Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Кая Невърленд

Предишната тема Следващата тема Go down

Кая Невърленд

Писане by Кая Невърленд on Чет Яну 05, 2012 11:29 am


Hayden Panettiere

- А ти трябва да си?
- Кая. Кая Невърленд. - прошепнах неуверено. Сега и името си ли не можех да кажа спокойно? Мразех да ме местят постоянно и да водя този разговор за поне десети път. - И за да не питаш глупости: на шестнадесет съм, доведоха ме тук, защото не ми вярват, че съм ангел, който може да влиза в сънищата на хората и да ги изменя както си поиска.
Мъжът отдели поглед от папката и се загледа в чупливата ми руса коса. После се загледа в очите ми. Невероятните ми сини очи. И не го казвам, за да се хваля, просто всички ми го казваха и вече не го възприемах като комплимент. После той обходи свитото ми на креслото тяло. Дори и да беше извито така, не му пречеше да види, че съм слаба и висока. Е, да, токчетата ме правеха и по-висока оттова, но все пак. Бях облечена с изтъркания ми анцунг, който от толкова носене вече изглеждаше наистина стар. А не беше.
- Ти си хубаво момиче. - прошепна той. - Жалко за досието ти. Тук пише, че си манипулативна, злобна и лъжлива... - той млъкна, защото не можеше да прочете думата. Жената, която я написа, просто ме мразеше.
- Кучка. И не ми чети повече. - казах. Лъжлива. Добре, но не аз пишех глупости по досиетата на хората. Аз съм просто едно крехко и самотно момиче, от както родителите ми починаха. Лесно намирам приятели, макар в повечето случаи да се оказват ужасни твари. Бях ужасно наранена, защото единствените ми близки ме пращаха от една лудница в друга. Вечно усмихната съм, не отричам, но това е моята маска. Отдолу се крие истината. Тъжно и свито лице, като на дете, не получило близалката си. Но при мен не бе така просто. Чувствителна съм. Плача, но само когато съм сама и ако има причина. Обичам да се излежавам, макар и да го правя по цял ден. Също така нямам търпение да излезна, когато дойде пролетта. Обичам да се разхождам сред дърветата и да бера цветя.
- Искаш ли да ми разкажеш историята си? Тази тук не ми харесва.. - каза той с мек глас и ме погледна изпитателно. Нямаше как да откажа. За първи път го искаха от мен, а аз умирах да споделя с някой.
- Родена съм във Флорида. Слънчево място със слънчеви хора. Мама се казваше Холи, а татко - Алек. Всеки ден ходехме на плажа. Играехме във водата, целехме се с водни пистолети. Татко ги направи, по онова време нямаше. Когато бях на десет, мама забременя. След девет месеца пътувахме към болницата на другия край на града. Странното беше, че мама иска да роди там, като имаше болница пред нас. Но както и да е. По пътя претърпяхме катастрофа. Мама почина на място, заедно с бебето. Щеше да бъде момче и да се казва Майкъл. Татко се мъчеше в болницата, заради мен, но не издържа. Последните му думи бяха "Ти си моят Ангел." и издъхна. Не знаех защо го каза, докато не станах на четиринадесет и не започнах да сънувам странни неща. Появи се и дарбата ми, след като влезнах в съна на леля Ив. Споделих с нея, но тя не ми повярва. Прати ме в лудница. И оттогава все съм си така. Виж колко ме обичат. Личи си, а? - засмях се, а той просто сведе поглед.

След 2 години, Кая вече е на осемнадесет

- Пристигнахме, мис Невърленд. - каза ми Ерик, нещо като мой шофьор и ми подаде ръка, за да слезна от колата.
- Къде сме? - попитах. Всичко ми се струваше непознато, но ми харесваше.
- Норт Форд, милейди. Да си намерим къща? - каза той и ми се усмихна.
avatar
Кая Невърленд

Вид: : Ангел
Име: : Кая
Възраст: : 18
Дарба: : Контролира сънищата
Брой мнения : 9
Join date : 05.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кая Невърленд

Писане by Robbin. on Чет Яну 05, 2012 11:42 am

Добре дошла!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите