Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Нед Ное 27, 2011 5:14 pm

Общ вид;
Въпреки, че бяха от скоро в града Саша и Жан-Жак успешно си бяха намерили просторна хралупа, която да обитават и която да е хем далеч от особено населени места хем да е напълно обезопасена- и двамата в момента водеха малко сложен начин на живот и всичко беше сложно. На поносима цена стар склад бе влезнал в тяхно окончателно притежание и документите бяха прибрани на сигурно под една хлабава дъска. Главните части от сградата стояха изоставени и там всичко бе потрошено до безобразност но дори и тя носеше някакъв чар и вероятно никога нямаше да види ремонт. Нямаха време да се занимават с глупости а и не се намираше нуждата да го правят- двете помещения, които основно ползваха покриваха всички техни нужди а банята...е, имаше и по-отвратителни места а и нали канализацията работеше и имаше винаги топла вода? Другото нямаше значение.
Дискретното таванче.
Складът имаше нещо като допълнителен полуетаж и той се водеше нещо като много тесен и дълъг таван. Тук младежите бяха проснали два матрака и множество завивки и деляха под, спалнята реално бе удобна. Вярно, бяха прекалено близко но никой нямаше нищо против на пръв поглед. Малкото прозорче гледаше към улицата и от него можеха да наблюдават кой влиза и кой излиза от склада- входа бе само един и много прецизен контрол можеше да се наложи над всичко. А ако бе прекалено напечено друг изход им се отваряше като алтернатива- спуснеха ли капака на пода и заключеха ли го никой дори нямаше да се досети... че има второ ниво, цялата история бе доста засекретена.
Кухнята.
Втората стая, която ползваха бе едновременно и кухня и място за държене на ... мотор. Две в едно, при това уместна комбинация, защото така всичко бе под ръка. Тук бе и нещо като всекидневна в която най-често се събираха обитателите- било то за да задъвчат някаква консистенция сервирана като закуска/обяд/вечеря или просто разговор. Можеше и да си се занимават със свои си неща и да са далеч от реализация, че другия е в стаята но дори и тогава пак се разбираха по един особено странен начин.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Нед Ное 27, 2011 7:05 pm

- Ох, хайде де! - Жан скастри топката козина с една точно определена обидчивост но животинката не го послуша. Тя бе прекалено заета да довършва резките, които бе направила и в ризата и в гръдния му кош. Върколакът разбираше, че всичко се дължи на неговата видова принадлежност- лесно се надушваха такива неща с животинско обоняние- и стреса, под който бе горкото нещо но наистина не бе заслужил болката и почти садистичното наказание върху плътта. Болеше, болеше много и за момент бе готов да съжали, че е направил едно добро дело спасявайки малката сива котка от глутницата гладни кучета. Не знаеше Саша как точно ще реагира на това попълнение но то не бе сигурно- просто щеше да остави животинката да си почине на територията на склада и после да ходи където си иска. Да, топлата топчица козина нямаше да е новият им домашен любимец, имаха си прекалено много проблеми на главата за да се занимават. Важеше и това, че като сериозни мъже нямаше да имат излишно време за котката, тя би била едно прекомерно и постоянно изискване. Богове, добре, че не бе куче. Те бяха къде къде по-лоша алтернатива и проблемна реалност. Косматите опашкомахачи като че ли нарочно изискваха тройно внимание и то само за да ти пускат лиги и уж да са ти най-добър приятел.
Жан въздъхна оставяйки котката да увисне някъде в дебрите на якето и ризата му и с лениво движение той измъкна ключовете си нацелвайки с право мерене ключалката. Бравата заяждаше много неприятно и трябваше да бъде сменена, но дали реално някой щеше да направи нещо по въпроса бе странно мъгливо положение. Със Саша бяха резиденти тук едва от ден, този бе втория и все още не се брояха изцяло нанесени. Въпреки малкото количество вещи кухнята все пак бе пълна с кашони, които изискваха внимание и върколакът подозираше, как ще трябва да играе ролята на домакиня и да ги нареди където им е мястото. Съквартирантът му не изглеждаше да има намерението да действа по въпроса. Животинката измяука многозвучно и заби нокти още по-надълбоко, очевидно й харесваше да го тероризира и може би по своемо смяташе, че така му отдава странна на вид благодарност.
- Схванах идеята, благодаря много. - блондинът въздъхна и с пореден опит в който липсваше вяра в успех на мисията се опита да откопчи животинката от себе си и да прекрати създаването на нов вид белег по тялото му. Точно такъв от котка си нямаше и вероятно щяха да го спукат от подигравки, приятелите му от глутницата в която последно бе членувал преди да се премести в Нортфорд, и перспективата не му носеше удовлетворение. Жан разроши коса и се насочи напред през склада поставяйки си за цел да стигне до кухнята. Вече бе харесал стаичка за експериментите си, но Саша все още не бе дал реално позволение. Знаеше, че другият мъж има малки проблеми с експлозивната страна на алхимичната му мания и да получи одобрение щеше да се окаже малко неловко сложна мисия. Трябваше да успее, беше по-добре тук от колкото далеч, където ще може да привлича повече внимание... нещото, което всъщност не искаха двамата. Не се знаеше кога ще ги намери някой враг, несъзнателно бяха натрупали прекалено много за прекалено малко време.
- Вкъщи, вкъщи съм. - върколакът се провикна оповестяващо, така един вид проверяваше дали е сам или Саша ще изскочи от някъде. Усещаше миризмата му наоколо но можеше и да не е прясна; в момента не можеше да се концентрира над това.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Нед Ное 27, 2011 7:55 pm

Саша изникна сякаш от никъде, слизащ по стълбите, водещи до таванското помещение, където бе отрупал дюшеците с достатъчно консумативи, за да прекарат доста време без да си помръднат пръста. Косата му, както винаги до сега, поне докато си беше вкъщи (ако склада влизаше в определението "вкъщи"), стърчеше във всички страни, не подсказвайки с нищо, че някога е била спретнато оформена в пригладена прическа, с която се бе явил пред Нейно Величие. Носеше отново онези стари, протрити дънки и парцаливата си тениска с надпис "bad boy", отдавна избледнял и почти не четящ се. Шляпаше отново онези стари пухени чехли със заешки главички отпред, които биха отивали повече на някое 10 годишно хлапе, от колкото на кралски наемник, но носеха едно неустоимо очарование, което допълваше детската му, почти невинна физиономия, а тя по нищо не приличаше на хладнокръвието и хитростта, които притежаваше хибрида.
По ръцете му личаха няколко белега от последното си произшествие, което не беше толкова отдавна, всъщност беше едва преди няколко часа и заради самата Кралица, бе получил доста значителни наранявания, които обаче сякаш не му пречеха да действа както обикновено и макар мащабността им, да се прави, че му няма нищо. Личаха си няколко шева, които още не бе покрил с марля, а именно защото такава нямаше на разположение, но предполагаше, че самият Жан- Жак нямаше да има кой знае колко против да погледа откритата му плът по този начин. Под едната си мишница държеше консерва с етикет, на който се мъдреха няколко усмихнати царевични кулена, докато броеше парите в ръцете си доста съсредоточено. Устните му, които изглеждаха така, сякаш не се бяха движили- напукани и застинали в една полу усмивка се размърдаха, оставяйки гласът му да се разнесе из помещението:
- Ще изкараме и този месец без проблеми!- оповести щастливо, макар и прегракнало и не особено силно.
Слезе с още две стъпала надолу, спирайки се отново и правейки гримаса на недоволство. Бе загубил числото, до което бе стигнал, когато съобщи приятната новина на Жан. Ах, как мразеше да става така. От час и половина се опитваше да преброи всички и все не успяваше. Я нещо го разсейваше, я мозъка му си правеше някоя от онези дислектични шеги и забравяше до кое число е стигнал. Сега трябваше да се върне горе в стаята и да започне на ново, обаче тази идея не се хареса достатъчно на същото му това шеговито мозъче и Саша се отказа да се затормозява повече с броенето, а да се отдаде на заслужена почивка, за да не се сдобие с някой и друг скъсан шев. Вдигна глава и се ослуша, сякаш бе чул нещо много важно, но не можеше да го осмисли.
- За миг ми се стори, че имаме котка.- засмя се шеговито Лесбърн и погледна Жак.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Нед Ное 27, 2011 8:14 pm

- Всъщност... имаме котка, да. Временно е, но все пак имаме. - Малко гузно и на фона на поредното мяукане Жан отговори автоматично на последния въпрос отбелязвайки на ум информацията, че официално ще могат да живеят този месец. Беше добра новина но не значеше, че ще му се размине да си намери работа; вече бе подготвил документите с които смяташе да кандидатства за учителски пост в гимназия намираща се в центъра на града. Освен да преподава, при това история, за друго не ставаше и така щеше да е най-добре. Ако го вземеха щеше да има логично прикритие за през деня.
Върколакът застина неподвижно и причината бе, че се бе изправил лице в лице с гледката, която представляваше Саша в момента. О, защо бе закъснял с осъзнаването на фактите? Срам, срам, срам...
Знаеше за тези пантофи, това творение на някой болен мозък, но реално ги виждаше за пръв път и гледката бе наистина потресаващо... очарователна. Знаеше, че е грешно да мисли по този начин за мъжа, който в момента играеше ролята на най-доверения му приятел и опора в ежедневието но си беше истина, Саша изглеждаше сладък и ако постоянно получаваше подобни гледки Жан като нищо щеше да се пропука съвсем и да се стопи до безполезна топка вряща лой, която да прогори дупка в пода и да изчезне от лицето на всички за вечни времена. Гърлото му пресъхна предизвикателно и върколака преглътна накриво в опит да поправи леките вътрешни щети. Котката измяука въпросително очевидно доловила някакви изменения но само толкова; моментът отмина и вниманието на Жан-Жак се привлече от нещо странично. Очите му полазиха по шевовете и въпрос веднага се зароди зад сегашната им светла синина като цвят на ириса. Това определено го нямаше тази сутрин, когато се бяха разделили и вълна от притеснение го заля автоматично. Какво се бе случило? Всичко наред ли е?
- Саша..? - върколакът направи крачка напред и от него на талази вече се изливаше притеснение, другият мъж ясно можеше да го усети. С някакъв прилив на късмет и правилна карма Жан изтръгна котката от там от където се бе впила и я задържа в страни здраво хванал я за кожата зад врата така, че животинката да висне безпомощно надолу и с много ненавист да започне да му съска вадейки на показ леко оцапани с Неговата, забележете, Неговата Кръв. Гадна и своенравна животинка! Шеше да я нахрани и изрита, ето какво щеше да направи, но това трябваше да почака. Първо обяснението, Саша му дължеше такова ако не искаше да го види как се поболява от някаква особена мъка с неясен произход- всичко бе плод на любопитство, притеснение и лекият страх, че може би се задават някакви неприятности. Малко сложно за предъвкване бе това, че въпреки вълчата си уж природа Жан бе едно същество с доста заешко сърце в почти деветдесет процента от случаите. Беше по-лесно и приемливо да избягаш от колкото да умреш геройски освен... ако не е краят на света и няма смисъл каквото и да правиш, все ще е и твоят край скоро без значение как.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пон Ное 28, 2011 3:56 pm

Саша, като ударен от гръм, се нуждаеше от почти цели две минути, за да разбере за какво точно бе въпросителното произнасяне на името му. Не беше лесно да разбере за какво точно го питаше. Можеше да бъде за тениската, старите дънки или пък за изтърканите вече и не чак толкова пухкави чехли, които обичаше прекалено много и нямаше мнение, което да го откаже от тях (вече не веднъж го бе доказвал и не само не една личност). Но с Жан нямаха такива красноречия. Бяха създали едно спокойствие и уют по между си относно навиците си (повечето от тях може би) и визиите си. На Саша често му се случваше да се загледа уж невиждащо и безцелно в очите му, прикривайки възхищението си към тях. Имаше нещо толкова невинно красиво и в същото време ненатрапчиво в очите му, което караше наемника често да изпада в подобни състояния на изучаването на красивите ириси на приятеля си. През повечето време се стараеше да прикрие възхищението си, поради простата причина, че сигурно щеше да звучи прекалено откачено и после повече от седмица щяха да се чувстват доста сконфузено, поне Алекзандър.
Сведе поглед към себе си, проследявайки този на Жан- Жак, стигайки чак до шевовете по ръцете си. Направо си отдъхна като си помисли, че още не е зърнал и тези по гърдите си, както и червенините по гърба, с които не можа да се справи. Не намери начин, по който да се извърти на сто и осемдесет градуса, за да види гърба си и да се опита да излекува. Единственото, което успя беше да превърже по- голямата част от себе си и да се надява, че кръвта нямаше да реши да се разтече и да се отбележи на тениската. Полу демонът въздъхна и отново вдигна поглед към Жан, махайки вяло с ръка, за да му покаже, че притеснението му е неоправдано, а всъщност не беше така. Дори самият Саша се притесняваше, че Кралицата ще свикне с това и скоро ще се превърне в потенциална жертва на яростта й, макар и да плащаше доста добре за такава роля в ежедневието си. Това щеше да му донесе и по- скорошна смърт, а не искаше да се разделя толкова бързо с Жан- Жак и живота си на Земята.
- Аз... това беше цената на този месец.- измрънка под носа си Лесбърн и мина по край Жан с наведена глава, за да не вижда всички онези чувства, изписани на лицето му.- Този път... да кажем, че цената беше малко по- висока, Кралицата не ме изпрати никъде, пожела да платя, за чужда грешка.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пон Ное 28, 2011 4:24 pm

Думите опариха Жан и той усети гадно свиване обхващащо стомаха му като цяло- топлината се разпростря по цялото му тяло и може би на външен вид това се прояви само с леко, почти незабележимо, оцветяване в червено засягащо скулите му. Можеше да се възприеме и по-просто, разбира се, но ситуацията не бе чак толкова проста. Вместо да е ответен отговор на снижаващите се температури тук срещнали се с затоплената гостоприемност на новия им дом реакцията бе плод на смесени чувства; управляващото бе вина и за един много дълъг и разточен във вечността момет върколакът бе забравил съвсем за борещата се в ръката му котка. Държеше я все така здраво, непоколебимо, но животинката обещаваше съвсем скоро да докопа свития в козинката юмрук и да впие нокти и там. Вероятно нямаше да миряса докато не маркира всяка една свободна част от тялото на Жан-Жак но ако той се задържеше в сегашното си състояние най-вероятно нямаше да има нищо против. Трябваше му нещо, което да го накаже, защото наистина се чувстваше виновен и никак, ама никак, не му се харесваше. И защо имаше такива мисли и емоции в себе си? Реално нямаше защо, може би просто притеснение подхранваше всичко и не му даваше да намери мир и покой. И всъщност така бе от няколко дни но добре го прикриваше- посредством някой фрагменти от характера си забравяше за страховете и щастливо се понасяше в утопичната идея за съвместен живот и нормалитет. Добре, че бе Саша с неговото твърдоглавие да го връща навреме на земята; беше по-добре от колкото сам да се опари с падане от височина дошло от "пук" на вълшебното му въображаемо балонче пълно с мечти. Другият мъж го задмина, но това с особена магнетичност привлече главата на Жан и той се извърна през рамо проследявайки чуждото движение. Видя ясно петната на тениската- там, където явно не бе овладяно положението с раните и въпроса какво точно се бе случило отново се настани като сврака в чуждо гнездо. Какви яйца можеше да очаква?
Щом кралицата бе замесена... стомахът го сви отново и Жан потръпна. Вече бяха водили този разговор, бяха се карали на тази тема и въпреки всичко все още не му се искаше да се предава, бе готов да върне кръвопролитието в името на неясното бъдеще, където всъщност ги очакваше малко спокойствие. Не харесваше тези сделки, които се въртяха между Лесбърн и кралицата- ако сега бе някакво изключение каква гаранция имаше, че няма да има повторение и че всъщност не предстоят наистина тежки времена? Колко точно бе уместно да рискувата двамата?
- ... - Жан отвори и затовори уста, думите просто не излезнаха. Може би точно сега Саша нямаше нужда от повторение на разговора засягащ темата, проблема. Толкова ли невъзможно бе да иска да се измъкнат и от тази каша? Можеше да потърсят закрилата на Главният кралски наемник, който и да бе той в момента. Може и приятелят му да бе наемник, да се налагаше да спазва еднакви правила но някак си не бе същото и го имаха за много по-малко. Орденът би помогнал, нали? Жан бе слушал за наемник на име Пейн; при нужда можеше да се свърже с ученикът му Хоуп и да направи нужната връзка. До тогава нямаше нищо против да работи като учител и да внася малка сума към бюджета. Можеше да минат без лукс и сложнотии, но най-вече без намесата на кралицата. О, толкова много ли искаше наистина?
- Трябва да почистим и бинтоваме раните. - върколакът въздъхна. Гласът му бе излезнал по-примирен и по-тъжен от колкото реално бе искал. Все още негов пленник, котката изсъска остро в отговор на думите му, сякаш подкрепяйки го по някакви нейни критерии. Така поне имаше надежда да я пусне. - Имам разтвор в един от алхимичните ми комплекти. Ще... ще свърши работа.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пон Ное 28, 2011 6:31 pm

В този момент изпита може би най- голямата вина в живота си. Не се бе чувствал толкова зле, дори когато дръпна спусъка и уби придворна дама, доста млада и дори може би влизаща в категорията "малко по- пораснала от дете". Тогава си беше голяма трагедия, не можеше да го отрече, но в момента изпитваше доста по- тежки чувства, а болната му съвест нямаше да го остави до последно, ако ще това да беше последното, което щеше да направи, за да съсипе съществуването му. Тя беше една такава, вечно болна съвест с адски слаба имунна система, рухваща на всеки пет минути. Но в това имаше и някакво очарование, макар честото повтаряне на "извинявай" и "съжалявам" да изтъркваше самите им значения до някъде. През повечето време се притесняваше, че ще направи нещо, което ще прелее чашата достатъчно, за да раздели Жан- Жак от него. Мъжът бе станал като неизменна част от ежедневието му, която трябваше да бъде там и да присъства независимо от обстоятелствата, ако ще и те да са възможно най- тягостните и ужасните. На този етап му беше доста трудно да си представи какво щеше да е, ако него го нямаше. Определено си представяше ежедневието си доста самотно, пък и да си харчиш сам парите, хич не е забавно.
Не, че финансовото им положение в момента беше цветущо. И това май си личеше по жилището им. Имаха колкото за най- елементарните неща, от които имаха наложителна нужда. Случваше се да останат почти на улицата и да се лишават от доста неща, за да преживеят месеца. Случваше се да привършат консумативите и парите едва в началото, друг път оставаше прекалено много в края, което не бяха използвали, но поради не особено легалната си самоличност, както и времената, Саша не можеше да складира парите си и да събира за черни дни. Всичко в момента ставаше ден за ден... или пък месец за месец. Каква всъщност беше разликата между техният живот и живота на нормално живеещите? Лесбърн беше напълно сигурен, че техните животи са скучни и еднообразен. Живееха в перфектни домове и пиеха чай с бренди всеки следобяд, мислейки си, че са достатъчно велики, за да притежават животите на собствените си слуги. Колко алчно!!
Саша метна парите на масичката до себе си и се опита да отвори консервената кутия, макар да не беше любител на царевицата (винаги беше предпочитал киселите краставички). Но така и не успя да отвори консервата. Ръцете му се разтрепериха от напрежението и душевно лошото му състояние, в което се намери почти веднага след предложението на Жан за помощ. Чувстваше се зле. Бяха говорили не веднъж по въпроса за робуването на Саша пред Кралицата, но не бяха стигнали до съгласие. И след всеки повторен път, Жан се държеше добре, грижеше се за Алекзандър, но единственото което получаваше сякаш беше разочарованието и не спазването на онези увещания.
-А, ня-... няма проблем.- измънка Саша, докато кутията издрънка на пода по особено шумен начин. Чувстваше се адски тягостно и след секунди само проговори отново.- Съжалявам, аз... не трябваше да го правя.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пон Ное 28, 2011 7:00 pm

Настанаха няколко минути, в които ако не броим съскането на котката, други звуци не се чуваха. Животинката продължаваше да се бори но Жан не се връзваше на номерата й и толкоз. Сега не й бе времето, имаше да се оправя с малко по-голям идиот. Все още бе силно това чувство на вина в него, все още го свиваше стомах и думите със сигурност щяха да излязат измъчени и с малко по-силно чувство от колкото бе правилно. Така беше малко по-добре; дори и да не заговореше по Болезнената тема с оцеляването все пак щеше да намекне, че не му излиза от главата опирайки само до поведение и може би щеше да има някакъв ефект- малко по-общо от този, който получаваше в момента. Беше усетил леката промяна на другия мъж и дори своенравната безпомощност появила се в частност на консервената кутия. Това изкара една доста дълбока въздишка от гръдния му кош, тя висна между двамата като звук и се изяви като предшестник на следващата част от пиесата. С една категорично безцеремонна походка Жан се врътна в правилната посока и закрачи към Саша, в последния момент му връчи котката притискайки я към гръдния му кош без да се съобразява с болката, която можеше да причини и евентуалното дране, което щеше да последва. Животинката изглежда не очакваше подобна развръзка, защото временно замръзна, когато ръцете на полу-демона я хванаха по инстинкт. И двете същества не бяха очаквали толкова внезапната си среща и сега можеха само да гледат леко опулено в посока на Жан, който изглежда освен вкиснат бе и повлиян от някакъв вселенски план.
- Сядай. - заповяда остро той и посочи най-близкият стол; слава богу, бяха в кухнята и такива имаше под път и над път. За радост на Лесбърн този, който съдбата му бе отредила спадаше към по-здравите и евентуално ако бе роден под щастлива звезда щеше да издържи тежеста му. Трябваше да се моли днес да е един правилен ден в сферата на кармата му, ако по някакъв начин възразеше на съквартиранта си в момента щеше да си докара неприятности. Заешкото сърце и благата натура на Жан-Жак временно не важаха, той бе и кисел и нещастен и в момента за да се разсее се бе вкопчил в последната дадена идея- в случая, предложение. Щеше да се погрижи за Саша дори и да трябваше да го убие и нямаше да го направи по лесния и безболезен начин; един вид, това бе едно голямо наказание за това, че никога не го слушаше и покрай това го докарваше до състояние на нещастие.
Докато Лесбърн имаше някакво ограничено време да седне другият мъж бе зает да снове нервно из кухнята и да разбутва кашони, очевидно в търсене на онзи вече споменат комплект за алхимия. Той мърмореше нещо цветущо под нос и на няколко пъти изпусна неща, които очевидно бяха чупливи в опасна близост до стъпалата си. Всичко това бе поднесено с пълна незаинтересованост и игнор към Саша- което бе нелепо, защото все пак правеше всичко това в негово име и така нататък. Това, което търсеше се изправи пред него по-скоро, от колкото бе очаквал и щом хартиеният скоч бе разкъсан с повече движение, от колкото му трябваше, върколака започна да изхвърля малки кутии в кухненското помещение. Някой мърдаха сами при сблъсъка, други започваха да светят. Имаше такива, които не правеха нищо и такива... които създаваха малка експлозиика, която слава богу не правеше особено запомнящи се дупки в паркета. Преди военното положение да се затвърди бомбандировката приключи и мъжа се надигна с някаква цикламена тясна кутия в ръце. Остави я на масата и временно се изгуби в спалнята; това бе преди да се върне с нещото, което Саша разпозна като собствения си чаршаф. Поредната доза отмъщение? По начина по който Жан се зае да къса почти новото нещо нямаше какво друго да е. Скоро на масичката се изсипа куп почти еднакви сини ленти и вниманието изцяло се насочи към ранения въпреки очевидната липса на желание той да бъде гледан в очите.
- Сваляй. - и Жан сам тръгна да изхлузва тениската от Саша, без да се съобразява с морал и етика.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пет Дек 02, 2011 6:25 am

Покорно седнал, почти не мърдащ, Саша Лесбърн наблюдаваше странният си приятел, как рови из десетките кашони с опасни неща и вадеше от тях... наистина опасни неща! Всеки един гръм, бум, тряс, прас или каквото издаваха там странните кутии. С всяка една се убеждаваше все повече, че сега е моментът, в който трябва да избяга и да не се обръща назад. Изпитваше искрена неприязън към алхимичните работи на Жан. Изглеждаха достатъчно опасни, за да го довършат... и ако Кралицата не бе успяла, то очевидно тези бумкащи неща щяха да го пратят в гроба без време. Обаче, какво можеше да направи? В интерес на истината изпитваше силно доверие към Жан- Жак и то в момента повтаряше в главата му, че не трябва да изневерява на това си усещане и сега, колкото и страшна да изглеждаше ситуацията.
Малката топка косми все още се разполагаше в ръцете му по най- невъзмутимият начин, наместила се удобно, а по този начин приличаше именно на топка косми. Сладката муцунка на котето едва се подаваше от страх, извън пръстите му, а при всеки нов трясък или гръм, забиваше ноктите си болезнено в дланите на Саша. Хибридът отговаряше на тези действия на котето със стискане, което пък от своя страна предизвикваше болезненото мяукане. Можещо да накара някой непознат да си помисли, че дерат горкото животно, за да направят прекрасна якичка за палтото си. Още по- уплашен обаче беше Саша. Чувстваше се като някое извънземно, което след малко щяха да изследват с неща, които си нямаше и представа какви са. О, да! В случая извънземното беше той, а Жан- Жак ученият, който упорито се опитваше да въздейства върху откритието си по някакъв начин.
Може би като едно потенциално умно извънземно сега беше моментът да се изправи, разкрещи, избяга и остави след себе си бъркотия, която ученият трудно щеше да оправи. Но нали беше добро извънземно, докато обмисляше дали да изпълни идеалния си план или да се остави, бе хванат в опит да бъде съблечен. За жалост мозъкът му асимилираше прекалено бавно и докато това стана, вече бе вдигнал ръцете си, а Жан изхлузваше изтърканата му тениска, но събличането й се оказа прекалено трудно заради опитите на Саша да задържи котето в ръцете си, но накрая просто не успя и го пусна на земята с леко тупване. Липсата на дреха, разкриваше пред Жан очарователно сексапилна, но и ужасна гледка. Гръдния му кош, както и гърба бяха набраздени от червени, кървави линии, които на гърба му почти се припокриваха с предишните белези, изобщо невръзващи се с меката му, кожа, просеща си да бъде докосната и погалена по най- нежния начин. Саша преглътна шумно, докато наблюдаваше подозрителното нещо в ръцете на Жан.
- Ъм, Жан, не мисля, че е наложително да стигаме чак толкова далеч, наистина. Може само да се по скараме. Страх ме е от тези работи.- призна си неохотно Лесбърн и се усмихна криво.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Нед Дек 04, 2011 5:04 pm

- Не може. - Жан отговори остро, но при вида на всичките рани по чуждото тяло погледът му омекна съвсем леко и раменете му се отпуснаха надолу, напрежението им бе дошло в повече. Как можеше да го кара да се притеснява по подобен начин, толкова много, и в същото време упорито да твърди, че е добре и ще се оправи? Не, в момента дори не го твърдеше, просто се опитваше да избяга от проблемите и то само, защото нещото, което щеше да му помогне не му внасяше никакво доверие в системата. Държеше се като дете! Не беше честно, тази роля принципно принадлежеше на Жан, негова си беше и не трябваше да я дава по никакви поводи. Вярно, двамата като цяло бяха инфантилна компания, но трябваше да има точни граници. Сега какво? Върколакът си бе напълно вкиснат и сериозен, притеснен и всичко останало. Очите му се плъзнаха по раните с една особена проучвателност но това не бе достатъчно- инстинктивно той бе протегнал ръка за да докосне и добие по-точна представа за естеството им. Меките връхчета на пръстите му погъделичкаха наранената плът и за момент нещо като статично електричество премина и през двамата. Беше странен този контакт, доста неестествен, макар и ситуацията да го маркираше като напълно нормален. Не беше нещо странно, когато е в образа на лекар, да провери от първо естество нараняванията; защо да му се струва странно? Допирът бе много лек и Саша го усети много внимателно, беше ясно, че не искаха да му причинят неудобство или болка. Вълчата страна на Жан сбърчи нос, бее поела прекалено много от аромата на кръв и това малко объркваше сетивата му, караше го да се чувства по-нервен от колкото бе първоначално и страничните фактори не помагаха. Дали не бе добро начало да спре да докосва чуждата плът? За момент не му се искаше, не че контакта дори бе сериозен, но просто не бе удачно. Имаше прекалено много скрити неморални намеци, че си бе притеснително; защо се чувстваше толкова неудачно? Жан искаше да се нашляпа с едни големи и много солени шамари но дори и това издайнически му нашепваше, че няма да помогне. Той преглътна накриво, шумно, отделяйки ръката си от излъчващото топлина чуждо тяло. Миг по-късно имаше една протяжна въздишка и опит за раздвижване- мъжът се пресегна да вземе кутийката и пред очите на Лесбърн махна капачето й откривайки някаква стъкленица и две таблетки.
- Трябва да ги глътнеш. - върколакът остави шишенцето в страни и остави двете едри бели неща да тупнат в дясната му длан. Очите му потърсиха с едно особено убеждение тези на Саша, намекът, че няма правото да избяга се яви ясно и налудничаво. Ако не ги изпиеше сам щяха да го накарат да го направи и нямаше да е красиво; щеше да е по-добре просто да се държи като мъж и да глътне хаповете без да му мисли толкова много. Беше част от лечението а друго в момента не вълнуваше Жан-Жак. После щяха да минат на дезинфектиращото и бинта, имаше точно определен график който трябваше да се спазва за да е успешно. Какво всъщност имаше в двете бели нещица? Малко от съдържанието бе известно, беше ги постигнал заради грешка в изчисленията докато бе изобретявал нов препарат за прозорци. Въпреки страничните си ефекти бяха много успешни и последните му запаси щяха да отидат в съквартиранта му, опитвайки се да го възстановят като хората.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Вто Дек 06, 2011 6:41 am

Тръпката, която преминаваше през тялото му, докато тялото му бе докосвано от така нежните пръсти на Жан- Жак, сякаш не го притесни ни най- малко (или пък просто в момента му се искаше да се отдаде на други усещания, преди да изпие едно от онези хапченца и да гръмне като фойерверка). Всъщност самата мисъл да се превърне в нещо толкова красиво и да радва очите на всички си беше изкушаваща. Страдаше от липсата на привързаност към гърмящите и светкащи неща, но обожаваше онези щастливи усмивки, изписани на лицата на съществата, които им се любуват. Често си представяше колко ли щастливи бяха фойерверките. Точно преди да направят "бум", виждаха истинска радост в публиката си. Да, малко по- късно умираха, но представяте ли си и те колко бяха щастливи, това е една достайна и красива смърт! Колко много започна да си мечтае Саша за такава.
Не се чудете на акъла му. Имаше странната наклонност да си мисли, че
всичко около него е живо, включително и дистанционното на телевизора (какъвто в момента липсваше). Вярваше, че всяко нещо, независимо от това как и къде е създадено притежава своя душа и мислене. Не питайте как се хранеше, когато го удареше музата да си мисли постоянно за това и да не обръща внимание на каквото и да е друго. Беше огромна мъка, когато отказваше да яде от киселите краставички, уверяващ Жан, че така не би уважил смъртта им в името на общото благо. Въпросът с месото не беше толкова трагичен, рядко прибягваше до консумирането на месни продукти и изобщо месо (не си позволяваше да пукне дори черупката на яйцата).
Изтръгна се сам от мислите си, когато осъзна, че посяга към хапчетата и дори щеше да ги сложи в устата си, ако не се бе осъзнал. Дори не знаеше защо се държеше така. Искаше само да угоди на Жан- Жак и да направи лицето му щастливо, а не угрижено и ядосано до крайна степен. Искаше да го види също толкова щастливо колкото и любителите на гърмящите и святкащи нещица. Малко преди да ги набута в устата си, обаче, се спря. Погледа таблетките недоверчиво, а после и собственика им. Лесбърн наистина се притесняваше от тази не толкова разпространена медицина.
- Това ще те направи ли щастлив?- попита Саша, сякаш питаше дали може да му се даде още един бонбон.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Вто Дек 06, 2011 11:22 pm

Това го изненада, наистина го изненада, и успя да му се натрапи по един особен начин в личната периферия. Не беше очаквал точно този въпрос от своя съквартирант. Гневен изблик, цупене и твърдението, че няма да поеме проклетите хапове никога, ама никога никога... всичко друго но не и този странен въпрос зад който лесно откриваше второ значение. Толкова важен ли бе Жан, че да е някакъв обект от чието мнение да зависи всичко? Ако отговореше, че ще бъде щастлив, Саша щеше ли да направи голямата жертва целейки се в това просто... просто другият да се почувства добре? Доста тънка бе тази линия по която и двамата вървяха в момента и нямаше никакво място за излишни ходове. Върколакът си пое въздух лекичко и устните му се отделиха с ясен звук, беше се създал особен вакум издаваш напрежението под което са стояли притиснати едни до други. Последен поглед плъзнат бавно по формите, които имаше лицето на Саша, и Жан се надигна, оставяйки хаповете на масата в близост до "болника". Движенията му изведнъж се укротиха и нормалното му спокойно състояние се настани, изпълвайки стаята с добронамерена аура. Все още имаше нотки-намеци, че е ядосан но нещо липсваше и може би Лесбърн си го бе спечелил с поднесения на сребърен поднос въпрос. Защо го бе накарал да се сепне така? Жан реално не знаеше и това малко го плашеше.
Мъжът заобиколи другият и се насочи обратно към кашона от който бе започнал да изхвърля взривяващите се кутийки и с отнесено движение просто измъкна кутийка червено 'boro. Тя бе позахабена и от страни й личеше, че не е първа младост, при това не блестеше дори с пълнота и изправност. Три цигари, толкова трябваше да намери вътре и спомените му не го бяха излъгали- толкова имаше. Жан измъкна една от тях и я постави между устните си, последва жест и появилата се от някой заден джоб запалка си изпълни мисията. Кухнята веднага се напълни с тежка и сладникава арома, димът се разпространи бързо и слабата вентилационна система веднага лъсна като минус. Пепелник бе забравен и в същото време открит на сериозно мухлясващият кухненски плот и пушача се настани по дупе върху него, продължавайки мащабната инхалация с никотин.
- Реално не знам. - Жан измъкна цилиндърчето и тръсна малко пепел в съдинката, която бе хванал със свободната си ръка. Очите му проследиха цялото това движение с привидно повече интерес от колкото е нормално и той като че ли просто си търсеше оправдания да не гледа в посока на Саша, който бе с гръб към него. Именно този гръб сега бе... да, имаше нужда от лечение. Скоро щяха да стигнат и до там. - Искам да си добре, разбираш ли? Всичко да е наред, да водим нормален живот. Мразя да се притеснявам за теб, когато си играеш на безотговорен. Просто не е честно.
Наистина не беше, не и след като Жан очевидно се притесняваше толкова лесно щом опреше до господин Лесбърн. Не знаеше как точно бе успял да се привърже в такива силни степени към него и то за толкова кратко време, но си бе явен факт и поредното плашещо го като информация нещо. Беше частично обсебен от този свой приятел и това не вещаеше нищо здравословно- погледнете само що за нелепо поведение вадеше при толкова невинна ситуация в която просто можеше да му помогне да се излекува по бързата процедура и дори да не го обсъждат кой знае колко. Лошо ли бе реално да му пука толкова много?
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пет Дек 09, 2011 8:23 am

Измина известно време, докато осмисли всички думи на Жан. Дам, Саша Лесбърн не беше един от най- загряващите хора по отношение на подобни сериозни разговори. Предпочиташе кавгите пред спокойното каране и обясняване. Имаше нещо измъчващо и в двата случая, но не можеше да разбере какво бе точно. Може би плашещото бе, че думите използвани в такива случаи биха съдържали много повече плам и жар, ако бяха изговаряни на висок глас. Обаче, ако трябваше да бъде честен, предпочиташе да се държи по деликатно със съквартиранта си в момента. Загрижеността, изразена в очите му, действаше странно върху Алекзандър, карайки го да се чувства някак неудобно. Да, точно това беше думата- неудобно. Винаги бе имал чувството, че не допринася с нищо за положението им в момента, но сега наистина разбираше с какво не помага и това определено бяха честите му отсъствия, следвани от дълги, наложителни почивки, през които бе напълно склонен да ближе раните си и да се готви за следващото си изчезване и все по и по- скорошните си завръщания. Може би, само може би, наистина трябваше да спре да слугува на Кралското семейство, но... това можеше да му коства главата. А нямаше и кого да попита дали го очакваше подобно нещо. В двореца се носеше странната мълва, че никой не излиза от бизнеса, с Краля и Кралицата, жив. Как обаче щеше да обясни това на Жан, когато и в двата случая губеше живота си, просто по различни начини, кой от кой по кървави, болезнени и гадни.
Предопочете да му спести тази информация за сега и да го подкачи за друго. Саша изпитваше някакво извратено удоволствие да извърта думите и да човърка още и още по дадена тема, докато събеседника му не издивее толкова, че да поиска да го удари. Е, Жан- Жак едва ли би го ударил, когато сам изрази мнение, че не му е особено приятно да гледа Лесбърн толкова... ранен? Е, очевидно не беше чак толкова зле щом дръзна да се изправи и да тропне с крак по пода по възможно най- детинския начин. Разкри прекрасното си тяло, за жалост набраздено от кървавите линии. Широкият му гръден кош се издигаше в такт с диханието му, което изглеждаше някак мъчително по един особен начин. Сякаш натрошените му ребра не му позволяваха да вдиша напълно и затова дишаше очестено и по мъничко. Бе намерил стратегия в борбата с тялото си и тя беше доста успешна.
-Значи си признаваш, че ще бъдеш по- шастлив, ако ги изпия?- погледна го самодоволно Саша и се усмихна, разкривайки два реда изкрящо бели зъби.- Не си играя на безотговорен, опитвам се да осигурявам прехраната ни за месеца. Нямам възможност за друга работа в момента, а имаме нужда от парите, за да живеем.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пет Дек 09, 2011 12:26 pm

Цигареният филтър се разположи добре между устните му и Жан си направи поредната инхалация. Гъстият сив дим този път напусна системата му през ноздрите и за момент се задържа като странен ореол около главата му- задимен, мистериозен и ... и това филмиране веднага се разсея, защото върколакът се задави и лека кашлица разтресе системата му. Очите му се насълзиха и за някакви микросекунди той изглеждаше напълно невинен и осенен от някаква странна безпомощност. Саша не трябваше да се впечатли нито инч от това, все пак бе ежедневна сценка, която получаваше още от както се бе запознал с настоящия си съквартирант. Жан имаше отвратителният навик често да прегрешава в поемането на никотиновата си отрова и да се понася в страната на кашлицата и мокрите насилствено предизвикани сълзи. Като изключим тъжната му аура в такива моменти самото събитие като случка бе изключително забавно и каращо околните да видят вълчата му страна в странна кучешка метаморфоза; беше като малко кученце, което е сгафило и търси прошка от господин стопанина си.
Жан успокои дишането си и временно закачи цигарата за пепелника, отдалечавайки го малко на плота, далеч от себе си. Временна почивка, помисли си той. Колкото да се върне уж респективната му физиономия и сериозно-притеснена аура или каквото там беше. Последният един час бе преминал през толкова много метаморфози, че бе срамно реално да изисква някаква твърдост и вдъхване на страхопочитание. Тайно му се искаше, но можеше само да си мечтае. Единствените пъти в които му се получаваше да се държи като мистериозен и мъжествен субект бе когато пълнолунието бе наблизо и тестостеронът му бе в позорно високи нива. Дефект, вроден такъв при това, който се обаждаше само, когато вълчата му страна правеше опити да поеме контрол и да го накара да оголи зъби и да тръгне нанякъде окосмен и на четири лапи. Вярно, тогава мислите му бяха ограничени до прост минимум и емоциите го управляваха- всичко бе просто и леко, нищо не създаваше главоболия. В града обаче бе трудно да прави каквото и да е в този си образ- не минаваше лесно за куче, освен ако не бе наистина тъмно и желанието да рови по кофи и да гони котки бе... срамно силно. Имаше го и елемента съврзан със Саша, не можеше да не му се гали и си умираше да бъде чесан зад ушите. Отвратително. По-добре да се превръщаше в голдън ретривър или някаква друга благородна порода, така нямаше да го е срам за оскверняване на уж кръвожадната наследствена върколашка природа, която имаше.
- Не си признавам, няма какво да си признавам! - Жан му се сопна малко дрезгаво и стисна за момент устни приравнявайки ги до тънка линия. Той сложи ръце на колената си, накланяйки се леко напред. Под него кухненският плот изскърца предизвикателно, но конструкцията привидно щеше да го задържи на място. Надяваше се да го направи.
Саша отново преиначаваше думите му. И отново, колкото и да не го бе искал, бяха стигнали до спора от миналата вечер. Прекрасно.
- И ти казах, че може и да успеем да се справим само с моята учителска заплата, знаеш, че ще взема работата. Ще е трудно, но поне е някакво решение! Ще си намериш друга, нормална, работа и всичко ще е прекрасно. Ще оцелеем. Какво толкова те спира да приключиш отношенията си с кралското семейство? Ти си наемник, по дяволите- в този град те са свободна организация и не се съобразяват с висшестоящите. - върколакът частично не разбираше проблема и нещата възпиращи Лесбърн, но по свой си начин беше прав. Или поне си вярваше, че е.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Сря Дек 21, 2011 7:27 am

Загуби всякаква надежда, че ще бъде разбран. Жан- Жак явно не осъзнаваше сериозността на положението и че да напусне така внезапно щеше да коства на Саша Лесбърн много. В най- добрия случай щяха да екзекутират самия него, но кой знае какво можеше да намисли Кралицата... или пък дори Краля, въпреки че сякаш на него имаше доста повече доверие, отколкото на нея. Разбирате, не е лесно да се вярва на жена, която по цял ден се чуди как да измами собствения си съпруг. Сигурно щеше да реши да го разпъне на кръст за назидание на целия град и да го подлага на мъчения, докато полу демона не издъхне, а после да остави тялото му на гаргите и лешоядите, за да го оглозгат до кокал. Е, поне щеше да знае, че е дал своя принос за естественото продължение на природата, но не искаше да изоставя Жан.
Стисна зъби и длани в юмруци. Бе ядосан. Не предполагаше, че ще подобри рекорда си да се ядоса толкова бързо на думите на Жан, но уви... направи го. Цялото му тяло се опитваше да се разтресе от яд, но Саша дори това ограничаваше. В никакъв случай нямаше да покаже на Жан до какво можеше да го докара. От напрежението сякаш раните му искаха да се отворят и ги делеше съвсем мъничко, просто някакви си конци за зъби, които бе използвал, за да се зашие. Саша дори усещаше парещата болка известяваща непредвиденото им отваряне. Някъде там, не можа да регистрира точно къде, малката топка с косми измяука и се отърка в ъгъла на един от шкафовете, така сякаш искаше да запази миризмата й, да го маркира като свой ъгъл по един особено приличен начин, не включващ безразборното пишкане на ляво и дясно.
Миг по- късно усети козината и по крака си. Наведе се и пое отново котенцето в ръцете си, което замърка моментално и се сгуши до гърдите му. Саша прокарваше пръстите си леко през козината му, докато се опитваше да успокои страстите, но просто не успяваше да го направи както трябва.
- Жан, ти не разбираш. Ако напусна, ще ми видят сметката, няма да ме оставят жив, когато знаят, че винаги мога да се раздрънкам пред някой.- плътния му глас демонстрира силата си, разнасяйки се из цялото помещение.- Аз нямам свободата на останалите! Не искам да умра! Страх ме е!
Не можа да повярва, че си го бе признал, но беше така. Думите се бяха изредили измежду устните му без разрешение. Погледна отново Жан доста обстойно и чак тогава забеляза димящото тяло, което дразнеше малко или много обонянието му. Протегна се и се опита да я сграбчи, за да я унищожи
.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пон Дек 26, 2011 12:50 am

Те си нямаха такова нещо. Не притежаваха. Ако това бе стар филм след последните думи на Саша щеше да има само небрежно и параноично отмерване на време посредством тиктакане от страна на огромен часовник с махало. Беше настанала някаква тишина но тя не предвещаваше спокойствие; за Жан бе не повече от нещо задушаващо го, което лежи на гърдите му като многотоново теглило за кантар. То изсмукваше всичко от него и давеше всичките му думи а в момента... те не бяха малко. Искаше да каже на своя приятел, че също изпитва страх и то по въпросната вече спомената причина- страхуваше се да не го изгуби, не можеше да възприеме свят в който приятелят му не е до него. Беше наивно да разчита толкова много на него, но както неколкократно вече бе преговарял на ум... за кратко време се бе привързал към него така, сякаш други не съществуваха. Някой души резонираха добре с едни други, намираха обща тема просто и без усложнения и тяхната връзка бе нещо подобно; силна, здрава, тя не можеше да се наруши просто така. Нямаше да е той ако го позволи- колкото и голям страхливец да беше това бе в момента някакво главно изключение от характера и поведението му като цяло. Добре де, от части беше изключение- почти не се броеше защото върколакът не можеше да си го каже и в момента тялото му бе под шок; думите си бяха отишли и нямаше да се върнат колкото и голям смелчага да се прави, че е. Просто не можеше да признае, че тези страхове на Саша са и негови и го измъчват постоянно; те подклаждаха гнева му на темата с работното назначение, те не му позволяваха да спи и така нататък. Предната нощ бе лежал в най-забутаното крайче на импровизираната им спалня, далеч от Лесбърн и неговите на вид спокойни сънища. Изучавайки сенчестите пукнатини на скосеното таванче бе правил отново и отново опити да успокои мислите си и да намери някакъв покой но сънят така и не бе посетил ложето му. Беше почти подтискащо; преди една година не би могъл да се довери на твърдението, че ще се прикрепи така сложно за някого и от това ще се определя едва ли не цялото му ежедневие и начин на живот. Струваше му се невъзможно и като сюжет подходящо само за гигантска любовна романна история. Дори "любов" му звучеше прекалено остро като определение, връзката, която усещаше бе над всичко това. Думите не работеха около нея, това бе острие с два върха.
Жан се раздвижи внезапно и по някакъв инстинкт. Той избута пепелника си далеч от ръката на Саша и това прекъсна напрегнатата атмосфера за малко... върколакът извади физиономия на ритнато малко кученце и големите му светли очи се напълниха с нещо, което можеше да бъде преведено точно като "не, не, мое, мое". Реакцията бе първична и абсолютно типична, понякога на повърхността му изплуваха нелепи и много инфантилни жестове и поведения, това всеки го знаеше. Беше отвратителен начин да се намесиш в сериозен разговор. Гримасата върху мръсно блондинестия мъж се измени и той сключи вежди във физиономия, която не можеше да бъде добре преведена по значение. Можеше да е остатъчен гняв, можеше да е нещо позитивно, можеше да е само неудобство. Жан се присламчи по-близо до раненият си приятел и ръката му се положи много внимателно върху раненото чуждо рамо- или каквото бе останало от него- причинявайки лека болка но и ... носейки топлина. Почти утеха. Беше нещо, но приключваше досегашният им разговор по един доста мътен начин.
- Изпий хаповете, Саша. - гласът на вълка в човешки облик бе станал тих, уморен. Това бе молба поднесена така, че да не е молба и как го бе постигнал... един дявол знаеше реално. Съмняваше го цялата история и дори за момент се бе стреснал, че именно той го е казал. Не звучеше като него. Той не се предаваше толкова... предвидимо.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пет Яну 06, 2012 12:08 am

Саша млъкна. Нямаше какво да каже. Всъщност, не, че нямаше, а не знаеше колко би могло да бъде уместно. В крайна сметка, може би бе най- добре наистина, поне веднъж да послуша Жан и да спре да се инати като някое малко дете, защото точно това правеше в момента: инатеше се, като цяло, за да не изпие хапчетата, защото нямаше голяма вяра в тях, пък и сякаш имаше нужда да докаже на себе си и на Жан, че ще се оправи за нула време и без химията му. Да, това изобщо не бе вярно, заздравяването на подобни рани би отнело месец, та и повече на тялото му. А така можеше да си възвърне здравето за нула време.
Желанието му да се отърве от хапчетата по начин, който не включваше поглъщането им и изобщо употребяването им по какъв да е начин, внезапно се изпари, когато погледа му се срещна с този на върколака. Долната му устна се разтрепери и нацупи леко, така сякаш щеше да заплаче, а дори нямаше представа защо. Очите му започнаха да се насълзяват, но демона прехапа езика си и си наложи да бъде силен и да не се държи като бебе. Мъж ли беше... или какво? Той бе просто Саша, който имаше навика да реве, когато спора бъде прекъснат внезапно без победа за който и да е; също така и когато победеше, и победения бе някой с толкова сладка и нацупена физиономия, че му ставаше жал. Ръката му, издрана от ноктите на Нейно Величество в момент на екстаз. Ъ, не питайте! Всъщност бе по- добре никой да не пита какво ставаше зад вратите на покоите й. Едва ли имаше някой с толкова здраво сърце, че да чуе целия разказ, камо ли да го преживее.. Самият Саша нямаше представа как още е жив след всичко ужасно, което му се случи. Имаше моменти, в които, висящ на прекалено стегнатото въже, докато камшиците удряха плътта му, му се приискваше всичко да свърши по- бързо от замисленото, прекъснато от нечия случайна смърт. Като например своята!! Сигурен бе, че в Рая (по- вероятно Ада) нямаше да го подлагат на подобни сеанси.
Разтърси глава, връщайки се в настоящето. Мислите му не бяха от най- приятните. Двете хапчета, от ръката му, попаднаха почти веднага между устните на полу демона. Вкуса в устата му моментално загорча и го накара да направи една от онези кисели, недоволни физиономии, опипвайки импровизирания плот в търсене на нещо, с което да прокара. Пръстите му хванаха първата бутилка и надигнаха. Имаше усещането, че пие... застояла вода, най- вероятно бутилката бе от няколко седмици и бе седяла самотно до този момент. Преглъщайки тежко, дори и с водата, Саша изостави шишето на мястото му в ъгъла и се обърна към Жан с очаквателен поглед.
- Е, доволен ли си?- попита с някакъв ентусиазъм Сашинка, прикривайки го с внезапно появилото се безпристрастно изражение на лицето му.- Ама, ако не ми помогнат тези неща, повече няма и да вкуся от тях.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пет Яну 06, 2012 1:09 am

- Ще помогнат, спокойно. Убеден съм, че вече дори действат. - внезапно Саша наистина усети някаква промяна но тя не звучеше по начина по който трябва. Беше особено усещане и то първоначално се материализира ниско в стомашната му област, карайки го да усети леко присвиване и едва доловима болка. От нея се роди странно замайване и тръпки полазиха цялото му тяло като мънички крачета, които имат доста волевата наглост да се бунтуват срещу всичко и да крачат забързано по разни тела на ранени мъже. Изведнъж пред очите на Лесбърн предметите и най-вече Жан се размазаха и това бе част от странния им танц наоколо. Какво трябваше да значи всичко това? Уж трябваше да се чувства по-добре а реално единственото, което минаваше през тялото му бе всичкото това въртене, засилващо се гадене и разбира се, желанието да заспи. И именно то се развиваше още и още и внезапно хапчетата придобиха не лечебно а съвсем друго... значение. И приложение. Това не бяха хапчета, които щяха да намалят болката или да спомогнат на раните да зарастнат. И след хиляда години нямаше да могат да го постигнат и това правеше един точно определен върколак долен лъжец... или нещо такова.
Ръце го хванаха много внимателно щом тялото му освободи котката и се наклони напред опасно, опитвайки се да полети към пода. Собствената му топлина си отиваше, но вместо нея веднага му предложиха друга и вече клекналият Джак го остави нежно да се плъзне в негово владение. Главата на Саша легна удобно на дясното рамо на другият мъж и там като че ли й хареса, защото веднага се оказа носещо още повече сънливост в него. Жан го обгърна с ръце така, че да може да го изправи и да има контрол над тежката и изпълнена с мускули торба кокали докато я влачи нагоре към спалнята им. След като превържеше и почистеше всичко. Задачата щеше да е гадна, но веществото в стъкленицата щеше да свърши достатъчно добра работа; единственият проблем бе, че изгаряше лекичко плътта преди да започне да я лекува и болката бе наистина гадна. Не можеше да си позволи Лесбърн да страда още след като вече бе поел достатъчно от каквото там му се бе трупало на главата- да го приспи и лекува наистина бе логично колкото и голям скандал да събудеше по-късно. Четиридесет и осем часа по-късно, ако действието не бе изветряло с дългото стоене на влажно. Едно денонощие нямаше да му мръдне и вече усещаше плюсовете от постъпката, колкото и минимални и егоистично да се водят. Така приятелят му нямаше да се мърда излишно и да застрашава безопасносто зарастване на раните и само до два дена всичко щеше да се е стопило до съвсем повърхностни разрези.
Котката се бе отстранила колкото да заеме позиция под масата и да извие гръбнак смело съскайки срещу върколака. Явно си мислеше, че е направил нещо лошо на персоната, която я бе гушкала до сега и обхваната от чувство за дълг се опитваше да сплаши гадното гнясаво чудовище виновно за всичко. Жан не й обърна никакво внимание, защото ръцете му в това време се бяха обвили още повече около Саша най-после вдигайки го нагоре. Изправи го колкото да го опре до масата, все още оставил цялата му тежест да пада върху него. Ръцете му лишиха от капачка шишенцето и напоиха превърнатите на бинт чаршафи ловко и бързо, което прерасна в увиване около наранените зони и леко кисела физиономия на спящото лице на Лесбърн. Явно все още не бе изцяло заспал, защото реакция към болката се бе появила но и това се стопи бързо и Жан се оказа с един здраво бинтован хибрид повече. От там насетне бе лесно, макар и само на пръв поглед. Да го довлачи до горе по най-нежният начин се водеше мисия сложна по характер и една половин час по-късно болникът се озова на топло сред матрака и завивките... на леглото на Жан, или имитацията на такова. Рамката все още липсваше и така щеше да си остане. Нали го бе лишил от чаршаф? Това бе компенсация. Колкото и нелепо да бе, колкото и дори дебилно да изглеждаше, върколакът зави внимателно лежащият по гръб Саша, грижейки се да намери комфортна позиция. Доста време щеше да прекара в нея и вероятността да се събуди схванат бе доста многозначно обещана. Самият "лекар" се бе изморил от цялата тази епопея и собствените му очи се затваряха. Само за малко щеше да си почине, реши той и придърпа матрака на Саша в близост до самият него. Просна се по гръб без да си играе излишно със завивки и чудеса. В стаята беше топло, което му бе достатъчно. Светлите му очи потърсиха за последно лицето на приятелят му задавайки си въпроса колко ли ядосан ще е щом се събуди, но преди да успее да си го представи вече бе заспал.
Много, много часове по-късно, може би цяло денонощие, Лесбърн щеше да се събуди с един Жак сгушен плътно до него- точно там, където въртенето насън го бе приземило.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пет Яну 06, 2012 1:59 pm

Обеща си, малко преди да затвори очи, да отмъсти за отравянето с въпросните нещица, които погълна. Знаеше си, знаеше си, че не трябва да им се доверява, но пък от друга страна това сигурно бе някаква извратена част от действието им, за която Жан- Жак умишлено бе забравил да спомене. О, каквото и да бе, след като се възстановеше от тях, щеше да си изиска един дълъг и подробен разговор- конско, затова как "не трябва да предлагаш всичко на Сашинка с подобен жален и сладък поглед". Е, може би щеше да пропусне, че така му влиза под кожата. Щеше да бъде доста притеснителен факт, нали? Да, по- добре беше да си замълчи и да подмине този разговор преди да е изтърсил някое голямо откровение, струващо му прекалено много.
Спящ, Саша минаваше за същинско ангелче. Човек не би предположил, че може да има демонски ген в себе си. На лицето му бе изписана блажена физиономия, издаваща колко много се бе нуждал от този сън. Сякаш от векове не бе могъл да спи толкова спокойно. В съня си помръдна някак неспокойно и се килна на една страна, доближавайки се все повече до Жан. Дъха му галеше кожата по лицето на върколака, оставяйки приятното усещане и нотка на шоколад в него. Беше се отдал на на сладкото удоволствие малко преди да се прибере Жан- Жак. По принцип рядко прибягваше до какаовите изделия, но днес просто не устоя и напъха ръката си в големия кашон със сладки вкусотии, който довлече заедно със себе си до импровизирания им дом. Мислете се редяха в съзнанието на Саша, който спеше дълбоко, но въпреки това мислеше. Разсъждаваше напълно не задълбочено върху въпросите, които го мъчеха от време на време.
Ръцете му се опитваха да се освободят от затвора на чаршафа, лекуващ раните му, но не успяваха. Бе свикнал да се разполага възможно най- разплуто, докато спи. Крайниците му, в опита си да се разположат, така както бяха свикнали, разхлабиха хватката на плата достатъчно, за да се преметне един от тях през Жан. Главата на руснака си намери предишното място на рамото му по един особено сладък и невинен начин, докато устните му тихо бяха пропуснали по между си името на върколака.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Пет Яну 06, 2012 11:13 pm

Беше заспал наистина позорно бързо, това бе факт. Обикновенно имаше нуждата да се повърти доста дълго, за да си намери правилното местенце в леглото и дори тогава не бе гаранция, че ще се понесе към страната на сънищата успешно и без произшествия. Сега обаче се бе изтощил от проведеният разговор, скандал, или каквото там се водеше наистина и умората го бе застигнала толкова бързо и с такъв точен мерник, че едва ли не можеше да й намери работа като професионален снайперист без да изпитва никакви притеснения. Носещ неприязън дойде и господин сън, носейки след себе си смесени емоции. Жан сънуваше, че е във вълчата си форма и тича свободен, обладан от кой знае какви диви импулси просто да търчи напред, стъпвайки тежко на меките си лапи. Теренът се менеше постоянно и не можеше да бъде сигурен какво точно се случва около него, особено с тази постоянна смяна на ден и нощ, която допълнително го изтощаваше. Всеки един мускул от тялото му се товареше с все повече и повече стрес и това го изтощаваше неимоверно; защо не можеше да се спре и да си вземе почивка? Смътно му се въртеше идеята, че преследва нещо но то е толкова недостижимо, че дори не може да го назове. Беше може би някаква прожекция на кучешки хормони, които се въртяха около неистовото желание да тича след хвърлена пръчка и да я носи на господин стопанинът си. От там насетне всичко се разми още повече и остатъкът от съня на Жан премина в неясни образи, които му се струпваха на главата под формата на джазово изпълнение- някой ритми по-бързи, други по-бавни и всички удрящи на различни места, така че да има непрестанна и некоординирана стресова насъщност. Беше изтощително и младежът бе убеден, че е част от някаква по-висша версия на кошмар. Не можеше да подозира, че всичко това се отразява на тялото му карайки го да търси някаква естествена закрила. След като Саша вече бе направил нещо сходно от свое име бе напълно логично да се получи сходното и с Жан; след като единствената живителна топлинка и комфорт идваха от страна на тялото до него, то по някое време на своето странно похождение в страната на сънищата се бе пресегнал да създаде по-строг контакт с него. Присламчвайки се по-близо бе постигнал ефект в който телата им бяха така притиснати едно до друго, че бе почти болезнено. Не можеше да усети топлият дъх на Саша и местоположението на главата му, но собствената му ръка намираща се най-далеч от другарчето се бе пресегнала, за да е опозиция на тази преметната през торса му и с нея в момента се бе вкопчил отчаяно в своя приятел. Може би му причиняваше лека болка, но бе нещо необходимо, защото несъзнателно бе потърсил някаква защита. Страхливец като него постъпваше обяснимо и повече нямаше нужда да говорим по темата, всичко звучеше окончателно. О, а не бяха ли очарователна картинка в момента? Вероятно ако бяха в съзнание би било притеснително и носещо срам, но под прикритието на ноща и заразната сънливост всичко можеше да мине незабелязано. Уж по видова характеристика трябваше да са някакви страховити чудовища а реално не бяха нещо повече от обикновенни същества сведени до отчаяно човешки нужди. И двамата имаха нужда някой просто да е там, за тях, и да предложи дълго търсена безопасност и комфорт. Лесно го намираха един в друг но не бе ли някаква ирония на съдбата? Без да могат да дешифрират чувствата си се свеждаха до пълни идиоти и нещата мистериозно губеха смисъл.
- Мммм... - някакво време наистина бе отминало, но колко точно никой не можеше да каже. Бе много, това бе сигурно и първата гаранция, че Жан започва да се губи се бе оказала един гърлен мучащ звук възпроизведен съвсем неволно. Той се нагуши още повече, опирайки чело до колкото може в това на Саша, без да реализира какво точно прави. Тялото му усещаше присъствието на друго, но всичко бе така замъглено и неясно, че за много дълъг период от време върколакът нямаше никакъв контрол над себе си и дефакто не можеше да се осъзнае; все още му се спеше и не можеше да разпознае приятеля си в тази крайна близост в която бяха изпаднали. Поне нея я долавяше и му се струваше като нещо райско, което случайно му се е стоварило на главата. Имаше познати елементи но какво друго? Не можеше да прецени и не искаше, току виж се окаже сън и му избяга щом се разсъни достатъчно, че да е в час със ситуацията. Да не бе забърсал някоя девойка предната вечер? Всичко му бе толкова далечно, че не можеше да си спомни. Само... само още малко така. После щеше да му мисли, но сега си му бе добре. И не искаше да си отива, наистина не искаше.
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пон Яну 16, 2012 4:03 pm

Саша успя да се размърда отново чак в ранните часове на деня, ама наистина ранните. Главата му се килна на другата страна и той се извърна изцяло, оставяйки единствено ръката си под врата на Жан. Не усещаше ни най- малко неудобство от тази поза, макар често да бе лишавал партньорките си в леглото от нея. Мускулите на ръката му сякаш се бяха напрегнали и вените му прозираха под бледата кожа, оцветявайки я в бледо синьо местата, от където минаваха, продължаваха под плата и се сключваха в едно венесто кръгче бблизо до сърцето му, но то не се личеше по някаква причина. Не бе изплувало и нямаше начин да проследиш вените му чак до сърцето.
Сънищата му сякаш липсваха като цяло. Бе попаднал в черната дупка на не виждането, която не беше особено приятна. Спеше повече от сладко, но желанието на мозъка му да съзре онова, което не бе съзрявал отдавна, а именно сладък сън с красив край, бе повече от непреодолимо. Създаваше размазани картини на гилотината, където се очакваше скоро да падне главата на Кралицата, поне в съня му де. Копнееше за този момент, способен да го освободи до гроб от робството му при нея. Ала успяваше да си го позволи единствено на сън и дори не можеше да си го представи ясно и чисто. Образите се изредиха накъсано и по- бързо от нужното през заспалото му съзнание, което сякаш се страхуваше да си ги представя дълго, свършвайки прекалено бързо, за да се наслади на цялата им очарователност, след което изпадаше в поредната тъмна дупка.
Усети нежно влажна по дясната си буза. Нещо влажно и продължаващо да бъде влажно, разпространявайки се още повече, а после и по челото му и... ръката му инстинктивно се вдигна и попипа местата, отваряйки красивите си сини очи съвсем лекичко, колкото да погледне какво точно става. Една космата муцуна се навря в полезрението му, а мустаците й бръкнаха в едното му око, карайки го бързо да го затвори и да изохка високо, избутвайки котката на една страна внимателно. Разтърка окото си, което само го раздразни още повече и го накара да изпъшка жално, редейки някакви неприлични думички под носа си. Никак лекичко и внимателно не измъкна и другия си крайник изпод Жан- Жак. Погледна го някак виновно, заради положението си до преди малко, оставайки дълго загледан с едно оченце в спящото му лице. В главата му изникнаха едва няколко спомена от преди припадака си и само по тях можеше да съди, че отново е бил измамен и победен, макар и с добра цел.
Сръчка го нетърпеливо, но и някак нежно в ребрата.
- Жан, пак ме изигра, ставай!
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Вто Яну 17, 2012 10:34 pm

- Искам да живея, докторе. Отрежете крака на патицата... - Жан очевидно отново бе потънал в страната на сънищата и там му бяха натоварили на главата един окончателно сложен за възприемане сън, откъс от който се изля в пространството като много сънено мрънкане. Звучеше толкова невинно и неосъзнато, че можеше лесно да се заблуди човек, че е истинска душица а не гадинка, която разиграва приятелите си за да постигне някакви неясно позитивни цели. Върколакът в момента просто вонеше на очарование и това бе толкова обесбващо, че само една кофа ледена вода би го оправила и върнала в някакви нормални и земни измерения на одобрение и съществуване. За да го събуди щеше да се наложи да прибегне до някаква тактика, осъзна Саша, защото бодването само изкара тих кикот веднага след коментара за патицата. Явно го бе погъделичкал и Жан по никакъв начин не го бе взел насериозно като третиране. Понякога върколакът можеше да скочи на крака от раз, нащрек и за най-малкото изменение в сензорната картина, която правеха обонянието и слуха в главата му. Друг път щеше да е полезно изкопаемо сред завивките, усмихващ се като идиот на неща, които само той си разбира и по възможност прегърнал храбро възглавницата- това бе може би най-любимото му положение за сън и излизаше от него само в крайни ситуации. Дори сега използваше Саша в някаква изчанчена версия на мека "опора" макар и това като мисия да бе несъзнателно и обречено на пълен провал.
А може би не трябваше да го буди? Потърсилият топлинка мъж бе с омачкани дрехи и коса, приличаше на изплют от кит и една баня би му свършила доста добра работа. Лицето му поне бе носител на пълно спокойствие и това общия механизъм каращ аурата му да работи като добре смазана машина в момента. Като че ли не се бяха карали, като че ли не бе бил ядосан и изключително наранен предната нощ... когато и да се падаше тя хронологично. Бяха проспали прекалено много време но поне щеше да има гарантиран ефект. По-късно щом Саша свалеше бинтовете щеше да открие, че странната течност в която бяха топнати всички наранявания бе спомогнала на тройно ускоряване на процеса по зарастване и реално в момента можеше да се появи в обществото и да не е като подвижен бифтек минал през специално чукче. Плюс или минус? И двете, защото все пак все още играеше ролята на ябълка на раздора и Жан щеше да се погрижи да не го забрави като случка доста дълго време. Сега бе негов ред да се подмаже и да потърси прошка за номера, който бе изиграл и планираше да го направи по всички възможни начини докато съквартирантът му омекне от изтощение. Обикновенно така третираха всичките си скандали още от началото на познанството им и очевидно върколакът бе по-досадния, след като винаги завършваха на мирна територия. И сега щеше да е така, какъв избор имаха? Отново се връщаше на идеята, че някоя по-висша сила така им бе омешала кармите (може би направо от минал живот), че се бяха оплели по един доста гордиев начин. И да извадеха меч и да бъде започната сеч над въпросното нещо пак нищо нямаше да се промени и просто трябваше да се примират с взаимното си съжителство и обединени ежедневия.
Върколакът въздъхна доволно, измрънквайки още някаква странна смесица от звуци и думи, този път нещо за някакви нацисти и летящи крави. Това бе един от онези негови сънища, които нямаха никаква логика за останалата част на земното население но на него му се струваха отчайващо навързани и увлекателни. До толкова го очароваха, че нямаше никакво желание да бяга от лапите им и сега на тази защита щеше да се базира трудното събуждане, което предстоеше на приятелят му. Жан само се сгуши още повече ,търсейки отново несъзнателно телесната топлина на Лесбърн за да се свие в нея и като една пиявица да започне да я смуче. Отново въздишка и кикот, което бе доказателство, че е на върха на някакво щастие в съня си. Сериозно ли? Беше като някакво малко дете, което все още е в някакъв свой си свят и не се е настроило към заобикалящата го реалност. Да не би да бе някаква тактика с която несъзнателно правеше опит да омилостиви Саша?
avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Пет Яну 20, 2012 8:42 pm

Сашинка остана някак очарован от начина, по който Жан се бе сгушил в него, но и в същото време една част от мозъка му повтаряше упорито „SRSLY? Това не трява да е така”; „ГОЛЯМ ЛУК”- отгаваряше другата част от съзнанието на Саша, прекъсвайки моралната лекция на въпросната първа част, която се грижеше за правилното *или поне опита за правилно и добро* държание на Саша. Рядко се получаваше желания, смирен ефект на думите му и по- често, Алекзандър се оставяше на чувствата си, които определено не го водеха по най- правилния път, а тези му решения да не използва сппособността си да мисли, определено не бяха здравосволни и му докарваха огромни главоболия и други травми. Но пък... едва ли, решението да се любува на спящия Жан можеше да му донесе нещо кой знае какво. Пък и нали спеше, нямаше да види, обикновено прикритото, обожание, което се изписа на лицето на Саша. Усмивката му издаваше колко благоразположен се чувстваше към момента и всъщност именно за този момент бе забравил факта, че продължаваше да си бъде подло измамен за кой ли път.
Посегна към лицето на Жан и с показалеца си погали скулата му, като очерта лицето му чак до брадичката и от другата страна мина по обратния път, докато не заключи кръгчето на пръста си там, от където бе тръгнало. Усещаше кожата му нежна под загрубялата на ръцете си, можеше да я сравни с току що хидратирана, но пък лично се съмняваше, че Жан става по три пъти на нощ, за да я маже с крем. А и все щеше да е разбрал, обикновено рядко му се отдаваше възможност да спи дълбоко и да не регистрира никакви движения около себе си. Изкуши се и да си поиграе с косата му, но това съвсем щеше да предизвика притеснения у Жан *поне Саша така смяташе*, който можеше да се събуди при всяко едно по- отнесено движение на полу демона. Изведнъж загуби равновесието си, което бе намерил, облегнат на една страна и се стовари по не особено внимателен начин върху спящия. Краката на Саша, все още не можещи да се движат поради увитостта в чаршафа и странната скованост, се оказаха между тези на Жан, а с ръцете си се подпря от двете страни на главата на върколака, за да не отпусне цялата си тежест върху него, но разтреперени, скоро и те не издържаха и го предадоха, а това го накара да се стовари повторно върху Жан- Жак..
-Ох, Жан, ставай!- изпъшка Саша недоволен от безизходицата, в която бе попаднала тялото му.- Не мога да се изправя!- констатира след един- два неуспешни опита.
Изпитваше онази гадна слабост, сякаш бе тичал километри преди да се озове в леглото си, а това бе невъзможно, тъй като беше убеден, че изобщо не е излизал след като вчера се прибра вкъщи... беше вчера, нали?
[b]
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Жан-Жак on Нед Яну 22, 2012 1:15 am

Лошо, наистина лошо. Там ли реално трябваше да се озове? Беше прекалено подозрителна тази нова позиция и отново провокацията в нея бе толкова реалистична, че бе почти болезнено. Слава богу мъжът под Саша все още спеше, макар и не съвсем сляп и глух за всичко, което се случва с него. Може и да беше отнесен в страната на някакви въображаеми неща, но част от него неизменно оставаше вечно будна и в момента полу-демона бе успял да я погъделичка с това изкарване на въздух, което бе изпрактикувал. Лошо подведено сутрешно поведение? Нищо чудно, друго не можеше да бъде. В момента в който Лесбърн се озова върху своят съквартирант, който бе и наполовина нещо като домашен любимец, той потръпна и поредната въздишка висна във въздуха между тях. Този път нямаше кикот или някаква друга форма на забавление; лицето на Жан-Жак бе станало малко по-сериозно и с едва ли не нотка на меланхолично отчаяние. Какво ли можеше да е? Реално сънят му бе минал в някакви по-нормални критерии в момента в който се бяха стоварили върху него и преди да разбере дали патицата наистина ще изгуби крака си всичко бе потънало в една мрачна, но все пак приветлива тъмнина. Образите се бяха заменили с нищо и това може би бе някакъв правилен път към пълното събуждане, макар и реално да не бе нищо подобно. Съзнанието на върколакът все още се двуомеше какво точно да направи и дали е доходно да каже едно шумно "здрасти" на деня, с което да блесне и да започне сложното мъчение, което се наричаше ежедневие. Всяко утро водеше подобни дебати и никога не стигаше до логично обяснение за нещата, защото в крайна сметка се изтощаваше и предаваше. И клепачите се отваряха, готови да понесат мъгливия му поглед към каквото и да е там, готово да го завари. Сега бе там, но не изцяло. Все още не бе направил крачката напълно да се отърси и клепките му си стояха с един призрачен допир опряни едни до други. Отдолу очните ябълки трепваха, почти индикирайки кошмар но не бе същото. Жан въздъхна отново, но това сега излезе повече като нещастен стон и краката му лекичко уловиха Саша помежду си, прилагайки минимален контрол в допира си. Кога колената му се бяха вдигнали нагоре в тази особено тясна пашкулна форма в която се бяха увили насън? Фактите си оставаха факти, макар и необясними. Върколакът размести ръце и потърси някаква опора в тази тежест, която в момента го притискаше надолу. Матраците се бяха разместили и гърбът на мръснорусия блондин в момента плътно бе опрял студения под, което създаваше едно доста определено и очарователно в своята насилственост неудобство. Нямаше значение, не се оплакваше. Топлинката, която отчаяно желаеше бе в момента толкова близо и реално го обгръщаше; просто трябваше да се пресегне и да я направи още по-своя. Жан направи точно това, обвивайки ръце около раменете на своя приятел, отново прекрачвайки в забранени и неизследвани води. Пръстите му си намериха място в чъждата коса с много лек допир, прилагайки някакво подсигуряване и хибридното същество усети лека промяна на местоположенията, отново. Тази беше лека, но въпреки всичко с тежки последствия защото главата му се озова на чуждото рамо с лицето на Жан извърнато директно към нея. Ако другият мъж бе в съзнание щяха да се гледат очи в очи и то от прекалено близко, деляха ги отново някакви жалки милиметри. Кое бе по-лошо от това? Може би наличието на почти минимално разстояние и между устните им, което си бе направо престъпно. Ако се доближаха още малко щяха да се докосват и за момент Жан като че ли тръгна да прави точно това. Той се присламчи, измрънквайки нещо неясно на ум с глас, който намекваше за почти отчаяние. От къде на къде? В момента чернилката на сънищата му бе прераснала в преследване и той отчаяно отново се опитваше да достигне до някаква цел, която дори не знаеше какво трябва да представлява. Имаше чувството, че всичко му зависи от това а не можеше да се оправи и от това всичките му кораби потъваха доброволно, предавайки всякакви опити за борба и правосъдие. С хода на секундите се бе вкопчил още по-отчаяно с Саша, но преди да сгафи наистина и да допре устните им клепачите му бяха трепнали и в миг мътните и силно дезориентирани очи се бяха открили пред Лесбърн. Сънят се изпари бързо и паника веднага наля прекрасно оцветените ириси, което бе последвано от поредното неясно мърморене. Дъхът му бе секнал и сърцето се водеше биещо толкова ускорено, че в момента Саша го усещаше да пулсира в собственото си тяло, омесвайки се с неговия собствен. Това бе просто силна атака на паника, нищо друго. Какво за малко не бе направил? Жан бе ужасен до такава степен, че свят бе започнал да му се вие а в сънено състояние комбинацията не бе хубава. Грубо избутвайки приятеля си от себе си той се извъртя и направи опит да се измъкне от опасната хватка на чаршафите, търсейки бягство и някакво спокойствие в създаването на безопасно растояние помежду им. Така щеше да се отърве от смесените чувства, да забави сърцебиенето си и най-вече да подиша малко свободен въздух защото в момента сетивата му се задушаваха от всичко, що миришеше на Саша (демек всичко около него) и от това тялото му се загряваше издайнически. Ако бягството бе възможно обаче нямаше да са в такова състояние, нали? Тялото му реагира автоматично, променяйки се за някакви секунди и метаморфозата остави много по-различно по пропорции същество да се изтреля като торпедо от "пашкула". Във вълчата си форма Жан се заби в най-далечния край на таванската им спалня, пъхайки се под някаква купчина завивки. Само опашката му бе останала да стърчи и в момента се размахваше нервно на фона на скимтене; то бе вайкане И опит за извинение, но по някакви кучешки стандарти. Котката изсъска внезапно покатервайки се върху Лесбърн с наежен гръб и подготвени за атака нокти. Явно бе решила да брани съществото, което бе назовала за свой собственик срещу косматото чудовище и подобна храброст от малка черна топка косми бе очарователна. Щеше да е хубаво Жан да си вземе някаква поука и да се държи като мъж а не да се свива на три в ъгъла, свил опашка между краката си.

avatar
Жан-Жак

Вид: : Върколак.
Име: : Жан-Жак Фроман.
Възраст: : 29.
Дарба: : Завишени физически характеристики.
Брой мнения : 44
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Саша Лесбърн on Нед Фев 05, 2012 8:50 am

Неприлично? Това ли беше точната дума, която можеше да опише положението им? Не. Може би сконфузно прилягаше повече. Саша изпитваше леко неудобство от положението си, което бе заел въху Жан- Жак и факта, че той се събуди, докато близостта им все още съществуваше и не бе успяла да изчезне. Причини- не много, но една от тях бе, че Саша всъщност не се нуждаеше да се махне на далеч от Жан, а напротив! Тялото му търсеше топлината на неговото, колкото и не приемливо да се оказваше. Така де... кхъм, объркващо. Наистина объркващо и ако можеше да каже нещо, то щеше да бъде „SRSLY, BITCH, Саша, ти не си наред”. Често използвана реплика от гласчето в главата му, което бе по- досадно от трета любовница или пък нейната майка. Саша преглътна някак трудно, нарушавайки тягостната тишина между него и двете животни... всъщност котката и пухкавият, хубав Жан- куче, който бе създаден сякаш само за гушкане. Козината му изглеждаше лъскава, достатъчно дълга, за да вплете пръсти в нея и да я разроши. Беше и голям, меко казано голям, може би ако беше ял малко по- малко Нескуик, Саша спокойно щеше да се качи на гърба му и да каже „Дий куче”. Но да не забравяме, че Саша не беше и дете, за да се държи по толкова абсурден начин- успяваше да се държи много по- абсурдно.
Пропълзя по матрака, докато не стигна до ръба. Там седна, освободи се от всички връзващи го, както в миналото са увивали бебетата с много много пелени, за да не мърдат и да не им се били изкривявали краката. Наистина ли? Това изобщо не го вярваше, но му беше рано да става баща, така че подобни притеснения бяха напълно ненужни. Усети свободата в цялото си тяло. Извърна се назад, за да погледне големия космат Жан. Смеха задави Саша, докато се протягаше и го хващаше за опашката. Пръстите му я стиснаха лекичко, а после и подръпнаха, за да му подскажат, че не се е скрил особено добре.
-Мисля, че си забрави нещо отвън, Жан!- засмя се Саша, а плътния му глас се разнесе из помещението, карайки малкото топче козина до него да се стресне и да се зарови под завивките.
Саша използваше комичното в ситуацията с тайната надежда, че ще смегчи срама и сконфузността на положението, в което се бяха намерили. Ако не Жан, то поне той се чувстваше доста неудобно от случилото се, поради простата причина, че кой знае какво си бе помислил съквартиранта му и вероятността да го осъди за сексуален тормоз бе реална, макар да не бе напълно сигурен, че това ще се случи.
avatar
Саша Лесбърн

Брой мнения : 43
Join date : 27.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старият склад на Саша и Жан-Жак.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите