, прокарвайки ръка по ръба на чашата си. След което плъзна погледа си по Джесика. За пръв път, някой не припадаше по него, и не му се слагаше най-нагло, кой би предположил, че това би се харесало на Оуен. Малко спокойствие от скучното му ежедневие. Смит се усмихна по-скоро на себе си и въздъхна тежко.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Джесика Грейс on Съб Ное 26, 2011 7:48 pm

●-Да не се ровя .. господи!Невъзможно.. всяка една информация просто излиза пред мен .. като книга.
Отговорих аз и погледа ми стана леко невинен.Да можех да го контролирам ,но без дарбата си аз се чувствах като .. като едно безпомощно момиче.Бях вложила всичко на нея,без дарбата си.. бях.. нищо.Просто не ми се мислеше какво щях да правя ..
-Някой се радват на дарбите си,а някой не ..
Отбелязах аз.Например Оуен май не я харесваше много ,а за мен дарбата ми бе всичко.Не всеки има късмета да си харесва дарбата.
-Е,ти поне се храниш по приятен начин.. а аз трябва да търпя писъци и ритане.. не е приятно.
Ето още една теория,на някой хора приемат смърта , а други са инати и продължават да ритат и пищят .. Още една теория.На някои вампири това им харесва,а на мен .. не!
-Веднъж даже ме охапаха .. беше странно . ●
avatar
Джесика Грейс

Вид: : Вампир
Име: : Джесика Грейс
Възраст: : 17/3 000
Дарба: : Може да разпознава,копира,чува,променя,праща и какво ли не , емоции,чувства,мисли,движения и всичко което може да направи психически или физически всяко едно същество.
Брой мнения : 67
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рим,Италия - преди 2 месеца

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите