Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Оливър Ванденбург

Предишната тема Следващата тема Go down

Оливър Ванденбург

Писане by Оливър Ванденбург on Вто Яну 03, 2012 12:07 pm




Име

Оливър Ванденбург

Години
21

Раса


Човек с дарба

Дарба
Елекстричество



Външен вид
Не може да се каже, че има някакъв точно определен стил. Но има някакъв. Може би прекалено много слушаше себе си и понякога нямаше на идея защо така изглеждаше. Допадеше му. Всъщност карираната риза, дънките и една тениска с картина на някоя банда наричаше ли се стил? Можеше да се прибави и черното бомбе на главата му, което сякаш винаги оставаше там, освен може би когато спеше, но и тогава човек не знаеше. Беше научен просто да си гледа неговия стил, макар че тук-там мяркаше някой друг с такава шапка. Не беше много популярно. Жалко.

Косата му просто стои там леко златиста, но много повече отиваща към кафеникавото, може би към кестенявото. Очите му, опитвайки се да хванат всичко около себе си, имат някаква двойственост. Понякога са онези синьо-зелени ледени стъкълца, в които се оглеждаха настроенията и мислите на другите хора, а друг път можеш да и видиш наистина топли и съчувствени. Втория вариант беше по-рядко срещан, но имаше и периоди, в които топлината оставаше там и стъкълцата се превръщаха в разтопено сребро. Наистина необичайно сравнение, но беше едно от най-подходящите. Друго бе спокойно море. Но това също не се струваше на другите много прилично като сравнение.
Тялото му може да се каже, че е поддържано. Не правеше нищо особено, но и не беше мързелив.
Ръцете му бяха здрави, за което беше наричан ,, юмручен боец”. А може би причината беше , че и се биеше доста често. Като малък. По китките и малко по-нагоре, някъде близо до лакътя, бяха останали два-три белега,



Характер


Оптимист, но и реалист, прозорлив, точен, жизнерадостен, отворен към нови неща.
Едно кратко писание на Оливър - той може би е мъжа на куклата Барби. Никога не показва на яве емоциите си, нито чувствата си. Има специфично правило, което забранява всичко това. Макар че, да, изпитва чувства, не е безсърдечен , но знае, че нищо няма да спечели с това, ако покаже, че е тъжен, например, само биха го съжалявали. А той ненавижда съжалението.
По принцип у него може би нямаше почти никаква грубост. И като държание и поведение, и като движения. Стремеше се всичко да прави леко и спокойно, макар той самия да не беше идеал на спокойствието. Стреми се да не обижда никого, но това не винаги се получава, но въпреки това той говореше леко и плавно, кара човека до него да се чувства добре. Знае своите думи и те са подбирани добре.
Също така не е особен пример за толерантност, но не беше чак толкова лош в това отношение. Това , че обича да размишлява е отделен въпрос, който може да се развие като цяло съчинение, особено от него. Отстоява своето мнение и нищо не може да му попречи в тази негова вяра, която винаги, почти винаги се оказваше грешна, неправилна, но той продължава да не вярва и да не слуша другите. Но има мнение, което той се чувства свободен да изрази, каквото и да е то.


История


***Един малък факт***
Той беше евреин.Един от малкото.

***Още един факт***
Той не признаваше религията си за нищо. Но другите забелязваха този факт. Малка подробност.

1989 година, Есен

Дори поне тридесет години след Хитлер, който едва не уби своя народ, за да прогони евреите и да победи своите врагове ( защото тогава всичко се водеше ,,Германия над всичко”), се гледаше дали си чистокръвен германец или някакъв натурализиран. Все още евреинът не беше добре дошъл по тези земи. Сякаш и германците се сещаха за задушевната миризма на бомбите, които ги нападаха, или измъчените лица, вървящи към лагерите на смъртта, сякаш.
Беше внук на еврейка, син на германка и евреин. Но евреинът, неговият баща, просто се беше изпарил във времето или по-простовато казано – беше си тръгнал.


1994 година , влакът за Мюнхен

На пет години той вече пътуваше към новотo си приемно семейство, дали защото майка му едва го хранеше и гледаше, дали защото не го искаше, дали защото просто не можеше да се живее с дете, той трябваше да бъде в новото си семейство след няколко часа. И той не го разбираше. Нищо не разбираше. Колко жалко обаче за него.
Майка му спеше на отсрещната седалка.
Bлакът беше сравнително нов и топъл, но това не го успокояваше, впредид факта , че не знаеше къде отива.

*

След няколко часа се намери в кола, която го караше към Мюнхен. Всъщност той отиваше някъде в предградията на самия град.По-късно забеляза, че блоковете, около пет-шест, стояха сиви и приличаха на мъртъвци. Но ако бяха такива защо бяха изправени?Той живееше на четвъртия етаж, по-точно щеше да заживее.
*
След като слезе от колата, той забеляза една жена и един мъж да стоят някъде пред входа. Майка му отдавна си беше отишла със следващия влак,не показвайки никакви емоции,за което беше презирана от очите на Оливър.Но нека се върнем към малкото семейство, което очакваше едно малко момче. И го получиха.


***Портретна характеристика на
жената и мъжа.***
И двамата бяха с лимонено руси коса,
сини очи и разбира се доста бяла кожа.
жената имаше своето име: Лизел, мъжът
може би нямаше име,според Оливър – той не
заслужаваше. Но всъщност се казваше Алекс.

Новата му майка го прегърна, докато баща му стоеше безучастно в този театър на чувства. Престорени чувства, които трябваше да накарат момчето да се чувстваше добре, но тази тяхна цел не беше осъществена благополучно. Или поне Оливър не ги допускаше. Той не искаше общо взето да е там, но никой не му даваше правото на избор, нали?Колата потегли по обратния път и остави момчето при новото си приемно семейство. Майка му го хвана несръчно за ръката, сякаш досега не бе държала детска длан, и го накара да я последва. Бащата все още не беше проговорил. Явно Алекс не беше голям приятел с децата, докато Лизел се стараеше достатъчно, дори и за съпруга си. Когато влезе в апартамента, Оливър беше отпратен веднага в малката си като кутия стая. След време той съвсем я беше превърнал в кутия, най-вече във въображението си. Отвъд крехката му врата на стаята се чуваше някакъв малък спор, но отделните думи не достигаха до ушите му и той не успяваше да хване тяхното истинско значение. Затова пък до него стигаха всякакви необичайни думи като ,,шапкар” , ,,обущар” , ,,притеснение” . И тези думи нищо не му говореха.
След няколко часа той беше повикан от гърления глас на баща си ,за да яде. Нямаше никакво желание за това, но се подчини.Отиде в кухнята, която май беше по-малка и от стаята му ( а стаята беше едно легло, маса, стол и лампа, която всъщност висеше от тавана), лампата едва светеше и баща му се мъчеше да я оправи. Беше се качил на един стол и въртеше крушката злобно. Развинти крушката и нареди на Оливър да се качи на стола и да я държи близо до мястото , откъдето я беше измъкнал.Баща му, приемният му баща ( който беше във всеки случай по-добър от предишния, който така или иначе си беше тръгнал) излезе и затръшна вратата. През това време Оливър реши да види какво ще стане ако я завинтеше обратно и го направи. Накрая докосна лампата и се видя малка искра. Веждите му подскочиха нагоре, защото през тези години беше нормално децата да вярват в магия. Само дето, когато се случеше нещо такова с теб няма как да отречеш, но и да предположиш.



Караше шестнадесетата си година, теглейки куфар.

Баща му, който от няколко години само ругаеше, беше починал.Майка му не знаеше за бягството.


***Причина за бягството***
Писна му.



Това , че възпроизвеждаше ток го правеше ненормален и идващ от друга планета, според някои от учените му съученици. Затова просто реши, че нямаше да е зле да излезе малко от Германия въобще. Имаше пари – работата му като разносвач на вестници не беше особено добре заплатима, но вършеше работа за няколко дена в евтин мотел и еднопосочен билет за някъде.
През последните 11 години той остана себе си или такъв какъвто трябваше да бъде според него, но и придоби някои лоши качества, с които се оправдаваше често пред другите за своята грешка.


***Основно отрицателно качество***
Често правеше грешки.




Но и другите правеха грешки.Само дето той не искаше да се учи от това, намираше го за безсмислено . И все пак научи някои неща, с които щеше да бъде щастлив по-късно.

След няколко часа той вече се намираше извън Германия.


Името на човека който използвам за лик

Jackson Rathbone





Последната промяна е направена от Оливър Ванденбург на Вто Яну 03, 2012 12:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Оливър Ванденбург

Вид: : човек с дарба
Име: : Оливър Вандендург
Възраст: : 21
Дарба: : Електричество
Брой мнения : 17
Join date : 02.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Оливър Ванденбург

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Яну 03, 2012 12:10 pm

Одобрен!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите