Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Търговската улица

Go down

Търговската улица

Писане by Амелия Нортфорд on Пет Ное 18, 2011 8:42 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by domino. on Вто Дек 20, 2011 10:07 pm

Празниците наближаваха и Домино бе решила да направи опит да се справи сама с готвенето за тях... всяка година взимаше това решение и всяка се проваляше толкова грандиозно, че бе наистина срамно да говори за това. Защо всеки път щом влезеше в кухнята и се захванеше да прави нещо финалното произведение приличаше на горено, смазано, газено, вече храносмилано? Синът й бе свикнал да я утешава след всеки инцидент, да се жертва малко колкото да опита и да потвърди, че въпреки ужасния си вид е вкусно и след това да вземе телефона и да набере най-близкия ресторант извършващ доставки. Бяха редовни клиенти на такива институции и отдавна бяха прекрачили границата в която реално да ги е срам от постоянните валящи поръчки. Домино се обзалагаше, че под веселата си и отдадена натура в момента Норт крие мрачна подготовка отново да се звъни на ресторант на връх Коледа за да се сдобият с ядлива храна. Не, нейната сготвена наистина ставаше, беше вкусна но... вида й можеше да откаже дори сляп човек. Не знаеше защо се получава така в крайна сметка- опитваше се да намери връзката в ситуацията, която просто проваляше всичко но не можеше и не можеше. Започваше по рецептата, спазваше всичко но творението й дори бегло не напомняше на онова маркирано на хубавата и много цветна снимка над заглавието на ястието. Имаше някакво особено проклятие във всичко и нещата бяха обречени. Не искаше да дава повод на Норт отново да прави поръчка и за поредна година щеше да направи зверски опит нещата да се подредят и да се получи перфектната семейна вечеря с домашно готвено меню; тази щеше и да е специална защото се очакваше да имат гости. Беладона не бе в града, трябваше да кара празниците сама и то натоварена с работа в Токио но Амиас и хлапето щяха да минат колкото да спазят някакво благоприличие. Знаеше, че зет й няма никакво желание да се намесва в тази семейна боза, не му беше по вкуса, но вече го бяха принудили и тайно Домино злорадстваше, че няма да стане на неговото. Познаваше го прекалено добре, все пак бяха отраснали заедно, и знаеше как действа прекалено голямото му мозъче. От както имаше внук имаше какво да държи копелето в някакви граници и незаконната му активност бе понамаляла колкото да се спре със смъртните случаи. Всичко останало си течеше все същото но поне нямаше трупове за които да се разсейва щом й попаднеха пред ръчичките като работно назначение; сам Амиас не убиваше, той намираше хора да го правят за него но бе лесно да разпознаеш начина му на работа... жертвите носеха особена маркировка, която лесно можеше да захапе. Беше й омръзнало да си затваря очите- семейството не се предаваше по никаква съществуваща и несъществуваща причина- но сега всичко бе в някаква степен нормално и поносимо. Мислите на Домино се стрелнаха към другата партия, която щеше да присъства на коледната вечеря; ставаше въпрос за нейна колежка на име Сюзън в която бяха доста приятелски отношения. Беше разбрала, че другата жена ще празнува сама и без да го мисли много много й бе направила предложение да ги посети. Знаеше, че дамата души около миналото й и се опитва да налучка нещо, което не й влиза в работата да знае но това не значеше, че трябва да се държи студено и да страни нарочно; реално я харесваше и компанията на другата жена бе нещо доста приятно.
- Мамо, ще те оставя малко сама. - Норт я изкара от замислите с леко подръпване на неин ръкав и жената се обърна да го погледне. Момчето се ухили и даде знак с кимване към кафенето, което току що бяха задминали. Разпозна малка група тинейджъри на същата възраст, някой бе виждала да идват на гости в дома им и отдавна ги бе класифицирала към категорията приятели на Норт и й се струваха добри деца. Знаеше, че под този образ се крият образите на разюздани парти животни но упорито се правеше, че не го забелязва и вярва в заблужденията. Всички са били млади, можеше да го толерира а синът й ако не друго бе достатъчно разумен за да взима сам решения.
- Разбира се, не се притеснявай. Все още не съм изкуфяла до толкова, че да не мога да се оправя. - тя му намигна игриво и това си спечели смях и махване като знак за сбогуване. Момчето й подвикна, че ще й звънне по-късно за да се намерят отново и това бе знак, че все пак ще удържи на обещанието си заедно да пазаруват за празниците. Толкова рядко успяваха да прекарат време заедно а един цял ден не бе за изпускане; жената си бе взела няколко дни отпуска и смяташе да се възползва от тях максимално. В нейната професия празниците рядко се зачитаха но сега щеше да е изключение. Дългогодишният й партньор по случаи(добре де, работеха заедно само от година но наистина бе като една малка вечност) също щеше да присъства на импровизирана вечеря заедно с годеницата си и с тях списъка на гостите изглеждаше достатъчно завършен. Вълнуваше се като влюбена ученичка за предстоящото събиране и дори не можеше да обясни защо; може би в нея се обаждаше магията на коледния дух в който принципно не вярваше.
Домино намести пазарските си пликове малко по-удобно, разпределяйки ги на равни дози в двете си ръце и краката я понесоха отново напред през тълпата. Мнозина бяха тръгнали на поход с цел финални щрихи в предпразничната еуфория и глъчката бе наистина досадна. Всички бяха забързани нанякъде а тя самата се носеше бавно в своите дънкови панталони, меки ботуши и дълъг шлифер. Сега черната й коса(нямаше защо да се ядосва) бе прибрана на калпав кок ниско на тила и се поклащаше с всяко нейно движение; самата походка на жената бе пружинираща и лека и бегло напомняше за грациозен ход на животинка. Пликовете се поклащаха апатично и махалообразно през цялото време, съдържанието им бе просто и всъщност с не особено голямо значение. Имаше пресни плодове, предимно цитрусови и нова покривка и салфетки. Тепърва трябваше да купи главните елементи от менюто и за това сега се бе насочила към магазин за месо.
avatar
domino.

Вид: : Човек с дарба.
Име: : Домино Бейл.
Възраст: : 39.
Дарба: : По желание може да се превръща в лисица; изострено обоняние.
Брой мнения : 12
Join date : 16.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by AZAZEL on Вто Яну 17, 2012 3:25 pm

Не съм голям фен на новите задачи. Те обикновенно винаги бяха в нов град или село и трябваше да търся нови доносници и лични контакти. Не че имах проблем с жените, точно обратното. Във всеки град се намираха няколко дузини обвързани и не дотам обвързани девойки, дами и дори застаряващи госпожи, които бяха привлечени от чара и осанката ми и бяха готови на всичко, за да ги вкарам в постелите си. Е за любител на плътските удоволствия това си беше чисто предимство, но понякога писва от непознати натискачки. Паркирах аудито си на някаква уживена улица и сязох от колата. Имах нужда да се поразтъпча, защото шофирах доста дълго. Огледах се набързо, за да преценя дали ще се шляя безцелно, но забелязах един симпатичнр бутик в дъното на улицата, а едни нови чорапи никога не са излични на човек. Вървях си спокойно и замислено. От време на време ми се случваше да се вгледам в краката си и да подритвам някое друго камъче. Все още нямах информация, защо трябва да съм в този град, нито кого точно ще търся, но вече бях свикнал. Понякога се случваше Опашатия да ме изпрати на някое място просто за развлечение. Все пак не винаги имаше работа за мен, а и аз не винаги приемах неговите поръчки. Но кажеше ли за някое място аз бях длъжен да го проверя лично преди да реша дали ще приема или не. Спрях се за миг, извадих телефона от вътрешния джоб на лилавото си кадифено сако и се вгледах в часа. Скуката бе обзела черното ми сърце, а идеите за развлечение се криеха в дълбините на коварния ми мозък. Върнах телефона си обратно и докато гледах надолу направих голяма крачка напред. Блъснах се в някого и това ме извади от мислите ми. Докато вдигах глава, за да погледна обекта, на който най-нахално се натресох в спокойния му ден казах спокойно.
- Извинявам се!
avatar
AZAZEL

Вид: : Първият Паднал Ангел - Демон
Име: : Азазел Падналият, а за непознатите просто Бил
Възраст: : физически - 34 / реални - неизвестни
Брой мнения : 23
Join date : 17.01.2012
Age : 40

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/t510-topic

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by ???? on Вто Яну 17, 2012 7:06 pm

Изглеждаща порядъчно зле, не можеше да си позволи да се появи така пред кралското семейство. Сещате се, старите, протрити дънки и развлечената тениска с надпис „Sex on the beach” не вървяха на подобно семейно събиане с кралски особи. Повече би отивало да облече някоя по- скъпа рокля *като по- скъпа не означаваше възможно най- бутиковата, нямаше чак толкова пари в себе си*. Но като за начало щеше да бъде повече от добре, после щеше да бръкне в джоба на пре скъпите си мамичка и татенце и най- спокойно щеше да облече себе си в шикозни дрешки. През ум не й минаваше проблема с доказването на произхода си, когато на родилното й свидетелство липсваше името на майката, а единственото изписано бе Хавиер Нортфорд. Допитала се до всички възможни световни организации, което я ошушка така, имаше само двама с подобно име и единият от тях бе сменил пола си преди доста време, а единственото му умение бе да плете на една кука и да имитира съвсем успешно Бритни Спиърс. Другият бе монарха от въпросното кралство Нортфорд, но пък за него не знаеше никой, да не говорим, че не фигурираше на нито една съвременна карта.
Погледа й се рееше някъде в небето, докато небето не слезе по някаква изключително необяснима в първия момент причина. Усети как нещо, доста по- голямо от слабичкото тяло, се блъсна в нея и тя залитна като за малко не срещна земята за една дълга целувка. Успя с една ръка да се задържи за дръжката на някаква врата, най- вероятно на магазин... нали все пак обикаляше търговската улица в издирването на мечтаната рокля на прилична цена. Възвърна равновесието си доста трудно, но все пак успяла се извърна ядосано към големия индивид. Нацупи устни и смръщи вежди, демонстрирайки недоволството си от станалото току що.
-Бих казала, че сте извинен, но АУ, това наистина болеше!- измрънка под носа си Изабел и отметна назад дългата си, гъста коса с определено странния цвят.


????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by AZAZEL on Вто Яну 17, 2012 8:24 pm

Нацупеното и личице почти ме подтикна да се разсмея гръмко, но се сдържах. Усмихнах се леко и закопчах сакото си.
- А мога ли някак си да се реванширам за тази своя болезнена постъпка? - В първият момент младата госпожичка ме изгледа изненадано, но след това изражението и се промени. Явно и хрумна нещо, защото се усмихна някак коварно. Вгледах се в чертите на лицето и и чаках нещо в тях да подскаже отговора и. И без това ми бе ужасно скучно и бях съгласен на всякакви игрички с непознати и познати персони. А и това неведение за причината на посещението ми на това място ме изнервяше ненужно. Имах нужда от нещо, което да ангажира съзнанието ми и да ме разсейва от липсата на активно действие в настоящето ми. Може би имах нужда от много уиски и леки жени. Или пък черно кафе и шоколадова торта. А може и чаша уиски и жени покрити с шоколад. Мммм.... Все още се чудя как мисълта може да лети толкова бързо и за един земен миг в главата ми да преминат няколко сценария за приятно прекарване, няколко плана за бъдещи срещи и милиони въпроси, защо ме е обзела тази скука.




P.S. Sorry за забавянето, но вечерях.
Май стана малко тъпично, но обещавам да се поправя в най-скоро време glasses
avatar
AZAZEL

Вид: : Първият Паднал Ангел - Демон
Име: : Азазел Падналият, а за непознатите просто Бил
Възраст: : физически - 34 / реални - неизвестни
Брой мнения : 23
Join date : 17.01.2012
Age : 40

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/t510-topic

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by ???? on Сря Яну 18, 2012 6:20 am

-Мм.. разбира се.- изкикоти се Изабел, внезапно обвзета от онзи момент, в който почти кокетничи, завладяна от нечий чар.
Факта, че Азазел бе видимо по- голям от нея с около... 17-18 годинки не я притесняваше ни най- малко. Беше готова да си признае, че си пада по зрели мъже, пък и в домовете нямаше как да изкара по друг начин, да преживее и да се измъкне с достатъчно пари за бягство от там. Сещате се, какво имам предвид. По- начало, Изи притежаваше афинитет към по- големите и смееше да каже, че не може да приеме някой за достатъчно пораснал мъж, ако нямаше поне пет години разлика от нейните скромни почти седемнадесет.
Хвана за ръката непознатия и го поведе натам, от където бе дошла. Макар от скоро пристигнала, непризнатата наследница на кралска кръв бе изучила няколко от заведенията наоколо, боравейки си с фалшива лична карта, за да се добере до вътрешността им. Хубавото беше, че някак си й вярваха и не задаваха въпроси от типа „не изглеждаш ли малка за осемнадесет годишна?”. Явно в този град на никой не му пукаше на колко си, стига да имаш, поне мъничко приличащ на оригинален, документ. Вървеше с назад, с лце към Азазел и гръб към всичко останало на улицата. Стъпваше с лекота, сякаш не я бе страх дали нямаше да се препъне някъде, сякаш някаква не особено видима сила я придържаше и предпазваше от евентуални неравнини на тротоара.
-Аз имах една рокля за купуване, но винаги мога да я пренебрегна и да те заведа някъде.- усмихна се някак сякаш заговорнически Изи и му намигна лекичко.- От сега ти казвам, че забравих личната си карта, може би ще се наложи да се застъпиш за мен като придружител.- някак си намерението да разкрива, че не е пълнолетна се изпаряваше с всяка секунда.


????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by AZAZEL on Сря Яну 18, 2012 6:49 pm

Просто кимнах и се оставих да ме дърпа в незнайна посока. Само не ми стана ясно защо трябваше да споменава това с личните си документи, но няма да питам, за да не ставам нахален. Не съм фен на ходене по магазините с някоя жена, но от тази скука бих отишал с нея и на проби за роклята.
- Аз съм Бил. - Смотолевих аз. Още не бях готов да разкрия истинската си самоличност, а и не биваше да рискувам особено сега, когато още нямам представа за предстоящата си задача.
- Аз съм Жулиет. - Каза тя с усмивка и продължаваше да ме дърпа. Странното бе, че ходеше с лице към мен и гръб към посоката си на движение. Е не, че щях да позволя да падне и да изпита още някаква болка, но все пак си беше странно.
- Имаш ли определена цел за посещение или се движиш на сляпо. - Засмях се леко подигравателно, но не целях точно този ефект. Не беше нужно да съм груб още на първа среща, а и момичето не го бе заслужило, все още.
avatar
AZAZEL

Вид: : Първият Паднал Ангел - Демон
Име: : Азазел Падналият, а за непознатите просто Бил
Възраст: : физически - 34 / реални - неизвестни
Брой мнения : 23
Join date : 17.01.2012
Age : 40

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/t510-topic

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Ellana Lee Evans on Чет Фев 02, 2012 7:34 pm

Ел беше решила да се поразходи и реши, че търговската улица беше най- доброто място за това.
Момичето вървеше по улицата, усещайки чувствата на
всички, с които се разминаваше, благодарение на
своята дарба. Понякога и' се искаше да няма тази
дарба, защото имаше моменти, в които просо не можеше
да издържа, всичките тези усещания и това, какво
изпитват другите я натоварваха- ставаше и' лошо,
пребледняваше, а понякога дори и' се случваше да
припадне, въпреки че с дарбата си можеше и да
вляее върху техните чувства, това не беше възможно,
когато беше заобиколена от стотици хора.
Ел започна да усеща, че не и' е добре, пребледня и
отиде до чешмичката в края на улицата пина малко вода, а после наплиска и лицето. Определено и' личеше, че не е добре, защото всичко я гледаха странно.
- Добре ли?- попита я един глас зад нея, а една ръка
докосна рамото и'. Ел се обърна красиво, младо момиче
стоеше пред нея.
- Да, добре съм. Благодаря. - отвърна Ел и се усмихна
някак на сила.
- Не ме лъжи.- Ел я зяпна. Тя
не знаеше за какво говори другото момиче.
avatar
Ellana Lee Evans

Вид: : Човек със способност
Име: : Елана Лий Еванс
Възраст: : 23
Дарба: : Емпатия
Семейство: : Няма
Брой мнения : 12
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Katharina Deschanel on Пет Фев 03, 2012 3:41 pm

Ах, как в дадени моменти Катарина искаше да избяга от тази дарба. Защо не можеше да бъде като останалите? Да бъде лъгана в очите и да вярва наивно, защото според нея бе толкова по-лесно. Хората мразеха лъжите, но ако можеха само да видят какво е живот, в който да няма и една малка неизказаност, то щяха да се радват на дара, с който бяха благословени. В света имаше прекалено много лъжи, за да се желае тяхната липса от ежедневието. Но с тези мисли Кат нямаше да направи нещо по-мащабно, освен за пореден път да руптае срещу себе си.
- Може да си вярваш, че си добре, но нямаш този вид. - продължи тъмнокосото момиче, надявайки се с това да прикрие малката грешка, която се допуснала. Не обичаше да бъде център на внимание, така че щеше да се възползва от едно леко отклонение от думите си, въпреки че дори това приемаше за лека лъжа, което беше като нож с две остриета. Прикриваше себе си, но и нараняваше себе си, усещайки как задейства силата си срещу собствените си думи. Не трябваше да мисли, че това е лъжа. Можеше да контролира всичко. Катарина си пое въздух и затвори очи, а когато ги отвори отново, погледът й срещна този на едва не припадналото момиче.
- Мога да потърся някой.. Лекар или някой познат, ако не си дошла сама? - предложи съвсем просто и огледа оживената улица.
avatar
Katharina Deschanel

Вид: : паднал ангел
Име: : Катарина Дешанел
Възраст: : 21
Дарба: : усеща всяка лъжа, буквално е като детектор на лъжата.
Брой мнения : 6
Join date : 29.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Ellana Lee Evans on Пет Фев 03, 2012 4:00 pm

Ел стоеше пребледняла пред непознатото момиче и продължаваше да не разбира защо и' беше казала това, а после сякаш се опита да отклони вниманието на брюнетката.
- Не, няма нужда от лекар. - отвърна Ел. - След малко ще се оправя. Благодаря ти.
Двете момичете стояха една срещу друга, но нито едната тръгваше в своята посока, нито другата. Изглежда и двете усещаха, че с другата нещо не е наред и просто чакаха. Какво? И те не знаеха.
Неловкото мълчание продължи около две минути после Ел го наруши. Тя усещаше, че трябва да отиде на място с по- малко хора, но рискуваше, ако тръгне сама да се строполи на земята.
- Може ли само да отидем на място с по- малко хора?- Елана осъзнаваше колко странно звучи това, когато го чуеш от човек, който туко- що си срещнал и не познаваш, но нямаше друг избор.
avatar
Ellana Lee Evans

Вид: : Човек със способност
Име: : Елана Лий Еванс
Възраст: : 23
Дарба: : Емпатия
Семейство: : Няма
Брой мнения : 12
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Katharina Deschanel on Пет Фев 03, 2012 4:47 pm

- Разбира се. - кимна Катарина и лека усмивка се скри в крайчетата на устните й. Тя подаде ръка на непознатата, защото това момиче определено не изглеждаше в цветущо здраве. Една натрапчива мисъл не спираше да я тормози - защо ли търсеха място с по-малко хора? Но дори за това Кат намери добър отговор. Русокоската просто се нуждаеше от малко чист въздух, а наличието на хора, наподобяващи рояк жужащи пчели не бе част от възприятието й за нужната обстоновка. С поглед Дешанел потърси някое по-изоставено кътче от улицата. Някъде забеляза стар фонтан и няколко дървета, които обграждаха малка пейка. Там сякаш нямаше много хора. С ясната цел да се добере първа до това място, Катарина поведе момичето по следите си и не спря, докато не достигна пейката. Тук все още идваше глъчта на населението, което необичайно се бе изсипало точно на главната улица, но определено бе по-спокойно. Гласовете бяха заглъхали, а малцина минаваха покрай тях. Пребледнялата русокоска почти веднага за втори път леко оплете стъпките си и седна на пейката, а Кат се подпря на едно от дърветата. Не каза нищо, но погледът й следеше непозната, очаквайки тя първа да каже нещо.
avatar
Katharina Deschanel

Вид: : паднал ангел
Име: : Катарина Дешанел
Възраст: : 21
Дарба: : усеща всяка лъжа, буквално е като детектор на лъжата.
Брой мнения : 6
Join date : 29.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Ellana Lee Evans on Пет Фев 03, 2012 5:22 pm

Когато се заотдалечаваха от тълпата Елана започна да се чувства малко по- добре, а когато напълно се отдалечиха всичките смесени емоции, които я бяха нападнали преди малко започнаха да отшумяват. Русокоската седна на пейката, а другото момиче се подпря до дървото. Отново между тях се промъкна онова неловко мълчание. Въпреки че Ел на гледаше към момичето, чието име още не знаеше тя усети, че то я гледа. В този момент Лана отново беше връхлетяна, но само от едно чувство- силно любопитсво. Тя погледна към момичето, което все още подпираше дървото и проговори.
- Сигурно се чудиш какво ми е?- Евънс не помръдна от мястото си, момичето срещу нея я гледаше с неудомение, освен че го видя Лана го и усети. Тя можеше да промени това, но в този момент сякаш нямаше сили за нищо.
avatar
Ellana Lee Evans

Вид: : Човек със способност
Име: : Елана Лий Еванс
Възраст: : 23
Дарба: : Емпатия
Семейство: : Няма
Брой мнения : 12
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Ice Belowgrave on Съб Фев 04, 2012 2:48 pm

domino. написа:---


Ритмичото тиктакане на часовник зад гърба му го изнярвяше още повече.Дългите му пръсти се бяха впуснали в борба със сините каиши на дяволската машина за изтезания, в лицето на нещото, което американската асоциация на родилките удостояваше с определението „бебешко кенгуру”.Въпросното парче плат бе от мека материя, а малките жаби, които играеха на гоненица върху него, изглеждаха направо невинни.Ала не и за Айс Белоугрейв.Точно в единадесет часа тази сутрин, нашият герой бе установил, че хладилникът е напълно и безвъзвратно празен, а купчината с пелени, съвсем не бе така висока, както преди.Трябваше да пазарува.Нещо, което мразеше от дъното на скромната си, изтезана душа.Чувстваше нак костите му се разкачат една по една, всеки път щом застанеше срещу рафта със зърнени закуси.Предпочиташе да го намажат с керосин и да го тикнат в зала с жунгльори на огньове, отколкото да се реди на опашки и да слуша превъзнасянията на жени на средна възраст, относно това колко щастлива е малката Маги с такъв обичлив баща като Айс.Господи, та как въпросните индивиди можеха да заявят нещо с такава непоклатима умовереност, като виждаха нашия герой за пръв път в живота си и едва ли бяха запознати с методиките му като родител, които на моменти бяха откровено казано странни.Така де, кой нормален баща обличаше дъщеря си в тениски на Диси?Всъщност всеки, би отговорил Айс, ала истината бе, че малката Маги бе игнорирана от останалите деца на детската площадка, защото вида и меко казано плашеше е хлапетата.Но модните му вкусове бледнеха пред факта, че вместо анимации, я караше да гледа американски футбол.Смяташе, че това ще и покаже колко суров е светът всъщност и от малка ще я научи, че ако искаш топката, трябва да се пребориш с останалите на терена, дори да изглежат като Лу Феригньо на стероиди.По дяволите, вече бе станало почти обяд, а глупавото кенгуру още се пънеше като старо магаре на мост. „Разработено от НАСА” бе изписано от вътрешната страна, върху малък бял етикет.Ето защо всичко бе толкова сложно..
-От кога НАСА се занимава с бебешки принадлежности?-въздъхна Айс, най-накрая опаковал дъщеря си.Приличаше на мини хотдог, обвит в шантава хартия с цел рекламация.-Най-важното е , че няма да се изтърсиш..-отвърна Белоугрейв на учудения поглед на дъщеря си.После нахлузи една шарена тениска и се зае с прикрепянето на кенгуруто върху гърдите си.И ако троянската война изглеждаше като брутално историческо събитие, то борбата на Айс си бе двойно по-ужасяваща .За част от секундата хлапето на Белоугрейв се изхлузи от прегръдката на каишите и полетя надолу за скоростна среща с пода.Ала нефилимът успя да докаже, че рефлексите му са все още непоколебими и сграбчи миниатюрното създание, връщайки го на мястото му.Тежката му ръка подхвана момиченцето с цел да предотврати бъдещи подобни инциденти.
Айс Белоугрейв бе првирженик на темата за опазването на околната среда.Стараеше се да рециклира, до колкото отвеяната му натура му позволяваше, толерираше засаждането на нови тревни площи и дори купуваше стъклени шишета бира, не метални кенчета.Ала трошката, която играеше роля на негова кола, съсипваше цялата му природозащитническа репутация.Шевролетът от 67ма бе покрит с черна лющеща се боя, която издайнически разкриваше, че предишният собственик бе имал афинитет към розовото.Колата, или консервената кутия, както я наричаха хората в отсъствието на Айс, бумтеше заплашително, щом ключът в стартера се наклонеше на една страна.А Белоугрейв бе напълно убеден, че чува гумитеи да свистят засрамено всеки път, щом някой Мерцедес паркираше до въпросната таратайка.
-Знаеш ли, не си играх три часа да те натикам в това изобретение за нищо-промърмори нефлимът, скланяйки глава към кенгуруто.-Ще вървим пеша.
След тези думи, той прибра връзката дрънчащи ключове в джоба на черните си дънки и закрачи уверено към тъговската улица, или кажи речи мястото, на което щеше да профука половината си свободен ден.Какво значение имаше, че е празник.Не му се занимаваше с приготвянето на нещо по-специално.И без това пържените яйца му се струваа сложна рецепта, какво оставаше за печена пуйка или прасе, налапало лимон.Маги беше малка, надали реално съзнаваше, че денят е с нещо по-различен от предходния.Добре, държеше се повече от гадно.А горкото дете с нищо не бе заслужило такъв баща, който не може да се справи с обикновени инструкции за сглобяване на кенгуру .Господи, ами онзи път,в който я бе забравил в киното?Е, разбира се, тогава му се бяха насъбрали повече от петнадесет часа без сън, но това не беше оравдание по никой параграф.Горкото нещо бе принудено да прекара три часа в секцията за изгубени вещи, в компанията на престарял портиер астматик и три половера овча вълна, от които се носеше аромат на развалени отровни гъби.А по дяволите, той я обичаше.Макар да го показваше по нестандартен начин, Маргарет бе единственото нещо, което имаше значение за него в момента.И всеки път вината, която изпитваше, се засилваше щом погледнеше големите и кафеви очи.
И като говорим за вина..
Нечия позната физиономия се изпречи пред лицето му.Беше виждал жената и преди, ала защо ли вселената все не му позволяваше да и се представи.Е, явно беше случил на момент, защото преди да съзнае вече препречваше пътя и.Бяха съседи, беше редно да и се представи, нали?
-Мога да ви помогна с пликовете, ако в замяна ми помогнете да се справя с това кенгуру-изтърси набързо, лепвайки си една ленива усмивка.-Айс Белоугрейв,няколко пъти сме се засичали, но така и не ми се отвори възможност да се представя.
avatar
Ice Belowgrave

Вид: : нефилим
Име: : Айс Белоугрейв
Възраст: : неизвестна
Семейство: : дъщеря Маги
Брой мнения : 20
Join date : 11.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Търговската улица

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите