Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Сибил Ан Бюмонт

Предишната тема Следващата тема Go down

Сибил Ан Бюмонт

Писане by Sybil Ann Beaumont on Чет Яну 05, 2012 4:38 pm


Astrid Berges-Frisbey

Име: Съкратената версия е Сибил Ан Бюмонт. Иначе е много, много по-дълго и всъщност някъде отпред трябва да стои едно "лейди". Не защото е метреса на някой влиятелен господин, който може да ѝ купи титла. Не, в действителност е дъщеря на лелята на съпруга на първата братовчедка на бабата на някой от престолонаследниците. Отвратително родословно дърво, а? Самата Сибил не проявява интерес в това да разбере откъде аджеба произлиза благородническата ѝ жилка. Заедно живеят в прекрасно разбирателство и хармония, дори и в пълно неведение за другия.
Възраст: Съществува си спокойно вече 18 години и седем-осем месеца. Родена е на 26 Май 1993 година.
Раса: Най-обикновен човек. И макар да няма свръхестествени сили и дарби, нека не подценяваме силата на мисълта и изобретателността. Както казва Доктора (от Docto Who) - „Хората са брилянтни!”


First appearance deceives many.
Вероятно, когато чуете думата „благородник”, в създанието ви изниква картина на момиче с коса, вдигната на висок кок, носещо перлите на мама и ръкавици от бяло кадифе. Същото това момиче, което изпада в панически ужас всеки път, когато някое петънце заплашва да се настани на префърцунените ѝ дрехи. И вероятно няма да сте далеч от истината, визирайки конкретно Сибил, която беше възпитана, че именно подобен външен вид се счита за представителен. Разбира се, това далеч не значи, че тя го одобрява или дори харесва. Чувстваше се много по-удобно в дънки и тениска, отколкото в рокли, които целяха да подчертаят извивките и чара ѝ, но в действителност изглеждаха адски налудничаво и смешно.
Но целта на облеклото и аксесоарите бе да поправя, прикрива и заблуждава. Токчетата отдавна бяха като запазена марка на момичето, защото имаше вероятност да изглежда малко ниска с нейните 1.62, в сравнение със сегашните разбирания. Тя намираше фигурата си за стройна и някак издължена, въпреки всичко. Лицето ѝ беше с овална форма и някак все още детско изражение, макар и с аристократични черти. Бюмонт имаше високи скули, чип нос и плътни пухкави устни. Очите ѝ бяха във формата на лешник и зелен цвят, наподобяващ мътна морска вода. Мислеше си, че поне в тази област няма нужда от чужда намеса, но дори тук според всезнайковците беше нужно солидно количество грим, което би вкарало в нервна криза дори някоя гейша. Всъщност лицето на момичето бе изчистено, с бледа и мека кожа, обрамчено от гъсти и непокорни тъмнокафяви къдрици, които се спускаха чак до средата на гърба ѝ. А какво е непокорството според консервативните разбирания на старите? Пречка. В конкретния случай, тази пречка се поправяше с красиви, но ужасно стегнати и мъчителни за правене прически.
Завършек на тази „изтънчена” картина се явяваше изражението на порядъчна млада дама, което беше постоянната маска на Сибил. Малко знаеха, че под него всъщност се крие умората, изтощението. Самата досада от този начин на живот.


We continue to shape our personality all our life.
Порядъчност.
Ако търсите дума, която най-добре да приляга на Сибил – открихте я.
Тъмнокоската върши всичко, което се предполага и изисква от нея и когато нещо непредвидено изникне, сривайки изградения план на парченца, причинява един малък хаос и я вкарва в ужас. Не е човек, който харесва изненадите и като цяло се стреми да избягва несигурните действия и възможности. Лесно се влияе от чуждото мнение, но зависи чие е то. Има и такива изключения, в които човек би се сблъскал с високомерността на момичето и една малка част от иначе неприятния ѝ характер. Бюмонт не харесва препирните, ама никак. Предпочита косият поглед, една проста дума или дори мълчаливия подход, в зависимост от случая. На моменти искрено ненавижда лековерността си и този фалш, които лъха от нея, но съзнава, че е безсилна срещу тях. Ненавижда и това, че е като някоя проклета кукла на конци. Иска ѝ се да е каквато тя пожелае, а не нещо, което обществото ще извая от нея. Копнее за свободата си, всеки ден. Това е причината да твърди, че никога не би се обвързала емоционално – извоюва ли свободата си веднъж завинаги, ще я обича повече от всичко останало.
Знае, че всяко едно нещо може да бъде подвеждащо, затова се стреми да не си вади прибързани заключения. Старае се винаги да види и положителната страна на нещата, макар да е нетърпимо черногледа понякога.


Whatever we do in life will be insignificant.

Родителите на Сибил рядко се задържаха вкъщи, но дори и да бяха там това не се усещаше – къщата им беше толкова голяма, че спалните им бяха в различни крила. Това всъщност е от особено значение за историята и до голяма степен обяснява огромната привързаност на Бюмонт към баба ѝ. Малката обичаше родителите си, но ги чувстваше повече като далечни роднини, които ѝ идваха на гости от време на време. Отношенията с баба ѝ стояха другояче. Сибил не само я обичаше, но и дълбоко ѝ се възхищаваше. Баба ѝ беше от онези жени, които съумяваха да отхвърлят купища работа със завидна прецизност, но в края на деня винаги намираше време да седне да поиграе на карти с внучката си или да ѝ почете. Водеше я навсякъде със себе си и се държеше с нея като с напълно зрял човек, за което момичето ѝ бе безкрайно благодарно. Взаимното разбиране помежду им се засилваше с всеки следващ ден, а общите им занимания се увеличаваха с течение на времето.

В даден момент всяко едно малко момиченце е искало да стане принцеса. Било то заради принца от приказките, който ще се появи от нищото на бял кон или някое друго удобство – не е известно. Дванадесет години Сибил води привидно щастлив живот, заобиколена от приятели и хора, които я обичаха. И макар да се заблуждаваше, че това ще продължи вечно, ѝ се наложи да разбере по трудния начин, че основната функция на приказките всъщност е тяхната измамност.

В единия край на стаята, зарязан на пода седеше стар грамофон, от който звучеше „Non, je ne regrette rien” на Едит Пиаф. Там, върху килима пропит с хиляди аромати, лежеше младото момиче с разпилени тъмни коси, а нежният ѝ глас се сливаше с този на певицата. Френският на тъмнокоската беше отличен и думите излизаха някак естествено от устните ѝ. Очите ѝ бяха затворени, а краката ѝ се поклащаха в такт с музиката. Това я успокояваше – френската музика. Отвеждаше я надалеч от сивото и мудно ежедневие, пренасяйки я в свят на спокойствие и ѝ създаваше чувство за безметежност и безгрижие. Само тогава тя можеше да е насаме със себе си. Да пообщува с онова друго по-свободно, мечтано и все пак някак недостижимо „аз”.
Едно кратко почукване на вратата я изкара от унеса, в който беше изпаднала и момичето се сепна, изправяйки се рязко на крака.
- Сибил? – чу се женски глас от другата страна на вратата, последван от опит да отвори вратата. – Отключи ми!
Беше баба ѝ, макар за момент сърцето ѝ да скочи в гърлото от уплах. След известно колебание („Сибил там ли си?”) се приближи към вратата. Несигурно завъртя ключа и я открехна малко, колкото да погледне навън в коридора. Баба ѝ Рут стоеше на прага. Беше се наметнала с пеньоара си, под който се подаваше нощницата ѝ, а посивялата ѝ коса бе скрита под налудничава шапка.
„Спяла е”, помисли си Сибил. По лицето на старицата, дори в най-малката бръчица, прозираше притеснението ѝ.
- Сибил, миличка, – промълви Рут, преди гласът ѝ да се пречупи и по страните ѝ да закапят първите кристални капчици. – трябва да слезеш долу. Майка ти и баща ти...
Сибил изпадна в тъпо вцепенение.

***
Час по-късно се намираха в чакалнята на полицейското управление. Една от дежурните по това време на денонощието, седеше на разстояние и не изпускаше момиченцето от поглед. Беше опитала да я заговори и прегърне, но то се бе отдръпнало.
Сибил не плачеше. Беше забравила как. Всичко се бе изпарило от ума ѝ, освен онези думи от разговора на Рут и доктора от болницата, които успя да долови. Самолетна катастрофа. Разпознаване на тела. Пред очите ѝ се въртеше образа на родителите й преди да тръгнат към летището и как си взимаха довиждане с нея, без дори да подозират, че това може да е последния път, в който я виждат.
Минаха часове. Сибил продължаваше да седи на стола в чакалнята, забила невиждащ поглед в празна точка. Може би я бяха забравили, можа би така беше по-добре. Но ето че скоро баба ѝ се приближи и седна на стола до нея. Хвана ръката ѝ и заговори. Беше мъчителна и дълга сцена, главно защото Рут така и не успя да се овладее напълно и избухваше в плач почти на всяка дума. Когато свърши, прегърна момичето така силно, че ѝ причини болка. Два часа по-късно Хенри – съпругът на Рут – ги откара у тях. Пътуваха в потискащо мълчание. В главата на Сибил се въртяха последните думи от разказа на баба ѝ – за лудия, който решил да отвлече самолета, обричайки десетки хора на смърт, сред които и родителите ѝ. Не бяха намерили оцелели, а никой от докараните тела не беше на родителите ѝ. Бяха обявени за изчезнали, а случилото се за национална трагедия. На сутринта страната щеше да се събуди в траур. Кой знае защо от това на Сибил не ѝ ставаше по-леко. Тя все още не можеше да прецени кое е по-доброто зло – че родителите ѝ не бяха мъртви, или че се водеха за изчезнали.


Година и половина след това, Сибил е неузнаваема. Скъсва контактите си със света, не приема опитите за помощ от околните, разговаря само с Рут и Хенри. Отказва се от предишните си навици и върши всичко с нежелание. Но това е нормално, казват всички, момичето преживя трагедия.
Бюмонт не понася съчувствието в очите им. Но най-вече не понася факта, че те продължават да живеят, сякаш всичко си е нормално, както преди. А не е.
Момичето отчаяно търси своя отдушник. Захвърли роклите и перлите си и вкуси опасната страна на живота (включваща много алкохол, непознати мъже и упойващи вещества). Но дори тя не ѝ хареса.
Понякога ѝ се струваше, че живее чужд живот. Попаднала бе на сцена от филм, без знанието или позволението на режисьора. Понякога ѝ се искаше да се задържи на снимачната площадка, но имаше и моменти, в които тя ѝ изглеждаше по-жестока и от цирка, в който по принцип живее.


Внимание! Безнадеждна романтичка,
с тежко детствo и наранена душа,
търси щастието в живота си.
По-опасна е, отколкото изглежда.
По-голямата част от детството ѝ премина в уроци по балет.
В корените ѝ има нещо френско, затова в говора ѝ може да се долови подобен акцент.
Освен френски, знае и италиански.
Като малка не можеше да произнася буквата Р. Сега пък умее да чете по устни.
Харесва бяло вино. Не харесва смокини.
Вярва в демони. И духове. И в себе си.
Мечтае. Всеки ден. Дори когато изглежда, сякаш прави нещо друго.
Обича. Светът – такъв, какъвто е. Макар да ѝ е отнел много.
avatar
Sybil Ann Beaumont

Вид: : Човек
Име: : Сибил Ан Бюмонт
Възраст: : Горд член на клуб Пълнолетен; 18-годишна.
Дарба: : nope.
Семейство: : Пада се някаква доста далечна роднина на бившото кралско семейство.
Брой мнения : 15
Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Сибил Ан Бюмонт

Писане by Амелия Нортфорд on Чет Яну 05, 2012 4:42 pm

Одобрена! Добре дошла! Отново! (:
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите