Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Саймън.

Предишната тема Следващата тема Go down

Саймън.

Писане by Саймън. on Пон Дек 26, 2011 7:27 pm



САЙМЪН ДЖЕЙК ЕРИКСЪН.
19 ГОДИНИ.
ПРОРОК.

Кадифена тъма се беше спуснала над улицата. Всичко бе притихнало и заспало. Само от къща №12 се чуваха приглушените викове на семейство Ериксън.
- Разбери, Мат, това вече не може да продължава! Ще се разрастне, хората ще започнат да задават въпроси, ще го изкарат луд!
- Но той наистина умее да вижда, Кари! Ще вкараш собствения си син в лудница само, защото те е страх от приказките на съседите?!
- Но хората няма да го свързват с добро, Мат. Той вижда бъдещи трагедии. Видя как бедната госпожа Севил пада по стълбите и умира! Това според теб нормално ли е?!
- Кари. Ние можем да предодвратяваме бъдещи трагедии с дарбата на сина ни.
- Не искам това нещо в къщата си!
- Той е твой син!
- Не, не е! Никога не съм искала ОТКАЧАЛКА за син!
Вниманието на каращите се бе привлечено от малката фигурка на вратата. Саймън седеше там в пижамата си на коли и гледаше уплашено родителите си.
- М-мамо, т-т-татко? Какво става?
- Нищо, Саймън, ляг..
-Питър Валънтайн. Най- дребният от класа. Ще бъде удавен по случайност в понеделник. Не виждам добре.. Езеро.. дърво.. скейтборд.. заравяне..
Очите на Саймън се отвориха, извъртяха се нагоре и той припадна.
- Виждаш ли?! МАХАЙ ГО ОТ ТУК!- обезумяла майката на момченцето сграбчи нож и го опря о врата на сина си.
- Кари какво правиш?! Спри, ще го нараниш! Махни го от тук, махай го или..
- КАРЪН!
- Кълна се ще го убия, Матю. Ще го убия. МАХНИ ГО ОТ ПОГЛЕДА МИ!
Мъжът уплашен от силния гняв и полуделия поглед на съпругата си сграбчи сина си и го вкара в колата.

Саймън виждаше размазани пейзажи. Но къде беше? Чуваше се мотор, беше така приятно топло, а и как му се спеше.. След още час момчето най- сетне отвори очи и откри, че се намира в автомобила на баща си.
- Татко, къде отиваме?
- Тихо, Саймън.
- Къде отиваме?
- Мълчи, сине.
- Къде е мама, къде ме водиш?!
- КАЗАХ ДА СИ ЗАТВАРЯШ ШИБАНАТА УСТА! МЛЪКВАЙ РАЗБРА ЛИ?!?
Момченцето се дръпна уплашено назад и се сви, колкото може повече в седалката. Сълзи се застичаха от големите му лешникови очи, докато наблюдаваше полуделия си от ярост баща. След още половин час спряха насред нищото пред две големи железни порти. Сърцето на Саймън прескочи като прочете надписа на вратите. 'Психиатрична болница- братя Евънс.' Двама мъже в бели престилки се приближиха. Сграбчиха детето грубо и единия от тях заби спринцовка в ръката му.
Матю Ериксън застана пред рецепцията, където стоеше жена с кръгли очилца. Двамата помощници влязоха и поставиха детето на пейките за чакане.
- Попълнете това, господин..?
- Ериксън. Матю Ериксън. Синът ми се казва Саймън Ериксън.
Мат взе формулярите. Изписа всички физически качества на сина си. Докато той пишеше сестра Мадисън огледа крехкото момченце заспало в принудителен сън. Слабичко с доста протъркани дрехи. Тъмнокафява чуплива коса, а един палав къдрав кичур беше паднал над затворените му очи.Личицето му беше бледо и изглеждаше угрижено. То неспокойно се завъртя и изведнъж се събуди. Големите му лешникови очи се втренчиха в жената зад рецепцията, която се отдръпна стреснато назад от измъчения- молещ поглед на момченцето. В следващия момент лекарството отново го повали и клепачите му се спуснаха, закривайки ‘лешкника’. Мат подаде формулярите и сякаш не бе забелязал нищо.
- О.. какво? О да.- обърка се сестрата, която още гледаше към детето.- Желаете ли да правите посещения на сина си по време на престоя му тук?
Матю преглътна тежко и поклати глава.
- Искам да остане тук докато навърши пълнолетие. Тоест до осемнайсет години. Вмомента е на пет.
- Тринайсет години?!- възкликна жената, но запази самообладание и продължи професионално- Добре, щом така желаете. Таксите можете да ни пращате по банкова сметка или пари в брой по пощата. Ето ви наша визитка. Приятен ден.
Матю кимна и излезе хвърляйки един последен измъчен поглед на детето си.
- Доктор Съливан, моля ви елате да приберете новото попълнение.- звънна по телеф она медицинската сестра и загледа тъжно нищо неподозиращото спящо момченце.

Десет години по- късно.
- Не ни оставяйте, доктор Съливан моля ви!- Саймън се беше вкопчил в ръката на Аманда Съливан със сълзи в необикновените си лешникови очи. На лекарката й беше трудно да го каже, но все пак трябваше.
- Успокой се, Саймън. Аз трябва да наглеждам и другите си пациенти, не само вас с Виктория.
- Вие не разбирате! Тя.. тя ще дойде и ще я убие.- Ериксън изглеждаше уплашен до смърт.
Съливан се усмихна и го потупа успокоително по рамото.
- Саймън, виждаш ли онази камера ето там? Някой непрекъснато ви наблюдава. Вие сте в безопасност.
- Това няма да я спре.
- Никой няма да дойде, Саймън.
- Вие така мислите. Но Виктория ще умре. Вече няма значение. Тя е тук.
Аманда си тръгна обезспокоена. Беше при един от леките случаи, когато телефонът й позвъни.
- Доктор Съливан, по- добре елате тук веднага. Нещо става с Виктория Джейсън.
Аманда затича по коридора, за да види финалният щрих на откаченото умъртвяване на момичето. Саймън седеше в ъгъла с разширени от ужас очи, докато Виктория се блъскаше навсякъде, сякаш от разбеснял се невидим човек.

- Кажи ми, Саймън, от къде знаеше какво ще се случи със съквартирантката ти?
- Доктор Съливан, задавате ми този въпрос непрекъснато. Казах Ви вече. Умея да виждам неща, които другите не могат. Бъдещи трагедии.
- Сериозна съм, Саймън Ериксън! Тя е била убита! Кажи ми от къде знаеше, че ще се случи!
Аманда вбесено го разтърси за раменете, изпуснала нервите си. В същия момент той се сви на стола си и Съливан разпозна изплашеното петгодишно момченце от преди десет години.
- Съжалявам, Саймън, съжалявам.. Мисля, че е достатъчно за днес. Да.
Ериксън скочи от стола и избяга от стаята.

Още три години отминаха..
- Саймън, днес излизаш от тук готов ли си за света?- попита доктор Съливан, усмихнато. Хлапето Саймън излизаше от тук. Ериксън и отговори с безразлично свиване на рамене. В последните години бе станал изключително добър в маските и безразличието си. Аманда знаеше, че някъде под тази дебела маска се криеше онова малко нежно и чувствително момченце. А също знаеше, че Саймън ще го показва на изключително малко хора. Беше прекалено огорчен от родителите си и от всички хора наоколо, за да бъде доверчив.

Пристигнахте в Норт Форд, господин Ериксън.
avatar
Саймън.

Вид: : Пророк.
Име: : Саймън Джейк Ериксън.
Възраст: : 19 години.
Дарба: : Вижда предстоящи трагедии.
Брой мнения : 28
Join date : 23.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Саймън.

Писане by Robbin. on Вто Дек 27, 2011 12:53 am

Добре дошъъл!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите