Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Деймос Тристан Райът, Задача №1

Предишната тема Следващата тема Go down

Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by Деймос Тристан Райът on Нед Ное 27, 2011 11:26 pm

Грубите, широки пръсти на Деймос рисуваха причудливи и неестествени форми върху запотеното огледало, отразяващо изражението му по един особено гротесков начин, превръщайки го в нищо повече от цветни,размазни петна. Колкото по-старателно да се опитваше да улови отражението си върху кристалната повърхност, толкова по-ясно ставаше то-вече не бе само нечия шарена сянка - можеше да проследи както очертанията на носа, очите и устните си, така и на тялото му. Чаровникът бе оставил душът да тече, надявайки се капките, спускащи се като миниатюрни куршуми към хлъзгавите плочки, да заглушат шума от като че ли нестихващата кавга на Краля и Кралицата. И за сега се получаваше - звукът от падащата, на тънки струи, вода почти бе успял да заличи спомена от караниците, прелитащи през масивната, дървена врата на банята. Поне до един момент. Същия този момент, който накара Деймос да понесе ръката си към все още мътното огледало и да му причини няколко сериозни наранявания право в средата, които слагаха края на жалкото му съществуване като предмет. Стъкълцата се разляха като градушка по бялата, мраморна мивка - ситни и едва забележими, нищожни, напомнящи това, от което бяха създадени - пясък. Няколко по-големи успяха да причинят повърхностни рани по кокълчетата на мъжа, оставяйки тънки следи, от които кръвта се стичаше на малки вадички, обгръщайки юмрукът му изцяло. Без да обръща внимание на болката, която за секунди скова пръстите на Деймос, той се завъртя като войник на петите си и с едно рязко движение на двете ръце успя да спре кранчетата на душа, оставяйки червени следи след себе си. Слепешком потърси бялата, хавлиена кърпа, която се губеше някъде из мъглата от топла, влажна пара и я сграпчи със здравата си ръка. Още преди да я увил около тазът си, мъжът изкочи от банята с очи, присвити от яд. Това бе неговото време, единственото време, в което не служеше на някого, в което нямаше задачи и можеше да се почувства човек. И дори кралското семейство нямаше право да му измъква изпод пръстите тези кратки мигове щастие.
Оставяйки мокри следи сед себе си, по гладкия, студен под от мрамор, Деймос се движеше като ураган из коридорите. Няколко срамежливи прислужнички, отдали се на незаслужена почивка му отправиха недвусмислени погледи, изчервявайки се от главата, та чак до маншетите на ризата си и с тихо хихикане се обърнаха една към друга. Но точно в момента чаровникът нямаше никакво време да се занимава с тях. Дори нямаше смисъл да пита къде точно се намират негово и нейно Величество - можеше да се ориентира само от идващите крясъци, придружени с глухо чупене на предмети. Разтваряйки масивната врата, която Деймос тайно наричаше Портите на Ада, на мъжа му се наложи да приклекне рязко, рискувайки бялата кърпа да се свлече около глезените му и да остане полу гол. Каква бе причината ли? Може би летящата над главата му ваза, гравирана с чисто злато, която се срещна с твърдия под, превръщайки се само в спомен от изкуството, което бе представялвала допреди секунди. Дори рязкото разтваряне на двойните врати не накара кралското семейство да спре кавгата. Картината, която се разиграваше пред Деймос бе едновременно трагична и впечатляваща. Нейно Величество целеше мъжа си с всички възможни предмети, които поаднеха изпод изящните й пръсти, докато негово Величество правеше хладнокръвни стъпки напред-назад, опитвайки се да избегне ударът с някоя-друга скъпа вещ. Ако някой ги погледнеше под лупа или сложеше на забавен каданс, щеше да види колко много действията им наподобяват танц. Но време за това нямаше - поне не и ако Деймос имаше желание кралството да остане с две главни, вишочайши особи.
- Кралю - обърна се към него Деймос, леко привеждайки глава в знак на почитание и едновременно с това поздрав. Беше удивително как само за секунди злобното изражение, което се мъдреше на лицето на чаровника се замени с очарователно спокойствие. - Мога ли да помогна? Какво се случва тук? За какво е цялата тази вяра?
Но съвсем добронамерените(или не толкова) въпроси на Деймос останаха без отговор, когато свещникът, предназначен за негово Величество се сблъска с челото му и повали сивокосият мъж като чувал с картофи на земята. За секунди, картината пред лицето на Райът изчезна, превръщайки се в снежен пейзаж, какъвто не бе виждал от детството си. Малко по-късно главата му среща и пода, а устните му се залепиха изгарящо за него, като целувка, предназначена за девица. За щастие на сивокоското, той не остана кой-знае колко дълго в това подобие на безсъзнание. Зрението бавно започна да му се възвръща, но нещо му подсказваше, че болката в главата няма да отмине толкова бързо.
Плъзгайки едната си ръка инстинктивно към раната, а с другата, придържайки почти изхлузилата се кърпа, Деймос се опита да се изправи и с хладен, като че ли незаинтересован тон се обърна към Кралицата.
- Кралице, позволете ми да кажа, че това беше болезнено. - точно в момента и по двете ръце на Райът имаше следи от кръв - все от неговата собствена, а това не бе нещо, което му се случваше често. - Сега бихте ли ми споделили какъв точно е проблемът?
Разказът остави Деймос в шах. Трябваха му няколко минути, за да асимилира всичко онова, което Кралското семейство изговри един през друг и абстрахирайки се от болката в главата си, въртейки се ту към единия, ту към другия.
-Тя се опита да ме отрови! - възкликна отново ядосано негово Величество Нортфорд, вдигайки ръце ядно във въздуха. В очите му бушуваха мълнии, които бяха достатъчно показателни за създалото се състояние. -Тези отровни ръкавици са доказателството! Тя ми ги подари! - констатира най-накрая той, отправяйки се към изкусно направената маса от череша, хвърляйки доказателството в краката на Деймос. Ръкавиците изплющяха като камшик върху мраморната повърхност и като че ли оживяха за секунди. Макар да не бе цинител на вещите, Райът нямаше как вътрешно да не ахне, забелязвайки изкусната им изработка. Изглеждаха като нещо, което всеки мъж би носил с гордост, нещо достойно дори за Крал. Лъскавата кожа, примамливия черен цвят много напомняха истинско породисто животно с огън във вените, вместо кръв, но плавните извивки, неестествено красиви и точни го навеждаха на мисълта за нещо диво. Който ги бе създал, заслужаваше да бъде наречен не просто шивач, а творец. А и ръкавиците бяха перфектната вещ за убийство - кой не би искал да ги нахлузи. Дори сега, когато знаеше че у тях се таи отрова, Деймос пак се изкушаваше да нахлузи върху наранените си ръце. Може би пък трябваше - това щеше да го спаси от мъките.
- Това не е вярно! Знаеш, че не е вярно. Не бих се принизила до там, че да хитрея с нещо подобно. С голи ръце бих те убила. - настоя кралицата, обръщайки се право към Нортфорд. И Деймос трябваше да признае, че намира логика в думите й. Все пак тя бе темпераментна жена, може би бе способна на убийство, но дали щеше да го направи точно по този начин? Е, това никой не можеше да го потвърди, освен нея самата.
- Ако позволите да дам своето скромно мнение, относно ситуацията... - започна бавно, почти делово Деймос, пристъпвайки крачка назад, така че да може да вижда и двамата. Кръвта от челото му все още продължаваше да се стича по пребледелите му бузи, но той игнорираше това, опитвайки се да въдвори мир у това семейство. - Първо, мислите ли че това е най-подходящият начин да разрешите проблема? Чупейки вещи, крещейки не бихте постигнали абсолютно всичко. Кажете ми, Кралю, какво печели вашата уважавана жена със смъртта ви? Пари ли - тя вече ги има. Свобода - нея също. Име - и него притежава. - на Деймос рядко му се отдаваше възможност да бъде истински разумен, сериозен и дори поучителен. Но просто не можеше да си позволи това семейство да се разпадне, защото ако нещо се случеше с тях и той си отиваше. А той ценеше както кожата си, така и привилегиите, дошли с новото му място в социалната йерархия. Не искаше да ги губи и щеше да направи всичко по силите си, за да се справи - поне този път.
- Защо въобще влизате в кавга, така само разпалвате огъня. Дори не се изслушвате, само се обвинявате. Ако искате да се биете - направете го, вземете сабите от стените и се бийте на двора. - Райът спря за миг, колкото да си поеме въздух, преди да продължи да бълва думи, които реално не мислеше много-много- Но струва ли си? Оставете случилото се в миналото, опитът е несполучлив. Разбира се, не бива да се подценява факта, че някой иска да посегне на живота ви. Аз лично бих заложил на едно по-добро разследване, отколкото празни обвинения на базата на едно доказателство. Много хора тук имат достъп до вещите ви, та нима всички не работят за вас и не ви обслужват? Може да е бил всеки един от подчинените ви, включително аз. Но има хора, които могат да разнищят случилото се и това е, което ви съветвам аз да направите. Какъв е смисълът да се избиете, а после да докажете невинността си. Сега, мисля да отида и да довърша банята си. Ако ме извините...
И точно толкова ненадейно, колкото бе влетял в залата, Деймос се оттегли с бавни, премерени крачки, широко изпъчени гърди и прав гръб. Макар в главата му да се виеше ураган от болка, той все още можеше да й устои.
- О, и още нещо. - чаровникът се завъртя театрално, усещайки как вече влажната кърпа се умилква около бедрата му. - Аз бих бил доста внимателен ако бях на ваше място. Внимателен и наблюдателен. - лукава усмивка проблясна през Деймос, придавайки му вид на гладна котка, дебнеща плячката си. Може би никой не знаеше какво се върти в главата му, а може би някои предполагаха. Зад гърба му, скандалът не стигна, а се разгоря с нова сила. Е, все пак Деймос не бе роден за психолог.


Ако мога да броя правилно, би трябвало редовете да са 101.
avatar
Деймос Тристан Райът

Вид: : Човек с дарба
Име: : Деймос Тристан Райът
Възраст: : 30
Дарба: : Борави перфектно с всички видове оръжия - хладни или не
Брой мнения : 34
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by Robbin. on Нед Дек 04, 2011 10:03 am

Малко неща се сравняват с Пейн след/по време на баня, но да решава кралски проблеми определено не му се отдава; нищо, поне имаме намеци и още по-разгорещен спор <3 Хареса ми, определено ми хареса и ми се ще да имаше още- има състояние, има случка и дори е спазен формата.
Оценка: 9.5

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by Korialstrasz on Нед Дек 04, 2011 10:17 am

10/10

п.п:Обичам героя ти.


Последната промяна е направена от Korialstrasz на Нед Дек 04, 2011 10:42 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Korialstrasz

Вид: : Драконов магьосник.
Име: : Крас/Кориалстраз.
Дарба: : Владее магията.
Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Дек 04, 2011 10:39 am

Аз, аз... не знам какво да кажа. Това е най- добре изпълнената задача до сега. Поздравления <39,5/10

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by the inquisitor; on Пон Дек 05, 2011 7:56 pm

9
avatar
the inquisitor;

Брой мнения : 113
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org

Върнете се в началото Go down

Re: Деймос Тристан Райът, Задача №1

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите