Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Жулиет- Изабел Даркфорест

Предишната тема Следващата тема Go down

Жулиет- Изабел Даркфорест

Писане by ???? on Нед Яну 15, 2012 6:14 pm

Жулиет- Изабел Даркфорест, позната още като "изключително проблемното дете на една изключително проблемна Кралица. Да, това беше тя, малката и всъщност не толкова малка Жулиет седеше мирно и кротко на стола си в кабинета на господин Тейд.Така обичаше да го посещава и така често го правеше. Намираше нещо очарователно в това да съсипва живота му с всяко свое присъствие в неговия ден. Миналата седмица бе успяла да го докара до краткотрайна загуба на памет и то само, докато го ядосваше най- качествено, отговаряйки двусмислено на всички негови въпроси по повод счупването на огромния френски прозорец на последния етаж, където се намираше и стаята й. Гордееше се с това си постижение, което бе постигнала за по- малко от час и половина.
Днес по лицето му се четеше странно недоумение, което показваше колко изненадан бе от доброволното й идване без особена причина. Умееше да го притеснява и да го държи под напрежение, а с всяко свое искане успяваше да го закопае в не знайните дебри на каприза и угодиите. Жулиет се вгледа съсредоточено в лицето му. Изглеждаше зле, набраздено от множество бръчки, бледо, но не и изпито. Господин Тейд бе характерен с голямото си, мятащо се насам- натам шкембе, което поддържаше с редовните си поръчки на нездравословни хамбургери, мазни пилешки крилца и литри безалкохолна бира, която сипваше в шишета с етикет от същата марка, на който обаче пишеше доста по- висок процент алкохолност. Малката дама успя да види капката пот, която се стече по челото му, а след това по скулата и се скри някъде в яката на мръсно розовата му риза.
-Е, госпожице Даркфорест, какво Ви води отново в кабинета ми?- попита вече притеснен от мълчанието й, Тейд.
Сивите й очи се отместиха някак демонстративно, показвайки дълбочината и красотата си. Имаше нещо, известно на всички, в тях. Нещо толкова познато, че бе почти болезнено, докато човек успееше да си спомни. Бяха благи, някак нежни, но в същото време притежаваха животинската жестокост на ранена котка. Тъмните коси, почти абаносово черни се спускаха свободно по раменете й, чак до кръста, леко чупливи. Макар тъмнината им, те често преливаха в различни нюанси на тъмното и червеното на различната светлина.. Дългите й, бледи пръсти разрошиха кичурите коса, премятайки ги на една страна, сякаш неистово пречеха на зрението й, неволно падащи пред очите й.
-Зле ли Ви е, мистър Тейд? Не се притеснявайте чак толкова много, този път ще пожаля и малкото останала коса на главата Ви и няма да я подпаля.- спокойно обясни Изабел, навеждайки се напред така, сякаш очакваше да й каже нещо много интересно, а всъщност интересното се оказваше нейната част.
-Тогава сигурно не е и нищо важно, мис?- продължи съдържателя на дома, изваждайки бяла носна кърпичка с инициалите си, с която попи капките пот, избили в мига, в който момичето заговори.
- Знаете какво искам!- удари с малкия си юмрук по бюрото, ала това бе достатъчно, за да го разтресе и то да изскърца заплашително, карайки Тейд да се отдалечи възможно най- много от него.- Искам акта си за раждане, паспорта, личната карта и писмено разрешение, че мога да пътувам. И, разбира се, вече съм подготвила последния документ, само трябва да го подпишете.
Изтананика последните си думи в пълен разррез с намеренията си. Звучеше така, сякаш по- скоро му предлагаше от домашно приготвения си пай с ябълки. Лъжливостта на тона й, успя да успокои до някъде, потъвайки измамно в чувство на пълна безопасност, която го подхлъзна изключително много и можеше да му коства повече, отколкото можеше да си представи.
Изи извади от малката си кожена чанта снежно бял лист, върху който с калиграфски почерк, изключително красив бе написано всичко, което й бе нужно да гласи декларацията. Постави я на дървената повърхност и я приплъзна директно към господин Тейд. Дланта й за втори път се скри в дълбините на чантата и излезе от тях с възможно най- обикновената писалка, на която обаче си личеше името й, изписано с бяло злато, от претопената верижка на старинния часовник, който сега носеше в джоба си.
-Но...
-Не приемам отказ, господин Тейд, подпишете го, защото имам съвсем малко време, не ме бавете и аз ще Ви избавя от себе си завинаги.
Предложението й се стори прекалено примамливо за ограничената му мозъчна дейност. Пое светкавично пишещото средство от Жулиет и надраска първата буква от името си, правейки няколко завъртулки по краищата й, което трябваше да представлява подписа му. Изабел грабна листа в момента, в който писалката се отдели от хартията и изхвърча светкавично от помещението.

Ирландия, 2011 година


Отметна назад косата си и прекрачи бара на стария, порутен бар, който първоначално не даваше никакъв признак, че някой изобщо си и помисля да го обитава. Каубойските й, тъмни ботуши стъпиха на прашния под и оповестиха появата й. Имаше слаба структура на тялото си, но приятни за окото извивки, които я караха да изглежда някак доста по- голяма, отколкото беше. Излеждаше достатъчно пораснала, за да присъства в нечии неприлични мисли и представи. Коженото яке, обгръщащо я до кръста, придаваше особен сексапил на притежателката си. Ала в същото време, Изабел бе просто шестнайсет годишна тийнейджърка, твърдо решена да се завърне по особено грандиозен начин в родината си. Най- малкото бе проучила всичко около Нортфорд, осъзнавайки колко огромен потенциал имаше да седне на трона. Мислите ли, че не я изкушаваше? О, всичкото това живеене по домовете, откакто беше на три годинки, когато я изостави приемното й, уж семейство, тежеше на психиката й и я караше да се държи точно така, както не би отивало на заразителната й усмивка, искаше това, което знаеше, че едва ли би получила, но не пречеше да си извоюва поне титлата „ принцесата на татко”. От сега си представяше гръмнатата физиономия на всички, когато се появеше мълниеносно с доказателство, че е потенциална наследница на кралската кръв. Може би нечие сърце нямаше да издържи.
Бара представляваше жалко подобие на слабо посещаема кръчма, заредена с литри домашно уиски за старите, съсухрени сърца на скитниците, към които имаше чувството, че самата тя се присъединяваше в момента. Закрачи плавно към дървения плот, зад който се мъдреше прекалено младо лице за тази обтановка, извадена сякаш от стар филм на ужасите. Покатери се на един от бар- столовете и облегна ръце, надвесвайки се през плота, което я приближи още повече до човека с тъмни коси, но изключително миловидно изражение за призванието, което му преписаха преди няколко дни, когато издирваше някой, способен да я опъти. Саша Лесбърн. Дали това беше онзи опасен наемник, за който й говореха? Е, спази опътванията строго, както й бе наредено, значи трябваше да е той.
Повика го по- близо с пръст. Големият мъж изостави бърсането на паяжинестата чаша и също се опря на дървото с огромен интерес към новодошлата. Изабел почувства онези тръпки на несигурност, които протичаха през тялото й всеки път, когато имаше смътното чувство, че е загазила много сериозно.
-Казаха ми, че можеш да ми помогнеш, Саша.- заговори без да му мисли много много, с ясното съзнание, че може би не бе това нейния човек и можеше да се раздрънка прекалено много.
-Зависи за какво и дали ще можеш да си ме позволиш.- усмихна се присмехулно Лесбърн.- Да знаеш, че не се грижа за кукли бебета и не издирвам избягали барбита.
Тона му и изобщо държанието му я вбесяваше изключително много, което предизвикваше онзи странен блясък в очите й, който успяваше да накара повечето хора да замълчат и да се замислят над казаното, а после получаваше и достойно за кралска особа извинение. Със Саша обаче някъде успя да се препъне и да не постигне желания ефект. Сви устните си в една линия, почти обидена от отношението му, но в същото време се оказа изключително впечатлена от външния му вид, достатъчно, че да допусне думите му и всъщност да ги подмине така, сякаш бяха тъпа приятелска шега.
-Уверявам те, Саша, че след като успея ще мога да ти се отплатя двойно и тройно, само трябва да ме опътиш към едно местенце.- надигна се още повече, качвайки единия си крак направо горе и прошепна в ухото му дестинацията си, както и няколко условия, а миг по- късно се отдръпна, за да види кимащото му одобрение, което я задоволяваше напълно.


Обобщение и допълнителни факти:


  • Жулиет- Изабел Даркфорест. Вантермина решава да я лиши от фамилията Нортфорд, за да няма проблеми с нея и по- възможност никога да не я види
  • Веднага след раждането си, бива оставена в ръцете на младо семейство от Франция.
  • Пристига в Нортфорд през 2011 година, когато е едва на шестнадесет без да има представа и средства, с които да преживява.
  • Притежава писалка с името си от разтопената верижка на часовника, оставен й от Вантермина.
  • Хавиер няма никаква представа за съществуването й.
  • Спада към неизяснен биологичен вид, както и бащата на Краля
  • Спокобностите й широко обхващат магията и контрола над съзнанието.
  • Няма изградени вредни навици поне за момента.
  • Лик: Емили- Анна Герасимова



Последната промяна е направена от Juliet- Isabel Darkforest на Нед Яну 15, 2012 6:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Жулиет- Изабел Даркфорест

Писане by Амелия Нортфорд on Нед Яну 15, 2012 6:18 pm

Одобрена!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите