Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Горските околности на кралството // преди месеци;;

Предишната тема Следващата тема Go down

Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Лаурен Реайн on Сря Ное 23, 2011 7:59 am


---

Кралстовот не бе това, което всеки очаква да види, щом чуе точно тази дума. Лаурен бе още по-зле с адаптирането, защото като потомка на далечен род имаше някаква бегла представа за кралствата. Представяше си сгради с внушетелни размери, ограничения за облеклото на различните слоеве, някой строг крал и мила кралица, взискателна принцеса /която май бе единствената, която отговаряше на представите й/, големи огради и още купища бляскави моменти като онези, които се включваха в старите разкази и книги. Същите тези книги в момента бяха покрити с прах на някой таван. Вероятно в стара й къща, която повече не се надяваше, че ще види. Може би пък така бе по-добре, защото колкото и странно да бе това кралство, все пак бе по-добър дом от всяко друго място, което можеше да й бъде предложено от живота. Е, имаше и странични ефекти. Например, Лаурен се чувстваше като Алиса в подновена версия на Алиса в страна на чудесата. А и какво съвпадение! Там имаше зла кралица /която не се опитваше да убие своя крал, но все пак обичаше да убива нещо или някого/. Имаше и други странни създания като хипогриф, смахтнат шапкар, мартенски заек, която също не се намираха около Ана, но успешно бяха заместени от вампири, демони, вещици, богове и всеки друг персонаж от митологията. Буквално това се превръщаше в някоя наистина подновена версия на Алиса в страната на чудесата с подзаглавие Алиса сред древността на митовете. Да, наистина очарователни мисли за един приятен сутрешен лов. Реално, Реайн може би не знаеше кой знае какво за лова, но ако имаш баща с подобни интереси, то е много лесно да запомниш по нещо. Например от него бе научила да различнава няколко различни вида билки, също така разпознаваше добре горските песни, а според тях и птиците, а най-важното бе, че знаеше кой шум подсказва опастност. Е, това бе най-важното за баща й. За нея най-важно бе след като чуе подобен шум да има бърз достъп до някой от високите клонове на дърветата. Но повечето от наученото, Лаурен бе усвоила сама. Как да се предвижва безшумно, как да запазва дъха си тих, дори когато едва не полудяваше от страх... Това вече нямаше как дай бъде предадено като урок. И сега в цялата си прелест, която се състоеше от не особено кралско-достойни дрехи; които включваха нещо удобно за катерене на дървета, наречено някакво подобие на дънки; стара, ама наистина стара блуза и съвсем изпожулените кожени с приятен шоколадов цвят ботуши /вероятно остатък от баща й/; Ана вървеше гордо сред дърветата, но от стъпките й оставаха само следи. Погледът й зорко наблюдаваше всяка промяна в гората и бе сигурно, че ще регистрира всяко движение около нея. Това занимание понякога бе крайно досадно. До едно време е забавно да си в ръцете на тишината, но след това вече ти омръзва, когато единствения събеседник си ти самият. Но пък едно неочаквано движение бе много по-интересно от задушевен монолог. Внезапно съдбата, живота или боговете се смилиха над самотната й персона. Далечен шум се разнесе из гората и няколко листа значително се запоклащаха. Лаурен с присъщата си предпазливост направи един енергичен скок назад, готова да потърси тихо убежище сред клоните на някое дърво. Шумът бе по-силен от този на елен, но пък птиците продължаваха да пеят. Може би в това кралство, достойно за сравнения със страна на чудесата, и животните бяха по-странни. Например вълк с три глави и лисича опашка или сърна, голяма колкото два глигана /имайки предвид качени един върху друг, сякаш играеха на прескочи кобила/. Въпреки това Ана не посмя да рискува и поради липсата на нещо удобно, с което да стреля на посоки, бързо импровизира нещо. Това нещо бе здрав, естествено огънат клон, преметнат с незнайно откъде открит ластик и още един по-малък клон, съвсем леко заострен, който бе изстрелян в далечината от жалкото подобие на лък. Не бе достатъчно, за да убие нещо, но поне пряко поднасяше посланието на Реайн, което гласеше "Марш от тук, че аз командвам". А то напълно си отиваше с гордата стойка, която бе заела в момента. Но вместо да чуе отдалечаващите се се стъпки, сред горате се разнесе ужасяващ вик, след който птиците наистина замлъкнаха. Не бе рев, не бе скимтене, а вик. Прекрасен човешки вик, ако въобще нещо толкова ужасяващо и изпълнено с някакви първични пристъпи на болка можеше да се сравни с нещо прекрасно. А сега какво трябваше да прави? Да, забрави случилото се, да напусне това уютно горско местенце и да си потърси някой билки или все пак да помогне на бедния човек, който бе попаднал на непохватността й, премесена с леки опити да се докаже като уважаван ловец? Дилема. Лаурен най-мразеше дилемите.
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Adrian on Сря Ное 23, 2011 6:33 pm

Дззззз!
Режещият звук направи няколко пируета из помещението, сетне замря, оставяйки тишината да се намести на почетното място и да поеме контрола в свои ръце.
Точно четири минути и тридесет секунди по-късно всичко се повтори..И после пак.Един безкраен кръговрат, който имаше една едничка цел:да накара Ейдриън да отметне завивките и да излезе от топлите предели на леглото.
Няколко сантиметра по-наляво от източника на дразнещия звук, в лицето на тумбест будилник с ярък червен цвят, шареният юрган, обшит с разноцветни парчета плат се повдигна ритмично, а тихото хъркане под него издайнически оповести координатите на Ейдриън.
Дззззз!
Безмилостната борба продължи.Смелият и находчив будилник атакува на равномерни етапи без да си прави труда да губи време в излишни стратегии.Нападаше открито, режеше остро.А Ейдриън продължаваше да опорства, защитавайки територията на леглото.Докато не осъзна, че не издържа повече.Разноцветната фантазия, в която го бе натикал съня, представляваше голям магазин за желирани бонбони, чийто рафтове бяха обсипани с най-различни цветове и форми, кои от кои по-опасни за зъбите с високото си съдържане на захар.
И тогава се появи онова дразнещо „дззззз”.Разтресе помещението, а стените се напукаха.В тези последни минути на блаженно щастие, Ейдриън направи това, което всеки друг нормален човек би направил.Протегна ръка, сграбчи сбирщинката гумени мечета и я натика в устата си.
Юрганът бе запратен в другия край на помещението със светкавична скорост.Горкото парче плат преживя сблъсък със стена, а после се свлече в близост до голяма купчина списания, чиито разноцветни страници бяха запълнени от снимки на коли, мотори и всякакви други модерни машини, с които богатите мъже прикриваха своята лиска на коса или ниско самочувствие.
Ейдриън се изправи до седнало положение, а намусената му физиономия бе видна от километър.Сякаш бе шестгодишно хлапе прекарало целия си следобед в подбор на идеалния костюм за Хелоуин, който в последствие не е бил оценен по достойнство от другарчетата му.
-Исках тези мечета-промърмори той, а босите му крака докоснаха пода.Изправи се бързо, прокара ръка през разрошената си коса и мислено отбеляза, че е време да промени нещо в живота си.Беше му писнало да се чувства като морж..Е, не бе сто процента убеден, че моржовете се чувстват като него, но предшният ден бе прекарал в гледане на анимационни филми и по-специално вечно гонещите се Том и Джери, които бяха решили да спасят един нещастен морж от басейна пълен със скука, в който въпросното животно трябваше да живее.и така..Ейдриън бе открил сходни черти междусебе си и моржа, колкото и отчайващо извратено да звучеше това.
Изправен лице в лице с разтворената пастмина на гардероба, нашият герой затърси любимата си тениска в лицето на парче яркозелен плат, чиято щампа оповестяваш „Убий бобър, спаси дърво”.Не се мота много.Навлече чифт дънки и палейки поредната цигара напусна апартамента.
И ето че пред него се очерта първата дилема.. „ от къде трябваше да започне”.Щом щеше да променя ежедневето си, се нуждаеше от плътно занимание, което да прилепне гладко и точно върху ръбовете на скуката.И ето че не след дълго се натика в първата книжарница, която видя пред себе си.Мястото бе малко, а аромата на влага и дезимфектант се бе просмукал във всяка една мебел, орисана да служи вярно на въпросната книжарница.Мъж на средна възраст с провинциален вид се хилеше ехидно иззад щанда, а прясното петно от кафе, което красеше карираната му зле изгладена риза само разваляше онзи респект, който продавачът напразно се опитваше да създаде у околните.
„Боже какво поколение..младежо, наистина ли си мислиш, че подобна тениска ярка като светофар би ти спечелила уважението на една дама”.-мислите на продавача бяха халпиви и остри като звука на будилника.
Ейдриън се приближи бавно, докара невинно изражение и с най-детинска интонация попита:
-Извинете, виждам че мъж като вас несъмнено е преследван от нежния пол.-след тези думи нашият герой се наклони напред и подшушна едва доловимо-кълна се, онази жена ей-там при отдел „книги за душевно болни” не сваля очи от вас..Та мисълта ми е ..как го постигате?
Обичаше да се шегува на чужд гръб, а този продавач определено бе като сьомга сред щуки.
-О, аз ловувам.Жените си падат по мъжкарски хобита.
Тридесет и три минути по-късно Ейдриън кръстосваше най-близката гора.Докато нещо не се заби в рамото му.
-Ааааа!-изкрещя той, а киселото му настроени се увеличи пагубно
Направи няколко крачки в посоката, от която се бе задала импровизираната стрела и щом се изправи срещу тъмнокоската устните му се свиха в права линия.
-Аааа!-повтори той, стискайки се за рамото


Пп:Пълна бозица, претупана накрая, но реших, че става много тегаво вече ...Та, на твоето внимание, моята излагация хД

avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 20
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Лаурен Реайн on Чет Ное 24, 2011 6:50 pm

- Аааа! - бе единственото, което се чу из околието. Млад мъж, ама и тя си въобразяваше... Съществото от мъжки пол пред нея не бе нищо повече на години от нея. Интересно бе само, че издаваше странни за човек звуци и нещо познато стърчеше от рамото му. Въпреки смеха, който можеше да бъде породен от тази неествена ситуация не бе достатъчен, за да надделее над каквото и да било друго, което бушуваше из клетките или душевността на Лаурен. Импровизираният лък все още бе в ръцете й, което предизвика внезапното му захвърляне, щом леко късо съединение се зароди в главата й и опресни мислите й. Сякаш нарочно той също прелетя малко по-вдясно от изникналия от нищото непознат. Непознат всъщност бе крайно лошо определение. Непознат бе този, които не знаеш, някой, който срещаш на мига. А индивида пред нея бе като част от това кралство, както част от преродената страна на чудесата и всички нейни твари. Само дето не бе чак толкова странна твар като зъбато, ходещо човекоподобно или елен с привидния вид на глиган.
- Ббббббб! - извика в отговор Лаурен, след като други думи не можеха да си проправят път към мозъка й. Всъщност тайно все се надяваше някога да попадне в момент, когато някой изречеше една от буквите в азбуката и тя можеше спокойно да отговори със следващата, или предходната, или някой по свой избор. Важното бе да се получи един диалог с букви, за който идеална предпоставка щеше да е звучното "Вввв" от страна на раненото същество. Малко расистко бе да се отнасяш с хората като със същества или да ги наричаш такива. Все едно ти си си ти, или иначе казано човек, а другите са нещо, или същество.
- Очакваше се едно прекрасно "Вввв" - въздъхна малко разочаровано Ана, щом плануваният й диалог бе пред своя провал. Ех, възлагаше големи надежди на него. Бе като да заложиш на кон в дерби, но бе хубаво, че не залагаше пари на тази възможност, защото не носеше подобни в себе си, а и конят очевидно бе от по-старите, по-мършавите и по-бавните. Въобще ненадеждна работа. Ама дори и за миг не й минаваше през ума, че трябваше да прояви малко повече съчувствие. Бедният човек стоеше със стърчаща от рамото съчка и единствено можеше да заяви едно "Аааа". В това "Аааа" се криеше и толкова надежда за повече внимание.
- Господин Горски Непознатков... - започна с насмешлива нотка Реайн, вече осъзнавайки вината си. За нея просто не бе нормално да си признае грешката. Макар и да не бе от горделивите същества, Ана си имаше някаква гордост и особено мразеше да признава нещо, ако не бе в нейна полза, а сега определено не бе. За това и използваше прикритието на шегата, което в случая не бе най-уместния подход.
- Мисля, че притежавате нещо мое. - завърши с малко по-сериозен тон и погледът й се стрелна към стърчащата в цялата си прелест съчка. След това съвсем нахално си я изтръгна от рамото му, предизвиквайки още едно "Аааа", което този път проехтя доста по-ясно покрай ушите й.
- Ъъъ.. Да помогна с нещо? - бяха последните й думи, както и посления опит да замаже цялата ситуация, от която просто нямаше изход. Една натрапчива и мошенически извинителна усмивка се разля на лицето й, а импровизираната стрела също бе захвърлена в неясна посока в опит да бъде забравена неприятната случка и да се намери някакво помирение между двата индивида.


//Приятна за четене бозичка; Предупредих те, че ще е такова хД//
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Adrian on Пет Ное 25, 2011 6:16 pm

-О, аз ловувам.Жените си падат по мъжкарски хобита.
Очевидно бе, че тази пародия на човешкия вид няма абсолютно нищо общо с мъжката работа, било то лов или поправка на някой спукан кран.Така де..Та кой уважаващ себе си мъж на средна възраст не би могъл да разграничи отчетливата подигравка от обикновен разговор...И все пак една от милионите гайки, изграждащи умствената сплав на Ейдриън, бе на мнение, че ловът е прекрасно хоби, с което може да оплътни времето между „Отместопрестъплението Маями” и прогнозата на канал седем, водена от симпатичната брюнетка на име Лайла, който го караше да залепи поглед за сладкия и дъждобран и да не обръща внимание на малките буреносни облачета накацали по картата на щата.Да, Лайла изглеждаше като жена, която би се впечатлила от думите „Аз ловувам”...
И така Ейдриън се бе озовал в гората..Но това вече го споменахме, затова минаваме на частта, в който размяташе ръце и се държеше като пълен лигльо копие на драматизирана мажоретка със счупен нокът.Гневът му бе разбираем, предвид че любимата му тениска в изкрящ цвят бе за винаги белязана от петно засъхнала кръв, сякаш крещящо „Вижте ме аз съм чисто и просто проява на лош вкус”.
Листата под краката му изскърцаха заплашително щом маратонките с марка Найк минаха през тях.Крачките му бяха неравномерни и некоординирани, като че бе осмокласник след първата си чаша вино, вървяща ръка заръка с три пръста бренди и половин чаша водка, примесена с нещо, поразително напомнящо на сок от ананас...С една дума,държеше се като пиянде.Такива оръжия нямаха ефект върху странното му ДНК, което би докарало сърдечен удър у някой учен с бяла престилка..Ала въпреки това парещият сърбеж в рамото му го бе направил заядливо настроен и кисел като неозрял лимон.
Изправил се най-после лице в лице с източника на неволите си, Ейдриън напрегна всеки нищожен грам от волята си, за да се държи зряло, както подобаваше на човек, прекарал на земята някъде към пет века.
-Ако ще убиваш някого, цели се в сърцето.-оповести нашиет герой и с премерен театрален жест насочи десния си показалец към мъртвото си сърце както го наричаше той.
Все пак при него жизнените процеси бяха малко по-сложни..Бе напрактика ходещ труп с телесна температура, достатъчна до опържи яйце.Сърцето му не биеше, но този факт не влияеше на слонският му апетит, причина за целия стек енергийни блокчета, дремещ спокойно в хладилника.Ода, енергийни блокчета..точно от това се нуждаеше.
Няколко минути по-късно „стрелата” бе вън от рамото му, а думите на тъмнокоската кръжаха наоколо без да изпълняват предназначението си и да пробиват умствената мубариера.С една дума, бяха просто фон..
В крайна сметка, Ейдрън не издържа и измъкна пакета цигари от задния си джоб.Мислено отбеляза, че е време да се снабди с нови провизии, защото с темпа с който пушеше, нямаше да му остане нищо за следващия ден..А това си бе немислимо.
Запалката изщрака и звукът се разнесе в пространството между тях.Зловещата усмивка озарилицето му в мига, в който димът се плъзна по езика му.
-Оу..и пушката ще ти бъде полезна.Ако естествено знаеш как се ползва.

Пп:Бозица, но от сърце <3

avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 20
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Лаурен Реайн on Вто Ное 29, 2011 5:34 pm

Лаурен наблюдаваше странните реакции на чудноватото същество пред себе си. Все още се надяваше да онова сладко и очаквано "Ввв", но щом чу смислената реч на "ловуващия", то тези мечти се разпаднаха. За миг Ана си ги представи като малки снежинки, които в досега със земята произвеждаха оглушаващ звук като счупено огледало и се разпръскваха като песъчинки. Въобще това бе като сцена от филм, в който участваше само тя. За тъмнокоската не бе непознато чувството да напусне реалността и да се пренесе в онези тъмни дебри на съзнанието си, където всичко бе като филм. Имаше само тъмнина, която бе ясно спрямо факта, че това си бяха истински тъмни дебри, и доста странни присъстващи предмети. Точно там обикновено Лаурен преживяваше трагичната смърт на някой от надеждите си. Всичко бе толкова сантиментално, че ако продължаваше да отказва да се върне в реалността този филм сигурно щеше да завърши с едно трагично погребение на разбитите надежди.
- Я, ама ти можеш и да говориш? - ахна с интерес Реайн, откривайки това странно и неочаквано умение от бедната жертва на нейната непохватност. Определено това бе доста пресилена реакция. Та, то бе ясно, че съществото ще разполага поне с рядка гама от речеви способности, но пък реакцията й можеше да бъде извинена с липсата на наблюдателност относно подобен детайл или някое друго нередно възприятие от нейна страна. Въобще такива хора като нея трябваше да получат жълта книжа още в мига на раждането си и да бъдат отдалечени на безопасни разстояния от вредни за околните действия като лов. Това в момент можеше да се окаже пагубно дори за самите тях. Другото бе, че такива хора страдаха и от бягство от реалността. Случваше се много често или при Ана предимно бе в зависимост от стоящите пред. Бе си като програмиран робот – с всеки проявяваше различни качества и реакция, въобще да изпаднеш в чудо, когато трябва да описваш подобен характер, който няма пълни параметри.
- Пушка знам как се използва, но мисля, че трябва да се радваш, че нито се целех, нито използвах пушка. В противен случай нямаше да се радваш на поредната си цигара. – измънка подразнено Реайн в мига, когато последните думи на ходещата наоколо фигура най-сетне бяха смлени и представени на златен поднос на мозъка й. О, колко правилно звучеше това точно в този момент. Напълно на място. В края на краищата бе нормално да загубиш пълната функционалност на разсъдъка си, щом почувстваш внезапна вина, а след нея видиш безразличието на другия. Най-заинтригувана обаче Лау остана от самодоволната гримаса, с която ходещото коминче оповести заниманието си. „Аз ловувам” бяха думите, които най-малко щеше да свърже сама с персоната му. Очакваният отговор би бил по-скоро нещо от сорта на „О, аз се изгубих” или „Наблюдавам тайно животните”. Да, точно нещо такова щеше да е. Въпреки това Ана потърси някакви бегли следи, че пред нея седи ловец, някой любител на подобно занимание или поне нещо, което да я разубеди.
Огледа мъжа... Нищо. Огледа го втори път, от главата до петите и обратно. Пак нищо. Тениска, дънки, маратонки. Туристически дрехи. Не, дори за такива не ставаха. Ежедневни. Това бе думата. Съвсем обикновени ежедневни дрехи. Значи бе някой новопоявил се ловец. Кой ли му бе подхвърлил мухата за това занимание? Всъщност тук бе момента, в който Лаурен трябваше да си зададе същия въпрос. А нея кой я бе накарал да тръгне толкова самоуверено из гората, убедена в силите си. Май имаха поне едно сходство. Не ги биваше в това нещо, но по една или друга причина и двамата бяха горди, че се занимават с нещо толкова героично като лов. Нищо чудно в бъдещето да се срещнат и тогава да си споделят друга обща страст - риболовът. Не, не бе реално. Лаурен не харесваше риби. Дори като храна не ги признаваше. Добре, това сега бе лъжа, но нямаше смисъл да се излиза от общата тема, така че нейните проблеми с рибите можеха да останат на заден план.


п.п.: съжелявам, ако има разни грешки, също и че е бозичка, но при главоболие само такова се ражда хД пфу, на всичкото отгоре и кратко излезе хДД
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Adrian on Съб Дек 03, 2011 8:37 pm

Бележки на автора:В този пост участие имат:Елтън Джон, ЛУ Феригньо, Джеки Чан и Чък Норис, разбира се...
Та..стана боза и се извинявам..както и за забавянето..


- Пушка знам как се използва, но мисля, че трябва да се радваш, че нито се целех, нито използвах пушка. В противен случай нямаше да се радваш на поредната си цигара. –
Ейдриън потръпна едва доловимо при мисълта, че съвместното му бъдеще с никотина е застрашено дори само хипотетично.После разтвори устни и поднесе перфектно балансирания порок към тях.Димът отново се изви собственически, погали непцето му, успокои нервите му и го накара да вярва, че живее в един голям гумен розов балон, сякаш реквизит от новия клик на Елтън Джон.Усмивката се разтла върху лицето му, леко насмешлива, типично за Ейдриън.Лешниковите му очи заискряха като коледни лампички, а цигарата се отдалечи от устните му.Отвори уста, за да даде глас на поредния остроумен коментар, запазената му марка, или поне той си мислеше така...ала нещо го прекъсна.Нещо голямо, пухкаво и ..кафяво.
Не е нужно да накланяте скиптичен поглед към изписаното по-горе.Хората винаги са били такива.Винаги са търсели причина за нещата.Не.Не се шегувам.И не..Не става въпрос за Лу Феригньо в ролята на Невероятния Хълк..нито дори за Чък Норис в палто от норка.
Ставаше въпрос за мечка.За жалост, не онзи прототип изрисуван в „Мечо Пух”..Нито пък веселата мечка, хилеща се успокоително от етикетите на меденките.Въпросното същество се извисяваше като същински колос, а острите и зъби само допълваха хорър вида на картинката.
И тогава Ейдриън направи това, което всеки човек би направил на мястото му.Захвърли тлеещия фас на цигарата си в морето от листа и се насочи към първото дърво, което се изправи пред ужасения му поглед.И ето тук се намеси чувството за дърг, именно онова задушливото, принуждаващого да се върне при тъмнокоската и да направи всичко по силите си, за да не се превърне тя в евентуален стек от човешко месо, предварително разклатен преди употреба от страна на Мецан.
Времето сякаш замръзна, а нашият герой се почувства като Джеки Чан.Затършува нещо, което да му помогне в евентуален двобой с топката косми, ала евентуалното решение не дойде.
-Дървото..веднага!-нямаше време да завърти глава към непознатата, ала бе убеден, че ще следва заповедите му.Все пак бяха изправени пред глобален проблем.
Всеки знае, че въжетата в гимназията са кошмарат на всеки ученик.Неодобни , прекалено високи и се изискваше огромно усилие, за да се покатериш на тях.Учителите по химия също бяха кошмар...но физическото..Един пищов ти осигуряваше поне тройка на контролното.Уви, при физическото нямаше как да измамиш.Ейдриън не бе особено добър в училище.И това изказване обхващаше всичко..Беше кекав като разтопен кашкавал.
Но бе разтопен кашкавал с някои допълнителни предимства.Представи си как се катери на клона и миг по-късно се озова точно върху него с перфектна гледка надолу.
Мецан явно бе решил, че сега е златният му шанс да докаже колко точно човешко е склонен да погълне.Мозъчният механизъм на Ейд пък бе тотално запецнал, карайки някои отделни колела да запецнат осезаемо и да забавят цялата му и без това ленива мозъчна дейност.
-Яж шишарки!-провикна се фокусникът, запращайки първото, което му попадна под пръстите в посока на горския обитател със свиреп вид и зъби достойни да разкъсат дори метал .
-По дяволите!Още някое иновационно оръжие горско момиче?-главата му се завъртя в нейна посока, а ръмженето се засили осезаемо.
avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 20
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горските околности на кралството // преди месеци;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите