Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Жилищен блок "Амброзия"

Go down

Жилищен блок "Амброзия"

Писане by domino. on Нед Дек 18, 2011 5:41 pm

Сградата се падаше една от най-старите постройки в града, почти изумително бе че все още се държи здраво на основите си и не се е стрила до прах; на места се опитваше, но жителите събираха скромни суми в името на това да я кърпят и резултатът бе като едино гигантско patchwork одеалце. Осем етажната сграда си имаше два асансьора и огромно наличие от апартаменти във всякакви формати. Реално площа бе огромна и дори имаше достъп до малка градинка с катерушки, която уж трябваше да се поддържа но бе избуяла притеснително.
В настоящ момент всички резиденции бяха запълнени; това бе дом на Домино и семейството й и на Айс Белоугрейв и неговия антураж от потомство и "мечка". Двете партии не се познаваха, не и пряко, освен от страна на Норт Бейл канещ се да се кандидатира за поста на детегледачка лепнат в близост до пощенските кутии.

Домино бе почитателка на домашният уют и малкото й жилище се стараеше да угоди на това й предпочитание, бягайки от мрачната иначе атмосфера на рушащата се сграда. Не беше нещо луксозно, не, но си личеше много любов с която е обзавеждано и усиленият труд, който бе отнело всичко. Домино сама се бе трудила и някой от мебелите дори бяха нейна сглобка, което учудващо не ги правеше нестабилни и потенциално животозастрашаващи.

На фона на стени неравно измазани в страннен нюанс на зеленото, се мъдреха картини и всякакви други нещица, които да допълнят леко ориенталският стил, който гонеше помещението. Имаше два дивана, които бяха с крайно налудничави десени и възглавници и единият, значително по-неудобен, бе с рамка дело на собственичката. Вторият бе дошъл много по-късно, но нещо не й бе позволило да изхвърли прототипа и сега в малкото помещенийце едва-едва се събираха двата и бе малко трудно да се движиш свободно, особено ако има и други персони около теб опитващи се да постигнат същото. Единствената сериозна техника в помещението, освен разбира се смешният и античен полюлей, представляваше малкото и почти овално от всякъде телевизорче, което дори не можеше да вади други цветове освен бяло, черно и стоящите между тях сиви тоналности. То работеше почти през цялото денонощие и винаги се намираше някой, който да го гледа и да му се радва на мътната картина; беше чудо как проклетото нещо въобще работи и подобни въпроси се задаваха без глас в дома от доста години. Всекидневната бе най-обитаваната част от целият апартамент и винаги имаше един ентусиаст от малкото домакинство, който да се разлага на диван и сред възглавници имитирайки някакво задължение.

По неясни причини таванът се падаше скосен и първоначално помещението явно се е ползвало само и единствено за склад. Домино обаче променя коренно статуса му и след едно леко боядисване по някаква щастлива случайност успява да вкара цял матрак вътре. Рамката отново е правена ръчно, нейна изработка, но не се отличава с никакви специални качества като удобство или липсата на такова. Над леглото се пада прозорец и като изключим и двете лампи заобикалящи го... друго не се намира забележително и под формата на някаква мебел в стаята. Гардероб няма, Домино държи дрехите си в дупката под рамката на матрака и пода и за да стигне до тях едва ли не трябва да размества цялото си спално ложе. Осветлението в помещението рядко е достатъчно и винаги се характеризира с една особена недостатъчност, която дразни очите при по-продължителна терапия.

Тя се пада между тази на майка му и помещението всекидневна. Не е особено голяма, но сравнена с другите две си е направо просторна и почти представителна... ако разбира се собственикът й поддържаше някакъв ред. Хаосът тук винаги бе от пълен до почти непоносим и странно, но никой не го коментираше. Норт бе колекционирал усърдно вещи, които според него бяха задължителен елемент от всяка една момчешка стая и по стените висяха плакати на коли и дори знамена на някакво уж известно рали.. или каквото там наистина представляваше, нямаше си никаква представа. Металното му легло с прекалено мек дюшек често бе обсипано от горе до долу със собствените му дрехи и странно, но те винаги бяха чисти. Мръсните просто се изпаряваха в коша за пране. По неясни причини всичко лъщеше от чистота(Норт все пак имаше определен проблем с това) но бе толкова разхвърляно, че като нищо може да изгубиш и себе си и всичкото ти налично време на този свят в търсенето примерно на само една химикалка. Редовно тук щъкаха мишки и плъхове, всяка една животинка минала през ваксиниране и почистване преди да припари въобще до помещението. Те се стараеха да са незабележими, но ако се заслушаш и загледаш, може лесно да проследиш постоянно кипящият под захвърлените навсякъде вещи живот.

Малка също като тази на майка й, спалнята на Беладона поне имаше правилен таван и събираше... гардероб. Девойката не можеше обаче да се похвали с притежанието на двойно легло и свободно пространство и стаята й беше повече за сън, от колкото за реална обител. Разбира се, това не я бе спряло да украси простичко, семпло, но все пак някак стените, които като нищо можеха да се обединят всеки един момент, толкова клаустофобично бе усещането, което вдъхваха. Въпреки минималната площ обаче в спалнята цари перфектен ред и определена (и малко налудничава) симетрия. Беладона е подредена душа и за разлика от брат й тук никога не можеш да види нещо извън мястото си; това би било евентуален край на света и прочее. В настоящ момент помещението не се използва, Бела се шири в собствен дом с детето си и господин баща му.

Като изключим банята, която също беше малка и не особено забележителна, последното помещение от малкият апартамент се водеше кухнята играеща ролята и на трапезария. Стените бяха изрядно бели, мебелите стари. Газовата печка не изглеждаше особено надежна а облият хладилник сигурно бе на годините на телевизора във всекидневната. И двата уреда се разваляха редовно и като цяло не бяха никак надеждни. Дървената маса, която имаше около себе си само два стола също заплашваше да сдаде багажа скоро и едва-едва се държеше на четирите си краченца. Отдавна проядена от каквито гадинки я бяха намерили за вкусна, тя бе и винаги влажна, също като дърво извадено от морето. Рядко се намираха ентусиасти за готвене и запасяване на хладилника, но от дъжд на вятър чудото се случваше.


--to be continued.
avatar
domino.

Вид: : Човек с дарба.
Име: : Домино Бейл.
Възраст: : 39.
Дарба: : По желание може да се превръща в лисица; изострено обоняние.
Брой мнения : 12
Join date : 16.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите