Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Двореца, Нортфорд преди доста годинки...

Предишната тема Следващата тема Go down

Двореца, Нортфорд преди доста годинки...

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Съб Ное 26, 2011 9:55 am

... това беше може би по времето, когато Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд, току що бе приела фамилията на съпруга си и бе получила желаната от всички титла. Или иначе казано, тогава, когато беше все още зеленичка, жестока до мозъка на костите си по най- първичния начин и недоволна, че Никълъс не проявява никакъв интерес към нея. Да, ако сега си спомнеше за недоволството си, сигурно щеше да си изповръща червата, да ги изяде и отново да ги повърне в комплект с някой излишен дроб или не функциониращ бъбрек. Струваше й се толкова неестествено съпрузи да не си обръщат внимание и да не са консумирали дори първата си брачна нощ (което щеше да е голяма катастрофа, ако милият Ник държеше на девствеността й, която не съществуваше като понятие от хилядолетия), пък и се намираше за доста привлекателнаа личност, която събираше мъжките погледи и... желания. Беше си чисто престъпление Кралят да не я поглежда дори с бялото на окото си.
Това беше и причината за неподправеният й гняв, който изкарваше, както винаги върху милият Неро. Понякога се замисляше дали не му идва в повече, но пък й харесваше сделката им и определено смяташе да бъде спазена поне от нейна страна. В присъствието му намираше компанията, която малко от останалите й подчинени можеха да й предложат, пък и те определено не бяха достатъчно забавни. Докато водеха, често безсмислените си, разговори, Неро май не изпитваше нужда да получава отговор от другата страна, а Вантермина беше изуммително добра актриса когато се правеше, че слуша съвсем съсредоточено и заинтересувано. Ах, прекрасни часове на пълно разпускане. Удоволствието, което изпитваше, когато играеха на мъчителната мълчанка я заливаше всеки път с все една и съща сила. Невинната детска игра можеше да се превърне в най- голямото мъчение, както за Неро, така и за нея. Дешае нямаше навика да мълчи, когато й се говори, а такива желания имаше всеки път, когато играеха на въпросната игра по нейно желание.
Бързите стъпки на босите й крачка отекваха със шляпане по коридора към покоите й, част от които бе превърнала в стая за мъчения. Днес бе напълно благосклонна към краката си, оставяйки ги незастрашени от болки, заради неудобни обувки. По тялото й танцуваше подобна на бял чаршаф рокля- широка и свободна, която не се стремеше да подчертае всяка една линия на тялото й. На пук на всички официалности, днес беше решила да се разхожда из двореца облечена като поданичка с няколко жълтици повече в джоба си. Вече бе оцапала снежно бялото с приятния цвят на червено вино от страни, малко над дясното си бедро. Влезе в стаята си и се запъти към ъгъла, където, завързан с въже и на долу с главата висеше Неро, умълчан до неузнаваемост. Завъртя се около него с танцова стъпка, разкълчвайки тялото си.
- Неро, мили Неро, получаваш неповторимото ми разрешение да говориш колкото си искаш, докато не реша, че ми е шумно.- засмя се доста жизнерадостно Вантермина и дръпна въжето, развързвайки възела и покланяйки се като край на танцовото си представление.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца, Нортфорд преди доста годинки...

Писане by Неро on Нед Ное 27, 2011 11:58 am

Въжето се запъна само моментно преди да се развърже и отпусне съвсем, което подейства като вид физична ситуация и правилното тяло се срещна със земята. То не падна като чувал с картофи, "жертвата" се извъртя по чисто котешки и движението завърши с нея в клекнало положение. Краката му не издържаха, не и на това напрежение и с конвулсивно треперене го накараха да изгуби равновесие. Прекалено дълго време бе стоял с главата надолу, прекалено много ограничението и примката бяха нарушавали правилното кръвообръщение. Виеше му се свят- от глад, от жажда и от желание. Не бе поемал нищо, никакъв опиат от едно денонощие и отказът вече се настаняваше в тялото му карайки го да встъпва в нови нюанси на агония. И щеше да става по-зле. И в момента не бе ясно какъв ще е изхода от ситуацията, какво ще трябва да се направи за да се измъкне и кралицата да го извини и да позволи липсата му. Богове, в такива моменти мразеше кучката повече от всичко.
Демонът я изгледа от долу, нея, в тази белота и уж порочна неопетненост, която червеното петно загрозяваше. Отвратително. И не е като да не я намираше за красива- тя бе може би една от най-красивите жени, които бе срещал и които щеше да срещне някога, без значение от времето. Имаше всичко, което можеше да иска в едно тяло, в една психика и въпреки всичко го ужасяваше и отвращаваше. И това бе, когато не се чувстваше привлечен от нея, но дори и тогава се намесваше и всичко се оплиташе в една бозава каша в която не се знаеше кое какво е. Отвратително. Всичко беше отвратително и дори от самата дума, която се въртеше постоянно в главата му му ставаше лошо. Демонът преглътна но това дойде болезнено на пресъхнало гърло и необходимост от течност, някаква течност. Очите му лекичко се присвиха, едновременно и предизвикателно и покорно, което бе едно огромно противоречие. Черното в тях бе малко посивяло, това издаваше лошо и със сигурност Кралицата щеше да е много доволна. Поне някой излизаше с това чувство от ситуацията.
Неро извърна поглед, вниманието му беше привлечено от тупналото на пода въже и контакта, който все още имаше с него. С леко вкочанени пръсти, все пак в помещението бе доста студено дори и за неговите критерии, той се пресегна надолу и бавно се зае да доразвързва всеки един елемент, който ограничаваше свободата му. До тук добре, въжето можеше да се махне. Какво можеше да каже за металните гривни на китките му? Те бяха нещо коренно различно, механизмът и логиката зад него бе малко по-диаболичен. На пръв поглед те бяха като обикновенни изделия обработени финно- просто окръжности с диаметър плътно лепнали се за кожата му. Неро добре усещаше истинската им същност- под гладката страна се криеха шипове и те в момента бяха потънали много надълбоко в плътта му пробивайки надолу. Това ограничаваше движенията му и постоянно изкарваше нови и нови дози кръв- ако бе останал с краката надолу може би всичката щеше да изтече провокирана от заетата позиция и създадените "отвори". Искаше да махне повече тях от колкото въжето... но кралицата не бе казала нищо и може би това бе част от приповдигнатото й настроение. Забавляваше се от неговата безпомощност, отново.
- Нейно величие е в добро настроение? - той се обади остро но и с известна нотка на безразличие. Не можеше да е изцяло искрен с нея, но това не значеше, че ще се преструва изцяло и безнаказано. Не бе чак толкова промит мозъчно, не бе изцяло предал дух и не го бе чак толкова страх... все още не. Все още се държеше и не планираше да дава подобен фронт, каквото и да костваше и каквато и част от "армията" му да потънеше в бездната на безвъзвратната кучка. - Да не би Негово величие най-после да й е обърнал внимание?
Слугата сведе глава, но това не скри подигравателната усмивчица, която лекичко разтегли крайчетата на устните му. Въжето се отвърза съвсем но все още не бе време да се изправи; в момента не можеше дори и да искаше а и бе добре да остане в тази уж покорна поза след последните казани думи. Беше посолил много леко главната рана, много нежно и се надяваше жилото да заседне надълбоко въпреки всичко.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца, Нортфорд преди доста годинки...

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Ное 27, 2011 6:04 pm

Жизнерадостната й усмивка моментално изчезна, заменена от сериозно, издаващо силно недоволство, намръщване, което можеше само да покаже на Неро, че наистина е бръкнал в раната, в която не трябва. Тази, макар и по- късно заздравяваща тема, в момента се явяваше прекалено деликатна и болнава. Можеше напълно да се сравни с упорита гнойна ангина с още по- упорити налепи, които въпреки всички лекарства от мъжки пол с определените им атрибути, не успяваха да заличат и да освободят гърлото й от цялата тази гняс, която й пресядаше, когато за пореден път разбираше с коя бе прекарал Краля нощта.
В момента сякаш й идеше да хване нежният врат на Неро, но не по онзи нежен начин, който често замисляше, а да вкопчи здраво ноктите си в него и да го извие до такава степен, че да си направи възел с него и да го развърже отново, увивайки го на другата страна, че да го направи достатъчно гъвкав като някое упорито ластиче за коса. Имаше нещо удовлетворяващо в идеята й, така щеше да носи нещо прекрасно на още по- прелестната си коса и щеше да затвори устата на демона, а така щяха да изиграят поредната вечна игра на мълчанка, както и нямаше да слуша подмятанията му за осъкатения й полов живот с Краля. А той беше наистина пълна катастрофа. Не стига, че не беше виждала дори част от Кралската плът гола, ами и нейната бе тотално пренебрегвана, дори укорявана на моменти, а Вантермина беше такава любителка на нудизма и не намираше основателна причина, Краля да има толкова против, но самата тя му правеше на инат, ходейки без платове по себе си или с доста малко налични такива.
Наглата, почти радостна усмивчица на Неро, макар и в опит да я прикрие, накара Дешае да стисне дланите си в юмрук и да забие нокти в собствената си плът чак до кръв. Наведе се напред, което накара косата й да се свлече по едното рамо, а нежните й пръстенца хванаха веригата и я дръпнаха силно, карайки дребните шипове да се забиват още по- навътре в раните, които и без това бяха оставили. Мирисът на кръв беше особено възбуждащ за даевата, но яростта й надделяваше доста над останалите усещания.
- Не си мисли, че...- но сякаш не успя да измисли какво точно да отговори и последва един доста звучен писък, който бе стигнал най- вероятно до ушите на подземията.
Отдръпна се леко, продължавайки да държи веригата и да обикаля, около Неро, увивайки я съвсем невинно около врата му, стягайки го, с което ограничаваше достъпа на кислород до белите му дробове, а това й доставяше удоволствие и укротяваше трудно укротимите й страстни, но мометни ядосвания.
- Затова ти позволявам и да говориш. Искам да ме забавляваш или пък да ми помогнеш да предизвикам проклетото внимание на Негово Величество.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Двореца, Нортфорд преди доста годинки...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите