Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Домино Бейл

Предишната тема Следващата тема Go down

Домино Бейл

Писане by domino. on Нед Дек 18, 2011 2:37 pm


Famke Janssen

Име :
Домино Рамона Бейл.
Рожденната й фамилия е "Маркез", но след като е осиновена формално от клана Бейл заради специалните си дарби приема новото име и по документи е записана с него. Реално няма никакви връзки със старото си семейство и малцина са наясно с рожденните й приключения. Има спекулации, че кръвта във вените й има някакво минимално наличие на Бейл ДНК, което успешно се е задействало именно в нейната генетика.
По псевдоним дамата е известна като "Желязната лейди". Прякорът е получила заради физическите си характеристики и всички победи, които си е печелила в незаконни ъндърграунд турнири по разнообразни бойни дисциплини. Носи й се славата на жена, с която трябва да се отнасяш почтително и да внимаваш да не излезеш черен и с някаква вина, която да я подразни, за да не отнесеш боя. Мнозина си патят от това, че не се съобразяват с крехките й нерви; други пък са недорасли и неспособни да се осъзнаят, след като са тръгнали да проверяват дали славата й е истина или не. Реално в момента е чиста от всякакви афери с подземното съсловие, дори не е замесена в кралските интриги и се старае да пази чист профил. Прякорът обаче си й седи и успешно всява респект дори и в една привидно морална компания, каквато представлява офиса на детективската агенция за която работи.


Години :
39.
Не изглежда на толкова, разбира се, но не е и прекалено младолика. На външен вид е подмладена с от около три до четири години, не повече. Домино е перфектен пример за жена на средна възраст, която е на върха на своята женственост и красота, което добре се оценява от заобикалящото я съсловие.


Раса :
Човек с дарба.
Домино от части се води шейпшифтър, но реално не е повече от човешко същество, което е минало в страни от всички общи приказки за демони, върколаци и каквото там върви в редицата след тях. Напълно смъртна и обречена да живее само колкото добра карма е натрупала през годините, дамата бяга от стандартната брушурка само с дарбата, която е характерна за всички членове на клана Бейл- били те кръвни роднини или просто осиновени като самата нея индивиди. Уменията им като цяло не са никаква тайна от около поколение назад, тайната просто е изтекла като информация и в момента едва ли има индивиди в Нортфорд, които да не са поне бегло запознати за какво иде реч. Самата Домино не се интересува от слуховете и странните погледи, които понякога получава.


Дарба:
Всеки в кланът Бейл може да се превръща в едно точно определено още от раждането му животно и нищо повече. За Домино това е ярко червена лисица, малко дребна за вида си, но с невероятно красива козина- мечта за всеки умопомрачен почитател на кожи. В животинският си образ Желязната Лейди не запазва много от физическата си сила, но за сметка на това бързината й се удвоява и това компенсира достатъчно качествено. В момента използва тази си дарба само ако е затънала в сериозни неприятности или не може да се оправи по време на разследване- като лисица обонянието й е много по-остро и е лесно да си изгради цветна карта на различни ароми и насищания и така да допълни за себе си базата с доказателства. Жената е тренирала обонянието си специално, за да улавя повече от една миризма наведнъж и я бива страшно много в проследяване на групи с над пет представителя. Гама я пращат обикновенно по такива следи и то само ако въпросните персони са си заслужили смъртна присъда; лисицата трябва да играе екзекутор и то по най-тънката възможна лента. За Бейл е немислимо да оставят следи(имат дълга история с професии като наемни убиици), ако вършат подобни мръсни задачи, за това всеки един член евентуално е специализиран в това да лъсне едно местопрестъпление от-до. За Домино важи същото, при това с една особена педантичност, само дето това като специално умение за пръв път е насочено не срещу обществото а в негова полза, след като дамата работи работа близка до полицейската.
Червенокоската притежава определена степен на познание в северен шаолин, кунг фу и киийк бокс, но основната й специализация(MMA) умело обединява всичките и добавя още на своя отговорност. За Домино дисциплината и добре тренираното тяло са най-важни, за това и доста от времето й отива в затвърждаване на статуса й на боец. Много малко са часовете, които прекарва реално в тренировки с уреди и помощни средства; за нея боят е единственото, способно да донесе истинска полза и незаконните ъндърграунд турнири я познават добре като редовен посетител и участник... или нещо такова, в момента Мадам защитава тезата, че се е отказала от този начин на живот и дори не си позволява моментни и еднократни изкушения. Като заключение, може да отбележим, че Домино притежава и някой женски качества и умения и ако наистина се заседи вкъщи и тръгне да се занимава, се превръща в добра домакиня и почти успешен кулинар. "Почти" в случая се върти около това, че дори и вкусна храната й изглежда отвратително и може да откаже най-големия ентусиаст а домакинските пориви се базират на желанието просто да чисти и носи ред навсякъде.


Външен вид :
Въпреки всичкото спортуване и бой, в който активно взима участие, Домино е далеч от стандарта за "бойна жена" и тялото й е повече женствено от колкото е логично да бъде за някой в нейното положение. Извивките са правилни, меки, макар и под тях при определени движения да се откриват добре тренираните стоманени мускули; в рокля, с малко грим и подходящи обувки Желязната Лейди би се превърнала в прекрасна дама на средна възраст, чиято женственост и красота грее в най-силният си цъфтеж. Очите й са в много светъл нюанс на лешниково и в тях има жилки от жълтеникави и зеленикави багри; в комбинация идва и дългата черна коса, която пада на права вълна, обрамчвайки лицето. Обикновенно Домино я държи сплетена на плитка и после прибрана на кок, за да не пречи, но не може да отрече, че обича да я усеща паднала върху раменете си и носеща лека топлинка. Интересното в случая е, че когато се ядоса черното преминава в нюанс на червеното съответстващ ясно с този, който има козинката й когато се превърне в лисица. Кокалчетата на пръстите й стандартно са разранени, защото единственото, което ги предпазва по време на многобройните срещи с разни крайници и физиономии са само чифт черни кожени ръкавици и тънък слой бинт. Домино редовно почиства раничките, които се появяват и сигурно би имала наистина големи белези... ако остави кожата да зарастне. За да предотвратява инфекции се маже с някаква странна и лишена от мирис зелена течност закупена от вещерски доктор. Обичайните тоалети на Желязната лейди включват въпросните черни ръкавици, които са запазена марка, потник и еластични панталони плътно по тялото. Понякога навлича кожено яке, стига климатът да е достатъчно отрицателен в температурните си предпочитания, но принципно не е зиморничава и може да носи и на топло и на студено. Вместо на частен детектив повече напомня на изостанал индивид от "Матрицата", който е преминал към вампирските орди в "Подземен свят".
Домино страда от рядко заболяване на кръвта, което от части е и вид анемия. Генетично предадено й е, но за сега нито едно от двете й деца не е показвало симптоми и има вероятност да ги пропусне и да се пренесе към следващото поколение. Не е смъртоносно, но може да доведе до големи усложнения и за да има равновесие ежедневно трябва да си прави преливания на кръв. В момента благодарение на сложно връзка с индивид от черния пазар получава безплатно банки с алена течност, което е доста добро подобрение от предишните й постоянни кражби на най-близката болница или лечебница.


Талисман:
Има, макар и да не го изнася от дома си. Представлява старинна дървена игла за коса с орнаменти, подарък е от Къртис(стара и неизживяна любов) и представлява много скъп спомен. Едва ли има нещо, на което Домино да държи повече и никой до сега не е имал привилегията да държи въпросното нещо, собственичката се страхува да не се случи някакъв нелеп инцидент. За да пази "скъпото" си притежание се прибягва до специална кутия от слонова кост, която има ключалка и в настоящ период от време е покрита на доста секретно местенце в спалнята й.


Характер :
Характерът на Домино има две крайности, но едната е в следствие от другата. Жената е уравновесена и спокойна личност през по-голяма част от времето; общителна е, въпреки и обичайната за нея сериозна физиономия да предполага друго. Има леко, но много приятно чувство за хумор, което в общи линии се използва за разчупване на атмосферата. В аурата й има нещо много успокояващо, което автоматично привлича хората. Това обаче не значи, че е някоя светица или нещо подобно; никога не е била особено добра майка и децата й е трябвало да се отглеждат сами или нещо подобно през по-голяма част от времето. Сега, много години по-късно, Домино съжалява за отношението си, но е напълно невъзможно да поправи вече сторената злина и съответно малките й опити остават незабелязани. Втората крайност, в която може да изпадне е когато се ядоса; косата й тогава наистина става алена и сериозното изражение започва да излъчва особено хищен елемент. Няма да крещи, да те обвинява, освен ако не е за наистина сериозна кауза, но ще се постарае да те заличи използвайки само и единствено опакованите в кожени ръкавици юмруци. Не се свени да убива, правила го е преди, но от както е детектив опонентите й се разминават само с доживотни белези и фрактури. Старае се да се учи на самоконтрол и да е малко по-отговорна персона живееща в рамките на крайната законност. Усмивката й е легендарна, също като на "братовчед" й Амиас(миниатюрно зло, което в момента е на висша позиция в руската мафия). Нейната обаче е с положително влияние и според легендите, които се носят, е нещо толкова очарователно и красиво, че е почти заразно и след това завинаги остава като непостигнат идеал в спомените ти. Казват още и че това е спечелило от раз сърцето на високопоставен агент от специална организация, част от Интерпол, но това си е повече шантава урбан легенда;


История :
Жената хвана обви ръце около топлата чаша, разтеглила устни съвсем лекичко в усмивка. През здраво наслоения бинт и обезболяващи много смътно можеше да усети топлината на току що запарения си чай но усещането бе доста по-мащабно и по ръцете й се разнесе гъделичкащо усещане. Аромата на лайка я обгърна и допълнително принесе за успокояване на страстите, за намаляне на напрежението и раменете на жената се отпуснаха с намек за блаженство надолу. Заемайки малко по-удобна поза на диванчето Домино потъна сред възглавници с протрити десени и плюшени животинки, които бяха дело на дъщеря й и се ползваха за украса от солиден брой години. Беше приятно. Меките и солидно запълнени с пера и пух вещи поемаха цялата й тежест и предлагаха едно удобство, което уморените й нервни връзки приемаха с особена благодарност. Беше хубаво, наистина беше. Съботните следобеди носеха една особена красота щом нямаше престъпление, което да се налага да разследва и нощ, в която да не мигне надвесена над бюрото си обратно в офиса. Можеше да си почине, можеше да прави каквото си иска и това всъщност бе оправдание да не прави нищо изобщо. Tези малки моменти на пълно спокойствие действаха добре на малката й вътрешна дзен градинка и лекуваха каквато буря там бе правила опити да сее разруха из пясъчните дюни и уж съществуващи растения. Домино се нагуши до колкото ложето й и предлагаше и ленноста й се разпростря малко по-мащабно върху цялото същество. Съзнанието й се упои много внимателно в това състояние, отъркаля се като парче пиле в правилна панировка и след това просто си зае местенцето в тавата до всичко останало. Мислите на жената следователно се разпростряха лениво в пространството търсейки тема за размишления, нещо върху което да се настрои без реално да се затормозява. В случая се оказа наистина лесно, снимките сложено на рафта в страни като че ли магнетично я привлякоха на своя страна и лешниковите очи се присвиха с една топла емоция. Много спомени бяха овековечени на фотографска хартия и затворени в безопасни затвори от стъкло и дървена рамка. Нямаше хронологична подредба, не и особено остра и периодите се размиваха- така поставени всичките заедно като че ли се опитваха да излъжат, че всъщност всичко това се е случило в една единствена времева линия. Това бе илюзия, очевидно забавна такава, защото Домино можеше да изнесе лекция за всеки един запечатан фрагмент и да докаже противното. Странно, но всичкото това загубено и отминало време не чувстваше като загуба, като странно смъртно проклятие, а напротив- не съжаляваше за него и го приветстваше топло и радушно, както й се струваше най-удачно да направи. Дори и лошите моменти кроеха нещо лошо и заради подобно мислене синът й я обвиняваше, че е прекалено хипар за да е поносимо. Тинейджъри, иди и разбери. Самата тя бе правила доста луди неща в тази възраст и дори си личеше- една от снимките в голяма рамка бе на нея, сестра й и Иниго. И тримата бяха като излезнали от траш метъл концерт; всичкият този метал прорязваш лицата и ушите им можеше да даде старт на една малка ковачница решила да работи за склада на пентагона, примерно. Кожи, черно, вериги и шипове- о, това бяха годините. Беше преживяла всички аспекти на бунт през които минаваше средностатистическият тинейджър и си бе изпатила сериозно, но от резултатите не съжаляваше. Тя и Магнолия, която бе само година по-голяма но винаги бе изглеждала по-невинна и млада от двете, се бяха родили с рожденното право да имат животински образ в който да отскачат по желание, който да е тяхна защита и отличителен белег в обществото; бяха ги третирали като чудовища за малко, много малко, докато облечени в черно и червено персони не бяха потропали на вратите на семейството им. Помнеше тези субекти, Алиен и Херо, техните шоколадови кожи и остри африкански черти. Те и до ден днешен изпълняваха почти лидерска роля в клана, ясно доказателство, че не е задължително членовете да са родени в семейството, да са местни субекти. Всеки роден с тази дарба имаше място в редиците им и Домино и до ден днешен го преговаряше като материал; членовете бяха събрани като от кол и въже и се напасваха особено странно... което си беше направо притеснително. Може би някъде там в различията им имаше елементи, които бяха еднакви и това караше разичните парченца от пъзела да си съвпадат едно с друго.
Та те я бяха потърсили, нея и сестра й и не след дълго семейството й бе останало назад. Беше се запознала с двойка, която освен приятелска, скоро щеше да бъде свързана с кръвта й- Амиас и Иниго, двама кръвни първи братовчеди и временно настанени като техни наставници. Деляха ги много малки годишни разлики и бързо се бяха напаснали по характери. Като деца четворката се бе славила с непокорство, като тинейджъри това бе прерастнало в мащабен бунт и отричане на абсолютно всичко. Бяха се губили с дни от общия си дом, бяха взимали наркотици, бяха се развращавали. Хубави години, хубави години наистина. Не съжаляваше за нищо- а може би трябваше, защото животът й се бе променил остро щом бе осъзнала, че е бременна. Седемнадесет не бе добра възраст да стане майка но никой не й бе отказал подкрепа въпреки очевидната тайна, която бе запазила относно произхода на детето. Сега, много години по-късно, това като информация отдава бе изтекло и нямаше никакво значение, но тогава в името на чуждата безопасност го бе запазила дълбоко заровено. Ако не друго, самият инцидент бе грешка- Иниго не бе нейн а на милата й сестра и да застава между тях така би било прекалено. Обичала ги бе и още ги обичаше и през годините само се бе засилвало. Дори не бе трепнала на сватбата им години по-късно, гордо бе поела ролята на кръстница на първото им дете... да, животът бе обещаващ по това време, всичко невинно и смъртта на Магнолия бе дошла като наистина голям удар броени години по-късно. Наследствените болести бяха единствения минус на всички имащи тяхната дарба, на всички в клана; всеки се раждаше с някакво леко генетично изменение и от астма то можеше да прерасне в сериозна недостатъчност на някой важен орган. Нейната бе от семейството на анемията и редовно трябваше да си прелива животоспасяващи банки с кръв; ако спазваше графика всичко щеше да е добре. Дъщеря й се бе разминала само с объркана генетика в която тя бе котка, която се превръща в човек а не обратното а сина й имаше мигрени веднъж на няколко месеца. Бяха минали много тънко.
Домино отпи от малко по-поносимия на температура чай и отново пое с отворено обоняние богатата арома. Дъщеря й, да. Детето, което бе родила на 17 сега водеше свой собствен живот; Бела наскоро бе навършила двадесет и две и в момента гледаше собственото си потомство, първото си отроче... не от друг а от персоната, която всички с особено задоволство бяха решили, че са погребали преди солиден куп години. Амиас бе отвратително същество с прекалено мрачно минало но вродените му инстинкти за мръсни игри и незаконни далавери се бяха кротнали изправени пред... шест месечния Кейлъб. Очарователно хлапе. Вчера Бела бе минала през офиса колкото да я провери дали е жива и бе помъкнала момченцето със себе си, давайки кратка почивка на Амиас. Хлапето бе очаровало всички с нелепия си бебешки говор, който странно напомняше на садистичните речи на господин баща му в моментите в които хванеше "жертвите" си на едно място. Определено имаше някаква приемственост но Домино се надяваше да прихване повече от майката; Бела ако не друго бе рационална и почти спокойна натура в едни петдесет процента от ежедневието.
Норт също обожаваше племенника си, а това бе някакво чудо защото сина й принципно имаше страх от деца. Самият той едва-едва излизаше от тази категория, защото наскоро бе навършил седемнадесет. Бяха го отпразнували скромно, семейно, но това бе само прикритие. Тя бе абсолютно убедена, че той си мисли, че не го е усетила как се измъква посред нощ за да се види с приятелите си и да доотпразнуват. Дано имаха качествени фалшиви документи, не искаше да се разправя излишно с полицията. Синът й действаше импулсивно въпреки очевидната си стеснителност; беше същия като баща си, който запалеше ли на една тема имаше нужда от солидна охладителна система в следващите няколко седмици за да не протърка дупка в пространството. Хм, реално и двете й деца бяха от един баща; реално и двата пъти бяха ситуации за които не се говори но и двамата ги съзнаваха. Не се мешаха в крайни опити да се обединят още повече в семейство, тя и Иниго, това бе достатъчно. Подкрепяха се в нужда, децата бяха наясно, но нямаше нищо повече. Бела бе дошла след инцидент, Норт бе плод на странна утеха, която родителите му бяха направили опит да потърсят един в друг след смъртта на Магнолия. Всичко уж подлежеше на някаква логика.
Домино въздъхна и отново отпи от питието си. Често си мислеше, че децата й я мразят заради нелепостта на произхода си, за това, че много често ги бе пренебрегвала и на майка се опитваше да се прави едва от две години. В началото не й се бе отдавало, беше плод на скандали и ситуации но сега и Бела и Норт бяха улегнали и я приемаха. Можеше да говори свободно с тях, нямаше защо да крие тайни и от това й ставаше странно леко. Намираше подкрепа, можеше да я предложи и в малкото им жилище цареше мир и разбирателство.
avatar
domino.

Вид: : Човек с дарба.
Име: : Домино Бейл.
Възраст: : 39.
Дарба: : По желание може да се превръща в лисица; изострено обоняние.
Брой мнения : 12
Join date : 16.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домино Бейл

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Дек 18, 2011 2:46 pm

Одобрена!

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите