Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

It'z Vegas, baby! {9 years ago}

Предишната тема Следващата тема Go down

It'z Vegas, baby! {9 years ago}

Писане by Неро on Нед Яну 15, 2012 8:52 pm

До три часа трябваше да намери половин милион долара или щяха да му отрежат мъжеството и да го качат на пилона за знамена пред хотел "Александрия". Всъщност бе имал около четиридесет и осем часа, но повечето от тях бяха отишли на купон в един точно определен пентхаус с модели на бельо и плейбой момичета. Нямаше нищо против тях въпреки, че повечето бяха толкова руси, че да ти се отще да живееш... имаше материал за изследване и територия за забавления. Особено много му бе допаднало наличието на модели на Келвин Клайн и всичко вълчо в него просто бе затропало с опашка по пода, надавайки див вълчи вой. Да играеш и за двата отбора, теоретично погледнато, бе толкова благодатно, че почти се водеше болезнено. Сега разбираемо ли е защо часовете бяха отминали толкова бързо? Когато си безсмъртен И имаш прекалено много вредни навици времето бе толкова абстракно понятие, че с вековете чувството за него просто закърняваше все повече и повече и реално бе напълно безполезно да се търси някаква вода в неговата метафорична пустиня. Демонът отдавна считаше часовниците само за безполезен моден аксесоар- колкото по-неработещи, толкова по-добре. Сега носеше няколко- два на лявата и един на дясната ръка - и то в ярки цветове и с привидно гумена структура. Как тогава бе разбрал колко време му остава след като те очевидно по никакъв начин нямаше да заработят? Огромната плазма на хотела го бе уведомила мигове преди да нахлуе през огромните стъклени врати, влизайки царски и абсолютно домошарски в подтискащо огромното лоби. Мнозина го огледаха внимателно, било то с извръщане на глава или поглед с крайчеца на окото, но подобно внимание за него бе нещо съвсем нормално. Беше свикнал и дори не бе до външен вид- него го имаше, да, при това в такива количества, че лесно с помоща му получаваше всико - а до аура и това бе нещо, което повечето демони владееха. Нали основно съществуваха за да изкушават и докарват грехове? Беше съвсем логично да е един инч по-привлекателен от абсолютно всичко и бонус точки в случая получаваше от някаква далечна роднинска връзка с крайно сексуален демон- сукуба или инкуб. Беше сходно с господин Краля и ако не бе той нямаше въобще да знае, че има подобна кръв или каквото там се води в себе си. Нека не забравяме, че Неро бе същество с дарбата да подменя формите си с лекота, сякаш е просто мигване с клепачи и реално образ нямаше- всичко бе просто черна мъгла, ако позволеше всяка една концентрация да падне. Не знаеше дали е имал родители но щом му бяха намерили далечни роднински връзки с биологичен вид сходен с неговия значи не всички кораби бяха потънали. Само Титаник, но това си бе чиста боза. Мразеше Селин Дион и не смяташе да го променя като факт, евър.
Да зарежем русата лигла и да се върнем обратно към лобито. Един доста блед и очевидно изморен Неро се бе спрял на възможно най-централното място, впил замислен поглед в една колона от мрамор с розови жилки. Навън течеше късен следобед и небето бе започнало да потъмнява много деликатно, дните бяха прекалено къси за да търси логично стъмване. Дрехите му бяха смачкани и като че ли недовършени- с разкопчана риза и оголен торс върху който личаха разнообразни следи от сладък тормоз, панталон оцапан в неонова боя и боси крака бе като някоя суперзвезда, може би в рок индустрията, попрекалила със забавните смеси. Неро поне знаеше, че не е прекалил; при него такива неща нямаше. Нищо никога не бе достатъчно особено ако е бяло, можеш да го редиш на магистралки и влиза директно в дихателната ти система правейки чудеса от храброст. За момент го налегна изкушението да се премени в нещо малко по-кротко и може би дори обувки но тук щеше да привлече внимание използвайки силите си. Все още всичко му бе мъгливо и прекалено проблемно, но главното можеше да хване. Мантрата от "намери празно пространство" "избери си образ" и "текила" се въртеше като една много покорна слънчева система в главата му, използвайки го за убежна точка. Две от три щеше да изпълни от раз- още щом уж спонтанно се бе пъхнал в един от лъскавите асансьори водещи до небостържещата кула. На всеки етаж имаше помещение за прислуга, но те се отключваха само в определени часове от деня; тишината от тази част на коридора на седемнайстия етаж го наведе на мисълта, че сега е нацелил правилното време. Да се вмъкне вътре не бе никаква сложна занимавка- с правилното количество демонична сила всяка врата се отваряше леко, сякаш просто я е побутнал и пред мизерните камери на охраната би изглеждало крайно нормално... ако някой се загледа. На такива места обръщаха внимание на по-важните части от хотела и малкото му навлизане на забранена територия нежно би се изгубило абсолютно незабелязано от всички. Десет минути по-късно, разбира се, го бе изненадала млада и искрено шокирана чистачка и Неро с удоволствие я бе накарал да се опознае с невероятния му чар и дарбата да откопчава сутиени само със зъби.
До точно два часа трябваше да е намерил парите- горе долу в този времеви участък демонът невинно се бе заел да прави обиколка по обширните коридори в новите си "одежди". Момичето, тази млада и крайно чаровна рускиня, щеше да прекара известно време в сън, което значеше, че свободно може да се разходи из хотела приел лика й и свил доста небрежно служебната й карта... която по една или друга причина имаше дарбата да отваря всяка една врата. Чистачки- благословена порода. Наистина трябваше да намери пари а около него всичко бе пари. Просто няколко кражби от стаите, толкова високо в кулата всичко щеше да е заето от богаташчета, и всички органи щяха да са си на мястото му. Не че не можеше да се измъкне или да ги накара да пораснат отново- просто не му се искаше да е враг на господин Ротмън и неговият орден. Кражбата му се струваше скучно занимание но щеше по-бързо да го доведе до желаната сума. Не му се занимаваше с елитна проституция, щяха да го надрусат и да е насилван почти труп за около денонощие. Имаше да гони срокове, не можеше да се помайва чак толкова.
Подсвирквайки си, Неро се спря пред първата зелена врата(тук всичките бяха такива, отвратителна безвкусица) с окачена табелка за нуждата от хигиенизиране. Картата премина през датчика и се чу приветстващ звук, който отвори портата му. Какво се крие зад врата номер едно? Надяваше се да е ценно и по възможност с диаманти. "Рускинята" кротко се понесе из помещението, хлопвайки вратата зад себе си. Пред нея се изпречи просторен апартамент, който очевидно е коствал доста на заелия го. Мерна сак с вероятно лични вещи и сврачешкото в него го понесе напред, подкрепяйки го в тази археологическа разкопка.
avatar
Неро

Вид: : Демон //шейпшифтър//
Име: : Неро.
Възраст: : Неизвестна.
Дарба: : Шейпшифтинг.
Брой мнения : 126
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It'z Vegas, baby! {9 years ago}

Писане by ???? on Нед Яну 15, 2012 9:36 pm

Барни мразеше пустинята. Имаше нещо ужасно отвратително и отблъскващо в милиардите песъчинки, които винаги му приличаха на сговорна дружина микроби, готови да го тръшнат болен за няколко десетилетия. Мислите, че фокусниците не боледуват! ЛЪЖА! Градска легенда дори. Всъщност, имате право да наричате този интересен факт, заслужаващ да се мъдри на корицата на National Geografic, както си искате, все пак, предполага се, че имате свой собствен стил на изразяване, ако ли не - позволени са заемки. Та така, на кратко по темата: последния път, когато бе лепнал подобна гад бе на езерото Титикака, придружен от завиден запас бира, който преспокойно можеше да оттули нуждите на иракските войници за две години напред, дори можеха с малко от него да си купят и някоя по-елитна курва, но това тотално ни отвлича от лайтмотива на разказа ни. Та, онези достолепни, малки организми, които се предполага, бяха безмозъчни, бяха го атакували с такъв финес, че му се налагаше през десет минути с балетна стъпка да отскача до кенефа и обратно, понеже се чувстваше така, сякаш има мега махмурлук, траещ 40 дни под ред. Гнусна история, не мислите ли. Да, нямам и идея защо въобще я започнах.
Да се върнем във Вегас, където и всъщност се намираме.
Казиното вече бе пред банкрут, както всеки друг път по време на ежегодното посещение на Барни в града. По това време на годината целият окръг изпитваше параноичен ужас, придружен с панически атаки, чуеше ли от някъде да се лее реч с британски акцент. За последното десетилетие господин Ричмънд бе станал причина за тоталния фалит на 24 казина в региона и славата му се носеше като аромат на прясно изпечен пай сред пуритански квартал. Ех, пуританки, само ако знаеха мъжете им какви зверове са в леглото тези забулени в мистерия и порядки дами. Отново лирическо отклонение, извинете.
И така, Старк стоеше на масата за покер, държейки победоносно картите пред носа си, мърморейки нещо нечленоразделно, подобно на своята стара леля Селия, която можеше да спечели всеки конкурс по мърморене и вероятно бе единствения човек, който можеше да надговори Джей Лено.
След поредното раздаване казиното вече бе толкова закъсало по финансовия въпрос, че трябваше да използват буркана за бакшиши, за да се разплатят с хамалите, които щяха да дойдат утре, за да съберат мебелировката преди затварянето.
С партизанска песен на уста, понеже намираше руския език за много благозвучен и чудесен за акомпанимент на вечерта, Барнъби излезе от казиното със сак, пълен до горе с пари и последната пура за вечерта в устата. След толкова пушене утре речта ми щеше да е изискано подобие на издъхващ парен локомотив.
Озова се в хотела си бързо, след няколкоминутна разходка по булевардът, украсен с разноцветни тълпи от хора, ярък неон и звукове, които не можеха да бъдат описани с прости думи...дори може би и със сложни такива също нямаше да се получи.
В асансьора се озова с двойка на средна възраст, която можеше да се види на всеки ъгъл на града по това време на денонощието - мъжът бе пиян като руснак на 9 май, носещ избеляла хавайска риза, която можеше преспокойно да бъде обявена за престъпление за човечеството, а едната му ръка почиваше на целулитния задник на жена му, обута в пола стил "Див запад" или по-скоро, както самият Барни наричаше тези дрипи по-цеветущо - " И тогава кучето ме настигна..."
С облекчение достигна своя етаж и посегна към джоба на панталона си, от където извади картата и отключи вратата.
И тогава, о, свети ужас! Някаква руса мадама, приличаща по-скоро на секс кукла, отколкото на живо, човешко същество, се мотаеше лежерно из стаята му. Не предполагаше, че тя е тук като подарък от хотела за това, че е бил добро момче, следователно бе второто най-възможно нещо. Какво друго би накарало някой във Вегас да нахълта със взлом, освен мангизи.
- Хей! Сладурче! Това, което търсиш, е боя се, в моите ръце. - той кимна многозначително към сака, обмисляйки план за действие, защото ситуацията наистина го бе ударила като анимационен герой, пиано.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите