Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Неро & Райден <3

Предишната тема Следващата тема Go down

Неро & Райден <3

Писане by Райден on Пон Дек 12, 2011 8:26 pm

Мм, тук е място за разни историики, които плачат за публичност и аз, нито пък краля можем да им откажем, та ще трябва да се помещават някъде,
so... това е мястото.

--------------------------------------------------------------------


- Най-разумното нещо в твоят случай е просто да се откажеш. Не ставаш, негоден си. – Гласът, който прозвуча едновременно далеч и в същото време изключително близо бе едновременно неприятен и галещ ухото. Неприятен, защото бе груб, не на мястото си и определено съдържащ доза подигравка, но пък сам по себе си бе като кадифе, което минава върху кожата ти, гали я и остава траен спомен. Едновременно заядлив, но и също закачлив. И Райден не изпита никакво затруднение, дори за стотни от секундата, за да се досети кой е източника. Не го бе усетил да приближава. Странно. И сетивата си ли започваше да губи? Нямаше да се очуди, колкото повече време минаваше, толкова по-зле ставаше. Нямаше да го признае никога, но бе истина и това искрено го влудяваше. Неро в момента никак не правеше нещата по-леки, а дори напротив – бе се появил в съвсем неподходящ момент, в който така или иначе настроението на Рен бе толкова долу ниско, че можеше да се провре под корубата на декоративна домашна червенобузеста костенурка. Срам и позор, наистина. И го бяха хванали на ''местопрестъплението''. А принципно всеки свидетел трябваше да бъде елиминиран, за да не може да се разпространи и да стане леле-мале, чак в медиите. А, това за този случай специално бе малко пресилено, но общата идея бе там – един информационен брокер можеше да бъде много по-добър разпространител на това и онова, по-добър от проклетите журналисти и медиите, стига да имаше кой да предложи нещо в замяна. Сигурно наистина се срещаха такива, които да питат за дясната ръка на краля, още повече, че падналият ангел бе едновременно потайна и в същото време обществена личност. Едновременно се криеше и не го правеше. Сложно, но бе факт.
- Млъквай, скапаняк. Много добре знаеш, че мога. Просто... в момента съм малко... дезориентиран. – Райден се обърна само за секунда, колкото да мерне Неро, при това само с бялото на окото, тъй като не смяташе, че е заслужил директен поглед или малко повече внимание от това, което вече бе получил. Наистина не го заслужаваше, копелето му с копеле. А за ангела сега нещата ставаха още по-сложни, след като си имаше публика. И то каква публика. Естествено, че можеше просто да «изчезне», криейки се под невидимата си маска, но той не бе такъв страхливец. Не би я използвал сега, защото другият би го приел като слабост, каквато и всъщност щеше да бъде. Но как да му позволи чисто и просто да наблюдава тренировката му и това да не му пречи? Дори не можеше да се концентрира изцяло, не можеше да се довери на себе си, а какво остава да се довери на шейпшифтъра.
- Е, хайде де. Отлично знаеш, че всичко ми е известно. Да не си мислиш, че можеш да ме заблудиш? – Неро бе седнал на една широка скала, разположена високо горе и изглеждаше по този начин, погледнат отдолу, дори още по-надменен, отколкото всъщност трябваше. Просто прекрасно.
Райден завъртя очи, но това убегна на демона, тъй като другият бе с гръб към него. Ангела се опита да се съсредоточи отново, още по-задълбочено, тъй като не можеше да си позволи провал и не можеше да остави Неро да го провокира по някакъв начин. Явно все пак информационният брокер бе достигнал някак и до това, че Рен не може да управлява качествено силите си. Бе усетил какво се случва в момента, тоест какво падналият анегел се опитва да направи или поне че иска да направи нещо и бе решил да го подкачи по болната тема, показвайки по един злорад начин че И за това е разбрал. Е хубаво. Много хубаво. Да са му честити новите знания. Майната му, проклетник. А Райден си мислеше, че поне сега, в този така дъждовен, мразовит и като цяло отвратителен следобед, ще може да се усамоти на плаж в забутана, скалиста местност и никой няма да го притеснява, докато се опитва да стори... нещо. А той експериментираше и си играеше с какво ли не, като се стараеше да не изпусне конците на нещо прекалено, или не ги стегне, или с други думи – да докара апокалипсис на земята с някоя... «малка» грешчица.
- Как ме намери? – Той искрено желаеше да отвлече вниманието на другия от това, което върши, въпреки че знаеше, че няма да успее. Вече му бе известно, че демонът усеща когато Рен използва силите си, съответно не можеше да се скрие.
- Поразпитах тук-там. Знаеш как става. Не си неоткриваем.
- Защо дойде?
- Реших, че може да имаш нужда от компания... Толкова хладно, студено. Или може би пък публика? Какво друго би правил сред тоя дъжд на усамотение, ако не да изпробваш какво е останало от същността ти и какво - не?
- Искаш ли да ми съдействаш?
– В един момент Рен осъзна, че може да използва другият, човъркайки в главата му, като по този начин едновременно няма да има кой да му се бърка, пък и ще може да си блъска главата над нещо, за което по-рядко му се отдава възможност.
- Рен, ако искаш да станем по-близки... има и други начини да ми го кажеш.
- Ще съдействаш ли, или няма? Може би ще ти се отплатя после.
- Какво искаш да правя?
- Нищо. Единственото, което се изисква е просто да...
- в следващият момент Райден вече се намираше до Неро, бе обхванал главата му с двете си ръце и се опитваше да се концентрира. Нужно беше малко, за да влезе в главата му. После следваше трудното. Какво бе сторил? Бе го приспал. Нищо страшно. Самият той в момента представляваше нещо като труп, лежащ до друг труп, но ако успееше да се справи с всичко като хората, после щяха да бъдат наред.
Пренесен вече в главата на Неро, двамата бяха заедно. Намираха се след широка ливада – беше зелено, много трева, имаше цветчета, птички – всичко което вървеше с една прекрасна прекрасност... подходяща по-скоро на снежанка, но не и на създания като тях. Оглеждаха се, чудеха се къде са.
«КАКВО МИ НАПРАВИ?» Неро не изглеждаше особено доволен от това, което се бе случило. Той дори не бе дал позволението си да му правят каквото и да било, но пък Рен в този случай просто би отвърнал, че и той не е давал разрешение да идва в близост до него и да го прекъсва, та сега няма право на мнение.
«Шшшт» Рен дори направи знак с пръст, слагайки го пред устата си, показвайки на другия, че трябва да мълчи. Заслуша се. Беше ли чул нещо, или се опитваше да чуе?
В следващият момент всичко се разтресе, цялата земя. Чуваше се силен тропот, нещо приближаваше. Беше ли само едно? С всяка изминала секунда шума ставаше все по-силен, неизмерим. Туп-туп-туп. От дърветата в далечината, онези огромни, високи дървета, се измъкнаха няколко великански животни. Приличаха ли на носорози? Приличаха. Какво, по ангелите и всички дяволи, правеха? В този момент Райден осъзна, че отново нещо е объркал. Защо поне едно нещо не се получаваше така, както му се иска? Да желаеш красиви, полу-голи жени, готови да танцуват на фона на арабски ритми, а да получиш огромни носорогоподобни, които на всичкото отгоре желаят да те премажат. Защото, стоейки още известно време така, докато животните се приближат повече, те осъзнаха, че идват точно към тях и освен това, не са особено дружелюбни.
«Съветвам те да бягаш, ако не искаш козинката ти да стане за постеля на мравките.» После падналият ангел дръпна демонът за ръката и се затича към дървета, които се намираха в близост. В следващият момент двамата се препънаха в някакъв огромен корен, който съвсем наистина допреди това не беше там, и се затъркаляха по стръмен склон надолу, подобно на картофи, изпопадали от своя чувал. А накрая, след осърдно търкаляне, без възможност да се спрат, изведнъж се оказаха падащи от водопад. Около тях имаше ужасно много вода, и някъде там небе, но кое какво точно беше не бе особено сигурно. Накрая бе цъмбурването и то определено не бе безболезнено.
Когато Рен успя да се покаже на повърхността и да се огледа наоколо, успя да види Неро, хванал се за някакъв голям дънер и... стадо диви коне, застанали точно на брега. Това ли трябваше да са русалките? Те, освен че говореха, имаха определено кучешки зъби и не изглеждаха особено дружелюбни.
- Ед, мислиш ли, че ги праща Великият див мустанг за нас, след глада, който трябваше да търпим толкова време? – Двамата застанали на най-предна линия разговаряха и техните разговори можеха да бъдат доловени от падналият ангел.
- Не знам, Пипс, но съм мноого гладен.
- Момчета, закуската ви офейква. – Една видра се бе присъединила при тях и всъщност им показа как демона и ангела гребът задружно от дънера, за да се измъкнат. Колко нелепо. Двамата не бяха себе си в тази нереална обстановка, затова сънят им позволяваше да вършатг нелепи неща. Бяха по-скоро като хлапаци, отколкото като страшилища и това бе наистина жалко, тъй като бе поредният провален опит на Рен да стори нещо нормално.
Стигайки до брега, той установи, че тази проба му е била достатъчна, преди да стане много по-зле. Не бе сигурен, че ще успее, но отново без разрешението на Неро се приближи и стори същото, както в началото – обхвана главата му с ръце и се концентрира.
Отваряйки очи, той установи, че се намират на покрива на някаква сграда, висока сграда и всичко около тях бе в същият стил... което го накара да осъзнае, че не са на правилното място. Не трябваше да са в Ню Йорк, трябваше да се събудят.
Нов опит.
Отваряйки очи, двамата се озоваха на някакъв пиратски кораб, където положението не бе никак цветно и прекрасно – оказаха се между сабиите на двама пирати и без малко Рен да остане без глава, но успя да измъкне и двамата от там съвсем навреме.
Последният опит бе успешен и се оказаха на същото място, от което бяха започнали – скалата, дъжда, плажа. Двамата се събудиха, беше реалност и всъщност, поредният провал за падналият ангел.
- За какво беше всичкото това, тъпако? – Неро не изглеждаше никак доволен; леко объркан, зашеметен. Не, вида му не бе като на девойка, сънувала тежък, съкрушителен кошмар, но определено не бе особено щастлив. Освен това досега не знаеше за тази способност на Рен.
avatar
Райден

Вид: : Паднал ангел
Име: : Райден
Възраст: : Незнайна
Дарба: : Може да върши разнообразни неща, които са значително отслабени в следствие изгонването му от Рая
Брой мнения : 74
Join date : 21.11.2011
Age : 22
Местожителство : Нортфорд

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите