Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Джем.

Предишната тема Следващата тема Go down

Джем.

Писане by Джем. on Чет Дек 29, 2011 2:42 pm


/Kellan Lutz/


*****

-Вярваш ли в Господ, Джем?-нефритените очи на Балтазар светеха като неонов надпис.Беше се издокарал в сив костюм на Армани, а косата му както винаги стърчеше оформена в бодли.Дългите му груби пръсти се бяха залепили стратегически върху прозрачния порцелан на тумбеста чаша уиски, а устните му бяха разкривени в подигравателна усмивка.Бе един от ония дразнещи типове, които разполагаха с толкова власт, че бе трудно да им се опълчиш.Именно такива Джем ги обичаше най-много.Приемаше като лично предизвикателство споровете с хора от подобен ранг.
Мъжът се изправи и се насочи към масивното бюро с цвят на махагон.Взе бутилката Джони Уокър и се върна в прегръдките на кашмирения червен диван, който изглеждаше като реквизит на мафиотски филм.Всъщност всичко в стаята имаше тоя изтупан до савършенство вид.Като се почнеше от извитите мебели във векториански стил и се стигнеше чак до самият Балтазар и дебелата кубинска пура в ръката му.
-Не вярвам в нищо, което не мога да бия на канадска борба.
Зелените очи на мъжа се разшириха от изненада, ала чертите на лицето му останаха все така подвластни на подигравателната усмивка.Въпросната усмивка бе едно от малкото устойчиви неща в живота на Балтазар.Както и банковата сметка разбира се.Имаше стотици теории, всичките клонящи към това, че едното е в резултат на другото.Но кое бе кокошката, кое яйцето, бе неизвестен факт, тормозещ невинните главици на всичките му близки и подчинени, които бяха тъй много, че китайския народ направо изглеждаше малоброен.Само любовниците му наброяваха солидната сума от четирдесет.И всичките червенокоси.
Джем изглеждаше някак нелогично в стаята.С бейзболната тениска на Рет Сокс и накривената шапка с козирка, приличаше повече на бунтарското хлапе, заявило на учителката по история, че Хитлер не заслужава присъствие в учебника, а само да бъде обстрелван с яйца.Очите му бяха станали бистри, а грубите му пръсти отново подхвърляха острата назъбена кама, с която не се разделяше.
-Значи съм нацелил човека.Виждаш ли Джем, точно такива хора обичам.Не вярваш в нищо, не зачиташ нищо.
-Не ми харесват думите ти Балтазар, зачитам..Паят на Дороти.-Джем се ухили и затъкна камата обратно в ножницата, препасана през колана му.
-Дори това, че ме прекъсваш си е чиста проява на смелост, приятелю.
-Смелите живеят.Опитват се да променят нещата.Другите само се радват на вицове за Чък Норис и чакат животът да отмине.А сега, ако ме извиниш..-масивните му рамене се раздвижиха и ръката му посегна към дръжката на вратата.Миг преди пръстите му да се свият около дръжката обаче, цялото движение бе прекъснато от гласа на Балтазар.
-Не ти ли е любопитно защо те повиках тук, момче?
-Любопитството е напаст, от която е по-добре да стоиш далеч.Всички знаем, че напаст не е хубава дума.
-Отново си напълно прав.Сам реши дали ще прегледаш онова, което ще намериш на масата в стаята си.
-До виждане, Балтазар.-тежката врата се трясна с все сила и Джем почувства как се нуждае от кислород.Искаше да се разкара от това място, а наглостта на Балтазар го караше да си представя как разбива буркани малиново сладко върху тъмната му, пренамазана с гел коса.Всъщност това можеше да се уреди.Макар ангелът да бе охраняван по-строго и от английската кралица, Джем разполагаше с някои трикове, за които дори ЦРУ не подозираха.
Щом излезе в тъмната нощ, се сля с сенките.Само бейзболната му шапка имаше някакви по-ясни очертания, които се губеха щом той наведеше глава към часовника на ръката си.Беше средата на август, а тесните и стръмни улици на Рим оставаха нагорещени дори през нощта.Аромата на пресни домати се бе просмукал през лющещите се фасади на ниските блокове, а небето бе ясно, давайки достатъчно пространство на лунния сърп да се шири наволя.Беше се преместил тук след дълго лутане от страна на страна.Не търсеше нищо конкретно.Само малко спокойствие и свястна бира.Апартаментът му бе на третия етаж в сграда, която по нищо не се отличаваше от останалите.Бе боядисана в ярък цвят, а пощенските кутии на входа бяха разкачени, някои висяха само на един болт, други пък бяха закрепени за стената с помощта на тиксо.Джем отвори вратата със замах и с просна върху карирания диван.
-Джем?-гласът го стресна и нефилимът се просна върху пода с цялата тромавост, на която бе способен.
-Господи пич, изкара ми ангелите..
-Извинявай, че живея тук!-Саймън направи онази типично сръдлива физиономия, на която само той и шест годишно момиченце, чиято кукла е била прегазена от трактор, бяха способни.Беше висок метър и седемдесет и имаше вид на компютърен гений, разработващ формулата, способна да запрати фейсбук на дъното на хранителната верига.Добре, Саймън наистина беше гений.Имаше таланта да проникне навсякъде и то само за част от секундата.Това бе и причината да живее с Джем.Нефилимът съзнаваше, че преди да очисти Балтазар, трябваше да го ограби.
-Както и да е, донесоха нещо за теб сутринта.-Саймън бе облечен само по памучното долнище на сивата си пижама, а косата му бе прилепнала от едната страна, сякаш бе прекарал целия ден върху възглавницата.Което не бе изключено, предвид факта, че нямаше какво друго да прави освен да спи и да гледа повторенията на „вечерното шоу на Опра”.
-Зная.-Джем се надигна от пода и взе кафеникавия пакет от масата, който бе достатъчно тънък, че да се провре под някоя врата.Явно съдържанието му не бе толкова важно.-Имам нужда от водка.
Посегна към назъбената кама в ножницата си, ала ръката му увисна.Бе три сутринта, а той нямаше желание да се занимава с Балтазар.Имаше къде-къде по-забавни неща като..
-Стриптийз клуб-каза той на глас и захвърли пратката.
-Стига де!Избери си нещо, на което и аз мога да дойда.В стриптийз клубовете не ме пускат, защото съм изглеждал на петнадесет..Какво да направя, че родът ми е младолик.Ще навърша двадесет и четири, а още не съм се напивал за Бога…
-Има водка в барчето.
-Джем!- думите на Саймън бяха заглушени от тряскащата се входна врата.Нефилимът бе излязъл както винаги, оставяйки съквартиранта си на произвола на съдбата.Бе кофти приятел точно в момента, но нервите му бяха опънати до един неособено благоприятен предел.
Стриптийз клубът бе малко нощно заведение, закътано зад ниските постройки в центъра на Рим.Стените бяха боядисани в черно, а музика не се чуваше защото всичко бе шумоизолирано.Или докато човек не влезеше вътре.
Осем пилона разположени огледално.По три закътани във вип сепаретата и два централни, на които се вихреха по няколко момичета.Задушлив дим се плъзгаше по лъснатия пот, а аромата на кожа и вулгарност бе примесен с чиста поход и забавление от най-високо качество.Набитият охранител стрелна с поглед Джем.Двамата не си размениха нито дума, просто кимнаха един на друг.Бе някакъв странно любезен поздрав на фона на цялата тая неприлична картинка, която представляваше заведението.
Нефилимът си запроправя път с уверена крачка към единственото свободно вип сепаре.Тапицираните в черна кожа дивани лъщяха под бледата светлина на червените прожектори, монтирани в стените наоколо.Миг по-късно на масата му вече имаше бутилка уиски, а още преди да вкуси кехлибарената течност, усети как нещо се движи пред него.
Момичето върху пилона имаше лешникова коса с медни оттенъци, а зелените и очи бяха затулени под няколко пръста грим.Устните и бяха разтворени леко, а погледът и бе прикован към очите на Джем докато се въртеше върху парчето метал.Червеният корсет върху гърдите и бе толкова стегнат, че плътта и бе изложена безсрамно на показ.Дългите и крака бяха обути в черни отворени обувки с тънки токчета, изглеждащи като оръжие за масово изтребление.Късата и пола се бе вдигнала и много малко прикриваше това, към което се устреми погледа на Джем.Без да осъзнава пряко какво прави, той се наведе напред и я издърпа в скута си.Поля гърдите и с течността и се зае с попиването и когато стоновете и се накъсаха.
-Как е името ти?-попита той, приплъзвайки език по шията и.
-Професионална тайна.-гласът и бе някак несъвместимо нежен.Не пасваше на визията и по никакъв начин.
-Тогава нека те изведа от сферата на професионалното.-без да каже и дума повече, Джем се изправи, повдигайки стриптизьорката.Мускулестите му ръце я обгърнаха сякаш бяха създадени именно за тази цел.Измъкна я през задния изход, а изражението и продължаваше да е объркано и въпреки всичко примесено с някаква нестандартна форма на задоволство.
-Нали знаете, че е против правилата. –най-после той я остави да стъпи на земята.
-Не обичам правилата.-обясни просто и се облегна небрежно на стената, ала не наруши късата дистанция помежду им.
-Дори да ви навлекът неприятности?-учуди се тя, а зелените и очи засвяткаха като фойерверк.
-Особено, ако ми навлекът неприятности.-придърпа я към себе си и залепи устни за нейните.Дясната му ръка се спусна по бедрото и и го повдигна нагло.И точно тогава усети странна вибрация, която го накара да се отдръпне леко от нея.Металическите звуци, които издаваше телефонът му, се намесиха, давайки му да разбере, че пълно щастие никога няма.
-Мисли му, ако нещо или някой не умира-излая Джем в слушалката.
-Всъщност нищо не умира...
-Тогава, защо по-дяволите..
-Гейл е на свобода
Минутите се точеха лениво, ала нефилимът не помръдна.За пръв път ви жовота си бе толкова мраморно вцепенен.Единствено равномерното му дишане, издаваше, че не е парче картон, част от декора на улицата.
-Това е практически невъзможно.-оповести накрая Джем, стрелвайки ръка към пулсиращото си слепоочие.
-Докарай си задника тук.Такива разговори се водя очи в очи.
Няколко секунди по-късно сигналът свободно реши, че сега му е попаднал подходящ момент да пробие нечий мозък.
-Имам нужда от ..храна.
-Колко е часът?-Джем съвсем беше забравил за момичето.Зелените и очи изглеждаха някак напрегнати, ала изражението и бе нелогично разбиращо.
-Наближава четири сутринта..защо?
-Току-що смяната ми свърши.А и мисля, че знам едно място, което още не е затворило.


Четиринадесет минути по-късно и три пресечки по-надолу, Джем и непознатото, вече преоблечено момиче, се мъчеха да се ориентират в притихналата суматоха на Рим.Макар това да бе домът му от известно време, той все още не бе свикнал с цялата тая плетеница от тесни и криви улички.
-Как така се облече толкова бързо?-изтърси той, набирайки поредица от бутони върху клавиатурата на телефона си.Беше скаран с технологиите, но може би този път щеше да извади късмет в джи-пи-ес-ориентирането.
-С моята професия развиваш разнообразни таланти.-мистериозната тъмнокоска се завъртя и токовете и издрънчаха-Мисля, че стигнахме.
Големият надпис „МакДоналдс” го накара да се ухили.
-В сърцето на Рим сме, а ти ме водиш да ядем МакДоналдс?-веждите му отскочиха високо, превръщайки изражението му в учудено.
-Не трябва ли мъжът да води жената, а не обратното?-определено я биваше в словесната борба.
-Казах ти, че не си падам по правилата-ала Джем нямаше намерение да се предава.
Стъклените врати се отвориха автоматично, а двамата бяха посрещнати от миризма на дезинфектант за под и кървясалите очи на единсвената жива душа по това време на денонощието, в лицето на дребно азиатско момиче с разрошена черна коса.
-Какво ще желаете?
-Картофки..дозина..и кетчуп..И Крънч.
-Сър, това е МакДоналдс, не Кентъки Фрай Чикън.-момичето въздъхна изтощено, а погледът и сякаш казваше „колко още откачалки трябва да обслужа преди да ми свърши смяната?”
-Ъъъъ, добре, тогава онзи големия сандвич..този дето виси над главата ви..-Нефилимът затърси кредитната си карта и усилията му бяха овенчани с успех.Малката експедиция из всички джобове по тялото му, го бе дарила с информация касаеща местонахождението на ключовете от мотора му/търсеше ги повече от седмица/, както и фиша от химическото,в което Саймън бе оставил костюма си на картоф.Все изключително важни неща.
-За мен детско меню.С онзи сладък плюшен елф.-след като двамата се изнизаха от заведението, се настаниха върху стълбите пред един от многото музеи в италианската столица.Настъпи кратко мълчание, което бе нарушено от дрезгавия глас на Джем.
-Не разбирам, когато Чък норис поръчал Биг Мак в Бъргър Кинг, му го донесли..А аз съм по-готин от Чък Норис.
-Когато Чък Норис е бил в състояние да се тъпче с вредна храна, надали изобщо е същствувал МакДоналдс.
-Има логика.-да, тя наистина имаше право.Но хората не се променяха.Джем мразеше да напъва мозъчния си механизъм.Или поне караше хората да си мислят така.Вярно, имаше ги и онея изключително редки моменти, в които той изтърсваше някоя наистина гениална мисъл.Но те бяха толкова малобройни, че Саймън ограждаше датата в календара и тържествено се заклеваше, че денят е най-великият в годината.Може би, след цялата тая вървулица от изречения Джем заприлича на плиткоумното съседско момче..Може би..но само може би.Защото в действително криеше много повече потенциал под тениската Ред Сокс,просто не му даваше път наяве.-Какво правиш в Рим всъщност.Не се обиждай, но акцентът ти те издава много открито.
Тя замлъкна за малко и се заигра с плюшения елф.Играчката бе направена от ярък син плат, а въпросният елф изглеждаше като професионална пияница с дългосрочен стаж.И все пак имаше нещо размекващо в тениската му с надпис „хъг дей”.
-Обичайната история.Баща диктатор, майка без право на глас и дъщерята търсеща нещо различно.Преди да се осъзная ето ме тук във възможно най-романтичния град, търсейки хепи енда.Но такова нещо изглежда не съществува.
-На мен ли го казваш.-Джем смачка хартията от сандвича си и се изправи.Докато влачеше крака към близкият контейнер се опита да асимилира това, което му бе казал Саймън.Време беше да се разкара от Италия.Време беше да потърси миналото и да се изправи лице в лице с него.
-Беше ми приятно, но трябва да вървя.-каза той, връщайки се обратно на стълбите.Постоя така няколко мига, колкото да запомни чертите на прекрасното и лице.После се наведе и я целуна набързо.
-Трябва да вървиш-тя бе тази, която прекъсна целувката.Той бе този, който трябваше да си тръгне.


*****

Дишай.Издишай.Дишай.Издишай.
-Как е възможно нещо такова да се случи?!-басовият му глас изпълни помещението и Саймън се почувства още по-дберен от колкото всъщност бе.-Това е равносилно на тероризъм.Имаш ли идея..какво ще стане?!
-Шри Шри Рави Шанкар ни учи на мир.За да бъде тялото в хармония с космичните...
-Изобщо не ме интересува на какво ни учи този прехранен с маруля индиец.Скоро нямада имаме тела, за чието спокойствие да се безпокоим.
-Балтазар ще се погрижи.
-Кучият син ще се погрижи само Арманито му да остане незасегнато.Ще се покрие при първа възможност..
Джем бе заживял в Италия не защото си падаше по пицата.Бе избрал тази страна заради Балтазар..Искаше да го затрие от лицето на земята, но първо възнамеряваше да го ограби.Расата им и без това намаляваше значително, а кучият му син се интересуваше само от личните си облага.В следствие на което мистериозни инциденти постоянно оставяха някое семейство без членове.Да не говорим, че въпросният разполагаше с регистри и нямаше нещо, което да убягне от погледа му.
-По дяволите.-изруга Джем и запрати камата си в отсрещната стена.Острието се заби в бетона, а мазилката около него се набръчка като лице на старица.
-Как изобщо е възможно това!?
-Сега имаме по-важни дела, приятелю.
-Не ние, Саймън.Ти.Оставаиш тук.Аз ще се погрижа за онзи мизерник Гейл.Ще повикам човек, който да ме замести.Докато ме няма, оставаш да следиш Балтазар и ме оведомяваш за всеки един ход, който тази мижетурка направи.Ясен ли съм?
-Как ще намериш Гейл?Не ти ли е хрумвало, че в това съм най-добър.Да намирам изчезналите неща, имам предвид.
-Знам къде е Гейл.-Нефилимът се облегна на стената и стрелна ръце към слепоочията си.Пое си дълбоко въздух, после установи,че боят отдавна не бе на дневен ред в живота му.А той имаше нужда да срита нещо.Нещо различно от карирания продънен диван в центъра на хола.
-Гейл Белоугрейв ще си го получи тъпкано и сам ще поиска да се върне в Ада.
-Брей, звучи като промо на нов криминален сериал.-заключи Саймън, цъкайки нещо по клавиатурата си.
-И ще бъде кърваво като промо на криминален сериал.-уточни Джем, отлепяйки се от стената.
-Честно пич, не те виждам като криминалист.
-Кой е казал, че аз ще разследвам.Аз ще бъда праведният спасител, дошъл да рита злобарски задници.-нещо странно проблясна в сините му очи и за миг заприлича на сериен убиец откачалка, убеден твърдо във вижданията си за света, касаещи обявяването на Трета световна война.
-Праведният спасител, дошъл да прочисти границите на земята от плевелите на сатанинството, звучи по-добре.-Саймън преправи гласа си, опитвайки се да звучи загадачно и мистериозно..За жалост, не му се получи.
-Отивам да звънна на новия ти партньор.
Затърси студената конструцкия на телефона си.Ала не намери нищо.По дяволите, той и загубената му природа.Щеше да изгуби собствената си глава някой ден и причината нямаше да е страшилището Гейл, ами отсъствието му на каквото и да било жлание да подрежда или като цяло да вкарва ред в живота си.
-Саймън, още ли имаш връзка с телефона ми?
-Разбира се, шефе.Как иначе ще знам къде си.
-Това последното ще приема, че не си го казал.

Улица Торино, или виа Торино, както я наричаха италианците, бе тясна като всички останали и претъпката с ниски блокове, чиито първи етажи бяха преобразувани в магазини.Фасадите бяха префасонирани, а тук-там някое и друго паве изскачаше, предупреждавайки, че има безмерната сила да счупи токовете на женската част на населението.Адресът, който бе надраскал Саймън върху гърба на касов бон, водеше до боядисана в бяло врата и вито стълбище със злокобен чар.Джем позвани няколко пъти преди да се озове лице в лице с изненаданата фииономия на стриптизьорката.
-Как ме намери?
-Казах ти, че съм по-готин от Чък Норис.-усмихна и се Джем и сведе поглед към маратонките си.-Виж, извинявай, знам че е късно, но случайно да..
-Да .У мен е.Влез..не стой на вратата .
Апартаменът и не бе особено голям.Частта, която нефилимът имаше удоволствието да рагледа, играеше роля на хол.Стените бяха боядисани в успокояващи тонове на жълтото, а диванът бе достатъчно широк, за да побере четирима души.Неща като списания и дрехи по пода не се виждаха наоколо, нещо което сепна Джем.Той самият не си падаше много по подреждането, а и намираше мисър Пропар за антипатична натура.С тази плешива глава и бяла престилка приличаше повече на злодей, мечтаещ да завладее света.
-Някакъв човек звъня.Реших, че си ти и затова вдигнах.Но ми каза, че името му е Балтазар.Спомена, че ти е приятел и поиска адреса ми.Щял да прати човек и..
-Не си му казала адреса нали-Джем бе придобил нездрав вид, а ръцете му инстинктивно посегнаха към камата, затъкната в ножницта.
-Нещо нередно ли направих?-котешките и очи се плъзнаха по лицето му
-Събери си багажа ..веднага.
Нещата не се развиваха никак добре.Балтазар не пращаше хора просто така.Най-вероятно в момента се хилеше самодоволно и разглеждаше досието и.Господи, как беше позволил в тази история да се замесят толкова много хора.Първо Саймън, сега и..та той дори не знаеше името и.
-Трябва да се махаме от тук.-веднага щом изрече това се чу звънецът.Бяха закъсняли.
-Но защо..какво е станало?-каза тя, натъпквайки съръджанието на кутия с бижута в малък черен сак.
-Това е вторият етаж нали?-въпросът и бе подминат стратегически, а щом тя кимна, нефилимът я задърпа към прозореца.Звънецът бе заменен от поредица юмручни удари по вратата.Времето ги притискаше по всевъзможни начини, а той нямаше какво друго да направи освен да прехвърли крак през перваза.
-Ще скоча, а после си ти.Няма да паднеш.Ще те хвана.Чу ли ме..Каквото и да чуеш от към входната врата, в никакъв случай не отваряй.
Тя кимна забавено, ала той не видя движевието, защото вече беше във въздуха.Приземи се възможно най-тихо, после погледна нагоре, само за да бъде ударен от летящия и сак.Господи, тухли ли носеше в него?
Момичето прехвърли първо единия си крак, а после и другия.СТори му се, че е кръсти, ала нямаше време за размисъл, защото тя вече летеше към него следвайки примера на сака.Мускулестите му ръце обгърнаха тялото и, я лявата и ръка зе залепи за бузата му.Беше го шамаросала.
-Това пък защо?!-възкликна изненадано.
-Гледаше под пенюара ми, докато скачах..-тя се откъсна от мечешката му прегръдка и взе сака ди
-Много си срамежлива за стриптизьорка.-промърмори той, теглейки я надолу по улицата.
-А ти самонадеян за фен на Рет Сокс!
-Рет Сокс, рулират малката..
-Само в мечтите ти.-озъби му се ядно.-Сега ще ми обясниш ли защо ни преследват.Да не си мафиот, или нещо такова.
-Ако бях от лошите, нямаше да тръгнеш с мен.
-От къде си толкова сигурен, че именно лошите не ме привличат?
-Наречи го интуиция.
Усещаше как трепери, ала нямаше яке с което да я загърне.
-Какво ще правим сега?
-Ще попътуваме.-след тези думи, той взе телефона от ръката и и набра до болка познатият номер на Саймън.
-Пич, чакай ме на гарата.Нещата се усложниха.- след това разговорът прекъсна.
Гарата не бе далеч, ала с постоянните спирания за анализ на територията, нещата се забавяха значително.Двадесет и пет минути по-късно Саймън вече се ръкостискаше със стриптизьорката, а Джем купуваше три билета за Лондон.
-Шанън..всъщност това е стейдж името ми.Но свикнах да ме наричат така.-обясни тъмнокоската, докато Саймън наместваше очилата си
-Хубаво име.-намеси се Джем, раздавайки билетите.-Какво стана с Балтазар?Мислех, че го следиш от разстояние.
-Така беше, бях напълно дискретен.-смутолеви Саймън
-Тогава как..
-Не знам, бро, не знам.Хайде, ще изпуснем влака.
Джем хвърли последен поглед на гарата, преди да последва приятелите си.
-Е, Шанън, запозна ли се с отклонението на Джем..Онова, което го кара да споменава Чък Норис поне по петнадесет пъти на ден.
-Джем...така ли е името ти?
-Поне последният път, когато говорих с майка ми, тя все още ме наричаше така.
Момичето се усмихна, а нефилимът се сети за въпроса на Балтазар . „Вярваш ли в Господ, Джем?”.Нима един ангел имаше друга опция..
При Джем всичко бе възможно.
И факта, че пътуваше с руска стриптицьорка, копютърен гений и един плюшен елф, към най-добрия си приятел, вживяващ се в ролята на детегледачка, за да го спаси от злите планове на избягалия му от лудница брат и междувременно да се изплъзне от италински ангел мафиот, го доказваше напълно.
-Да, той наистина споменава Чък Норис твърде често..-дочу преди да затвори очи и да се наслади на първите си часове сън от тридесет и седем часа насам.
-Според мен е, защото прави някаква асоциация със себе си.
-Чух това Саймън, чух го..-промърмори едва-едва.


avatar
Джем.

Вид: : Ангел
Име: : Джем
Възраст: : Достатъчно
Брой мнения : 50
Join date : 18.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Джем.

Писане by Robbin. on Пет Дек 30, 2011 1:41 pm

Не е ясно защо никой друг не ти е обърнал внимание мен след като ме нямаше/няма. Както и да е, хареса ми. Очарователен е. Сега си искам Шанън.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите