Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Каменната колиба

Предишната тема Следващата тема Go down

Каменната колиба

Писане by Амелия Нортфорд on Пет Ное 18, 2011 8:58 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Brayden B. Brighton on Нед Фев 05, 2012 2:46 pm

Ако можеше да посреща всяка една пречка с усмивка, всичко щеше да е толково по-розаво. Но дори той бе изненадван по някога, като например сега. Приприпкваше из изоставените части на градчето. Имаше слабост към тях. Колкото и да обичаше оживените места и забавленията, които можеха да му доставят хората, в подобни моменти предпочиташе да е сам.
След още няколко метра и едно или друго завойче, стигна дългоочакваната си цел. Отвори вратата на камената колиба и скърцането, което последва можеше да събуди и мечка от зимния ѝ сън. С влизането в малкото помещение, от което се състоеше цялата постройка, вълна топлина го удари и възвърна усмивката на лицето му. Навън беше такъв студ! Но все пак преди повече от два часа бе запалил огнището в кащурата и в момента вътре беше като малък рай.
Нещо бълбукаше в някаква тенджера. Какво ли готвеше? Бен навлезе вътре в меката топлина и се отърси от малките снежинки полепнали по палтото му. Съблече тежката връхна дреха,шала, ръкавиците... беше се обвил все едно отиваше на северния полюс. Едиствено шапката остана на главата му, където ѝ беше мястото. Беше със своя талисман- шапката на бели и зелени раета. Колко си я обичаше тази шапка!
Отиде до единствената маса в стайчката и постави на нея някакъв плик, от който сега като се замислиш излизаше аромат на билки. Толкова силен, че ако бяха опияти вече да сънуваш петия си сън. Мъжът се зае леко по леко да подрежда съдържанието от плика, което подсказваше, че тук ще се сътворява някаква отвара. Малката му усмивка сякаш потръпваше от време на време, а по челото му също така бяха избили малки капчици пот.
Трябваше да се досети, че такова откритие няма да остане незабелязано толкова дълго. Това, което го дразнеше обаче бе, че бе проявил такава глупост, която предостави възможността да краля и кралицата да направят своя ход. За какво му бе дарбата, ако и това не можеше да предвиди. Знаеше за шпионите и на двама им. Щеше да е изключително глупаво от тяхна страна, ако не наблюдаваха човек като него. Но не знаеше, че го наблюдават повече от двама.
Ето, че и последното стръкче миризлива трева (поне на това приличаше) бе поставено прилежно в някаква паничка на масата. Бен си отдъхна и отдели миг, за да се порадва на перфекността на всичко наоколо. Когато ставаше въпрос за нещо важно и когато някой друг щеше да върши работата... Брайдън си се падаше малко маниак на тема чистота, но изключително малко. Чу някакво мяукане и погледна към прозореца само, за да види същата онази черна котка с жълти очи, която сякаш го преследваше в последно време. На бързо я пусна в къщата, а тя още по-бързо се настани до огнището. Никак не ѝ понасяше студа.
-Дали ще дойде..?- Промълви под носа си мъжа и се загледа за секунда през прозореца.
Беше ѝ изпратил бележка по специално обучен гълъб. Не можеше да рискува нещо друго. Не и сега, когато все още се опитваха да го спипат. Ако оживееше след всичко това, трябваше да измисли как ще се оправя с новото си изобретение и всичките му копувачи. Но за сега умът му бе фиксиран над въпроса вече зададен. Беше вярно, че и тя си има изключително много работа, но това бе последното, за което се бе сетил. Налагаше му се да я привика тук, а никак не искаше.
Седна на единственото кресло и се загледа в пламъците. Котката от друга страна най-спокойно се настани в скута му и замърка доволно. По принцип пръстите му несъзнателно почваха да галят меката козина на животинката, но не и сега... Можеше ли всичко да свърши тук и сега- в това спокойствие, в тази топлина? Можеше и да се наложи...
Клепачите му започнаха да се затварят и скоро щеше да се унесе в сладникъв сън.
avatar
Brayden B. Brighton

Вид: : Gifted little bastard...
Име: : Брайдън Б. Брайтън.
Възраст: : unknown ...
Дарба: : seeing how things work
Семейство: : None...
Брой мнения : 29
Join date : 24.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Mica Nataliya Yula on Пон Фев 06, 2012 12:20 am

Забравете всичкото спокойствие на света или нещо такова- това бе мотото, което внезапно се стовари на главата на Брайдън като НЛО върху обична и крайно свещена крава в Индия. Вярно, че бе очаквал пристигането й но нещо в цялата идея бе предразполагало към кротката идея тя да влезе през вратата. Може би също като него да е покрита от горе до долу със сняг, да се изтупа и да захвърли мокрите си връхни дрехи в близост до огнището. След това щяха да правят някакви нормални неща като да водят разговор и прочее прочее и всичко щеше да остане спокойно. Защо обаче нещата трябваше да са лесни? Тази жена... тази проклета жена го изненадваше във всяка една отдала й се възможност и сега за пореден път щеше да докаже, че е създадена да бъде просто поредица от сложно устроени и стресиращи сцени в главата на Бен. В това й бе чара, нали така?
Нека се върнем обратно към точният момент в който Мика Наталийя-Юла бе нахлула в каменната къщурка. На кой му бяха притрябвали вратите? Не, дори прозорците бяха напълно ненужни събития във всеобщото съществуване и оставаше само един единствен възможен изход- в случая дори играещ ролята на вход. Внезапно Фигура се бе изтърсила през широкия комин и право в пламъците, изскачайки напред. Кое в ситуацията бе грешно? Нямаше нищо дядоколедово в нагласата на момента, липсваха всякакви елени, дебели чичковци обръщащи внимание само на малки деца и досадно "хо хо хо". Нямаше ги и елементарните закони на природата, които крепяха тезата, че ако човек падне в подобни пламъци най-малкото, което може да си причини е да се запали и да стане грозно. Не, сега нямаше абсолютно нищо подобно, нямаше и да има. Никой друг не можеше да падне толкова филмово и да мине през опасна жарава така, както циганката току що се бе доказала. Имаше го дори момента със забавянето на кадъра, но то можеше като нищо да е резултат от предишната сънливост на Бен. За момент всичко за него се бе оказало пилеене на кестеняво-черни къдрици посипани със снежинки, шал, дрънкане на метални бижута и хвърчащи "светулки" от въглените из стаята. Мика внезапно бе доказала колко лесно е да използваш комина по някакви нови начини и така да върнеш традиции характерни за детските вярвания. Най-важното кое се падаше? Да поднесеш всичко така, че единственото, което да липсва е музикален фон от онази проклето комерсиална песен "i'm bringin' sexy back".
След гадателката, от части закачена за нея, тупна бялата котка, която между впрочем вървеше в комплект с неговата черна. Те бяха някакви полу или изцяло демонични същества и реалните им облици включваха същите тела но с добавка от малки черни крилца и огромни кървавочервени кристали дълбоко заседнали на челата им*. Като Ин и Ян двете животни имаха магически дарби в момента в който се окажеха близо една до друга, в останалото време само говореха. Бялата поне го правеше и Брайдън бе наясно с репертоара й от мръсни шегички. Черната не му бе отронила нито дума, но това вероятно не се дължеше на липса на възможността да го направи- може би просто не искаше. Подобни животни винаги бяха прекалено своенравни.
Да се върнем към Мика и да оставим демоничните изчадия на заден план за известно време. Нито един сантиметър от нея не бе пострадал при допира с огъня но обратното важеше с пълна сила- дървата се бяха разместили и по пода бяха пръснати бързо тлеещи въглени и много пепел. Имаше шанс топлинката да не умре съвсем, но това щеше да изисква моментални грижи. За жалост един поглед на Бен към Мика стигаше, за да си направи изобретателят извода, че няма да има възможността да поеме точно тези неща в свои ръце. Очевидно други въпроси щяха да се водят по-наложащи.
- Нападат ни. - жената се бе задъхала, но това само подсилваше излъчването й. То бе такова на чисто щастие, адреналин и като нищо я смаляваше в момента до малко момиченце, което се е захванало със забранена игра. Бузите й бяха поруменели от студа и вероятно всичкото тичане(задъхваше се, какво друго да е правила?) и това изключително много отиваше на мургавата й кожа.
Преди да му се остави време за по-обстойно оглеждане на гостенката внезапен тътен разтърси къщурката и най-близкият прозорец до двойката се счупи с гръм, тясък и огромна заледена ръка. Ледени великани, очевидно те бяха по петите на Мика в момента и причините наистина се водеха малко подозрителни. Тези същества обикновенно не излизаха от фактора "миролюбив" и не слизаха по-надолу от високопланинските си заледени домове. Какво можеха да правят толкова ниско долу и близо до града?
Мика се протегна и го издърпа от креслото му, опитвайки се да му помогне да преодолее първоначалният стресов фактор от появата й и всичко останало. Беше и подкана да се задейства по бързата процедура преди небето да се е сгромолясало отгоре им.
- Изгубих на покер. - тя се ухили още по-широко, показвайки два реда бели зъби. По нейният начин за поднасяне на информация в кризистни ситуации това трябваше в момента да му говори много... а то не го правеше.


*random anime.
avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Brayden B. Brighton on Сря Фев 08, 2012 11:09 am

Остави ли му някакво време за реакция или нещо подобно? Защо ли пък му е притрябвало?! Докато асимилира какво става, тя вече го издърпваше от креслото. Сега, точно сега от всички възможни моменти... Можи би цялата идея да се обади точно на нея не беше една от най-добрите. Беше прекалено късно да размисля сега. Единственото, което оставаше да направи бе да се порадва малко на присъствието ѝ.
-Честно да ти кажа, не очаквах точно такива подаръци за коледа.- Думите излетяха от устата му, която в момента бе взела позиция на усмивка, подобна на нейната.- Изглеждаш прекрасно!
Това послание трябваше да продължи с нещо, но вниманието на Бен беше привлечено от нещо много потресаващо, което можеше да докара сълзи в очите му. Ненадейното ѝ влизане в помещението, наподобяващо жената котка, бе дало началото на нещо потресаващо – дърветата се бяха разместили, въглени бяха изхвърчали от местото си и тлееха в момента по пода. Но не това бе проблема. СУПАТА! Нещото, което бълбукаше в тенджерата бе именно неговия специалитет. Умираше си за нея и честно да си каже днес тя бе единственото нещо, което чакаше с нетърпение.
С някаква нечовешка скорост бързо прекъсна мечешката прегрътка, която мислеше да подари на Мика и достигна съда точно преди да се обърне и всичкия ‘елексир’ да се разлее на пода. Когато най-после установи предишното равновесие на супата, си отдъхна все едно най-страшното бе отминало. Напълно бе забравил за големите приятели отвън, които явно имаха зъб на гостенката.
-За малко да разлееш супата,Мика!- Каза той и я погледна, както само едно малко недоволно дете може.- Толкова време я правих специално за теб!
Малкият им момент на спокойствие бе нарушен от разтрисане на стените. Явно чакащите навън не бяха от най-търпеливите личности. Какво толкова може да е била заложила, за да ги ядоса до такава степен, че да слязат толково ниско? Нямаше значение, защото г-н изобретател беше на мнението, че нищо не е непоправимо и сега си бе наумил да поговори с тях.
Изправи се от странната позиция, която бе заел, за да спаси супата и изтупа дрехите си. Беше се срещал веднъж-два пъти с други от същия вид и даже мислеше, че един от познатите му бе тук. Ако случая наистина беше такъв, то тогава всичко щеше да е наред. Докато вървеше към вратата за малко да смаже опашката на бялата котка и си спецели просъскване достойно да вдигне и мъртвец от гроба. Не ѝ обърна много внимание, нито на нея, нито на жената, която посегна да го спре, но беше прекалено късно.
Бен натисна дръжката на вратата и я отвори широко. Двама от великаните видя веднага и излезе от скривалището им. Май някъде зад себе си чу „глупак” и беше сигурен, че е дошло от наежената опашка.
-Здравейте!- Поздрави ги той с широка усмивка и се загледа в ледените скулптури.-Джордж? Джордж това ти ли си?! – Ето какво казах, че познаваше поне единия. Усмивката му стана още по широка и той се приближи до познатия. – Знам, че Талия е сгафила, но може ли да решим проблема по тих и цивилизован начин?
Не, не, твърдо не! Може би това също не беше толкова добра идея. Преди да се усети великана посегна с ръчището си и в следващия момент мъжа висеше надолу с главата два метра над земята. Огледа се и никак не се зарадва на киселите физиономии на чудовищата.
-Мика, това не е Джордж! Но какво да направя, всички ми изглеждат еднакво...- Съвсем бе забравил, че са малко самовлюбени същества и недоволството от сбърканото име бе стоварено върху краката на Бен. Благодарение и на отровата болката се удвой. Погледна през вратата и фиксира една стара и вехта тояга, която бе подпряна до входа. Погледна към гостенката и посочи с поглед предмета.-Нещо против?
avatar
Brayden B. Brighton

Вид: : Gifted little bastard...
Име: : Брайдън Б. Брайтън.
Възраст: : unknown ...
Дарба: : seeing how things work
Семейство: : None...
Брой мнения : 29
Join date : 24.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Mica Nataliya Yula on Сря Фев 08, 2012 11:16 pm

Супата.
Богове, супата. Тя беше там и по някаква щастлива причина не бе успяла да я заличи временно от съзнанието на планетата с грандиозният си вход в картинката. Как можеше да проявява толкова лош късмет след като вече проявяваше такъв? ИСкрено се надяваше да намери някакво равновесие а какво получаваше? Нищо, просто още проблеми. Тенджерата бе спасила временно съдържанието си и пред очите и на жената и на нейната бяла котка... се бе изпречило това бедствие. Не, не бе до кулинарните умения на господин Изобретател. Той се оправяше стойностно и високо завишените й вкусови рецептори на чист червоугодник одобряваха. Проблемът идваше в това, че с точно тази манджа поддържаха стара вражда и Мика я намираше за един от най-върховните си врагове. Беше сложна тази тяхна връзка но никой не можеше да отрече, че съществува. Бе прекалено истинска, за да е плод на съзнанието й и обърканите и неизяснени идеи събрани там. Как можеше? Това бе богохулство.. макар и думата да не подхождаше добре в речника на пълния атеист, който представляваше тя. Религията за нея бе нещо сложно и като тема бе по-добре да не се засяга; не беше безопасно. Нека се върнем към супата- територия малко по-позната но все пак хапеща остро като минно поле в ранно пролетно утро. Класика в жанра. Как се бе стигнало до подобна кръвна вражда? Преди седмици, месеци, може би и повече от всички тези способи за маркиране на времето набутани на едно място. Сюжетът бе сходен- супата приготвена за да я умилостиви и зарадва, но Бен бе направил грешката да я остави за няколко часа сама с нея. Мика се бе нахранила добре- така както само на нея можеше да й се случи като изключително лакомо същество и прочее. От там насетне бе скуката- беше се намирала в такова отегчение, че дори останалата половина от тенджерата не бе пожелала да изяде от липса на занимания. Може би това бе първата грешка? Втората бе, че се бе съгласила да пуши с Икки(бялата котка) някакви забранени треви, които досадната животинка бе абсолютно убедена, че са от личните запаси на някакъв висш магьосник от друго измерение. Иди и търси логика- при тези животни никога нямаше и магията като че ли бе прояла мозъчните им клетки, превръщайки ги в безполезни откачалки. Някъде на първия час, сред всичките изпарения в синьо и розово Супата бе проговорила и това бе поставило начало на омразата. Талия малко помнеше от битката, освен цялостната епичност разбира се, но от тогава не можеше да гледа по различен начин на това ястие произведено от ръцете на стария й приятел. Просто не можеше.
Сега бе същото и очите й се бяха оцъклили заради сложната война на зяпане, която водеше с бълбукащата смес и в малкия свят и на двата индивида в конфликта в момента се слушаше дори theme song. Имаше всички предпоставки за да бъде сцената точна. Жената и тенджерата бяха на почтително разстояние един от друг, застинали от цялото това натоварващо напрежение, което пълзеше във въздуха между тях. Ръцете на Мика бяха лекичко разперени успоредно на тялото й, пръстите шаваха от напрежение като че ли раздвижвайки се. Ако супата притежаваше крайници вероятно щеше да прави същото- вместо това тя просто наблюдаваше и никой не смееше да прекъсне зрителния контакт. Вероятно ако сложеха нещо в точката в която погледите се срещаха щеше да може да се прави барбекю или поне да има пожар за цялото семейство. Това може би щеше да реши всичките им проблеми- въображаема камера в момента снимаше близки планове на лицето на жената и ръбовете на тенджерата а осветителни тела нарочно подчертаваха тези зони със специфично осветление. Беше... настъпил моментът на истината, финалният момент на истината. Другото нямаше никакво значение- на кой му пукаше, че Джордж не е Джордж, който и да е той? Или пък нелепата игра на покер, която бе изгубила и снежните великани, които имаха за цел да им видят сметката. Моментът. На. Истината.
Това беше пределно ясно, да. Мика най-после щеше да разреши този си проблем и с това да се освободи от тежък товар. Само още малко... и щеше да пръсне тенджерата на гадината. Нямаше пистолет но това нямаше значение- щеше да стреля и никой нямаше да я спре.
Или поне така се предполагаше.
- Бляаах. - бялата котка, Икки, изскочи иззад рамото й с омекнали китки или нещо такова, предприемайки най-флегматичното и гърчаво хвърляне към определена цел правена това десетилетие. Преди някой да успее да изкрещи "РЯПА!" супермегадупермагическото животно блъсна тенджерата и с право мерене тя литна напред и прасна по главата точно онзи великан, който държеше Бен над земята. Вряла супа се разля навсякъде, включително и върху нейният създател и това бе само поредното доказателство, че е просто една долна и предателска институция.
А Мика... Мика стоеше като гръмната и повече не можеше да се каже за нея в момента.
avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Brayden B. Brighton on Пет Фев 10, 2012 1:49 pm

Беше залят с безценната си гозба! Заради онова отвратително същество. Супата, която бе сътворил с такава любов пратена по дяволите. Разлята като гадна помия, достойна само за нисши същества и то по леден великан. Е поне бе накарала малко от леда да се стопи.
От удара по главата, великана залитна назад и се строполи на земята, но не и преди да пусне от хватката си Бен. Мъжът се приземи с лекота, а цялото му излъчване крещеше лудост. Но не от онази приятна, глупашка лудост, която го прави такава приятна компания. Не, лудостта в момента бе повече от типа : „бягай на където ти видят очите!”.
Обърна се към новия си познат, а на лицето му се изписа някакво подобие на усмивка, която някои хора, същества и всички от рода можеха да опишат като ‘лисича’. Очите му пробляснаха за момент в някаква друга светлина и ако беше възможно великанът в този момент би преглътнал тежко.
-Извини ме за момент...- Гласът му все още показваше някакъв признак на радост. Може би ще ви се стори позната тази определена нотка в него. Може да я срещнете в гласа на всеки един психопат измъчващ жертвата си.
Великана кимна, а приятелчето му бе замръзнало на място. От друга страна Брайтън се бе запътил с бърза крачка обратно към колибата. Фиксира бързо с поглед бялата гадина. Тя отговори на всичките му действия с изпъване на гръбначен стълб и съскане, все едно е видяла доберман колкото цял кон. Секунда и вече я дигаше за опашката. Един специфичен звук за тези двете неизвестни същества бе последствието от действията му. Вдигна я пред очите си, а тя посегна да го отраска... неуспешно.
-Малка долна гадинка!- Думите бяха като музика за слуха в това му настроение...- Някой път ще те хвърля на онези приятни хрътчици от ада!
Ако имаше възможността в момента вече щеше да я е разпънал на опитна маса и превързал с 5 каиша, за да няма на къде да мърда. Но вместо това се наложи да я пусне, защото другарчето ѝ скочи върху главата му и нахлуп шапката му пред очите. Бенджамин изпусна бялата котка и посегна да оправи шапката си. Като магия това проработи да му върне ‘нормалното’ настроение... почти.
Най-после взе в ръце черната котка (която между другото няма име по простата причина, че не е благоволила да го сподели с човека, при когото така нахално се беше натресла без и дума за предупреждение. Просто бе решила да остане и никога не си тръгна...).
-Мика съжалявам за супата... Ще ти направя нова, но не сега. – Ето я пак широката усмивка и глупашкото изражение. Точно с какви психични разтройства разполагаше този индивид.
Отново се върна до гигантите, които като че ли наблюдава всичко със страшен интерес. Кимна им и всичко случило се все едно бе просто филм на пауза. Отново бе хванат в хватката на Не-Джордж,а очите му попаднаха на тоятага отново.
-Ако значи нещо... беше доста вкусна, въпреки че стопи част от мен...- сподели великана с глас, толкова силен, че накара кокалите му да тракат.
-Триста шимпанзета...- промърмори под носа си Бен. Нека обясня : той мрази маймуни. Напомнят му прекалено много на него самия.- Много благодаря! Тя е моя специалитет.
avatar
Brayden B. Brighton

Вид: : Gifted little bastard...
Име: : Брайдън Б. Брайтън.
Възраст: : unknown ...
Дарба: : seeing how things work
Семейство: : None...
Брой мнения : 29
Join date : 24.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Mica Nataliya Yula on Нед Фев 26, 2012 11:12 pm

Икки я бе спасил от сигурна гибел! О, трябваше да се отблагодари по някакъв начин на животинката с доста неясно чужд произход; веднага щом намереше нужното свободно време Мика щеше да отдаде и сърце и душа на мисията да се отблагодари. Психозата, която я обхващаше в близост до Супата не можеше да граничи с абсолютно нищо друго познато в която и да е галактика. Това го твърдеше същество, което доста дълги години от съществуването си бе прекарало в някаква сложна и почти епична борба за собственото си съществуване. Животът се бе опитвал да я мачка, но гадателката умело му бе отвръщала на удара. Падения и възкачвания в биографията имаше повече от социално приличното и имаше достатъчно материал за няколко тома биография достойна да печели награди и може би някой ден да се превърне в касов не-американски филм. На късни години можеше да си позволи да му отпусне края и да се отпусне. Нямаше нужда да бъде сериозна, макар и така да проваляше репутацията си на страховита жена с която е хубаво да си нямаш вземане даване. Само фактът, че бе издържала доста дълго като Главен Наемник служеше като много сериозно и уличаващо доказателство, да не говорим за останалите. Реално погледнато от онази Мика повечето неща отдавна се бяха претопили. Защо да бъдем точни и нищо да не остане неизяснено трябва да добавим и че жената не съжаляваше изобщо. Минало заминало- начинът на живот, който водеше в момента си бе категоричен сам за себе си и й бе напълно достатъчен. Бен бе солидна част от него и това значеше, че нещата рядко ставаха скучни. Винаги имаше какво да се прави в късните съботни, неделни и всички техни производни вечери. Трябва да поясним набързо, че за Мик седмицата се съдържаше само в тези два дена и останалите бяха просто извинения за да се правят по-квадратни календари. Имаше го и фактът, че от понеделник до петък някой все очаква да правиш нещо и да си активен, докато през уикенда дори и в ковчег да спиш облечен като гигантска целина никой няма дори да си отвори устата за възражение, освен ако не е истинска парти-унищожител и кисела глава. Също като... Супата, всъщност. Реално тя имаше пръст в абсолютно всичко и на плещите й можеше да се постави вината за много и все тежки престъпления. Благодарение на наркотичните опиати за пушене Мика бе разгадала всичко и въпреки личната си травма все още имаше силите да се бори срещу това. Икки изглежда бе застанал на нейна страна, което бе някакво подобрение на взаимоотношенията им. Обикновенно се караха редовно и въпреки очевидните белези, че държат един на друг не можеха да се контролират и постоянно наблягаха на вършенето на мръсни номерца. Добре де, това го правеше само бялата котка а Мика се измъкваше само и единствено благодарение на умението да разчита всякакво бъдеще в колодата си карти.
Жената и котката се изгледаха, всеки застинал там, където последно го бяха оставили. Мика си бе все така позиционирана до камината, бялата топка козини пък на около метър и нещо от нея- Бен я беше оставил там. Очевидно малкото им вземане-даване не бе оставило никаква трайна следа в спомените на Икки, котакът игнорираше господин изобретател толкова качествено, че ако по някакви нелепи събития свършеше със силите на бог, Брайтън щеше да спре съществуването си. По-правилно дори щеше да е да кажем, че щяха да го изтрият от раз, заличавайки всичко. Трижди да е проклет оногова, направил грешката да пипа бялата козина без позволение- за котка толкова развратна, че по бройка потомците й можеха да населят цяла една чужда планета Икки определено имаше доста строги закони за това кой кога колко трябва да пипа и дали все пак има някакъв смисъл от това. Подобни неща му бяха необходими в професията, която изпълняваше от няколко години. Да си котка-гангстер и да поддържаш с всичките издънки на собствените ти гени цяла система информационно-шпионска система не бе никак лека работа. Само личният му интелект и възможност да излезе от всяка една ситуация го държаха на върха- жив и далеч от възможността да се превърне в нечии нови пухкавки ръкавички. Мика изгледа "домашният си любимец" и в отговор камъкът на челото на животинката проблесна. Без да разменят реално думи бяха свършили много- едно прието "благодаря" и набързо закърпване на бойна стратегия за по-нататъшно поведение. Трябваше да се справят с великаните и да оправят създадената каша преди Бен да е свършил като изтривалка за някой хладен дом от чист лед дълбоко горе из планините. Колкото и да допадаше това на Икки като идея думата на гадателката имаше странна тежест в ситуацията и се налагаше над неговата. Трябваше да помогне на Задника и черният котак, негова плът и кръв. Инатливо мълчаливото същество в момента седеше в страни от цялата глъчка заето да мие козината си с език. Проклет егоист!
- Бен, ще те спася! - Мика се обади, влагайки абсолютна сигурност в гласа си. Великаните за момент върнаха вниманието си към нея, което възпроизведе серия от доста гърлени и неприятни звуци. Ако Бен говореше и разбираше свободен леденопланински жаргон щеше да схване, че в ситуацията става въпрос за много солени псувни. Все още не се бе разкрила мистерията около трагичната игра на покер, но време реално щеше да има за всичко стига да се измъкнеха. - Обещавам!
Жената се ухили, размахала юмрук. Говореше сериозно- не вярваше, че старият й приятел ще се оправи сам колкото и добър да бе в една батална сцена. Тя просто имаше повече опит, ок? И вероятно и самочувствие, но това бе страничен проблем. Кестенявите къдрици се разрошиха и за момент като че ли застинаха във въздуха преди да бъдат изстреляни напред заедно с останалата част от Мика. Не-Джордж великана не усети от къде му дойде всичко на главата- изведнъж просто две стъпала се озоваха на лицето му и останаха там, карайки го да полети по гръб назад. Мик бе скочила и се бе приземила на правилно прецеленото място. Заради шока заледеното нещо отхлаби хватката, която имаше около Бен и това му даде възможността да се измъкне.

avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Каменната колиба

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите