Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Мари Делинджър~ Втора задача..

Go down

Мари Делинджър~ Втора задача..

Писане by Marry Delinger on Нед Дек 11, 2011 10:39 am

Огънят в камината хвърляше своите искри наоколо, а пламъците обгръщаха игриво набързо хвърлените трески вътре. Стаята бе потънала в приятна топлина, в която човек би пожелал само да се сгуши под някое одеяло и да се унесе в непробуден сън. И въпреки че това бе желанието и на Мари, то ѝ бе отнето по почти брутален начин.
Спот, от друга страна, се бе настанил пред огъня и като че ли се подиграваше на стопанката си. Странното бе, че тя не направи нито един опит да го замери с нещо или да му отправи някоя хаплива забележка. Напротив, Мари бе съвсем затихнала на старото си бюро, а очите ѝ, които бяха вперени в пламъците, ги отразяваха все едно се бяха превърнали в стъкло.
Не обичаше да я поставят в подобни позиции, в които трябваше да избира между две изключително примамливи предложения. „Не обичаше” не е точното определение. Тъй като нашата героиня си пада малко лакомник, когато става въпрос за награда, тя в момента все едно бе разкъсвана от множество тези и антитези, които се въртяха в мозъка ѝ и си присвояваха всяко едно кътче, до което се докоснеха. „Мразеше” мисля, че ще свърши по-добра работа.
Какво я бе довело до това почти плашещо състояние? Отговора беше точно пред нея-на бюрото. Там лежаха два пощенски плика, а техните автори даже се бяха погрижили да напишат всяка една дума (до самия адрес) собственоръчно, което усложняваше нещата още повече. Нямаше как просто да ги отметне настрани, а защо не и в камината, по сложната причина, че тези толкова красиво изписани и все пак изпълнени само със злоба писма бяха от Краля и Кралицата. Главата вече започваше да я боли от техните малки ‘истерии’. Но това не е всичко! Не, има още... Мари трябва да се отърве,така да го кажем, от най-близките им поданици. За един професионален убиец това не би било голям шок, но когато обектите са безсмъртни чудовища, нещата се променят малко. А и все пак... парите! Как може и двамата да предлагат еднаква сума?!
Най-после момичето отдели поглед от пламъците, като въздъхна леко раздразнено и разтри слепоочията си. Всичко това щеше да ѝ докара такова главоболие... Това изражение беше до болка познато на Спот, който бързо постави глава на предните си лапи, сви уши и се престори на заспал. Дори и за омагьосано куче бе прекалено умен. За следващите няколко секунди Мари успя да стане от местото си, да облече набързо първото яке появило се пред погледа ѝ и да изчезне през врата, но не и преди да предупреди приятеля си да ‘не прави глупости’.

Два дни по-късно.
Толкова много неща за вършене, а толкова малко време и все пак Мари бе успяла или поне тя така си мислеше. Въпреки, че бе богинята на мъдростта, тези нейни качества рядко излизаха на повърхността, но мисля, че един от тези редки мигове бе настъпил.
След като бе прекарала много дълги часове в премисляне и пресмятане на кого да продаде услугите си, накрая се бе спряла на човек, който не подозираше нищо. Ето и причината в момента да се намираше пред двореца. Беше седнала под едно от дръвчетата и уж четеше малка книжка. Това, което всъщност бе привлякло почти цялото ѝ внимание бе малката, почти невидима слушалчица, която се намираше в ухото ѝ и в момента предаваше какво се случваше в едни много специални покои в замъка.
Ето къде се отплащаха малка част от усилията ѝ от предишните дни. А вътре в стаята на принцесата имаше трима души, кой от кой по-проблемни. Мари прелисти няколко страници от книгата си и се огледа съвсем бегло. Нещата трябваше да се раздвижат малко, защото съвсем скоро можеха да дойдат и да я изгонят от това прекрасно местенце. Ето ги и гласовете...
-Хайде Анджела, говори! Нямам цял ден да гледам изплашеното ти изражение!-Обади се леко раздразнилият се глас на принцесата.
Мари изтръпна леко и забрави за всичко друго и се пренесе мислово в същите покои. Чуваше нервните движения на младата прислужница. Скръстването на пръстите, преплитането на ръцете, нервното крачене от крак на крак – всяко едно движение бе отразявано от малкият микрофон прикрепен за сутиена ѝ. В момент като този нашата богиня благодареше на изобретателите на тези джиджавки.
-Госпожице извинете, че ви притеснявам в този ранен час, но се опасявам, че информацията, която притежавам не може да се държи далеч от вас и секунда повече.- Започна Анджела, а гласът ѝ трепереше като лист отвеян от вятъра.
Принцесата се по-размести малко. Нервността бе достигнала до нея и тя очакваше с нетърпение интересната реч. Човек можеше да се досети веднага, че сигурно са замесени родителите ѝ, а тя като всяко едно послушно дете, винаги бе готова на всичко, за да предотврати какъвто и да е скандал. Кралската дъщеря направи леко невъздържан знак на прислужницата си да продължи.
-Става въпрос за краля и кралицата...-Продължи с малкия си разказ тя. За сега се държеше на ниво и Мари остана повече от доволна. –Но всяко нещо си има цена.
Всичко затихна, а кукловодът се изправи леко притеснен. След около минута чу цифрата предложена в отговор. Ако всичко това зависеше от Анджела тя щеше да продаде информацията и за тази сума, но Мари ѝ бе дала точни инструкции, които тя трябваше да следва, за да не се прости с нещо много скъпо.
-Съжалявам господарке, но тази сума е недостойна за това, с което аз разполагам.- Заяви прислужницата и като че ли се сви в очакване на някакъв удар.
Ето, че страхът я завзе. До тук беше с този план. Слушалката достави информацията за още едно същество, в стаята, което за първи път се бе раздвижило от началото на цялата тази пиеса. Мари скочи на крака и бе готова да побегне на където ѝ видят очите, но любопитството надделя. Остана леко вцепенена и заслушана в подновения разговор. Без съмнение, новият герой беше драконовия маг. Все пак опита си бе заслужавал.
-Не съм виновна аз! Той ме накара! Заплаши да открадне цялата ми душа, а болката...болката е непоносима..- Анджела вече се бе хвърлила на колене и молеше за прошка.
Може би ѝ бе направена някаква магия, а може би просто се бе пречупила. Няма значение кое от двете е било, важното бе, че тя се разприказва. Започна от самото начало, а по-точно от предната вечер, когато някой се промъкнал в съня ѝ. Този някой бил висок и строен мъж, към тридесетте. В съня ѝ той я измъчвал и заплашвал. Откраднал част от душата ѝ и казал, че ако не запълни заръката му, тя можела да се прости и с другата. Непознатият обаче бил хитър и не казал всичко на прислужницата, казал ѝ само това, което тя вече споделила с принцесата и магьосника.
Нервни стъпки започнали да се чуват по пода в стаята, в която те се намирали. Тихите хлипове на прислужницата прекъсвали наслоилата се тишина.
-А името на този непознат? Името?!- Почти извикала принцесата, вече не сдържаща притеснението за родителите си.
-Д-джакомо Грели...-Бе отговора, който получиха.
А пред двореца се виждаше една бързо крачеща фигура. Мари бе захвърлила малката слушалчица някъде из тревата на малкия парк. Може би все пак някаква част от мозъка ѝ наистина работеше доста добре. Бе успяла така да си изиграе картите, че да прехвърли цялата вина от туко що случилото се на напълно несъществуващ образ от пиратска книга. Но колко ли дълго щеше тази заблуда да трае? Все пак в това китно градче имаше достатъчно същества, които също имаха възможността да обладават сънищата на другите, но само Мари се изхранваше по този начин. Забавянето им едва ли щеше да е толкова, колкото на нея ѝ се искаше.
Заслужаваше си да опита!
Сега оставаше да задейства и план Б. Но ако той не проработеше... Едва ли богинята щеше да има възможност да изпълни каквато и да била друга поръчка.
Ето я отново, само около час по-късно, но този път се намираше някъде из гората. Нямаше ли да свърши най-после този дълъг ден?! Ах, как искаше просто да се прибере обратно вкъщи и да се сгуши пред игривите пламъчета, и да заспи дълбоко... Не бе желала толкова силно сън от десетилетия, може би наистина почваше да остарява. Мари се бе настанила спокойно върху няколкото дървета, които бяха струпани едно върху друго малко встрани от пътеката и все едно медитираше.
Скоро се чуха стъпки-съвсем тихи, неуловими за човешкия слух. Няколко мига по-късно и бе замерена с някакъв лист смачкан на топче. Мари отвори спокойно очи и погледна новия герой, присъединил се към тази побъркана постановка. Човек веднага би го сбъркал с японец, но момичето си бе направило домашното и беше кристално наясно, че е в присъствието на бивш ангел. Лека усмивка се разтегна на лицето ѝ и за момент задържа тъните си очи върху неговите влудяващо светли. След това се пресегна, взе и разгъна листа, с който бе замерена.
-„Разбрах, че се славиш с боравенето си с хладни оръжия. Какво ще кажеш за един двубой? Падналият ангел срещу богинята на войната? Няма ли да е интересно да си пробваш късмета срещу най-добрия от най-добрите? Утре на сечището... нека да е по обяд...”- Мари прочете набързо думите изписани с доста изкривен почерк. – Какво? Не ти ли харесва приложението? Виж, дори съм вкарала малко мистерия.
Усмивката ѝ се разтегна още повече. С малкото информация, с която се бе сдобила за този приятел, тя бе успяла да научи нещичко за бързото му вбесяване и доста голяма част от дарбите му и честно да си кажем, не изглеждаше, че тя има големи шансове. Но какво пък? Скочи на земята и протегна ръка към мъжа.
-Приятно ми е да се запознаем, между другото. Аз съм Мари Делинджър, по-известна като Атина.
Райден директно я подмина. Естествено това не я притесни или вбеси. И все пак знаеше прекалено малко за характера му и не беше сигурна как точно трябваше да подходи. Най-лесният вариант бе просто да вземе меча си и да опита да изпълни дадената ѝ задача. Точно това и направа.
Взе подпряната на купчината дърва ножница и извади меча си,с което име няма да ви занимавам сега, защото си е цяла друга история. Когато се обърна с лице към опонента си, той вече бе застанал в позиция също държащ своето оръжие.
Без да се замисля Мари скочи срещу него с лек вик. От кога не бе влизала в такъв двубой?! Адреналина в нея се разпали и очите ѝ пламнаха с огън, който само запалена сламена къща може да има. Ударите ѝ бяха силни и въпреки това отмерени и точно на място. Острието на меча ѝ бе като продължение на ръката ѝ и движенията бяха наистина грациозни и насочени, все едно изпълняваше някакъв танц. И въпреки че в момента, той беше този, който отстъпваше, Мари не можеше да намери и едно незащитено място. Реши да смени тактиката и премина в отбрана. Така по-лесно щеше да следи движенията и да намери ‘ахилесовата му пета’.
Бяха забравили за обкръжението си и вниманието им бе насочено само и единствено към студения метал удрящ се един в друг толкова силно, че дори малки искри летяха наоколо. Скоро вече не намира измежду дърветата и Райден все още бе в настъпление. Богинята отблъскваше атаките му, но усети леко по леко как меча натежава в ръката ѝ. Ударите му бяха силни и трудни за париране, а Мари трябваше да следи и най-малко движение.
Лява ръка, дясна... опит към хълбока, ребрата.. всичко бе толкова объркано... Ето го! Имаше едно движение, когато се повтаряше винаги и винаги бе едно и също. След опит да нарани дясната ѝ ръка, падналият ангел винаги опитваше удар към лявото ѝ бедро, но движението му беше малко по-бавно от всички други, което и даваше шанс да пробва и да смени позициите отново. Мари реши да поеме този риск.
Дясно... и Мари се опита да нарани лявото му рамо, но неговото острие първо успя да достигне до нейната кожа, което забави движението ѝ. Тя успя едва едва да го одраска по рамото, докато тя получи доста солидна рана на бедрото. Скръцна със зъби, заради парещата болка, а той бе успял да използва една от дарбите си и да се отдръпне с помощта на невидимостта.
Погледа на момичето падна върху меча на противника си и една специална страница от много стара книга, с която имаше възможността да се запознае само преди около ден, изникна в съзнанието ѝ. Ето къде беше другият изгубен артефакт, който имаше възможността да убие дори хилядолетно създание.
До тук беше с игричките. Мари стисна зъби и използва този момент, отново да мине в нападение. Движенията ѝ се забавяха все повече и повече, но и неговите бяха започнали да отслабват. Скоро...скоро... Меча ѝ бе избит от ръцете и падна доста далеч. Още една рана ѝ бе нанесена, този път на лявата ръка.
-Ха!- Извика момичето, когато Райден стъпи на едва забележим хикс начертан в твърдата почва.
В момента, в който стъпалото му попадна върху знака се чу звук все едно нещо разрязваше въздуха. С едно движение мъжа се обърна и отблъсна летящата към него стрела. Мари в това време леко се олюля на място и разтърси глава. Тези оръжия причиняваха такова главоболие...
-Сериозно ли си мислеше, че нещо подобно би ме убило? –Попита с искрена насмешка бившият ангел.
-Не...-отвърна съвсем спокойно Мари.- Но пък ти се хвана.
Преди да успее да се обърне или отново да стане невидим, богинята заби, вече приготвеното острие от стрела в гърба на противника си –директно в гръбначния стълб. Нямаше спасяване от това. Нямаше вик на болка или нещо подобно. Само една лека въздишка и мъжът се строполи на земята.
Богинята отстъпи назад от тялото и се облегна на близкото дърво. Губеше доста кръв и щеше да се наложи доктор да затвори раните скоро, защото явно безсмъртието ѝ можеше да стане много смъртно. Явно късмета ѝ бе проработил този път. Ако малкият ѝ трик не бе проработил сега тя щеше да е в неговото положение.
Беше загубила цял ден и половина в търсене на тези два артефакта. Колко книги бе прегледала, докато ги намери. Когато потърси меча, той вече не бе на мястото си. Райден успя да отговори на въпроса ѝ кой го бе взел. Другият, до който се бе добрала, бе острието на стрелата, стърчащо от гърба му. Определено бе прекарала два шантави дни. Все още усещаше адреналина тупкащ във вените ѝ.
С усилие се отблъсна от дървото и закрачи обратно към градчето. После щеше да изпрати хора за главата му. Лека въздишка се откъсна от гърдите ѝ.
В този момент, в двореца беше пълен хаос и всички се бяха спуснали в търсене за непознатия Грели. Един определен демон, бе влязъл в покоите си и бе намерил интересно послание на леглото си- „Сметни го за подарък. Мари.” . В пликчето, в което се намираше малкото листче имаше още - една кукла с облика на Неро и малка игличка.
Защо бе решила да изпълни поръчката на кралицата, а не на краля? Познаваше откачения демон и дори за последно да го бе виждала преди много, много години, в душата ѝ се бе затаило желание отново да го срещне с еднорогото зайче.
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите