Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Хана Олдман

Предишната тема Следващата тема Go down

Хана Олдман

Писане by Hanna Oldmann on Вто Ное 22, 2011 2:10 pm


*Име: Хана Белатрикс Олдман

*Години: 18

*Раса: Човек най-вероятно

*Дарба: Няма такава, за която да знае


*Външен вид: Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Твърдо "НЕ" на екстеншъни, изкуствен маникюр и т.н. Винаги е била естествена, а и я е страх от игли, което също я държи настрана от всякакъв вид пластични операции. Отива й както безцветен гланц, така и ярко червено червило. Знае къде е мястото й, според това и се облича и гримира подобаващо - зависи от времето и мястото. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65

*Характер: От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко.
Не е типично за нея да пие често и по много, но в редките случаи, в които опитва алкохол се напива, защото я хваща доста бързо. Но пък за много кратко е на вълна купон – след това танците и усмивките се заместват от сълзи, стичащи се от лицето й, докато тя седи някъде свита. Когато е пияна, най-често се извинява – от сериозни неща, за които иска прошка – до това, че е настъпила някого без да иска по-рано през деня. Буквално се извинява за всичко, а сълзите от очите й не спират.
Когато е трезва, обаче, което е в почти 99% от времето, колкото и да е наранена и едвам крепяща се, не плаче пред хора, било то и най-близките й. Ако я попиташ, ще каже, че сълзите не са признак на слабост, но точно така се чувства, когато някой забележи навлажнените й очи.
Намира смисъл във всяко едно действие, опитва се да убеди и останалите, че е така.
Много е чувствителна и уязвима – всеки, който реши да я нарани може да го направи веднага, дори да я познава от два часа. Обича да говори, прави го често и в повечето случаи някой трябва да я спре, защото тя не намира тази сила.

*История:
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Тъмните й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания н ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***

След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Хана, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на немски, което дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Остана много разочарована от факта, че за тези три месеца не е имала нито един посетител. Надяваше се, че родителите й може да не знаят, че е пострадала и че ще може да ги намери, а след това и да разбере малко повече за живота си преди катастрофата. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Хана откри там ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам за я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

***

Следващата седмица Хана прекара в болницата. Когато най-накрая я изписаха й казаха, че сметките по престоя й са били уредени вече. Никъде не бе написано кой и кога е сторил това, но момичето искаше да разбере. Може би този човек я познаваше. Може би знаеше нещо и за семейството й, къде да ги намери...

*Името на човека който използвам за лик: Lucy Hale

avatar
Hanna Oldmann

Вид: : Човек
Име: : Хана Олдман
Възраст: : 18
Брой мнения : 19
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хана Олдман

Писане by Robbin. on Вто Ное 22, 2011 5:18 pm

Добре дошла!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите