Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Улицата на цветята

Предишната тема Следващата тема Go down

Улицата на цветята

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Ное 22, 2011 9:30 am

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Улицата на цветята

Писане by Амелия Нортфорд on Нед Яну 15, 2012 6:58 pm

Амелия вдиша дълбоко въздуха, примесен с тежката миризма на различни видове цветя. Погледна тъжно към улицата, която водеше до дома на малкото сираче - Кларанс. Онова сладко момченце което Амелия бе спасила.
Вантермина собственоръчно подписа заповедта за гилотиниране на баща му. Майката на Кларанс бе починала при раждането, и онзи прекрасен мъж, който Амелия безкрайно много уважаваше - Дерек Вареса, бе отгледал сам сина си.
Престолонаследницата бе опитала всичко за да спаси Дерек от гилотината, но нищо не можеше да сломи желанието на кралицата да прати някои на гилотината. Майка й имаше намерение да прати там й Кларанс, но заради една част от Амелия, тази нелепа според Кралицата част, онази човешката, с емоциите, това не стана. Тази част бе изпълнена със съчувствие, състрадание, и други съвсем нормални чувства, с които си личеше че Амелия наистина не е част от това семейство. В крайна сметка Кларанс остана жив благодарение на принцесата, която тайно от родителите си изпращаше пари на момчето, и го посещаваше често.
В тази част на града нямаше много сняг, и винаги беше слънчево. Хората се любуваха на хилядите цветя по сергиите и вървяха с някакви тъжни физиономии.
- Амелия! - чу се вик в далечината.
Принцесата долови гласа на Кларанс, и се обърна. Затича към него и го прегърна. Не го бе виждала от години. Когато го спаси от гилотината бе на 6 години, а сега бе почти на 17.
Бе пораснал. Косата му се бе одължила с няколко сантиметра, пък и той самият се бе издължил.
- Кларанс! Прекрасен си! - въздъхна принцесата. Той и беше като по малък брат, който тя никога не бе имала, или по скоро не знаеше че има.
Седнаха на една от пейките до сергията на старата Далия. Принцесата разкопча червеното си палто, и опъна гръб на облегалката.
- Закусвал ли си? - попита го тя, чувайки къркорещия му корем.
Той я изгледа объркано, но все пак кимна и протегна ръка напред, помръдвайки леко пръстите си, сякаш чакаше тя да му даде нещо.
- Да, извинявай - промърмори тя и разрови джобовете си. Остави в ръката му няколко монети и се наведе да целуне челото му. Както винаги, Кларанс се изчерви леко, после се обърна бързо и хукна да бяга.
Принцесата се разсмя и тръгна в противоположната посока.
Имаха си уговорка. Той отива да яде, и се срещат след 15 минути на фонтана в центъра.
Вървеше бавно по улиците и се оглеждаше наоколо с надеждата нещо да успее да отвлече вниманието и от сватбата. Днес, както всеки ден през последния един месец, не беше решено нищо. Беше и писнало да присъства на едни и същи приготовления, в една и съща зала, с едни и същи хора. Беше и писнало от наглия консултант на баща й, както и от самия него. Всичко се беше объркало толкова много.
За щастие беше живяла толкова дълго далеч от този свят, че той не беше успял да я засегне прекалено много. В действителност изобщо не я интересуваше колко от наследството на баща си щеше да получи, за нея далеч по-наложителен въпрос беше в кой град щеше да живее в близкото бъдеще.
Спря се пред цветна витрина наклони леко глава, разглеждайки сърчицата с усмивка. Не се беше усетила кога е станало януари. Напоследък всеки един ден беше така скучен, така еднакъв, че дори не успяваше да следи дните, седмиците - всичко и изглеждаше като едно. Погледа още няколко минути всичките розови и червени боклуци, когато потръпна, усещайки се, че всъщност ненавижда е се отвращава от подобни глупости.
Завъртя се на пети и побърза да продължи по улицата, когато отново спря. Видя огряния от слънцето фонтан и забърза крачка. Много го харесваше, човекът изработил го, бе истински майстор. Целият бе от бял мрамор, с красиви орнаменти, които не всеки би могъл да направи. седна на тяхната пейка и изчака Кларанс да се появи. Извади една книга от чантата си и опъна краката си.
Зачете се в поредното произведение на Шекспир, и избяга от реалността. До такава степен се бе увлякла, че не видя търчащото сираче идващо към нея, но за сметка на това го чу.
Свали книгата и видя как Кларанс се бутна в един мъж на няколко метра от нея. Стана от пейката, и отиде да се извини на господина.
- Съжалявам много! - извини се Амелия и се усмихна на мъжа срещу нея.

п.с извинявай за забавянето..
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Улицата на цветята

Писане by ???? on Пон Яну 16, 2012 7:25 pm

Барнъби можеше с ръка на сърцето да признае, че зимата бе любимият му сезон, въпреки опасенията, че може да звучи не достатъчно мъжествено, както всъщност се очакваше от него, най-вече заради осанката му 40 годишен джентълмен, който се фука на ляво, на дясно с дендизма, бастунчето и английският си акцент.
Може би това не породено от родината му, която се бе прославила като едно от местата по света с най-неприветлив климат след Северния полюс, разбира се. Обикновено, предпочиташе по-мека зима, с повече дъжд и киша, може би дори малко мъгла, за по-мистериозен, готически привкус, но уви, метеорологичните условия в кралство Норт Форд бяха далеч по-...коледни, да речем.
След обичайната визита в пивоварната на Джери, където сутрин рано ( към единадесет и половина) Барни закусваше по традиция две бири с кафе, нашият магьосник се отправи към градския площад от чисто любопитство. Но за негово огромно разочарование, мястото бе по-пусто и от пустинята гоби през август в 12 на обяд.
Сновейки по павираните, тесни улички, които се извиваха като влечуги около утробата на замъка, господин Ричмънд се озова пред малък ювелирен магазин, толкова спретнат и подреден в стил 19 век, че човек спокойно можеше да реши, че по някаква божествена случайност е попаднал в машина на времето, която го е върнала 2 века назад. Пристъпи високия праг и се намери в малък салон, обграден от витрини, полирани и блестящи като елмази на лунна светлина. А зад тях стояха истински, малки произведения на изкуството, и то не само бижута, но и всякакви джунджурии, каквито се присетите - манерки, писалки, джобни часовници, ръкавели. След четвърт час взиране в тях, Барни избра една луксозна писалка, инкрустирана със златист кехлибар и кърваво-ален рубин. Плати я, пожела на стария ювелир успешен ден и излезе предоволен от магазина.
Запъти се от окъпания в слънчеви лъчи фонтан, където да седне и да постои, бройкайки мадамите, пристрашили се в такова време да наденат къси поли.
Седна на една от пейките, извади лулата си и акуратно я запали, изпускайки сива завеса с аромат на изгорял арабски тютюн, която след секунди се разтвори в мразовития въздух.
Тъкмо когато можеше да се закълне, че изпитва нещо много наподобяващо нирвана, някакъв хлапак едва не го удари челно. Изпсува копеленцето на ум, но от устата му не излезе дори сподавен звук.
Тогава дочу и нечии нежни думи. Обърна се, за да види принцесата, която стоеше до сополивия дрипльо. Хм, явно обществените порядки са спаднали до толкова, че на нейно величество й се позволява да се мотае със селянчета. Може би бе време да преосмисли и своята ценностна система и да я свери с 21 век.
- Няма проблем, Ваше Величество. - Барни стана и се поклони на младата дама с финес на стар джентълмен, какъвто си и беше.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Улицата на цветята

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите