Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Ергенската стая на Седрик

Предишната тема Следващата тема Go down

Ергенската стая на Седрик

Писане by Седрик Файърнайт on Сря Дек 28, 2011 11:15 pm

Сед я бе наел само и единствено за себе си - ако бе решил да се усамоти с някого, стаята бе перфектното място да го направи. А и кой знаеше- може би щеше да допусне и някой друг от гостите си вътре.


avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ергенската стая на Седрик

Писане by Седрик Файърнайт on Пет Дек 30, 2011 9:56 pm

Беше си сложил любимата вратовръзка. И общо-взето това бе единственото нещо, което носеше. Подобни пяна-партита не изискваха кой-знае колко дрехи и чаровникът се придържаше към дрескода. Единственото, което бе успял да сложи върху тялото си бяха прилепнали, черни боксерки, които описваха и най-малката подробност от достойнството му и не бяха точно банския, който всички си представяха. Въпреки това трябваше да се придържа към "официалността" на събитието, за това и от врата му се спускаше любимата му черна, маркова вратовръзка. Е, не можеше да пропусне и силния, мъжки одеколон, който се усещаше още в момента, в който човек застанеше до Седрик. За жалост, обаче, чаровникът не бе открил нито един човек, който да привлече вниманието му и да си заслужи да свали и малкото аксесоари от привлекателното му тяло. Няколко човека - от мъжки и женски пол, му намигаха дяволито, няколко дори се опитаха да го обарат, но Файърнайт не проявяваше интерес.
Точно в момента, в който мъжът си мислеше да седне отегчено на сепаретата в страни от пенливия дансинг, пълен с разгонени, отъркващи се младежи, премреженият му поглед фокусира нечия прекалено позната фигура. В този момент като че ли дори музиката утихна, карайки ушите му да шумят заплашително, подсказвайки че току-що кръвното му определено се е вдигнало. Сед направи няколко крачки напред, усещайки как тялото му е прекалено хлъзгаво от полепналата на места пяна, опитвайки се да запази равновесие. Не го бе виждал от прекалено много време, за да си позволеше да му се измъкне точно така.
Неро му обърна гръб, така както Сед бе направил преди няколко години, когато съвсем случайно се бяха засекли в нощно заведение. Файърнайт все още не можеше да си обясни постъпката онази вечер, но главно го дължеше на факта, че нямаше идея как да постъпи. Очевидно всичко му се връщаше сега, защото старият му познат нямаше никакво намерение да му обърне внимание. Само че този път Седрик нямаше да го позволи. Изведнъж осъзна как точно иска да прекара вечерта преди да се омъжи - така както преди известно време в Лайпциг, тогава когато спомените му бяха толкова мътни, че дори и да се бе оженил за виетнамка, нямаше да помни. Точно за това, мъжът реши да проследи желанието си - буквално, осъзнавайки че вика като глупак през половината дискотека.
- Неро! - гласът му не бе достатъчно силен, за да надвие музиката, за това просто се сля с нея и изчезна толкова бързо, колкото бе изречено името. Очевидно обектът, който трябваше да се обърне не го направи, защото Сед продължи да върви след него, без да го изпуска от поглед и без да намаля бързината, с която ходеше - или по-скоро летеше. - По-дяволите, Неро! - изкрещя повече на себе си чаровника, отколкото на стария си приятел.
Най-накрая Седрик направи нещо, което не бе вършил от омразните си часове по физкултура, които бяха прекалено, прекален отдавна. Той почти ( отбелязвам почти) побягна и само секунда, преди Неро да се смеси с тълпата, подхвърляща сапунена, бяла пяна във въздуха, Сед хвана ръката му и го изтърпа с почти танцово движение. Това накара красавецът да се обърне и да дари бъдещият принц с поглед, който вещаеше буреносни облаци с прекалено много мълнии. Но преди да му даде възможност да се отскубне от него, Файърнайт го издърпа навън, все още без да казва абсолютно нищо. Щеше да запази думите след като и двамата отидат на по-тихо място. Очевидно не бе грешка да запази една от специалните стаи само и единствено за себе си.
Отвори рязко масивната врата, която помагаше на шума да се изолира и да остане отвън, така че двамата познати да се окажат в един съвсме различен свят. Седрик инстинктивно изблъска Неро навътре, засилвайки го към най-близкото сепаре, което учудващо много приличаше на легло с балдахин и на което чаровникът бе хвърлил око доста отдавна. Сега, когато гледаше приятелят си да лежи върху него - особено сърдит и недоволен, с приятно намръщено изражение, нещо в него накара чаровникът да се усмихне меланхолично, повдигайки едната си вежда. Беше сигурен, че ако не направеше нещо, Неро щеше да го залепи за стената всеки момент, не особено довлен от действията му.
- И едно 'здравей' ли няма за мен, скъпи ми приятелю? - гласът на Седрик звучеше почти напевно, благодарение на острия, британски акцент, от който никога не можеше да се отърве. Въпреки всичко обаче дрезгавината не можа да се изгуби и към края думите му вече звучаха като шепот. Не знаеше дали трябва да се приближи към него - къде от съображения за безопасност, къде заради факта, че краката му бяха омекнали.
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ергенската стая на Седрик

Писане by Неро on Нед Яну 01, 2012 12:01 am

Можеше ли реално да пропусне парти под каквато и да е форма? Дори и да бе в името на това, на което бе, пак не би си го позволил. Вярно, Седрик му бе черен в очите от доста време и това нямаше намерението да се променя като коментар но можеше да се позабавлява на негов гръб докато трае празнуването. Защо да не го прави? Бяха се позабавлявали в Лайпциг и то наистина много, демонът бе останал с хубави спомени. Защо му бе било на Файърнайт да се прави на интересен и да го избягва след това? О, да не би да си мислеше, че Неро е някаква лепкава фръцла, която ще се разтопи в забранени ученически мечти и ще го преследва за да му дари цялата си любов? Вероятно бе нещо такова, което значеше, че е успял да го засегне наистина сериозно- егото на японоприличащото същество бе много крехко и лесно хващаше ръжда в такива социални провокации. Той никога, ама никога, не би извадил подобно поведение след секс, колкото и добър да бе той. Седрик може и да се нареждаше високо в личната му класация, но това не бе гарант, че всичко му е простено и може да прави каквото си иска. С подобно глупаво не-изказване бе загубил Неро като фен и можеше да се радва на доживотен игнор в редките случаи в които ще имат честта да се засичат на това или онова светско събитие. В момента щеше да се надява да не го срещне и да успее да си намери свежо месо, с което да запълни всичките си малкъ мръсни желания за вечерта. Бе дошъл с кралицата, водеше се нещо като неин мистериозен бодигард но и двамата знаеха, че няма нужда от подобни глупости. Пътищата им се бяха разделили и както тя щеше да си намери забавление така и той щеше да се отдаде. Може и да събереше информация по този начин и да се окажеше полезен за целите й, но това си бе стандартното му състояние, просто отклонение идващо с професията. В момента дори не знаеше къде точно е кучката, но сетивата му го спокояваха, че е далеч от него. Може би се бе срещнала вече с кралят и в момента двамата крояха малките си мръсни планове.. наум, поотделно, правейки опити да се убият. Да мрат гадините, макар и това да значеше да види принцеската и лигльото като следващите управници. Така поне можеше да се чупи от държавната служба и да спре да живее под постоянен стрес. Той бе високоинтелигентно същество, което изпитваше отчаяната нужда да живее просто- секс, алкохол, наркотици и спокойствие. Повече не му трябваше. Интригите бяха много приятно нещо но дори и на демон работещ като брокер на информация може да му писне в един даден период от време. В момента се чувстваше така и открито си мечтаеше за дълга ваканция далеч от всички; може би месец край морето, с плаж и всичко останало. И стриптийз. И коктейли.
Демонът се разсмя лекичко и върна вниманието си към чашата с искрящо синьо вещество в нея и странния разговор, който водеше с двете рижави близначки. Те се водеха първоначалният лов за вечерта и под думите се криеха силни намеци, които удряха право в мишената. Момичетата бяха млади, това бе очевидно, но алкохолът в системите им сваляше всички задръжки, карайки ги да желаят реално да свалят... ами, де що има в наличност. Всичко би било перфектно, ако в това време не бе чул собственото си име под формата на вик; гласът бе прекалено познат за да не направи веднага връзката. По дяволите, не можеше ли поне веднъж да го сполети някаква хубава карма? Би било хубаво разнообразие и нещо наистина ново в картинката.
- Дами, нека ви потърся по-късно? - демонът скръцна със зъби, а момичетата направиха озадачени физиономии. Къде бе грешката? Не бе в тях, не бе и в Неро, виновен бе проклетия младоженец. Защо разваляше всичко? Неро изпсува нещо неопределено и на чужд език под носа си и оставяйки близначките назад, забързано си проправи път през тълпата. Кармата се обади веднага, поднасяйки му поредната неприятна изненада. Тя бе от тези, които свършваха с промяна на местоположението и неприятна ситуация. Демонът се бе оказал издърпан, избутан и после повален на нещо, което се бе оказало изненадващо меко. Матракът бе поел цялата му тежест с лекота, носейки му някаква минимална наслада. Би го оценил малко повече, ако не бе очевидно превъзбуденият Седрик изправен пред него. По дяволите, в момента му обръщаше внимание въпреки заръките си. Беше тръгнал с игнор но сега очите му не се центрираха над нищо друго. Те мятаха гръмотевични кинжали срещу тези на господин Принца и зрителният контакт бе крайно изтощителен. Предвещаваше много лоши неща и първото от цялостната редица щеше да се зове "скандал". Сед го бе загазил и вината наистина си бе негова- не бе ли наясно колко необмислено бе настъпил лъва за опашката?
- Какво си мислиш, че правиш, гъз такъв? - Неро почти крещеше и това бе особено остро на фона на музиката долитаща отвън. Тя бе силна и обсебваща, но все пак.. не достатъчна, имаше го лекия ефект на заглушаване. - Не ти дължа нищо, след като ти не ми даваш поводи да стана длъжник. И кажи още веднъж думата "приятел" обръщайки се към мен и ще се погрижа да запозная юмрука си с хубавкото ти лице.
В момента говореше сериозно и заплахата в гласът му бе достатъчно остра, за да бъде приета като истинска. Демонът се понадигна от легналото си положение заставайки на лакти; ако седнеше нормално би било прекалено остро сравнението между хоризонтите им. Така макар и ниско, можеше да го гледа с презрение и да се чувства по-високо. Теорията му за това бе странна, но въпреки всичко ефективна и Сед можеше скоро да започне да се топи от всичката негативна аура, която поеше в момента въздушното пространство.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ергенската стая на Седрик

Писане by Седрик Файърнайт on Вто Яну 03, 2012 1:10 am

Като че ли само за секунда всичкият кислород в стаята бе изтеглен с голяма спринцовко-подобна машина и сега горкият Седрик се опитваше да задържи дъха си за възможно най-дълго време. На какво се дължеше това ли? Ами на факта, че в момента, в който видя Неро да лежи на импровизираното легло, повдигнат на лактите си, в главата на чаровника заподскачаха най-различни спомени, свързани със странното (или не толкова) им запознанство, което Сед все още сънуваше от време на време, като стар, отдавна гледан, но любим филм. От онзи момент насам, почти принцът, не бе сигурен в собствената си ориентация - или по-скоро не бе сигурен в нея през времето, в което идваха мислите за Неро. По дяволите и демона! Как бе възможно да преобръщаше всичко в Седрик само в момента, в който се появи. Та чернокоското бе човек с вече изградена и стабилна репутация - какво щеше да стане ако тръгнеха някакви слухове за него и лявата ръка на Кралицата? Определено нямаше да е плюс пред дъщеря им. Камо ли пред Кралското семейство. Макар че в този случай щяха да имат едно нещо повече освен ненавистта си един към друг.
За да потисне внезапната нервност, която го бе обхванала ( нещо ,което да не кажа никога, се слуваше прекалено рядко с негово почти Величество), Сед изпита невероятното желание да открие цигарите си. За това му се наложи да премине половината стая, за да ги вземе от масата, където ги бе оставил броени часове преди да се срещне с Неро. Тогава ,когато се опита да спи с една симпатична блодника, която се бе оказала прекалено безинтересна за него и дори формите й не можаха да го трогнат. Бе изпушил около четири, докато се чудеше на собствената си възможност да тъпее и забива, на собственото си ергенско парти и както се очертаваше, сега щеше да изпуши още толкова. Вървеше в абсолютно мълчание, без да се обръща назад, просто защото не знаеше какво точно трябва да каже на стария си познат в отговор. Първо, защото той бе абсолютно прав, второ защото идеите му за защита не бяха кой-знае колко добри. Но пък Сед си бе такъв, че никога нямаше да признае че греши, не му бе нито в стила, нито в кръвта. За това щеше да се прави на глупак, докато не си изпроси някое-друго круше от Неро. После нещата щяха да се развият по своеобразен начин, за който чернокоското само можеше да предполага. Първо обаче, той щеше да запали от любимите си цигари с аромат на шоколад, които винаги му се бяха стрували прекалено женствени, но достатъчно прелъстителни. И след като издърпа една от тях, чаровникът отново се върна на мястото си - вече само на няколко крачки от Неро, който като че ли чакаше някаква нормална реакция от страна на Сед. Или по-скоро се любуваше на глупостта му.
Феликс запали цигарата си и сивият, тютюнев дим се издигна право към лицето му, карайки очите му да сълзят, горейки вътрешността на ноздрите му. Въпреки това, той изпитваше някакво почти мазохистично удоволствие от това и от начина, по който дима и мириса го обвиваха и попиваха в кожата му.
утре ще има още
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 23


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ергенската стая на Седрик

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите