Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Айс Белоугрейв

Предишната тема Следващата тема Go down

Айс Белоугрейв

Писане by Ice Belowgrave on Нед Дек 18, 2011 4:34 pm




/Matt Woodhouse/

Тътените на часовника се разнесоха глухо из тесните калдаръмени улички на Лондон.Ароматът на сол дразнеше ноздрите му, ала това бе най-малкият му проблем в момента.Движеше се тихо, сянката му му придаваше вид на някакво задгробно същество, твърде превито, за да е истински човек.Тялото му се свлече безжизнено край тухлената стена на ниска постройка без прозорци.Слънцето отдавна бе залязло, давйки път на гъстия лепкав мрак, вживял се като местния владетел.Треперещите му пръсти разкъсаха бързо десния му крачол.Платът бе напоен с алена течност, а кожата под нея бе набраздена и разкъсана.Устните му бяха свити в права линия, а сините му очи бяха станали по-тъмни от мътните води на лакатушещата в близост Темза.В тази част на Лондон бе по-тихо от запустяло гробище.Въздухът бе тежък и човек като че без да влага особен умисъл се превиваше немощно.Всичко изглеждаше някак приглушено.Дали защото високите сгради в центъра попиваха всеки шум на глъч, който се опиташе да стигне до крайните квартали или просто защото мястото бе отчайващо отдалечено от оня прототип на Лондон, заради който групи японски туристи пропатуваха цял континент, ала бе факт.Светлините на уличните лампи изглеждаха мътни, мъждукаха едва-едва в мрака, а всеки признак за човешко присъствие бе потулен под тежкото було на мъглата.Бе средата на ноември.Оловно сивите облаци бяха по-гъсти от обичайно, а хората вече чакаха първия сняг.Студът се бе залепил за оная дразнеща миризма на сол и двамата заедно сновяха измежду сградите, сякаш търсеха точно него.
Айс Белоугрейв стоеше затънал в собствената си кръв.Раната на крака му бе по-голяма от колкото сам бе очаквал, а простият лекопласт закътан измежду плата на вълненото му палто нямаше да му свърши никаква работа.Черният му панталон бе разкъсан в долната част, а пръстите му сновяха по ранената кожа.Ритамът на сърцето му и дишането му се сляха в едно. Господи, как само се бе объркало всичко..
-Айс?-топлият и глас се извиси в натежалия въздух около него
-Лейла.-пресъхналите му устни се разделиха измъчено, а гласът му бе груб като шкурка.
Опита се да се изправи, ала главата му се въртеше без да му дава възможност да види ясно каквото и да било от пейзажа наоколо.
-Джем, мисля, че го виждам...Господи, Айс, в какво се забърка този път?!
И после всичко изчезна..Дали мъглата го бе погълнала?Или пък бе мъртъв..Не, надали беше това.Защото и в двата случая не бе нормално да изпитва болка.

Събуди го онзи познат аромат на канела, който сякаш се бе просмукал във всичко наоколо.В продънения стар диван, чиито пружини изскачаха като извити нокти.В цялата камара пухени завивки в пастелни цветове.Дори в маслените платна окачени по стените.
-Господи, Айс, ако знаеш колко ме изплаши!-тъмните очи на Лейла го гледаха втренчено, а пръстите и нервно подърпваха няколко кичура от ярко черената и коса.Изражението и бе сериозно, а тъмно лилави кръгове режеха иначе светлата кожа под очите и.Изглеждаше по-възрастна от колкото всъщност бе.
-Съжалявам, господарке.-успя да промълви той, опитвайки се да се надигне до седнало положение.Опитите му обаче не бяха увенчани с полагащия им се успях.
-Белоугрейв, как си брато?-чак сега Айс забеляза другата фигура в стаята.Джем се бе облегнал с оная негова типична небрежност на касата на вратата, а кривата му усмивка както винаги се ширеше върху лицето му.Бе няколко години по-голям от Айс, а раменете му бяха широки като на професионален борец,какъвто той самият бе до някъде.Остана все така ухилен, далеч от жалката картинка, която представляваше Айс в момента.
-Демоните-сепна се изведнъж раненият, а по лицето му пробягна сянка.
-Погрижих се за тях-Джем протегна мускулестите си ръце напред и кокалчетата на показалците му изпръщяха безжалостно.
-Ще престанеш ли поне веднъж, Айс?!За Бога, ранен си, а едиствената ти мисъл е колко демонични вратове ще скършиш?!-Лейла се изправи рязко, а червените и къдрици подскочиха при движението.Бе висока и стройна, а слабото и тяло изглеждаше като изваяно.При все това, макар и детинско красивото си лице, тя излъчваше странна форма на респект, която караше околните да гълтат езика си в нейно присъствие.Мъжката част ставаше особено нервна, започваше да трепери и всичко нормално, присъщо на човека, внезапно изчезваше.Същото се случваше и с Айс Белоугрейв.Откакто бе назначен като нейн пазител, не можеше да спре да я зяпа тъпо.Щом останеха насаме, което се случваше изключително често, предвид факта, че Джем си оставаше пълен нехранимайко опреше ли до служебни задължения, Айс заставаше в единия ъгъл, скръстваше ръце и забиваше поглед в тавана.Колкото и жалко да звучеше, той бе като обсебен.Щом беше на пост пред стаята и, наостряше слух и чакаше да чуе босите и крака, сновящи наляво-надясно.Знаеше, че когато е тъжна тъмните и очи загубваха блясъка си, а ирисите и се сливаха със зеницата.Когато бе притеснена въртеше кичур от чупливата си коса между показалец и палец.А щом бе нервна, не я свърташе..точно както сега.
-Това е работата ми.-каза тъй тихо, че не бе ясно дали говори на себе си или на Лейла.
Ала тя го чу, направи онази типично кисела гримаса, чието изпълнение владееше само тя.Устните и се разделиха и тя си пое дъх, бавно и концентрирано.
-Господи, Айс, престани с тези дзенбудистки изказвания..
-Не мога-прекъсна я той.Рядко си позволяваше да спори с нея, едно наръка че му бе господарка, а пък и някак не се чувстваше особено добре, когато разменяха остри думи.-Работата ми е да ви пазя.Ако баща ви научи за този инцидент, ще бъда отлъчен.
-Ибрахим не би те пратил в изгнание и ти го знаеш много добре, братко.-Джем измъкна един от двата ножа препасани през кръста му и започна да го премята ловко.Стоманеното острие направи няколко пируета във въздуха, при което отрази бледата светлина, която се процеждаше от спуснатите капаци на прозореца.
-Това, че не би ме пратил в изгнание не би трябвало да бъде мое успокоение.Не би трябвало да е причина да занемарявам служебните си задължения.Аз съм създаден да служа на господарката и..
-Млъкни Айс!Чуваш ли се изобщо?!Излиза, че единствената причина да живееш съм аз.И дълга ти към расата.
Да, тя бе единствената причина той да живее.Не защото трябваше да я пази.Просто защото тя бе нещото, което винаги бе искал.Съзнаваше, че няма как да я получи.Нефилимите от неговия ранг не се ползваха с ничии привилигеи.Джем обаче бе друг случай.Във вените му течеше кръвта на знатните родове, тези орисани да променят историята.Тези, които бяха самата история.И точно с колкото власт разполагаше той, толкова и бе незаинтересован от нея.Не желаеше да има нищо общо с баща си и цялата камара златни подноси, които бяха ежедневие за семейството му.Хората рядко говореха за произхода му, може би защото той бе същинска планина и никой не смееше да му каже и една дума от страх за собствения си живот.Всъщност той бе тесногръд и антисоциален само привидно.Отнасяше се добре с близките си и онези, които го познаваха зад маската на професионален боец.Както и да е.Едно беше ясно.Джем можеше да има много по-лъскав живот от цялата мизерия на Лондон, но се бе отказал, защото не желаеше да носи претруфени костюми и тесни ризи.
-А не е ли така?-измъкна босите си крака от прегръдката на завивките и ги преметна през ръба на леглото.Беше му писнало да се вживява в ролята на нещастния пациент, преживял доживотна трамва.-За Бога, та заради изпълненията на брат ми ми се носи ужасна слава.И единствената причина да не бъда отлъчен бе респекта, който Ибрахим има към баща ми и към цялата ми семейна трагедия.
Последва кратко мълчание, което жегна Айс право в ребрата.Той затвори очи и си пое въздух дълбоко.
-Джем, би ли излязал?-Лейла бе седнала на обичайното си място, точно под прозореца и бе скръстила крака.Лицето и изглеждаше някак умислено, а целият онзи гняв, който се излъчваше от нея преди малко, бе изчезнал безследно.
-Както кажете господарке.-масивното му тяло се измъкна някак грациозно от стаята.Ножът все още се пемяташе в ръцете му, докато се движеше напред в тесния и тъмен коридор на убежището.
-Айс, никога не си ми разказвал историята си.
Да, това беше факт.Белоугрейв не обичаше да говори за себе си.Също като Джем, той криеше миналото си.Но не защото не желаеше да има нищо общо със семейството си, просто цялата кървава драма разиграла се пред очите му не бе никак подходяща за споделяне.Призраците от миналото го преследваха в кошмарите му.Бяха нещо, което не бе достойно за жена от ранга на Лейла.
-Господарке, аз..
-Няма да те насилвам, ако не искаш.
Последва още една мълчалива пауза.После момичето се изправи и се насочи към вратата, през която бе излязал Джем преди секунди.
-Паднах.
Лейла се обърна рязко, а изражението и бе непроницаемо.Остана така,смълчана и загледана в Белоугрейв, а той за пръв път не гледаше очите и.Събираше смелост да и сподели.Но се страхуваше, че след разказа му, тя няма да го гледа по същия начин.Така ставаше с хората.Щом научеха всичко, излизаха от стаята и повече не се връщаха.
-Когато бях малък паднах от дървото в задния двор.Бях на осем, а баща ми вече се грижеше да получа бойни познания.Не ми помогна да се изправя.Каза, че трябва сам да преборя себе си и болката.Каза, че в този живот, никога няма да има на кого да разчитам.И беше прав.Джем е моят партньор, ала знам, че стигне ли се до битка, моите сили са основното ми оръжие.-Айс спря за момент-Вашите врагове, враговете на расатани като цяло знаеха къде да ударят.Първа бе сестра ми Моник.Не зная какво точно се е случило.В онзи момент единствената ми мисъл бе, че трябва да се изправя.Ала болката..Господи, как само ме болеше всичко.Докато бях зает да водя лична битка, цялото ми семейство бе заличено.Сестра ми, майка ми, баща ми, който се опита да им помогне веднага след като чу първия писък.
-Господи Айс.-Лейла пристъпи няколко крачки напред, при което дъските на паркета изскърцаха тихо.Бледите и пръсти затиснаха устните и, а очите и се разшириха от ужас и уплаха.
-Това не бе всичко.Причината да ни намерят бе собственият ми брат.По онова време Гейл бе на деветнадесет.Бе ядосан на баща ми..Това бе причината цялото ми семейство да бъде избито.Собствения ми брат и глупавите му спорове с баща ми.Колкото до мен..Не ме намериха.Избягах като страхливец, а когато се върнах бе твърде късно.Останалото го знаете господарке.Баща ви изпрати Гейл в изгнание и той най-вероятно плаща прескъпо.Както и аз.Всеки изминал ден става все по труден особено с цялата тази вина, която изпитвам.Избягах най-позорно..И хората го знаят, макар и да не го казват.Чете се в очите им.
-Айс, не е вярно.Не е можело да се направи нищо..
-Можеше.
-Престани!Защо си толкова твърдоглав.
-Защото става въпрос за семейстнвото ми.
-Айс-този път името му не бе произнесено от Лайла-Имаме си компания.
Джем се бе завърнал и старателно поставяше резетата на вратата.Не, че те щяха да помогнат.Айс бе захвърлил ампоато си на ранен грешник и сега се изправяше бързо, препасвайки двата кинжала с назъбени остриета през гърдите си.Не обичаше пистолети.За него бяха оръжие на неспособните.
Координацията му все още бе на човек прекалил с текилата.Кракът го болеше, ала най-важното си оставаше дълга.Поне едно нещо в живота си щеше да направи като хората.
Чу се оглушителен трясък.Вратата на стаята бе разбита на безброй парчета, толкова миниатюрни, че се разпиляха по целия под, а някои от тях се натикаха под дъските на паркета, сякаш да се скрият от предстоящото.Бяха четирима, двойно по-грамадни от самия Джем.Очите им бяха кърваво червени, а усмивките им нашепваха неща, от които самият дявол би се уплашил.Първият бе повален моменталически от Белоугрейв и таланта му да мята ножове, дарба която бе осавършенствал благодарение на дартса.Другите двама се бяха впуснали в ръкопашен бой с Джем, а изглежда той не се затрудняваше по никакъв начин.бе останал само един.Очите му светеха като неонов надпис, а в ръката му проблясваше десет сантиметрова кама.Айс се спусна напред и заби камата си право в сърцето на демона.Ала той изглежда не бе почувствал нищо.Хвана ръката на Белоугрейв и я изви под неестествен ъгъл.Нефилимът, който само преди миг береше душа измежду завивките на болничното ложе, стисна устни и заби юмрука на свободната си ръка в челюстта на противника си.Чу се пукот и демонът се сгърчи от болка.Джем вече бе нокаутриал противниците си и макар целия покрит с демонична кръв бе някак извратено щастлив.
-Айс, погрижи се за Лейла.Аз ще довърша тук.Чакайте ме на оговореното място.
Айс кимна бързо и грабна палтото на Лейла от закачалката..а после и самата Лейла.Тя стоеше втрещена в единия ъгъл на стаята като същинска ренесансова статуя.Не се съпротиви, когато силните ръце на Айс я обгърнаха и повдигнаха от пода.Нефилимът измъкна ножът си от гърдите на демона, който се бе разделил с живота си преди секунди и се зае с обмислянето на стратегията.Двамата с Джем бяха чертали въображаемите нападения милиони пъти и имаха план за всяка възможна ситуация.Мястото, което се бе превърнало в тяхно убежище през последния месец, бе ниска рибарска барака с капаци на прозорците, чиято бяла боя се лющеше и падаше на цели парчета.Мястото бе близо до Темза и подходящо за прикритие, защото аромата на сол прикриваше следите им, а мракът, колкото и връждебен да бе, бе прекрасна мантия невидимка.Всеки път щом минаше по тясната улица, Белоугрев удостояваше с внимание малките детайли наоколо.Бараката на кльощавия Стив, моряк с четирдесет годишен стаж, чиято жена го бе зарязала преди повече от петнадесет години и сега горкият нещастник делеше постеля с бутилка ром.Имаше длъгнеста фигура, а чвета на очите му напомняше на купчина водорасли.Кучешката колибка на Рашльо, кварталното куче, дори наклонената на една страна табела гласяща „прясна риба”.Всичко това за пръв път не привлече вниманието му.Бе просто фон, поредното място, което щеше да си отиде.
Лейла бе ангел.Това изказване не касаеше само сърцето и външността и.Тя бе една от малкото чистокръвни, родени от връзката на ангели.Затова бе толкова ценна и затова баща и бе наредил на Джем и Айс да я пазят.Нещата обаче се бяха обърнали главоломно.След спречкването на Ибрахим с индивид, тънещ в мъгла, най-вероятно демон, предвид наемниците му, Лейла бе станала основна мишена, което пък оправдаваше донякъде постоянните местения и фалшивите паспорти.Самият Айс не бе сигурен в собственото си име от толкова гонки.Само за половин година той бе посетил Франция, Италия, Китай..и не помнеше нищо от тези места.Нищо, което би предизвикало възторг у някого.
-Господарке, добре ли сте?-най-после стъпили крайната си дестинация, в лицето на малка лодка, те седяха мълчаливи един срещу друг.Айс наруши тишината първи, нещо което се случваше изключително рядко.
-Кога ще свърши всичко това?-очите и отново бяха потъмнели като безоблачна нощ, в която дори звездите са трудни за разпознаване.-Кога за бога ще мога да се разхождам спокойно без да ми се налага да мисля за края?
-Не знам-не обичаше да я лъже.Не обичаше да и дава напразни надежди..Затова каза това, което мислеше.
Имаше моменти, в които Айс Белоугрейв се питаше дали не сънува.Чакаше да чуе звука на будилника, притаяваше дъх и се самоубеждаваше, че фантазията има голяма роля в случващото се.Но този път всичко бе така реално.Аромата на канела, който излъчваше кожата и, червената и коса, която подскачаше с вятъра.Тъмните и очи, пропити с оная тягосна форма на тъгата..Устните и топли и меки, бавно докосващи неговите.
Ръката ми инстиктивно се плъзна зад врата и.Миг по-късно той се отдръпна леко и се зае с изучаването на изражението и.
-Лейла.-произнесе името и бавно с цялото чувство, което бе способен да вложи.
-Кой е готов да попътува малко?-познатия глас на Джем се разнесе напевно и ги накара да се сепнат.Ала не се отдръпнаха един от друг.-Мътните ме взели, да не би да си имаме две влюбени гълъбчета?
Лейла се усмихна за пръв път откакто бяха напуснали убежището.Напрежението, което се бе наслоило около тях се поразсея и Айс завъртя глава в посока на приятеля си.
Джем изглеждаше повече от ужасно.Късата му гарваново черна коса бе напоена с черна кръв, а кристалните му очи напук на вида му продължаваха да светят.Тениската му трудно можеше да мине за нещо за обличане.Ала нищо не бе в състояние да го раздели с усмивката му.
-Карай Джем.-ухили му се Белоугрейв, поемайки чантата, която държеше другия нефилим.-А пък ние ще изберем новите си самоличности.
Чантата бе пълна с разнообразни видове документи.Като се почнеше от шофьорски книжки, здравни осигуровки и се стигнеше до актове за раждане, касови бележки и други джунджории, служещи за заблуда на хотелиери и камериерки.
-Лас Вегас, бейби.-промърмори Джем и лодката потегли.


Мускулестите му ръце обгърнаха тялото и.Свита до него, тя изглеждаше почти дребна за своите метър и осемдесет.Червената и коса бе сплетена на плитка, а чертите на изражението и бяха отпуснати под влиянието на съня.Шумът на Лас Вегас стратегически се просмукваше през стените на хотелската стая, а неоновите надписи хвърляха светлина из цялото помещение, напук на тежките дълги завеси, окачени на двата прозореца.Айс Белоугрейф се бе примирил със съдбата си на човек, страдащ от лишение на сън.Лейла спеше непробудно вече часове, а на дивана в дъното на помещението, Джем похъркваше сладко като преяло бебе.И всичко изглеждаше плашещо спокойно.
-Айс.-момичето се размърда в прегръдките му
-Спи, принцесо.-поршепна тихо той в ухото и и затъкна кичур от червената и коса зад него.
-Не ми се спи повече..-тъмните и очи го жегнаха и го накараха да се усмихне.
Внезапно странна мисъл подчини цялото му съзнание.
-Лайла,ще се омъжиш ли за мен?-изрече думите бързо без да се колебае и за минута-Не е най-романтичното предложение, но...
-Господи, да.
Няколко минути по-късно, Лейла бе напълно облечена.Синята и копринена нощница бе захвърлена измежду завивките, а на нейно място бе облякла единствената бяла дреха, която бе намерила, а именно една от ризите на Айс.Въпрсната риза бе достатъчно дълга да покрие коленете и, а белите и маратонки допълваха сватбеното и облекло.Айс от своя страна бе нахлузил чифт черни дънки и тениска с нечетлив надпис на японски.Оставаше им само едно..
-Джем, събуди се.
-Извикай го тоя Чък Норис, да си премерим силите!-извика Джем и падна напода.Масивното му тяло се размърда, а клепачите му се отвориха сънено.-Айс?Какво по дяволите..
-Ще се женим..-обясни Белоугрейв без да чака втора покана
-Пич, тия работи стават по взаимно съгласие, а аз определено ..оу.Говориш за теб и Лейла?
-Да естествено, ти какво си помисли...както и да е.Искам да ни бъдеш свидетел.
Тридесет и три минути по-късно тримата стояха пред опулената физиономия на възрастна жена с азиатски произход.Въпросното същество носеше бадж, на който с розово мастило и в странен шрифт бяха разкримени думите „Минг Джо Янг-сватбен агент”.Не бе кой знае какво, но пък за половиния час, в който имаха време да намерят човек, който да ги венчае, не бе никак зле.Сватбеният пакет струваше само двадесет и три долара като това включваше три шаферки с руски паспорти, свещенник кореец и още един свидетел в лицето на охранена пуйка, емигрант от Тексас.
-Вие Айс с нечетлива фамилия, вземате ли Лейла с отсъстваща фамилия за своя законна съпруга, да я обичате и уважавате в болест и здраве, радост и мъка и дори когато я заварите качила три килограма след маратон по надяждане с храна?-смешният английски на свещенника бе потресаващо неразбираем, но Айс знаеше какво трябва да каже.
-Да.-никога не беше бил толкова сигурен в думите си.
-А вие Лейла с отсъстваща фамилия, вземате ли Айс с нечетлива фамилия за свой съпруг..и всичко което изредих преди малко?
-Да.
-Тогава с правата дадени ми от..мен самият ви обявявам за съпруг и съпруга.Можете да обмените ДНК, но не забравяйте , най-страшните болести се предават по въздушно капков път..или не съвсем.Все пак ме изгониха от факултета по медицина преди да науча кои са топ десет най-страшни..Добре, печелите, изобщо не съм бил..
Айс пристъпи крачка напред и целуна..жена си.Вдигна я на ръце и я понесе къмизхода в края на пътеката.Колкото до Джем..Да речем, че Джем бе намерил нов приятел в лицето на една от шаферките.Явно всичко се бе наредило.

Десет месеца по-късно.
Лас Вегас бе зад гърба им.Най-накрая всичко бе приключило.Цялата игра на котка и мишка, цялото това криене и преструване, по-присъщи на латино сериал.Лейла бе облегнала глава на рамото му, а слънчевите лъчи танцуваха по кожата и.Бяха седнали под прошарената сянка на един от многото вековни дъбове в двора на имението, в което бе израстла.Очите и бяха притворени, а усмивката и изглеждаше някак уморена.
-Ето я и лимонадата-Джем излезе от къщата, мъкнейки табла отрупана с храна и напитка.
-Приличаш на домакиня..но ти отива-ухили му се Айс.
-Млъквай татенце.
Лейла се опита да се изправи, но коремът и пречеше.Бе в края на деветия месец и Айс и Джем шеговито я наричха „подводничке”.Скромните и петдесет килограма се бяха покачили дръстично, принуждавайки стрелката на кантара да се забие на шесдесет и пет.Глезените и бяха подпухнали, по лицето и се четеше умора.Ала бе щастлива както никога преди.
И изведнъж се започна.
-Господи.-извика тя и впи нокти в кожата на Айс.Джем, скоростен както винаги я подхана под лакът.Айс сеизправи и преметна ръката на жена си през врат.
-Спокойно, тук съм принцесо.
Белоугрейв не помнеше нищо друго от случилото се.Помнеше как я остави на леглото и повика лекаря в имението.Помнеше как Джем ръсеше цяла камара глупости за биберони и памперси и как двамата никога повече няма да могат да се осамотят за по-дълго време.И после чу плача и .Най-хубавият звук, който бе чувал някога.Прокънтя в ушите му, накара го да забрави всичко и да повярва, че щастие наистина има.
-Можете да влезете..
Лейла сияеше както никога до сега.Айс беше сигурен, че няма да заблави картината пред очите си през целия си живот.Жената, която обичаше и дъщеричката им.Червената и коса се стелеше като водопад около бледото и лице.Тъмните и очи грееха, а малкият вързоп в ръцете и плачеше с пълно гърло.
-Запознай се с татко си, Маги.
Айс примигна няколко пъти и пристъпи крачка напред.Пое детето в ръце и реши, че животът му никога не е бил по-хубав.
-Господи, Айс, одрала е кожата ти.-провикна се Джем, а Лейла му направи знак да бъде по-тих.Нефилимът направи физиономия, после се надвеси над детето..
-Чичо ти, Джем ще те научи да кършиш мъжки вратове, красавице.
-Джем, за бога, та тя е момиче!-Айс го изгледа косо, а приятелят му вдигна ръце във въздуха
-Добре, ще те науча да..ами да парвиш кула от карти.
-Не зная кой на какво ще я учи, но е добре да оставите господарката да си почине.-докторът измъкна Маги от здравата и едновременно нежна хвадка на Айс.
-Хайде, брато, време е да почерпиш за рождението на дъщеря си.-Джем замъкна Белоугрейв навън, а Лайла им помаха за довиждане.
Часове след това нашият герой нямаше идея на коя планета се намира.Острото скърцане на входната врата не успя да го измъкне от транса, в който го бяха отвели събитията от последните няколко месеца.За разлика от миризмата на кръв.Първоко, което видя бе безжизнено проснатата фигура на иконома Лаурънс, в центъра на голяма колкото езеро локва от алена течност.
-Лейла!-извика Айс, ала вече знаеше какво се случва.Вече имаше идея ..защото щастието никога не траеше дълго в неговия живот.
-Господи,не!-извика щом отвори вратата на стаята.
Целият му живот лежеше безжизнено потънал в лапите на смъртта.Лицето и бе ве тъй бледо, а клепачите и бяха затворени..завинаги..

-Тя ти е дъщеря!-Джем крещеше, за пръв път истински гневен на приятеля си
-За Бога, Лейла би искала да се грижиш за нея..
Айс премигна няколко пъти.
-Ибрахим е мъртъв приятелю,те ще се върнат за Маги и ти го знаеш.
Белоугрейв бе мъртъв.
-Помисли за Лейла-това му подейства като плесница.
-Джем, благодаря ти.За всичко.Но от тук нататък съм сам..Аз и Маги.Ще се оправим..
След тези думи Айс взе дъщеря си от ръцете на единствения истински приятел, който бе имал някога и излезе от стаята.Отново бе напът, отново бе принуден да се крие..сякаш това някога щеше са престане.


Дъщеря му Маги:
avatar
Ice Belowgrave

Вид: : нефилим
Име: : Айс Белоугрейв
Възраст: : неизвестна
Семейство: : дъщеря Маги
Брой мнения : 20
Join date : 11.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Айс Белоугрейв

Писане by Robbin. on Нед Дек 18, 2011 5:11 pm

Прелестно <3
Welcome!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Айс Белоугрейв

Писане by Ice Belowgrave on Нед Дек 18, 2011 5:13 pm

Мерси ^^
avatar
Ice Belowgrave

Вид: : нефилим
Име: : Айс Белоугрейв
Възраст: : неизвестна
Семейство: : дъщеря Маги
Брой мнения : 20
Join date : 11.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Айс Белоугрейв

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите