Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Гейл Белоугрейв

Предишната тема Следващата тема Go down

Гейл Белоугрейв

Писане by Gale Belowgrave on Съб Дек 31, 2011 2:27 pm

[tom hiddleston]

Пациент А037, стая #...
Завеждащ лекар: Хитсуга, М.


Диагноза:
AIWS [Alice-in-Wonderland syndrome].
Пациентът страда от периодични и много силни мигрени влияещи на нервната му система и водещи до дезориентиране и объркване на възприятията. По време на криза идеите му за слух, допир, език на тялото, усещане се оплитат и променят изцяло, което води до състояния на паника и агресия; пациентът трябва да се държи на успокоителни и под наблюдение, защото е способен да причини болка както на себе си, така и на друго същество поради оплетените си възприятия. AIWS при А037 не се отличава с аномалии от основните характеристики като странични ефекти. Пациентът страда от остри промени на визията за реалният размер на предметите, сгрешена перспектива и второто засилва нивата на параноя до значителни количества. Времето също тече разностранно и най-често се усеща като липсващо, което се пренася дори когато съзнанието не е във фаза на мигрена.


Основни физически характеристики.
Истинско име: Гейл Белоугрейв
Име, с което е приет: Хавок Шадоухед

Birthdate: January 29, 19--
Bloodtype: А+
Height: 184cm
Weight: 55kg (121 lbs)
Birthplace: Unknown
Видова принадлежност: Нефилим. Вероятно. ДНК структурата на пациента е нарушена от наличието на чужди микроорганизми//е под постоянно развитие и мутационни процеси. Структурата не е стабилизирана и се наблюдават странични реакции засилващи вече поставената диагноза.
Законен престой в здравното заведение: 321 дена.
Незаконен престой в здравното заведение: Неизвестен.
Свръхестествени умения: Илюзии, аерокинеза.



Детство.<--
-->Юношество.
Опропастено;
Унищожено.
Липсващо.
Гейл искаше да забрави.
Гейл не можеше да забрави.
Баща, майка. Брат, братя, сестри? Много, имаше много. Същества с които делеше произход и кръв, сродени от природата и животинското начало. Дарени с проклятие или благодат от сили далеч надминаващи всичко обикновенно. Мразеше ги. Мразеше ги всичките, не можеше да диша. Омразата му го задушаваше обсебвайки го от горе до долу. Не можеше да дели един въздух с тях, една земя. Това го разяждаше отвътре, търсейки пролука през която да го обладае целият. Може би вече бе успяла. Надяваше се да е, искрено се надяваше. Ръцете му бяха чисти, душата копнееща да се обагри в кърваво багрило. Тяхната кръв трябваше да усети толкова близко до своята и наказанието би следвало да е единственото, което да носи вълнение. Екстаз. Дори и някога да бе искал нещо различно сега не можеше да го достигне- губеше му се всичко, което евентуално би спадало към "щастие". Към "радост". Не и с тях, не и сега. Никога.
От родител обсебен от това да превърне мелезите си в малки и перфектни оръжия разбиране не можеше да търси. Зачитане? Не, не беше достатъчно. Този жалък изрод не можеше да му донесе нищо, нищо. Като първороден син трябваше да блести, да е звездата, да поеме наследеното насилствено име с чест. Имаше място някъде там за един Гейл Белогрейв. Син на ангел, син на смъртна. Очакваха много от него; всичкото бяха все неща, които не искаше за себе си. Индивидуалност? Не, не можеше. Не бе позволено.
Някога бе искал да следва психология. Да изгради нормален живот.
Сега живееше за да носи гибел.
Някога... да, някога. Носейки тези идеи за бягство от предначертан път той се бе превърнал във враг. Истински, плътски, при това гордо носещ клеймото на предателството. Баща му може и да го бе третирал като нещо, което просто да отгледа но кранчето бе секнало- с опит да се отрече от всичко Гейл просто бе задвижил механизъм. Спор. Скандал. Всичко бе прераснало в разгорещена обмяна на реплики преди да бъде зашлевен; понякога дясната му страна пламваше отново, припомняйки си изпитаното унижение. Грях ли бе да иска индентичност и развитие по свое усмотрение? Не бе вещ, не бе, не бе, не бе, не искаше да е.
Наранен. Бесен. Само на деветнадесет и за пръв път изправен пред житейска неправда; беше като че ли до сега го бяха държали под матов похлупак. Може би преди умишлено бе игнорирал всичко но тогава очите му просто се бяха отворили и светът го бе погълнал. Застанал на оживена магистрала той се бе почувствал объркан. Това ли искаше наистина? Да се погуби, да робува, да следва чужди мечти.
Не, не, не. Не можеше. Богове, демони, омразата го разяждаше. Тогава, сега- какво значение имаше? Просто време. Навсякъде време. Винаги време. Вече не помнеше как бе дошло изкушението но стъпка по стъпка бе пропадал, задлъжнявал. За да бяга от реалността и всички окови Гейл просто бе бягал физически, психически, използвайки ноща като едно огромно прикритие. Отвори прозореца, измъкни се незабелязано, стигни до града. Да се качиш на стоп не е толкова опасно, не е такова престъпление. Да пиеш много, здраво, без да имаш годините за твърд алкохол също не се водеше- в малко градче като тяхното кой би обърнал истинско внимание? Събереш ли се с отрепки бавно, но сигурно, влиянието им върху теб започва да се усеща и да става част от твоята същност. Пропадащ надолу; чувството бе прекрасно. Също като Алиса падаща в заешката дупка и той с интерес бе изучавал своето падение и всичко съпътстващо го. В един момент просто се бе наложило да плаща, а залозите наредени пред него на масата за покер отдавна се бяха обезценили. Подписвайки договор с дявола бе извършил предателство, излагайки семейството си на риск. Угризения?
Никакви.
Сам бе пролял кръвта на баща си, прерязвайки гърлото му. Усмивката на палача- от ухо до ухо, разрез чист като касапска творба. Бе се оказало прекалено леко- просто крачка в страни от пътя и внезапно всичко, което някога бе желал се бе оказало негово. Да плати за това със смъртта на собствената си плът и кръв бе малка цена, незначителна цена. Не го засягаше. Мразеше ги и това му стигаше за оправдание- ако не друго му помагаше да спи нощем. Повече или по-малко роднини не бе негов проблем- той бе само способ в промяната на тази странна бройка. Честно казано искаше да ги избие всичките, да сложи край и да бъде свободен човек. Единствено по-малкият му брат се бе измъкнал, но това бе грешка, която можеше да поправи.
Гейл искаше да го направи.
Годините обаче го учеха, трупайки се междувременно на плещите му, че само смъртта не е достатъчна. Трябваше да има и още нещо, нещо което да заличи всичко останало- първо трябваше да се отнеме всичко на жертвата и именно по този път бе тръгнал. Айс щеше да плати много.


Изгнание,
или "това е лудост".
- Това е лудост! - младежът изкрещя и тялото му се изви в опит да се измъкне от здравата хватка, която имаха чужди ръце върху него. Без обаче да го слушат те го натиснаха надолу и коленете му с глух тътен удариха старите плочки. Няколкото сантиметра мръсна и сапунена вода пролазиха нагоре по мръсните му дънки, оставяйки след себе си студена влажност. Някъде в средата на бедрото тя се срещна с мократа такава на собствената му кръв. Интересно, не бе очаквал да пробие точно от стомашната област- там бе опитал само грубите ласки на металния бокс и кожата му бе преминала през жълто, през синьо и после през оголена плът. Не можеше да види добре, но знаеше, че е лошо като нараняване, усещаше го лошо. Мамка им на всичките! С какво си бе заслужил шайка професионални биячи и присъствието на чичо си? Не, не бяха свързани кръвно, което обясняваше защо го мрази малко по-малко от вече мъртвата си колекция от роднини(минус копелето Айс). От малък го бяха възпитали да се обръща така към Дайос, ангел с високо социално положение според проклетите им стандарти. И власт, много власт. Достатъчна, че да е причина да е тук, почти смазан от бой, в това проклето перално помещение. Хотел "Амбър" очевидно бе някаква важна сграда за Чичо му, но това не обясняваше защо ши*аняка не може да си купи по-качествена техника въпреки високите си финансови отчети в банковата му сметка. Някъде едно от бучащите квадратни изчадия изпускаше вода и всичко в момента вонеше на евтин прах за пране. От части устата му бе пълна с него, защото до преди малко му бяха давали урок по давене в леген вода. Класика. Чувстваше се като в е*ан филм за онова копеле Бонд и никак не му допадаше; имаше самочувствието, че е по-секси от въпросния английски гъз.
- Упорит е.
- Не, глупав е.

Майната ви. Ако можеше, в момента щеше да се разпсува на глас. Не бе обаче толкова глупав, че да си спечели още бой за нищо- вече бе ял достатъчно в последните шест часа в които бяха тествали вродената му издръжливост. Така и не разбираше защо бе цялата история- голяма работа бяха вдигнали от проклетото клане на скапаните му роднини, още повече че търсеха грешните обяснения от него. Явно не му възлагаха доверието, че сам е организирал всичко за да се хареса на една единствена личност; смятаха, че просто е бил подведен, използван и натопен. Гейл сам бе потопил ръце в кръвта, сам я бе пролял там, където е най-важно да го направи. Имаше много по-силна вина, много по-грандиозно участие. Не бе толкова глупав и за да си го признае обаче, наистина не бе. Зад очите с променлива цветност се криеше разум достоен да бъде нещо наистина опасно след няколко години. Все още бе млад, но се развиваше така, както трябва за да го получи като търсене. Оцелееше ли тук и сега просто щеше да потърси по-нататъшен прогрес и само след няколко години да си отмъсти като достоен съперник. О, искаше да е нещо повече от обикновено чудовище, не стигаше просто да носи смърт. Тя трябваше да е толкова финална, че да не оставя след себе си път за нищо и никой друг. Не можеше с чисто насилие на свали Дайос например, не би било успешно. Трябваше да играе неговата игра на власт, искаше да я играе. Предавайки семейството си бе открил нов хоризонт- успееше ли да се измъкне щяха да го запознаят с някой специален. Гейл Белоугрейв- това име десет години от сега би носило страх и несигурност и богове, това нямаше да е всичко. Всеки ангел, бил той с чиста кръв или нефилим като него щеше да го знае и да се страхува за живота си веднъж щом е позволил да го чуе в разговор.
Нека го смятат за глупав сега. Той щеше да им докаже, че всичко е просто огромна игра. Сенки и карти, образи и маски. Всичко падаше заедно с него в заешката дупка...
- Гейл.. това е в твой интерес. Имена, лица, искам ги. Чуваш ли? Искам ги. - ритник срещна стомашната му област но почти-писък от болка не се възпроизведе. Преди малко бяха изкарали един от него, стигаше им толкова на мръсниците. Дори и да прегризеше езика си в опит да се сдържа щеше да е по-добре от пустата му слабост. Усещаше бегло в гласа на Дайос нежелание всичко това да се случва и да има значение- ангелът бе мекушав и въпреки създадения профил на опасен опонент в него се намираха прекалено много пасивни нотки, за да бъде взиман насериозно. Може и да важеше като мнение само за Гейл, но той го усещаше. Можеше да го използва, натам вече бе насочил своето прикрито от мъгла острие.
- Не знам, настина не знам... аз.. те...
- Заплашиха ли те? Изнудваха ли те?
- Това е лудост! Дори не знам как... аз...
- Гейл!
- прекъснаха насилственото му ломотене с шамар и това за миг го накара да си спомни за баща му. Бяс се разгоря по вените му разнасяйки се из цялото тяло. О, богове. Самоконтролът му внезапно бе започнал да се руши, но няколко минути по-късно всичко щеше временно да се стопи благодарение на искрената му изненада. Дайос щеше да заговори за бъдещето му и присъдата, която Съветът е решил да наложи над крехкото му същество. Очакваха го дълги години на изгнание и пленничество в затвор различен от всичко, което можеше да очаква от такова място.


Бягство Първо.
Фалшиво.

Бягство Второ.
Фалшиво.

Бягство Трето.
В тайна цели шест години.

Бягство Четвърто.
Способ и последствия напълно неизвестни; пациентът е пуснат за издирване.
Последни данни за Гейл Белоугрейв: преди шест месеца.
Последни данни за Хавок Шадоухед: преди пет месеца.


Институт "Света Анна".
"Благодарение на щедрите дарения на Френското посолство, медицинско заведение за лечение на пациенти с психически увреждания събира множество световни професионалисти на огромните открити и закрити терени в новата част на Икебукуро, Токио. Институтът може да приеме над няколко хиляди обитателя, като за всички са предвидени нужните грижи и специални изисквания, за да бъде улеснен и престоя и лечението им. "

Някъде в Токио, настояще?

Той сложи ръце под ледената водна струя. Осветлението бе гадно и мизерната нискокачествена крушка изменяше цветовете на всичко, правейки ги къде къде по-сюреалистични. Може и проблемът да бе в него- закъсняваше с приема на почасовите си медикаменти и съзнанието му постепенно започваше да се завъртя около нещата, които обикновенно го размътваха. Усещаше лека пулсираща болка някъде в зоните около слепоочието му и тила и това само служеше като предупреждение, че има нужда да ускори каквото и да правеше в момента. Очите му отново проследиха апатичните движения с които ръцете му се търкаха една в друга. Гадният сапун се бе разпаднал на каша и в момента ледената вода го отмиваше от започналите да се вкочаняват крайници- нямаше смисъл да търка повече, кръвта бе паднала отдавна и сега едва-едва багреше запушената вана. На това осветление... тя бе оранжева. Гаден цвят, отвратителен цвят. Повръщаше му се и тежката метална арома проникваше дълбоко в съществото му. Трепереше. Студ или начален симптом на поредната мигрена? Пое си въздух и задържа; дробовете му се изпълниха до своя максимум и за момент мъглива болка обхвана гръдния му кош. Гейл се наведе напред, опитвайки се да намери опора в хлъзгавите ръбове на ваната намиращи се срещу него. Измръзналите му ръце се плъзнаха по мръсния фаянс хлъзгайки се и за един момент равновесието му сериозно бе поставено под въпрос. Мъжът обаче овладя ситуацията и се наклони с цялата си тежест напред, полагайки глава под ледената струя. Студът го обля веднага, опреснявайки мислите му до колкото бе възможно; останалото бе просто въпрос на време. След няколко часа щяха да дойдат да го потърсят и да се погрижат глупостта, която бе свършил да бъде заличена. Мразеше щом гневът го завладееше и пред очите му всичко станеше черно; после се будеше като от магически сън и се изправяше пред последствията от личната си липса на самоконтрол. Сега жертвите бяха само някаква жена и невръстното й дете- беше ги убил с голи ръце, но това бе само подробност. Защо се бе домъкнал тук в прикритието на ноща? Търсеше гадателка, искаше да види точно определена информация в картите й. Вместо това бе намерил само проблеми и нито един не го засягаше пряко; проклетият оракул бе сменил леговището си очевидно нарочно, оставяйки му нова загадка и фиш от химическо чистене. Мамка й на кучката, защо се противеше? Не бе за неговото благо, не изцяло- ставаше въпрос за интересите на цяла една организация. "Сайлънт" бе неговата гордост- последните десет години от живота му бяха минали в посвещение на нея и в момента успешно бе обединил всичките си аспирации в рамките на територията й. Онези неща, които се бе заклел да постигне преди толкова много време, като все още незряло хлапе в ръцете на Дайос и неговите отрепки, му се бяха усмихнали и отворили като шахти, повличайки го със себе си. Името му бе синоним на много неща, вдъхваше страх и респект във всички, които трябваше да бъдат засегнати. Същото бе и с организацията, със "Сайлънт", идеалите на която събираха все повече и повече последователи. Срещу всичко що е чисто в този свят винаги се намираха индивиди, които да желаят да носят мрак там, където има само светлина. Демони, извращения, изроди- всички тези същества прикрити под помпозни и красиви ликове се стичаха в едно, подчинявайки му се безусловно. Поднасяше им жертвоприношения на олтари, които биха докарали дори древните езически цивилизации да въздишат в захлас. Бавно, но сигурно всички щяха да паднат- всички ангели, всички нефилими. Бе свързан кръвно с тях като раса, да, но в момента работеше по въпроса. Омразата му бе силна и може би почти достатъчна, за да го подкрепи в неговата крайност; въпреки всичката болка и странични ефекти нямаше да спре да инжектира демонично ДНК във вените си, омърсявайки чистата полу-ангелска кръв. Носеше гибел където и да отидеше- защо да не я носи и за собственото си тяло? Не го интересуваше, че това е риск, който не трябва да поема. Саморазрушителният мазохизъм не знаеше граници за него.
Трепереща ръка намери кранчето и спря водата обливаща обилно главата му. Дългите кичурчета черна коса виснаха самотно от страни на лицето му позволявайки на едри капки да потърсят същата нечиста и оранжавееща вода на сантиметри разстояние като желано убежище. Мъжът позволи на коленете си да тупнат на плочките в страни от ваната, облягайки се странично с цялата си тежест на нея. Усещаше го сега ясно, можеше да го характеризира. Беше му студено и цялото му тяло се тресеше от конвулсии; всичко еветуално бе наред. Ръцете му нервно потърсиха някаква утеха в мокрите кичури и с бързо движение всички те бяха отметнати назад, така че да са далеч от лицето му. Мразеше да му пречат и с помоща на какво ли не държеше прическата си винаги зализана назад. Черното така изглеждаше по-запомнящо се на фона на острите му черти. С годините лицето му бе получило трайна следа от всичко, което бе преживял. Не бе лишено от свой си чар, дори особена на вид погиваща красота, но основното бе, че в него имаше нещо притеснително и далеч от невинната детска физиономия, която бе носил някога- и която всички ясно помнеха. Дайос не го бе познал по време на последната им среща... това бе, да видим, преди около месец. Гейл го бе посетил за да реализира най-после така дълго желаното и обработвано отмъщение, насладата и еуфоричната оргазмичност от което все още го държеше тридесет дни по-късно. Не го бе познал. Глупак. Надяваше се главата му да е пристигнала на правилното място. Щеше да е едно хубаво послание за тези, чиито ред следваше този на "чичо" му.
Наистина ли се бе променил чак толкова? Гейл чувстваше промяната но не бе смятал, че тя ще засяга толкова остро външният му вид. Усещаше я вътрешно; другото до сега не бе имало такова значение. Може би това бе нещо, което другите бяха желали? Изпращайки го в изгнание се бяха опитали да го сринат. Това трябваше да е наказанието му за всичко, което уж бе сторил... макар и да не бе реално всичко. Те наистина не знаеха, толкова години по-късно. Не знаеха, че е замесен много по-силно, но в следствие от поведението му последните пет години бе много вероятно да се досещат. "Света Анна". Център за помощ? Глупости, по-скоро затвор за промивки на мозъци и място, което да не напуснеш никога. Под лъскавите стаи и пищна растителност се криеха килии след килии в огромен подземен комплекс, който някога бе представлявал метро. Там бе прекарал толкова много години в мрак и лишения, да не говорим за изтезанията и всичко, на което ги подлагаха. Повечето бяха медицински експерименти- целта им реално бе да ги накарат да изгубят и малкото разум, който им е останал. Гейл бе открил именно там, в цялата тази повредена система, своят единствен шанс и реализацията го бе обладала една нощ, седмица след приемането му. Събран на едно място с всички, които малко или много са врагове на ангелите и техните подръжници? Наистина ли?
Глупаци, това се бе оказал краен наивнитет. Сами му бяха поднесли основите на малката армия от подръжници и да ги опознае и опитоми не бе отнело чак толкова много време. Бе спечелил доверието им. Беше се доказал като лидер. Останалото бе лесно. Гейл бе започнал да организира бягства. В първото бе измъкнал много от своите хора навън, разпращайки ги със задачи и цели; сам обаче не бе прекрачил прага на затвора, за изненада на всички висшестоящи. Първото му бягство бе просто жалка фасада. Същото важеше и за второто- механизмът на работа бе абсолютно същия. Постепенно навън бе започнала да се гради мрежа и дори от затовора не му бе било трудно да я контролира и бащински обгрижва. Най-верната му пионка бе пратил при оногова, с когото бе успял да си уреди среща след смъртта на семейството му- макар и години по-късно уговорката все още бе седяла и така... се бе запознал с Нея. Игнорирайки всичко- от охрана до камери, Тя бе дошла при него и за момент светът бе останал на заден план. Подобно същество, такава красота, той...
Мъжът избухна в смях. Обожаваше я, обожаваше я, Тя бе всичко. Не знаеше как преди бе живял без нея, не помнеше какво е било без нейното влияние. Древната й енергия го бе хранила и още го хранеше, опивайки го със своите спомени за времена на мрак и унищожение. С Нея искаше всичко да започне и да приключи, с помоща й щеше да унищожи всичко и да събуди някакъв Ад земен над всичко, що някой някога е смятал за ценно.
На третото си бягство се бе разменил с някой, който бе приел пластична операция за да прилича на него. Бе заел лицето си на този непознат и го бяха упоили с наркотик, който завинаги да убие съзнанието му. Един безкраен и съзнателен сън, едно безкрайно разрягане на един единствен миг. За медицината това бе вид кома, за Гейл път навън. Цели пет години никой не бе усетил смяната и на свобода се бе родил Хавок. Хавок Шадоухед. Това име му бяха дали тези, които му служеха и като артистичен псевдоним му бе допаднало. "Сайлънт" се бе родил като групировка тогава- при това със скромният набор от над хиляда верни последователя. Бе обединил своите подчинени с тези, служещи на култа към Нея. Така реално той бе отговорен за всичко случващо се, той бе публичната "жертва" а Тя истинската сила, обясняваща поведението и действията му. Работеха добре заедно и той бе готов на всичко, за да я умилостиви. Може би реално всичко щеше да се нареди... ако плановете му не се бяха оплели пет години по-късно. Виновник бе Айс, онова тъпо копеле, което се явяваше в ролята на малкото му братче. Защо говедото бе поискало да види "Гейл" в "Света Анна" не знаеше, но сигурно бе някаква сантиментална помия. Как го бе разпознал? И това не можеше да даде като отговор а го измъчваше, а го разяждаше отвътре. Искаше да знае. От спокойствие всичко бе скочило на преследване и не след дълго въпреки безопасните му мерки го бяха изловили и върнали обратно, слагайки го под тройно по-засилени охранителни мерки. Не и нещо, което да не може да преодолее, не, но всичко отново опираше до планиране и чакане. Гейл Белоугрейв се бе оказал разпознат като Хавок Шадоухед и прикритието бе спряло да бъде такова; и двете имена внезапно бяха станали едно, носейки след себе си разруха. Дори и зад решетките, подложен на ежедневни разпити и мъчения навън бе пълно с индивиди, носещи името му като почетна лента около себе си, сеещи разруха и хаос. Точно както им бе оставил заповеди да правят. По една или друга причина, а най-вече заради демоничното ДНК в системата му, Гейл скоро от незаконен обитател на медицинското заведение се бе пренесъл в постоянен и записан като такъв; съзнанието му бе започнало да деградира и зачестяващите мигрени бяха оставили трайни щети.
Не беше достатъчно луд за да съзнава, че е е луд, но може би след няколко години щеше. Това му обясняваха докторите през малката решетка на Бялата Стая, която бе негово почти постоянно местообитание. Почти една година- една година на медикаменти, сесии, терапевти. След това го бяха измъкнали, но състоянието му не бе мръднало. Опитваше се да го контролира с редовен прием на лекарства но дори това не помагаше- ето, както сега, закъсняваше с дозата и всичко заплашваше да отиде по дяволите.
Да върви, да му се незнае, какво го засягаше? В момента Люк О'Нийл наглеждаше "Сайлънт", давайки му време да се събере. Гейл бе тръгнал на поход в името на това, да повали следващата си жертва. Тепърва започваше тази игра, пионките още не бяха до край наредени но... Айс Белоугрейв нямаше да знае от къде идва брадвата.


avatar
Gale Belowgrave

Вид: : Нефилим, но не изцяло. Има демонично ДНК в себе си.
Име: : Гейл Белоугрейв, но се подвизава като Хавок Шадоухед
Възраст: : Някъде около 34-35. ПРИВИДНО.
Дарба: : Илюзии, аерокинеза.
Семейство: : Отрича семейството си, избил е почти всички негови членове с изключение на брат си Айс.
Брой мнения : 137
Join date : 18.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Гейл Белоугрейв

Писане by Robbin. on Съб Дек 31, 2011 2:31 pm

Одобрен, добре дошъл.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите