Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Oliviyah Rayne Norrington

Предишната тема Следващата тема Go down

Oliviyah Rayne Norrington

Писане by Oliviyah Rayne Norrington on Сря Дек 28, 2011 9:56 pm

~Кратка характеристика
Име: Оливия Рейн Норингтън, макар първоначално да се е казвала Саския. Накратко се обръщат към нея с Олив, Ри или Нора.
Брой чертички на стената: Видимо e на 21, в действителност е по-стара и от Адам и пирамидите взети заедно.
Етикет: Демон. Made in Hell.
Специалност: Владее пирокинеза, успешно приема чужд облик и буквално марионетства над всичко и всички около себе си (както може да мести разни предмети със силата на мисълта си, така може да те накара сам да си избодеш очите). Опасна комбинация, когато основното ти забавление и цел в живота е да сееш хаос и раздор след себе си.


- Мразя това тяло! – викът на момичето отекна в притихналата уличка, последван от шума на разбиващата се на хиляди малки парченца стъклена бутилка. Не я разбирайте погрешно – на нея ѝ допадаха физическите ѝ характеристики. Но след повече от век прекаран в едино и също тяло, на Олив просто ѝ писваше и се налагаше да търси за някое друго.
Сега тя се намираше в задънената задна уличка на някакво заведение и за пореден път проявяваше избухливия си характер. Цялото ѝ същество изгаряше, сякаш някой беше изсипал киселина във вените ѝ, а гневът караше тялото на демонката да се тресе като дете прекалило с кофеин.
„Това трябва да спре. Още сега!”, заключи решително тя и излезе от прикритието на сенките и вонята, носеща се от боклукчийските кофи. Тръгна в произволна посока надолу по улицата, без съзнателно да следва потока от народ. След известно време се озова до предполагаемия център на градчето, което най-вероятно честваше годишнина, съдейки по празничния облик на заобикалящите сгради. Но пищната украса не впечатли по никакъв начин Нора, чийто основен приоритет на този етап беше коренно различен от това да се любува на гледката. Погледа ѝ шареше из тълпата за кой ли път, докато опитното око на демонката най-сетне не попадна на идеалната жертва.
Тя беше сравнително висока, стройна и привлекателна, с чаровни извивки. Дългата ѝ коса, която изглеждаше като жива, падаше свободно на огнено червени вълни по гърба и раменете ѝ. Кожата ѝ бе с лека руменина, вероятно предизвикана от коварния ноемврийски мраз и обсипана с дребни, едва забележими лунички. Алените устни на непознатата се извика в приветлива усмивка, когато се обърна към някого до нея – вероятно приятел или познат – а искрящите ѝ като аквамарин очи проблеснаха, загатвайки за острия ум, който се крие зад тях.
- Перфектно. – думите се смесиха с дъха на Оливия, докато устните ѝ оформяха победоносна усмивка. Тя се оттегли в една по-запустяла пряка без да откъсва погледа си от непознатата. „Ела при мен, ела при мен, ела при мен...”, думите се оформяха в съзнанието на демонката с осезаема нотка на авторитет, на власт. Усилията ѝ се увенчаха с успех, когато чифт искрящо сини очи срещнаха нейните мътно сиви.
- Последвай ме. – оформи с устни Ри и тръгна към неосветената част от пряката, която беше окупирала. Непознатото момиче се подчини покорно на заповедта и след няколко кратки секунди се озова пред демонката. Тя от своя страна постави длани от двете страни на лицето ѝ и долепи чело до нейното, притваряйки очи. Тялото на Олив отново се разтресе конвулсивно, но този път нямаше нищо общо с яростта. Секундите се нижеха една след друга, оформяйки минути, докато накрая със сподавена въздишка тя се отдели от непознатата, оставяйки безжизненото ѝ тяло да рухне на земята с глухо тупване. Оливия Норънгтън сега носеше облика на тази непозната, а пък тя – нейния предишен. С тази разлика, че повече никога нямаше да отвори очи, за да види любимия си.
- Любовта е за глупаците и за слабите. – изсумтя с насмешка Нора. А тя никога не е била слаба, още по-малко глупава. Това бе тя – безчувствена сянка на смъртта.
Най-вероятно се питате кой малоумен идиот създаде подобно зло? Лесно – самият Сатана. Демонката се върна назад във времето, в самото начало на цялата тази каша.
Беше тъмно, влажно, задушно и... неприятно като цяло. Вероятно се намираше в някоя пещера или просто място, което отдавна не бе се срещало със слънчевите лъчи. Момичето се огледа наоколо, но я заобикаляше само непрогледен мрак. Не се долавяше нито звук, който да бележи чуждо присъствие, докато изведнъж около нея не пламнаха опасни на вид огньове, които осветиха всичко наоколо и стоплиха кожата ѝ. Докато Оливия се чудеше и маеше как така огънят не я наранява по никакъв начин и не я притеснява ни най-малко, зад нея се прокрадна една тъмна фигура и нежно целуна рамото ѝ. Целувката я прогори, сякаш някой оставяше клеймо върху кожата ѝ. Тя си пое дълбоко въздух и се обърна рязко към непознатия и нежелан натрапник.
- Не се плаши, дете мое. Добре дошла. – гласът му беше някак мек, а погледът му беше любвеобилен и излъчваше топлота.
- Но... къде съм аз? – едва посмя да попита момичето, все още стъписана да види собственото си отражение в тъмните бездни, които представляваха очите на непознатия. Изглеждаше особено висока, лицето ѝ бе с правилни черти, обрамчено от гъсти черни къдрици, а погледът ѝ беше с необичаен сив цвят.
Мъжът срещу нея се усмихна с уважение и пристъпи към нея, поставяйки ръцете си върху рамената ѝ.
- Аз съм Сатаната, дете мое, а това е моето царство. А ти, Саския – той погали бузата ѝ с опакото на пръстите си – си моето последно и най-съвършено творение.
Тя все още не можеше да свикне с начина, по който се чувстваше, когато той я докоснеше. Въпреки всичките години. Двамата бяха толкова еднакви, че понякога хората ги мислеха за едно. И двамата бяха адски жестоки, но никога несправедливи. Нора можеше да убие само с поглед. Да контролира ума на хората бе детска игра за нея, а да запали цял град бе все едно да диша – лесно, непринудено. Ако някой си залужаваше наказанието, винаги го получаваше. Но и двамата лъжеха. И двамата винаги се мислеха за прави, въпреки, че понякога се случваше и да не бъдат. Ри бе непреклонна, независима и опустошителна. Тя бе свирепа и нетърпелива, любопитна и неразумна. Цялата тази каша я превръщаше в перфектната машина за убиване. Едно истинско бижу в короната на Сатаната.
Съществуваха малко неща, които можеха да я успокоят, когато беше ядосана – а тя се ядосваше много лесно. Това бяха италианската кухня и усещането, когато дългите ѝ пръсти докоснат клавишите на пианото.

_________________

This world is gonna burn
As long as we're going down. Baby, you should stick around.
avatar
Oliviyah Rayne Norrington

Вид: : Машина за убиване. Иначе казано, демон.
Име: : Представя се като Оливия Рейн Норингтън. Саския е действителното ѝ име.
Възраст: : Видимо на 21, но само видимо.
Дарба: : Владее пирокинеза, приема чужд облик и марионетства над всичко и всички.
Семейство: : Стан?
Брой мнения : 459
Join date : 26.12.2011


Вижте профила на потребителя http://shadowhunterslegacy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Oliviyah Rayne Norrington

Писане by Robbin. on Сря Дек 28, 2011 10:18 pm

Добре дошла!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите