Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Сепаретата

Предишната тема Следващата тема Go down

Сепаретата

Писане by Седрик Файърнайт on Сря Дек 28, 2011 11:13 pm


avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Съб Дек 31, 2011 5:07 pm

За разлика от друг път, днес Вантермина не смяташе, че срещата й с Краля би се превърнала в пълна катастрофа. Бе настроена позитивно, което си беше още една изненада, нали не очаквате Вантермина постоянно да е позитивна? Това се случваше веднъж на високосна година, през останалото време просто си умираше да дразни някого и в полезрението й често попадаха именно Краля и баща му. Или пък прекарваше времето си в блаженство и себе угаждане. Някой някога е казал, че щастливата душа е тази, която притежава щастливо тяло и Дешае спазваше тези велики думи, ако изобщо някой ги е казал, денонощно, угаждайки по всевъзможни начини на себе си.
А днешната угодия щеше да бъде присъствието й на ергенското парти на бъдещия принц на Нортфорд под ръка с Краля. Липсваше й времето, в което се засичаха достатъчно често, че да се дразнят постоянно и да вдигат онези очарователни скандали, които изправяха косите на цялото кралство за нула време и предвещаваха само още по- лоши събития.
С тези си мисли Дешае запристъпва през помещението към едно от централните сепарета. Приглушената светлина успяваше да достигне до дрехите й, демонстрирайки бляскавостта на паетите по късата й рокля с наситен цвят на утринно небе. Краката й се мъдреха в боти на висок ток, които сега тракаха в ритъм с музиката, съвсем не нарочно.Устните й бяха начервени с искрящите цветове на червения цвят, който красеше и диадемата, придържаща огромната феерия от коса в стилна, прибрана прическа. Само два непослушни кичура се мъдреха по рамото й, подскачайки при всяка стъпка. Тялото й се движеше по особено елегантен начин, загатвайки капка развратност и някаква подвеждаща непорочност.
Празнотата на повечето сепарета я накараха да се усмихне и да вирне брадичка още повече, по нейзнайна дори за нея причина. Минавайки край останалите, направи труд да вдигне ръка и да помаха веднъж- дваж, след което трупяса на кожения диван и вдигна ръка към келнерката със светещ поглед, който явно бе достатъчен, за да й подскаже какво трябваше да има на масата пред Нейно Величество. Вантермина зарови ръка в малката си чантичка чак до лакът, което подсказваше, че изобщо не е толкова малка, измъквайки от вътре шишенце с бял прах. Лукавата усмивка се настани на лицето й мигновено, докато прибираше веществото обратно, доизмисляйки идеалния план за убийство в по- късен етап.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Съб Дек 31, 2011 11:30 pm

Ако имаше нещо, което да ненавижда повече от госпожа съпругата си, то това определено се явяваше в лицето на бъдещият му зет, Седрик. Не можеше да понася проклетото глезено задниче и с радост веднага щом Амелия се пренаситеше на поредната си играчка щеше да уреди едно доста кърваво злощастно събитие, което ще бъде чиста слчайност и инцидент. Така щеше да се лиши от един дразнител и да намери по-стойностна персона в чиито ръце да остави кралството си някой ден. Не, не че имаше намерението да го дава- да си безсмъртен имаше своите правомощия и от части не разбираше Хавиер заради постъпката му- просто превантивна мерка. Ако нещо се случеше с него, а като се имаха в предвид постоянните опити, щеше да танцува конга в ковчега си от възмущение ако женчото седне на престола. Проклетото копеле с копеле, която и майка да му бе дала живот- да гори в пъкъла дано. Ако не бе мотото "благородството задължава" сега нямаше да е тук въобще; не би си и помислял да посети по собствено желание събитие, организирано в чест на Файърнайт. Проклети кралски обещания, всичките да пукнат дано. Всички заедно, което щеше да е още по-хубаво.
Ник си пое въздух и тялото му премина през сериозна инхалация- навътре, навън и така нататък. Опитваше се да изконтролира повишените нива на бяс в системата си но за сега не се получаваше особено успешно. Може би някъде в цялата схема правеше грешка и това водеше до претоварване; ако мислеше по-малко за Седрик евентуално вечерта би минала по-леко. Нямаше да е Никълъс обаче ако не правеше именно това, от което щипеше най-остро и в момента леко сключените му вежди издаваха общото буреносно настроение, което лъхаше на мащабни талази от него. Под неравномерното осветление в помещението можеше да запази от части инкогнито профил и всички, покрай които минаваше бяха така улисани в своите си занимания, че не проявяваха никакъв интерес към особата му. Това си бе за тяхна сметка, след като господин демонът бе в обичайната си фаза на физическа апетитност и малките детайли в цялостната му визия като че ли нарочно го затвърждаваха като мнение. Мръсно русата му коса бе разрошена като с миксер и кичурчета, дори на места къдрици, се мъдреха във всички посоки. Отдолу прозираха по-тъмни тонове и на места ярко червено, което бе остатък от балът с маски, който бе посетил едва преди няколко нощи. Боята още не бе паднала и макар и да се показваше незаинтересован Ник тайно я харесваше като акцент върху себе си. Отиваше на всичко, особено богатият асортимент от тъмни костюми- сега дори бе в един от тях. Мека черна риза с много леко загатнати лилави райета се връзваше с официалния и все пак не съвсем панталон, комбиниран със скъпи кожени обувки. Около китките му се кипреха ленти от разноцветна кожа и ако чужденец в момента го гледаше, щеше да разпознае само един млад и много стилен мъж, излезнал да купонясва. Ник бе далеч от всичко, което можеше да се води традиционно виждане за крал и властен управник; той бе повече като странна рок звезда улегнала правилно след буйната си кариера.
Можеше да я намери навсякъде, като че ли въздуха носеше особена сладост от там от където бе минала. В момента Ник се луташе не безцелно, търсеше своята съпруга в глъчката и причината бе просто, защото бе дал обещанието да се срещне с нея. Имаха да обсъдят като за последно дали този брак е уместен, но бе ясно, че дори няма да засегнат темата. Ако наистина искаха да го обсъждат щяха да го правят със своите съветници и подчинени а не един с друг. След като се мразеха и си правеха мръсно по всяка една възможна причина защо да работят заедно? Нямаше логика. Сега просто щеше да я намери и от учтивост да прекара ограничено време с нея. Изкушаваше се да направи опит за убийство- може би да я примами към бара и оставяйки я кавалерски да мине пред него... да използва скритата под ризата си кама, за да я промуши бързо, почти безопасно. Беше сигурен, че няма да я довърши с обикновенното острие; за това и бе само опит, а не реално постижение.
С тези мисли в главата си Ник мерна своята съпруга в тълпата, настанила се удобно в едно от сепаретата. Перфектно. Мъжът се настани до Вантермина, спазвайки обилно разстояние помежду им. Очите му се приковаха в нея, за момент имаше само напрегнато мълчание и то с особено пространствено пропукване прерастна в думи.
- Ваше величество... - и жест с китката, леко кимване. Подигравателен знак за уж уважение.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Пон Яну 02, 2012 11:34 pm

- До някаква степен това е катастрофално.- заговори Вантермина още преди Никълъс да бе успял да се настани удобно.
Отне й почти цяло денонощие, за да обмисли сватбата на дъщеря си и да стигне до извода, че би преспала със Седрик, но като цяло брака им като че беше грешка. Представи си възможно най- ужасните неща, които можеха да се случат, а те, може би за нормален човек не биха изглеждали изобщо страшни, но за Вантермина бяха някак недопустими и ужасяващи. Като примерно това да стане баба. БАБА?!! Нямаше начин да признае каквото и да е грозниче отроче, ако ще да я заплашат с гилотиниране. О, винаги си бе представяла как самия Крал е на гилотината, но вече си представяше как ще гилотинира дъщеря си, ако разцъфти бременна след известно време и посмее да роди детето и да го представи пред цялото кралство. Не, това в никакъв случай не трябваше да стане.
Но като цяло харесваше Седрик достатъчно, за да нащипе бузките му. Беше красив и Дешае се радваше, че някой толкова представителен на външен вид щеше да бъде представен пред обществото. Нали се сещате... винаги можеше да бъде зле- голям, торбест чичко Лорд с огромно шкембенце и оплешивяло теме. О, ето това съвсем не би преживяла. Би било някак не на място, Амелия да обслужва леглата на подобни персони, когато самата й (не) майка не го правеше. Трябваше да вметне, че хвърляше по някое око на зет си и също така, че не го познаваше лично. Не бе имала възможността да разговаря лично с него, а Амелия изобщо не споделяше с Дешае, така че си оставаше в пълно слънчево и каквото се сетите друго, затъмнение относно личността на бъдещия принц.
Физиономията на Никълъс и сравнително дружелюбното му държание я хванаха неподготвена. Очакваше да го види доста по- различно настроен към това светско събиране, но очевидно не познаваше достатъчно добре съпруга си в този аспект. А срещата им сега бе още една възможност за кървави изпълнения, която щеше да пропусне по една или друга причина. Стигна до извода, че няма да се опитва да го убие точно в момента, а можеше да полази по нервите му като гадна мравка по нечия ръка. Разходи пръстите си по рамото и врата на Ник, като ги зарови в гъстата му коса със съвсем добри чувства, а това бе крайно притеснително за отношенията им. На лицето й бе изписана лека погнуса от образите, които излизаха в главата й, ала това чувство нямаше силата да го загрози и запазваше все така приятните й черти.
- Та те се харесват. Представяте ли си да имат и деца, Ваше Величество? Умирам си от погнуса! Ще се наложи да носим титлите "баба" и "дядо", които да използва някакво пикливо гадинче с памперси.- изценира повръщане и се хвана за гърлото, докато изказваше собствените си притеснения пред Краля.


Последната промяна е направена от Вантермина Дешае Нортфорд на Пон Яну 16, 2012 6:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Съб Яну 07, 2012 1:16 am

Ник се изненада от жестът на кралицата. Не бе нещо, което някога си бе представял да я хване да прави- дори в броящите се на пръсти физически техни схватки не се бе стигало до нещо подобно- там имаше само добре наточено острие или зареден до пръсване пистолет. Да намери пръстите й сред косата си бе странно като усещане и опасно можещо да достигне до ситуация в която дори да е приятно; Никълъс нямаше намерението да се поддава на това, ако ще и да бъде проклет за решението си до края на земното си съществуване. До го вземат мътните дано, кучката сигурно се опитваше да го повали по някаква нова тактика но ако отново си мислеше, че със сексапил се постига качествен ключ за портите на вътрешното му Аз дълбоко се бе заблудила. Можеше да я оправи още преди години но не би паднал толкова. Презираше я толкова много, тази проклета жена, че дори той, който би си легнал едва ли не със всичко не искаше да се унижава- а да мисли за Вантермина като обект на Такъв интерес бе именно унизително. Не бе чак такава сериозна развръзка когато няколко пълни минути след като съпругата му си бе позволила подобна близост той с отегчен жест я цапна през ръката, за да й даде предупредителен знак преди да я бутне в страни. Тялото му се намести още по-царски на диванното пространство с вдигнати на рамката лакъти, така че да се получи една перфектна и почти права линия спрямо раменете на Ник и добре оформените му ръце. Изглеждаше наместен добре, но въпреки всичко не съвсем отпуснат, което значеше, че е нащрек. Очите му, светли дори и на това мизерно осветление, следяха всяко едно движение на госпожа кралицата, стараейки се да възприемат абсолютно всичко. Струваше му се че за пръв път от сранително дълъг период от време са на едно мнение по една тема и не бе тайна коя е тя; тук обсъждахме предстоящата сватба и Никълъс отново припомняйки си я потръпна дълбоко вътрешно. Не можеше да понася проклетото копеле, да му се незнае. Не че искаше някой друг идиот да се омъжи за уж дъщеря му, не, това не бе бащинска нотка проявяваща се, но този индивид бе наистина печелещ минус точки над всички останали.
- Не съм създаден да нося титлата "дядо", Ваше Величество. Вие също не сте за женската версия, макар и да спадате към категориите "дърта" и "вещица". - Бе по-възрастна от него, така че да не се възползва от възможността да й го напомни бе един шанс, който не искаше да пропусне. Наистина се водеше някакво събитие в човешката история да проследиш дълбоко учтивата интонация на Ник поднасяща така умело думи съвсем забранени в етикета, още повече подходящи за една кралска двойка. Той обаче го направи с лекота и нито една капчица съжаление; стандартните му реплики към Вантермина не бяха по-различни и това трябваше да е предупреждение, че нищо между тях не бе мръднало нито сантиметър. Цареше малко по-допустим от обикновенно мир и вече цели десет минути, толкова бяха прекарали заедно, нямаше явни опити за покушение над живота на другия. Говореше ли ни нещо това социално събитие? Може би предимно всичко отново се връщаше към оеднаквените интереси и проклетата сватба.
- Малко отрова, само щипка и ще се лишим от проклетата отрепка. Няма сватба, няма потомство, няма драма. Ще освободим място и за нов ерцхерцог, което смятам, че ще можем да решим много бързо. Политически не би било голям проблем, разноските около погребението ще са сносни и ще си спестим солидно количество усложнения. Всички имаме и достатъчно количество черни дрехи а Амелия ще се сдобие с цял нов гардероб. Чиста сделка.
Ник извърна изцяло главата си към нея, млъквайки внезапно. Очите му не изразяваха нищо друго освен едно мрачно очакване. Всичко това, което бе казал до сега макар и поднесено като шега със силно подигравателен тон не бе нищо друго освен безочливо предложение. Той наистина можеше да уреди всичко това, беше по силите му и нямаше да създаде никакви пречки. Да бъдеш крал имаше толкова много плюсове, че няма смисъл дори да започваме с изброяване; базата с информация би станала огромна и реално неизползваема, защото нито един компютър не би тръгнал да я обработва и сортира. Такива неща просто не се случваха, не и в това отдалечено крайче на галактиката. Само да щракне с пръсти и десетина отровителя биха се появили от сенките на клуба, предлагайки безочливо услугите си; същото важеше за стилисти, организатори, гробари и така нататък. Реално всичко можеше да бъде изпълнено до срок от четиридесет и осем часа и то като превантивна мярка би било по-удачно от колкото да правят нещо след самото сватбено събитие; дъщеря им бе прекалено млада, за да се зове вдовица и това не би било добре като част от обществения й профил.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Пон Яну 16, 2012 6:13 pm

-ДЕТЕ, ТАКОВА!- ядоса се за миг Вантермина на скапаното му отношение към нея и се сви в единия ъгъл на сепарето, както правеше по навик, качвайки и краката си на диванчето, след което ги обгърна с ръце и се загледа с онзи свой убийствен поглед в гадното копеле.- Няма да те изям! Успокой нежната си душичка.
Не, че нейното държание спрямо Него беше много по- различно, но държеше на това от време на време да получава своя дял от съпруга си. Продължаваше да не понася нетърпимостта му към нея самата и факта, че всякакви долнопробни, евтини същества можеха да се докоснат до него, но не и тя! КАК? КАК, обяснете й, бе възможно да не получава това, което иска, а да го получават гадни, мършави твари, неспособни да се доредят до нивото й? Тази тема, макар да бяха минали векове от времето, в което се дразнеше изключително много на този факт, си оставаше болна, макар и не чак толкова, за гордостта й и за самата Вантермина. Спомняше си единственият им допир, който бе по време на смахнатата им венчавка и се характеризираше с опит, пропит с огромно нежелание от негова страна, за целувка по бузата. ЦЕЛУВКА ПО БУЗАТА? Разбирате ли за какво става въпрос? Струваше й се прекалено обидно да бъде поставяна под нивото на някакви си компаньонки с нечист произход. О, също така и други особи от мъжки пол, за които определено поздравяваше Никълъс. Вкусът му за мъже беше безпогрешен и Дешае с удоволствие би се набутала в ръцете на любовниците му. Но от друга страна не харесваше тях също толкова, както и всички останали. В нощите, които сама предпочиташе да прекара сама и се отърваваше от всички персони около себе си, често размишляваше. Скриваше себе си сред сенките в собствените си покои и изучаваше всяка драскотина по меелите, стените и пода. Струваха й се необятно безупречни, вдъхновяваха я за множество убийства над тези отвратителни КРАДЛИВИ същества, които успяваха да докоснат Никълъс по какъвто и да е начин без да получат нежеланието и презрението му. Беше сигурна, че някой ден всички скъпо щяха да си платят за това, което й бяха взели. Вантермина по- скоро ненавиждаше мисълта да няма нещо, което трябва да бъде нейно, отколкото таеше някакви топли чувства към Краля.
-Не съм съгласна за екзекуцията, Никълъс.- продължи отново Дешае след известно време. Гласът й бе възвърнал своето спокойствие и не личеше, че преди секунди е избухнала по повод държанието му.- Все още имам мераци към това момче, пък и не ми пречи, не смятам да се оттеглям от трона, всичко като че би вървяло добре, ако не се появят малки гадинки, които да ме наричат бабо. Схващаш на къде бия, той остава жив, а ако случайно Амелия забременее- двамата ще ъдат екзекутирани.
За разлика от всяка нормална майка, Вантермина беше достатъчно безскруполна, за да убие собствената си дъщеря в собствена полза. Не беше нейна кръв, не се чувстваше загрижена към Амелия, затова не й и пукаше изобщо какво ще стане с нея. Тя беше просто нужно прикритие на отношенията й с Никълъс и наследничката, на която всички се радваха, макар да не приличаше изобщо на родителите си. Та, Ам, нямаше нищо общо с тях, което се оказа подозрително преди известно време за градската преса, но устата й бързо бе затворена от самата Кралица.
Вантермина посегна към масата и пое чашата си, доближавайки я към устните си. Меката течност се разля в устата й, оставяйки вкуса на вино за ценители, което така обожаваше. Предполагаше, че Ник няма да бъде особено съгласен с идеята й, все пак, държеше мъничко повече на Амелия от нея и в много много краен случай би се навил за подобни действия... или пък така предполагаше.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Пон Яну 16, 2012 7:14 pm

Крясъкът й го накара да избухне в смях- искрен и крайно злонамерен, който отекна добре наоколо въпреки силната музика. Ръцете му се опряха някъде в стомашната област по инстинкт, подпирайки каквото там можеха да подпрат за да не го изгори крайно болката от толкова силното напрягане на диафрагмата и всички останали полезни органи участващи във възпроизвеждането на звуци. Подиграваше й се. Подиграваше й се за това, че той е индивидът широкоизвестен с крехки нерви а в началото на вечерта им заедно- богове, как звучеше това - именно Нейно Величие първо бе изгубило връвчицата на нервите си, изразявайки го крайно остро. Кой бе детето в случая? Той само бе намекнал един широкоизвестен факт засягащ годините й а ето, че веднага се бяха опитали да го "изядат". В друг случай, с друга персона, би се зарадвал дори и на наличието на някакво наказание след оживен спор и във въпросното взаимодействие със сигурност щеше да присъства камшик. Може би трябваше да звънне на няколко места и да си уреди такова забавление за остатъка от вечерта- имаше нужда да му отпусне края и това му се струваше достоен начин да потъне с кораба, като един крайно отговорен капитан. До него Вантермина се размести спрямо позицията си в сепарето и това го накара да осъзнае, че смехът му лека-полека е затихнал, оставяйки една физиономия на удовлетворение и "точка за мен" върху приятните му лицеви черти. Не беше ли незаконно да изглеждаш толкова самодоволен? Не и когато реално ти си индивид имащ властта да издава закони и да ги сваля само с небрежен подпис върху няколко документа.
- Мераци? О, я стига. - светлите очи се извъртяха с досада, открито показвайки своята ненавист към цялата ситуация. Не можеше да разбере някой реално да има забежки към Файърнайт- личната му ненавист го правеше задник и недостоен за оглеждане асортимент в магазин за антики. Дъщеря му може и да намираше някакъв чар в ситуацията но Ник не можеше да се излъже толкова лесно и на абсолютно повърхностно ниво. Казваха, че би легнал с всичко- не беше истина. Господин кралят би отбрал най-доброто, но по неговите критерии нямаше нищо стандартно и от страни често изглеждаше странно в предвид огромното количество проституиращо месо, което събираше седмично от улиците на града. В списъка с неща, с които не би легнал се мъдреха няколко особи от града, кралицата и Седрик. Сами по себе си тези индивиди се издаваха защо са толкова обезценени и понеже Ник държеше на думата си вероятно никога нямаше да ги има по този начин. Това ги превръщаше във врагове на системите му, долната глава прекалено много участваше в преценката му за обществото, за да не се чупи около нея цялата му житейска философия и лайтмотив. Схващате ли? Тези, с които спеше бяха част от света му, а тези с които не... абсолютно нежелани аутсайдери. В едната половинка имаше мир, в другата бе война и абсолютен апокалипсис. Въпросните "обречени" индивиди дори не го привличаха физически и липсваше всякаква химия- вече споменахме за ерцхерцога, но същото важеше и за кралицата. Красота, тяло, излъчване... нищо нямаше значение ако някаква част от Никълъс Нортфорд не те зачита за обект на сексуален интерес. В момента можеше да гледа дългите и добре изваяни, също като на гръцка склуптура, крака обути във висок ток И да не изпитва никакво вълнение. Опитваше се да намери но то не идваше и не идваше и очите му се измориха да са фиксирали бледата кожа толкова продължително. Вдигна поглед нагоре, търсещ с насмешка очите на Вантермина. Дали бе проследила всичко и знаеше за какво си мисли в момента? Нищо чудно, познаваха почти всичките си трикове и бе лесно да се навързва едно, друго.
- Толкова ли си го закъсала за внимание? - гласът му отново бе леден и остър. - Нима никой не иска да ти обърне внимание и да те накара да се почувстваш значима? Може би всички са прозряли вече що за полезно изкопаемо си, скъпа ми съпруго. Безполезна дъртофелница облечена в скъпи дрехи и дизайнерски млада опаковка. Кой би взел нещо такова? Сравнен с теб се чувствам младолик и може би за това моето легло е пълно винаги... а твоето постепенно започва да опустява. Кога ли ще ти се наложи да се забавляваш сама?- за него нямаше нищо по-скучно от ситуации свързани със самодоволяване и само един участващ във всичко индивид. Надяваше се никога да не падне толкова, чак толкова много. - Ще бъда очарован ако се окаже, че вече дори и си започнала. Струва ми се като нещо, което ще ти отива на годините и ще е по-логично от това да въздишаш по лигави млади момченца. Не са за теб подобни хапки и никога няма да бъдат. По-добре се научи да живееш с това, че не привличаш никого.
За да я подразни ръката му се плъзна напред, лекичко докосвайки я по глезена на най-близкия до него крак. Заигра се с линията на обувката, дразнейки кожата й с едно особено топло и гъделичкащо усещане. Мазната подигравателна усмивка се бе върнала обратно и то с пълни сили, готова да завзема територия с мащаби сходни с контитент Африка, примерно.
- Научи си мястото, жено. Или поне не се опитвай да намериш такова, след като очевидно не ти отива да имаш. Милата ни дъщеря не бива да губи живота си в екзекуция, имаш ли представа как ще изглежда това в очите на обществото? - в момента й се караше сякаш е някакво особено глупаво хлапе, което не мисли трезво. Поне говореше истината- обществото на Нортфорд обичаше своята принцеса повече от краля и кралицата и ако я пратеха на гилотината със сигурност би имало бунт. - Една добре планирана катастрофа, може би кола и планински път или самолет над океан... нещо такова. Ще страдат, ще има траур, но никой няма да може да го върне обратно към нас. Имаш мозък, убеден съм, че имаш... научи се и да го използваш.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Вто Яну 17, 2012 5:51 am

Тънките й пръсти се обвиха около китката му. За миг останаха така, сякаш просто искаха да докоснат кожата и да усетят пулса му. Вантермина затвори очите си, скривайки яростния им син цвят от погледа на Никълъс. За един дълъг момент през главата й минаха няколко чувства. Първото от тях беше омраза. Естествена, чиста, непринудена ОМРАЗА. Мразеше го по един особено невинен начин, който изгаряше цялото й тяло отвътре и я караше да иска да се отърве от опаковката си, заменяйки я с някоя друга. На скитница може би, просто да остави Нортфорд без Кралица и да продължи жизнения си път в изгнание, намирайки мястото си в някоя друга страна, лекуваща нервната си система до живот. Но пък го мразеше прекалено много, за да освободи Ник от присъствието си и никога повече да не бъде тази, която е накарала яда му да забушува. Второто бе първичната ярост, която предизвикваха думите му в дълбините на душата й. Беше й прекалено трудно да преглътне всяка една обида тази вечер. Можеше да му прости онези думи по отношение на възрастта й, но все още повтаряше момента на физическото отдръпване от нея. Почувства се като първокласен боклук, а това бе недопустимо. Никой, най- малко собствения й съпруг имаше правото да я накара да се чувства толкова зле... достатъчно зле, за да се свие сърцето й на топка и да се съсухри от ярост. Третото? Третото беше последно, ала учудващо отвратително. Всъщнотс се чувстваше и отвратена от себе си до някаква степен. Намираше го за очарователно. Всяка дума, негов жест и факта, че успяваше да я мачка така, както милиони не бяха успявали да я премажат за хилядолетия наред. Осъзна, че обожава начина, по който й говореше и винаги го бе харесвала. Никълъс просто успяваше да бръкне в здравето й не с два пръста, а с цяла ръка и за го стисне между пръстите си, изцеждайки и последните сокове от живота й. Малко след тази мисъл пристигна и мисълта на отвращението, че дори бе дръзнала да си представи и помисли всичко това. Та, беше недопустимо да стигне чак до там! И кога бе успяла? Беше сигурна, че до преди секунди не бе имало нищо подобно. Мамка му, най- вероятно имаше нещо във виното й. Гадняра явно се бе опитал да размъти мозъка й, но кога, да го вземат ангелите, бе успял да сипе каквото и да е в чашата й? Не бе откъснала и за миг погледа си от него и движенията му, всъщност беше, но мисълта й се въртеше около това, че нямаше начин да е направил нещо зад гърба й, след като чашата през цялото време бе била в нея. Но пък нямаше друго обяснение за налудничевостта й във въпросния момент. Да, Ник бе успял някак и беше готова да преглътне, че е станала негова жертва, стига чувствата й в момента да не гласяха самата истина.
Отдръпна ръката му от кожата си мигновено като опарена и я пусна в същия момент, но в разрез с тези си странни действия, тя излезе от сянката на ъгъла. По лицето й си личеше преднамереното спокойствие, зад което криеше бошуващата си същност, която успя да прикрие. Нямаше никакво намерение да му показва всичките си моментни състояния, макар едва да успяваше да ги сдържи. Не беше Никълъс този, на който щеше доброволно да покаже ефекта от всичко в него, макар вече да бе показала достатъчно, че да я подкачи. Опъна краката си напред и ги стовари в скута му, сякаш възвърнала изцяло своенравието и увереността си. Бледата кожа на тялото й изглеждаше някак изкусително апетитна. Да, определено можеше да стане за храна на някой гладен канибал. Може би щеше да си върви с малко лимонов сок на вкус, ако не беше достатъчно кисела след като излезеше от това помещение.
-Не смятам да взимам на сериозно репликите на една толкова душевно бедна персона.- изкоментира думите му Вантермина.- Не съм мислела, че можеш да паднеш толкова долу и да загърбиш всичко останало, освен скъпоценната ти демостративност на разврат.
Някак й олекна след като изрече думите си. Беше готова да продължи по темата с принцесата, заради която май се бяха събрали всъщност, но просто не можеше да пренебрегне Никълъс толкова лесно и да мисли само за дъщеря им. И в двата случая губеше времето си, от което имаше в огромно изобилие.
-Това с гилотината беше образно. Както и да е, разбра мисълта ми. И без това не смятам, че тя е достатъчно нормална и достатъчно... хм, тя просто не е надеждна. Смятам, че няма да успее да се справи с Нортфорд, при евентуално завземане на трона.


_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Вто Яну 17, 2012 6:51 pm

Не очакваше да намери краката й в скута си и едва-едва прикри изненадата, щом те тупнатаха там. Ето нещо, което бе успяло да го изненада по абсолютно тъп начин- честно казано бе очаквал повече да го зашлевят, от колкото каквото и да е друго. Поне се бе оказало забавно да следи промените, извършващи се мисловно като размишления и бледото им отражение върху чуждото бледо лице. Беше почти очарователно до каква степен не може да се контролира и Ник вече бе започнал да реди нападка след нападка в собствените си мисли. Това не бе достатъчно за следващата му премерена "атака", съзнаваше той, трябваше нещо повече и Вантермина му го бе поднесла съвсем случайно, дори несъзнателно. Може и да се хващаше за всяка една сламка като удавник, но с огромен и доста поставен под въпросителна талант правеше от всяка една трошичка гигантски човекояден трон. И тези неща се забиваха като игли в противника му, защото дългото поддържане на игралната табла предвещаваше, че се познават почти до болка. Знаеше коя дума къде пада в кошничките на госпожа съпругата му за степен на дразнене и постепенно надморското равнище щеше да се вдига и вдига, докато двамата не се впуснат в реално сражение. Последният път отново бе фехтовка и ловко бе успяла да го рани, разбира се престъпвайки правилата на играта (не че някога ги спазваха), с отровен кинжал. Макар и малък, прорезът на лявата му буза го бе изтормозил наистина сериозно и докато тялото му се пребори с опасното вещество бе изкарал няколко дни в кралското си ложе, глезен от едни очарователно рижи тризначки, които бе поръчал да му доставят от Норвегия. Имаше нещо очарователно в младата и крайно девствена плът и дори нямаше да прави опити да го крие, предпочитанията му бяха известни в цялото кралство. Нека обаче се върнем обратно към това, което бе избрал за контраатака. Макар и реално да не искаше, все пак всяка една близост с Вантермина му носеше силни емоции и отвращение, Ник сложи отново ръка на глезените й, този път небрежно докосвайки и двата. Беше като че ли просто е поставил крайник там и дори не внимава с колко допир го е направил, докосването бе леко като перце и едва забележимо- ако не й носеше топлинка вероятно нямаше да го усети.
- Скъпоценната ми демонстрация на разврат? Защо я намесваме, след като в момента дори не се проявява? - той избухна в звучен и самодоволен смях, успешно докарвайки си отново физиономия, изразяваща надмощие и то по един крайно демостративно-съзнателен начин. - Но ако смяташ, че при мен всичко е водено само и единствено от тази емоция кой съм аз за да споря? - добре де, може би всичко се ръководеше от това но по един добронамерен начин в който той просто задоволяваше огромното си его, горивото поддържащо цялото му съществуване. За мъж обсебен от власта и надмощието какво друго можеше да е? Светлите му, много светлите му очи се напоиха с нещо още по-самодоволно и това бе комбинирано с раздвижване на онзи крайник, който провокативно я докосваше. Ръката му се плъзна нагоре, оставяйки призрачна следа и ясен спомен за преминаването си през всяка една молекула кожа, която бе засегнал. Финална цел? Мъглива, това бе като блъф по време на покер и точно когато картите ти са най-слаби и няма никакъв начин да спечелиш законно пред очите на всички богове. Не искаше да я докосва по точно такъв начин, искаше да остави кървави или поне мораво сини петна по кожата, нежната и бледа и поена сякаш в мляко, което трайно да маркира победата му. Това бе някаква по-различна територия за обхващане и бе убеден, че ще успее да я подразни, защото между тях нежност и подобен обмен не бе и никога нямаше да съществува. Преглъщайки отвращението си просто удряше на различна плоскост, променяйки звученето на ритъма. Ръката му премина през събраните колена, задържайки се малко повече. Нагоре вече щеше да постигне финалната щипка подправки на цялостния си замисъл, така че трябваше да го оползотвори максимално. Очите му не слизаха от нейните, предизвиквайки я да му отвърне по някакъв по-остър начин и така да го изкуши да бъде по-краен. Кожата й бе така перфектна, че бе добре, че не я гледа директно. Дори мерейки я с периферното си зрение изпитваше желанието да я унищожи и да покаже, че отдолу се крие само онова извращение, за което по-рано бе говорил. Не можеше обаче да очаква горяща и черна кръв, не, само имитация на човешка такава и това го разочароваше... недостатъчно, за да се откаже да вземе вана пълна до горе с такова съдържание.
- Защо не я намесим наистина? - пръстите му се плъзнаха по голото й бедро, спирайки едва пред нещото наречено ръб на късата й рокля, само колкото да се подпъхнат под него с няколко милиметра. От страни изглеждаше толкова невинно и в същото време като стар навик и това за невъоръжено и запознато око можеше да бъде сигнал, че са просто някаква двойка отдала се на очарователен флирт. Този индивид взел си грешно впечатление вероятно бе лишен от чакрата си и не можеше да усети нивата негативна енергия унищожаващи всичко невинно и добро на радиус от три метра, броени от сепарето.
- Да я намесим и да ме оставиш наистина да се държа развратно, след като смяташ че други маски не мога да надена. Това обаче работи по двоен стандарт и ако го искаш от мен ще трябва да събудиш твоята доминираща страна, която е липса на всякакъв интелект и абсолютна безполезност. Твърдиш, че дъщеря ни няма да се справи с трона? Ти си същата, също толкова слабохарактерна и в момента не съм сексист, не е защото си жена и би се възгордяла прекалено лесно с толкова много власт. Не си създадена за такива неща и никога няма да можеш да го промениш като факт. Хубаво е да не забравяш, че в цялата ситуация свириш втора цигулка а Амелия дори не е в списъка. Тронът е мой и мой ще остане, дори и да трябва да платя с живота си за него. - пръстите му продължиха напред, извъртайки се така, че да се плъзнат чак до таза и да легнат под бедрото, засягайки лекичко задните й части. Беше се приближил, движението го изискваше и сега бяха лице срещу лице, делени от сантиметри. Гледаше я така, сякаш е някава нищожна буболечка и лесно може да я смаже- дори само с контакта, който в момента осъществяваха. Някъде в кашата бе замесена и идеята, че падне ли той, тя ще падне с него. И така отново и отново, цикълът бе обречен.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Сря Яну 18, 2012 7:18 am

Вантермина несъзнателно бе притаила дъх, оставяйки сетивата си да регистрират всяко едно движение и усещане. Макар и не човешко, сърцето й се бе развилняло в гърдите, разпращаше кръвта прекалено бързо по вените и артериите й и с това постигаше единствено още по- забързан пулс. Не, не можеше да си представи, че точно в такъв момент и точно Никълъс щеше да й докара подобно състояние. И не защото отричаше до такава степен привличането си към него, а просто защото не бе предполагала, че Никълъс би се докоснал така до нея. Всеки един сантиметър от нея очакваше да бъде покусен от силен удар, раздиране дори, което би развалило линията на напрегната нежност по кожата й. Очите й не се отделяха от неговите, не можеше да си позволи и миг невнимание, което можеше да й коства цялата вечност, прекъсната от нищожността на много по- младия Крал. Някак си, съзнанието й се задави на думата „нищожност”, колкото и да й се искаше да бъде истина, Ник изобщо не бе нищожната буболечка в ежедневието й. Конкурираха се изключително успешно в способностите си, макар огромната разлика във вековете помежду им. Изпитваше онова странно усещане, че нещо не е съвсем наред, но няма лошо да се възползва от близостта на Никълъс. Дъха й, напоен с мириса на вино се разтилаше по лицето му като маска, предназначена специално за него. Червените й устни бяха полу отворени, сякаш й трябваше повече въздух, за да изживее няколкото минути напрегнатост и странния заряд помежду им заплашваше да избухне всеки момент.
Изведнъж си пое въздух. Рязко и внезапно, което накара дробовете и да се свият агонизиращо от болката, която изпитаха при изпълването си. Определено приемното й тяло все още, макар векове да го бе обитавала, не бе на Ти с подобни усещания и липсата на кислород. Явно селянката, чието бе то, е обичала и да диша и да се храни като нормален човек, угаждайки си с всички нужди на тялото си, а това се струваше някак отвратително на Ватермина. Не можеше да си представи да се ръководи от нагоните на някакво си тяло, а не да води него по своите желания. А в момента желанието й се коренеше в това да изтръгне Кралския гръклян, да отреже езика му, който сипеше достатъчно обиди по нейн адрес, че да й държи ситка цяло хилядолетие. Чак сега си припомни изцяло защо МРАЗЕШЕ и в същото време ОБОЖАВАШЕ тези семейни сбирки, завършващи доста кърваво за участниците и просто присъстващите. Ръката й трепна, което само забави замисления удар, замислен още в началото на тази вечер като план Б, ако случайно разбирателството им относно сватбата не проработеше. Чу се онзи звук на ударена буза. Пръстите й бяха минали по кожата на Никълъс, оставяйки червените си следи, но болката дойде малко по- късно, докато ръката й обви челюстта му по особено груб начин, а ноктите й се забиха там, където го бе ударила, почти до кръв. Придърпа го още към лицето си, ако това изобщо бе възможно и впи яростния си поглед в устните му.
-Долно копеле, ако не бях аз, никога нямаше да получиш кралската титла. Бъди благодарен, че баща ти си плати достатъчно, за да приема брака си с теб. Без мен щеше да бъдеш нищо! Още щеше да се подвизаваш под титлата „на татко неспособния принц”.- изсъска в лицето му Вантермина, неспособна да удържи нервите и яда си, който изпитваше към Никълъс в този момент.
Ала също толкова успешно намираше нещо наистина секси в момента и в господин съпруга си. Изпита изключително задоволство от шамара, който му заши и с който направи момента на интимност някак още по- очарователен, отколкото бе възможно да бъде като се вземеха предвид редовните им отношения. Разговора някак неволно се бе изместил от Амелия изцяло върху тях двамата. Всъщност Вантермина в момента наистина не се вълнуваше достатъчно от дъщеря си и младия й жених. Ако зависеше от нея щеше да ги остави да правят каквото поискат и след това да си плащат скъпо и пре скъпо за идиотщините, които щяха да спретнат. Дешае можеше да убие и двамата без дори да прикрива особено коляма част от истината от народа си, но от друга страна, Никълъс наистина бе прав, че ще изпаднат в гражданска война при подобни обстоятелства.


_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Нед Яну 22, 2012 1:52 am

Тя му удари шамар, но той дори не трепна- не повече от едно по-нервно премигване преди да го хванат в здравата и обещаваща да завърши кърваво хватка. Не можеше да се сдържи а и реално не искаше- усмивката разцепила лицето му бе така широка и самодоволна, че малко неща можеха да се мерят в момента с нейното особено сияние. Раздвижвайки мускулите на лицето си допълнително вкарваше напрежение в точките в които в момента имаше забити нокти и изходът бе един единствен- дори не се изненада, когато усети кръв да пробива кожата му и да обагря долната част на лицето му. Можеше да усети силно острата металическа миризма на кръвта си и това подразни сетивата му заради богата и сладка нотка, която издаваше демоничното му притежание. Обикновенно демоничното телесно съдържание в червената гама бе особен деликатес и бе убеден, че Вантермина ще се изкуши да го дегустира; дали щеше да го направи реално или не не можеше да предположи със сто процентова сигурност... но му се струваше, че ще получи своето и ще я накара да се поддаде и на това. Щеше да е поредната точка- вече бе извършил първото пречупване за вечерта докарвайки я до състояние в което да му посегне и да даде воля на змийския си език. За момент бе мернал истински пожар от нейна страна и това го бе накарало да изпита особено вълнение, граничещо почти с възбуда. Не можеше да е нещо ползотворно, мина през главата му, и Ник го захвърли надалеч от мислите си, забравяйки го на много отдалечен шкаф. Просто се наслаждаваше на усещането за пълен контрол в ситуация, където той не само вадеше по-силните карти само с блъф ами и точно познаваше какви са чуждите. О, тя наистина се бе хванала на въдицата за трона и нямаше защо всъщност да се изненадва, темата винаги й бе била болна. Единственият шанс да управлява бе чрез него, не вярваше Хавиер да я толерира по какъвто и да е друг начин. Кучката не заслужаваше друго отношение.
- Ето, даваш ми точно това, което искам от теб. - Ник поклати глава, цъкайки с език. Беше наясно, че Вантермина в момента е фиксирала устните му и си зададе въпроса дали случайно в момента не изпитва някакво извратено желание с което да наруши разстоянието до краен предел и да ги обедини. Щеше да приеме за още една победа перспективата да я е докарал до възбуда въпреки всичкото напрежение и омраза и определено на другата сутрин щеше да може да й го натрие в носа така, че да я постави отново на мястото й, обезвреждайки я за кратък период от време. Само заради това и унижението, което евентуално щеше да изпита милата му съпруга веднага щом обмислеше ситуацията на трезво си заслужаваше да изтърпи досадното извращение. След като сам бе в еуфория вероятно би го приел по някакъв по-лек начин и след това неусетно щеше да си помогне с някое младо и добре сложено парче, собственоръчно триейки всякакви спомени за проклети целувки и прочее. Това бе ако стигнеха до там, което малко го съмняваше.
- Показваш липса на характер и слабост. Доставя ли ти удоволствие да ми причиняваш болка? Знам че ти, но на мен също. Все пак това е начин да подкрепиш дупките в речта си... онези терени, които няма как да запълниш и реално издават прекалено лесно що за фасада без нищо друго си. - ръката пъхната под роклята й придоби мимика на хватката, която в момента нараняваше лицето му и Вантермина можеше да бъде сигурна, че острата болка изпитана внезапно е свидетелство, че самата тя е започнала да кърви. Никълъс злорадстваше, редейки изреченията си едно след друго. Какво ли точно целеше? Нищо повече от забавление, сам бе убеден в това и му доставяше удоволствие да води този така пълноценен "семеен живот". До къде щяха да стигнат го вълнуваше живо, защото като фактор щеше да определени прекалено много неща, включително следващите няколко денонощия. В очите му проблесна отново задоволство и с уж небрежно движение той разкъса тънката линия, която минавайки през бедрото служеше за едната половина от ексцентричното бельо, което съпругата му бе нахлузила... вероятно с намерението да го изгуби доста скоростно. Поне с това можеше да й помогне, делото вече бе извършено и то обагрено в кръв, защото кожата й наистина бе наранена до такава степен. В момента палецът на Ник си играеше обикаляйки раната създадена по-рано от показалеца му, пречейки й да зарасне мигновенно. Беше гадно, прекалено реалистично в начина по който качествено я караше да настръхне от болката и допира. Самият крал не бе мръднал, доволен от постижението.
- За твое сведение, копеле е ненужна дума. Родословието ми е чисто, но можем ли да кажем същото за твоето? Като нищо може да е безполезно като това на мнимата ни принцеска. Изглежда смяташ, че наистина си имала някакъв пръст в коронясването ми на трона? Знаеш ли, ако е така нямам нищо против... - той избухна в смях, сух и провокативен. - Защото това само доказва що за глупачка си. Ако не беше щеше да си ме изместила отдавна, завземайки всичко. Под прикритието, че имаш дете от мен лесно би се отървала и от моя милост и от баща ми. Вместо това какво имаме? Аз управлявам, баща ми има достатъчно власт само от това, че е жив въпреки отказа си на претенции за трона а ти... безполезна, далеч от всичко важно. Казах ти го, ще го кажа и пак. Тронът е мой и мой ще остане.
Той отново поклати глава, отново впивайки пръсти в кожата й така, че да възстанови вече зарасналите рани. До каква степен регенерацията й бе качествена? О, искаше да провери, наистина искаше. Умираше си за нещо такова и бе на прага да се заеме реално.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Яну 22, 2012 12:16 pm

От устните й се промъкна стон, тих, но все пак достигаше идеално до слуха на Никълъс, погалвайки го почти дразнещо. Трудно можеше да се определи какво издаваше въпросния стон. Двусмислието му създаваше някаква илюзия, че може би по този начин само искаше да докаже на Ник, че й харесва, а всъщност да не е така. Ала всъщност беше точно обратното! Харесваше й по някакъв напълно извратен начин. Сякаш виното бе възприело някаква висока алкохолност, завладяла съзнанието й, каращо го да изразява това, което на трезво не би направила. Но всъщност може би проблема беше друг- твърде дълго бе успявала да удържи всичко в себе си и винаги можеше да продължи още по- дълго, но изкушението да демонстрира това, което изпитваше. Усещаше галенето на пръстите му, което донасяше болка, чрез разтварянето на раните отново и отново. Притвори очите си, замижавайки за малко, а главата й се килна на една страна. По лицето й се изписа нетипично удоволствие към отношенията й с Краля. Бялата й като мляко кожа, бе настръхната, но в същото време не смееше да се отпусне напълно в ръцете на Никълъс, знаеше колко непридвидим можеше да се окаже на моменти и, че един миг невнимание щеше да й струва повече от желаното. Като например някоя контузия или пък рана, която щеше да остави дългосрочен белег върху идеалната й опаковка, а наистина не искаше тялото и да бъде повредено точно по този начин. Пазеше тялото си за друг. Изправи се, което за няколко секунди я отдалечи от пръстите му и я приближи повече към тялото му. Бе почти седнала в скута му по най- нахалния начин. В същото време, Никълъс можеше да усети напрежението в бедрата й, които го бяха обкрачили и не му оставяха много място за движение, като цяло, бе успяла да го прикове поне за малко към дивана в сепарето.
-Дали ми доставя удоволствие?- повтори сякаш, за да види дали добре е чула, а на лицето й се появи онази задоволствена усмивка.- Обожавам да те наранявам. Всеки път си представям как те обесвам на червата ти, но уви... все още не мога да го направя.
Мъркаше думите си в ухото му, докато ноктите й раздраха бузата му почти до скулата на три тънки, но дълги линии, пропускащи червената течност, изпълваща тялото му. Мириса я завладяваше. Дразнеше всичките й сетива и сякаш се опитваше да я накара да се поддаде на изкушението да я опита. Очите й преследваха капчиците, избиващи на повърхността и стичащи се по лицето му. Предизвикателният им цвят я караше да прехапва устната си, за да не прибегне до крайни действия на угаждане на желанията си. Преглътна шумно, което само доказваше колко трудно бе за нея да удържи, а няколко мига на мълчание след това се отдаде. Пръстите й минаха по раните, обирайки червената течност по тях. Размазаха я допълнително по устните му, преди да стигнат до нейните. Езика й лакомо обра останалото, а очите й се затвориха, за да изолира едно от сетивата си, осланяйки се на останалите. Издаде звук, който можеше да издаде само някой, който вкусваше нещо прекалено вкусно от месеци наред. Вантермина не криеше фетишите си към кръвта, намираше нещо възбуждащо в нея, каквото и да беше то.
-Скоро и твоята глава ще висне някъде, скъпи.Тогава трона ще е само мой, Никълъс, нямаш си и представа колко би ми отивала траурната панделка.



_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Нед Яну 22, 2012 2:48 pm

Да, това беше. Тя бе вкусила кръвта му и ... о, по-розово от колкото бе не можеше и да стане. Кръвта му й се услаждаше, съмнения нямаше в това и му доставяше някакво особено удоволствие да превърта отново и отново жалкото й изкушение и задоволяването му в главата си. Дано й бе допаднало менюто, мина през главата му като безцеремонно нагло твърдение и задоволството отново го обля, карайки го да се понесе на огромни пухкаво-розови облаци, заобиколен от светещи зайци. Това бе еднократен билет към магическата страна на надуваемите секс играчки, което според митологията на няколко от местните бардаци се водеше раят на всички крайни развратници. На заден фон светлините се бяха сменили изцяло от неон на прекъсващи през някакви секундни паузи червени и бели просветвания. За момент всичко идваше в картинката ясно и в същия изчезваше като че ли за по-дълъг период от време. Нито едно движение не можеше да се проследи от край до край заради тези прекъсвания и това караше главата му да се върти в момента в който бе опитал да се концентрира изцяло върху една точна- Вантермина, точно над него, опитваща се да държи тялото си в пълен контрол. Усещаше...о, усещаше как мускулите й се напрягат до пръсване и това по неясни причини успя да вдигне личните му нива на адреналин. Кучката отчаяно се опитваше да вземе контрол над ситуацията но дори този над собственото й съществуване в момента бе сериозно разклатен. Това му харесваше, това му допадаше, това приемаше за личен комплимент. Винаги бе знаел, че кара краката на всички да се подкосяват само с поглед и леко подсмихване. Последните черупки от обвивката на Вантермина се опитваха да бъдат отнесени от течението и о, богове, ако наистина постигнеше това цената нямаше да има равна. Все още не бе прекрачила всички граници на логиката за да докосне устните им, освен ако не броим оцапването с кръв дошло от ръката й. Само толкова... но се бе приближила, в момента бе над него и като че ли търсеше начин да го сплаши. Заплашвайки го за скорошна кончина не бе нищо ново и от както бяха в този противен брак друго не бе слушал от устните й, наравно с обидите и злокобните намеци за щяло и не щяло.
Да се върнем към близоста. Тя я търсеше, не я искаше но все пак... да, все пак. Имаше нещо и не можеше да не рискува в опит да го накара да се разбули малко по-качествено пред него. Сега поне имаше пълната свобода да действа и запореден път ръцете му здраво стиснаха бедрата й, опитвайки се да нарушат баланса й и да я разконцентрират още повече. Осветлението наистина го разсейваше, същото важеше и за жалкото подобие на музика, което наричаха хаус и което в момента резонираше от абсолютно всяка една свободна повърхност, включително вътрешностите му. Добре де, нямаше нищо против да движи тялото си под подобни ритми, предразполагаше към една особена перверзия на обществено място и бе част от репертуара му но това не значеше, че ще го уважава като музикален стил и ще прави опити да го харесва. Беше същото като милата му съпруга- безполезно и носещо негативно главоболие след определен период от време.
- Не би ти отивала, не си мен. А и до колко ще издържиш като управник ако евентуално - в гласът му отекна толкова силна подигравка, че тя доведе до смях и го накара да се разсея за един кратък момент от потока на мислите си. Наистина си го представяше като ситуация и знаеше колко жалка картинка ще е плюс краткотрайното съществуване на подобно управление. - успееш да ме убиеш е мистика. Не ставате за кралица, ваше величество. Никога не сте- освен ако не става въпрос да носите хубави дрешки и да се перчите в обществото с поредната ексцентрична занимавка.
Ръцете му се плъзнаха нагоре по роклята й, прониквайки неканени ниско долу в зоната на кръста й. За момент дъхът му се задържа зад зъбите, за момент имаше напрягане и Вантермина го усети много късно- секунда преди пръстите отново да проникнат в нея, разкъсвайки кожата й. Беше пробил дупка на лошо място с дясната си ръка и юмрука му се сви около гръбначния му стълб, стискайки до степен в която само едно погрешно движение щеше да размести всичко и да я изпрати в една доста дълга регенеративна процедура. За сега я имаше адската болка и наистина бързо шупналата кръв, която обагри телата и на двамата, защото Ник внезапно я бе притиснал до себе си, с главата й на рамо, негово рамо. Сега бе негов ред да шепне в ухото и то се бе оказало точно на правилното място за да може да говори свободно.
- Може би ако имахте воля, характер и някакви заченки на стойностен интелект... не би бил толкова ужасяващ този наш брак. Не би ме отвращавало да ви докосвам, а детето ни дори би се оказало изцяло носител на наши гени. - той въздъхна, все още обаче прекалено самодоволен от абсолютно всичко което правеше и казваше. - Това обаче са само детски приказки. Никога няма да можем да знаем, нали? Няма никога да успееш да се промениш и освен позорно да се проваляш в опитите си да се самодокажеш повече не мога да видя като твой ход.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Яну 22, 2012 4:19 pm

Писъка й се оказа заглушен от силната музика. Зъбите й се впиха в плътта на рамото му. Усещаше пулсираща болка в основата на гръбначния си стълб, толкова ра очите й да се силна, че накара очите й да се насълзят и почти да изпуснат сълзите й да рукнат, но не бе чак толкова слаба, че да демонстрира цялата си неиздръжливост, все пак, бе тайна почитателка на болката, колкото и да не подхождаше на фино същество като нея. Не можеше да си представи какво би било, ако сърцето й не се свиваше от някакъв вид болка, ярост, мъка или както искате го наречете. Може би затова все още бе в Нортфорд, затова се бе оставила на Никълъс да използва всички тези думи срещу нея, карайки я да се чувства достатъчно ненужна. Вероятно друга на нейното място до сега шеше да е изчезнала безследно, но Вантермина бе способна да се радва на всяка обида, всеки миг, в който получаваше презрението и отхвърлянето на Ник. Това бе и една от причините да приеме брака си с него доста по- спокойно, отколкото се очакваше, поне на първия етап, после започна хроничното й недоволство, ала това бе друга тема, която в момента слабо вълнуваше мозъка й. Завладени напълно от болката, мислите се движеха хаотично из главата й, удряйки се в стените на черепа й, сякаш съвсем реално, което я караше да изпитва силна болка чак там горе.
Бе застинала в една поза, а тихото й скимтене срещу кожата на врата му, затихваше малко по малко. Но все пак не смееше да мръдне, за да не изгуби част от себе си. Силната му хватка успяваше да я парализира макар и не наистина. Усещаше как кръвта напоява плата на роклята й, покапваше по пода, а капките падаха оглушително. В ушите й забуча гаден звук, който я побъркваше, но не бе достатъчен, за да възспре звука на капенето. Музиката бе останала на заден план в момента. Светлината продължаваше да премигва, което затрудняваше овладяването на зрението й. Загубата на онази червена течност с подобна бързина, можеше да накара тялото й да се отпусне напълно и завинаги, което само щеше да я ядоса. Щеше да намери друго тяло и отново да се върне, ала това отнемаше време... доста време. Нямаше никаква представа колко далеч от Нортфорд щеше да намери приемника си и колко време щеше да й трябва, за да се върне. В момента мисълта за убийството на Краля бе останало на заден план. Виждаше й се почти невъзможно да го направи, а и плячката в ръцете на лъва бе тя, а не той. ..
Чувстваше се беззащитна.
-Пусни ме!- изпищя отново Дешае, не успяваща да изтърпи еднотипната си поза, която се проточваше повече от няколко минути.
Не посмя да го заплаши за пореден път. Инстинкта й за самосъхранение бе по- силен, от желанието да го заличи от лицето на земята или да се опита да доминира над него. Защото привидно- тя наистина не успяваше. Тази вечер нямаше силни карти, дори скритите козове не можеха да свършат работа, ето защо последните й ходове трябваше да приемат вида на предпазливи и разумни. Колкото и да не й се искаше да намесва разум и да й липсваше, сега беше момента да го прояви. Притаи съвсем дъха си, а сърцето й спря да бие до последно. Пулса й замря и в момента представляваше жива статуя, единственото, от която, се движат очите.



_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Robbin. on Нед Яну 22, 2012 5:03 pm

Не го беше очаквал, богове, наистина не бе. Защо тогава тялото му така издайнически го бе предало и в момента в който Вантермина бе забила зъби във врата му бе издал звук, намекващ за доста различни неща и сценарии? Това не бе правилно, наистина не бе. Беше изстенал така, сякаш всичко това му доставя удоволствие... сексуално удоволствие. За момент дори бе почуствал малко от него и от това сега му се гадеше. Можеше ли да е толкова предсказуем? Сигурно тялото му изоставаше от това, което се въртеше в главата му като мотиви на поведение. Вероятно все още не бе стоплило, че става въпрос за Вантермина а не за някое друго тяло, от което идваше всичко- и за това го бе намерил за наистина възбуждащо. Беше само един миг, един единствен и бързо бе пропаднал в бездната на отричането, от където бягство нямаше. Ник не планираше нищо друго, това бе само един единствен момент в който бе реагирал различно- изключение от всички останали сегменти от миналото в които бяха водили сходни сражения. Може би нито едно от тях не бе било толкова нарушаващо личното пространство и на двамата както сегашното, но не можеше да се противи- не искаше. Беше постигнал желаното въпреки моментния си гаф- тя сигурно нямаше и да разбере за него след като се бе оказала жертва на силната болка в която я бе вкарал с прав шут и добре насочена ръчичка. Една победа, поредната победа и Ник й бе доказал колко лесно би могло някой да я отмести от пътя си и завинаги да прекъсне нейния. Как можеше да иска още причини за неспособността си да бъде управник ако по някакъв начин го убие? Подписвайки неговата смъртна подписваше и своята и ... нещата имаха една особена окончателност в своето безличие. Мъжът бе на прага на своето задоволство и се чувстваше горд, че отново бе извъртял нещата така, че да надделее над нея. Другото наистина нямаше никакво значение, вече не. Точката си бе точка и с много малко положени усилия бе достигнал до нейното записване в графата с негово име.
- Искаш да те пусна? - той подразни с дъха си ушната й мида, изпращайки още тръпки по дължина на гърба й... които да се потопят в точката от гръбначния й стълб която бе хванал в плен. Очарователно. Със зъбите си Вантермина бе успяла да прегризе сънната му артерия и за момент му бе причерняло. За разлика от нея обаче, дори и да кървеше като прасе можеше да се държи мъжки, тялото му бе по-издръжливо макар и по-младо. Да, болеше ужасяващо много но бе свикнал и в болката намираше доказателства за личния си самоконтрол. Тя го отрезвяваше и пред нейния олтар намираше пълно спокойствие. Раната така или иначе щеше да зарасне скоро, не биваше да се притеснява извънредно много за добросъстоянието си. Съпругата му явно бе в по-гадна ситуация и о... някой просто трябваше да ги види така. Вкопчени един в друг и кървави до степени в които бе наистина гротеско, всичко бе гротеско. И то на почти щастлив повод- просто ергенско парти, част от събитията предвещаващи изпращането на дъщеря им и Файърнайт в зоната на брака и обвързаността.
- Ще те пусна. Ако има нещо, което да правя перфектно то това е... да те оставям след себе си като жалкия боклук, който си. - Ник я отдръпна от себе си съвсем леко, за да може да я гледа в очите докато й говори. - И повярвай ми, сега ще е лесно да го направя както винаги е било.
И той дръпна и цял един прешлен остана в ръката му, до толкова бе използвал силата си за да наруши баланса на нещо така крехко и ценно. Тялото й потръпна, но това се предполагаше че ще я довърши за добро; от там насетне наистина бе лесно. Ник се изправи със залитане, избутвайки я от себе си така, че да я остави просната на напълно унищожения диван. Може би все още бе в съзнание, но тези мигове бяха отделени на пълна агония и не можеше да разчита на тях за някое последно запомнено зло. Рундът бе свършил. Искаше му се с това да я бе убил но би било прекалено лесно. От гърдите му се изтръгна измъчена въздишка и притиснал все още кървящия си врат той се отдалечи уверено през тълпата, разбутвайки каквото бе посмяло да му се изпречи на пътя с лекота. Махаше се, напускаше сцената а завесата вече бе наполовина спусната. В свободната си ръка държеше откъснатия прешлен и смяташе да го изпрати по пощата като много скъпо опакован подарък на своята кралица в срок от няколко дни; можеше да си представи беса, който щеше да предизвика.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Сепаретата

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите