Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Преди шест месеца, Лайпциг

Предишната тема Следващата тема Go down

Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Неро on Сря Дек 07, 2011 9:47 pm

В момента в който бе отворил очи го бе ударила странна реализация- нямаше никаква представа къде е, как по дяволите е свършил на това място и още куп въпроси, които доста странно нагарчаха на връхчето на езика му. И това не бе всичко- чувстваше се като сгазен от огромен тежкотоварен превозен елемент и всяка една фибра в тялото му агонизираше по свой собствен начин. Спомени... точно сега му трябваха спомени и нищо друго; те щяха да легнат добре в лепкавата каша, която в момента представляваше мислите му и да дадат някакъв правилен старт на деня. За Неро денонощието започваше в мига в който отвореше очи и следователно свършваше щом ги затвореше за да заспи или каквато там бе съдбата му в края на деня. Често бе различна, така че той се стараеше да не й свиква особено много. Богове, които и да бяха сега наблюдаващи го, наистина бе сложно да задържи клепачите си отворени. Първо, зрението му бе изключително размазано и второ, проклетите неща му тежаха и се опитваха да се върнат към изходна позиция. Колко бе прекалил предната нощ и с какво точно? Не че се оплакваше, но в момента се чувстваше като пълен гъз и никак не му допадаше. Като за начало искаше да се надигне и да има достатъчно функциониращо зрение за да.. ами, за да изучи къде се намира точно. Единствените звуци, които долавяше бяха доста объркващи и от всякъде- от някъде дънеше телевизор, разпознаваше гласа на известен водещ но това не му говореше нищо; можеха да са съседите. В добавка се чуваха размествания на тела, дишане и странно барабанене, което Неро имаше чувството, че идва някъде отвън. Може би валеше? Осветлението бе доста сумрачно, можеше да предполага такива неща но сауната, която представляваше стаята не му позволяваше да измерва нивата на влага. Сигурно се заблуждаваше.
Един по един, различните нерви в тялото му се подчиниха на енергийното му поле и като стари батерии започнаха да се пълнят, което няколко минути по-късно доведе до изправяне в седнало положение. Кръстът му изпука но и не само, още няколко ставни връзки последваха примера и за момент Неро се почувства като стара развалина. Вярно, влизаше и в двете определения но самочувствието му ги намираше като нещо негативно и дефакто не можеше дори да си мечтае да ги признае официално. Поне едно нещо излезе от цялата ситуация- хоризонтът му се промени и много неща оцветиха кръгозора му с пълзяща информация. Първо, намираше се на огромна маса, кръгла, и дрехите му липсваха. Второ, не бяха само неговите. Цялото помещение, отвратително квадратно така както "ложето" му бе в перфектна окръжност, имаше мнозина резиденти и нито един от тях не изглеждаше познат на Неро. Съмняваше се, че и с дрехи би ги познал.
Ясно, беше една от онези утрини. Събуждаш се и всичко те настига но ти пак се правиш, че не го познаваш и не те интересува. Класика. Колко ли наистина бе прекалил предната нощ? Демонът вдигна ръка и разроши черната си коса, която бе в прическа, която не помнеше. Кичурчетата бяха подрязани на равна линия и едва стигаха до края на врата му. Нещото бе рошаво и бухнало от всякъде, на места имаше лепкави елементи и той наистина се надяваше те да са сметана или някаква друга хранителна течност... в бяло. Богове.. поне беше ли се забавлявал? И това не помнеше, всичко се губеше мащабно. И ако това не бе достатъчно то тогава го имаше зараждащото се главоболие- то в момента бе малка пулсираща в него топлинка, която скоро щеше да обхване целият му череп и от там насетне щеше да е грозно. Колкото и чужди да бяха пръстите му в момента Неро се опита да преодолее усещането, че просто ги няма за да възпроизведе щракане. Не че имаше нужда от него, не, просто бе странен навик и понеже изглеждаше готино го използваше често- щракайки той предизвикваше силите си да се размърдат и да му послужат както иска. Разчитайки на изтощението те се забавиха, но промяната все пак настъпи и долната част на тялото му се обзаведе със свободно падащи шалвари. Така де, почти не бяха дреха и се водеха къде-къде по-добре от това да се разхожда гол. Не, не беше свенлив, всичко опираше до намеци.
Сега бе ред на проучването; трябваше да разбере къде се намира. Смътно всичко му изглеждаше познато, но не искаше да прибързва след като не бе изцяло на себе си в момента. Задвижвайки налятите като с олово крака той се придвижи напред но координацията не му се отдаде и то по чужда вина- нещо бе спряло правилната му походка и довела до грандиозно стоварване по лице на земята. Падането се бе случило прекалено бързо. Всичко се бе случило прекалено бързо. Неро се надигна... колкото да осъзнае отново някакви неща- богове, това му ставаше нещо като странно проклятие. Беше се спънал в три тела- две женски обвили се около едно мъжко и в момента лежеше напреки върху тях. Ако бяха живи... това щеше да ги събуди със сигурност а подобен ефект не бе търсен в момента.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Седрик Файърнайт on Нед Дек 18, 2011 10:48 pm

Сънуваше птички и пчелички. Изненадващо розови и много дъгисти, особено приятни и малко логични. Очевидно бе, че не точно малкото спомени, които имаше от изминалата вечер, оказваха влияние върху замъгленото му от всички приети вещества съзнание, карайки го да си представя неща, които и най-смелата кукла Барби не би. Но бе факт, че сега пред главата му летеше особена пухкава пчела, облякла риза на цветя и сини шорти, с огромни, цветни, диско очила и нагла физиономия. Какво трябваше да означава това? Въобще имаше ли някакъв смисъл във всичко това, което се разиграваше пред затворените очи на Седрик? Всичко изглеждаше толкова безсмислено, че чак на моменти реално. Все пак чаровникът можеше да протегне ръка и да усети жилото на това съмнително животно върху и без това подутия си показалец. И щеше да го направи, ако погледът му не се бе разсеял от някакво митично създание - прекалено красиво и крехко, за да може да бъде описано, което стоеше на метри от него, обвито в халат от прозрачна коприна, махайки примамливо с ръка. Косите й се развяваха във всички посоки - огнени, ярки, отразяващи слънчевата светлина като оледало, допълнително допринасящи за приказното излъчване на прелестното създание. Сед усещаше същия този вятър да се удря в собственото му тяло, създавайки някаква илюзия за цялост между него и индивида от женски пол, който все така приканващо го събличаше с поглед и хапеше долната си устна.
- Феликс... - гласът й бе като мед. Разля се навсякъде около него като самодивска песен, карайки кожата му да настръхне. Някакво особено чувство му подсказваше, че това което се кани да направи в момента не е правилно, че може би е добре поставен капан, но друго чувство му нашепваше, че това е просто сън и че чаровникът трябва да се възползва от това, което му е дадено, преди да стане прекалено късно и девойката да се разпръсне като прах около него, избледнявайки, връщайки се пак в Страната на Сънищата. -Насам, Феликс, побързай. - гласът й все повече започваше да звучи като ехо, карайки Сед да си мисли, че тя се отдалечава. Не можеше да й го позволи, не и преди да докосне бледата й, почти прозрачна кожа и не се убеди, че това наистина е сън. Освен това го наричаше с второто му име, никой не го правеше, но от нейните алени, греховни устни звучеше толкова сладко, че чаровникът можеше да се разтопи всеки момент. И вероято щеше да го направи ако задействаше въображението си, но какво точно щеше да спечели от това?
Седрик направи няколко крачки, но те бяха прекалено бавни на фона на всичко, което като че ли се променяше пред очите му. Прелестната, приказна обстановка, която никога не му бе допадала, се свличаше като боя, като декор около него, разкривайки все повече от друг свят, който Сед мислено създаваше. Виждаше червено, но не можеше да разбере какво точно се случва. Непознатата красавица започна да изчезва, да се стопява в новосъздадената обстановка и когато чернокоското понечи да извика след нея. Протегна ръка напред, но в същия момент нещо се стовари от него и той подскочи. Имаше чувството, че пада, но се приземи в собственото си тяло, рязко отваряйки очи.
Първото нещо, което видя бе пода. Можеше да усети миризмата на дърво, която толкова много ненавиждаше, можеше да види крайчеца на собствената си блуза и кичур коса, който определено не бе негов. Опита се да си избистри образите, за да разсъждава малко по-трезво, задавайки си онзи въпрос, който много от нас се питат, когато се събудят след нещо подобно - Сънувах ли? Къде съм? Тежестта, която усещаше върху част от задните си части и кръста обаче го караше да се замисли, че вече е буден. Опита се да извика минималните си спомени от снощи, но единственото, което успя да си докара бе главоболие.
- Какво по... - опита се да се преобърне пред човека, който ги бе затиснал и с изненада останови, че момичето не е само едно - бяха две. Красиви и спящи, нищо неподозиращи, очевидно неусещащи това, което се случваше около тях.
Можете да си представите изненаданата физиономия, която се появи върху лицето на Седрик, когато замъглените му от съня, натежали очи засякоха мъжки обект на хоризонта - върху него. Точно толкова сънен, колкото бе Сед. Познаваше ли го? Може би се бяха запознали, кой знаеше... Феликс не бе от мъжете, които помнеха много след злоупотреба с алкохол.
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Неро on Пон Дек 19, 2011 10:08 pm

- Да му го набутам там, където дори сам не би бръкнал от любопитство дано! - демонът изпсува това, леко притеснително и лишено от стандартна простота на обидата и се понесе към малко по-комерсиални цинизми които отекнаха доста своеволно в помещението. Нямаше никакъв контрол над силата и чистотата на гласа си и всички думи бяха излезли като трудноразбираемо мрънкане съпроводено с една доста особена дрезгавина. Хм, гърлото си усещаше наистина особено, едновременно изцяло сухо и в същото време странно лепкаво. Спомените му се опитаха да се раздвижи връщайки го към малко по-стандартни познания с цел археологическа разкопка- понеже често прекаляваше със всичко забранено Неро имаше нещо като виртуална архивна станция в главата си в която складираше.. усещания. Спомагаха му да се ориентира в утрините като тази в която не помнеше абсолютно нищо и тялото му действаше много странно. Явно обаче все още му бе рано за да започне с проучванията защото главата само го заболя по-силно от лекия опит и това го накара да се откаже от всички по-нататъшни опити поне за определен период от време. Някой наистина се опитваше да пробие дупка в главата му с помоща на гигантска отверка въртяна бавно около остта си. Повръщаше му се, до толкова бе гадно и силно, но ако сега се предадеше в името на изпразването на стомах нямаше да стигне до никъде. Досещаше се, че е прекалил предимно с наркотиците и ако сега започнеше да драйфа вътрешностите му щяха да напират да излезнат под формата на кървава каша; докарваше се до състояния в която тялото му се саморазрушаваше от приема на токсини и междухимичните реакции рушаха структурата на въображаемите му органи. Общо взето бе просто- първо друсаше, много, всякак, докато безсмъртието му се окажеше възпрепятствано от абсолютно всичко и следващите няколко дни се откарваха в нечии ъгъл, и пълна нечистотия. Първо идваха кръвоизливите, вътрешни, след това те преминаваха към фаза в която им се искаше да видят малко свят- и кой ги спираше, Неро по това време винаги бе прекалено натровен за да може да съзнава че притежава тяло; щом обаче дойдеше в някакво съзнание и фаза в която да съзнава, че се дави в собствената си кръв идваше и повръщането на собствените му смлени органи. По време на този процес губеше редовно съзнание, дори символично умираше за около час-два и после всичко се повтаряше. Щом изкараше всичко, а под всичко наистина говорим за всичко, следваха няколко дни на почивка в която просто фотосинтезираше. Просто, семпло. Тялото му се изграждаше наново и демонът се събуждаше като феникс от пепелта си отворен към нови приключения. Именно тук ставаше цикъл от поведение- той никога не си взимаше поука след подобна физическа драма и отново и отново правеше същите грешки. Сега не знаеше дали е минал границата в която да започне да се саморазрушава и честно казано не искаше да знае. Просто щеше да си намери местенце в което да се срине и да изгуби отново съзнание. Поради смяната на хоризонт, отново, всичко му се бе разместило и внезапно го удари вълна на брутално подла имитация на морска болест. Зави му се свят, стана му лошо и като знак не бе хубаво. Искаше да си легне а реално вече го правеше, макар и напреки върху някакви буцести тела. Дори не ги усещаше, което намаляваше драстично удоволствието да събуди така индивидите и да се чувства като на подвижна възглавничка. В крайна сметка само едната персона се бе впечатлила от това падане и бе реагирала; Неро се опита да фокусира малко по-добре но не му се отдаде след като бе забол глава в чужда гръд на която й трябваше сутиен. Жената миришеше приятно, остатъчно на ликьор и разврат, но това в момента не го впечатли нито инч. С нова доза мрънкане и цинични фрази демонът се опита да се надигне на отслабените си крайници и да размести тяло така, че скоро да стигне до някаква позиция в която да е прав и далеч от тук. Какво реално получи? Треперещите му ръце в момента бяха от двете страни на главата на непознатият мъж, който бе събудил. Рошавата черна коса на Неро бе паднала от двете страни на лицето му скривайки го в сянка; въпреки всичко обаче Седрик можеше да го види ясно и над него демона се мусеше очевидно правейки опит да фокусира. Беше се изместил така, че да е на колене и реално само едната му ръка бе нужна за да балансира на това място на което се намираше в момента. Неро изтегли другата, лявата и внезапно побутна бузата на Феликс, боцвайки го с пръст сякаш е някакъв странен полезноизкопаем индивид. Проверяваха реалното му съществуване в момента, не друго. Демонът имаше съмнения и се опитваше да ги разсее; не му трябваха след като така и така му бе трудно да фокусира въпросната персона. Не отричаше обаче, че до колкото можеше да се ориентира му харесваше какво вижда по-долу.Ако го виждаше. Наистина ли имаше мъж под него или още бе брутално друсан?
- Дано да съм спал с теб снощи. - мрънкането отекна като молба и просто така Неро се надигна с особен трепет в колената, опитвайки се да запази за сетен път някакво равновесие. Той моментално забрави за Седрик и се насочи към изхода на помещението успешно избягвайки нови спънки. Тялото му прие с благодарност упората предложена от една приятелски настроена стена и с някакво трагично целенасочие шейпшифтъра се плъзна апатично напред и нахлу в малко коридорче. Не, не, не му трябваше то, искаше друго... странно, но се ориентираше и знаеше къде да намери малкото кътче спокойствие. То го чакаше на метър в ляво, в друго помещение. Празно откъм хора, то съдържаше само една единствена мебел- огромен матрак с няколко възглавници и дебели завивки. Това бе неговото легло, осъзна Неро и внезапно целият апартамент му се стори малко по-приветлив. Да, собственият му дом, как можеше да забрави? Стана му смешно и това не остана тайна- той избухна в смях, дрезгав и изтерзан но все пак с щастлива нотка в себе си. Богове, ето на това му се викаше купон.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Седрик Файърнайт on Пет Дек 30, 2011 12:00 am

Имаше нужда от малко време, за да успее да осмисли абсолютно всичко, което се бе случило току-що. Чувстваше се прекалено изтощен, за да заповядва на тялото си каквото и да било, за това просото си позволяваше да се разпорежда с ума си. Разбира се, след като установи, че дори и паметта му не иска да го слуша, Сед се отказа и отчаяно заби глава в собствените си ръце, скръстени пред него. Очевидно малката им среща с Неро не бе обезпокоила ни-най-малко спещите госпожици, които продължаваха да лежат на студения под - неподвижни и друсани почти колкото момчетата. От това, чаровникът можеше да си прави изводите, че е било достатъчно луд купон и се надяваше да е завършил добре. От това, което виждаше можеше да се каже, че е доволен, но щеше да е истински щастлив ако можеше да отговори на въпроса (или по-скоро звучното изказане на мислите) на Неро. Дали бе спал с него? Не помнеше. Но беше много вероятно. От това, което виждаше в момента - дрехите му ги нямаше, така че по всяка вероятност бе започнал да се съблича от друго място. Успя да намери само вратовръзката си, което бе странно, защото бе почти сигурен, че я е напъхал във вътрешния джоб на сакото си, точно след като излезе от дома си. Е, поне напредъкът бе малък.
Файърнайт понечи да се изправи тромаво, но единственото нещо, което постигна бе да се отпусне на колена с цялата си тежест върху гърба на едно от момичетата. Ако то не бе изпищяло като заколено, подскачайки в съня си, точно както него преди малко, Сед щеше да се притесни, че девойките наистина се мъртви. Но очевидно не бяха. Точка за тях. И след като успя да го установи, мъжът продължи с жалките си опити да се задържи върху кашкавалените си крака, чувствайки се като току-що прохождащо бебе. Може би преди време, когато все още не е знаел какво се случва с него, това му се е струвало доста по-лесно, но сега, когато ходенето бе основна функция, която чаровникът спазваше, му се виждаше особено неприятно да не може да я изпълнява. Особено след като стомахът му се бунтуваше, опитвайки се да изкара абсолютно всичко, което Седрик бе погълнал миналата нощ - всички вещества, които нямаше представа какви са и откъде бяха дошли И колкото повече стоеше буден, толкова повече неща започваха да навлизат в изтрезняващата му глава - откъснати картини, като че ли от стар, черно-бял филм, в който той не е бил герой, а само е гледал отстрани. Виждаше непознатият мъж, който го бе събудил, виждаше и девойките - достатъчно надрусани, за да не знаят къде се намират, но безпроблемно да свалят малкият кат дрехи от себе си. Всички тези картини се сменяха като светлини в дискотека, пресвятквайки пред очите му, възвръщайки главоболието му.
Без да се извини за причиненото неудобство (или по-скоро стресиращо събуждане), Файърнайт се отдръпна в страни, вече сигурен, че ако трябва, ще се предвижи на четири крака, но ще стигне до тоалетната, където да повърне на спокойствие всичко онова, което сега го караше да се чувства като преял дракон. И докато бавно се влачеше към така мечтаното помещение, редувайки се да се подпира и с двете ръце, отблъсквайки се ту от едната стена, ту от другата, Сед бавно започна да възвръща уменията си да се движи в права линия. Първоначално краката му се огъваха и си препречваха пътя, но в последствие успяваше да се задържи прав, без да се рита сам. Разбира се, в момента, в който съзря полу-отворената врата на банята ( и слава Богу за това!), чаровникът падна на колене, оставяйки на болката от удара да премине през капачките, та чак до мозъка му и изкара почти мигновено абсолютно всичко, което му тежеше. Трябваше му известно време, в което да се окопити, да се върне обратно към реалността и да успокои дишането си. Световъртежът бавно започваше да изчезва, но гърлото му започваше да изсъхва все повече, докато Седрик се опитваше да му върне влажността, плъзгайки изтръпналия си език по небцето и бузите. Не се получаваше, защото дразненето ставаше още по-силно и като че ли върхът на мускулестия орган в устата му, залепваше за повърхността на зъбите му. Подкрепяйки се за тоалетната чиния, местейки ръката си последователно от нея, на стената и най-накрая върху мраморната мивка, той се придвижваше бавно към нея. Погледна мъжът, който го гледаше от огледалото и с изненада установи колко отчаян изглежда. Под очите му стояха дълбоки, черни сенки, които определено отнемаха от хубостта му. Жълто-зеленият цвят на лицето му не бе от най-желаните, а треперещите му крайници започваха да го дразнят.
Седрик се наведе над мивката, оставяйки на студената вода да облее косата и врата му, надявайки се че това ще му помогне да се ободри. Единственото, което постигна с това бе нова цицина, която получи след като подскочи инстинктивно заради студа, залял и сковал тялото му. Отметна глава почти мигновено и безброй малки капчици се разпръснаха в страни от него, блъскайки се в кристалната повърхност на огледалото. Напълни устата си с вода, надявайки се тя да отмие отвратителния вкус и сухото усещане и не след дълго намаза показалеца си с паста за зъби, за да възвърне поне малка част от свежестта си. Каква ли бе следващата спирка? Ами, разбира се, че издирване на дрехите му. Тръгна, абсолютно гол, преметнал полу-мократа вратовръзка през врата си, оставяйки я да се удря в гърдите му и се спря пред врата на спалнята. Неро лежеше на леглото и изглеждаше почти толкова мъртъв, колкото Седрик. Очевидно купонът се отразяваше достатъчно добре и на двамата. Без да се притеснява от голотата си, мъжът се приближи, мислейки си че трябва да провери дали непознатият е жив, като междувременно с това измъква боксерките си изпод тялото му, лежащо в разбърканите завивки.
- Жив ли си? - върху лицето му премина многозначителна усмивка, когато уж инцидентно очите му обходиха голото му до кръста тяло, спирайки се върху задните части. Попринцип чаровникът отричаше ожесточено лекото си влечение към мъжки тела, но в този случай усещаше, че няма защо да го прави. Така че просто си позволи няколкото секунди взиране в непознатия. Приближи се с няколко крачки, все още олюлявайки се, когато краката му се увиха в нечии панталони - нормално черни, за да не знае чии са - и се стовари с трясък (гръм не се чу) до почти безжизненото тяло. Дали неговият смях чернокоското бе чул преди малко? Защото ако, да, това бе добър знак. Е, успя да разбуди или поне да върне обратно в съзнание непознатия, който лениво извърна глава към него.
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Неро on Нед Яну 01, 2012 1:15 am

Веднага щом се бе добрал до спалнята си Неро бе потърсил утеха в малкото комфорт, което можеше да бъде предложен на тялото му от страна на сравнително загриженият му матрак. Бе паднал напреко на него с цялата си тежест, но дори глухо неудобство не бе отекнало през всичкото изтощение. Колкото повече разсъждаваше над това, толкова повече смяташе, че предната нощ го е газило нещо, най-вероятно тир. Всичко в него се бунтуваше и ясно намекваше, че скоро ще е време за една от онези кризи. Прекалено изтощен бе за да се бори с мислите за това точно сега и след като бе намерил някакво местенце в което да се сгуши, щеше да се възползва максимално. Просто искаше да заспи, просто искаше да забрави и какво по-хубаво от това реално да го направи? Не смяташе да играе на колелото на късмета и благодарение на услужлива помощ знаеше зад коя магическа врата се крие най-необходимото му. Да изгуби съзнание сега би значело много неща, но основното все пак щеше да се базира върху наличието на отлагане на... всичко. Веднага щом се събуди щеше да се заеме отново с него и току виж тогава има спомени, малко повече и като цяло някакви, от предната нощ и как точно се е размазал. Какво количество бе изпил? Помнеше само първата си доза "Блъди Мери" и от там насетне можеше да бе имало всичко. Какво количество бе издрусал? Две магистралки като за начало, те бяха за да се вдъхнови да започне да пие. От там насетне... хм. И последно, с колко души бе спал? Надяваше се някой от тях да не цъфне с потомството му, поредното, след девет месеца, защото внезапно се е оказало, че е от католическата църква и абортите са, нали, забранени. Тайничко му се искаше да се е държал предимно към мъжки индивиди за да си спести главоболията; тайно се надяваше всъщност да се е позабавлявал с онзи младеж върху който се бе приземил. Реално ли бе възкликнал, че му се иска да е спал с него в лицето му? На това му се викаше нелепо събуждане след дива нощ. Поне не го бе излъгал, но в момента не разполагаше с капацитетите да провери за какво точно става въпрос в цялата ситуация. До седмица щеше да има информация за почти всичко случило се на купона и това бе някаква почти гаранция. Да си информационен брокер си има своите предимства в почти всички аспекти от стандартното ежедневие.
Съзнанието му бе почнало да се изплъзва лекичко от обичайното му място и ленноста го бе нападнала в мащаби тройни на предишните. Бавно бе започнал да се понася към страната на сънищата и то без никакво съжаление; кармата обаче имаше други планове за него. За да наруши кроткото му състояние на пълен покой му бо докарала компания и с тупване чуждо тяло се бе наместило до неговото. Не се докосваха, но това лесно можеше да се поправи. И двамата сега лежаха по гръб и ги деляха милиметри- глава от глава, рамо от рамо, длан от длан. Беше достатъчно провокатично за да може Неро на усети чуждата топлинка да се умесва с неговата естествена такава. Усещането бе гъделичкащо, но странно приятно. Не можеше да го обясни съвсем но му допадаше. Можеше да бъде толкова повече а реално не бе и това като че ли задоволяваше всичките му желания в момента. За награда той извъртя глава така, че да е в посока на своя дразнител и очите му с мъка се отвориха. За миг бе трудно да фокусира, защото щом очите му се бяха срещнали със сумрака на стаята и скъсената перспектива на всичко от гледната му точка всичко опасно се бе завъртяло, започвайки да танцува в особени цветове. Главата му бе изпулсирала болезнено като под звуците на африкански барабани но и това рано или късно бе отминало. Неро сега гледаше право в Сед и за момент го обля някакво задоволство, че в леглото му е именно онази персона, която бе събудил така грубо преди няколко минути. Допадаше му и тази развръзка. Нима бе такъв магнит, че несъзнателно привличаше последното, което му се е сторило, че му трябва? Ако бе така то в момента искаше огромен хамбургер. И двойни картофки, големи.
- Не повече от теб. - отговори му дрезгаво, но крайчетата на устните му се повдигнаха лекичко, макар и Седрик да виждаше само едната половинка. Това си бе усмивка, простичка и неангажираща. За момент Неро бе започнал да излъчва някаква особено невинна аура, която действаше почти пречистващо детски. Един от онези редки случаи в които му се спеше толкова, че обичайното му зло не функционираше като хората. Беше едва ли не доказателство, че зад всичко това се крие надеждата, че има все пак някакви мирни и добри молекули в цялото му същество. Може би бе отчаяна надежда, но все пак имаше някакви доказателства, които караха определени групи поклонници да вярват в бъдещото й развитие и налагане като важен елемент. Но какво би бил Неро без всичко, което го правеше Неро? Сигурно някоя саксия с фикус, защото това би довело до краткотрайно щастие и вековна депресия. Вярно, от векове не практикуваше "превърни се в тъп предмет за да докажеш, че си сдухан" но то бе там, дълбоко заровено в него. Ако се пресегнеше правилно лесно би го достигнал.
- Здравей.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди шест месеца, Лайпциг

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите