Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Вътрешния басейн

Предишната тема Следващата тема Go down

Вътрешния басейн

Писане by Амелия Нортфорд on Съб Яну 07, 2012 9:58 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Нед Яну 22, 2012 6:00 pm

Сновеше леко и почти ефирно по плочките. Имаше нещо очарователно във възможността й да се движи напълно непринудено, лесно и невъзпрепядствано от липсата на някои много важни части от тялото й. След онази почти фатална, за тялото й, вечер на ергенското парти на Седрик, претърпя няколко дневен възстановителен период в ръцете на най- добрите лечители в Нортфорд. Да не говорим колко болезнена беше цялата процедура. Прешлена се възстановяваше с достатъчно болезнена и бавна скорост, което допринасяше за липсата на каквото и да е движение на тялото й повече от четири дни, през които не се бе появявала никъде из двореца. Предполагаше, че липсата й бе прекалено нетипична и доста са били радостни от нея, поради липсата и на постоянни убийства на персонала и скандали с Краля. Краля! Ах, тази долна гад щеше да си плати за това, което бе направил. Искаше й се да го смаже и да го запрати в най- високата кула или пък най- долната, мръсна килия и да го нарича „Рапунцел”. О, да, толкова добре щеше да се чувства тогава, че дори не можеше да го опише. Страха й от него се бе изпарил със самото възстановяване и се бе появила онази кралска самоувереност, течаща по вените й, които се радваха на толкова много кръв. Така де, бяха поотвикнали на всичките няколко литра, които реалноо трябваше да притежава едно човешко тяло. След СЪЩАТА вечер, бе загубила повечето си червеникава течност. Хубаво беше, че е достатъчно важна личност, за да бъде забелязано състоянието й и моментално да бъде откарана в замъка.
Днес беше способна да приеме това като минало. И как не, не можеше да откаже на компанията на двама масажиста, които обещаваха и доста повече. Елегантно изви гръб и се плъзна фаянса, лягайки на ръба на басейна, сякаш да провери дали още може този номер без да се сецне. Ех, годините и общуването й с определени мършави същества, си казваха думата върху тялото й. О, не искаше тялото й да остарява и нямаше да го допусне. Щеше да се погрижи да остане максимално дълго точно с това, преди то да се възпламени от самосебе си, защото е износено. Чак тогава щеше да се ориентира към нещо ново и то щеше да бъде доста по- различно... поне в това можеше да е сигурна. Или пък... не. Пръстите й закачиха ръба на бельото й и го изхлузиха през глезените, оставяйки я напълно гола в ръцете на двамата стегнати мъжаги, които Томек бе уредил за нея, все едно знаеше какво точно иска. Усети капките етерични масла по кожата си, а после и две силни ръце, които галеха кожата й с различен натиск на различните места. От устните й се изтръгна тих стон на задоволоство. Усети как напрежението от мускулите й си взимаше багажа и изчезваше бързо, сякаш бе дявол, подушил тамян.
-О, точно там, Питър и малко по- силно.- изрази напътствията си Вантермина и се изтегна като доволно котенце, в ръцете на мускулестия мъж, докато с едно пръстче раздвижваше водата в басейна.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Robbin. on Съб Яну 28, 2012 4:27 pm

Днес бе денят в който личният му златар, един фалшификатор на диаманти от уличката успоредна на главната търговска, му бе доставил със стандартното мазнене поръчката. В кутиика облицована с кадифе и украсена със златни орнаменти напомнящи френски тапет се мъдреше лъснатия до бяло лакиран прешлен, който само до преди определен период от време бе принадлежал на госпожа неговата съпруга. Беше официален и кралски подарък, достоен за високопоставена особа но сърцето му все още не му даваше да се раздели с него. Изкушаваше се да го запази като боен сувенир и да го постави на видно място в покоите си но идеята да подразни Вантермина изпращайки й го на официалната вечеря утре го изкушаваше диаболично. Пред посланници, роднини и всякакви отрепки с чиста кръв унижението би било красиво и вече виждаше ясно чистия й бяс прикрит под възпитан кралски покър фейс. Безценно, безценно! Ах, часовете течаха бавно, но съвсем скоро щеше да има с какво да ги запълни. Томек му дължеше услуга и в момента я получаваше изплатена под формата на безплатни качествени забавления. Те бяха на една възраст, тези момичета с медноруса коса, които му се бяха представили с някакви крайно фалшиви имена- Лола и Ема. Тук всичките се казваха така, вероятно бе част от трудовия договор. Бяха младички, може би все още далеч от пълнолетието но нямаше нищо против. Телата им бяха узряли и му обещаваха приятно и освежаващо приключение щом решеше да поеме по тази пътечка. Имаше време- все още бе във фазата в която поздравяваше всички, гордо крачейки из заведението. Момичетата го бяха хванали от двете страни и като някакви дебютантки се усмихваха чаровно навсякъде, показвайки бели зъби и звънлив смях, ако по някаква причина Ник пуснеше шега. Перфектна тренировка, трябваше да го признае но Томек предлагаше най-доброто; нямаше как иначе да е.
Ник вече бе погълнал много шампанско. Едно, може би две шишета но съзнанието му много малко се бе поддало на опиянение. Скъпият костюм в който бе облечен бе загубил своето сако на рецепцията а ризата се държеше само на няколко копченца, апетитно откривайки добре поддържаното тяло със златист загар криещо се отдолу. Както винаги погледите бяха в него, и както винаги не бяха заради кралската му титла. Прекрасно. Какво повече можеше да иска в началото на вечерта? Вантермина бе възпрепятствана заради "нараняването" си, Амелия и онзи тъпанар годеника й сигурно се забавляваха някъде кротко и скромно, Хавиер както винаги бе извън картинката а от скоро нито едно извънбрачно негово дете не му се бе представяло. Животът поне временно бе достатъчно кротък и дзен за да го пълни със задоволство.
Сега едно частно забавление щеше да му дойде добре и Томек предвидливо му бе предложил да прибегне до услугите на басейна, който щял предварително да бъде изпразнен. Идеята му се бе сторила добра и именно натам бе повел своите блондинки. Отваряйки вратите на помещението плановете му внезапно пропаднаха, защото то се оказа лъжливо в своята празнина. Не разпозна мъжете, вероятно бяха част от персонала, но женската особа излегнала се царски на ръба на басейна нямаше как да изпусне. Отвътре всичко му се обърна, всички позитивни мисли се претопиха в стандартните на омраза и така нататък; какво правеше кучката тук и защо по дяволите никой не го бе уведомил? Лола и Ева останаха крачка назад когато Никълъс се насочи към своята съпруга, стъпвайки преднамерено тежко, за да я извести като със слонски балет за неизменното скъсяване на разстояние между тях двамата.
- Надявам се имаш хубаво обяснение? - изсъска той, надвесвайки се над голото й тяло. Трябва да отбележим, че то дори не го трогна, макар и отдавна да не я бе виждал така. Най-запомнящо се бе било на първата им брачна нощ, когато тя се бе вмъкнала в покоите му само по нощна роба, готова да му се предложи и да го изкуси. И тогава не бе трепнал пред голото й тяло осветявано само и единствено от светлината на свещите; а щом тогава бе удържал фронта защо сега да не го прави?
Изненадвайки я, Ник сложи крак върху кръста й, натискайки я надолу точно в онази област в която вече бе поработил преди няколко дни; точно там от където бе извадил прешлена.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Съб Яну 28, 2012 7:33 pm


Почти изкара въздуха й, когато натисна с крак нежното й тяло, да не говорим за внезапната болка, появила се на това място. То все още бе нежно и имаше нужда от галене, а не от резки, непредвидени от нейна страна действия. Грубостта й дойде малко в повече, след подобна нежност от онези силни ръце, които я караха да мърка като опитомено котенце. От устните й рязко излезе въздуха, събран в белите й дробове, с тих стон на недоволство. Клепачите й се вдигната и разкриха светлите й очи, които се отправиха моментално към външния дразнител, който бе накарал удоволствието й да се изпари като фантазията на гладно сираче, на улицата да го прибере някой добър човечец. (Е, накрая обикновено Вантермина събираше няколко дечица от робския пазар, за да удовлетвори желанията си. Лошото бе, че малко от децата излизаха отново, а тези малко обикновено бяха напълно спонсорирани от нея, преуспяващи в някой социален аспект... но какво ставаше с останалите- пълна загадка.) Яростта блесна моментално в очите й, но миг по- късно бе заменена от странното задоволство, което се изписа върху цялото й същество, когато погледа й мина по тялото на Никълъс, подаващо се между разпасаните дрехи. О, изглеждаше някак привлекателен така и определено събираше няколко внимания в момента. Това на Вантермина- леко болно и маниакално до някаква степен; вниманието на русокосите девойки, което по принцип си бе закупил и имаше; вниманието на мъжете, за които Дешае бе платила- то като че беше нездравословно, учудено, но не чак толкова, че да останат прекалено стъписани. Важната в случая бе Кралицата. Ръката й се изви назад, избутвайки крака на Никълъс от себе си. Превъртя се и цопна в басейна. Потопи се изцяло, като на повърхността й остана да се вижда само черният водопад коса. Няколко мига след това, изплува, а лицето й се освободи от водната преграда. Доплува до сами ръба и облегна ръцете си на него.
-Я, бъдещата Рапунцел е решила да сподели забавлението си с мен.- засмя се Вантермина.- Чувствам се поласкана, чувствам се поласкана, Никълъс.
Отдръпна се от ръба към средата на басейна, преди да получи някой непредвиден удар, който да й струва още седмица на легло. Някак си се бе научила да стои малко по- настрана физически от Ник, докато се заяждаше открито и закрито с него. Поне инстинкта й за самосъхранение казваше това и за момента го слушаше, ала щеше да дойде момента, в който щеше да го загърби и да се остави да бъде премазана или сама да премаже. О, как си мечтаеше за този момент, когато щеше да разиграе играта на Негово Величество Краля. Щеше да му отива една кръцната глава и плана й за това можеше да се осъществи скоро, ако вземеше и го измислеше най- накрая. Векове вече се стремеше към това, но нямаше толкова идеален план, който да й свърши работа по особено безболезнен за нейната репутация и престол начин.


_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Robbin. on Съб Яну 28, 2012 8:01 pm

- Рапунцел? - Ник тъкмо се канеше да протегне крак и да натисне хубавкото й личице с подметката на своите маркови обувки от чиста кожа, за да го потопи отново под водата но проклетията се отдалечи. Това отчасти му вдъхна надежда за нивото й на интелигентност но само за някакъв малък фрагмент от секундата. Дори животните си взимаха поука ако им причиниш запомняща се болка и държаха дистанция при всяка следваща среща; това не бе белег, че Вантермина реално е направила някакво подобрение след последната им среща. Не биваше да си вдига надеждите там, където нямаше никакъв шанс да ги види сбъднати дори и с помоща на фея кръстница. Такива не познаваше, не искаше да познава и вероятно бе нещо взаимно. Просто го усещаше като нещо взаимно...
- Чакай, това е хумор. Извинявай, не съм свикнал да ми го поднасят толкова неразбираем и глупав, но понеже съм в почти добро настроение ще се включа в играта ти. Ха-ха-ха. - и той се изсмя толкова зловещо плоско и изкуствено, че сам се изненада от върховното си постижение. Физиономията му го подсказа за един кратък период от време, но само толкова. Останалото беше все същата добра и много стара омраза хванала под ръка презрението. Тази двойка бе повела единственото си дете, тяхната гордост, носещо звънкото име "желание да убиваш". Ник искаше... да хване главичката й и да я потопи наистина под водата, където да се наслади на жалките й опити да си поеме въздух и да изплува докато дробовете й бързо се пълнят с вода. Тогава щеше да се смее искрено и да се радва на благородното усещане животът временно да я напуска- едно удавяне нямаше да я унищожи също както ваденето на прешлена но... би я обезвредило за определен период от време. Ник се улови, че разделя времето си на периоди в които Вантермина е лишена от възможността да "играе" тази странна игра в която се бяха замесили още със сключването на брака пред всичките проклети свидетели. Този ден официално бе най-лошия през всичките тези дълги години в които бе съществувал. О, тежко и горко на госпожа съпругата му ако посмееше да остане жива още толкова време. Накрая сигурно щеше да врътне до толкова, че да я изгони публично от кралството напук на обещанието, което бе дал на Хавиер.
- Добре, позабавлявахме се. Може да се запише в кралските хроники, кралят и кралицата са се шегували един с друг, което е довело до смях. И до тук с обществения профил и мнение; а сега си разкарай задника от басейна и си намери друго място което да омърсяваш с деградиращото си присъствие. Мнозина може и да го намират за вдъхновяващо, но аз виждам в него само и единствено безполезно главоболие.
Ник се извърна лекичко, без да й обръща изцяло гръб. Нямашед намерението да прави подобни груби грешки, не беше пиян. Надяваше се да стане, още алкохол щеше да се присъедини към шампанското, но това щеше да стане много по-късно вечерта. Едно от момичетата, може би Лола - в момента му беше все тая - си размени доста злобен поглед с единия от младежите на Вантермина. Професионална омраза? Вероятно. Това му допадна и върна някакво истинско веселие на лицето му. Направи си паметна бележка в главата все пак да плати на момичетата, тайно, за да не дава поводи на Томек да стига до заключението, че няма причини за в бъдеще да му прави безплатни изживявания.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Съб Яну 28, 2012 9:11 pm

Вантермина остана с все същата усмивка на лицето си. Макар от вътре отново да се бе почувствала подразнена. Сякаш послушала го, Кралицата се добра до стълбата и се изкачи елегантно, демонстрирайки хармонията в голото си тяло. Сексапила, към който Ник оставаше все толкова непрклонен както и в началото и ПО ДЯВОЛИТЕ това я дразнеше изключително много. Не си бе представяла, че може да има някой, разхождащ се по тази планета, който да отрече способностите й на изкусителка. Вече се бе справяла съвсем успешно с древната професия, в едни много стари времена, когато просто й се налагаше да го прави, докато все още се водеше по нечия свирка, когато все още беше собственост. Днес се смяташе за независима, но ако трябваше да бъде честна, такова нещо като независимост съществуваше трудно в брака й с Никълъс. Чувстваше се прекалено ограничена в свободата си между всичките окови на споразуменията, които идваха и със сключването на брака им. Понякога се питаше защо изобщо се бе съгласила да я продат и да я накарат да се ожени за Краля, щеше да бъде много по- ползотворно да избяга и да скита като бедно сираче по кална улица.
Зашляпа, оставяйки мокрите си стъпки по плочките. Запъти се към масата в близост ъгъла на помещението. Ръката й започна да хваща гърлата на бутилките, накланяйки ги на една страна, за да прочете името върху етикета. Марката имаше значение, особено когато говорехме за марково уиски. Издирваше онова, дам, онзи подарък от Томек, който въревше заедно с двете голеееемии скални маси. По неговите думи беше наистина добра реколта домашна напитка, която си струвала да се опита. АХА! Ето я. Надигна бутилката, премахна капачката с едно по- рязко завъртане, което я накара да изхвърчи на някъде. Надигна бутилката, доближи дулото до устните си и усети как спиртната напитка с мек вкус се разля в устата й, изгаряйки нежно гърлото й.
-Хм, не знам какво си мислиш, или какво искаш, всъщност вече разбрах, но няма да си тръгна. Мистър Томек предостави на МЕН водното помещение, заедно с компания и куп прекрасни удобства. Нали не мислиш, че присъствието ти би ми попречило?- погледна го очарователно Вантермина със своите големи очи, изипълнени с толкова ненавист.
Демонстративно се врътна, загърбвайки Никълъс, но с някак си бърза крачка стигна до ръцете, които я бяха масажирали преди малко и се хвърли в тях. Усети как мъжа я вдигна, карайки краката й да се обвият около кръста му. Вантермина изви гръб назад, отпи отново от бутилката като не можа да не се полее поне мъничко с кехлибарената течност. Кожата й потръпна, демонстративно се изплези на Никълъс и потръпна, когато усети нечий език по корема си, затваряйки за миг очи. Косата й се влачеше по пода, доста след нея, което само показваше колко дълга бе и добре изглеждаща, макар нищо специално да не бе правено върху нея точно този ден. Фризьорките на Нейно Величие бяха освободени за цялата седмица, по обяснимите причини, предполагащи, че няма да може да мърда за изключително дълъг период.

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Robbin. on Пон Фев 06, 2012 11:41 pm

Гневът му припламна бързо, остро. Около него всичко като че ли се нажежи за една стотна от секундата и това не бе никаква илюзия; тук си говорехме за реални физични реакции и тялото му ги възпроизвеждаше. От скоро всеки път щом демоничната му енергия се задействаше провокирана от една или друга емоция пълзяща през него всичко наоколо се опитваше да... изгори. Бързо, променливо, опасно. От кога имаше тази пирокинеза? може би от половин година и чак в последствие бе започнал да й хваща цаката. Беше убеден, че е странична реакция от демоничната му кръв и принадлежност. Какво друго да бъде? Ядосваше се през цялото време а ако вкараш подобна емоция в писмен вариант в някаква дигитална търсачка ще достигнеш рано или късно до синоними и така нататък, още и още. Като нищо това щеше да те доведе до огън и така горе долу да схванеш за какво иде реч в случая с господин кралско величие. На него в момента му се искаше да има по-голям контрол над дарбата си и да има възможността да подпали абсолютно всичко в радиус от няколко километра, сривайки го до незначителна пепел. Така нямаше да има възможността да гледа противната мутра на госпожа съпругата му и допълнително да се ядосва от контакта си с нея. Отрепката наистина си го просеше, а? Щом го провокираше се налагаха бързи действия. Не можеше да го излага така пред свидетели и открито да подронваха честа му. Не че не го правеха зад гърба на другия и двамцата- просто бе малко по-различно щом се намираха в една и съща стая. И не, това не бе ревност. Бяха поколения наследена кралска кръв и тя ревеше бойни песни в името на това да получи възмездие. Трябваше да я накаже по някакъв начин и може би бе на път да достигне до правилния способ да го направи веднъж завинаги.
Никълъс не можеше да знае, че с това взето решение обричаше цялото си бъдеще на едно крайно падение. Някъде там в кармичните регистри на Вселената го бяха щамповали с "обречен".
- Порасни. Развий интелект. Стани достоен събеседник.
- за изненада на кралицата, Ник се зае да се лишава от риза, която нека напомним бе единственото, което се мъдреше като покривало на торса му, минус началото на панталона.
- Няма смисъл да спорим заради Томек, след като няма да признаеш, че си се объркала и водното помещение всъщност е запазено за мен. Ротмън ще си получи заслуженото наказание, можеш да си сигурна в това. Междувременно... - той даде знак на придружителките си и те го приеха автоматично, регистрирайки сигналите с открито женска интуиция. Някой просто го можеха. Вантермина не влизаше в това число. Още едно движение от страна на блондина и панталоните му се оказаха захвърлени на плочките и последвани от обувки, чорапи и телефон.
- Може да решим всичко по лесен начин. Truth or dare, а загубенякът в края на играта ще напусне с подвита опашка. - нещо в тонът му едновременно подсказваше, че няма право на възражения и че е убеден в предстоящата си победа.
По-раздразнен Вантермина не го бе виждала от както я бе лишил от прешлен но отново- от тогава не се бяха срещали и не можеше да знае дали само тя е причината. В момента главоболието му се въртеше около темата "Ейдриън" и до тук може да спрем, след като останалото е ясно. И главоболно. И... още много, няма нужда да се губи време в изброяване. За да охлади леко страстите Ник се отпусна с тялото си в страни и с една особена лекота сряза водната повърхност потъвайки под нея. Беше естествено до такава степен, че все едно просто бе направил крачка.
Главата му изплува на около половин метър от сегашното местоположение и ръцете се вдигнаха над набраздената от вълнички повърхност за да приберат непокорни кичурчета коса назад по скалпа. Двете момичета дошли с него се лишиха от дрехи, оставяйки се само по изрязани черни бикини и с особена целенасоченост се присъединиха към своят господар.Тройката се настани в специално изрязаните под вода стъпала, на които човешка фигура можеше спокойно да седне и да намери комфорт сред всичката мокрота. Така Ник отново потърси увлечената в нелепи занимавки Вантермина- с царска поза и мека плът от двете страни на тялото си и излегнала се лекичко върху него.
- Стиска ли ти да играеш с мен?

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Съб Фев 18, 2012 3:58 pm

-Нали не мислиш, че ще ме уплашиш с няколко по- лични въпроса?- изгледа го надменно Вантермина.
Пусна краката си на земята. Стъпалата й докосваха едва едва пода, демонстрирайки грациозността си, имаше нещо прекалено депресиращо у Вантермина, една тъмна част, непреодолимо набиваща се на очи, сякаш открито подсказваше, че може да носи само нещастие около себе си и удоволствие, което се заплащаше наистина скъпо. И все пак понякога си заслужаваше да платиш тази висока цена, за да прекараш няколко мига на сладострастие с Нейно Величество. Усети леката нестабилност в стъпките си, породена от мокротата на тялото й и хлъзгавината на плочките. Не можеше да си позволи да се изтърси точно пред Краля, това щеше да си е цяло поражение, което сто процента щеше да повдигне настроението му и щеше да снижи още повече нейното самочувствие, особено след историята с въпросния прешлен. Наложи й се да използва услугите на Лев, поради внезапния бум на интерес от страна на медиите. Потуши го с изпълнението на една единствена присъда на главния редактор на един от възможно най- четените вестници в Нортфорд. Това накара всички да млъкнат и да останат само клюкарските шепоти на уличните продавачи и бедните клошари, нуждаещи се от клечка кибрит, за да стоплят нощта си и капка интрига, за да оживят ежедневията си.
Застана наред с младите мутреси на Никълъс. За разлика от тях, Вантермина притежаваше осезаемата осанка на пригодена Кралица към хилядите удобства, които не познаваше изцяло преди да се ожени за господин съпруга си. Поне можеше да му бъде благодарна, че я е измъкнал от порядъчното водене на развратен живот с този и онзи, напълно непознати, изгубили имената си във времето.Тъмната й коса се спускаше почти до средата на бедрата. Беше мокра, капеше вода от нея, макар да беше излязла от басейна преди повече от десет минути, които явно не бяха достатъчни на косата й да се освободи от всиката течност. От местоположението си, Никълъс можеше да види цялото й тяло и да го анализира, макар това да не беше едно от заниманията му в момента. Само още миг й беше нужен, за да прецени мястото, на което щеше да се приземи и скочи във водата отново. Изплува на повърхността някъде от дясно на Ник. Ръцете й правеха полу кръгове по повърхността на водата, помагайки й да се задържи в идеалното си положение.
-Какво сте замислил, Кралю? Да не би да е някоя нова извратена прищявка от ваша страна?- попита Дешае пърхайки с мигли почти обаятелно.- Или пък проявявате искрена личност към моята особа?


_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Вътрешния басейн

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите