Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Разрушената къща

Предишната тема Следващата тема Go down

Разрушената къща

Писане by Амелия Нортфорд on Пет Ное 18, 2011 8:54 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Marry Delinger on Сря Яну 04, 2012 8:36 pm

-Спот…- Прошепна Мари като се огледа.
Къде по дяволите се бе запиляло това куче?! То и тя бе намерила къде да го разведе на разходка – парк! Парк късащ се по шевовете от толкова много хора и какви ли не същества. А приятеля на Мари ѝ се бе изплъзнал от погледа само преди секунди, а вече го нямаше никъде наоколо. Нещо му ставаше на това куче. Може би му липсваше забавлението. В последно време и двамата само седят в онази малка къщурка и спят. Все едно бяха някакви мечки наслаждаващи се на зимния си сън.
-Спот.-Почти извика този път богинята.
Ох, само да го спипаше… Нямаше да му позволи да гледа анимирани детски за цяла седмица! Ха да видим тогава, кой на кого ще се смее! И точно като по поръчка, след поредното оглеждане наоколо, Мари забеляза черно-белия си приятел. Веднага ѝ се прииска да се обърне и да отпраши на където ѝ видят очите. Той да не ѝ бе прочел мислите и в момента да си ѝ го връщаше тъпкано.
Това, което ставаше пред погледа на момичето, бе че ‘домашният ѝ любимец’ буквално открадваше едно доста хубаво чанте от някаква жена, която едва се крепеше на токчетата си. В момента, в който дръжките на чантата вече бяха на сигурно място между челюстите му, той се отправи с всички сила към стопанката си. Е, нямаше как да остане просто така, нали?
-Полиция! Полиция! Крадец!
Някак си, Мари успя да отскубне чантата от Спот и я остави доста грижливо на земята, преди и двамата да си плюят на петите. Бяг…бяг… ако беше кон щеше в момента да препуска в галоп. Хубаво бе, че вече познаваше града, а с него и хората, а те не припарваха до страшни неща.
Ето и причината след няколко минути тичане, колкото краката ги държат, двамата се намериха до почти порутената къща, забравена от народа. Тук успяха да си поемат дъх. След няколко солидни глътки чист въздух, които задоволиха белите дробове на Мари, тя се обърна доста сърдито към спътника си.
-Ти! Ти лудо, откачено, побъркано, без капка мозък … куче!
Спот все едно не я слушаше. Точно тя бе заела стартова позиция и щеше да продължи с рецитала си, когато той буквално ѝ изръмжа в знак да млъкне. Ама той какви си ги позволяваше?! Лай… И скърцане на дъски. Някой бе тук.
Мари се огледа наоколо, готова отново да побегне при вида на униформен. Всичко затихна в очакване…
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Оливър Ванденбург on Сря Яну 04, 2012 9:43 pm

Оливър стоеше на терасата на апартамента и слушаше музиката на съквартиранта си, който всъщност май беше заспал. Как можеше да заспи на тази силна музика?Това затрудняваше Оливър и не продължи да мисли затова. Той продължи да слуша музиката и накрая му омръзна съвсем едни и същия ритъм. Сетне влезе в стаята, в която спеше 17-годишния хлапак, уж слушайки музика, мина през изтъркания килим , като го загъна леко, отвори вратата , от което се чу леко проскърцване, затвори я и се оказа зад нея, където беше с няколко градуса по-хладно. Климатик имаше само в двете спални, в коридора и в стаята, която се водеше и кухня, и всекидневна, и трапезария беше сигурно само 10 градуса, може би и по-малко. Не, че навън беше по-топло, но вече започваше да се задушава в апартамента, главата го болеше от музиката на момчето, затова просто реши, че трябваше да отиде някъде. Нищо , че не знаеше къде и не знаеше какво искаше да види. Усещаше как очите му очакват да разгледат нещо.Бавно отвори външната врата и след като излезе – заключи. Чу се прещракване и накрая провери дали беше заключена. Не, че някой беше умрял да обере апартамента или да отвлече напушения му съквартирант.
Мина през парка.
Там едно куче крадеше чантата на една жена. Беше леко казано забавно да видиш и такъв престъпник. Оливър видя собственикът на кучето в гръб, но след това момичето взе чантата и я остави. Жената не беше много доволна от случилото си, а още повече собственичката на крадеца на чанти, които и двамата побягнаха.Общо взето парка беше претъпкан от хора. Някои ходеха на цели групи, а други по двама, по трима и говореха шумно. На което обаче се наслаждаваше мъжът, защото обичаше хората. Вярно те бяха най-странните същества, но бък бяха интересни. Интересна професия - психология, а при този интерес на Оливър към другите, може би щеше да му се отдава работата. Обичаше да ги наблюдава и сега очите му ги оглеждаха. Наблюдаваше в момента различните им реакции. После прехвърли погледа си на парка. Клоните на дърветата приличаха на замръзнали кости на мъртвец. Доста стряскащо сравнение, но като че ли беше много подходящо. А времето продължаваше да се сърди на някого и да бъде студено.
Оставил ръцете си в джобовете на черните дънки, Оливър все още прекосяваше парка, докато не излезе от него, стигайки още някаква местност, в която се намираше къща. Мъжът вдигна едната си вежда, крайно озадачен, и продължи напред, Стигна до къщата, която се оказа съвсем …счупена.Разрушена.
Влезе вътре и чу собствените си стъпки и едно ръмжене. От което се спря.Но сетне продължи и стигна до една открехната врата. Бутна я леко.
-Ти не си ли… -започна той, но на кучето не му се стори Оливър да е приятелски настроен, какъвто беше сега .
avatar
Оливър Ванденбург

Вид: : човек с дарба
Име: : Оливър Вандендург
Възраст: : 21
Дарба: : Електричество
Брой мнения : 17
Join date : 02.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Marry Delinger on Чет Яну 05, 2012 10:16 am

Паниката ѝ бързо-бързо изчезна като бе заменена от ужасна глупост. Естествено, Мари щеше да осъзнае това малко по-късно, когато вече злото беше свършено. Богинята бързо грабна една от счупените дъски, които така или иначе си лежаха безжизнено на земята наоколо и застана до единствената врата, от където се чу и скърцането на пода. Секунда и още една… и врата се отвори.
Някакъв мъж излезе от къщата и понечи да каже нещо, но бе прекъснат от Спот, който сякаш искаше да предупреди Мари, че това, което прави е пълна глупост, но бе прекалено късно. Момичето отпусна ръката си и дъската се стовари върху главата на непознатия. Все пак успя да смекчи удара, когато забеляза, че той не е униформен и всъщност едва го удари. Сигурно го е заболяло, но поне не беше толкова силно, за да го зашемети.
-Боже…- Почти извика Мари и захвърли дъската като се притече на помощ на новодошлия.- Ужасно съжалявам!
Отдели му само около миг преди да почне да крачи напред назад, уж притеснена. За богиня на мъдростта, тя не ставаше за нищо. Вярно, имаше своите моменти. Все пак точно това ѝ бе донесло и титлата на главен наемник, но когато не подлагаше всичко на въпрос се държеше повече като недорасло хлапе, което умира само да се забърква в неприятности.
-С кой акъл щях да ударя полицай???А после какво – тичай колкото краката ти държат?? –Започна отново момичето, все едно говореше сама на себе си.- Не се обиждайте, ужасно съжалявам, че ви ударих. Между впрочем добре ли сте??- Ето, обърна внимание на непознатия, но отново само за секунди. Преди да го дочака да отговори се обърна към Спот.- Ами ти?! Как можа да ме оставиш да направя подобна глупост?? Нали трябваше да се подкрепяме??
Кучето я изгледа на кръв (ако това всъщност е възможно) и ѝ изръмжа заплашително. Мари му отвърна със същия поглед, но най-после спря на едно място и спря да ръси простотии, за да си поеме дъх.
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Оливър Ванденбург on Чет Яну 05, 2012 2:17 pm

Усети само някаква дървена дъска по врата си и след това докосна мястото, където беше ударен, с ръка. Не беше силен удар, но беше странно това, че го бяха нанесли върху него.Очевидно собственичката на крадеца на чанти имаше доста вина у себе си, за да се пази от всеки срещнат, който започнеше ,,Ти не си ли.." и не довършваше, сякаш сега щеше да тръгне да я гони и да я арестува , заради кучето й, което в своето забавление вероятно се беше отнесло и беше пожелало да се позабавлява по друг начин. Като например да краде.Лошо избор, според Оливър. Сега той се обърна , за да види своя похитител, а именно момичето. Само дето тя се притесни и започна да се извинява, докато Оливър следеше изкъсо движенията й. Започна да обикаля, а след малко започна да задава въпроси на самата себе си, които бяха свързани с 'полицай' и 'тичане', а сякаш и двете думи бяха напълно съвместими, от една гледна точка. След това тя се позаинтересува и от мъже, чиято ръка все още беше на тила му.Попита как е той, а в отговор беше изхвърлено на земята единствено ,,Добре.", след което Оливър свали ръката си и се намери в напълно изправено положение. Нищо му нямаше, но факта за гузната съвест на крадците , го забавляваше искрено.Без да дочака отговор, който всъщност беше последвал, но сякаш беззвучен или твърде тих, за да се чуе, тя се обърна към своето куче и започна да се кара и на него. То й изръмжа в отговор, а тя най-накрая се спря, сякаш за да поеме малко въздух, който се беше изпарил безследно след това говорене и , да кажем, вайкане.И каране, относно кучето.
Оливър вече стоеше и наблюдаваше тази сценка. След успокояването на момичето , тя погледа й се спря върху него. А той от своя страна намери за необходимо да каже нещо.
-Много рядко кучетата се проявяват като крадци...особено на чанти. От това нямат особена изгода - засмя се леко, като изкриви устните си на едната страна.Той вече смяташе, че тя знаеше, как той ги бе видял и не намираше цялата сцена за нещо лошо - по-скоро за забавната сцена от някой театър, каквито вече рядко имаше.А и той самият преди се беше проявявал като крадец.След малко той реши , че щеше да бъде добре да каже своето име, макар да не очакваше същото в замяна, нищо, че доброто възпитание го изискваше.-Оливър Ванденбург - каза той двете думи, които образуваха името му, което своя страна пък просто характеризираше мъжа. Даваше онази хубава индивидуалност, която трябваше да притежава всеки друг. Сега като каза ,,Оливър" се зачуди дали беше типично немско, за което се съмняваше, или някакво друго, откраднато просто така.Но да се върнем при разрушената къща.Земята се държеше на основите й и чакаше тя всеки момента да падне. Гледаше прозорците й, съвсем счупени, чувстваше тежината й и намерението от тотално сутване. Чакаше някой да влезе в нея, че земята да я бутне и да повлече и нещастния човек, койо е искал просто да разгледа. Топва не стана, а вместо това там Оливър подаде ръката си напред, приближавайки се с крачка
.
avatar
Оливър Ванденбург

Вид: : човек с дарба
Име: : Оливър Вандендург
Възраст: : 21
Дарба: : Електричество
Брой мнения : 17
Join date : 02.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Marry Delinger on Съб Яну 07, 2012 12:14 pm

Притеснението ѝ започна да утихва, бавно, но все пак се изпаряваше и Мари се връщаше към обикновеното си държание. Непознатия, който се бе възползвал от настаналата тишина, за да се представи, сигурно щеше да иска да продължи тази среща с безобидното момиче, с което сигурно си мислеше и че се запознава. Жалко, живота никога не е това, което искаме да бъде.
Богинята изгледа мъжа пред нея изцяло, а кучето до нея направи същото, но без да издава какво мисли с нито едно движение. Не можа да прецени на момента дали е просто човек или можеше да се забърка в огромни неприятности. Може би беше нов в града? Или просто някой, който до сега не и бе правил каквото и да е впечатление. Силно се надяваше да е първото, защото никак не искаше да прекарва и една минута с хора, които са достатъчно безхарактерни, за да се ‘изтрият’ от паметта ѝ.
-Мари Делинджър…
Защо пък не? Прозвуча малко странно да казва своето собствено име. Обикновено то се знаеше, което я наведе на мисълта, че той наистина не е от постоянните жители на това китно градче. Щеше да е като глътка свеж въздух, а тя като че ли се нуждаеше точно от това в момента.
Тук бе станало толкова скучно, че в момента можеше дори да благодари на кучето, че бе раздвижило ежедневието ѝ дори по този глупав начин. Сякаш хората (и всички видове създания) вече не искаха да се убиват едни други. На къде отиваше света???
-А нескопосания крадец- Започна отново момичето и посочи към колито.- ..е Спот. Приятно ми е.
Пое ръката на Оливър и я разтресе леко, но стабилно в кратко ръкостискане.
Къщата проскърца отново, но това даже не спечели вниманието на Мари. Сега тя бе твърде заета да се опита да познае с какво точно си има работа тук, а за да открие това щеше да ѝ се наложи да проведе малко по-дълъг разговор с мъжа. Добре че си бе малко цепната в устата.
-Отново съжалявам за… случилото се.- Малка виновна усмивка заигра на лицето ѝ като посочи към врата на господина насреща ѝ. – Сигурно съм изглеждала невероятно глупаво. Когато се панирам се получават такива изблици. Виновника обаче, като че ли е предоволен от случилото се. А вас –откъде идваше цялата тази учтивост? Да не би пак нещо да се бе заформило в побъркания ѝ мозък.- Какво ви води насам? Повечето хора отбягват тези ‘полу-забравени’ места, защото вярват, че са обитавани от зли духове. Не мога съвсем да не се съглася с това твърдение.
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Оливър Ванденбург on Пет Яну 13, 2012 11:44 am

Общо взето, името на момичето беше стигало и до ушите на Оливър, макар той да не каза това. Не беше чул нищо особено, най-много - името й. Ала това му се стори съвсем безобидно и реши да го спомене, само за да не си помисли, че той наистина бе съвсем нов, какъвто май си беше. Въпреки това той силно се надяваше бързо да разбере какво става в града и около неговите обитатели, но засега тази цел, може би мисия, вървеше към пълен провал и това не се беше понравило особено на мъжа. Той изчака Мари да кажа още нещо, както беше започнала. Представи и кучето си, невинния крадец, след което разтресе леко ръката на Оливър. След като разделиха дланите си, Мари отново се извини за дъската и удъра, който беше понесъл мъжа, но който вече сякаш съвсем се беше изпарил от ума му, затова той се учуди за какво , за бога, се извиняваше. После му присветна и той вдигна рамене, казвайки ясно ,,Голяма работа..." . Чудеше се защо всеки обичаше да се извинява толкова, той може би би казал едно извинявай веднъж, а който чул - чул, който не - да се сърди, ако иска или да си мисли колко е зле възпитан Оливър, което от части беше малка истина, която се пропускаше в автобиографията му. Която още не бе създадена.Малко по-късно Мари попита какво го водело насам и обясни, че малко хора посещавали такива место. Често мъжът беше от 'малкото хора'. Нямаше отговор и не можа нищо да сътвори набързо в ума си. Затова започна с името й, което беше седнало на моляноата и сега ги гледаше. Какви ли очи трябваше да имаш, че да виждаш разни абстрактни неща до теб или да виждаш, че те те гледат или се смеят? Може би очи като неговите, които имаха прекалено много въображение и друго разбиране за света. Наистина друго разбиране.
-Чувал съм името ти - каза Оливър и замлъкна. - Но нищо друго - допълни след малко, за да не се получи двусмислица. - Просто разглеждам и досега открих, че наистина малко хора посещават такива места, колкото до мен - ами, аз съм от тези малцина, които ги интересува...Да вземем пример къщата. Които ги интересува някаква почти паднала от годините къща, в която не би могло да се открие нищо - ,,Много говориш" беше мисълта на Оливър към самия него-Бих Ви попитал тебе същото или просто се криете от полицията. Признавам не винаги са дружелюбни - изкриви устните си на едната страна, правейки подобие на усмивка, продължавайки с искуствено-официалния тон. Трудно би се разчело дали това беше истинска усмивка , саркастични или просто кривнати устни. Трудно, да, трудно.
След малко се обърна към къщата, но след още един миг обърна лицето си отново към Мари, очаквайки нейната версия.
avatar
Оливър Ванденбург

Вид: : човек с дарба
Име: : Оливър Вандендург
Възраст: : 21
Дарба: : Електричество
Брой мнения : 17
Join date : 02.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Marry Delinger on Вто Яну 17, 2012 9:19 am

Името ѝ… Че то бе всеизвестно на повечето хора в този малък град, а да не говорим и на колко още други места. Хубавото си оставаше, че само името бе така добре разпространено. Вече векове си караше само с него… Може би беше време да го смени? Колкото до професията ѝ, малко разполагаха с толкова добре прикрита информация. Нямаше право на грешки, когато станеше въпрос за поръчките ѝ и често решаваше да пропусне името си тогава. Наистина малцина знаеха, коя всъщност е тя.
-От доста време съм тук, а в малкия град всички рано или късно стават познати. Някои с добро, други … нямат този късмет.- Мари отвърна на думите му с усмивка. Вече се бе научила да сдържа емоциите си, стига наистина да се съсредоточеше върху тази цел. Тя не беше от хората, които обичаха да крият израженията си или емоциите, но понякога се налагаше.- Сега вече не само си го чувал, ами и знаеш моето име. Спокойно в повечето случаи не хапе… силно.
Къщата проскърца леко и кучето наостри уши, но не обърна повече внимание нито на Мари, нито на Оливър. Човек можеше да си помисли, че се е отправил към някакъв си свой свят и нищо наоколо не го безпокой. Може би и беше точно така. Собственичката му винаги се е чудила дали онази вещица, която му бе удължила живота не бе направила и нещо друго. Какво обяснение освен това е способно да обясни, защо това животинче така обичаше да лази по нервите на околните. Но това не е момента да анализираме ‘грешките’ на отдавна забравени вещици на летящи метли.
-Както стана вече ясно-хората отбягват тези места, поне обикновените хора. Това и бе причината да ми се стори като идеалното скривалище. Но като цяло не съм почитателка на почти разпаднали се стари жилища на кой знае какви същества.
„Обикновени” беше много важна дума. Почти директно си му каза, че не вярва да е просто някакво си човешко същество. С годините тренинг се бе научила да разпознава различните личности и към кои видове спадаха. Определено дразнеща и все пак доста полезна дарба. Това от една страна я успокои по някаква причина. Може би, защото той не знаеше нищо за приказката, в която се бе забъркал с преместването си в Нортфорд и с грешните въпроси можеше да си докара много неприятности, но с дарба може поне да се измъкне на косъм. Изглеждаше доста невинен, като малко кученце. Мисля, че е ненужно да споменавам, че Мари си падаше доста голям любител на кучетата. Сигурно това и бе причината тези мисли да минат през главата ѝ.
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Оливър Ванденбург on Съб Яну 21, 2012 7:16 am

Ванденбург ясно усети загатването, което се състоеше от ,,обикновени хора'. Може би тя просто си усещаше кога пред нея стои обикновен човек, живящ си живота, който не се бърка в чуждите работи , и кога пред нея е нещо повече от човек. Да, мъжът сега беше човек, само с една малко продробност. Е няколко подробности. Обичаше да се заравя в нещата на другите хора, макар да не го показваше видно. Обичаше да 'си играя' с огъня. Имаше дарба. Третата малка продробност най-много го делеше от истинската представа за човек, а хората трудно биха възприели себеподобен да произвежда електрически светещи топки, при това силни. Някоя друга светкавица и разбираше силното парещо чувство, което чувстваш, ако до теб се докосне ток. Колкото и забавно да изглежда, Оливър често беше почувствал това парещо чувство, при положение, че докато бе играл със своята дарба, той често бе забравял за нея и в момента върху кожата му можеха да се видят белези от леки изгаряния, леки, защото все мак не беше мазохист, че сам да си прилага възможностите . Както и да е, той беше невнимателен и това не му се нравеше особено. Мака да беше свикнал да прави нещата наопаки, той се измъкваше по някакъв начин.
А и по това загатване, ясно беше коя...какво е тя. Не..какво не беше ясно, просто даде знак, че не е обикновен човек, от каквито на Ванденбург честно казано му беше писнало. Те и техните проблеми.Техните незначителни, жалки проблеми, които ги изпълват за през целия ден, след което се оплакват за безсънните си нощи, през които упорито са мислели за своите проблеми.И накрая все нещо не им достига, все търсят решение, но и Оливър влизаше в тази група - търсеше решение на всичко и смахнатото бе, че не се отказваше, дори и да нямаше ползва от това, което правеше. Сякаш си запълваше времето временно, докато не си намереше друго занимание.
Не каза нищо по въпроса за другите същества. Поне не пряко в думите си.
- Предполагам, никой не би обикнал тази гледка - тръгна да върви бавно, някакси по права линия, успоредно на разпадналата се почти къща. След малко беше преместил погледа си върху съборетината, но след това извъртя очите си към Мари . Накрая към кучето. То беше се заслушало в изскърцването на къщата от преди няколко секунди. И сякаш беше останало с този звук в главата си.- А и полицаите трудно биха се досетили за това ти свое...скривалище - беше следващото предположение на Оливър.-Като обикалям града - поде той, - не разбирам много за него. А ти, както сама каза, си тук от доста време - смени официалния тон. - Може би ще имаш желание да ме запознаеш с този малък град като ми разказеш нещо? - спря се и хвърли поглед на Мари , вдигайки едната си вежда, а устните му - отново кривнати в едната посока на лицето, правейки усмивка.

avatar
Оливър Ванденбург

Вид: : човек с дарба
Име: : Оливър Вандендург
Възраст: : 21
Дарба: : Електричество
Брой мнения : 17
Join date : 02.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Marry Delinger on Нед Яну 29, 2012 5:30 pm

Мари задържа погледа си върху новия си познат. Определено го намираше за интересен. Не беше като всички останали хора. Те, за нея без значение дали имаха малко по-особени дарби или си бяха напълно нормални, си
ѝ изглеждаха скучни. И въпреки всички злобни погледи, които си докарваше само с казването на този факт в лицето им, тя продължаваше да държи на своето. Инат! Какво друго може да се каже?
Лека усмивка се плъзна по лицето ѝ. Хареса ѝ начина, по който той остави думите ѝ почти да висят между тях и въпреки това намери начин да остави въпроса без отговор, но все пак да отговори безпогрешно. Междувременно Спот отново бе наострил уши, но след секунда този път дори повдигна глава. Нещо не беше наред. Едва ли нещо невинно като зайче би могло да отнеме вниманието му от хубавата дрямка, на която се опитваше да се наслади. Кучето изръмжа съвсем леко, даже би могло да се каже, че всички негови движения можеха да останат незабелязани, като се има в предвид, че точно сега и мъжът говореше. Без да обръща кой знае какво внимание на двамата си другари, той се обърна и потегни нанякъде. Но естествено, това не остана невидимо за собственичката му.
-Градът е интересен и мога да кажа сто на сто, че ще ти хареса. Стига да обичаш малко веселие от време на време. – Усмивката ѝ се разтегна още повече. И тя вече чуваше това, което бе достигнало първо до ушите на приятеля ѝ. – Трябва да имаш усет за това с какви хора да общуваш, за да се създаде вече споменатата атмосфера. Като гледам, имам чувството, че си от тези хора, които Привличат неприятности като магнит. Но като за начало – един полезен съвет – гледай да не си покрай мен повече освен ако не искаш това да се повтори.
Това? Какво трябваше да означава това? Оливър нямаше време дори да зададе този въпрос. Чуха се тежки стъпки от вътрешността на къщата и в следващия момент врата, която се намираше точно зад мъжа се отвори широко. Три пистолета бяха насочени към тях, а те бяха държани от трима полицаи, които никак не изглеждаха доволни.
-Мари Делинджър, арестувана сте за отвличане и опит за убийство. – Изрецитира един от тримата.
Богинята лепна някаква нелепа усмивка на лицето си, което ѝ спечели няколко ядосани погледа и два пистолета се насочиха към нея готови да стрелят. Беше си вдигнала ръцете във въздуха и можеше да се каже, че това прилича на някаква сцена извадена от филм.
-Няма нужда да казвам, че всъщност не ме погнаха, заради чантата, нали? – Обърна се тя към мъжа, който изглеждаше доста стъписан.
-А вие сте?- Този път подхвана полицая насочил оръжието си към същия този мъж.
-Оливър Ванденбург. – Каза бързо Мари. По някаква причина реши, че ще е забавно да вкара и него в цялата тази каша. Нямаше ли така да свикне с града, а защо не и да разбере някоя и друга тайна. Изглеждаше като перфектна идея в главата ѝ. Друг бе въпроса дали на него ще му се понрави.
-Е добре, господин Ванденбург, Вие също се арестуван за съучастничество.
Не беше ли това просто прекрасно?!
avatar
Marry Delinger

Вид: : Древногръцки Бог
Име: : Мари Дeлинджър
Брой мнения : 240
Join date : 26.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разрушената къща

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите