Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Люк О'Нийл

Предишната тема Следващата тема Go down

Люк О'Нийл

Писане by Люк О'Нийл on Съб Дек 24, 2011 10:32 pm


Bradley James

Име:
Люк О’Нийл
Години:
По последни данни, някъде около четиристотин и осемдесет. Вече е загубил точната бройка, тъй като му станало прекалено много за помнене – имал твърде много други неща на главата, че да се занимава с дати, изминаване на часове, дни и седмици и това го накарало да изгуби не само точната си възраст, ами и общата представа за датата като цяло. Пък и ако случайно му се наложи да знае нещо подобно, то винаги ще се намери кой да му каже, че да не се затормозява с такава дреболия.

Раса:
Вампир

Дарба:
Огъва времевата линия, което му позволява да се телепортира от едно място на друго, от едно време на друго – бъдеще, минало. Освен това се е научил да го спира напълно, като може да избере да остави единствено себе си „буден”, да вземе още някой, или пък да остави цяло градче живо, на фона на цял замрял на място свят. Години и години практика са му позволили да борави с това както му се прииска, без никакъв проблем. Дотолкова е овладял способностите си, че е невъзможно да сбърка при телепортацията, да речем, да поиска да отиде пред наклонената кула в Пиза, пък да се озове точно пред разярен носорог, който да го прегази. В началото, разбира се, е имало множество нелепи и опасни такива случки, но сега… както вече споменах, това е невъзможно. С изключителна точност улавя минали или бъдещи моменти и успява да се „приземи” точно там, където трябва, без реално да има представа за това – не е необходимо да е бил на дадено място, за да може да отиде на него.
Самият той трудно си обяснява как подобно нещо е възможно, въобще как може да се озове с изключителна точност на дадено място, та дори и никога да не е бил там, но вече е престанал да се опитва да открие отговор на този въпрос. В началото наистина искал да разбере, сега просто приема нещата такива, каквито са, тъй като не са необходими усложнения – защо в крайна сметка да го интересува как точно го прави, щом успява с лекота?

Външен вид:
Това, което Люк представлява на външен вид въплъщава самата сериозност и всяка една черта на лицето му помага за изграждане на общият образ, който сякаш се е загнездил трайно и няма намерение да бъде изместван от челната позиция.
Русата му коса лежи сравнително подредено върху главата му, дългите няколко сантиметра кичури покорно се наместват, за да се придобие всеобщият вид на прическа и общо взето тази им дължина се е запазила от доста време насам, тъй като е сравнително удобна и не изисква грижи пък и стои наистина добре. А пък е страхотен комплект със светлата, но не прекалено кожа и светлосините очи, които са загубили своят блясък и топлота – сега в тях е останал само спомена за лед, прозрачност и като цяло, безчувственост.
Колкото до тялото му като цяло, общо взето през последната година придобива най-добра форма за цялото му съществуване, което е някак разбираемо, предвид това как се изменя животът му в този период. За разлика от предишното състояние, което между впрочем никога не е било разпуснато и непривлекателно, сега определено всичко лъха на поддържаност и стрегнатост, оформеност, при това определено постигнато без особено много усилия, просто повече и по-качествено движение, както и някои определени упражнения, за да се постигне всичко.
Като облекло предпочита по-тъмните тонове, най-често черно, тъмно сиво или кафеникаво, като от време на време е възможно да се прокрадне и нещо по-светличко, за разнообразие. В интерес на истината стилът му на обличане коренно се променя – от безразличното навличане просто на някакви дрехи върху себе си, сега той предпочита, освен по-тъмните цветове, кожата, както и някои стегнати, но удобни материи, които да не го потискат.

Характер:
Говорейки за характера му, може би е най-добре да се каже на първо място това, колко се е изменил и да се направи съпоставка. Люк преди и Люк сега. Странно е как някой може да се измени до такава степен, при това за толкова кратък период. Люк преди е някой, едва от преди година, и за този нищожен период той се превръща в някой друг, извъртайки цялата си същност. Нещо, което никога не е мислил, че може да му се случи. Надали някой изобщо, познавайки го преди, би могъл да си го представи като това, което е сега.
От милата и ранима душа, сега не е останало нищо. Всъщност раним за него в момента е много трудно да се каже, тъй като той е подобно на айсберг, в който е замръзнал лешник отпреди ледниковата епоха. Огромен айсберг, намиращ се на достатъчно хладно място, че да не му позволи никога да се разтопи. Дали става въпрос за вечност, не е сигурно, тъй като няма вечни и невъзможни неща (самият той се е убедил в това), но поне за момента е така. Сърцето му е толкова дълбоко, че често изниква въпроса той дали изобщо има такова? В предвид факта, че е вампир, при това от толкова дълго време, взимайки само това като фактор, може би отговорът е не, но е ясно, че някога сърцето му било голямо, влюбчиво и общо взето прекрасно, стига да може да се оцени качествено.
Освен това, в миналото много често е оставал опарен, тъй като си позволявал да бъде прекалено лесно доверчив. Дотолкова наивен, че допускал този и онзи близо до себе си и по този начин им позволявал да го нараняват – малко или много, но това винаги се случва рано или късно. По пътя на логиката, това също се оказва променено в момента, тъй като нашият герой определено не е от създанията, които ей така ще се оставят в ръцете на някой друг. Той е внимателен, организиран и държи нещата в собствената си глава. Създанията, намиращи се около него реално не са особено близки – замисляйки се, Люк не би могъл да каже, че има приятели, тъй като сам не иска такива (никакви връзки, никакви, обещал си той и се опитва да го спазва). Има множество познати – факт; това е всъщност още една разлика с миналото му, тъй като никога не е бил особено контактен, може би и затова си позволявал ако някой се доближи до него да не го изпуска, затова и грешал толкова. Какъв глупак само.
Сега избягва да говори много, тъй като колкото повече са думите, толкова повече се губи и техният смисъл. Освен това, колкото повече се говори, толкова по-голяма става и вероятността да се каже нещо, което не е трябвало да се оказва навън. Обмисляйки внимателно всяко свое изречение и всяко свое действие, той се предпазва от нежелани последствия.
Характерът му като цяло е загубил всякаква благинка, съществувала някога, за да се превърне в такова коравосърдечно създание. Дотолкова, че дори се възползва с всички сили от вампирската си същност, за да се наслаждава на прясната, човешка кръв. Да усеща топлотата й, да изпитва хищничеството, да улавя сам плячката си. Присмива се на проклетата животинска кръв и скапаните банки – това е за загубеняците, твърди той. Има нужда от сила, трябва да се радва на прясната кръв, изливаща се от вените и артериите право в устните му, преминавайки след това в неговите собствени, за да поддържа системата му в отлично състояние. Затова и физически е много по-силен сега, отколкото е бил преди.

История:

Метрополис;
преди 13 месеца
Телефонът иззвъня. Русият вампир се надигна лениво от леглото в хотела и взе мобилният, който се намираше на нощното му шкафче.
- Люк? – гласът в слушалката беше дрезгав, твърд и суров, но изключително непознат.
- Кой го търси? – не че имаше защо да се крие, но все пак реши да попита кой търси Люк, преди да признае, че е той самият.
- Трябва да говоря с теб незабавно, важно е и е свързано с родителите ти, Люк. – Непознатият очевидно бе убеден, че е попаднал на правилният телефонен номер и звучеше съвсем сериозен.
- Не разбрах, кой си ти? – настоя вампирът.
- Не е важно кой съм аз, важно е кой си ти. И можеш да го разбереш единствено, ако ти разкажа за това.
- Какво искаш от мен?
- Има тайна, която досега се е криела от теб, но е крайно време да разбереш за същността на чичо ти. Ще те чакам след два дни в Токио, пред гара Икебукуро в два след полунощ. Ще ме познаеш по белега на лицето.
Връзката прекъсна и Люк не получи нищо повече от това, което му бяха казали.
- Кой беше? – Моргън прояви известна доза любопитство, разпитвайки веднага, но тя бе забелязала, че вампирът изглежда притеснен, може би леко стреснат, замислен.
- Непознат. Иска да се видим, за да ми каже нещо важно за чичо ми. Иска да се срещнем в Токио, след два дни.
- Какво ще правиш?
- Какво мога да направя?
- Имаш ли какво да губиш, ако отидеш?
Този въпрос накара блондинът да се замисли. Тя бе права, нямаше какво да загуби, ако отидеше. Нито щеше да загуби пари, тъй като, естествено (да не беше луд, че да използва някакво транспортно средство) щеше да използва телепортацията си, нито пък можеше да му се случи нещо лошо. В крайна сметка, не бе съвсем беззащитен, нали? Въпреки, че да си мисли за нещо подобно бе чиста доза параноя. Какво можеше да се случи?
След два дни, точно в два след полунощ – уреченият час, Люк пречупи времевата линия, за да може да се окаже на стотици километри по-далеч, без да знае какво точно го очаква там.

Токио, гара Икебукуро;
два дни по-късно
Люк се приземи точно пред гарата. Небето беше тъмно, облачно – звездите не се виждаха изобщо. Ако не бяха лампите, които осветяваха мястото, най-вероятно дори и с доброто си зрение пак нямаше да има възможността да вижда добре.
Огледа се. Не виждаше абсолютно никой наоколо – жива душа нямаше. Наистина беше късен (или ранен) час, но му се стори малко странно, че наистина нямаше абсолютно никой, дори заблуден скитник.
След минута до него спря кола, черно Рено Клио, ненабиващо се на очи. Шофьора смъкна стъклото си и вампирът успя да види по бузата на мъжа дълбок и натрапващ се, стар белег, който се простираше от скулата чак до устата.
- Качвай се.
О’Нийл заобиколи колата, отвори вратата и се настани на мястото до шофьора.
- Къде отиваме?
- На сигурно място. – Непознатият определено не изглеждаше особено разговорлив, бе и доста потаен, някак мистериозен. Това, което Люк забеляза бе, че нямаше много общи черти с азиатците, всъщност никакви.
~ ~ ~
- Какво искаш да ми казваш? – Блондинът бе нетърпелив и странно недоверчив. Обикновено лесно се оставяше в ръцете на хората, а сега имаше подозрителното чувство, че нещо в цялата тая история не е съвсем наред и крайният резултат няма да е с цветовете на дъгата. Дали интуицията му подсказваше правилно?
- Не можех да ти кажа по-рано, нито по телефона. Това е разговор, който трябва да се проведе първоначално на четири очи. Засега никой друг не знае за този разговор и е съвсем вероятно и никой да не разбере – това зависи единствено от теб и начинът, по който ще се развие разговорът.
- За какво става на въпрос?
- Както вече ти казах, свързано е със семейството ти и по-точно, брата на баща ти. И още по-точно, негови наследници, тъй като той от доста години вече е мъртъв, както ти е известно. Проблемът е там, че и последният наследник на неговият род почина и ти си единственият, който би могъл да го замести по традиция.
На Люк още тази информация му се стори твърде напрегната, въпреки, че бе прекалено малко от всичко, което щеше да му се наложи да разбере.
- Защо мен, за какво ви трябвам? – Той не разбираше. Историята звучеше като сякаш се намира назад във времето, когато се издирва престолонаследник на царството.
Непознатият се почеса по леко наболата брада, мислейки как точно да отговори. Огледа се. Въпреки, че бяха в малка стаичка, която изглеждаше сякаш изолирана и разполагаше в себе си освен с голи стени и единствено маса с два стола, все пак трябваше да се увери, че са сами.
- Става въпрос за мафията. Родът ти управлява велика групировка от доста години насам, заслужила страхопочитание в цял Токио и сме на върха на хранителната верига. Кератудзе, твоят братовчед и бивш бос в момента в мъртъв, смъртта му е съвсем прясна. Позволих си да те повикам, тъй като така е най-редно. Бих могъл да поставя себе си на почетната позиция, но освен, че нещата не стават така, всичко ще се разпадне. Всички обаче биха се преклонили пред един истински наследник на рода.
Люк О'Нийл бе като треснат. Информацията бе прекалено много, а той не бе готов за нея. Не бе готов за това, което искаха от него и в главата му се въртеше само, че цялата история е безумна.
- Това трябва да е някаква шега! – възликна той, видимо възмутен.
- В момент като този не бих си позволил да се шегувам с нещо подобно, нито пък бих отнемал времето на един стар вампир.
- Значи знаеш и какво съм?
- Знам много неща за теб, Люк. Повече, отколкото подозираш. Сега обаче не е момент да обсъждаме това. Имам нужда от отговорът ти скоро и силно се надявам, че ще заемеш мястото си.
- Никога няма да върша това, което искаш от мен.
Мъжът предвиди следващият ход на Люк, затова се спусна със светлинна скорост към него и прошепна нещо в ухото му.

Точно както малко сърдито хлапе, в последните мигове русокосият мъж изглеждаше леко нацупен, сърдит, а след това просто изчезна. Нямаше намерение да стои там и освен това смяташе, че може да си го позволи. Какви бяха те с тяхната мафия и защо си мислеха, че можеха да искат от него това, още повече при положение, че нито бе познавал чичо си преди години, когато все още е бил жив, нито пък знаеше нещо за семейството му след това. И сега се появява някакъв белязан, който иска от него толкова много – нещо, което изобщо не отговаряше на неговите стандарти, неговите представи и животът му като цяло. Мафия, ха. Да се оправят, той нямаше да им служи, уж като шеф на цялото блато с жаби. Тогава се смяташе за недосегаем, но не знаеше, че всъщност греши в преценката си.

Токио;
пет седмици по-късно
Вампирът бе имал дълъг период от време, в който да помисли. Всъщност, не бе имал никакви ограничения, нито пък някой реално го бе карал да мисли за каквото и да било. Откакто си бе тръгнал, никой не го бе закачал, а очевидно имаха възможността да го открият когато пожелаят – за това си даде сметка едва след като се върна обратно в Метрополис, в старият хотел заедно с Моргън.
И все пак, нещо отвътре го човъркаше и не го оставяше на мира. Отделно Мо го човъркаше и също не го оставяше на спокойствие.
- Какво търсиш тук? Какво чакаш да се случи? – тя постоянно го хокаше, не беше доволна от избора, който бе направил. За толкова време, което бяха прекарали заедно, тя твърдеше, че го познава по-добре от него самият и знае кое е по-добре за него. Тя бе главният двигател на Люк и той обичаше да се вслушва във вещицата, тъй като почти винаги се оказваше абсолютно права.
Тогава не й отговори нищо, тъй като и двамата отлично знаеха отговорът – някъде в себе си, Люк все още желаеше Юкио, макар и всичко да се бе прекършило помежду им. Все още го обичаше, въпреки, че сам го бе изоставил и това не му даваше мира.
През тези пет седмици, вещицата постоянно бе подкачала вампирът на тази тема и той сам (с малко помощ) бе стигнал до извода, че начинът на живот, който е водел досега трябва да бъде променен, че няма нищо за него повече на това място и трябва да открие друго, с което да се занимава. Трябваше да се разнообрази, да се промени, иначе ще загине.
Не че мафията бе най-правилното решение. Може би не бе правилно изобщо. Но на петата седмица откакто бе заявил, че никога няма да се занимава с това, той реши окончателно, че ще потърси Белязаният (между другото, това му бе истински прякор и така бе известен в подземните среди) и ще заеме мястото, което му се полага. Друг бе въпросът, че изобщо си нямаше понятие какво трябва да прави, как да го прави и как да се държи – най-малкото защото не му се бе налагало да попада в такива среди, освен това смяташе, че неговият мекушав характер не е за сред онези хора, които биха могли да го погазят като валяк пресен асфалт.
~ ~ ~
- Промених си решението, искам да се видим отново. Довечера, същото време, същият час.
Това бе целият разговор, който проведе по телефона. Не бе изчакал отговор, но бе сигурен, че Белязаният ще се отзове. Откъде е получил номера му, за да може да се свърже с него? Последните думи на Белязаният в ухото му всъщност представляваха цифри, които моментално се бяга загнездили в съзнанието му. Явно непознатият също се бе надявал, а може би бе смятал, че Люк ще промени решението си.
Още същата вечер се видяха и се озоваха отново в същата стаичка.
- Какво те накара да си промениш решението? – Усмивката на Белязаният бе дяволита, при това не цялостна, а само частична. Очите му бяха ситни и скрити под гъстите, черни вежди изглеждаха дори зловещо.
- Това не е от значение. Въпросът е там, че не знам как да управлявам нещо подобно. Ако искаш да върша работата, желая да си до мен.
- Бях близо до последният бос, бях близо до този преди него и също преди това. Няма да изоставя теб сега, след като ще трябва да започнем от А и Б.
- Мисля, че не изглеждаш като типичен мафиот.
- Това е така, защото не съм типичен мафиот.
~ ~ ~
Следващите месеци се оказаха наистина трудни за вампирът. Имаше твърде много неща да учи и прекалено малко, които знаеше дори просто от обща култура, заради което Белязаният често се хващаше за главата, но пък бе наистина търпелив и проявяваше спокойствие и здрав разум. През повечето време той самият управляваше това, което е нужно. Всъщност, специално тази групировка се славеше като наистина тиранична и безпощадна. Той обаче допускаше Люк все повече до същината на това, за което става въпрос и го оставяше сам да взема решения, след което той преценяваше дали са правилни, или не.
О’Нийл не бе добър ученик. Предвид мекият му и мил характер, той изобщо не беше за тази тирания, но той самият не се отказваше, а дори се мотивираше все повече. Всичкото това го разсейваше от последните месеци, които бе прекарал и всичко, което бе преживял. Мафиотските му задължения заемаха голяма част, че дори и цялото време, съзнание и физически възможности, заради което той рядко можеше да се сеща за Юкио и случилото се. И случаите ставаха все по-редки.
Той самият забелязва промени в държанието си, в начина си на мислене, на действие. С времето бе станал по-твърд, по-хладнокръвен. Това го накара и да се замисли относно храната, която приема. След като вършеше достатъчно други злини на хората, защо и да не ги убива, за да получава онова, което му е нужно? Първоначално го правеше от време на време и продължаваше да използва банки или пък животни, после започна все по-рядко с некачествената храна и все по-често да се засища с прясна, топла кръв, която да влива в кръвоносните му съдове силата, от която се нуждае. Самата кръв го направи още по-кръвожаден и го озлоби до една голяма степен – толкова време въздържание, сега бе по-скоро като освирепял. Белязаният знаеше, че този период ще отмине, затова го оставяше да прави това, което сметне за добре. Можеше да убива колкото пожелае, стига да се покрива добре след това. И Люк го правеше, умееше го, а и се научи още по-добре.
Освен това се научи, че не може да се вярва с лека ръка на всеки. На новото място, сред нови хора и различна обстановка той осъзна, че не всеки идва при него, за да му помогне. Някои открито искаха да му навредят, други го правеха скришом. Като бос на мафията, той трябваше да бъде добре защитен, защото можеше да пострада, но самият той започна да се доверява все по-малко на околните. Това го направи и изключително съмнителен. Щом можеше всеки да бъде негов враг, дори и добре прикрит, то тогава абсолютно всичко около него можеше да се окаже някаква измама, не само близките му.
- Какво си ти? – Веднъж от чисто любопитство попитал Белязаният, а той простичко отвърнал:
- Колкото по-малко знаят за теб, толкова по-добре за собствената ти кожа.
Така и не разбрал какво представлява неговият… всъщност, би могъл да го нарече приятел, като изключим това, че никой от двамата не достигаше до такива формалности. Обаче научил много ценни неща от него и едно от тях било, че главата му е най-сигурният сейф, в който може да държи всичко и колкото по-малко излиза от него, толкова по-добре.

Токио;
преди 4 месеца
С времето Люк О’Нийл се превърнал в бос, пред който всички се прекланят – дали с удоволствие или недоволство, това не бе от значение, важното бе, че съществуваше един респект и неговата дума бе тежка.
Дошъл обаче период, както е идвал и при всяка велика империя, в който нещата се поразклатили. В началото малко, после повече. В самата организация се проявили бунтове, породени от недоволство по различни поводи, някои дори се опитвали да оспорват правото на Люк да бъда бос на мафията, при това просто защото не го искали повече.
Имало и такива, които стояли зад него. Но всичкото това разклатило малко или много целостта на организацията, което помогнало на враговете.
От пепелта се издига друга мафиотска групировка, която с години стояла в сянка, решавайки, че това е най-подходящият момент да нападне. Подлост, жестокост, тирания. Бавно и внимателно, те успели да избият голяма част от мафиотите на Люк – останали живи единствено той и още няколцина други, които не били с човешки произход и именно заради това враговете не успели да ги гътнат, не че не опитали.
Това потресло Люк, но той не можел да стори нищо, не и на този етап.
- Няма да оставя нещата така, проклетите копелета ще си платят. Но не сега. Проклетите копелета ще платят първо с живота на най-близките си, след това с живота на останалите роднини и накрая със своят собствен. Името ми да не е Люк О’Нийл, ако не изпълня заканата си.
Наистина бил бесен, но бил също така и безпомощен. Заканата изказал пред оцелелите членове, които останали зад него като верни кучета, които биха се отказали само ако се отнеме животът им.
Известно време никой не чул нищо за тях, нито ги видял. Покрили се, разпръснали се, таяли се. Гледали да не се набиват на очи, действали тайно.
Разделени в различни части на града, те като плъхове шетали насам-натам и задействали новата организация, която да се превърне в най-великата сила на Токио. През това време другите държали властта в града и го управлявали така, както сметнат за добре и това не се нравело на Люк, но той чакал подходящият момент.

Токио;
преди месец
Във вестниците все по-често започнаха да се появяват статии за мистериозни убийства, които не следвали никакъв ред, нямали последователност. Срещаха се теории, че общото между жертвите е това, че са мафиоти от една групировка, но нищо не бе сигурно. Освен това, много малко от убийствата наистина се показваха в медиите. Нещата стояха много по-зле, отколкото хората знаеха, отколкото можеха да си представят.
Убиваха се първо жените, децата. Без милост, без жал. Изнасилваха се, крадяха се всякакви ценности. След това се започваше с останалите роднини. И докато най-ценната мишена се усетеше, вече и неговият живот си отиваше. Действаха толкова тайно, че никой не знаеше кои са, защо го правят, как го правят и кога ще ударят отново, но случаите бяха потресли голяма част от Токио.
Накрая, Люк се показал, точно преди да убие босът на мафията с всичката жестокост, с която разполагал. Уж влиятелният човек нямал никакъв шанс пред побеснелият вампир, който най-после можел да пирува, след като бил премахнал и последната пречка от пътят си. Последната пречка, преди да възвърне могъществото, с което разполагал. Могъществото, което толкова му липсвало. Най-после бил доволен не само, че отново е на върха на властта в Токио, а и че е отмъстил за всичко, най-вече за това, че му се наложило с месеци да живее като плъх, само за да може накрая да отвърне на удара.
Тиранията и терорът, който налагал станали още по-жестоки от преди. Станал още по-коварен, по-безмилостен. На практика притежавал Токио в ръцете си и никаква власт не смееше да му се опълчи.
Белязаният продължил да бъде до него, но вече единствено като дясна ръка. Вече нямаше властта да се меси най-отгоре, в управата, но той знаеше мястото си. И Люк не забравяше, че дължи всичко на него.
Един ден той повикал Белязаният и му заговорил, на четири очи.
- Това, което притежавам в Токио не ми е достатъчно.
- Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.
- Наясно съм. Именно затова се премествам на друго място и вземам неколцина със себе си. Ще създам клон, при това вече съм си харесал място.
- Какво очакваш от мен? – Белязаният най-вероятно вече се бе досетил какво ще трябва да прави, тъй като изобщо не бе глупав, освен това смяташе, че познава Люк наистина добре. Дотолкова, че да го разбира без много думи.
- Ти оставаш тук. Оставам Токио в твоите ръце.
- Къде отиваш?
- Нортфорд.



avatar
Люк О'Нийл

Вид: : Вампир
Име: : Люк О'Нийл
Възраст: : около 480
Дарба: : Огъване на времевата линия
Семейство: : няма семейство.
Брой мнения : 3
Join date : 24.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Люк О'Нийл

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Дек 25, 2011 6:35 am

Добре дошъл!

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите