Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Джакомо Казанова - Втора задача.

Go down

Джакомо Казанова - Втора задача.

Писане by ???? on Съб Дек 10, 2011 6:43 pm

Слънцето се беше показало над сградите на Нортфорд. Призлужницата ми влезе в спалнята ми, разтвори завесите и лъчите блеснаха в очите ми. Поредната нощ, в която бях спал сам в това огромно легло. Бях се отказал от секс игрите. Мислех, че днес ще е поредния обикновен ден от скучното ми ежедневие. Когато станах от леглото усетих колко изморено е тялото ми и то само от мързелуване. Изпънах ръце встрани и леко се размърдах, а след това отидох във банята. Там топлата вана ме очакваше. Изкъпах се с удоволствие, а когато излязох само по хавлия видях оправеното легло и икономката ми, която ме чакаше с ръце пред тялото си. Усмихна се и ми каза "Закуската е сервирана" Това се повтаряше дни наред. Колкото и пъти да и казвах, да не се държи с мен като с господар тя просто го повтаряше. Отидох в кухнята и там ме чакаха леко препечени филийки, портокалов сок и яйца. Обожавах да закусвам това. Леко горчивия вкус от хрупкавите препечени филийки, смесен със жълтъка на добре сготвените яйца на очи и след това утоляване на жаждата със пресен портокалов сок. След като чинията беше празна, а чашата пресушена се изправих. Измих се и премахнах трохите полепнали по брадичката ми. Махнах се от мивката и отидох към гардероба. Отворих огромното чекмедже, в което имаше доста еднообразни скъпи дрехи, но аз обожавах нормалния образ. Не обичах да изглеждам, като разглезено богаташче. Взех си една черна тениска, тъмни дънки и едно кожено яке. Обух си и леки чорапи, за да не ми се сварят от жега краката в дебелите кубинки. На вън беше зима и не ми се излизаше в този студ, но трябваше. Имах важна среща с един инфроматор, който каза че ми е намерил работа. Преди да изляза на входната врата си взех едно бомбе и шал. Увих врата си с меката вълна, а на главата си поставих шапката. Излязох и дори прикрит от тези аксесуари усетих студа, който накара тялото ми да потрепери, а кожата ми да настръхне. Закрачих по белия сняк, а стъпките ми скърцаха, от размазването на меката бяла покривка на земята. Когато стигнах до кафенето, където имахме среща там стоеше едно прикрито лице. В кафеникаво-бежав шлифер, със кафяво бомбе и черни очила. Приличаше точно на дедектив от филмите. Подаде ми една бележка и след като я прочетох я изгори. Какво пишеше там? Мисията, която трябваше да изпълня. Преглътнах и кимнах. Тогава бавно се изправих и си тръгнах към вкъщи, но се усетих, че нямам идея как да изпълня това. Тогава си бръкнах в джобовете на якето и усетих друга бележка. Как се беше озовала там? Имаше информация от къде да намеря информация, за намеря артефакт за дадената мисия. На връщане към къщата минах през посоченото място. Там ми обясниха, че трябва да заплатя сума за нещо специално. След като платих получих един доста красив меч. Беше драконово устрие, което можеше да убие всичко. След като взех устрието усетих, че тежеста му е горе-долу, колкото на шпага. Бях специалист в дуелирането със саби, но не знаех как ще се справя с мея. Поставих го на гърба си, а един чаршаф, в който беше увит го прикри и не изглеждаше, като оръжие. Поне за мен. Тръгнах отново на студа, за да се прибера на топло в стаята ми. Когато стигнах във къщи деня беше отминал само от разходки по отдалечени места от къщата ми. Вече беше 20:00 и мислех да подготвя плана си. Около два часа изучавах различни чертежи по самъка и точно къде трябва да отида. Към 23:00 реших да полегна и да почина малко. Нагласих алармата и когато часовника звънна в 03:30 се изправих рязко в седнало положение. Отдавна не бях ставал по това време на денонощието. Взех си студен душ, за да се разсъня. Избърсах стичащите се капки по тялото ми с една бяла кърпа и накрая разроших косата си. Русата ми глава заприлича на птиче гнездо, но в момента не ме притесняваше външния ми вид. Отворих гардероба и извадих един суйтчер от там, тениска и анцуг. Исках да облека нещо, което ще ми е удобно и няма да се размята насам натам. След като се облякох си обух чорапи и едни много удобни маратонки с яки грайфери. Сложих драконовия меч на гърба ми и отворих прозореца. Изкочих от него и внимателно тръгнах по покривите. Имах доста път до замъка, за това реших да мина по тъмните улички. Скочих от височина около 2 метра и се приземих, но за да не изкълча неще леко приклекнах и използвах ръцете си, за да усиля упората, на която ще подложа тялот оси. Приземяването успешно, затичах се и започнах да размахвам ръце край тялото си. Дъха ми оставяше следа във въздуха и аз го забелязвах. Беше ужастно студено, но тичането ме сгряваше. След дълга бягане по тъмните улици накрая стигнах замъка. Огромната стена се извиси пред мен. Нормално беше и да има огромна яма, пълна с вода пред мен. Огледах се и забелязах отражението на луната в мизерната вода. Трябваше ми начин да стигна и го намерих. Върнах се в селото и намерих една дълга стълба от която си направих мост. Когато пресякох на брега със тената започнах да се катеря нагоре. Няколко пъти за малко да падна, но бавно изкачих стената. Накрая се покатерих и когато забелязах замъка веднага видях прозореца, в който се намираше жертвата ми. Дясната ръка на кралицата. Демон на име Неро. Изпуках врата си и се затичах към този прозорец. Светеше, значи щеше да е там. Тичах доста бързо и все пак не бях нормален човек. Засилката беше достатъчна и скочих. Отлепих се от земята и усетих как тялото ми навлиза през прозореца на стаята. Когато се приземих на мекия килим в стаята видях нещо доста важно. Кралицата беше в леглото заедно с този Неро. Трябваше да изпълня задачата си и се радвах, че сложих качулата на суйтчера, за да не се вижда лицето ми. Стиснах здраво дръжката на меча и го изпънах пред тялото ми. Преглътнах и казах:
-НЕРО! Идвам за твоя мизерен живот! - след тези думи кралицата сякаш се успокой, че не идвам за нея. Тя се врътна. Дългата коса покри чисто голото и тяло. Това би разсеяло всеки мъж. Дори и мен. Докато разбера какво става усетих как един юмрук се заби в тялото ми и ме запрати към стената. Меча излетя заедно с мен и се заби в дървения под, а вратата на стаята се затвори. Явно тя му имаше доверие, че ще се справи. Докато бях все още в стената последва и друг удар. Беше вложена доста сила в него и потънах по навътре в стената, след това и друг удар и накрая усетих как стената се пропука и аз увиснах навън. Реших, че ще падна но полетях надолу и тогава усетих как едно от знамената ме спаси. Увиснало на метален прът, който прожинираше и ме запрати нагоре. Незнайно как, може би имах огромен късмет, но се върнах в стаята през дупката през която излязох, а Неро се обличаше. Явно мислеше, че е победил. Засилих се към меча, а той към мен. Хванах го и се извъртях, а тялото му само се наръга на драконовото острие. Не знам как стана, но.. аз го убих.. Чух стражите, който крещяха по коридора. Огледах се и видях "отворения" прозорец. Затичах се и скочих, но нямах достатъчно засилка и се хванах само с ръцете си за края на стената, която ограждаше замъка. Краката ми затъркаха долу и се опитваха да надигнат тялото ми и.. успяха. Изкачих се и видях двете групи от стражи, който идваха от дясно и от ляво. Засилих се и като откачен играч на Assasin's Creed скочих с разперени ръце. Превъртях се и се приземих по гръб в ямата. Водата умекоти удара, но усетих как се забих в тинята долу и не беше леко. Изплувах на повърхноста, която се намираше на 10 сантиметра от дъното. Изправих се и усещах болката по тялото ми. Закоцуках към сградите на гръда и се скрих в тъмницата. Надявах се да се измъка, а единствения начин беше като се скрих в една кръчма. Откраднах дрехите на един заспал пияница и със следи от една стъпка и линия от влачене на ранения ми крак стигнах до вкъщи... Явно успях, но.. едва ли щях да остана незабелязан за дълго..

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите