Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Деймиън Амарант Ленъкс

Предишната тема Следващата тема Go down

Деймиън Амарант Ленъкс

Писане by Damien Lennox on Нед Дек 04, 2011 7:29 pm

/Jonathan Rhys Meyers/

- Име: Деймиън Амарант Ленъкс.
- Години: 23 от около век и повина.
- Вид: Човек-химера*, както се води според медицинския си картон, но реално е нещо повече.
- Дарба: Деймиън служи като връзка между миналото, бъдещето и настоящето.
____________________________________________________

* Хората-химери за нещо обичайно за медицината в наши дни, но в средата на 80-те определено не са били често срещано явление, което вероятно е една от причините сега господин Ленъкс все още да е сред живите.
Хората-химери са в повечето случаи обикновени хора с единствената особеност, че в тях има два вида ДНК. Обикновено човек е химера, когато в началното си развитие има близнак, който по-късно бива погълнат от по-силното тяло и тогава в едно тяло се сливат два вида гени. Това явление се наблюдава единствено при разнояйчни близнаци. Хората-химери се отличават с бледите резки по гърба си, които в много редки случаи могат да бъдат забелязани с просто око при наличието на обикновена светлина.

_____________________________________________________

Средата на 80-те; някъде из Средна Европа.

Деймиън самоуверено вървеше по дългия коридор на клиника Ленъкс, чието мото бе „Душевните заболявания не са шега и не са за срам – просто ни потърсете!”. Всеки път Амарант се убеждаваше колко глупово звучеше това мото. Времената бяха прекалено консервативни, за да има някой, който да се гордее с това, че има някой вроден или придобит недъг в нервната система. В пълната тишина компания му правеха единствено прокънтяващото ехо от стъпките му и далечния пласък на разбиващите се в скалите вълни, който се провираше от отворените прозорци. Всъщност дори бе грешно да се наричат прозорци, защото тези малко пространства бяха по-скоро стъкло, заклещено от двете страни с решетки, за да бъде по-сигурно, че никой не би избягал от клиниката, а опити определено имаше и то в изобилие.
Дзз.. До ушите на Деймиън достигна онзи дразнещ звук, който вечно предвестяваше отварянето на вратата към следващия сектор от сградата. Цялата клиника имаше общ вид на затвор.Сякаш решетките на прозорците не бяха достатъчни, че имаше подобни в края на всеки сектор. И нямаше спор, че това място в началото си бе един от първите затвори, затова хич не се учудвайте, ако някога дочуете, че реално клиниката се е намирала на един самотен хълм в близост до крайбрежието.
Младият мъж изпрати една лека усмивка към закръгления мъж зад стъклената преграда, който отговаряше за достъпа от единия сектор до другия. От своя страна той направи същото и кръглите му очилца се надигнаха, заплашвайки, че всеки момент ще се изхлузят от дългия му и гърбав нос. Деймиън въобще не бе на „ти” с персонала. Не харесваше нито един от тях. Всъщност може би сестрите леко му допадаха, защото все още не бяха научили мръсните номера на останалите и бяха още невинни и свежи като марулки, но в крайна сметка Амарант гледаше да не се привързва към никой от така наречените си колега, защото рано или късно смяташе да се махне от това място или по-лошо – човешкото в тези хора щеше да се изпари.
С подобни мисли уплътняваше времето си тъмнокоското, докато прекросяваше последните няколко метра от бялата врата. Щрак. С този звук вратата винаги се подаваше на натиска, но никой отвътре не го чуваше, защото там обикновено цареше хаос, който ббе присъщ единствено за майка му. Имаше нещо странно в това семейство. Жената, която в момента с прецизност наблюдаваше въздействието на лечението си върху различна маса от пациенти не бе на повече от 30-32 години. Дори толкова бяха малко множко за нея, но след като бе майка, то се предполагаше, че няма начин да бъде на по-малко. Та въпросната госпожа бе на височина с около 20 сантиметра по-ниска от сина си, с тъмна като нощта коса и ясно изразен руски акцент, който в последно време започваше да се просмуква и в говора на младия Ленъкс. Помещението също бе със своя собствена странност. Различно от останалите стаи и кабинети, всичко тук бе с пастелни и тъмни цветове. Почти всяка мебел бе от дърво, а самата обстновка напомняше на театрална сцена. Госпожа Алера Ленъкс годро даваше наставление, щом нещо не бе по вкуса, докато за миг не се обърна и забеляза новодошлия.
- Ах, Деймиън. – ахна изненадано тя, но в светлите й очи се четеше единствено сериозност. Нямаше капка изненада, а това съвсем не изненада Амарант. Живееш ли достатъчно дълго с някой, то му научаваш навиците, а Алера бе човек с наистина заинтригуващи навици. Един от които бе вечно да знае какво ще я сполети в близкото бъдеще. Всички го наричаха шесто чувство, но това не бе просто предчувствие. Тя е просто знаеше, че някой ще влезе, но и знаеше кой точно и то не защото знаеше каква бе програмата на сина й в този ден.
- Виждам, че имаш напредък. С подобна усърдна работа до седмица номер 4 вече няма да е с нас. – подсмихна се Деймиън и се приближи, плъзвайки поглед из стаята, оглеждайки всеки пациент един по един, спирайки за по-дълго поглед върху русокосото момиче с червена рокля, което бе познатия номер 4, и приближи към майка си.
- Не я наричай така... – сопна се Алера и усмивката й се изпари. В клиниката не си боравеха с имена. Те бяха просто за формалността. След постъпването си хората ставаха номера. Така се разпореждаше всичко, но Алера имаше някаква особена връзка със своите пациенти, затова те винаги имаха имена. Кодово имена, с които тя ги различваше и ги караше да се почувстват сред познати. А и това бе като допълнение на странното лечение, което в последните месеци май даваше резултат. Светлите й очи се отправиха към момичето и усмивката й отново изгря.
- Слънчице, може да си починеш. Направи достатъчно за днес. – заяви тя и двама санитари като по повикване влязоха в помещението и съпроводиха русокоската извън него и вероятно я заведоха до стаята й.
- С какви намерения ме посещаваш, момчето ми? – подхвана направо към съществената част Алера, която бе жена на точността и това бе едно от нещата, които Деймиън не харесваше в нея. Предпочиташе да обсъждат семейните си проблеми насаме, а не сред десетина пациенти, които дори луди, все пак можеха да направят някаква връзка между думите им. Една въздишка се изтръгна от процепа на устните му, след като думи не бяха достигнали края си. Нямаше смисъл от упорство и Амарант го знаеше добре. Просто трябваше да сподели това, което трябва, а именно че смяташе да напусне клиниката и то не след година-две, а точно идната седмица. Смяташе да оскверни това, за което дядо му се бе борил. Баща си Деймиън не познаваше... Някой казваха, че бе загинал в дуел, други при пиянско сбиване, като цяло той бе черната овца на семейството и единствения, който оставаше безпаметен. От друга страна, дядо му бе почитан. За него се носеха легенди като за бог и то защото бе божествен служител. Свещенник, рано открил странните промени в хората от начало мислейки това като действия на Дявола, но след време откривайки безсмислието на екзорсизма, откривайки, че има нещо далеч по-сложно. Благодарение на него, сега съществуваше клиниката.
- Не издържам повече тук... Смятам идната седмица да напусна. Ще обиколя Европа, ще потърся що за човек съм. Искам да разбера що за интереси имам, какво бъдеще ме очаква и... – започна тъмнокоското, но думите му бързо намериха своя недоизказан край. Буйния поглед на Алера само предсказваше това, което тя щеше да каже. Реално Деймиън очакваше доста по-остър тон, но явно от обща преценка на ситуацията тя просто процеди през зъби думите си.
- Нима смяташ да загърбиш всичко и да търсиш бъдеще? Бъдещето ти е тук. Европа няма да те приеме като свой член... Помисли, че ти си двама в един.. Няма да допусна да напуснеш това място. Азриел..
Думите й просто изчезнаха в тишината. За първи път Алера споменяваше името на неродения брат на Деймиън, но не за първи път го сравняваха с него. Бе общо прието, че той бе лошия от двамата. Всички очакваха да бъде като Азриел, но никой не осъзнаваше, че Азриел не бе жив и нямаше как Амарант да знае как се очаква да се държи... Още повече, че имаше буен характер и не обичаше да бъде някой друг. Искаше да бъде себе си, да прави каквото смята за добре и да не събе съден, ако сгреши. Това сравнение бе капката, която преля и Деймиън просто се обърна с гръб, отдалечавайки се.
- Къде мислиш, че тръгна? Разговорът не е приключил. Деймиън, върни се на момента! – повиши тон госпожа Ленъкс, но думите й останаха нечути. Вратата със изскърцване се разтвори под силния удар от страна на младия мъж и миг по-късно той отново вървеше из дългия коридор.

Скандинавките страни, 1976 година.

Деймиън не се бе променил за толкова време дори с месец. Бе все същия, но характерът му ставаше все по-особен. Най-малката неродност бе в състояние да го вбеси. Постепенно бе започнал да руши доброто име на фамилия Ленъкс. Мнозина с примитивните си вярвания вярваха, че злите духове все пак са го хванали в железния си капан, а по-мъдрите смятаха, че виковете из клиниката, в която бе прекарал детството си и повече си години на младини най-сетне се оказали влиянието си и са го докарали до ръба на лудостта. И наистина Деймиън се чувстваше луд. Виждаше разни неща, чуваше гласове и най-лошото бе, че прогнозите му за нещо винаги бяха точни. Точни като влака „Стрела”. Веднъж предсказа, че семейството на кмета ще бъде избито и позна... Това вся ужас в хората. Те се криеха, а по-консервативните вдигнаха издирване, заловиха го и го подложиха на древен ритуал, в чието действие не бе сигурно дали дори те вярваха. Въпроснията ритуал включваше стара жена, наричаща себе си вещица и трима нейни помагачи, които действаха като контра на всеки опит на Амарант за бягство. Нещо остро се опря в кожата на гърба му, но той не можеше да помръдне, опрян в стар кладенец. Хладния метал постепенно се заби надълбоко в кожата му, движейки се в права линия, а след това изчезна. Деймиън отчаяно стискаше зъби, за да не се предаде. Упорството и ината дори сега не го напуска. Металът отново се заби в кожата му... Този път в перпендикулярна посока на първата линия, с което Ленъкс предположи, че изобразяваха кръст. Болката го караше да губи реалността, но думите на жената се забиваха като остри стрелички в съзнанието му, което водеше своята вероятно последна борба. Останалото бе бяло петно в паметта му...
Знаеше само, че ритуалът се провали... Стеклата се кръв разкри бледите линия, доказателства за тежкото бреме, което го съпътстваше. Хората не бяха виждали нещо подобно и потърсиха своето спасение..

В наши дни, преди месец, пристанището в Норвегия.

Деймиън бе готов да напусне Скандинавския полуостров и Европа като цяло. Този континент имаше прекалено тежки и лоши спомени, от които той искаше да се освободи. Модерното общество му предлагаше милиони начини, по които да направи това, но мечтата му бе да плава. Сега можеше да изпълни тази си детска мечта, така че в уречения час Амарант бе на пристанището. Имаше късмет, защото за него бе последния билет. На кея едно малко момче безгрижно мяташе крака над водата и се оглеждаше в морето.
- Хей, малкия, внимавай... Скуката лесно може да се превърне в нещо пагубно. – подхвърли се той, минавайки покрай детето и разроши пепелявата му коса. На кораба всички мятаха към кея. Всички, дори Деймиън, който нямаше близки, но никой не бе запознат с този факт. Постепенно всички потърсиха своето място в кораба, но Амарант остана още. Постепенно загуби интерес и се обърна, когато далечен вик го провокира да погледна отново към кея. Там всички викаха. Една жена бе готова да се хвърли, а двама мъже го направиха. След като хората се разместиха Деймиън забеляза, че момчето вече не бе на мястото си. Този факт го накара да се подсмихне и безгрижно се сля с останалата тълпа на хората. Някой забелязали случилото се и дочули думите му си шушукаха, че е пророк, но дали бе или не никой не можеше да каже със сигурност, но бе факт, че Деймиън винаги бе крачка пред всички останали.
avatar
Damien Lennox

Вид: : Неясен;; Човек-химера или пророк, а може би и двете.
Име: : Деймиън Амарант Ленъкс
Възраст: : 23
Дарба: : Осъществява връзката между минало, настояще и бъдеще
Брой мнения : 5
Join date : 01.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Деймиън Амарант Ленъкс

Писане by Robbin. on Нед Дек 04, 2011 7:35 pm

._. О, Гомез е доволен, доволен <3 Прекрасен е, не очаквах да те видя отново с мъжки персонаж <3
::потъва в гърчове и сенки::

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите