Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Барът

Предишната тема Следващата тема Go down

Барът

Писане by Седрик Файърнайт on Сря Дек 28, 2011 11:08 pm



Ако някой искаше да си поръча нещо, с което да охлади страстите.
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Oliviyah Rayne Norrington on Пет Дек 30, 2011 10:03 pm

Какво търсиш тук, какво правиш?, мисълта отекваше в съзнанието на червенокоската с досадната честота на пулсираща вена, която видимо се откроява на челото ти. Твърде стара си за тези работи. Буквално, преносно... каквото и да бе значението, беше си чистата истина.
Още с влизането вълната от най-необичайни миризми, примесени с цигарен дим, удари Олив в петите, а бумтящата музика заплаши да я повали окончателно. При по-щателен оглед на заобикалящото я, тя откри следното: плът. Накъдето и да се обърнеш, те посреща плът, кършещи се тела и пиячка. Момичето се засмя, клатейки глава невярващо. Да не би случайно да се намираше в Рая? Всъщност, какво друго можеше да очаква? Сетне, внезапно се почувства свръх-навлечена със своята безвкусна рокля от тъмносиня коприна, която описваше примамливи извивки около бедрата ѝ и дефакто не оставяше кой знае колко на въображението. Не, и така си беше добре. Свивайки безгрижно рамене, демонката се насочи към едничкото ѝ спасение в този час на страдание – барът. Вървейки натам, на пътя ѝ се изпречи един леко подпийнал индивид – чийто думи никога не трябва да бъдат повтаряни – който бе удостоен с най-хладнокръвния поглед, на който момичето бе способно и едно хладно „Чупката, кретен!”
- Уиски. С много лед. – бяха думите на Нора, вече веднъж добрала се до желаната дестинация – източника на алкохол. Типът зад бара ѝ хвърли бърз поглед, с който вероятно искаше да каже „Я па ти!”, но побърза да изпълни поръчката. Червенокосата фурия не се подвоумя дали да се полюбува на приятното потракване на леда в стъклената чаша, а направо нападна съдържанието ѝ като бездомен просяк, попаднал на пилешко бутче. Уискито удари момичето в петите, за втори път в последните четири минути, но този път тя приветстваше усещането. За това свидетелстваше и блажената усмивка на удоволствие, която се изписа по лицето ѝ. И изведнъж, Олив сякаш забрави всички притеснения – и въобще всякакви грижи, които ѝ бяха на главата – и надигна чашата с подновена решимост.
Един момент. Имаше една грижа, която дори силата на твърдия алкохол не бе в състояние да заличи. Какво търсиш тук? Или правилният въпрос беше кого? Норингтън се завъртя на място и огледа тълпата еднакви лица около себе си. Къде, мътните го взели...
И точно в този миг позната фигура влезе в задименото и мрачно помещение, проправяйки си плавно път през събралия се народ. Задоволството на демонката мигом се изпари, заменено от раздразнение, примесено с известна доза гняв.
- Ти... – проточи момичето, сочейки с пръст към субекта, който беше застанал пред нея. – Знаеш ли колко те ненавиждам в момента, Трис? – днезгавият ѝ глас беше комбинация на нещо средно между укор и... всъщност, само укор. Отстрани несъмнено беше комична гледка как някакво глупаво момиче хока четирикрилен гардероб, но за Ри това си беше ежедневие. А и никой не я беше учил на морал и етикети, все пак.


Споменах ли, че имам съмнения, относно качеството на бозата? xD

_________________

This world is gonna burn
As long as we're going down. Baby, you should stick around.
avatar
Oliviyah Rayne Norrington

Вид: : Машина за убиване. Иначе казано, демон.
Име: : Представя се като Оливия Рейн Норингтън. Саския е действителното ѝ име.
Възраст: : Видимо на 21, но само видимо.
Дарба: : Владее пирокинеза, приема чужд облик и марионетства над всичко и всички.
Семейство: : Стан?
Брой мнения : 459
Join date : 26.12.2011


Вижте профила на потребителя http://shadowhunterslegacy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Деймос Тристан Райът on Пет Дек 30, 2011 10:23 pm

Откакто бе тръгнал към заведението, Деймос определено успя да привлече няколко погледи към себе си, което може би се дължеше най-вече на факта, че под черният шлифер, единственото нещо, което носеше бяха черни слипове, на мрежести райета. Бяха от онзи тип удобно бельо, с което можеш да плуваш, танцуваш, да обуеш тесен панталон и да скъсаш само за няколко секунди. И макар няколко девойки реално да бяха впечатлили поне минимално Тристан, чаровникът знаеше, че сега определено не е моментът за свалки. По всяка вероятност Оливия вече го чакаше, но като някой, който го познава достатъчно добре, девойката трябваше да знае, че за подобни мероприятия Деймос никога не бе точен - всъщност, той бе като по часовник само, когато се отнасяше за работата му - а в много случаи, тя бе всичко. Но не и тази вечер. Тази вечер Райът щеше да излезе, да се напие като истински, нормален мъж и може би щеше да свали някоя по-пияна късметлийка. А можеше и просто да потанцува с Оливия - това бе позволено, нали така? Е, това щеше да бъде възможно само ако тя не му избодеше очите и не решеше да закачи топките му на липсващата, в заведението, коледна елха. И макар да осъзнаваше какво ще му се случи още, когато тръгна да рови за любимият си чифт боксерки, Тристан не се стресна нито за секунда, а продължи да върви абсолютно спокоен и необезпокояван както по улицата, така и в заведението.
Първоначално, шумата музика го удари право в главата, карайки го да изпита огромно желание да запуши ушите си с ръце и да започне да вика 'ля-ля-ля', но колкото повече време прекарваше вътре, толкова повече започваше да свиква и почти болезнените звуци в главата му да намаляват. Това, разбира се, не потискаше желанието му да унищожи една-две тонколони, но преди да направеше това трябваше да открие Оливия. Погледът му бързо обходи пълната зала, с надежда да открие фигурата й. Наложи му се да мине направо през пяната, която му стигаше точно до кръста и продължаваше да се излива върху него като не особено приятен и лепкав душ, за да достигне към бара, откъдето мислеше, че се вижда повече и не подозираше, че реално ще я открие. Все пак предполагаше, че тя трябва да го изчака преди да започнат да пият. Е, за негова изненада, чаровницата вече бе започнала уискито си.
- На мен защо не ми поръча уиски? - каза с особено очарователен, сърдит и почти по детски наивен глас, Райт, опитвайки се да умилостиви девойката. След като видя, че номерът му определено не помага, сивокоското се облегна на бара, като че ли показвайки колко точно широк може да стане гърба му и с още по-ослепителна усмивка попита - Колко много ме мразиш? - щеше да бъде още по-сладък ако премигаше няколко пъти - като огромна, сива котка.
avatar
Деймос Тристан Райът

Вид: : Човек с дарба
Име: : Деймос Тристан Райът
Възраст: : 30
Дарба: : Борави перфектно с всички видове оръжия - хладни или не
Брой мнения : 34
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Oliviyah Rayne Norrington on Пет Дек 30, 2011 11:11 pm

Как най-точно можеше да се опише враждата между Деймос и Оливия? Старата препирня между котка и мишка беше твърде изтъркана, а и недостатъчна за сравнение. Малко беше да се каже също, че ако продължат със заяжданиците в същия дух – че и повече – вероятно щяха да поставят началото на нова Световна война. Имаше моменти, а и цели дни, в които червенокоската бе в състояние буквално да избоде очите на наемника, да му ги натика в гърлото, а след това да го разпори собственоръчно чак до корема. Може и да изглежда грубо, но в действителност това бе най-милото и внимателно нещо, което тя можеше да му стори. Сами си правете изводите докъде би стигнала, ако ѝ гръмнат окончателно бушоните.
Интересното тук беше, че демонката така и не си даваше сметка с какво точно я дразни Райът. Не е като да бяха в бранша на платените компаньонки, за да спорят коя била по-сексапила и печелела повече клиенти. Не, по-скоро момичето имаше съмнения, че в основата на неразбирателството им се корени неговият пост в обществото. Трис можеше да сече глави наред, при това напълно безнаказано и дори срещу заплащане, докато тя трябваше да понесе предполагаемите последици, ако реши да повилнее малко в израз на добро настроение. Не можеше да се каже, че Норингтън завижда на наемника, но от друга страна егото ѝ беше прекалено голямо, че да бъде оскърбено – как така някакъв нищо и никакъв човек беше наемник, а демон, излязъл право от пещите на Дявола, стоеше на заден план в йерархията? Що за глупост?!
Да се върнем в настоящето, където фрапантното облекло на... хм, кавалера ѝ, притесняваше Олив. Макар и не толкова силно, че да му обърне внимание, но определено достатъчно, че да се запита как така Тристан бе пропуснал да спомене този факт с дрескода при уговорката им. Подлостта и нахалството му нямаха граници, а ето че сега тя бе длъжна да му поръчва питиета. Че защо? Нима той не знаеше как? Или нямаше годините? Да бе, и още как. Момичето превъртя очи и се завъртя на високия стол.
Не си давай вид на отегчена, колкото и да ти се иска, повтаряше си Ри, докато все още се мъчеше да постигне прогрес с ледения си поглед, втренчен в наемника. Смея да твърдя, че усилията ѝ най-сетне се увенчаха с успех, съдейки по следващите думи на Деймос. Демонката видя в това удобна възможност и по устните ѝ на момента затрептя опасната дяволита усмивка.
- Колко ли? – повтори тя послушно, докато се изхлузваше от стола си, с чашата в ръка. – Толкова, че да направя това. – ръката на червенокоската се стрелна към лицето на мъжа, а останките от съдържанието на чашата се плиснаха в лицето му. Плис! Блаженство. Изражението на Оливия беше най-висшата форма на ликуване и самодоволство. Напушваше я смях при вида на физиономията на компанията ѝ, но момичето съумя да запази самообладание и се върна на мястото си.
- Още едно уиски, моля. – обърна се тя към бармана, а тържествуващата ѝ усмивка просто отказваше да се разкара от лицето ѝ.

_________________

This world is gonna burn
As long as we're going down. Baby, you should stick around.
avatar
Oliviyah Rayne Norrington

Вид: : Машина за убиване. Иначе казано, демон.
Име: : Представя се като Оливия Рейн Норингтън. Саския е действителното ѝ име.
Възраст: : Видимо на 21, но само видимо.
Дарба: : Владее пирокинеза, приема чужд облик и марионетства над всичко и всички.
Семейство: : Стан?
Брой мнения : 459
Join date : 26.12.2011


Вижте профила на потребителя http://shadowhunterslegacy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Деймос Тристан Райът on Чет Яну 05, 2012 10:27 pm

Макар да знаеше, че винаги когато е с Оливия трябва да е готов за всякакви непредвидени обстоятелства, Деймос определено не очакваше това, което щеше да му се случи само след броени минути. За това, когато застана пред нея, правейки се на шут както винаги, опитвайки се едновременно да я разсмее и да оневини закъснението си, изглеждаше абсолютно несериозен - и нищо неподозиращ. Макар че едва ли и Норингтън бе наясно какво щеше да направи. Такива неща не стават обмислено, а абсолютно по инерция - и желание, разбира се.
Деймос очакваше удар, може би дори два. Щеше да изтърпи и мълниите в очите й, дори и някоя-друга обида - добре подбрана и достатъчно цветуща, за да изрази недоволството от причиненото неудобство. Може би дори щеше да й прости ръгане с лакът в ребрата или нещо от този род - типично женско действие, което Тристан бе виждал само по телевизията, в почти всяко предаване, където имаше ядосана женска. Не, че другото действие, което Оливия щеше да му причини не бе нещо познато - напротив, да разлееш вода/сок/алкохол/коктейл в нечие лице бе стар и винаги работещ трик. По телевизията. Или поне Райът смяташе така. Но ето, че в момента, в който ръката на Норингтън се засили към лицето му, стискайки полу-празната (или полу-пълната, вие изберете от коя страна ще го гледате) чаша с уиски, не можа да реагира. В собствената си изненада, породена от неочакваната маневра, Деймос се заби на мястото си, очаквайки почти стоически сблъсъка на парещата течност с лицето му. Е, не го разтопи, не го изгори - оказа се, че действието й вън от гърлото му бе доста по-различно. Всъщност, бе приятно-ободрително, с лек привкус (на уиски, естествено) на хладина. Това бе благодарение на няколкото кубчета лед, които спокойно плуваха в течността, чакайки да завършат мизерното си съществуване. Именно тези остатъци от лед се плъзнаха заедно с течността по голото му тяло, оставяйки студени, гладки следи след себе си, удряйки се право в боксерките на Райът. На това му казвам аз удар под кръста. Заради внезапната хладина, разтърсила тялото му, Тристан потрепери целия, присвивайки очи, за да попречи на уискито да пропие наистина навсякъде, където може. Заедно с това, той ловко прекара пръсти през тях, разтривайки ги така, все едно току-що става от сън. Полу-отворените му устни се опитваха да си поемат въздух, който не е премесен с изпарения ( в най-добрия случай ) на алкохол. Езикът му се плъзна по тях, обирайки капчиците уиски, които стояха там без да мърдат. Дали щеше да лепне след малко? Досега не се бе оливал целия в алкохол.
- В момента, в който се убедя че ще прогледна трайно, ще те убия, малката. - изцеди през зъби Тристан, отново прекарвайки ръце през лицето си. Искаше да я убие, да й го върне, поне, но определено не можеше да я залее с питие. Или можеше. Не, имаше доста по-добра идея. Щеше да я удави в дансинга с пяна - така никой нямаше да разбере, че е било умишлено. Перфектното убийство, не мислите ли.
- Остави уискито и ела да танцуваме! - почти заповяда й Райът, хващайки я за тъната китка. Имаше чувството, че е плувал в бъчва с уиски - и не му харесваше.
avatar
Деймос Тристан Райът

Вид: : Човек с дарба
Име: : Деймос Тристан Райът
Възраст: : 30
Дарба: : Борави перфектно с всички видове оръжия - хладни или не
Брой мнения : 34
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Oliviyah Rayne Norrington on Пет Яну 06, 2012 3:08 am

Задоволството на Оливия растеше с всяка изминала секунда. Да залее Райът с питие беше клише от старата школа, но момичето се славеше със своята импулсивност. А и целта оправдава средствата, особено когато имаш по-грандиозни планове за тези средства. Включващи нечия пироманска страна – и дарба – да речем. Да не изключваме и жаждата за унищожение, разбира се, защото тя играе основна роля във всяка една част от спектакъла и дърпа конците зад кулисите му.
Нека бъдем искрени – двамата с Деймос бяха като малки деца: винаги готови да прецакат другия, пък било то и чрез кражба на играчката му. Уискито на червенокоска тъкмо беше изникнало пред нея. Тя понечи да протегне ръка към питието си, но в следващия миг полетя в неизвестна посока, принудена да следва наемника, заради стегнатата като менгеме ръка около китката ѝ. Дори нямаше шанс да протестира – нейното „Не, не, не!” се смеси с шума от музиката и виковете на подивялата тълпа. След секунда осъзна, че финалната спирка ще е дансинга и то не как да е, ами чрез студенината, която обви краката ѝ. Да ѝ се не знае пяната с пяна, която току-що успя да съсипе роклята на момичето. Изключваме факта, че отстрани изглеждаше като далеч не много опитен рибар, нагазил до колене в блато. Усещането не беше никак приятно и докарваше на Нора от онези досадни неща, които преминават през цялото ѝ тяло. Още няколко основателни причини да избоде очите на Тристан. Списъкът всъщност беше безкраен и се разрастваше с всяка изминала минута.
Не си падаше по танци. Ама изобщо. Това за нея бе излишен опит за привличане на внимание. Да, преди няколко века това може би бе основното ѝ забавление и начин за развлечение, но от тогава нещата доста се бяха изменили. Включително тя самата и схващанията ѝ. Затова сега с известно съжаление, Ри се обърна и хвърли поглед на самотната стъклена чаша, която беше обречена да агонизира в изолация върху бара. Но вече беше твърде късно – дружката ѝ я беше завлякъл в самия център на масата от тела. От инерцията, демонката леко се блъсна в него – добре де, може би не чак толкова леко – но като че ли Трис не обърна внимание. Даже точно обратното – ухили се още по-широко и я дръпна към себе си.
- Мислех, че ще ме убиваш, не че ще ме влачиш след себе си като парцалена кукла. – оплака се Норингтън, досущ като някое малко дете, което не е получило близалката си. О, а тя толкова много искаше да ступа нечий задни части. Тези на кавалера ѝ, ако може. Благодаря.
В крайна сметка реши, че заобикалящите ги хора са достатъчно пияни, за да не им обърнат особено внимание и започна да се поклаща в ритъма на музиката. Трябва да се отбележи, че това не бе лека задача, когато движенията ти са леко ограничени от мускулести мъжки ръце.
- Нали знаеш, че алкохолът е лесно запалим? – прошепна Норингтън току до ухото на неамника едва ли не някак интимно, все едно признаваше с какво бельо е отдолу. Е, може и да не беше някоя сибирска хрътка, но можеше ясно да долови миризмата на уиски, която се носеше от Деймос. Една клечка кибрит – или обикновено щракване на пръстите, например – и бум! Втори дубъл на Новогодишна заря с бенгалски огън на живо.


Yup. I have a fucked-up sleeping pattern.

_________________

This world is gonna burn
As long as we're going down. Baby, you should stick around.
avatar
Oliviyah Rayne Norrington

Вид: : Машина за убиване. Иначе казано, демон.
Име: : Представя се като Оливия Рейн Норингтън. Саския е действителното ѝ име.
Възраст: : Видимо на 21, но само видимо.
Дарба: : Владее пирокинеза, приема чужд облик и марионетства над всичко и всички.
Семейство: : Стан?
Брой мнения : 459
Join date : 26.12.2011


Вижте профила на потребителя http://shadowhunterslegacy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите