Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Yukio T.

Предишната тема Следващата тема Go down

Yukio T.

Писане by Yukio on Пет Дек 23, 2011 10:52 pm

Лик: Aoi
1.Name:
Юкио Такеба.
2.Age:
На външен вид едва би минал за двадесет годишен, изглежда наистина младолик. Реалните му години са някъде около петстотин, но понеже не помни нито сантиметър от тях... не ги брои съвсем. Ако го попитате в сегашното му лошо настроение най-много да се сопне и да заяви, че е на годинка и няколко месеца и това не би било далеч от истината- странното му подобие на живот води началото си от именно такъв фрагмент време.
3.Species:
Вампир, макар и с леки примеси на нещо друго. Има нужда да се храни с кръв, коловете и светената вода на правилното място му влияят но няма никакви проблеми с излизането на слънце; прави го без защитни способи и странични елементи.
4.Abilities:
Предполага, че има, но все още не е разбрал какво точно представляват; след като липсват всичките му спомени от преди и никой не иска да го информира прекалено за да не върне ненужни фактори в системата му... Юкио може само да очаква нещата да се върнат самички и в периода от един житейски път да разбере за какво го бива и за какво не.
5.Others:
Всичко беше приключило, въпреки обещанията да продължи завинаги, да е трайно. Не можеше да го вини, мислеше си Юкио, наистина не можеше. Сам за себе си, той усещаше колко много липсва и как малкото, което му е оставено дори не е на мястото си. Тази извратена шега бе прехвърлила лапите си през цялото му ежедневие и той, странник спрямо всичко, което бе представлявал преди, ясно съзнаваше, че всичко просто е отишло по дяволите. Не можеше да го вини, че реално се е предал. Достатъчно беше, че се измъчваше от факта, че не може да изпита реална вина и болка от това, че я причинява на някой друг, който очевидно наистина държи на него. Как реално можеше да постъпи в такъв случай? Беше се събудил в обстановка, която не му носеше нищо познато. Лица изкривени и в страх и в притеснение и други, които носеха върху себе си само мрачно примирение и една особена агресивност. Системи, машини, всичките свързани с тялото му и обяснението, че се намира в болница. Тялото му очевидно бе преживяло наистина много, но не и достатъчно, че да го лиши от съществуване; трябваше постепенно да се пребори с идеята, че е дарен с особено безсмъртие, че реално е някакво чудовище от приказките и модерната тийн литература. Това... това бе дошло по-късно. Преди него бе само страха, несигурността и остатъчното чувство за вина, което знаеше, че не му принадлежи изцяло. Беше някакъв странен вид реакция към липсата му на участие в събитията- беше там, но реално не присъстваше. Спомените му липсваха в степени, които граничеха с безумие- не знаеше нищо, можеше да разчита само на базовата мисловна заложеност зазидана в крайниците му, за да прави основните неща, за да възприема и използва реч и да я разбира. Кой беше той? Как се бе озовал там? Казваха, че името му е Юкио. При първа възможност го бе потърсил в интернет, беше се опитал да се запознае с културната му принадлежност и всичко бе довело до Япония- а огледалото вече бе подсказало, че има стандартните азиатски черти. Бледа кожа, някъде между мека и много светла охра и млечно бяло, замесено ловко и променящо се само ако е подложен на силен тормоз и изтощение. Черна коса, тънка, подрязана на права линия и стигаща до под врата му... и да, всъщност толкова, като добавим плътните устни и оформените като бадем очи с тъмни ириси. Нищо повече, нищо, което да му е познато- това ако не друго бе лицето просто на някакъв непознат с което все още не можеше да свикне като хората. Стараеше се да стои далеч от всякакви огледални повърхности, умишлено странеше от себе си и прочее, но в редки моменти очите му сами се стрелваха надолу в търсене на собствените му дълги ръце. Те му се струваха опетнени, макар и мраморната и изваяна форма на дългите пръсти да бе перфектна и привидно лишена от грях. Не можеше да ги гледа, фантазията му се движеше рязко и го връщаше към онези истории, които бе чул от не една уста. Поискал да узнае кой е, той трябваше да преодолее огромна крачка за да се изправи пред демоните си и единственият му проблем бе, че не ги чувстваше като свои. Не можеше да се намери в онова чудовище, което бяха описали и което евентуално бе оцеляло без всеобщото съгласие. Много кръв се бе ляла около него, много бе лял сам, лишавайки мнозина от живот и съществуване. Знаеше, че реално не той е виновен и му бяха обяснили, че тялото му е дом на нещо, което дефакто е виновно за цялата лудост обладала го. Старинен артефакт, самосъзнание, статус на бог... всички тези неща бяха характерни и го плашеха, съзнанието му не можеше да ги обгърне. Звучаха му прекалено фантасмагорично и не можеше да напасне себе си в цялата епичност на картинката. Бяха му казали и, че тогава бе съвсем различно същество, съвсем друг индивид и поне в това вярваше, защото му бе ясно, че нищо от някогашния "Юкио" не може да се намери в сегашния. Богове, а дори не заслужаваше името, не заслужаваше нищо. Не можеше да намери себе си в цялата тази каша и единственото, което можеше да си причини бе да продължи да води съществуване в същата обречена цикличност, която го преследваше в ежедневието му. Сутрин се събуждаше с нея, вечер бе последното, което напускаше мислите му преди да се понесе към страната на сънищата. Счупен, Юкио не бе повече. Едва ли и някога щеше да се възстанови, травмата върху спомените му бе необратима според медицинските лица... да, счупен на прекалено много парчета, повечето липсваха и дори не знаеше какво точно представляват. Беше като да редиш пъзел от хиляда части и да си нямаш никаква представа какво по дяволите се случва в него, как трябва да изглежда и някъде на втория час да ти обяснят, че сред парчетиите има и такива от друга картинка. Наистина не можеше да вини всички, които някога бе познавал за това, че се отказваха с течението на времето. Самият той го правеше всеки божи ден и това не му помагаше никак. Брадли му бе обещал да остане до него каквото и да му коства това но само за година се бе пречупил още; реално Юкио не очакваше да има степен по-ниска от тази в която го бе докарал преди да изгуби спомените си... но явно съществуваше. Изпитваше огромна атака на гузна съвест всеки път щом мислите му се завъртяха около това, стомахът започваше да го свива и всичко започваше да се върти. Остатъчният вкус в устата му бе горчив и много траен, след това нищо, което вкусваше не му се струваше правилно. И защо всъщност? Беше му гузно от това, че реално не изпитва никаква гузност. За него Ли бе непознат, всички бяха. Дори и съзнаващ какво им причинява с пренаредното си държание и изтрита дънна платка не можеше да го усети истински и да възпроизведе някаква емпатия. Не се получаваше. Единствено телевизионните риалити програми го караха да се чувства толкова безполезен на социално ниво и двете неща се равняваха еднакво; само по себе си това също говореше много. Учтиво бе благодарил за всичко- грижи, внимание, подслон, храна- и след това бе изслушал речта на тема раздялата им и как Ли не може да живее повече по този начин. Някой от изреченията... не, като цяло структурата и тематиката на думите му бе същата като тази, която бе получил от Люк. Единственото, което ги разграничаваше леко бе, че блондинът му бе още по-непознат а при Ли имаше поне някаква набързо скалъпена позната почва. Не знаеше какво е станало с другият вампир и смяташе, че пътищата им няма да се засекат повече; следователно не бе важно. Той принадлежеше на старото му Аз, новото не му трябваше. Същото важеше и за Ли и ... да, сигурно и него никога повече нямаше да го види. Това не го притесняваше, животът му така или иначе бе достатъчно сложен за да се спира по-трайно на проблеми от подобно естество, които всъщност не разбираше.
Една година. Абсолютна самота, като изключим моментите в които побърканата корейка бе навлизала в картинката за да го подложи на редица тестове. В ръката му, лявата, в момента спеше въпросният артефакт и всички се опасяваха да не отвори отново очи някоя сутрин връщайки се към чудовището, което е бил. Не слушаха собственото му мнение по въпроса, но Юкио държеше на него. "Нещото" нямаше да се събуди... не и сега, не и след век. Някога в далечното бъдеще може би, но това го съмняваше. То искаше своят реален хост а не жалката му имитация, която в момента използваше тялото и същото име. Може би старата му персона реално бе умряла и той бе просто някакъв остатък отмит от прилива на морските вълни. Дали това не бе нещо, което бе желал като някогашното си Аз? Може би драматичен опит за саможертва и изкупване на всички грехове. Искаше му се да е така но реално си нямаше никаква представа за какво става въпрос; нали не помнеше, как можеше да има? Горе долу знаеше фактите около цялата тази епопея включително собствената си разрушителна лудост. Заключеното в тялото му нещо не бе успяло да се активира до край и да го превърне в още по-голям изрод- до колкото бе разбрал това древно нещо бе с механизма на растение. Посяваш семето в благодатна среда и то започва да смуче, да точи, да се подхранва. Скоро от него разцъфва нещо коренно различно, готово да посреща света с каквато там насоченост му е дала Вселената. Неговото "семе" щеше да отгледа божество, върховно зло, нещо неописуемо. Юкио наистина имаше проблем да го осъзнае и реално не вярваше много-много. Звучеше прекалено фантасмагорийно и вместо да се опитва да го приеме за лична драма предпочиташе да отиде на кино и да зяпа екранизираната версия с коренно различни участници хрупайки пуканки с много масло. Обожаваше тези царевични аномалии, наистина ги обожаваше и от там отчасти идваше любовта му към киното и огромните екрани.
Една година. През нея бе ходил на кино много, много пъти. Първоначално бе опитал да разбере повече за себе си преди да се превърне в чудовище но нищо не му бе харесало. Единствените документи бяха компроментиращи и го навяваха на мислите, че може би никога не е бил особено стойноста личност. Прекалено много разврат, проблеми, смърт. Наркотични зависимости? Кариера като модел? Работа за Интерпол? Хаха, хубава шега. Не можеше да се види в нито една от тези роли колкото и да опитваше. В момента може и да бе някакво жалко подобие на Юкио кръстено Юкио но нищо не можеше да го накара да имитира старите привички и да ги вади като модели за подражание. Предпочиташе да е сам, скучен и далеч от всичко. Беше единственото, което му се отдаваше; за персона, която не се чувстваше цяла и реална това бе хубаво усещане и му носеше някаква сигурност. В малко неща откриваше този фактор напоследък, което малко го притесняваше.
Една година. Беше опитал да пътува; имаше парите, документите. Не бе мръднал по-далеч от Будапеща и метрополисът му бе дал временно убежище далеч от всичко и всички. Малката квартира почти го бе накарала да се привърже към нея, беше започнал няколко уж приятелства и дори се бе жертвал да отиде на среща. Името й бе Маша и по народност бе рускиня, родителите й бяха от затънтено крайче на Сибир. Въпреки всичко девойката се гордееше с модерни разбирания за света и си бяха допаднали бързо, не се бе чувствал особено неловко в компанията й. Малко му бе трудно да възприеме, че сексуалната му ориентация не е нормална и се върти около другия пол- Люк му бе обяснил за взаимоотношенията им в миналото а за Ли предполагаше. Чувстваше се странно и не можеше да го съзнае като драма, именно по тази причина се бе пробвал с Маша. Дори сега поддържаха контакт, макар и да бе станало ясно, че ще си останат само приятели- Юкио не искаше да я подвежда и й бе обяснил какво точно представлява, минус заспалата "бомба" в лявата му ръка. Седнали да го обсъдят тя му бе казала, че не би могла да живее по този начин с него след признанието му; можеше само да се радва, че не бе прекъснала изцяло контакт с него. След този мним инцидент обаче Будапеща му бе станала тягостна и спокойствието, което уж бе носила на поруганата му и липсваща душа, се бе изпарило до капка. Отново на път Юкио бе избрал малко по-далечна дестинация по логиката на "билет за първото, което излита до половин час". Нортфорд се бе оказал територия, каквато реално не бе очаквал и все още нямаше мнение дали реално му допадаше. Може би не му бе по вкуса с цялата тази проблемна монархия, която управляваше но щом не му се бъркаха нямаше и той да го прави. Уединен живот бе водил на предишното си местожителство, уединен щеше да води и тук.
merry christmas, love.
avatar
Yukio

Вид: : Вампир
Име: : Юкио Такеба.
Възраст: : 21/500
Дарба: : unknown.
Брой мнения : 36
Join date : 20.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Yukio T.

Писане by Robbin. on Съб Дек 24, 2011 11:09 am

Welcome;

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите