Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Предградията на Нортфорд преди една година

Предишната тема Следващата тема Go down

Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Melani Sentori on Нед Дек 11, 2011 4:39 pm

Мразех същността си, мразех себе си. Впрочем, мразех почти всичко, което ме заобикаляше. Ангелите бяха особена раса и не ми беше никак лесно в началото. Оказа се, че по-трудното предстои. Не можех да изтърпя повече ролята си на грижовна и добра майка, която вечно трябва да крие и поттиска чувствата си за доброто на другите. Звучеше егоистично, може би, защото си падах егоист по линия на майка ми. Неслучайно ме обивиха в предателство. Трябваше да ги оставя да ми отсечат главата. Поне щях да си спестя самосъжаленията сега.
Реших, че би било прекалено драматично да стоя вкъщи сама, с голямо парче шоколад и да се самосъжалявам, затова облякох връхна дреха и излязох навън. Времето беше чудесно, тъмнината не ми пречеше, напротив-създаваше ми уют и спокойствие.Луната грееше ярко и ме наблюдаваше безмълвно, даже ми се струваше, че ме укорява за лошите ми мисли.Вървях бавно, отброявайки крачките си...е, поне докато не стигнах до 100.Не знаех къде да отида, по навик се озовах в предградията на Нортфорд. Идвах често, любувах се на природата. Е, сега щях да си спестя любуването, но и чистия въздух ми стигаше.
Седнах върху порутено дърво и въздъхнах. Как стигнах до тук? Мина само една година, откакто ме пропъдиха на земята и вече не можех да се търпя. Чух шум, но бях сигурна, че не ми се е причуло. Приближаващи стъпки...застанах нащрек. Кой може да е по това време? Инстиктът ми казваше да се обърна, но останах неподвижна, вторачила се в тъмнината. Без да извършвам каквото и да било движение попитах:
-Кой си ти?
Знаех, че е безопасно...щях да надуша опастността, но нещо ми подсказваше, че съществото зад мен не е опасно. Надявам се.
avatar
Melani Sentori

Вид: : Паднал ангел
Име: : Мелани Сентори
Възраст: : 21 човешки/ 101 ангелски
Дарба: : Левитация, бързина, медицински умения.
Брой мнения : 36
Join date : 10.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Фредерик Джеймс Съливан on Нед Дек 11, 2011 6:03 pm

Бяха минали едва няколко дни от както го пуснаха на свобода, а той и секунда не бе оставал трезвен. Не беше света прекрасен?! Или за да сме по-точни- не бяха ли фармацевтичните компании прекрасни?! Какво щеше да прави без тях нашият герой... Нямаше да ги има малките розови,сини, лилави, бели ... бенбени хапченца, който го караха да се чувства на върха на света. А също така нямаше да има и това, което в момента бе закрепено едва едва между устните му. Естествено не беше просто цигара, но това е друг въпрос.
Фред бе намислил да си направи една среднощна разходка, колкото и странно да беше това. По принцип по това време предпочиташе да е под завивките на своето или някое чуждо легло и да се наслаждава на топлите прегръдки на съня. Тази вечер обаче бе решил да разпусне по друг начин- с ходене.
Без да се усети бе стигнал доста далеч от дома, та чак до покрайнините не градчето. Достатъчно дълго се бе наслаждавал на чистия въздух, беше време да почне да трови душата си с блажените вещества. Като магьосник, който може само с щракване на пръстите, той отдавна се бе отказал да носи със себе си запалки или кибрити. Това бе ѝ причината да вдигне ръка към цигарата висяща от устата му...
Беше грубо прекъснат от непознат глас, който дойде изневиделица. Вече почваше да се притеснява с всички жители на този град. Той, като обикновен човечец, нямаше способността да надушва други изчадия от километри разстояние и ето го сега-леко стреснат от момиче, което даже не си бе направило труда да се обърне към него. Хубаво бе, че се намираше в едно от щастливите кътчета в главата си и нищо не можеше да развали настроението му. А като стана въпрос за настроение...
-Фредерик Джеймс Съливан...- Започна той като направи дълбок поклон, в израз на уважението, което изпитваше или по-точно на веселбата, която строеше от него.- ...Бивша откачалка и пироман, на вашите услуги. А вие сте?
Може би щеше да си поиграе малко, така и така бе излязъл, защо пък да не се позабавлява. Изчака момичето да отговори, но нещо го ръчкаше от вътре. Да не би да бе сбъркал някое от хапчетата с такова, което ката огромен дракон да расте вътре в теб. Не, че нямаше да стане прекрасна майка от него, но все пак бе едва на 27, все още не искаше да се задомява.
-Между другото имате ли огънче?-Попита Фред, колкото се може по-любезно. Не искаше да я подплаши с истинската си същност. –Тютюневият ми глад започна да се обажда.
avatar
Фредерик Джеймс Съливан

Вид: : Маг...
Име: : Фредерик Джеймс Съливан
Възраст: : 26-27
Брой мнения : 104
Join date : 09.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Melani Sentori on Нед Дек 11, 2011 6:16 pm

А, това беше най-обикновев човечец. Вълна от облекчение ме заля и леко се усмихнах. Продължавах да стоя с гръб към него, може би, защото ако се обърнех щях да се разхиля като пълен идиот на глупавия си страх. Откакто ме заплашиха не можех да спя спокойно.
След една-две минути мълчание, което не беше неловко, не и потискащо, му отговорих като го приканих да седне до мен:
-Хах...пироман значи...-засмях се леко, но и отчасти пренебрежително. Понякога се мразех с тази своя самоувереност и това, че се смятах за повече от хората.
-Аз съм Мел..ъъ..тоест Мелани-по навик казвах малкото си име, което ме съпътстваше от раждането ми. Мелани ми викаше само баща ми и то когато бях страшно загазила. Отместих се и му направих място да седне до мен на прогнилия дънер. Реших да завържа разговор, нямаше да ми навреди да познавам поне един тук, а и можех да разбера по-подробно за хората. Нямах намерение да му се разкривам...в никакъв случай.Щеше да ме помисли за някоя...както и да е.
-Честно казано и аз не бих отказала една цигара...-промълвих и сама се учудих на саба си. Откога пушех? Прерових набързо чантата си и открих кутия с цигари и кибрит. Пфф, поне запалка да бях взела. Извадих нещата и демонстративно му ги подадох:
-Заповядай! Ей сега ще запаля клечка кибрит...-казах и отворих кутийката и извадих клечката. Опитах се да запаля, но благодарение на моте две леви ръце се изгорих.
-Ау...това болеше-болките не спираха, а аз трябваше да предположа, че ще стане така и да не се правя на майстор по всичко.Е, при ангелите раните зарастваха на мига. Така се случи и с тази, а не можех да измисля достоверно оправдание пред Фредерик.
Погледнх го и му подадох кутийката като се стараех да закрия мястото, където се очакваше да има следа от рана.
-По-добре запали ти.
Трябваше да се отклоня от темата, затова попитах:
-Защо се разхождам сам посреднощ? Имам предвид...ъ хората не правят така-ето, пак оплесках нещата. Бях си директна по природа, още малко и да го бях питала "Какъв цвят ти е долното бельо?", а и това с хората. Ще се усети, че не съм нормална. Замълчах си и очаквах реакцията му.
avatar
Melani Sentori

Вид: : Паднал ангел
Име: : Мелани Сентори
Възраст: : 21 човешки/ 101 ангелски
Дарба: : Левитация, бързина, медицински умения.
Брой мнения : 36
Join date : 10.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Фредерик Джеймс Съливан on Пон Дек 12, 2011 6:34 pm

Това ли минаваше в тези дни за нормално поведение? Може би бе прекарал прекалено много време в онази гадна болница, а може би просто той си беше все още с психичните отклонения. За сега обаче реши да играе с госпожицата, която така мило бе решила да го покани да се присъедини към нея. Постави връчените му цигари на малкото пространство, което бе останало между двамата и се загледа в малко нескопосаните движения на Мел.
-Аз имам специална тактика, която винаги успява да отпусне нервите ми. Би подействала и на божествено създание.
Явно бе, че момичето или жената, или пък бабата (все още не знаеше как трябва да се отнася с годините на тези същества), не искаше да бъде разкрит нейния истински произход. Фред бе от хората, които уважава личното пространство и реши да зачете това нейно желание и да се направи на ударен.
Магьосникът пое нежно подадения му кибрит, като внимаваше да не докосне изгореното място. С едно движение запали клечката и доближи огънчето до собственоръчно изработената му цигара. Белите му дробове се напълниха с дим и за момент той забрави заобикалящото го. Сиво-белият дим излезе през разтворените му устни и той се ухили до уши.
-Е Мел, какво ще кажеш? Би ли изпробвала лекарството на боговете?- Попита той с ехидна усмивка и ѝ предложи да си дръпне от фаса.
Не знаеше дали трябва да се срамува повече от факта, че той самият бе наркоман до мозъка на костите си или от това, че се опитваше да запали и невинно момиче по упоителните вещества. Което и от двете да беше никога нямаше да се досети и ето защо просто реши да прескочи цялата част със срама.
-Тук си много права – обикновените хора не се разхождат сами посред нощ и то в този град...- Продължи Фред със самодоволна усмивка и премести поглед от очите на Мелани към звездите озарили небето. – Аз от друга страна, просто се лутам и се наслаждавам на хубава глътка свеж въздух.- След последните с думи посочи вече горящата цигара.
avatar
Фредерик Джеймс Съливан

Вид: : Маг...
Име: : Фредерик Джеймс Съливан
Възраст: : 26-27
Брой мнения : 104
Join date : 09.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Melani Sentori on Вто Дек 13, 2011 11:18 am

Фред се оказа доста досетлив и за бога, той разбра какво съм. е, не бих се учудила ако е привърженик на кралицата...почти винаги попадах на тях и сериозно си патих от това. Взех една цигара от кутията и я запалих като повторих действиеята на Фред, за да не се изгоря...отново.Загледах се в луната, която вече не ме гледаше укорително, а някак ехидно ми се смееше-паднал ангел да пуши цигари,седнал на прогнил дънер до пироман и бъдещ убиец. Цигарата ми бавно изгаряше и поисках нова. Не вярвах, че някога отново ще посегна към наркотичните вещества, откакто се бях надрусала и ме наказаха 2 години.
Погледнах мъжа до мен и започнах да говоря. Действаше ми успокоително да мога да говоря с някого без да се притеснявам, че ще ме укори или ще ме съди за постъпките ми.
-За твоя информация съм само на 101 години...но се представям за 21,така че спокойно-усмихнах му се и издишах облак дим-паднал ангел съм да бъдем точни...и само посмей да ми казваш бабо-леко предупредително го погледнах. Щеше да съжелява, защото ангелите си падаха отмъстителни същества. Стана леко студено, затова придърпах якето си и се облякох. Беше минало полунощ, но имаше още време до изгрева. Исках да го видя, защото откакто бях стъпила на земята не намирах време.
-Ти си магьосник, нали? В началото не бях сигурна...и си...биеш се за кралицата нали? Винаги попадам на неподходящи-засмях се иронично и стъпках втория изгорял фас.
Ако баща ми можеше да ме види никак не би одобрил поведението ми, но за бога бях на 21, трябваше да свиква, че "малкото му момиченце" вече не търчи след татко постоянно. А майка ми...надали щях да я видя пак, но ако я видех...
-Фред, познаваш ли ангел, който също се бие в името на Кралицата. Казва се Лена. Ако я видиш кажи й, че я мразя.
Олекна ми, след като казах на глас, това, което чувствах. Та тя ме беше изоставила....Отърсих се от горчивите спомени и станах от дървото. Исках да се пораздвижа и разсея, защото усещах как сълзите ми напират. Нямаше да покажа колко всъщност съм уязвима, най-малко пред човек, който се очаква да е моя враг и вече да сме се вкопчили в смъртоносна хватка. Направих няколко несигурни крачки и се обърнах към магьосника.
avatar
Melani Sentori

Вид: : Паднал ангел
Име: : Мелани Сентори
Възраст: : 21 човешки/ 101 ангелски
Дарба: : Левитация, бързина, медицински умения.
Брой мнения : 36
Join date : 10.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Фредерик Джеймс Съливан on Пон Дек 19, 2011 7:40 pm

Леко по леко ефекта от лекарството му го достигна и след като за последен път изпълни белите си дробове с отвратителния сив дим, загаси цигарата в дървото, на което седяха. Вечерта бе прерасна, доста прохладна, но за сезона си беше направо перфектна. А Фред? Какво правеше той в този късен час навън с непознато момиче? Как какво??? Изумяваше се как дори един ангел, добре де, бивш ангел може да изговори толкова много думи за толкова кратко време. Те не трябваше ли да са търпеливи създания и да прекарват всяка една част от живота си заобиколени от мъдрост и тем подобни глупости. Това, което Мел бе показала до сега, бе че техните 101 години се равняваха на нищо повече от човешките 17-18. Може би тя искаше просто да се покаже каква е бунтарка... а може естествено и Фред да не е никак близо до истината.
Какво му оставаше на него? Да играе на поучител-това нямаше да стане... тогава защо не да се възползва от ситуацията или пък просто да се наслади на шоуто. Още не го бе измислил.
-От плът и кръв, но не се притеснявай, не съм от кръвожадните и заслепени от жаждата си за власт магьосници.- Най-после освободи дима от тялото си и сиво облаче полетя към небето. Не лицето му се разтегна широка усмивка и умът му се замъгли малко. Ето заради това чувство бе ограбил аптечката от психиатрията.- Аз съм от тези, които обичат да се подиграват на другите, които се изпопребиват само и само, за да продължат да стоят на едно и също място.
Не знаеше дали той бе стоял прекалено много в онази забравена от Бога (или там каквото се намираше горе на небето) място и това да бе причината да не знае, че в днешно време хората просто си говорят толкова много. Въпреки че последните няколко дни, другите с които се бе спречквал предпочита да говорят с други части на тялото си. Та, беше или това, или Мелани наистина просто много си говореше.
-И знаеш ли бабче, не съм от хората, които обичат да си играят на вестоносци или каквото и да било от рода. Защо не ѝ го предадеш сама. Сигурен съм, че много ще ти се зарадва.- Това бе една от причините да се вкарва нонстоп в неприятности- огромния му сарказъм. След като изпита момичето с поглед се ухили отново. – А освен това не познавам твоята приятелка. И преди да си скочила да ми издереш очите или там каквото и да правите вие прогонените ангели, забрани ми да ти викам бабо. Не спомена нищо за бабче или баби, или нещо подобно.
Усмивката му се разтегна още повече ако това беше възможно. Следващите му действия съвсем можеха да объркат човек, който си бе поставил за задача да анализира характера на Фред. Той съблече тъмното си, доста дебело сако и протегна ръка с него към момичето. Личеше ѝ, че ѝ е студено, а той никога не бе имал проблеми със студа. Вижте горещината е съвсем друг въпрос. А какво всъщност означаваше това действие? Може би бе джентълмен, който не знае как да си държи езика зад зъбите или пък идиот, който ѝ се подиграваше в момента. Беше просто- ако тя приемеше, щеше да го види като доброто момче с хапливия език, ако пък откажеше щеше да има удоволствието да я гледа как замръзва до смърт. И в двата случая той пак си оставаше психопат.


_________
пп. сорри за забавянето... >.<
avatar
Фредерик Джеймс Съливан

Вид: : Маг...
Име: : Фредерик Джеймс Съливан
Възраст: : 26-27
Брой мнения : 104
Join date : 09.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Melani Sentori on Чет Дек 22, 2011 5:02 pm

Взех якето малко троснато и се наметнах. Не исках да се унижавам пред него и след пет минути да се превърна във висулка. Разтрих ръце в опит да се стопля и скоро вече почти не ми беше студено. Погледнах го леко иронично, но ми идеше да го хвана и да го удуша с голи ръце. Беше от онези типове, които ме дразнят само с присъствието си. Вече бях напълно убедена, че между нас нормален разговор не можеше да съществува.
-О, Фреди, голям страхливец се извъди. Не смееш да влезеш в бой да не би случайно да си намехнеш глезена, а?!?-попитах го ядосано и леко се приближих. Бях повишила тон, а това не го бях правила от доста време. Сигурно не си представя така един ангел. Е, аз не бях нито мъдра, нито търпелива, нито каквото и да било. Мразех да ме окамествяват такава. Винаги правех това, което не трябва. Затова сега съв в нещо, подобие на изгнание, пия и пуша, егоизмът е напът да ме завладее изцяло. Какво повече мога да направя!
-И...за момент си помислих, че може би не мислиш само за себе си и щеше да ми направиш тази услуга, но уви..сгреших-усмихнах се саркастично и закрачих напред назад. Този човек напълно ме объркваше. Беше толкова нагъл, толкова циничен-нима и аз изглеждах така отстрани? Задуха по-силен вятър и се загърнах по плътно в палтото. Ухаеше на мъжки парфюм, но най-вече на цигари. Е, не се учудвах при положение, че този човек пушеше като продънена печка.
-И, за последно те предуперждавам....намекнеш ли нещо за годините ми смятай, че е свършено с теб-заканително му рекох и се обърнах. Представях си как се хили зад гърба ми, но не ми пукаше. Не ме интересуваше какво мислят за мен, защото в повечето случаи беше лошо.


*сории и за мойто забавяне*
avatar
Melani Sentori

Вид: : Паднал ангел
Име: : Мелани Сентори
Възраст: : 21 човешки/ 101 ангелски
Дарба: : Левитация, бързина, медицински умения.
Брой мнения : 36
Join date : 10.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Предградията на Нортфорд преди една година

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите