Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

[Main Assasin]Мари Делинджър

Предишната тема Следващата тема Go down

[Main Assasin]Мари Делинджър

Писане by Marry Delinger on Съб Ное 26, 2011 3:45 pm

*Име : Мари Делинджър

*Години : Изглежда на около 20

*Раса : Древногръцки бог (Атина)

*Дарба: Мъдрост и война. Разбирайте го както искате.
Когато става дума за нещо наистина важно (а тя рядко намира нещо за такова) Мари може да е много сериозна и отговорна. В този момент мъдростта ѝ излиза на яве. Но иначе се държи като невръстно дете. Колкото до войната… Това е нейния живот –мечове, битки и т.н. Жалко, че годините за тези неща отминаха. Е, затова пък и тя играе ролята на наемен убиец…
Като бог естествено, Мари има още допълнителни „функции”. Като например- не е от нещата, които умират лесно. Дори да я прободеш през сърцето не става! Не може да чете мисли или да сбъдва желания, но има нещо като … усет, да точно това е думата, когато някой я лъже.
Известно е, че древногръцките богове, седейки на своя Олимп са яли амброзия и са пили нектар, благодарение на който оставали завинаги млади, пълни със сили и сексуално неуморими. Е да ама не… Тъй като на земята тези неща нямат същия ефект, Мари е принудена да се изхранва чрез душите на хората. Спокойно, не е толкова зле, колкото звучи. Просто прониква в сънищата им и открадва малка част от душата им, която се възстановява бързо.

*Външността е само още един начин да заблудиш всички покрай теб. ~

-На къде така си се запътила, кукличке?
Лондон или да сме по точни западните части на този така красив град. Ох, как Мари ненавиждаше това място! И как няма, тук вечерно време из мрачните тъмни улички не можеше да очакваш да видиш нищо друго освен пияници, просяци, някоя и друга разхождаща се котка търсеща вечерята си и т.н. И този мъж, който бе подбрал думите си толкова внимателно и грижливо, не правеше изключение. Точно в една тясна уличка, както във всички филми, се разиграваше и тази сцена.
Момичето, към което се бе обърнал мъжът – явно препил с бренди, което се усещаше от 2-3 метра разстояние, се обърна към него, като спря хода си и реши да остави на заден план за момента мястото, към което се бе запътила. Без да продума и дума, тя се облегна на близката стена, принадлежаща сигурно на поредната кръчма и се загледа в мъжа пред нея. Той се приближаваше бавно с лъкатушеща походка. Беше или в късните си двадесет или ранните тридесет години от своя живот и беше сравнително добре изглеждащ – руса къса коса, сини очи, които в момента придобиваха червеникав отенак, висок, строен … Но тук не беше важен той. По-важно бе това, което неговото зрение възприемаше.
Вече бе на около 2-3 метра от момичето и като че ли погледа му се избистри леко. Мазната и дразнеща, самодоволна усмивка на лицето бавно изчезна, за да предостави място на стъписано изражение. Изведнъж почувства как целия алкохол от кръвта му се изпарява и вече всичко беше кристално ясно. Примигна няколко пъти, за да се обеди, че очите му не го лъжат и момичето пред него не е просто илюзия. Очакваше всеки момент тя да изчезне и да остане само спомена от образа на поредната му фантазия… Но тя продължаваше да стой там, вперила поглед в него, непомръдваща и някак нереална.
Беше красива, но не от този сорт, който по телевизията го пробутват за красиво. Това момиче не беше от изкуствените ‘Барбита’, покрити от горе до долу с грим и перуки и всичко останало от този вид. Та той можеше да се закълне,че тя в момента няма нито капка химия по лицето си или където и да било. За момент се почувства странно гузно за коментара, който бе пуснал само преди минута. Погледа му мина по тялото ѝ – стройно младо момиче, на не повече от двадесет години. Имаше красиво изваяно тяло, което определено би докарало много мъже до полуда. Странно – веднага щом такава мисъл минеше през ума на мъжа, той се чувстваше засрамен от това. Какво беше това момиче?! Не можа да задържи погледа си още дълго далеч от нейния. Очите й, тъмно кафяви (или поне такива му се струваха заради скромната светлина, която им доставяше една самотна улична лампа. Може би при по-ярка светлина те можеха да стигнат до по-светло кафяво, възможно бе да придобият дори зелен проблясък), все едно привличаха неговите като магнит и той не намери силите, за да им се противопостави. Някак си успя да зърне и другите черти на лицето ѝ. Беше леко бледа. Може би ѝ беше зле, може би бе прекалила с питиетата, може би бе плакала до сега… Един момент. Защо той се чувстваше толкова загрижен за нея?! Та той дори не ѝ знаеше името. До преди малко не мислеше за нищо друго освен как да си прекара добре тази вечер… Ами устните ѝ? Две тънки линии, идеално изписани в естественият им цвят- бледо розови. Те бяха отворени съвсем леко, предоставяйки възможност на момичето да си поема въздух. Дишането ѝ като че ли бе леко тежко или поне така изглеждаше благодарение на малките облачета, които се появяваха веднага щом въздухът напуснеше устата ѝ, заради студа. Може би ѝ беше студено… Все така вперил очи в нейните, той успя да обърне съвсем малко внимание на няколкото кичура тъмно руса коса, които бяха паднали покрай лицето ѝ. Още преди малко бе забелязал, че момичето има сравнително дълга, начупена коса с много приятен цвят, напомнящ му за есен поради някаква причина. Имаше и бретон на една страна… на дясно, точно така, който подчертаваше линиите на лицето ѝ още по-добре.
За първи път от доста време насам виждаше толкова красиво същество. Но истинска ли бе тя или просто поредната илюзия причинена от алкохола? Никак нямаше да се учуди ако бе второто, но в момента се чувстваше прекалено трезвен, за да извърне очи от явната реалност.
-Добре ли сте, госпожице? – Чу се отново гласът на мъжа.
Нямаше и следа от тона и начина на говорене като онези, с които бе започнал само преди няколко минути. След като най-после наруши тишината той успя да се приближи още повече към нея. Момичето обаче продължаваше да стой неподвижно, все едно бе статуя. Мъжът тръгна да съблича палтото си, за да ѝ го предложи, но в момента, когато той не беше на повече от половин метър от нея, тя се отблъсна от стената и застана на може би педя от него. Той замръзна, а тя не го изпускаше от очи. Стигаше едва до рамото му, но все пак и той си беше доста висок. Ръката и леко докосна оголения му врат и той изтръпна. Пръстите ѝ бяха ледени, но това не беше единствената причина – все едно електричество премина от нейната кожа по неговата.
-Съжалявам…- За първи път проговори момичето с някак тих и приятен глас, който се вписваше идеално с целия ѝ образ. Но преди дори да има възможността да направи каквото и да било, мъжът усети тъп удар в тила си и изведнъж всичко му притъмня.
Мари погледна за секунди към тялото на земята, а изражението ѝ стана някак далечно, все едно се пренесе на друго място, но само за секунда. Погледа ѝ след това бързо се стрелна към значителния по размери камък, който бе одарил човека по тила и бе причинил припадъка. Чу се радостен лай и след по-малко от секунда пред нея се появи куче (бордер коли) оплезило весело език и размахвайки безгрижно опашка. Как бе успяло да бутне този камък от покрива и да уцели целта си право в десетката оставаше загадка дори за момичето. Лека усмивка озари лицето ѝ като седна на леко влажната земя и остави кучето да я дари с лека целувка по бузата преди да го почеса зад ушите и да го поощри за добре свършената работа.
- Хората никога не се научават, че една от най-големите им слабости е зрението… - Промълви отново тя и се обърна към тялото на спящия.- Друга слабост са сънищата им – мястото, където остават напълно беззащитни, лесна плячка за всеки, който знае как да ловува.
Кучето излая още веднъж и седна до нея, а Бес отново все едно се пренесе в друго измерение като очите ѝ изгубиха живеца си. Ето, че нейният лов отново започна.


*Знаеш ли въобще в каква приказка се забъркваш??? ~
Вече се съмваше, а тя продължаваше да стой в тази дупка, която минаваше за най-‘ изисканата ’ кръчма по тези места. Защо ли? Защото беше инат и твърдо отказваше да се прибере в още по-голямата дупка, която наричаше свой дом. А и плюс това, в момента там нямаше никой, а тя ненавиждаше да се прибира в празна колиба. Спот спеше спокойно до краката ѝ, докато тя гледаше замислено чашата със скоч и лед поставена на бара точно пред нея.
-Ще пиеш ли или и аз мога да се насладя на течността?- Попита глас познат до болка и я извади от транса ѝ.
Мари погледна към мъжа пред нея и се усмихна леко. Там зад бара стоеше старият ѝ приятел Александър Джонсън. Млад мъж може би с няколко години по-възрастен от нея, строен, висок… красив. Русата му коса бе оставена малко дълга и бе леко разрошена както винаги печелейки му вида на хлапак, който не дава и пет пари за външния си вид. Очите му бяха ярко сини и в момента в тях играеше някакво пламъче.
Момичето бутна леко чашата към него и той отпи жадна глътка. Никога не е била почитателка на алкохола. Да, случвало се е да попийва от време на време, но само заради веселбата. А колкото до мъжът зад бара, който така се наслаждаваше на питието, той бе може би единственото същество, което знае почти цялата ѝ история. Е, след кучето, но то нямаше особена дума щом станеше въпрос за това. Естествено, че и тя знаеше неговата история, а също така и характера му, но тя за разлика от него не проявяваше подобен интересен. С други думи, Алекс обичаше да говори и не го бъркаше дали ще е за него или някой друг. Но иначе бе верен приятел и Бес не би го заменила за нищо.
Помещението леко по леко се изпразни и в момента имаше само още двама мъже, които бяха заспали благодарение на опияняващите вещества, които бяха погълнали. Собственика (Алекс) придърпа един стол и седна зад бара точно пред момичето. С малка самодоволна усмивка, той въртеше чашата между пръстите на дясната си ръка и гледаше играта на кубчетата лед в нея.
-Мари, разкажи ми историята си… -Помоли ѝ се той като сложи лакътя си на бара и подпря брадичката си на дланта.
Момичето въздъхна и го погледна леко укорително. Тя не обичаше да говори за себе си, струваше ѝ се прекалено високомерно, а и нямаше наистина кой знае колко за говорене. Да, бе живяла доста по-дълъг живот от повечето хора, въпреки понякога да ѝ се искаше просто да затвори очи и всичко това да приключи.
-Чувал си тази история милион пъти. Не ти ли омръзва?!- Попита тя с отегчен тон, но той направи една от своите физиономии, на които Мари не можеше да каже ‘не’. – Хубаво…
Каква всъщност беше нейната история? Дали всичките години прекарани на този свят я бяха променили по необратим начин? Но това е абсурден въпрос! Естествено, че отговора е да. Обикновените хора се променяха с годините, благодарение на това, на което се учеха. Сменяха по няколко същности, докато накрая не ги достигне смъртта и не решат, че човека, който са в този момент е истинското им аз. Е това е лъжа… Мари беше жив пример за това. През столетията прекарани в Живота, тя се бе научила да сменя настроенията си, мислите си, тезите си и всичко от този род като маски.
Къде започва нейната история? А да, на Олимп.
Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта и войната. Дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида родила детето. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп и погълнал бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го оттърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс, тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея.
Или поне това се очаква да е истина. Мари няма спомен за нищо преди да се събуди на студената,влажна пръст в една гора близо до едно малко селце в Англия. Годините, които помни в света на простосмъртните са около 1500, но винаги е имала чувството, че е имала и „приключения” и преди това. Колкото до самата ѝ история- нищо кой знае какво. Винаги се е опитвала да се впише с дадената епоха и въпреки това трябва да се спомене, че средновековието ѝ е любимата част от миналото ѝ.
И така годините ѝ си минаваха без нищо кой знае колко интересно или нещо, което да я впечатли. Така до преди няколко години някъде из Америка. Момичето било там за малка почивка и вече карала втора година в малко китно градче. Една вечер била събудена от скимтене. Когато излязла, за да види какво става открила кучка с четири малки кученца. Само едно от животинчетата обаче било живо. След много грижи и ядове, тя най-после успяла да стабилизира малкото кученце. С годините много се привързала към него и нямало как да не се чувства зле, когато се сетила, че след няколко години и то ще си отиде от този свят. Когато кученцето навършило три години тя решила да потърси помощ.
Върнала се в Англия, защото там знаела къде точно може да открие това, което търси. И не след дълго открила. Алекс ѝ бе разказвал за същества, които могат да разговарят с животните. Преди много години, Мари се бе запознала с жена, която твърдеше, че има същата способност. Струваше си да опита. Щом същата тази жена провела разговор със Спот (кучето), тя казала, че то няма нищо против да му бъде удължен живота. Тогава търсенето ѝ се възобновило, но този път целта ѝ била магьосник, който да може да направи това. Издирването ѝ отнело година, но си заслужавало. Живота на кучето бил удължен с до 200 години или поне така казал магьосника.
Момичето замлъкна и погледна към Алекс, който бе заспал?! Нормално, ако слушаш една и съща история за лека нощ тя ти писва. Мари направи малко недоволна физиономия и извади кубчетата лед от чашата си, но почти веднага ги върна и лицето и светна с усмивка. Отне ѝ миг да влезе в съня му, превръщайки се в огромен паяк (най-големия му страх). Още преди да успее да го докосне с пипалата си той скочи на крака съвсем буден, а тя се засмя.
-Знаеш ли, Мари, ти си отвратително същество! – Каза той малко намусен, а тя продължаваше да го гледа засмяна. – Не ти пука особено какво ще пожертваш, за да постигнеш своето, винаги трябва да си права, сменяш си настроенията все едно са някакви маски, ревнива си… и … и …
-Да, да… Аз съм ужасна!- Довърши вместо него момичето и се изправи, а кучето вече я чакаше на вратата. – И все пак ме обичаш.
След като каза това и го дари с още една усмивка, тя излезе от кръчмата и се запъти към дома си. Алекс бе оставен в кръчмата сам… е почти сам.
-Хайде поспаланковци! Ставайте и да ви няма!!!- Каза той и двамата спящи се размърдаха.
И въпреки тези неща, които той бе изредил туко що за нея да бяха абсолютната истина, Бес имаше и светла страна, която показваше все по-рядко и по-рядко.
Момичето минаваше през уличките, а Спот обикаляше весело покрай нея.
-Спот, какво ще кажеш за малко пътешествие? – Идеята бе минала като светкавица през ума ѝ и тя я бе уловила.
След няколко часа вече се намираше на съвсем различно място.

*Името на човека който използвам за лик : Emma Watson

*Малките неща, които ни правят, това което сме ~
Мари има куче на име Спот, което е най-добрия ѝ приятел. Не е особена почитателка на алкохола. От време на време пуши. Има медальон, който всъщност наподобява ръчен часовник около врата си, който ѝ е подарък от Алекс.



Последната промяна е направена от Marry Delinger на Съб Ное 26, 2011 5:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [Main Assasin]Мари Делинджър

Писане by Robbin. on Съб Ное 26, 2011 3:50 pm

Добре дошла <3

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите