Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Предградията на Нортфорд, преди година

Go down

Предградията на Нортфорд, преди година

Писане by Клеър Коул on Чет Ное 24, 2011 6:01 pm

Думите започваха да объркват Клеър. Редовете се смесваха, а заглавията изчезваха. От време на време се появяваха нови параграфи. Тук-там и картинки. Единствено две неща не се променяха - кориците на книгите и броят страници. Нямаше значение колко неща ще бъдат изтрити, заместени или там каквото им се случваше, но цялостният формат на книгата не се изменяше. Което Клеър предполагаше, че е за добре. Иначе щяха да се получат тези... "приказки без край". Трудно й бе с една малка книга, а с такова нещо най-вероятно щеше да се изгуби съвсем. Някои от опитите й бяха по-катастрофални от други, което неизменно се отразяваше на околните. Като например, горките мишки, които беше заключила в "Котаракът в чизми"... така и не бе успяла да ги извади навреме преди да дойде краят им в последните редове на книгата.
Тя знаеше за тази "дарба" от... може би три месеца. Но каквото и да правеше, нещата винаги се объркваха! На няколко пъти дори вкара себе си в книга и се наложи първо да изкара всички оттам, за да може да излезне накрая и тя. Писането помагаше, но никога нацяло.
Вече ставаше късно и тя реши да приключи с опитите си за деня. Утре все щеше да има няколко други животи, които ще може да унищожи. А и нямаше за къде да бърза с това... образно казано. Но и като цяло й омръзваше. Ако някой предложеше съвсем честно да премахне способността й, тя приела, без да даде каквото и да е било значение на цената. В началото започваше хубаво, някак си красиво с всичките приказни герои, прекрасно описаните замъци и богатства, но после видя и лошата страна на дарбата си – вървящите с нея рискове като това да изкараш Злата Кралица от „Снежанка”. Не рядко това й се случваше, а поука никога не си извличаше.
Остави книгите в чантата си и излезна от изоставената сграда. Външно бе почти порутена, но бе удобна за момичето. А и кой можеше да дойде тук?!? Предпазливостта не беше от силните й страни, а трябваше. Поне засега.
Докато вървеше по улицата надолу, забеляза едно малко кафене отсреща й. Реши, че ще има достатъчно време и влезна. Настани се на крайната маса и се огледа за сервитьорката. Щеше да си вземе нещо топло, за да се премахне това усещане на... празнота, което си беше намерило място в нея по-рано днес когато започна да чете.
avatar
Клеър Коул

Вид: : Човек с дарба
Име: : Клеър Коул
Възраст: : 19
Дарба: : Може да изважда неща и хора от книги, както и да ги вкарва в такива
Брой мнения : 14
Join date : 22.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд, преди година

Писане by Седрик Файърнайт on Пет Ное 25, 2011 11:44 pm

Беше бесен. От няколко дни насам се чувстваше като затворник на собствените си чувства и факта, че дори с яда си не можеше да се справи, го изваждаше още повече от нерви. Като че ли цялата Вселена се бе обърнала срещу него, стараейки се да вгорчи живота му до последната минута. Както и сега - още от момента, в който излезе извън апартамента си, Седрик се оказа стъпил в голяма локва, появила се неизвестно откъде, като се имаше в предвид приятното време, пълна с Бог знае какво. Е, Сед не искаше и да разбира. Единственото нещо, което желаеше с цялото си сърце в момента бе да изпие едно силно, ароматно черно кафе и по възможност да се удави в него, преди да се окаже в някоя-друга тъпа случайност - като да си направи уговорка с две момичета, които трябва да се отбележе, че са близки приятелки, на едно и също място по едно и също време. Сериозно...?! Та дори Седрик не бе правил толкова глупави грешки - именно те му костваха приятното прекарване на вечерта и оставиха по бледото му лице червени следи от тънки, женски длани. Добре, че не бяха фенки на пръстените, защото в противен случай чаровникът щеше да се сдобие и с белег. А той държеше на външния си вид почти толкова, колкото на себе си като цяло. Именно той го представяше толкова добре всички тези години и то му вдъхваше достатъчно увереност, че да се разхожда по улиците на Нортфорд необезпокояван.
В момента, в който Седрик запали колата и потегли, той дори не се замисли накъде отива. От известно време посещаваше едно и също кафене, когато искаше да се успокои поне за момент. И сега, абсолютно инсинктивно, се движеше с бясна скорост към него, слушайки музика, която дори не харесва. Ръцете му се плъзгаха по волана като по лед, показвайки, че човека зад него е повече от добър шофьор.
Гумите му оставиха черни следи по асфалта в момента, в който се опита да набие спирачки - ако се бе отнесъл още малко най-вероятно щеше да подмине заведението с няколко пресечки.
В момента, в който влизаше, обърнал глава в страни, чаровника се сблъска с момиче, което очевидно току-що влизаше и се опитваше да се добере до някоя от свободните маси.
Оказа се, че в рамото си Седрик има повече сила от колкото предполага, понеже в момента в който буквално я изблъска от пътя си, девойката полетя в страни. И макар реакциите на Сед да не бяха от най-развитите в момента, той рязко протегна ръка, улавяйки непознатата за тънката китка.
- Ъъъ...съжалявам.-бе единственото, което успя да промърмори Седрик.
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 24


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите