Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Alex Jameson

Предишната тема Следващата тема Go down

Alex Jameson

Писане by Alex Jameson on Пон Ное 21, 2011 8:13 pm


Име: Алекс Джеймсън (Адонис)
Години: 21 земни и... много ангелски.
Раса: Ангел
Дарба: Умее да налага контрол върху мислите и решенията на хората, да ги променя; чете мисли; има изострени сетива, а понякога и свръхчувствителност.


Русата непокорна коса на младият ангел се развяваше свободно с полъхванията на вятъра. Погледът му, онези дълбоки, сини очи, в които сякаш можеше да се прочете душата му, се бяха загледали някъде в далечината - уж гледаха, но нищо не виждаха. Страните му - бели като сняг, имаха леко розова следа, оставена от слънцето. Див славей се обади със звънливите си песни от близкото крушово дърво, сякаш напомняйки на себе си. Бедната животинка не можа да прикове вниманието на Адонис върху себе си, но успя да го изкара от транса, в който беше изпаднал. Той извърна глава от далечния хоризонт и отправи поглед към дървото, от което се бе чула песента на славея, но бързо го върна обратно на старата позиция. Тиха, но все пак тежка въздишка се откъсна от устните на Адонис. Знаеше, че онова, което се случваше щеше да свърши фатално за него и съществуването му в Едем, но... свършен факт. Сякаш цялата му гордост и високомерие, с които бе известен се бяха изпарили. Нямаше желание да се заяжда и да напомня за своята не толкова скромна особа на всяко стръкче трева и всеки лъч на жаркото слънце. Този път, знаеше, че е отишъл твърде далеч в желанието си да се покаже. Инатът и горделивостта му все някога щяха да му докарат редица неприятности. Неговият най-главен проблем бе, че винаги оставяше днешната работа за утре, отлагаше всичко и гледаше да живее добре сега, а за утре... мислеше чак на следващия ден. Да се перчи пред другите ангели - добре, но пред самия Бог? Някакси не се връзваше.

По ниския, покрит със светлозелена ниска трева хълм се появи сравнително млада жена, която пъргаво и с притеснено изражение крачеше към Адонис. Огнената й коса се развяваше свободно по раменете й, а млечнобелите й страни бяха придобили розов оттенък. Беше задъхана, а притеснението, което струеше от нея сякаш още повече усложняваше ситуацията. Най-накрая, тя достигна до снажния младеж и се спря за няколко секунди, като не поронваше и дума. След това отвори уста и тихо, почти безшумно промълви:
- Защо, Адонис? Защо, сине? Не сме те възпитали така. Законите на ангелските съсловия, на съществуването ни, изключват такива деяния и ти много добре го знаеш! Знаеш и че сурови наказания чакат онези, които дръзнат да ги нарушат. Нима искаш да си един от тях? Не ти ли е добре животът тук, с всички облаги, които получаваш, че толкова отчаяно искаш да се махнеш?
Сълзите бяха избили като горещ гейзер от очите й и бавно се спускаха по бузите й, оставяйки мокри следи. Лицето й сякаш се бе изкривило от болка и тъга по едничкия й и най-скъп син. Тежка тишина възцари между двамата. Адонис извърна погледа си към нея и се загледа в зелените й очи, явно подбирайки следващите си думи, така че да са възможно най-малко раними за майчиното сърце.
- Майко... - бавно изрече той, а ефектът от тази дума накара жената да заплаче по-силно - Никога не съм искал да ви разочаровам, но просто... това желае сърцето ми. Аз съм свободен по душа, свободен, като този славей на дървото. Не искам да живея във някаква форма на душевен кафез, мразя го. Искам да опитам от всичко в живота. Не понасям ограниченията и този начин на живот. Зная, че вие винаги сте искали изряден син, спазващ всички закони. Не сте виновни, просто аз съм с такава душа.
Жената не можеше да удържи сълзите си и бавно се свлече в краката на Адонис. Тя, също като него, знаеше, че го чака наказание. Младият ангел се разчувства от гледката на майка си и от неговите дълбоки очи се откъснаха две сълзи, които поднаха върху майчините ръце. Изведнъж, от подножието на хълма се появи и мъж, срванително нисък, с набола брада и къси крака. Лицето му бе непроницаемо, но все пак достатъчно красноречиво се четеше разочарованието му. Когато стигна до мястото, където се намираха Адонис и майка му, той се спря и почти веднага рече студено и със заповедна нотка:
- Ерато! Адонис!
- Нестор! - възкликна Ерато и се изправи от земята, примижавайки срещу слънцето.
- Ставай, Ерато. Хайде, Адонис, тръгваме, ще произнесат наказанието ти всеки момент.
Адонис сякаш се сви на две, покосен от невидим меч. Този глас на баща му, тази гледка на майка му бяха толкова силни, че Адонис имаше чувството че губи от силите си. Губеше себе си.

В огромната мраморна зала се бяха наредили в няколко редици едни зад други хора с бели роби, които гледаха навъсено към младият мъж в средата на залата. Адонис не отделяше очи от земята от страх да не срещне жалният поглед на майка си и леденият такъв на баща си. За пръв път в живота си се чувстваше засрамен от делата си, но си бе наложил да поеме наказанието си каквото и да е. Все някак щеше да го изтърпи. Все пак, за всяко нещо идва край.
- Адонис - оповести дребен мъж с бяла брада и роба, която се влачеше зад него, който бе застанал зад махагонова катедра - Син на висшите ангели Нестор и Ерато. Обвинен си в Богохулство и нарушаване на каноните, определени от Сбора на Ангелите и Архангелите. Сборът реши, Адонис да получи временно засега наказание - изпращане в долната земя за неопределено време, докато Сборът реши, че поведението на Адонис се е променило и е достатъчно подобаващо за живот обратно в Едем. Заседанието се закрива.
- НЕ! - изкрещя Ерато, цялата обляна в сълзи, като падна в ръцете на Нестор, крещейки, докато отвеждаха сина й - Та той е още дете! Имайте милост, моля ви!
Риданията й огласиха цялата зала, карайки множеството ангели да се обърнат недоумяващи към нея. Адонис за последен път отправи поглед към родителите си. Поглед, изпълнен със съжаление и желание да се поправи. Защото бащиното разочарование и майчината мъка бяха по-тежки от всяко друго наказание, което можеше да получи някога.


***
Из дневника на Алекс Джеймсън; Дата: един ден след слизането му на хорската земя.
"Не зная как ще го преживея, но все някак ще се справя. Тук нищо не е толкова лесно, колкто беше в Едем. Трябва да работя, за да живея, да се издържам, да върша разни неща. Изпитвам огромно чувство за вина, съвестта ми се обажда всяка секунда. Гузен съм. Продължавам да гледам кръстът на гърдите си. Няма да забравя откъде съм произлязъл и какъв съм всъщност.
Смятам, че опетнената ми съвест с времето ще изчезне. Мисля да се отдам на малко земни облаги, преди да започна реалната промяна към по-добро. Не искам да разочаровам родителите си, но пък земният живот може да се окаже истинско предизвикателство. Времето ще покаже. "

avatar
Alex Jameson

Вид: : Ангел
Име: : Алекс Джеймсън (Адонис)
Възраст: : 21
Брой мнения : 5
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Alex Jameson

Писане by Robbin. on Пон Ное 21, 2011 8:20 pm

Добре дошъл! :3

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите