Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Виктор Колдън.

Предишната тема Следващата тема Go down

Виктор Колдън.

Писане by Виктор К. on Чет Дек 29, 2011 8:45 am

Виктор К.; Виктор Колдън.
Виктор Леон Антонии Колдън.
Приблизителна възраст: 25.
Зодиакален знак: Скорпион.
Рожденна дата: ?
Любима храна: Шоколадово мюсли с майонеза.
Най-омразно телевизионно шоу: "Приятели". Има страх от дебелата Моника.
Религия: Будист.



//Jaco Van Den Hoven//

Почти описание;
- O, моля ви, не очаквате, че реално аз съм откраднал ядрената глава, нали? - младият мъж се опита да разсее всички съмнения с една доста пространствена и широка усмивка, показваща два реда бели зъби. На пръв поглед ситуацията наистина бе нелепа- отрядът униформени от тайните служби на американското правителство с черните си безвкусни униформи бяха насочили дулата на новите си и лъскавки екземпляри "Калашников"- внос от Русия на половин цена- и прекалено младоликия мъж приличащ на шестнадесет годишно хлапе. В развлечените му дрехи се различаваха няколко много скъпи световни марки и всъщност подбора на материи и цветове бе крайно успешен. Съществото обаче бе прекалено слабо и макар и това да се дължеше на добре поддържани с бойни и улични изкуства го правеше да изглежда като една странна ходеща анорексия. На колелца. Вик се придвижваше така, сякаш просто се рее и вместо да се получава уместно картинката бе... нелепа. И налудничава. Може би именно за това всички избираха да не м обръщат особено внимание, което доста добре подхранваше престъпническата му жилка. А не приличаше на световноизвестен (и издирван) крадец- беше прекалено младолик, да, и лицето му подхождаше на по-млад с около десет години младеж, който все още не е узрял изцяло. Дългата му до раменете кестенява коса бе винаги къдрава на масивни вълни и рошава до притеснителни нива. Редовно я покриваше с някаква ексцентрична шапка но това не й носеше покой и дори напротив- по някакъв начин се оприличаваше на ударен от гръм кокершпаньол. Ако пухкавостта не бе достатъчна, то тогава в картинката се намесваха притеснително сините му очи, които освен с особена кристална чистота сияеха през цялото време, ясно издаваха, че зад тях се крие един доста добре издържан псевдо-гении. Колкото и зрял да трябваше да го правят тези почти-диаманти по пътя на логиката, при Вик не работеше въобще и го свеждаше до младо и много оправно седемгодишно хлапе, което е решило да менти родителите си за пълни глупоси но все пак да се наложи и по този начин да се почувства по-първично и властно от колкото трябва всъщност да е. Жалка история. Господин Велик Крадец отчаяно искаше да изглежда по-голям и вместо да надмогне тази драма навършвайки 18, той я влачеше усърдно след себе си като панда-китайци. Вместо да приема ситуацията от розовата й страна в която дори и след двадесет години пак е младолик и магнит за всички... ги имаше само сръдните, мрънканията и съзнателното изпускане на аура, която отдалеч затвърждаваше всичко, което окото само можеше да прецени. Вик нямаше късмет и точно в момента това като становище доста добре напояваше атмосферата.
- Това са глупости, нямам нищо общо. - мъжете му креснаха да запази мълчание и мъжът се нацупи лекичко с чифт плътни и бледорозови устни. Пропуснахме да споменем, че всъщност още нещо разваляше зрелостта, която трябваше да се върти около него. Ставаше въпрос за порцелановата му кожа, която бе много финно млечна и от всякаде гладка и лишена от дефекти. Така бе по цялото му тяло с изключение на един терен точно под пъпа му. На гладкият и добре оформен стомах се мъдреше масивна татуировка в черно, представляваща преплетени дебели стрелки оплетени в нещо смътно напомнящо на паяжина. Това бе татуировката, която го свързваше със семейството му и бе доказателството, че е над обикновенните хора И престъпници. Ако всички налични престъпни групировки в света си деляха територии по цял свят, то не би било сложно да ги разделим на една много цветна карта. Ако очертаем получаващата се форма по нейните най-крайни точки ще имаме едно изцяло затворено общество- и както в миналото подобни неща са изисквали крайни мерки можем да стигнем до основната идея за монархията като способ на управление. Реално семейството му бе мафия, на която всички служеха малко или много- със статус на благородници едва ли не, те имаха власт навсякъде и всички им се подчиняваха с една особена фанатичност... плод на наистина сложни заколения и вътрешни войни. Вик се бе отказал от всички свои права, не че реално това се води възможност, и в момента гордо вярваше в твърдението, че няма нищо общо с родата. Мама Психопат, Татко Психопат и всички останали изроди. Отвратителна компания и при това многобройна. Най-лошото бе, че всичката тази власт все още бегло го преследваше и не му оставяше възможността да бъде самостоятелен- ако повдигнеше в момента лекичко ризата и закопчаното елече за под костюм щеше да покаже татуираната си плът и това би го измъкнало. Не само- би му оставило и ядрената глава, защото правителството нямаше интереси да се бърка там, където е замесено семейството му. Досадно, нали? ВЪобще не можеше да се реализира като хора, както му се искаше... но Вик бе упорит младеж и сам щеше да се измъкне от всичко. В момента го бе загазил, но поне се усмихваше с много очарование. Беше ли си измил зъбите тази сутрин или не? Надяваше се, че е, защото не искаше нищо да помрачи сияйната му усмивка.
Зад него гигантската ядрена глава заемаше почти цялото помещение. Виктор бе натрупал върху нея юргана си и тънкия матрак върху който спеше но му се струваше, че прикритието не е достатъчно. Дали щяха да забележат?


Може би характер;
- Не знам, никога не съм имал котка.
- Може би на това се дължат всичките травми от детството ви, хм?
- жената намести нервно очилцата си малко по-високо на носната си гърбица. Не правеха абсолютно никакъв прогрес от последните десет часа и не знаеше как точно ще го занесе като новина на работодателите си. В момента й плащаха солено да си държи езика зад зъбите и тайно да свърши някаква полезна работа- едновременно да потърси причина и логика зад младежката главица успяла да изложи цялото афганистанско правителство. Все още не знаеха как точно този престъпник бе успял да подправи абсолютно всички гласове от президентските избори и с един сто процентов вот да спечели. В момента реално бе президент на цялата държава и отчаяно се опитваха да намерят начин да го смъкнат законно от поста. Прекалено много очи ги следяха изкъсо в момента и освен, че бяха станали за смях почти по всяка международна телевизия го имаше и момента в който дори не знаеха как им се е стоварило проклетото бедствие на главата. Ако разнищеха как хлапето се бе справило със задачата, кой му бе помогнал и така нататък щяха да намерят някакви доказателства. Добре го бяха тренирали- в това нямаше никакво съмнение. Не поддаваше и твърдеше, че сам се е справил. Сигурно промивки на съзнанието, може би руската мафия... те бяха достатъчно напред в шпионските си школовки за да могат да постигнат подобен ефект с едно детско съзнание. Момчето дори се мислеше за по-голям от колкото е, бил на двадесет и една и дори имал име- Виктор. Илюзия, беше прекалено логично и това го правеше нереално. Сигурно пред нея стоеше Иванович младши и й се надсмиваше зад маската на перфектен поукър фейс.
Това си беше чиста лъжа.
Вик бе абсолютно отегчен.
Беше сметнал, че за празниците ще е забавно да направи нещо ново и така бе подменил всички гласове в настоящите избори- беше забавно, никога не си бе помислял, че може да се издигне толкова нависоко в очите на всички за толкова отрицателно време. Сега не разбираше защо просто не го оставят да си върши работата и да вдигне страната на крака- можеше да го направи за отрицателно време и пак да сбъдне детската си мечта да пие чай с кралицата на Англия през уикенда. Поколение след поколедние мафиотски гении в неговото семейство бе родило прекрасната му главица пълна до горе с планове от сложни до почти несхващаемо невъзможни. Съзнанието му работеше като един перфектно смазан часовников механизъм в който се напасваше добре теорията за безконечността на вселенското начало и така нататък- с по-прости и разбираеми и за автора думи може да кажем само, че бе като един завой, който никога не свършваше и всеки път като завиеш те очаква нова изненада от която си Искрено Изненадан. Изтощително, но самият Вик като че ли се подхранваше от някакви неизчерпаеми извънземни енергиини източници, защото дори и насън не спираше да мисли, планира, поставя в пространството. Въпреки сложнотата на престъпният му гении- а той с право бе такъв след като можеше да изпълни всяка една кражба или невинна гавра с всички без да се ограничава с време и пространство- младият мъж не бе сухар и странното му чувство за хумор къртеше фаянс всякакъв. Малко ексцентричен в начина си на възприемане на света той сам си прощаваше, смяташе се за странна птица и си се обичаше такъв. Очаква да умре сам и изоставен от всички но с около шестдесет котки под ръка, готови да спазват всяко едно негово желание, защото са всъщност арабски джинове под прикритие.
Сега Вик не разбираше защо го мъчат с нелепи въпроси. Добре, това бе някакъв странен психо тест но подхода на лекарката бе напълно погрешен. Беше завършил психология по много ускорен университетски курс- едва за половин година, преподавателите не бяха насмогнали да го занимават за повече време и се бяха разделили почти по живо и по здраво, минус щетите. Имаше по-добър план-конспект по който да се развие това интервю и му се струваше, че ако го предложи няма да го вземат за сериозно. Не смяташе да се опитва, още го държеше сръднята от това, че не му вярваха за годините. Това наистина го изкарваше от релси и лазейки му по нервите го караше да изключва за всичко останало. Добре де, често се възползваше от младото си излъчване за да влиза под прикритие и в определени роли но все пак му се искаше щом наистина бе важно да го взимаха насериозно. Беше ходил по врачки да го лекуват, беше ял кал, дори на Дядо Коледа писмо бе пращал но за сега нямаше нито един доказан резултат.
Вик въздъхна. В момента искаше наденичка на клечка.


10 полезни факта:
.Собственик е на огромен дял от някакво прочуто европейско пристанище.
.Бил е "уволнен" от поста си на президент на Афганистан заради липсващ възрастов минимум- документите му са фалшифицирани от правителството и на тях пише, че е на 15.
.Никой не говори за двата месеца, в които е живял и работил като гейша в Киото.
.Страда от рядката "анатидаефобия"- въображаем страх, че някъде, някак, патица го наблюдава.
.Осиновено дете е на ескимоско семейство, често ги посещава в иглуто им на Северният полюс.
.Алергичен е към проклетото нещо наречено пиняда.
.Убивал е един единствен път и то на много млада възраст - за семейството си; води се инцидент, защото босът на Южно корейската мафия по погрешка е настъпил банановата кора изпусната от Вик и тя го е довела до среща със стадо препускащи бизони.
.Обожава да ходи на карнавали, любимият му костюм представлява гигантска калинка.
.Не е излежавал нито една от присъдите си, но държи пълен списък с тях и смята някой ден да види какво е да води живот от другата страна на решетките.


Вероятно биография?
Напълно неизвестна. Всички неща свързани с мафията, с уж гъзарският му произход, с огромното и богато минало на пълен престъпник и модерен Арсен Люпен са така засекретени, че горе долу ти скриват шапката, която не знаеш, че притежаваш. Тя е брокатено бомбе с украса от карти за игра. Много е Лейди Гага- която, между другото, е някакъв вид личен идол за Вик. Ако една жена може толкова драстично да се отказва от расата си, значи много неща са възможни и подобни мисли го карат да желае полет към Луната и ваканционна къща там. Може би някой ден ще си открадне, стига да има нужното време.
Но да се върнем към миналото му; както вече казахме, то е покрито от-до. Младият мъж сам се е погрижил за това и то с една особена педантичност. Никой не знае, че е второ дете във въпросното извисено бандитско семейство и че дори на детски години е имал огромен булдог на име Моли. Липсват данни и за това, когато е бил на петнадесет и се е чупил трайно от вкъщи, в момента не поддържа никакъв контакт с "родата" и си мисли, че всичко е розово. Не знае, че също като въображаемите патици, безбройните подчинени на семейството го държат под око и тайно му угаждат в това и в онова... което обяснява защо където геният му не успява да помогне, кармата се оказва невероятно добра. В момента Вик е загърбил всичко свързано с кражби и ексцентричен живот и кротко оцелява като частен детектив в малка агенция, обединен в някакво разрушително дуо с мадам Домино Бейл; очарован е от този "законен" начин на съществуване и не му се иска да го пуска скоро.


Ако пък питате...
... каква е неговата видова характеристика, то ще ви отговорим, че Виктор е... дракон. Не, не може да бълва огън и да се превръща в гигантско и летящо люспесто. Той носи във вените си кръв от китайски дракон и от там идва изчанченото му виждане за собственият му хумор като цяло. Специални умения? Носи късмет. Прави го несъзнателно но... носи късмет. И пари. И благоденствие. Не работи постоянно и е по-скоро като венерическа болест, която си мислиш, че си излекувал но тя се връща отново и отново. На моменти нищо му няма, в други всички около него започват да печелят от лотарията- слава на боговете, тези кризи идват веднъж на няколко месеца и то в нередовен график.
avatar
Виктор К.

Вид: : Дракон.
Име: : Виктор Колдън.
Възраст: : 25.
Дарба: : Носи... късмет? Понякога, не може да го контролира.
Брой мнения : 164
Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Виктор Колдън.

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Чет Дек 29, 2011 8:58 am

Одобрен!Добре дошъл! Превъзходен герой <33

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите