Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Старата фабрика на скалата

Предишната тема Следващата тема Go down

Старата фабрика на скалата

Писане by Амелия Нортфорд on Пет Ное 18, 2011 9:04 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by Артена Данделион on Нед Фев 12, 2012 10:25 pm

Първоначално, идеята й се струваше гениална. Мястото изглеждаше отдалечено, самотно и романтично. Сега, когато натрошени стъкла хрущяха под обувките й, Артена взе повратно решение в живота си – дори и за миг да се усъмни в избора си, ще направи друг. Надяваше се, че тази философия ще й свърши добра работа в неясното й бъдеще. Всъщност, самото то не беше неясно изобщо. Просто от всичките фойерверки, на които се надяваше и си представяше за него, беше малко замъглено. Но беше забавно, малко по просташки, но напълно добронамерено. А последното беше лъжа, която предизвика алените й устни да се извият в едва забележима усмивка.
Погледна през близкия прозорец отвъд. Фабриката беше кацнала самотна на скала, а нататък се ширеха хоризонтите на възможностите. Може би цялата тази история със заточението нямаше да се окаже твърде лоша. Просто трябваше да се установи тихо и незабележимо, а след време да се домогне до краля и кралицата. Нищо работа за божестсво.
- За не-мързеливо божество. – поправи се на глас, докато погледът й се рееше в празното пространство, а лек полъх подмяташе няколко кичура от рижата й коса.
Всъщност една стара фабрика би била идеалната щаб квартира за грандиозния й план за масова паника и всеобщ хаос, в резултат от шегичките й, но ако изкривеше реалността така, че мястото да изчезне, всички щяха да се зачудят къде е отишла цялата сграда. А това означаваше да привлече внимание. Затова първо щеше да се запознае с терена, колко обитателите на кралството се интересуваха от него. Можеше да си притежава естествен камуфлаж.
Разбира се, нямаше да е зле, докато настанява плановете си тук, да си намери и съмишленици, но те можеха и да почакат. Беше нова в кралството, нямаше да се прояви като хитрата наследница на Локи, ако моментално започнеше да привлича внимание към себе си. А може би щеше. Така и не беше успяла да схване как точно разсъждава проклетият бог. Отнесена в мисли по един отминал живот, жената продължаваше да се взира през прозореца, а пред погледа й танцуваха мечти и желания.
avatar
Артена Данделион

Вид: : Бог
Име: : Артена Данделион
Възраст: : 23/Неизвестни
Дарба: : Илюзионист
Брой мнения : 8
Join date : 12.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by alma. on Нед Фев 12, 2012 11:10 pm

Използваше ръцете си. Това бе хубаво начало, нали? Със сигурност се вписваше в критериите за "ново" и "различно". Работата бе прекалено прецизна, за да се доверява на силите й, поставени пред почти постоянна и парадоксална манифестация. Нямаше сто процентов контрол над телекинезата- всеки път щом стигнеше до заключението, че я е овладяла, нощем се събуждаше от кошмари, каращи всичко в стаята й да танцува. Предната нощ отново бе събудила целият дворец удряйки ги подло и право в главите на всеки един присъстващ индивид- минус кралят и кралицата, те се водега "липсващи" както винаги. Какво бе изкрещяла в краткият миг в който телепатично бе свързала всички със съзнанието си? Всеки път щом се случваше бяха само хаотични думи, почти неразбираеми. Този път дори не бе намерила желанието да поразпита наоколо- по лицата на личните си прислужници и Дан, стюардът й, просто се бе отказала. Имаше граница на количеството от точно този поглед на всички останали към нея, който можеше да поеме. Гледаха я като... някакво животно, което е опасно дори за самата себе си. Не го отричаше, механизмът на саморазрушение тиктакаше, но отдавна бе зарязала всички притеснения. Просто не можеше да изпитва нищо по нормален начин- не работеше, нямаше да сработи и бе по-добре да приеме жестоката истина, гледайки я право в очите. Алма просто бе странна. Във ситуацията единственото, което я интересуваше бе не колко точно ще продължи съществуването й; беше нещо по-натрапчиво. Дали в края щяха да задоволят любопитството й и да открият какво точно се крие като послание във всички тези сънища, тези кошмари? Те ставаха все по-истински, все по-натоварващи и от скоро се будеше с кръв обагрила долната час на лицето й. Да, вече граничеха с идеята да поставят здравето й в пряка опасност. Тази нощ бе сънувала всичко в червено, но не ставаше въпрос за кръв. Зрението й просто се бе пречупило за пореден път през подобна призма и я бе поставило пред свършен факт. Помнеше редуващи се образи в наситено черно, но не изцяло. Квадрат, птица, някакъв символ с няколко знака за безкрайност вплетени над алхимичен знак, обърнати. Дори сега щом затвореше клепачи можеше да ги види танцуващи над цветни петна зад клепачите си и това засилваше пулсиращо главоболие, което може би щеше да се превърне в някоя зрелищна мигрена в най-скоро време.
Да се върнем обратно към причината да прибегне към собствените си ръце а не някакво паранормални способности. Смесваше отрови- шишенце в шишенце- надянала масивни ръкавици от нещавена кожа. Тук, в тази стара фабрика, имаше нещо като импровизирана лаборатория и в редките случаи в които търсеше изолация и спокойствие щеше да прибегне до нея. На няколко нива под партера се мъдреха архаични подземия, които доста остро напомняха на затворнически; беще огромен лабиринт от килии, повечето оставени на тъмнината да пазят каквито там тайни им бяха отредили вековете. Не я плашеха възможните призраци на миналото стига да не й се пречкаха а за сега подобни проблеми не излизаха на преден план. Нямаше нужда от светлина за да се ориентира долу, беше обикаляла сама достатъчно време но за сегашните си занимания избор нямаше. Очите й, скрити под пластмасов протектор, се противяха от мъждивото осветление създаващо се от запалената факла. Тя танцуваше от вечното течение и се опитваше да загасне, което временно щеше да прекъсне заниманията й. Оставаха още три стъкленици за пресипване в почти готовите шишенца; щеше да добави финалните щрихи преди да пусне бъдещите отрови в кладенеца, подлагайки ги на скоропостижно охлаждане. Беше сложна подготовка, тайните на ордена, който ръководеше изискваха огромно внимание към детайла и абсолютна професионалност. С това можеше да се оправи, но за да изпълнява поръчки трябваше да губи много време в досадно броене на капчици, ритуали, дебнения. Беше досадно.
Жената остави много внимателно настоящата си работа да стъпи здраво на омекотената гумичка на дупето си (всяко шишенце имаше) и тялото й се облегна назад на стола. Беше плувнала в пот и това не бе приятна гледка, но в момента само плъховете бяха свидетели на полепналата по скалпа ръждива коса, на тениската в същото състояние по тялото й и ... босите крака? Уви, гумените й ботуши се бяха оказали жертва на плъховете, беше направила грешката да ги забрави тук и в момента не ставаха за нищо. Беше намерила само малко парченце от тях захвърлено в страни и толкова. Гадинките не си поплюваха и трябваше да им го признае; ботушите с които бе дошла до тук бяха прекалено, ами, нежни за да броди с тях в ледената вода покриваща голяма част от подземните помещения и краката й набързо бяха потънали в малки басейнчета. Сега обувките бяха захвърлени на работнаха й маса и се падаха близко до факлата, което ги поставаше в позицията на "съхнещи". Същото важеше и за чорапите от заешки пух. В момента бе кръстосала крака на стола и единствено факта, че не усещаше никакъв студ (генетичен дефект) й позволяваше да изпитва комфорт от ситуацията.
Още малко и можеше да изшляпа обратно, отровите щяха да отнемат няколко денонощия в престоя си, за да са готови за следващата фаза на обработка.
avatar
alma.

Вид: : Неизвестен;
Име: : Подвизава се като "Алма".
Дарба: : Прекалено силно развита телепатия и телекинеза, почти неконтролируема.
Брой мнения : 29
Join date : 05.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by Артена Данделион on Пон Фев 13, 2012 1:08 pm

Мислите й бяха хванали първия кораб и отплаваха далеч. Към земите на Асгард. Образът на Локи, такъв, какъвто го помнеше, изплува до рамото й и я погледна втренчено.
- Няма да ти позволят да се върнеш. – изкикоти се фигурата.
- Добре, че ти си просто илюзия, над която съм изгубила контрол. – извъртя глава жената и отвърна на погледа на мъжа.
Съсредоточи се и концентрира енергията си върху образа, а въздухът започна да трепти. Картината се разми, а скоро и изчезна напълно. Когато се замислеше за дома, съзнанието й само пресъздаваше това, което й се искаше да види. И все пак, трудно си обясняваше желанието да види един провалил се настойник.
Артена поклати глава, цупейки устни, и отстъпи от прозореца. Сякаш бе прекарала пред него цяла вечност. Вместо да си губи времето в мисли, трябваше да довърши обиколката на сградата, за да е сигурна, че разполага поне с желаните помещения, а не просто се рушеше, наводнена на подземните нива. За да не изпусне мислите си извън контрол отново, червенокоската се съсредоточи в създаването на илюзия, зад която щеше да се движи. Малко рижо момиче, с жълт дъждобран и червени гумени ботуши. Изкривен образ на нея от дете. Пусна го пред себе си, а тя остана зад илюзията, невидима за нетренираното око, тъй като когато създаваше образ на себе си, самата тя сякаш буквално спираше да съществува, ако го пожелаеше и заложеше в илюзията.
От помещение, в помещение, пейзажът не се променяше. Разруха, пустош и регрес. Все още наличното оборудване трудно можеше да се нарече използваемо. Предполагаше, че годното за употреба, вече е било разграбено.
Все още не намираше лабораторията, на която се надяваше, но не знаеше, че я очаква приятна изненада зад близката врата. Момиченцето я бутна и влезе вътре, за да завари босата и разчорлена Алма, която си вършеше там каквото си вършеше. Самата Артена остана смълчана и предпазлива отвън, направлявайки изкривената реалност и илюзията, навътре в стаята. Единственият шанс да усети, че това, което гледа не е особено истинско, беше да засече моментното колебание в температурата, получаващо се при пречупването. Младата богиня разчиташе на факта, че само свърхчувствително същество може да го засече. Резултатът щеше да й даде информация за момичето в стаята.
Междувременно, детето ясно заяви присъствието си, вдигайки шум като за трима, покатери се до най-близкия до Алма стол и я погледна с любопитство.
- Какво правиш? - посегна с интерес към почиващото на гумичката шишенце. - Искаш ли да си играем?
avatar
Артена Данделион

Вид: : Бог
Име: : Артена Данделион
Възраст: : 23/Неизвестни
Дарба: : Илюзионист
Брой мнения : 8
Join date : 12.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by alma. on Пон Фев 13, 2012 4:03 pm

Алма беше усетила присъствие, но не му бе обърнала внимание. В подземните нива имаше прекалено много плъхове- волю неволю всичките им хаотични мисли, ако можехме дори да ги наречем така, минаваха през главата й и засилваха каквото там главоболие в момента я измъчваше. За да се абстрахира и поне малко да се наслади на тишината се бе обвила в нещо като пашкул от собствената си енергия, създавайки телепатична обвивка около съзнанието си. Така се превръщаше в безполезна играчка ако трябваше да работи като сензор, но поне всички разсейващи я гласчета намаляваха само до тихи шепоти. С тях можеше да живее, проблемни бяха виковете- а рано или късно всичко отекваше като такива ако силите й започнеха бунт и открито превеждаха абсолютно всичко минаващо в главите на събеседниците й директно в мозъчната кутия. Това обясняваше мигрените. Кой би успял да издържи на подобна терапия през почти цялото време в което е буден? През останалото, както казахме, съществуваха само кошмарите.
Не трябваше да е голяма изненада, че бе усетила момиченцето чак когато бе влезнало в килията при нея, за да се настани на стол в близост до нея. Жената се извърна от своята почти йога позиция, извръщайки лицето си в нейна посока и толкова; сивите очи направиха бърз "преглед на печата", показвайки абсолютна пасивност. Беше един от добрите дни, в погледа й почти се срещаше някакъв намек за емоции, но не изцяло. Обикновенно бе много по-сходно с огромна многометрова стена от лед, която освен, че е стояла векове не планира да си ходи в скоро време. Можеше да се каже, че Артена едва ли не получаваше някакво специално отношение в момента, но причината се коренеше в леката умора гонеща Алма. Какво бе това дете, което внезапно бе влезнало в картинката?
Жената осъзна, че каквото и да е не й влиза особено много в работата. Не беше хуманно, като за начало. Липсваше и етика, подкрепяна от още сума ти други неща и именно цялата тази смес доказваше колко по-различна е психиката криеща се под сега мръсната ръждива коса. До колкото можехме да говорим за здраво съзнание вътре то имаше нужда от терапия, която да намери някакви следи относно разковничето заключило абсолютно всичко вътре. Веднъж беше опитала да ходи на подобни консултации но на каква цена? Терапевтът й се бе отказал след няколко сесии по простата причина, че не му се бе понравило да чува гласа й в главата си директно, без да се материализира като насъщи думи в атмосферата. Гласните струни и правилното им използване очевидно бяха важни за хората, но Алма просто не можеше да се убеди в тяхната ефективност.
"Не мога да играя." оповести тя, извръщайки се обратно към работния си плот. Думите отекнаха ясно в главата на Артена, но само там и нищо друго. Беше натрапчиво, но гласът не бе заплашителен. Пасивен, да, но в същото време напоен обилно с нежна женска интонация, мек като кашмир и всичко останало. Вместо да носи спокойствие обаче въртеше чуждите мисли около една неясна теза за всичко и понеже никой не можеше да разнищи за какво по дяволите става въпрос това изостряше нервите им. И това бе само основата на която се градяха проблемите й с невъзможността да поддържа нормални социални контакти. Останалото бе сходно, но обхващащо различни аспекти.
Поне се бе изказала искрено пред хлапето или каквото там беше. Можеше да е всичко, но не й хапеше любопитството, не я подтикваше да стори някой Евин грях. Всеки нормален индивид в момента щеше да се е стреснал, че по неясни причини е изправен пред призрака на отминалата Коледа или нещо подобно. Алма просто искаше да приключи с отровите и да се разкара от тук, изпитваше някакво бегло желание да удави всичките си стомашни сокове с помоща на огромен сандвич с двойна порция картофки. Последният човек от който можеше да очаквате подобно нещо, нали? Реално постоянно оставяше в другите впечатлението, че не се храни, че няма никакви физиологично нужди но дори в нея все още съществуваха подобни необходимости. Не искаше обаче да го разпространява и всичките й визитации до места с неясна репутация и още по-неясно меню откъм реалните съставки на всичко предлагащо се в него, оставаха тайна. Ще каже човек, че бе нещо свързано с тайните служби а де факто... не бе. Просто мазна храна.
Алма намести дебелите ръкавици по-солидно на ръцете си и се наклони напред, надвесвайки се над шишенцата. Още три съставки за добавяне, краят му се виждаше.
avatar
alma.

Вид: : Неизвестен;
Име: : Подвизава се като "Алма".
Дарба: : Прекалено силно развита телепатия и телекинеза, почти неконтролируема.
Брой мнения : 29
Join date : 05.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by Артена Данделион on Пон Фев 13, 2012 4:32 pm

- А искаш ли помощ? – момиченцето сключи пръсти около шишенцето, към което беше посегнала, придърпа го към себе си и го раздруса, а от показалчето на дясната й ръка изхвърчаха няколко искрици, последвани от малък пламък, който кротко затрептя. – Изглежда като досадна и самотна работа. Какво правиш? – настоя отново да знае.
Отвън, на ръба на илюзията, божеството опитваше да прецени срещу какво е изправена и струва ли си рискът да се покаже пред Алма. Неведнъж беше чувала гласа на проклетия Локи да кънти в главата й, неведнъж и до болка. Жената в стаята изглеждаше по-скоро незаинтересована и вглъбена в своята си работа, отколкото заплаха и опасност от някакъв вид, но гласът й все пак изглеждаше нестабилен. Представата в главата й за Алма беше нестабилна. Защо ще използва способности от странен тип, вместо да й отговори нормално?
Изникнаха прекалено много въпросителни. Спокойствието и апатията на фона на вида й на изтощен боен кон. Потта, примесена с миризмата на лабораторни изпарения, неочакван продукт за някой с толкова изящен глас. Имаше мистерия, която заинтригува Артена.
- Коя си ти? - отвори големи очи детето, докато все още поклащаше шишенцето, а пламъкът започваше да изглежда леко позабравен и извън контрол, но засега нищо притеснително.


/огънят е част от илюзията, но е истински.. илюзии, подобни на онези на Локи, представен в Супернатурално, ако се сещаш/
avatar
Артена Данделион

Вид: : Бог
Име: : Артена Данделион
Възраст: : 23/Неизвестни
Дарба: : Илюзионист
Брой мнения : 8
Join date : 12.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by alma. on Пон Фев 13, 2012 6:51 pm

"Отрова" Алма не бе от разговорливите, това трябваше да стане ясно точно в настоящия момент. Не я биваше да се изразява с много изразни средства и завоалирани изречения и по този начин да отговаря на нуждите и потребностите на злочестите си събеседници. Не виждаше и много логика- и това отиваше веднага в списъка с неща, които не разбира изцяло и има малък проблем да консумира, но реално не третира като важни.
"Може ли?" Жената отново се извърна към детето, хвърляйки му търпелив поглед. Не смяташе да се поддаде на желанието да отговори и на останалите въпроси, искаше да продължи работата си и да бъде оставена на мира. Не, не беше точно така- не я интересуваше дали детето ще остане или не, можеше да се концентрира във всякакви ситуации. Реално единственото естествено положение за нея бе това на крачещо олицетворение на апатията. В момента бе протегнала ръка напред, давайки знак на червенокоската, че си иска обратно "откраднатото" шишенце. Физиономията и аурата, която се излъчваше от спокойното положение което бе заела подсказваше, че може да прекара векове в тази единствена позиция, отдавайки се на върховно търпение. Какво друго да прави? Беше й интересно дали ще издържи векове, не знаеше с каква продължителност е надарен живота й. Безсмъртна ли беше или не? Не бе показала белези на стареене от както се помнеше, а от тогава бе минало доста време, нали? Нещо такова. Реално щеше да издържи до когато издържеше и всичко останало бяха подробности.
Сега просто си искаше обратно стъкленицата. Беше по-важно от колкото да се занимава да си казва името, да се представя, да бъде социална. От едното зависеше работата й, от другото... нищо. Можете да се досетите кое точно накланя везните в случая, нали?


//пфффт, това отне часове? Muse died, sorry. Ще е кратък пост. И не следя Супернатуралното xD
avatar
alma.

Вид: : Неизвестен;
Име: : Подвизава се като "Алма".
Дарба: : Прекалено силно развита телепатия и телекинеза, почти неконтролируема.
Брой мнения : 29
Join date : 05.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by Артена Данделион on Пон Фев 13, 2012 9:33 pm

Артена стоеше облегната на вратата, водеща навътре в помещението. Наблюдаваше Алма с повдигната вежда и известно разочарование, изписано на лице, а емоцията се предаде върху лицето на детето. Имаше лимит, до който някой можеше да е мистериозен. Освен, ако едната страна не е мъж. Тогава, твърдяха, че колкото повече криеш за себе си и отказваш да комуникираш, толкова по-интересно им било. Е, Артена може и да беше бог, но не беше мъж.
- Скучна си! – тросна се детето и дръпна епруветката/колбичката към себе си. – И това не ми се нрави! – в гласът й имаше укор, типичен за малко дете.
Скокна от стола, а под червените й ботушки изхрущяха няколко стъкла, които бяха донатрошени. Премести погледа си от Алма, към шишенцето и накрая до пламъка, все още струящ от пръста й. Гледаше го ококорено, сякаш наистина беше забравила за него. И тогава й хрумна достатъчно нелепа и глупава идея, която би оправила деня на създателката й. И рижото божество, и хлапето си мислеха за това какво ли ще се случи, ако затоплеха наличното в шишенцето. Детето се изкикоти и се завъртя в стаята, след което насочи пламтящо пръстче към дупето на собствеността на Алма. Демонстративно духна пръсти, когато прецени, че стига толкова, и погледна какво ще се случи със съдържанието с детско любопитство. Така де, тя си беше дете. Макар и породено от илюзия. Което реално беше единствената причина Артена да си позволи такова своеволие. С малко късмет, щеше да предизвика достатъчно Алма, че да я изкара от апатичното й вцепенение. Или не. В крайна сметка, нищо не губеше, можеше само да спечели малко забавление при евентуалния резултат от действията на създадената от нея илюзия.
avatar
Артена Данделион

Вид: : Бог
Име: : Артена Данделион
Възраст: : 23/Неизвестни
Дарба: : Илюзионист
Брой мнения : 8
Join date : 12.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by alma. on Пет Фев 17, 2012 4:37 pm

Искаше реакция? Реакция щеше да получи, друг избор нямаше. В момента в който илюзията "подгря" дупето на шишенцето цветът на течността в него се измени за някакви минимални фрагменти от секундата. От почти прозрачно и имитиращо вода на външен вид съдържанието усвои що е то плътност и веднага се сгъсти, придобивайки матов цвят. То стана изведнъж черно, но не изцяло чисто- в него имаше някакви примеси на сиво, което много напомняше да дим. Самото ниво на консистенцията в шишенцето се надигна с една идея нагоре, заплашително започвайки да се пени. Артена искаше внимание? Сега бе моментът да го получи, защото Алма извади реакция точно в същия момент, забързвайки движенията си с няколко секунди- да, не беше много но идеята бе важна. Жената се обърна назад така, че се изправи срещу момиченцето и на апатичното й лице се опита да се изпише някаква емоция. Тънките вежди, също ръждиви на цвят, се събраха лекичко, опитвайки се да стигнат една точка в центъра на челото й. Там се бе образувала лекичка гънка, може би почти бръчка, но кожата бе толкова бледа и изваяна, че въпреки мръсотията нямаше да остави никаква следа.
"Остави го, ще се взриви."
Не се шегуваше, веществото бе смес, която не трябваше да се нагрява по никакъв начин. Именно заради него след като го добавеше във вече готовите отрови щеше да се наложи да ги пусне в ледената вода на кладенеца и да ги остави за дълъг период от време. След това всяко едно нагряване, било то и минимално, щеше да е фатално, но Алма бе достатъчно компетентна в професията си, за да знае как да прескочи точно това препятствие. Останалото беше лесна задача- веднъж попаднала в системата на жертвата само капка от това бе нужна за да го убие наистина зрелищно, карайки кръвта му да закипи. След това не оставяше никакви следи... но реално не оставяше и много тяло в което да се търсят. Бяха направили поръчка за такова убийство, подробностите не я интересуваха. Щом някой бе пропаднал до положение в което да смята за необходимо да се постави сам в рискова ситуация за да се отърве от някой то... може би не бе хубаво да се задават въпроси. От личен опит знаеше, че няма да доведат до нищо приятно.
"Остави го сега."
Тонът й все още бе далеч от необходимоста за по-драматични препинателни знаци, така че Алма реално не бе избягала от апатията. Само леко мръднала в страни подхождаше повече, макар и да намекваше за психическа нестабилност. Около жената полето с телепатичните й сили се размърда, измъквайки се от пашкула, който използваше за да си поставя някакви граници за спазване. Внезапно най-близките мебели до нея се размърдаха лениво, сменяйки изначалното си местоположение с... някакви сантиметри? Нещо подобно, но стаята за момент като че ли просто бе потръпнала като огромно живо същество. Не трябваше да се приема като заплаха, макар и да изглеждаше като такава. Просто ако детето или каквото там беше откажеше да й се подчини Алма просто щеше да отнеме опасната смес и така да спести много главоболия. Една експлозия нямаше да я убие, тялото й не се поддаваше на такива неща (а и да станеше обратното силите й щяха да я защитят) но плода на всичкия й труд щеше да отиде от раз.
avatar
alma.

Вид: : Неизвестен;
Име: : Подвизава се като "Алма".
Дарба: : Прекалено силно развита телепатия и телекинеза, почти неконтролируема.
Брой мнения : 29
Join date : 05.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Старата фабрика на скалата

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите