Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Церемонията..

Предишната тема Следващата тема Go down

Церемонията..

Писане by Натали Снейк on Нед Ное 27, 2011 3:19 pm



Начало: 22:00
avatar
Натали Снейк

Вид: : Демон
Име: : Натали Снейк
Възраст: : 19/ Неизвестни.
Дарба: : Присвоява дарбите на останалите с мисъл.
Брой мнения : 115
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Натали Снейк on Нед Ное 27, 2011 8:11 pm

Денят дойде. Денят, в който демон и вампир щяа да се врекат във вечна и единствена любов един на друг. И то не пред кого да е, а пред самата Кралица.
Само от тази мисъл корсета на бялата рокля ме стягаше двойно. СТоях пед огледалото, отпуснала косата си свободно, сложила булото си отгоре. Русите букли се спускаха почти до кръста, карайки косата ми да изглежда двойно по-бухнала. Ами грима? Не беше много, но достатъчно за да подчертае сините ми очи.
Всички тези подробности обаче не бяха толкова важни за мен. След няколко минути вече се готвех да пристъпя към плажа. Слязох от колата, огледах се. Беше привечер; облаците образуваха прекрасно светлинно шоу, но само ако се загледаш достатъчно дълго.
Отново ми прилуша за миг. Тази бременност ту ме изкарваше извън нерви, ту ме караше да се чувствам не на седмото, а на осмото небе.
Сватбата, сякаш все още сън за мен, бе на път да се превърне в прелестна реалност. Дали обаче аз бях готова за това? Определено.
Не знаех колко гости щяха да присъстват; цялата тази обстановка ме правеше необичайно нервна. Все още бе рано да пристъпя към самото местонахождение на бъдещата венчавка.
avatar
Натали Снейк

Вид: : Демон
Име: : Натали Снейк
Възраст: : 19/ Неизвестни.
Дарба: : Присвоява дарбите на останалите с мисъл.
Брой мнения : 115
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Tamara Bloodshed on Нед Ное 27, 2011 8:22 pm

Тамара бе чула,че в града ще има сватба и не смяташе да лиши младоженците от присъствието си.Специално за случая тя беше направила косата си черна и носеше любимата си бяла рокля,в която се чувстваше като ангел.
Тя тръгна пеша от дома си,мястото на церемонията не беше толкова далеч.Когато пристигна...е мястото и хареса.Беше на самия бряг и явно булката,или който по дяволите се занимаваше с това, се бе постарал.
Тя се настани в края на първия ред,където все още нямаше толкова много хора и зачака церемонията да започне.
avatar
Tamara Bloodshed

Брой мнения : 6
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Jackomo Casanova on Нед Ное 27, 2011 8:27 pm

Джакомо цял ден се кипри за сватбата, на която щеше да отиде, за да забележат новите му придобивки. Накипрен с нови дрехи от есенната мода. Сиви кециве на найк, чисто нови дънки, черна тениска на AC/DC и сив суйтчер на каппа. Най-много се радваше на лилавия си шал, който стигаше до кръста. Пристигна във своята каляска на име Chevrolet Impalla от 67 година, а вътре се чуваше хитово парче на рокгрупата от тениската му... Всеки знаеше песента Hell's bells. Казанова изгаси двигателя на автомобила и песента спря. Отвори вратата и се чу странния звук от старите американски мускули. Трясна я и накрая се присъедини в мястото, в която щеше да е церемонията и тихо си избра едно място. Застана на първия ред до една дама в красива бяла рокля и зачака праничния ден да започне
avatar
Jackomo Casanova

Брой мнения : 134
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Tamara Bloodshed on Нед Ное 27, 2011 8:50 pm

Тамара седеше и чакаше,вече твърде дълго,а тя не обичаше да чака.Щеше да скапе прекрасния ден на младоженците с малко...хм...малко дъждец,но се намери и кой да предотврати това.
Звучаха Ди'Си,и то наистина високо.Младата девойка се обърна тактично,за да види от къде се носи тази така приятна песен и пред погледа и се появи нещо още по-прекрасно.Chevrolet Impalla,'67.Добре,това я заинтригува.
От черната Импала слезе млад мъж.Не изглеждаше необичайно,но Тамара нямаше намерение да подценява човека...не и след това пристигане.Богинята се обърна и се загледа в морето.
Мислите и вече я бяха отнесли,когато някой седна до нея и по този начин я изтръгна от унеса.Беше "принца" от Импалата.Той я погледна,а тя се усмихна в отговор.Да,беше много вероятно вечерта да бъде дори по-интересна отколкото тя очакваше.
avatar
Tamara Bloodshed

Брой мнения : 6
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Helena O'Callaghon on Нед Ное 27, 2011 8:51 pm

Елена и Оуен тръгнаха към плажа, като пътьом минаха през един магазин за официални облекла. Там, за огромно щастие на Елена, успяха да открият идеалната рокля за нея и перфектния полу-елегантен костюм за Смит.
(...)
За кратко време успяха да стигнат до плажа, където според поканата щеше да се проведе сватбата. Кели се огледа за Нат, но след като не я откри се видя принудена да се примири с факта, че ще трябва да я поздрави след това.

О'Калъгън откри две свободни места на предпоследния ред и дръпна Смит за ръка. Горкият дори неможа да си вземе чаша от онея пингвини, наречени сервитьори.
avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Иън Стоун on Нед Ное 27, 2011 8:52 pm

Днес беше денят в който аз и Натали щяхме да се оженим.Венчавката щеше да бъде на плажа.Мислех да се облека както обиквоненно ... нещо спортно - дънки,теника и да си взема якето и направо да отида там .. но не мисля че Натали ше е доволна от това което щях да направя.Не си падах по такива празненства с официални дрехи и тем подобни .. но все пак това щеше да бъде моята сватба.Облякох първото нещо което намерих в гардероба .. което си нямах представа от колко време стои там .. но това беше отделна тема.Не след дълго вече щях да съм на плажа при останалите .. Честно казано не вярвах да има доста хора но все пак .. пък и Кралицата щеше да дойде..можеше и Краля да домъкне не се знаеше .. След като бях на плажа вече се огледах.Не беше много пълно с хора не беше и много пусто.
avatar
Иън Стоун

Вид: : вампир
Име: : Иън Стоун
Възраст: : 22/Неизвестни
Дарба: : Може да влиае на всяко същество психически и физически
Брой мнения : 77
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Jackomo Casanova on Нед Ное 27, 2011 8:57 pm

Джакомо беше приблечен от красотата на Тамара. Приближи се до нея, а енергията й доказваше, че тя е богиня. Той стоеше прав пред момичето, защото искаше да направи жест на запознанство. С ръката си доближи нейната към устните си, за да я целуне нежно. Тогава приятна енергия премина през тялото й и тя усети лека топлинна вълна доказваща й, че мъжа пред нея не е обикновен човечец. Усмивката на лицето ми се разпадна, за да може да й каже:
-Джакомо Казанова. Известен сред боговета и почитан от хората. Мога ли да науча вашето име, красива богиньо?
avatar
Jackomo Casanova

Брой мнения : 134
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Tamara Bloodshed on Нед Ное 27, 2011 9:10 pm

Мъжът стоеше прав пред Тамара.Той посегна пое ръката и' и я целуна.Охо,та той дори не бе човек.
-Джакомо Казанова. Известен сред боговета и почитан от хората. Мога ли да науча вашето име, красива богиньо? - И бе разбрал,че Тамара също не е...
- Тамара Блъъдшед,предполагам,приятно ми е - каза тя и се усмихна.
avatar
Tamara Bloodshed

Брой мнения : 6
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Jackomo Casanova on Нед Ное 27, 2011 9:15 pm

-Тамара..имате много красиво име. Приятно ми е да се запознаем. - след тези думи той пусна ръката й и с една крачка седна на стола до богинята. Отпусна се и зачака церемонията да започне, но.. беше някак си еднообразно и скучно. Разходи се до Импалата си и от там извади бутилка с водка, скри я във вътрешния си джоб и се върна на мястото си. Извади бутилката и като четвъртокласник на контролно се опита да отпие оглеждайки се да не го хванат с пищова му. Подаде й на Тамара, като попита:
-Искаш ли?
avatar
Jackomo Casanova

Брой мнения : 134
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Owen Smith on Нед Ное 27, 2011 9:34 pm

Helena O'Callaghon написа:Елена и Оуен тръгнаха към плажа, като пътьом минаха през един магазин за официални облекла. Там, за огромно щастие на Елена, успяха да открият идеалната рокля за нея и перфектния полу-елегантен костюм за Смит.
(...)
За кратко време успяха да стигнат до плажа, където според поканата щеше да се проведе сватбата. Кели се огледа за Нат, но след като не я откри се видя принудена да се примири с факта, че ще трябва да я поздрави след това.

О'Калъгън откри две свободни места на предпоследния ред и дръпна Смит за ръка. Горкият дори неможа да си вземе чаша от онея пингвини, наречени сервитьори.

Първа спирка: Магазин за официални дрехи.
Двамата влязоха вътре и се хвърлиха на различните дрехи. Елена избра красива рокля, а Смит полу-елегантен костюм който вампирката одобри. Смит бе доста суетен и винаги всичко трябваше да е под контрол. Той целуна Елена и плати покупките, като се запътиха към сватбеното тържество.
Втора спирка: Сватбата.
Не им отне доста време за да стигнат до местонахождението на сватбата. Смит се усмихна на вампирката и я прегърна през кръста. Тъкмо се бе запътил към един сервитьор, когато Елена го издърпа към двете свободни места които бе намерила. Оуен изсумтя недоволно докато се настаняваше, и се приближи към вампирката:
-Дължиш ми питие, и голям реванш. - прошепна й той и се засмя. През ума му минаваха доста мисли. Някой от които "Кога ще се появи булката?" и "Как би стояла роклята на Елена на пода?" - какво да се направи, инкубите бяха мръсни същества с много мръсни подсъзнания. Смит се подсмихна и погали крака на Елена, като й намигна, а усмивката му от топла и мила, стана дяволита. Сватбата щеше да бъде интересна.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Helena O'Callaghon on Пон Ное 28, 2011 4:23 am

Owen Smith написа:Първа спирка: Магазин за официални дрехи.
Двамата влязоха вътре и се хвърлиха на различните дрехи. Елена избра красива рокля, а Смит полу-елегантен костюм който вампирката одобри. Смит бе доста суетен и винаги всичко трябваше да е под контрол. Той целуна Елена и плати покупките, като се запътиха към сватбеното тържество.
Втора спирка: Сватбата.
Не им отне доста време за да стигнат до местонахождението на сватбата. Смит се усмихна на вампирката и я прегърна през кръста. Тъкмо се бе запътил към един сервитьор, когато Елена го издърпа към двете свободни места които бе намерила. Оуен изсумтя недоволно докато се настаняваше, и се приближи към вампирката:
-Дължиш ми питие, и голям реванш. - прошепна й той и се засмя. През ума му минаваха доста мисли. Някой от които "Кога ще се появи булката?" и "Как би стояла роклята на Елена на пода?" - какво да се направи, инкубите бяха мръсни същества с много мръсни подсъзнания. Смит се подсмихна и погали крака на Елена, като й намигна, а усмивката му от топла и мила, стана дяволита. Сватбата щеше да бъде интересна.

Оуен и неговото мръсно подсъзнание. Защо й трябваше на Елена да са опитва да научи нещо за булката от мислите на гостите? Сякъш не й бе пределно ясно, какви мисли ще срещне в едно 90% от гостите.

-Оуен Смит - смъмри го Елена и впи пъстрите си очи в неговите - Мръсните помисли за след церемонията. Обещавам ще се реванширам за питието и каквото още пожелаеш, но сега моля те дръж си подсъзнанието в граници...- Кели го целуна и се усмихна. Нямаше за цел да му забранява каквото и да било, но все пак не само тя четеше мисли.

Вече нямаше турпение да види Нат. Заозърта се нетърпеливо На няколко пъти срещна погледите на няколко женски, които доста влюбено гледаха към Оуен. Това я накара да се почувства горда. В момента тя седеше до този, който така усилено желаеше повечето от гостите от женски пол.

-С какво ще искаш да се реванширам? - Елена се обърна отново към кавалерът си и го погледна. Дяволитата усмивка, появила се върху устните му й продсказваше, че реваншът далеч няма да е неприятен

avatar
Helena O'Callaghon

Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Owen Smith on Пон Ное 28, 2011 6:09 pm

Helena O'Callaghon написа:
Оуен и неговото мръсно подсъзнание. Защо й трябваше на Елена да са опитва да научи нещо за булката от мислите на гостите? Сякъш не й бе пределно ясно, какви мисли ще срещне в едно 90% от гостите.

-Оуен Смит - смъмри го Елена и впи пъстрите си очи в неговите - Мръсните помисли за след церемонията. Обещавам ще се реванширам за питието и каквото още пожелаеш, но сега моля те дръж си подсъзнанието в граници...- Кели го целуна и се усмихна. Нямаше за цел да му забранява каквото и да било, но все пак не само тя четеше мисли.

Вече нямаше турпение да види Нат. Заозърта се нетърпеливо На няколко пъти срещна погледите на няколко женски, които доста влюбено гледаха към Оуен. Това я накара да се почувства горда. В момента тя седеше до този, който така усилено желаеше повечето от гостите от женски пол.

-С какво ще искаш да се реванширам? - Елена се обърна отново към кавалерът си и го погледна. Дяволитата усмивка, появила се върху устните му й продсказваше, че реваншът далеч няма да е неприятен


След като обилно го смъмри за мислите му, Елена се поинтересува с какво може да се реваншира на Смит. Само при произнасянето на въпроса, в очите на Оуен заиграха дяволити пламъчета, а усмивката също бе така издайническа. Смит прокара ръка по крака на Елена, като я спря на коляното й:
-Все ще измисля нещо. - прошепна той, а усмивката му стана още по-широка. Идеите които се въртяха из ума му, бяха доста по-мръснишки от мисълта за роклята на Елена. - А колкото до четенето на мислите ми.. мисля че го обсъдихме. - скара й се Смит и огледа наоколо. Няколко момичета му се усмихнаха, а той като един истински кавалер им се усмихна в отговор. Харесваше му вниманието което получаваше. Надяваше се само Елена да не изревнува, защото...всъщност не знаеше защо, с Елена просто се придръжаваха, но флирта днес бе с вампирката и с никой друг. Днес Оуен Смит, беше запасен само за Елена.
avatar
Owen Smith

Брой мнения : 46
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Tamara Bloodshed on Пон Ное 28, 2011 8:40 pm

Казанова отправи комплимент към името и' и седна до нея.Без да казват нищо,зачакаха церемонията да започне.Това бе един от най-скучните моменти в живота и.Не знаеше защо изобщо си беше помислила,че може да бъде интересно.Тамара не обърна внимание,но мъжът вероятно бе ставал,защото седна повторно.Извади бутилка водка от вътрешния си джоб.Богове,най-накрая нещо нормално.
Той извади бутилката и скришом пи от нея.
- Искаш ли ? - попита той
- Да,и още как.Благодаря - Тамара взе бутилката и отпи една конска глътка от алкохола,без изобщо да се притеснява кой я гледа - Много по-добре.Благодаря ти отново - каза тя видимо развеселена ( ^,^ me gusta vodka)
avatar
Tamara Bloodshed

Брой мнения : 6
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Jackomo Casanova on Пон Ное 28, 2011 8:59 pm

Джакомо пое водката от ръцете й. Явно нямаше да изглежда като странна птичка, ако пие открито. Това му хареса. Надихна водката и адамувата му ябалка показа как гърлото му пое огромните глътки от спиртовия алкохол. След като ръката му слезе надолу, за да освободи устните му от гърлото на бутилката излезе задоволителен тон, а на лицето му се изписа доволна физиономия. Джакомо се изправи и подобно на Джони Деп в ролята на Капитан Джак Спароу, разпери ръце в страни и закрачи с доволна походка. Щом стигна до черния си Шевролет, капитана се провесе през отворения прозорец и завъртя копчето на радиото. Тогава се чу песента Born to be wild. Точно това целеше той. Да бъде див. Облегна се на вратата и започна да клати глава в ритъма. Не искаше да пречи на никой, но скуката просто го убиваше. С лека засилка тялото му се отлепи от земята и Джакомо стоеше на капака на Импалата, свирейки на ейр гитар и размятайки глава,за да развее дългата си коса..
avatar
Jackomo Casanova

Брой мнения : 134
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Вто Ное 29, 2011 6:58 am

Имаше нещо очарователно в повода, по който бе избрала да присъства сред по- нисшите си поданици и да остави придворните дами и робите си назад в ежедневието си. Сватба! Толкова прекрасна можеше да се окаже церемонията, ако двамата влюбени споделяха любовта си към взаимното си елеминиране с цел получаване на повече от всичко за себе си. Или дори просто за забавление, както може би се случи и със самите Крал и Кралица. Вантермина още си спомняше прекрасната им сватба, когато още тогава бе наела хора, които да очистят Краля, а той се бе постарал да сипе в чашата й наистина силна отрова. О, времена прекрасни! И всичко беше толкова красиво и нежно, убийствено влюбено, зрелищно и прекрасническо. Нейно Величество беше сигурна, че в историята на сватбите не бе имало толкова смъртоносно прелестна сватба и беше горда, че самата тя бе станала част от нея, и дори беше булката- може би най- важната личност на този ден.
Но тъй като не можеше да се повтори, й оставаше единствено да присъства на чужди сватби и да се надява, че ще види дори още по прекрасни. Да не говорим, че нямаше никакво търпение за първата си венчавка. До сега тази чест сякаш се оказваше повече на Краля, а в други случаи Кралицата изобщо не беше на територията на Нортфорд, а духнала на някъде за известно време и отново се оказваше пречка за присъствието й. Но не и този път. Това беше денят, в който щеше да придобие най- накрая първият си работен ден като... свещеник?? Дам, май е това. Ах, щеше да преживее подобно прозвище, все пак, всичко беше в името на любовта. Беше готова да се жертва за тази кауза.
Малката, дървена лодка се забелязваше още в далечината. С подобаващото закъснение, сянката в нея приближаваше, обещавайки до по- малко от две минутки да стъпи на брега и да разкрие самоличността си. Изглеждаше тъничка, стройна и прекалено елегантна, за да бъде мъжка. Два кичура тъмна коса се подаваха под качулката на дългото, тъмно наметало, покриващо я от- до, издаваха още веднъж предполагаемият загадъчен пътник. Изправената й фигура, зад тази на седналият, гребещ старец, говореше за величествената й осанка... сякаш акцент, оставен от отдавна забравен език. Лодката акустира на брега доста бързо и остави пътниците в нея да слязат. Състарения мъж скочи преди всички да са отреагирали на появата й. Съблече сакото на, и без това, оцапаният си и протрит костюм. Положи го там, където вълните се плискаха и мокреха пясъка, за да стъпи Нейно Величество с нежните пантофки в синьо.
Тънките й пръсти развързаха връзките на наметалото и свалиха качулката от главата й, разкривайки прекрасността на лицето й, която може би засенчваше облеклото й, което бе избрала специално за случая... всъщност бе поръчала на кралската шивачка още преди седмици. Тънките копринени платове в кралско синьо се спускаха по тялото й, завършвайки разпръснати по пясъка в особено красива феерия около й. Човек би се заклел, че воалите на роклята й бяха по- дълги от колкото платът за самата рокля. Пристъпвайки бавно и полека, Дешае остави наметалото си в ръцете на почти до земята поклонен старец. Застана на почетното си място до олтара, където отбележи, че изобщо не й отива, но в момента това нямаше значение, по важно бе да свърши работата, за която бе дошла и да съчетае две души в едно семейство, опитващо се да се себеубие. Тогава щеше да бъде толкова доволна, че нямаше просто накъде повече.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Натали Снейк on Вто Ное 29, 2011 12:03 pm

И тогава дойде момента. Момента, за който всички бяха дошли: самата сватба. Аз ненавиждах дългите рокли, но трябваше да призная, че сватбената ми рокля бе истинска находка в модната свера. Цвета не беше точно бял-по-скоро наподобяваше златеникав. А материята? Чиста коприна, обсипана с безброй пайети и камъни, малки, колкото окото на дребна морска риба.
Обувките не бяха кой знае какво, но така или иначе не се виждаха заради извънредната дължина на сватбеното ми облекло. Оставих косата ми пусната, защото ненавиждах високите кокове, които се правеха на поводи, като този например.
Макар да не бях човек, чувствах същите неща, които чувства една булка преди своята сватба. Стомахът ми се бе свил до толкова, че почти не усещах гаденето заради бременноста. Прочти. Бях пила една чаша бърбън преди да тръгна, като се опитах да си внуша, че това ще ми даде кораж, но само направи положението по-зле.
Пристъпвах бавно към самата венчавка, докато скоро не се озовах на началото на пътеката към олтара. Погледа ми засичаше познати и не чак толкова познати лица. Трябваше да призная, че беше огромна чест Кралицата да съчетае мен и Иън във вечен съюз. Ако при хората това бе метафора, ти при нас си беше същинската истина.
И най-накрая видях Него. Иън, облечен прелестно, чакаш до олтара. Чакащ мен. На устните ми се появи усмивка; идеше ми да пусна букета от рози и лилии и да се затичам към него, но имах цяла вечност за това!
Крачка, още една, още една. Ето, че вече бях до него, а краката ми се подкосяваха от тази мисъл. Лекият вятър вееше буклите ми, като от време на време те запречваха лицето ми, но всичко това нямаше значение. Единственото нещо, което имаше значение бе сватбата и Иън.
Зачаках речта на Кралицата нетърпеливо.
avatar
Натали Снейк

Вид: : Демон
Име: : Натали Снейк
Възраст: : 19/ Неизвестни.
Дарба: : Присвоява дарбите на останалите с мисъл.
Брой мнения : 115
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Иън Стоун on Вто Ное 29, 2011 12:25 pm

Докато всички чакахме Кларицата да дойде за да започне венчавката пред очите ми имаше доста хора..които не познавах.Познатите бяха малко..Изпих няколко бърмана но не исках за собствената си сватба да бъда пиян затова спрях.След дълго чакане дойде и Кралицата..всички започнаха постепенно да се събрита.Аз отидох на мястото което беше определено за мен .. до Кралицата и започнахме да чакаме Натали..Честно да си призная не обичах да чакам но сега щом се налагаше трябваше да го направя .. все пак това беше моята сватба.Не след дълго и Натали дойде и когато застана пред мен на лицето ми се появи усмивка.Изглеждаше страхотно ... не че друг път не изглежда но сега беше по различно.Пратих и мислено съобщение "Изглеждаш невероятно в тази рокля.." а след това се обърнах към Кралицата и зачаках да почне венчавката ..
avatar
Иън Стоун

Вид: : вампир
Име: : Иън Стоун
Възраст: : 22/Неизвестни
Дарба: : Може да влиае на всяко същество психически и физически
Брой мнения : 77
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Лаурен Реайн on Вто Ное 29, 2011 7:59 pm

Сватба. Поканата стоеше безпротестно на масата. Лаурен силно се надяваше първата сватба да бъде на принцесата, но плановете й имаха навика винаги да действат зад гърба й и да се разпадат. Е, щеше да преживее едва сватба, дори и да не гореше от желание да отиде. Главно, защото знаеше малко за венчаещите се. Цялостното нежелание нямаше нищо общо с провалените надежди, защото някакси и очакваше да се получи нещо такова, защото отвътре знаеше, че бе прекалено рано за толкова грандиозно събитие. Втората причина бе... Реално тя бе свързана с факта, че една сватба означаваше сбирщина с всички кралски особи и милионните им поддръжници, а това обезателно водеше до спомена за старата вражда между Нейно и Негово Височества.
Дано не се скарат. Поне веднъж нека живеят в мир. Само няколко часа.
Мисловно Лаурен редеше молитва след молитва с надеждата, че малко разум все пак можеше да се насъди в главите на уважаемите управници и те нямаше да извършат някоя глупост. Как ще бъде облечена за предстоящото събитие или с каква прическа да бъде... Това бяха нещата, които най-малко я вълнуваха. Ана не бе суетна личност. Вярно, признаваше, че си харесва външността, но пък чак да падне дотолкова, че да мисли и за най-малкия детайл, не бе в неин стил. Пък и сватбата не бе нейна, нито не налагаше да засенчи булката, за да погали егото си, нито очакваше да има агенти под прикритие, които да търсят следващата Лейди Гага или поне някой, който да и партнира в следващия клип. Ето защо минути по-късно Реайн бе на път към плажа с един съвсем обикновен, но подобаващ за по-специален случай, вид, който включваше черна рокля с дълъг ръкав, обувки в същата тоналност и чиста формалност бе помъкнала малка чантичка, която не се надяваше да я последва по обратния път към дома, тъй като Ана имаше навика да губи подобни елементи.
Добре, трябваше да признае, че плажа изглеждаше приказно в тържествената си премяна. Дори повече от приказно, но като че ли това някакси я подразни. Лаурен нямаше нищо против сватбите, нямаше нищо против опитите на женещите се да превърнат местата в нещо повече, но тази връзка с приказността и онова заветно „Завинаги” бяха като част от приказка. В реалния живот нямаше приказки, нямаше щастлив край и нямаше вечна красота, но тези разсъждения в повече случай Реайн предпочиташе да запази за себе си. Да не говорим, че късмета не бе на нейна страна в този приказен ден. От сутринта Лаурен се сблъскваше само с вредните си навици. И още един – тя винаги закъсняваше. Дори сега закъсняваше или поне предполагаше, че е така. Все още нямаше следа от младоженците, но пък хората бяха заели своите места. На последния ред имаше свободно място. Какво щастие се зароди в Ана, щом го забеляза. Нямаше да се налага да разбутва останалите, нямаше да трябва да се извинява, че разкъсва задушевните им разговори и нови запознанства, не трябваше да изпада в някаква жалка форма на срам, защото бе като черна овца в стадо от снежнобели себеподобни, трябваше само да побърза и да заеме спасителното място. И това място не бе грешка. Имаше хубав изглед, а в същото време не те правеше център на внимание и въобще не изискваше да внимаваш много в случващото се край олтара, в случай че нещо в церемонията не ти се понравеше. Въобще бе перфектната хралупа за Лаурен. И докато всички се озъртаха за главните лица на вечерта, Ана пък търсеше с поглед Краля и Кралицата от чисто любопитство, за да провери дали и с молитвите й за липсата на спорове от тяхна страна щеше да остане само прах, както с предишните надежди за сватбата на принцесата. Накрая съзря познатото лице на височайшата особа, а пред нея звездите на вечерта – двамата младоженци. Не само, че бе закъсняла, но с озъртането си вероятно и бе направила лошо впечатление на останалите, но на това Ана не придаде особена важност. Вместо това се облегна назад и се надяваше в следващите минути или часове да не й хрумне нещо друго, за да може да остане незабележима и предварителните й гафове да бъдат захвърлени в миналото.
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Сря Ное 30, 2011 6:36 am

Погледа на Нейно Величество се спря върху току що дошлата Лаурен Реайн. Придворната дама, която виждаше по- често дори от Краля. До колкото имаше спомени, мисис Реайн се подвизаваше под крилото на Амелия като дясна ръка... глупости, май лява. О, какво значение имаше? Важното в случая беше, че Вантермина хранеше особени симпатии към жената, с която не си бе разменяла кой знае какви реплики, не повече от дежурните поздрави и от време на време някое по- дълго изречение. Все пак, бяха достатъчни, за да оцени духовната високопоставеност на Лаурен, онова чувство, че ако се заговориш с нея, можеш дълго време да не спреш и дори да не искаш да спираш. Беше хубаво да има повечко такива същества в двореца. Роботизираните, безмозъчни роби, с които Дешае се опитваше да се забавлява, не бяха достатъчно умни и свободомислещи. Беше далеч по- забавно с Неро, например. Макар че правеха почти всичко, което й се прииска и положението да не беше много по- различно, той определено не си затваряше устата, когато трябва, а дрънкаше на ляво и дясно като някой очарователно развален грамофон. Да, точно така, Кралицата изпитваше нещо много неопределено към него и то се изразяваше в желанието да го убие, но и да го хване, да го прегърне силно и да го мачка като безокото си мече Бъни, което, горкото, бе видяло толкова много неволи.
С откъсването на очите си от Лаурен, Вантермина се възввърна и на земята, оставяйки мислите по трагичната съдба на Бъни за по- късно. Сега имаше много по- важна задача, а тя бе именно въпросната венчавка. Чак сега осъзна, че няма представа какво се прави точно, но пък затова й дойде музата за онази дълга реч за брака. Не можеше да пропусне да изкаже мнението си относно това свято свързване на две души. Един толкова прекрасен празник, е, за жалост още не виждаше снайперистите, но в това нямаше огромно значение (о, да, имаше и то много, какво беше сватба без опит за убийството на младоженеца??). Ах, почувства се разочарована за момент, но в следващия на лицето й бе изписана онази блажена усмивка, която се появяваше доста рядко и то само и единствено при спомени за отминалите, прекрасни времена. Устните й, украсени от наситеното червило се разтвориха лекичко, пропускайки гласа й, който сякаш успя да укроти в голяма степен присъстващите:
- Ах, прекрасни мои.- почти се просълзи още на първите си думи Нейно Величество.- Трябва да знаете, че това брака не е лесна работа. Желанието да убиеш другия е една очарователна част от него, да споделиш отровата си с него и да се надяваш той да се гътне още на закуска, но да дойде вечерята и да се опиташ отново да пробуташ от онова отровно вино.- въздъхна при спомена за вторият си опит за покушение над Краля.- Или пък, на Коледа да опаковаш вместо сладки като подарък, а една хубава бомба, способна да унищожи целият ви дом и отново да се надяваш, че съпругът ти няма да се отърве. Но, помнете... най- щастливият, прелестен брак е неизконсумирания.
Ръката й мина по кръста й, оставайки там, а самата тя дари с благ поглед и усмивка двамата бъдещи младоженци, които изглеждаха толкова щастливи заедно.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Натали Снейк on Сря Ное 30, 2011 1:03 pm

По филмите всичко опираше до въпроса "взимате ли този мъж за свой съпруг" но очевидно тук, на моята сватба бе напълно различно, след като Кралицата дори не ни запита този така задаван въпрос.
Всичко се различаваше от нормалната представа за "сватба", която си бяхме изградили от приказките и историите, измислени или преживени от хора. Като се замислиш дори нямаше смисъл тези думи да бъдат задавани. Ако не искахме да сме заедно, нямаше да си спретнем сватба, нали? Да, явно и Кралицата бе стигнала до този извод, за да не опре до баналните думи.
Погледа ми бе забит в Иън; в прелестните му очи, докато Кралицата казваше тази реч.
Вероятно сега трябваше да кажем клетвите си. Това и реших да направя, започвайки първа.
-Аз, Наталия Евърлейн Снейк, обещавам да те обичам в здраве и болест, мрак и светлина, щастие и мъки, ден и нощ, богатство и бедност до края на вечността и след това. Обещавам ти да поверя сърцето ми само и единствено на теб -Иън Стоун. Обещавам да влагам всичко в нашата любов и да се отрека от всички тайни, пазени от теб до сега.
Летях от щастие и единствената причина бе Иън. Усмихнах се съвсем леко, като пратих мислено " Our names are written in the stars. " към него. Очите ми се губеха в неговите и за момент дори сякаш не съществуваше нищо друго освен нас, двамата. Той сиаеше в очите ми; надявах се да е от щастието, което изпълваше и мен.
Сложих съвсем леко ръка на корема си, като усмивката ми се разшири. Да, нашето дете бе символът на това, което сега потвърждавахме пред всички.
avatar
Натали Снейк

Вид: : Демон
Име: : Натали Снейк
Възраст: : 19/ Неизвестни.
Дарба: : Присвоява дарбите на останалите с мисъл.
Брой мнения : 115
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Церемонията..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите