Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.

Предишната тема Следващата тема Go down

Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.

Писане by Джак Василий Баскервил on Вто Дек 06, 2011 4:46 pm


Tomek Szczukiecki.
Име :

Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.
Въпреки сходството с персонаж от известен криминален роман, Джак и семейството му нямат нищо общо с онези Баскервили. Техният род е стар и благороднически, имат някакви разнообразни титли на свой гръб и дори по едно време са били задължителна част от Камарата на Лордовете, преди да се откажат от участие в политическите занимавки. От няколко поколения са резиденти на Нортфорд и имат статус на висока благородническа фамилия в двора. Самият Джак в настоящ период от време е лишен от всичките си парични и имотни притежания поради делото за държавна измама, което му стоварват изненадващо на главата. Той няма нищо общо със смъртта, която му приписват и е напълно невинен. Наясно е, че това е някакъв извратен план или на Краля или на Кралицата- план да разкарат и него и Джеймс от играта. В настоящ момент титлата му на лорд не значи нищо и фамилията му е табу- единственият начин, по който се представя е с Джак.

Години :
Приблизително на двадесет и осем.

Раса :
Нещо между вещер, заклинател и жрец- Джак е магьосник и то изключително надарен в некромантиката.

Външен вид :
Остри високи скули и много светла кожа- в него на пръв поглед надделяваше европейската жилка и можеше да се проследи родословие умесено между северна и южна околия на континента. В интерес на истината Джак имаше чешки корени, но родата му се бе сродила с британци и гените му клоняха повече натам, защото подобно белило за телесен цвят, което не се поддава на никакъв тормоз не можеше да се сбърка. Дори телосложението му бе като подбрано за общата кауза и височината му бе завидна, достигаше почти до метър и осемдесет. Не можеше да се похвали със завидна телесна маса и кльощавата му натура подхождаше малко на образа на стаботелесна персона. Джак от части бе, макар и в миналото не един спорта да бяха мъчили горките му жилави мускули; сега те се бяха поизпарили но основната идея все още се мъдреше някъде там и благодарение на нечие кармично благодетелство тялото му разсъблечено изглеждаше добре и не прекалено анорексично-плашещо. Като цяло мъжът навяваше силен чар и особена привлекателност, която не бе по вкуса на всички и често оставаше неоценена. Настроенията му много остро влияеха на общото му излъчване и често се случваше да го загрозяват несъзнателно- от тези вкиснати състояние Джеймс го изкарваше с нелепи опити да го развесели. Усмивката бе може би най-хубавото в него като цяло, ако не броим сивите очи и меката падаща на вълни русолява коса.

Характер :
Като се има в предвид колко много е преживял е цяло чудо, че все още има някаква щастлива жилка в тялото си. Тя се проявява най-често в компанията на Джеймс, който е много скъп приятел и постоянна притурка на ежедневието му. В останалото време Джак е малко отнесен, затворен някъде между тази реалност и онази, идваща всеки път щом спомените нахлуеха в главата му. Понякога тъжен, друг път леко раздразнен, той не би наранил и муха, освен ако не е крайно наложително. Държи на думата си и за него се носи слуха, че под цялата привидна незаинтересованост, която има към съществуването си е мъж на място и можеш да му имаш пълно доверие. Литературата му е огромна страст и преди прогонването си е прекарвал сума ти време в огромната библиотека на семейното имение на Баскервилите.

~ ~ ~
- Искам да започна от някъде. - мъжът си пое въздух, задържа го и след това просто го остави да напусне дробовете му. Диханието бе топло и за момент създаде парников ефект около студената чаша, замъглявайки я- единствено кехлибареното й съдържание остана като ясен силует макар и с намалена цветност. Секунди по-късно мъглата се разпръсна и остави влажна лепкавост след себе си, нея бързо я попи длан и всяка една следа реално се оказа заличена. Джак присви вежди- той ги събра в една точка и цялото му лице се измени по физиономия, острите сенки създавани от неравното осветление идващо от камината се разместиха и принципно тъмните му очи потънаха някъде там в общото нищо. От сегашната си гледна точка Джеймс не можеше да ги види но отговорите, които можеше да намери в тях реално долавяше изнесени във въздуха заобикалящ ги. Беше хубава вечер, зимна вечер и шепата прислуга в голямото имение отдавна се бе оттеглила, оставяйки ги напълно сами. Радваха се на пълно спокойствие от няколко часа и тишината се нарушаваше само от пукането на горящите в камината дърва, бушуващата снежна буря навън и тихите им гласове. Двамата бяха заели удобни и естествени положения върху огромен кожен диван, личеше си, че не намират нищо странно в близостта си и това бе истина- приятелството им бе крехко, едва едногодишно, но въпреки всичко се разбираха сякаш цял живот са прекарали заедно и реално малко думи вършеха много работа. Странно бе това тяхно познанство, началото му бе поставено доста особено- бяха се запознали на погребение. Единият бе роднина, опечален, на покойната а другият просто се бе отклонил от пътя си. Бяха се заговорили, бегло, несериозно но втората им среща бе дошла скоропостижно и разговорът тогава бе протекъл лесно, бързо. Сякаш никога не бяха спирали- дори сега, година по-късно, всичко протичаше по този път и бе познато, предразполагащо. Наистина, сякаш се познаваха цял живот... или просто знаеха всичко един за друг по някакви нелепи съдбоносни пътища.
Не всичко.
- Наистина искам... - Джак продължи, все още смръщен над идеята да заговори за това. Имаше едно последно нещо, което Джеймс не знаеше- поне не и изцяло, поне не и напълно. Бяха засягали темата но в нея имаше толкова много скрито, че бе сякаш дори не бяха започвали. Трябваше, искаше му се. И въпреки всичко думите излизаха трудно, мъчно- и това бе наистина срамно, защото в момента говореше на своят най-близък приятел. Единственото същество, което го разбираше истински, което бе като част от него. Джак бе убеден, че ако му го отнемат ще е равносилно да му вземат въздуха, който поддържа живота в него, който го захранва и който постоянно трябва да омърсява прекарвайки го през тялото си. Сега му бе добре- в тази близост в която двамата се бяха излегнали един до друг и в която бе опрял тил върху гръдния кош на Джеймс. Беше хубаво.
- Искаш, не искаш... трябва да вземеш решение, приятелю. Не държа на него, знаеш, че не ми трябва. Ако все пак решиш обаче да ми подариш тази информация то знай, че...
- Да, да, ще я пазиш. Като всичко останало. - това бе стара тяхна заигравка, още от времето в което не се познаваха много добре. Всъщност по това време поведението им граничеше с почти обсесивен флирт, но тогава все още бе неясно какво точно се случва помежду им. Ха, дори сега можеше да бъде взето по друг начин с това, че бяха като стара женена двойка събрани на едно място... но все още имаше някакви граници и те не бяха направили и крачка извън тях. Не се бе налагало, така им бе добре и бе комфортно. В това като замисъл се криеше намека, че може и някой ден да имат нещо повече но това е мисъл, която все още не се е загнездила в съзнанията им. Беше по-правилно така, току виж не се появеше нужда да развалят вече изградените тухли от въображаемата им въздушна кула, тяхното приятелство. Джеймс се подсмихна на някакви си лично негови неща и за момент двамата потънаха в спокойно мълчание, заслушани в пращящият огън. Скоро щеше да се наложи да сложат нови трупчета, сегашните почти бяха превърнати в масивни въглени. Времето обаче бе на тяхна страна и течеше мудно, бавно. Стенният часовник се намираше зад тях и не го виждаха, часът дефакто не бе от никакво значение. Навън бе тъмно, значи или бе нощ или ранно утро. И двамата бяха нощни птици, сега бяха в разцвета на енергията си за денонощието си и съня бе много много далеч. Дори не смееше да им се покаже, наистина.
- Просто е трудно да говоря за това, за пръв път... имам нуждата да го споделя, да го изкарам от себе си. - Джак заговори отново, отпивайки глътка от питието си. Ледът в уискито му се бе стопил отдавна но вкусът не бе изцяло размит и блудкав. Все още бе правилно алкохолно и внасяше топлинка в тялото- добавете към нея тази от огъня и от тялото на Джеймс и ще е ясно, че Джак бе напълно защитен от студа като цяло. - Но очевидно..
- ... не можеш. - другият мъж се прозя убеден, че с това избързване и довършване на чуждото изречение ще му спести главоболието и ще го измъкне от кашата с признанията и споделянето.
- Не, исках да кажа, че е очевидно, че проблемите ми започват още от ранна детска възраст. - въпреки привидната сериозност на твърдението Джак се усмихна и сенките по лицето му отново се измениха. Той се извъртя лекичко, намествайки се малко по-удобно върху възглавничката, която представляваше Джеймс за него в момента. Открадна си едната му ръка и я обви собственически около торса си, другият не възрази и новонамерената удобна почти-интимност се зае да управлява с една особена удовлетвореност. Разговорът щеше да отнеме време, от онова същото бавнотечащо, което ги обхранваше в момента. Поне беше започнал, това бе нещо.
- Винаги съм я харесвал, знаеш ли? Тя бе като някакъв странен обект, цел, която не мога да постигна колкото и да се старая. Перфектна във всичко, което подхване; семейна гордост и на родителите ни и на всички останали роднини. - неговата сестра, Алая. На погребението й се бе запознал с мъжа в чиито обятия в момента частично беше. Само частично. Бяха първо приятели преди всичко останало. - Винаги съм й завиждал за това, винаги съм се стремял да я достигна, макар и за малко.
- Мразеше ли я заради това? - Джеймс направи кратко кръгоописващо движение около стомаха му, това създаде нова приятна топлинка и Джак усети как се отпуска още повече. Думите постепенно започваха да излизат от устата му свободно, гадното стомашно чувство си отиваше. И щеше съвсем да изчезне, беше убеден, само ако... само ако другият мъж продължеше с "масажа". Коремчето му създаваше проблеми от известно време, бе изкарал гадна язва и като дефект всеки път, като поемеше алкохол се появяваше глуха болка, която го правеше раздразнителен. Обикновенно се друсаше с хапове, заспиваше с котката върху опасната "зона" или сам правеше масажиращи движения; сега Джеймс се опитваше да го предразположи и да му създаде още приятни енергиини източници. Някъде под тях котаракът Капитан- чисто бял и на благородна котешка възраст- измяука и се покатери на дивана, намирайки си ново ложе в скута на Джак. Животното се сви на кравайче, очевидно също в очакване на "приказката".
- Малко. Бях на пет. Искаше ми се и аз да получавам същото внимание, да бъда център на толкова голям обществен интерес. Не ми стигаше, че родителите ни ни обичаха еднакво въпреки всичко, тогава не го осъзнавах.
- И то просто продължи?
- Да, но не много. Бях на петнадесет а тя тепърва щеше да празнува деветнайстия си рожден ден. Може би реално узрях, защото в един момент тя вече не бе обект на омраза. Само всичко останало, възхищението и прочее.
- Пубертетът те е отпуснал значи, макар и за малко. - на този коментар Джак сръга проявилият наглост приятел но това само изкара на яве... взаимният им смях. Имаше нещо истинно в твърдението, не можеше да се отрече, но все пак бе просташко прекъсване на иначе драматичните му слова. Джеймс успяваше да го разсея лесно от такива неща, с него всичко винаги се оказваше по-леко от колкото е всъщност и това го правеше поносима хапка.
- Млък. - мъжът се протегна към котката използваща го за легло и я погали зад ушите, много внимателно и ненатрапчиво. - Алая го приветства добре, тя винаги се държеше грижовно към мен и никога не ми е обръщала гръб ако съм в нужда.
Да, така беше. Алая не бе такава- жена здраво стъпила на двата си крака, наясно с това коя е и какво е мястото й в света. Всичкият талант с който бе надарена я подкрепяше, беше й помогнал да си изгради позиция сама, само посредством борба и държене на личните ценности. И странното бе, че хората се привличаха като намагнетизирани към нея, може би привлечени от искрената й и благородна душа. Да, именно тя... плод на толкова много грехове, а всъщност изцяло чиста и неопетнена. Ако не бе той вероятно щеше да остане такава, изцяло такава, а не разкъсана, каквато я бе оставил той. Алая...
- Винсънт. С него се започна, но не мога да излея цялата вина върху него. Колкото има и той дял, толкова имам и аз. - Джак затвори за момент очи, сърцето му бе забързало хода си и бе ясно, че другият ще го усети. Бяха толкова близо. - Винсънт, Норвегия. И тогава бе зима, бушуваше буря. Може би дори същата като сегашната, кой знае? Помня, че ми бе трудно да виждам през дебелите защитни скиорски очила- кучият му студ се пропиваше навсякъде и те лишаваше от всичко. Аля, моята Аля, беше щастлива. - сякаш можеше да забрави и това. Какви бяха годините им по това време? Джак бе на двадесет и пет, тя отиваше към двадесет и девет. И бе щастлива, за пръв път през живота си бе влюбена. Беше му говорила за плановете, които имаха двамата с Кай, сватбата, първото дете. Животът бе хубав, уверяваше го тя и това бе достатъчно. Джак се чувстваше щастлив покрай нея, беше заразно.
- Наистина се радвах за нея, Джеймс. Това щеше да е последната й мисия, последната задача, която щеше да изпълни за Агенцията. Знаеш ли, ако нещата бяха малко по-различни може би в момента дори нямаше да те познавам, защото нямаше да има погребение. Сигурно в момента щях да съм мрачен вуйчо, пропит но все пак доволен.
- Иска ли ти се?
- Малко. Понякога. Лошо ли е?
- Не. - Джеймс му се усмихна, отпивайки малко от своето питие. Беше искрен, макар и реално в момента да обсъждаха истинноста на реалност в която дори не се познаваха. - Продължавай.
- Всичко приключи толкова бързо.
Алая, неговата сестра. Дете гении, страхотен талант. Семейството им от край време бе имало особена кръвна линия, особени наследствени умения. Магията в нейната дълбока същина опираща чак до човешката душа бе забраненото познание с което се раждаха- нещо, различаващо се коренно от всичко, което обикновенните магьосници и заклинатели изучаваха. Да променяш самата същина на нещата, да лекуваш вътрешното, да цериш неизцеримото... много, много възможности. Всеки индивид имаше различна разпростряна над житейският си път. От части бе противоречащо си проклятие- и благодат и ужасно наказание. Неговата сестра винаги бе можела да открива разни неща, да използва собствената си странна и чиста душа за да ги лекува и за мнозина тя бе като светлина в непрогледен мрак. Златиста, топла, всеобхватна... Алая. Не беше тайна, че по този свят бродеха мнозина, които съдбата бе лишила от всичко. Душите им загниваха, превръщаха се в нещо чудовищно и то ги обсебваше изменяйки изцяло човешката им същност. Те се превръщаха в чудовища а тя имаше лек- пречистваше ги, носеше им нужния и желан покой. Смъртта ги приемаше и душите им най-после възвръщаха някаква цялост; това бе преди да отидат там, където реално им бе мястото. Дали ставаше въпрос за някакъв Рай или енергиен поток част от всичко... Джак не знаеше. Мястото бе отредено за всички запазили душите си непокътнати и ненаранени. Схващате ли важността на ситуацията? И той и Алая по това време бяха част от организация, която наричаха Агенцията. Тя боравеше с хора, имащи сходни с техните умения и ги напътстваше в задачи, поставящи си за цел да поправят нарушен баланс. Беше важно, наистина важно. Сестра му бе с висок чин, от скоро капитан а той бе нейн пряко подчинен й лейтенант. Собствените му умения клоняха към забранените изкуства в семейството, Джак можеше да приковава душата на нещо някъде, да го държи против волята му и терена на който е заключена да е перфектен образец за изкуствена вещ, нещо, което не може да бъде унищожено. Това бе близко до ученията на некромантиката, сфера от магията строго забранена, и дори създаването на изкуствени човешки същества (идващо като примес от алхимията)- хомунклуси. Сам не вярваше на силите си и се стараеше да не ги използва.
- Но ги използвах. - Джак се бе вглъбил в мислите си и реално бе изпуснал малко от хода на историята. Вече бе малко съмнително на кого точно говори- дали е на Джеймс, както трябваше да е, или пък води дебат със себе си, както много пъти до сега. Каквото и да беше поне щеше да доведе до някъде, нали? - Използвах силите си. Всичко стана прекалено бързо. Бяхме се разделили на групи: аз и Лео, наш братовчед, се насочихме към подземните тунели и шахти; Алая, Винсънт, Близнаците и Мая бяха останали на патрул. Минаваше добре, нямаше реална опасност и мисията щеше да е лека. Внезапно, като неочакван удар изотзад, загубих равновесие и нещо се опита да ме докосне, да направи контакт с душата ми. Винсънт бе изгубил контрол. - Джеймс знаеше за него, беше наясно с тъжната му наситена с горчилка история. Горкото същество бе странна мутация на онези сенки, в които се превръщаха загнилите души. Той имаше две крайности- една, в която е напълно човек и дори не подозира за случващото се и втора, която е нещо като отчаян вик на цялото му съществуване, демонично обсебване плод на нежеланието да приеме личните си страхове. Винсънт се страхуваше да умре, да потъне в онова обезличаващо всички райско кътче за душите. Той не искаше да изчезне така, да престане да бъде себе си и желанието му бе толкова силно, че просто изменяше истинноста на всеобщия баланс. Това бе аномалия- силна, опасна. Застрашаваше всичко и първоначално най-големият й плюс бе нейна най-голяма горчилка... никой дори не подозираше за това, беше като змия криеща се в нежна пазва. По някаква причина това се бе събудило точно в онзи момент, точно тогава душата му бе мутирала и алчно достигнала всички заобикалящи я. Беше ги убил без дори да покаже някакъв самоконтрол- тук версиите за самата случка бяха много и дори Джак не знаеше изцяло какво точно е станало. Мая и Близнаците бяха загинали на място- катаната на Винсънт ги бе посякла безмислостно, душите им се бяха понесли в онова небитие от което връщане нямаше. Алая също, за нея важеше същото но...
Джак усети как сърцето го бе свило, отново, и то след толкова време. Несъзнателно бе хванал чуждата ръка поставена на стомаха му и я бе стиснал търсейки някаква подкрепа. На допира му бе отвърнато с допир, същата приложена сила. Джеймс разбираше. Дори и много от думите да не излизаха като реални такива той разбираше и играеше единствената роля, която имаше значение. Просто беше там, просто отвръщаше и се опитваше да предложи някаква утеха, макар и приятелят му реално да нямаше нужда от нея. Волята му бе силна- бе преодолял срива, бе преодолял депресията. Беше се преборил сам но спомените все още му причиняваха някаква особена меланхолична болка- това не бе лошо, намираше се в рамките на нормалното.
- Използвах ги, Джеймс. Използвах силите си. Превърнах последното й дихание в проклятие- разкъсах душата й и я запечатах обратно в тялото. Собствената ми сестра... която не можех да оставя да си отиде, чувствата, които се превърнаха в слабост. - Беше станало толкова лесно. Бяха пренесли окървавеното й тяло в пещерите, бяха я положили на древния олтар, който всъщност бе част от разследването. С Лео бяха сключили ръце над нея, въпреки очевидното нежелание на другия, и заедно бяха отворили спиритичните си канали, които изцяло се бяха задействали в полза на Джак. Нататък реално не помнеше- беше реагирал инстинктиво и в спомените му реално имаше огромно петно. Губеше му се всичко до внезапната експлозия на енергия, която го бе изхвърлила назад; факлите бяха загаснали и в мрака се бе надигнало... нещото, което някога бе негова сестра. Алая бе запазила съзнанието си, но това не бе тя, нямаше и да бъде. Всичко бе изместено от желанието да отмъсти- именно жаждата за отмъщение я бе запазила в тези няколко мига в които живота й бавно се бе изплъзвал измежду пръстите.
Очите й бяха стъклени и с ириси оцветени в жълто. Липсваха топлите зелени и кафяви нотки, които преди ги бяха красили и емоционалния заряд излъчван на заден фон. Съществуваше само апатична безчувственост, незаинтересована от нищо друго. Емоции повече не прорязаха красивото й лице, от този миг до последния нямаше нито една. Дали бе по нейно желание или Джак не й бе позволил проваляйки някакъв елемент от заключването и ритуала не бе ясно; тази липса на чувства и тези черни вени, които от време на време ясно прорязваха мъртвешката й кожа бяха плашещи. Помнеше, когато Кай бе поискал да я види, месец по-късно.
- Той се отрече от нея. Беше я обичал, смяташе я за нещо ценно и важно. - Кай бе наговорил много неща, беше я нарекъл чудовище. Отричайки всичко, което някога е имал с нея, той се отрече и от нея. Чудовище, изверг, грешка... Джак бе виновен за това, проявената слабост бе негова и бе объркал всичко с нея. Алая не бе показала нищо, но той знаеше, че в нея има достатъчно, че да схване значението на всичко казано от някогашната й любов. Сигурно болеше, много. - А после просто се опита да я убие, лишил всякаква логика от власт върху себе си.
- Искал е да помогне. - Джеймс го прекъсна тихо, мелодично, променяйки начина, по който ръцете им се докосваха. Пръстите се сплетоха внимателно, почти несигурни в това, което правеха. - Както ти не си могъл да я оставиш да си тръгне така той не е искал да я гледа по такъв начин.
- Можеше да постъпи като всички останали, можеше да не става предател по тази причина.
- И твоите действа не са били невинни и правилни.
Джак замълча за момент, връщайки се обратно тогава, било то и само по спомени. Винсънт бе заблудил всички, че Алая е виновна за инцидента и той едва-едва се е измъкнал- по това време спомените му наистина се бяха изкривили така, че това му се струваше логично и реално като събитие. Бяха доказали лъжата от раз, бяха го разобличили и някъде в цялата каша временно му бяха опростили сторения с душата й грях. Агенцията бе позволила на Алая да остане да съществува докато проблема не е приключен; след това трябваше да развали печата и да освободи разкъсаното парченце, което бе останало от най-ценното, ядрото, нея. Някъде по това време Кай бе хвърлил своите карти на масата, избирайки да застане на страната на Винсънт и по този начин да се обяви за враг. И неговата смърт щеше да тежи на плещите на Джак.
- Чел си тази документация, нали? - беше заварил Джеймс в кабинета си една нощ. Надвесен над свръхсекретни документи, потънал изцяло в тях и дори незабелязал присъствието му. Беше много късно, дори и за техните стандарти, и Джак дори не бе имал силата да започне караница. Намирайки си местенце до него също се бе зачел, макар и съдържанието на всеки един лист да му бе подробно известно. Дори и сега ясно си спомняше как погледът му блуждаещо се бе плъзгал от дума на дума. Бяха минали часове, слънцето лениво се бе показало от хоризонта и някъде там времето просто бе спряло временно, вкарвайки го в непрогледен мрак изпълнен със странни създания. Беше сънувал някакви странни неща а при събуждането си много по-късно се бе намерил завит с меко вълнено одеало заспал на същото това бюро. Джеймс го нямаше никъде, но му бе оставил извинителна бележка- и за любопитството и за това, че се е наложило да си тръгне.
- Да. - другият мъж потвърди простичко, тихичко. - Самозащита?
- Нямах друг избор, беше или аз или той. Исках да го раня, това и направих. Той беше този, който избра да направи крачката назад. - Понякога все още имаше кошмари, в които ясно виждаше случката, отново и отново. Собствените му треперещи и кървави ръце, с тях бе затискал до преди мигове отворената и бълваща червена течност рана ниско на стомаха му. Те държаха пистолет, току що бяха стреляли с него и куршума бе ударил чуждата плът пробивайки я под свое усмотрение. Нищо смъртоностно, парченцето метал бе пронизало чуждото рамо. Собствената му рана бе по-опасна, но в случая той бе въоръжен а Кай не. С презрение мъжът бе избрал смъртта в лицето на крачка от ръба и Джак не бе успял да стигне навреме и да го хване. В кошмарите си винаги го гледаше как пада, как среща паважа. Напоследък бе сънувал как пада с него, как го въвличат в опасната игра на "смени хоризонта" и това го караше да се буди с вик, облян от горе до долу в пот. Джеймс му бе помогнал да си намери силни приспивателни с които да се лиши от сънища но те бяха свършили; беше ги изпил за прекалено кратко време и сега се страхуваше да поиска още. Приятелят му не би го съдил, не, но Джак щеше да има напомняне, че не е съвсем стабилен. Нещо, което се опитваше да превъзмогне. Нещо, което въпреки всичко го следваше като сянка по петите.
- Как приключи всичко?
- Две години по-късно със смъртта на Винсънт. - войната бе приключила внезапно, но и двете страни бяха дали много жертви. Изменникът бе взел на своя страна огромна колекция от същества с изгнили души, множеството сражения бяха и на живот и на смърт и като цяло на видово оцеляване. Алая бе успяла да наложи своето отмъщение в крайна сметка, леко, просто и без да слуша молбите му за проява на милост. Той не бе проявил, защо трябваше тя да го прави? След това Агенцията бе изискала изпълнение на обещанието. - Върнахме се обратно в пещерите. Развалих печата. Разкъсаното парче душа се понесе там, където трябваше да е преди много време. Организирахме погребение за телесната обвивка. Запознах се с теб.
- Не те бива да завършваш истории. - Джеймс се засмя и главата му се оттегли назад, подпирайки се на рамката на дивана. Огънят бе намалял, пукането му едва се долавяше и явно никой нямаше желанието да сложи нови цепеници. Двамата бяха започнали да се унасят леко, може би тайно взимайки пример от Капитан.
- Знам. Историята просто още не е стигнала до край.
- Главната героиня е мъртва, всички лоши са мъртви. Главният герой е свободен, макар и леко терзан от съвест и спомени. Какво повече?
- Главният герой се запознава с един идиот, който очевидно има намерението да не го остави да води тъжно и напоено със самосъжаление съществуване. - Джак се размърда колкото игриво да бодне въпросната особа, на лицето му бе плъзнала жизнерадостна усмивка. Джеймс се разсмя, надигайки лекичко глава. Очевидно и той бе намесен в историята, в тази странна приказка, и не му позволяваха да се измъкне без да получи минимални заслуги.
- Ние, идиотите, сме странна и адски нахална порода, не мислиш ли?
~ ~ ~
avatar
Джак Василий Баскервил

Вид: : Маг//Некромансър.
Име: : Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.
Възраст: : 28.
Брой мнения : 108
Join date : 06.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.

Писане by Robbin. on Вто Дек 06, 2011 4:48 pm

Одобрен.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.

Писане by Седрик Файърнайт on Вто Дек 06, 2011 7:47 pm

Понеже за този герой не може да се каже просто 'одобрен', трябва да вмъкна че е абсолютно очарователен, прекрасен, неотразим и е изключително попадение <3 Ох, обичам го, вече го искам за Джеймс, не мога да чакам до Коледа xD

Перфектен!
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Джак Лайънъл Василий фон Баскервил.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите