Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Преди седмица, покоите на Краля.

Предишната тема Следващата тема Go down

Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Фран Оксфорд on Нед Яну 15, 2012 10:00 pm

При споменаването на думата "изненада", в ума ви автоматично се задейства рефлекс, който дефинира понятието като нещо приятно, което би станало причина за вашето неочаквано щастие. Но не всички изненади са приятни, в това може да ви убеди всеки, но най-добре можеше това да стори Фран, който бе виртуоз, станеше ли дума за провалянето на мили моменти.
Както сега, например.
Заобиколен от половин дузина пухени възглавнички, които бяха станали причина за изтребването на една от последните защитени ята диви гъски в Кралството и ослепително бели чаршафи, които можеха да бъдат сравнени само с девствен сняг, сред призрачните, студени отблясъци на сребърната посуда, в която лежаха множество екзотични плодове, се бе настанил Оксфорд. Както подобаваше, разбира се, бе чисто гол, покрил само малка, неприлична част от тялото си със завивката, очаквайки своя господар да влети всеки момент, като зимна буря, отнасяйки всичко и всички по пътя си. Напоследък новините в двореца бяха трагични, а слуховете, които кънтяха зад всеки ъгъл, като изпусната монета, не помагаха особено на психичното благосъстояние на монарха, който от ден на ден изглеждаше по-вял и повехващ, като зимно цвете, зададено в жарък, пустинен оазис.
Очакванията на Фран не бяха напразни. Минути по-късно, сякаш планирано, в стаята нахлу Ник,с изписана на лицето му ярост, която видимо пълзеше по вените на врата му, отравяйки кръвта му.
- Ела, любими. - рече Фран, знаейки симбиозната от чувства, която това обръщение предизвикваше у краля. Беше гузно примирение от фактът, че той наистина изпитваше някакви чувства, примесено с раздразнението от слабостта, че не може да отговори подобаващо на Оксфорд, защото само една малка дума можеше да задейства часовниковия механизъм на бомбата, която Фран държеше като коз в ръкава си.
Магът се изправи, докато монархът приближаваше леглото и започна традиционното събличане, което отнемаше повече време, отколкото бе нужно на краля да е облече по принцип.
- Спокойно. Ще полежим, ще поговорим. Мускулите ти са напрегнати, имаш нужда от масаж. - топлият и мек кашмирен глас се опита да успокои сетивата на Ник, които страдаха неимоверно и май бяха готови да предприемат масово самоубийство. След ритуалното събличане, Фран придърпа краля в леглото и с една добре оттренирана хватка го събори по корем в леглото.
avatar
Фран Оксфорд

Вид: : Маг
Име: : Фран Оксфорд
Възраст: : too much for you to handle
Брой мнения : 15
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Robbin. on Пон Яну 16, 2012 2:26 pm

Адът си имаше име и за Никълъс Нортфорд в момента то беше "Седрик Файърнайт". Хм, как да обясним ситуацията? Когато имаш дъщеря, която реално не е твоя а просто някакво осиновено парче месо и това като тайна трябва да е известно само на теб и милата ти кучка, пардон съпруга, все пак не е леко да приемеш увеличаването на семейството с още един индивид. Сватба? Това бе толкова глупаво, че главата му бе гръмнала от опитите с много крясъци да втълпи на всички, че е така. Не можеше да понася господин ерцхерцога, камо ли да му позволи да влезе в кралското семейство с такава лекота и да се нареди за наследник на трона. Какво толкова, че дъщеря му имаше чувства и това уж бе някаква голяма любов? Копелето си беше копеле и не можеше да го търпи- в момента се изкушаваше да поръча екзекуция, но Вантермина предвидливо го бе накарала да обещае, че няма да го направи. Какво го държеше да спази даденото? Реално нищо, но гневът на Амелия не му се струваше удачна перспектива; щеше да е нещо скъсяващо живота. В момента можеше само да агонизира от силни и изпепеляващи емоции и да си търси изкупителна жертва; вече бе подписал две смъртни присъди на затворници и се надяваше до два часа да са изпълнени. Дори не би му доставило удоволствие да гледа, до толкова състоянието му бе тежко и животопровалящо. Мисълта, че някой някъде умира в негово име слава богу поне за малко щеше да го развесели, преди всичко отново да потъне в бездната на отчаянието. Защо се бе съгласил да приеме проклетото хлапе за свое и да му даде и име и бъдеще? По-добре с Вантермина да бяха заявили открито, че няма да имат потомство и бракът им реално е невалиден, след като не е бил консумиран; боговете бяха свидетели, че само веднъж бе докосвал жена си по някакъв малко по-провокативен начин и това дори не можеше да се зачете за нещо важно- ставаше въпрос за заветната целувка, с която делово бяха сключили съюза си под венчилото. И толкова. Сега грешките му пробиваха дупка в черепната му кутия с шпатула и не можеше да направи нищо. Временно трябваше да напусне сцената и да успокои нервите си преди да се е пръснал по шевовете. Струваше му се постижимо и в същото време... опасно окончателно в дебрите на безсмъртието дадено му по рождение.
Оттегляйки се в покоите си Ник щеше да потърси някакъв мир. Беше стигнал до частите в двореца, които принадлежаха само на него и коридорите бяха лишени от дразнители. Дворцовите стражи застанали на ключови позиции не мръднаха от местата си, застинали като някакви позлатени статуи. Тях не броеше за истински същества, камо ли да заслужават някаква душевност и частица от вниманието му- не ги забелязваше принципно и сега не бе по-различно. Огромните врати на покоите му бяха затворени, но не и заключени... което бе точно начина по който не ги бе оставил сутринта. Реално нямаше причина да се стига до ключ- нямаше кой толкова да влезе вътре а и да се намереше, то се предполагаше, че ще е някаква нинджа-наемник и дори няма да използва вратата. Вентилационните шахти бяха къде-къде по-популярни. Беше гледал достатъчно филми за да знае. Единствената причина, поради която оставяше заключено бе, че ако намери вратата в противоположно състояние ще знае кой точно го очаква вътре. Само една персона знаеше в коя ваза от коридорните е скрито орнаментираното парче желязо и как точно да го намести в бравата за да я отключи. Беше изключително нахалство но трябваше да търпи... отново и отново, в продължение на седмици. Необходимо ли е пояснение? Фран Оксфорд знаеше прекалено много, включително тайната на рождението на принцесата- в частност това, че всъщност не е с кралска кръв и прочее. Имаше и още, но това бе главното. Освен него още една персона бе наясно с тази малка гафова ситуация и наследникът на Баскервил щеше да заплати солено. С него можеше да се справи, не бе никаква заплата но Фран... бе замесен от друго тесто. В тази игра, която играеха от много време, може би дори години, бе заложено толкова много, че една погрешно дръпната връв лесно би задвижила някакъв метафоричен лост на масовото унищожение. Не можеше да го убие, все още не можеше. Великият крал бе сведен до покорно същество в лапите на отрепката и само времето можеше да му даде някакъв шанс да се измъкне от срамния цикъл. Все още това като информация не бе излязло от сенките, неизвестно за всички и мъжът се надяваше да остане там, далеч от грешни уши. Можеше да стане огромно мазало- по-сериозно от подронването на достойнството му, което получаваше всеки божи път щом се изправеше пред Оксфорд. Къде бе направил грешката, за да си заслужи този ход на съдбата? Може би не бе трябвало да му хвърля око в онзи клуб преди много време- тогава го бе пожелал и понеже винаги получаваше исканото сам бе задействал "проклятието". Реално не трябваше да види това секси парче самоходно месо след разгорещената им обмяна на ДНК онази нощ; вместо това като гръм от ясно небе Фран бе нахлул в живота му, нареждайки игралното поле за един доста сериозен обмен на предизвикателства. От както бе изкопчил информацията за принцесата наистина го държеше здраво в ноктите си и Ник трябваше да търпи. Той, всеизвестната персона гърмяща нервите си за почти всичко се изтезаваше редовно с наложеното му поведение на агънце. Как? Сам не разбираше, но това не значеше, че не изпитва див ужас. Напоследък една и съща ситуация зачестяваше все повече и повече. Оставайки напълно сам в една или друга ситуация Никълъс се натъкваше на следа от дрехи, водеща до един доста самодоволен Оксфорд. Понякога сам трябваше да ги сваля, понякога неговите трябваше да си заминат първи. Сега дори не се очуди на зарязаните навсякъде по пода фрагменти от чужд тоалет, нито от лежерно разложилото се в леглото тяло. Въздухът около собственото му се наежи още повече, показвайки завръщане на солидна доза гняв. Думите го задавиха и Ник не им позволи да се възпроизведат; защо да го прави след като всичко трябваше да е премерено и добре поставено в едно изречение? На марионетките наистина съчувстваше, макар и да нямаше време за подобни глупави хобита. Но наистина, да говори в момента бе безсмислено, защото играеха остаряваща и прекалено позната игра. Нито една негова дума нямаше да спре Фран да го лиши от дрехи бавно, уверено, разчитайки на допира малко повече, от колкото е прилично. Сако, риза, панталон, бельо. Всичко предаде Ник с лекота, падайки безшумно на пода, където да се окаже абсолютно забравено. Хоризонтът му се смени и предницата на тялото му се запозна с меките и много скъпи чаршафи, които бе напуснал по-рано сутринта. Мръсно русата му коса се зарови в компания с киселата му физиономия в някаква възглавница и мъжът я обгърна с ръце, представяйки си, че задушава надвесената над него персона. Ако получеше масаж щеше да се издрайфа; мразеше да докосват тялото му ако не става въпрос за секс или насилие. Всичко извън тези категории му се струваше абсурдно безсмислено и загуба на време и енергия. Само да посмееше, о, само дори да опиташе. Ник бе готов да хапе и то буквално, дори и да е лишено от финес като удар с брадва например.
- Мммнгх. - някъде от възглавницата долетя нечленоразделен звук, който в превод би бил само и единствено злокобно цинична псувня; беше се разсеял от темата с масажа за да се върне на... "любими". Какво по дяволите? О, сигурно бе наказание за нещо. Някаква странна зла карма. Садистично забавление. Сладникавите обръщения притежаваха забранени сили щом опреше до тялото му- караха червата му да се самоизяждат с една особено кървава атмосфера.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Фран Оксфорд on Пон Яну 16, 2012 4:53 pm

Пръстите му започнаха палавия си танц по линията на гръбначния стълб на другия мъж, подобно на онези две до болка познати хлебчета на Чаплин, които широката публика боготвореше.
- Знаеш, че изключително малко неща могат да ме направят нещастен, нали, Ник? Както на всички е известно, аз съм много позитивен човек, оптимистично настроен, винаги весел, но уви, днес не е така. И знаеш ли защо? Защото онази малка пачавра, която уж се води твоя дъщеря посмя най-нахално да ми държи тон. На мен, представяш ли си. Не знам от коя кофа за смет си я изровил, малко ме и интересува тази подоробност, но следващия път, когато мини мис Самочувствие реши да използва язвителния си език срещу мен, повярвай ми, много хора ще научат за нейния неаристократичен произход, който и без това се забелязва от далече. Дръж малката под око, и за Бога, научи я на малко обноски - нали се правиш на баща - дръж се като такъв, по дяволите! - след кратката си почуителна реч, която бе поднесена със солидна доза актьорско майсторство, Фран се отдръпна от краля и се излегна по бейски върху купищата пухкави възглавници, прилични на рошав облак и два пъти по-меки. Да, затриването на тези гъски си бе струвало.
Въздъхна тежко, сякаш бе прекарал деня, вършейки тежък полеви труд и посегна към сребърния поднос до себе си, грабвайки чепка черно грозде, отделяйки от нея зрънце по зрънце, докато не напълни шепата си.
- И още нещо, любими... Не искам да изглеждам алчен, нито нахален, но бе споменал, че имението ти край езерото е свободно. Чудех се, дали случайно не би ми направил честта да ми позволиш да се нанеса в него. В крайна сметка, персона като мен, толкова специална и прочее не бива да гние в онзи апартамент с размер на кибритена кутийка, нали така. - О, да, шантаж. Оксфорд го обожаваше. Беше неговата лична дрога. Намираше го дори за осмото искуство, стига той да бе добре поднесен. Обръщението му отново намекваше за скрит сарказъм, който магът често използваше като декорация на изпълнението си. В крайна сметка, целта обравдава средствата, колкото и клиширано да звучи това!
Той се претърколи, търсейки отново удобна позиция за близост с монарха и след като я откри, взе в ръка лицето му и допря до устните му едно гроздово зрънце.
- Кралят има нужда от сили, не искаш да се простреш немощен на сред площада, докато размотаваш този секси задник, нали така. - следващото зрънце отиде направо в устата на Фран, който звучно го сдъвка, оставяйки малка струйка лепкав, гроздов сок да се стече по устната му.
avatar
Фран Оксфорд

Вид: : Маг
Име: : Фран Оксфорд
Възраст: : too much for you to handle
Брой мнения : 15
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Robbin. on Пон Яну 16, 2012 8:12 pm

Най-гадното кое беше? Реално всеки път, щом досадникът се заиграеше с него тялото му реагираше предателски и голяма част от съзнанието му се пълнеше с розова мъглица, радвайки се на допира и сладкото напрежение. Сега тръпка бе преминала по тялото му и със сигурност не бе от допира на голата му кожа с леко студения въздух в помещението. Камината не гореше, но нямаше да рискува да вика прислугата за да се направи нещо по въпроса. Свидетели не му се убиваха, дори и да имаше момента в който те ще се водят полезни за един кратък период от време. По-добре да си стоят на леко студено, но това като мисъл го доведе към идеята колко лесно би могъл да се стопли ако просто се пресегне и придърпа по-качествено Оксфорд, възползвайки се от телесната му топлина и още нещо. Мисълта го накара да се възмути от това, че отново тръгва да решава всичките си въпроси с това, намиращо се между краката и реално пак се вкарва в проблемни ситуации. Нали заради това в момента не бе сам в леглото си? О, Вантермина разбереше ли за това вероятно би завършила денонощието религиозна и боготворяща боговете отговорни. Щеше да си умре от удоволствие разяждайки се отвътре и Ник можеше да си го представи толкова ясно, че отвътре го удари тъпа и неприятна болка, свързана предимно със стомашните му органи. Проклета да е кучката и проклети да са всички, дори това нещо в леглото му.
- Не е моя работа да я държа под око.- главата му се извърна така, че думите да не идват заглушени от камарата пух наблъскан във възглавницата, която прегръщаше така уверено. Сивите му очи в момента синееха по един доста стъклен начин и не издаваха какво реално му се върти в главата. Можеше да е всичко, наистина всичко, но Фран нямаше как да разбере- дори и да използваше лъжица за да му отвори черепната кутия и сам да потърси някаква логика. Гневът му не бе спаднал, но бе преминал в по-малко видимо състояние и в момента не можеше да се надуши по територията на тялото му. Е, ако се дръпнеше правилното "чекмедже" щеше да изпадне, но бе по-добре да не се постига като ефект, нали? Точно така, точно така. Колкото по-мирно, толкова по-добре и щом бе влезнал в състояние в което просто да е леден и да говори с малко вкиснат тон, то значи до няколко часа или съвсем щеше да се успокои или щеше да заспи. И двете бяха равнозначни в ежедневието му, макар и липсата на логично обяснение за това.
- "Малката" е достатъчно голяма да оцелява сама и да се оправя в жалкото подобие на живот, което води. Ако изборите, които прави я доведат до това да свърши с резнато гърло и в някоя канавка то това си е нейн а не мой проблем. - клепачите му се затвориха и се възпроизведе отегчена въздишка. Наистина смяташе това, което току що бе блъвнал като твърдение и това бе най-силното, което можеше да покаже като бащинска закрила. Не й ли бе дал всичко? Беше, така че да се оправя. Достатъчно зряла се водеше, или искаше да се води, и това значеше, че нямаше причина да се мести. Реално и не искаше, имаше по-интересни и важни проблеми на глава за да се занимава с някакво неориентирано хлапе, което като нищо общуваше на еднакви начала и с него и с Вантермина- кой нормален би постъпил така? Беше толкова крайно глупаво, че чак да се издрайфаш... колко ли ум имаше в главицата й за да я накара да си мисли, че това е нещо логично като отношение? Ако се присламчеше към неговата кауза би бил малко по-загрижен за нея но... едва и щеше да го види. По-добре да не се изнервя излишно хвърляйки усилия на вятъра.
Внезапно усети длан на лицето си и лек студен допир до устните си. Беше нещо влажно и малко и с особена плодова арома, която го удари моментално в носа. Грозде? Надяваше се Оксфорд да не се мисли за някоя наложница, която с радост пъха парченца плод в устата на своя собственик и господар, ухажвайки го със силно подправено вино и разголена плът. Голотата я имаше, двамата бяха в такова положение, но къде му бе чашата гъсто и много кърваво вносно? Виното винаги успокояваше нервите му и в покоите винаги имаше. Сега му се искаше греяно такова и както го приготвяше личния му опитвач- много люто и с канела.
Никакви свидетели, нали така? Да му се незнае, не беше честно. Надяваше се поне Оксфорд да се разкара в близките няколко часа, все някога щеше да се измори и да му омръзне да тормози своя уж господар. Ник отново въздъхна и се остави предложеното зрънце да отиде на правилното място, разтваряйки лекичко устни. Не можа да пропусне как за момент Фран задържа пръстите си там, за да може те да бъдат също бегло вкусени от Ник и по този начин да подразнят сетивата му с провокативен намек. Или не? Реално никога не можеше да бъде изцяло сигурен в това, което се върти зад чуждата глава. Не беше ли там всичко онова, което го спираше да спечели игралната партия? Клепачите му лекичко се отвориха, хвърляйки безличен поглед нагоре към натрапника в ложето му. Поправка, поканеният натрапник в ложето му. Не можа да пропусне следата от изяденото грозденце по чуждите устни, която го парна като нещо, за което трябваше да се погрижи. И в това имаше съмнения, че е случайно постигнат ефект и щом ръката му се изви така, че да обере с палец оставената "линийка" Ник присви очи с леко и все още неизяснено предизвикателство.
- Бих те попитал защо си тук, но съм убеден, че няма да ми отговориш. - би било прекалено лесно да получи истинска причина. - Разбира се, не и повече от безконечните изречения напоени със сладка отрова почти-неистини. Но сигурно има нещо повече от това да мрънкаш за абсолютно всичко свързано с мен? Дъщеря ми не е интересна тема, изтощението и нервите ми са нещо ежедневно от както се помня. Към какво се опитваш да завъртиш темата и защо съм убеден, че няма да ми хареса дори и малко?
Не махна изцяло ръката си и не прекъсна контакта между телата им. Задържа дланта си в началото на врата на Фран, оставяйки я да легне странично и да си намери удобно местенце върху предлагащата топлинка кожа. Очите му не падаха от чуждите, поддържайки напрегнат зрителен контакт. Какъв щеше да е следващият ход?

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Фран Оксфорд on Пон Яну 16, 2012 8:44 pm

Бе успял да раздрани Никълъс без дори много да се старае в това начинане. Определено можеше да счита това за своеобразен личен рекорд, който щеше да запише в личното си червено тефтерче - малка, прокъснана, няколковековна книжка, която събираше прилежно стари версии като добър, стиснат бирник. Много неща можеше да разкаже тя, ако попаднеше в ръцете на неподходящите хора.
- Милорд, нима очаквате да не ви тормозя с моите безкрайни изречения и присъствието ми, което не винаги намирате за досадно. Ами тогава нека ви предложа честна сделка, която би удовлетворила желанията и на двама ни. Да речем, че ми бе подшушнато, че постът на кралски съветник е свободен от доста време и прашасва като и вашия трон в момента. А Ваше Величество определено има нужда от такъв човек, защото както смея да забележа, изглеждате изтощен и тленен, лицето ви има цвят на восък, а очите ви са мътни като блато. - със сладка, упоителна загриженост изчурулика Фран и на лицето му се появи онази подмолна усмивка, която предшестваше всеки негов триумф. Той събра в едната си длан чаршафите, мачкайки ги нервно, сякаш се притесняваше от това, което бе на път да каже. Истината бе, че знаеше, че Ник изпитва почти нечовешка фобия и от неизгладени чаршафи, защото по природа бе педант и детайлите имаха власт над него.
- С една дума, Никълъс, искам да съм ти съветник. Да го направим по-лесно и скоростно и за двама ни, защото и без това закъснявам за следобедната си закуска с графа. За теб е изгодно да държиш устенцата ми затворени, а аз бих оценил малко повече власт в двора ти. Предполагам, че няма и зръце съмнение, в това, че мога да се справя с поста си, нали? Не от вчера ме познаваш и са ти добре известни моите "вълшебни" методи на действие. А и имам опит. Усмелил се да постави картите на масата веднъж, Оксфорд събра още повече смелост в себе си и без особено мозъчно напрежение, изви тяло, обекрачи това на другия мъж, прилагайки малко тежест от своята върху кръста му и с лукаво изражение се надвеси над монарха, приковавайки го към леглото с помощта на двете си силни ръце.
- Ако си добро момче, Ник, може много да се облажиш... - прошепна магът в ухото на безпомощния крал, който лежеше под него стъписан от бързо развилата се ситуация.
Фран бе на ясно, че пред него владетелят е слаб и физически, и психически, което поставяше още няколко златни звездички в неговата графа.
Торсът му сладострасно се прокрадна по-близо до този на другия мъж, докосвайки бегло кожата на Никълъс, която Фран забеляза, бе почти мътрвешки студена и магът отхлаби едва-едва желязната си хватка, в която бе пленил демона. Прилепи гърди към неговите, сливайки в еднинен ритъм както пулсовете им, така и телата им.Изглежда Ник бе зажаднял за нещо повече от игрички и изтощителни разговори, касаещи кралството му, защото една определена част от тялото му изискваше внимание повече от всеки друг път.
- Учудваш ме. До сега не бе споменавал, че грубата игра те възбужда, Никълъс.
avatar
Фран Оксфорд

Вид: : Маг
Име: : Фран Оксфорд
Възраст: : too much for you to handle
Брой мнения : 15
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Robbin. on Вто Яну 17, 2012 9:38 pm

Ама разбира се, беше просто. Този път поне бяха оставили в страни доста от обичайните обходни тактики на терена и се бяха впуснали директно в атака, размахвайки бойни знамена. Или поне Оксфорд бе направил така, Ник бе просто жертва в цялата ситуация и киселата му физиономия го издаваше много остро. Щеше да е наистина по-хубаво да решават проблемите си на бойното поле и то във времена много по-древни от настоящето. Тогава можеше да заповяда на всичките си войници да се впуснат в кърваво сражение докато сам дори не си мърси ръцете и е в щастливо далечна ситуация. Защо се бе родил толкова късно? Сега всичко се водеше на интелектуално ниво а в момента никак не му се напрягаше до такава степен. Може и да говореше остро и с опит да атакува на точното място но не бе в нужното настроение да излезе за битка в цялата си прелест. Не искаше да признае, но реално чувстваше умора и изтощението му се натрапваше все повече и повече с всяка изминала минута. Точно в този момент главата му се обади с едно наистина коварно главоболие, което го удари като пулсираща болка в слепоочията. Може би мачкането на чаршафите бе финалното ключе отключило портата на девицата-принцеса за да запознае господин рицар с долнопробна ламя с премахнати яйчници. Важното бе, че наистина болеше и от това не му ставаше по-добре. Някакъв стон напомнящ на ръмжене се измъкна измежду стиснатите в строга ивица устни и Фран можеше да го възприеме за негативен знак.
- Хм, само това ли искаш? Прекалено скромно, дори и за твоите стандарти. Трябва ти повод да се влачиш след мен денонощно и да имаш солидно алиби защо го правиш? В добавка ще живееш охолно, ще имаш достатъчно власт за да се разпореждаш почти царски и да ми вгорчаваш ежедневието. - Ник все още поддържаше зрителен контакт и в момента очите му най-после излъчваха някаква емоция, която да може да се различи от страничен индивид. В момента имаше странно на вид примирение умесено с добрата стара ледена фасада. Бе повдигнал едната вежда провокативно нагоре, извивайки я в дъга и всъщност в момента изглеждаше малко по-омекнал от преди няколко минути. Да не би главоболието да накланяше везните и да го караше почти да се примирява със ситуацията? Трябваше по-рано да се досети, че господинчото ще поиска нещо подобно от него. Постът наистина бе вакантен от както Кори не бе на клона по причини, които бе по-добре да не се обсъждат. Имаше много желаещи, но с Вантермина не се бяха спирали сериозно на нито една кандидатура. Реално ако зависеше от него би премахнал поста изобщо, носеше прекалено големи рискове... но питаха ли го реално? Обществото очакваше определени жертви от тях и да имат подобен навлек да им дава акъл през цялото време нямаше как да им се изплъзне. Отвратително.
Преди да успее да довърши логичната нишка на мислите си нещо тежко го затисна отгоре и тялото му го намери за наистина интересен начален стимул; как иначе да третира едно привлекателно голо тяло върху неговото собствено? Слава на всички налични богове, компроментиращ звук не успя да се възпроизведе и това лекичко спаси каквото там достойнство му бе останало все още. Можеше ли въобще да говори за такива неща в такава ситуация? Не смяташе, че има правото след като бе просто някаква мека глина без право на глас. И като заговорихме за мекота, омекотеност и пасивност някой точно определени части от тялото му не искаха да се подчинят и своеволно се бяха насочили в противоположна крайност, издавайки до каква степен не му е неприятно. Нещо в него отново прищрака, припламна и подкупи гнева му да се разбуди и излее по някакъв начин, бил той и минимален, в тази обстановка. Все още държеше ръка на врата на Фран, нали? Не я бе разместил въпреки промяната на позиции и сега по-скоро обргъщаше раменете му, след като се бе оказал в сандвич между нахалника и леглото. Просто леко извъртане? Да, точно това му трябваше. Ник хвана своят вероятно-съветник някъде в зоната на тила и разчитайки на елемента на изненада преобърна позициите им в леглото. Знаеше, че Оксфорд няма да го очаква заради наличието на прекалено много фактори показващи колкото изтощен трябва да е господин кралят. Слава богу, където тялото и физиономиите го предаваха можеше да намери утеха в демоничната си енергия и реално да я използва за нещо полезно. Можеше да благодари на родителите си, в частност Хавиер, че е получил толкова силни гени и с годините се бяха оказвали наистина полезни в разни ежедневни животозастрашаващи ситуации.
Сега, когато Никълъс надвисна заплашително над Оксфорд с ръка на колената му на лицето му се мъдреше дори някакво парченце самодоволност. Въпреки главоболието и нежеланието "да си играе" бе намерил някаква полезна връзка с цялата ситуация и лекото извиване на крайчетата на устните му скоро можеше да се превърне в усмивка.
- Но знаеш ли, може би трябва да получиш поста. Защо не? Може би би ми доставило удоволствие да ми служиш, кой знае? - защо не се бе сетил по-рано? Просто щеше да пробута този "проблем" на Вантермина и да остави кучката да се изнерви до толкова, че да плати на бърза ръка за едно убийство. После щеше да й купи нещо скъпо и блещукащо в знак на подигравателна благодарност и да се погрижи отново да се сипват щедри количества отрова във всичко, което й сервираха като храна и напитки. Фран нямаше особено близък контакт с нейно величаво досадие, така че вероятно на първо гледане би му допаднало като идея. Колко просто и лесно, нали? - Но първо трябва да направим тест. Колко жертви си готов да поемеш за да бъдеш съветник на кралското семейство?


p.s. Аз пак се разсеях, така че е кратко и безполезно. Почти ме е срам, но само малко xD

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Фран Оксфорд on Сря Яну 18, 2012 12:47 pm

- Знаете, че за вашето удоволствие, Ваше Величество, съм готов да воювам с всички възможни средства. - това беше онзи повратен момент в цялата малка схватка, в която бе време Фран да покаже на краля, че му е известен добре фактът, че Ник не е толкова добър боец, колкото му се искаше да вярва, че е. Нашият свиден монарх бе прекарал доста време в тренировки и бе завидно добър в повечето от нещата, с които се захванеше. Двамата с Фран имаха навика да прекарват доста време заедно, занимавайки се с по-екзотични спортове от рода на източни бойни изкуства или фехтовка. Но голямото преимущество в случая бе, че благодарение на тези следобедни тренировки, Оксфорд добре знаеше някои от най-слабите места на краля. С едно отработено движение, което въпреки всичко, му струваше много усилия, той се върна в предишното положение, в което държеше Никълъс в своя власт и леко облиза устни, приготвяйки се да говори.
- Колко жертви сте готов да поемеш ти, ако ми откажеш. Звучи ми страшно съблазнително и доста скандално, не мислиш ли? Хората се забавляват искрено на подобни жълти новини от кралската кухня, като произхода на безценната ти принцеса, например. - защо никога Ник не можеше да приеме фактите, такива, каквито бяха в действителност, а ги заменяше в ума си със своя фантастична версия на реалността.
Както сега например. Фран винаги бе с два хода напред в играта, но уви кралят наивно вярваше, че въпреки това може по магически начин да спечели съревнованието с помощта на боговете, късмета, съдбата и прочее приказни герои.
- Не мисля, че се намираш в позиция, в която отказът може да се приеме за отговор. - рече Фран и слепи телата им, усещайки магнитното напрежение, което това действие бе създало.
avatar
Фран Оксфорд

Вид: : Маг
Име: : Фран Оксфорд
Възраст: : too much for you to handle
Брой мнения : 15
Join date : 15.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Robbin. on Съб Яну 28, 2012 5:50 pm

- Грешиш, Оксфорд. - Магът може и да бе слепил телата им, но това не значеше, че ще получи това, което иска от подобно разместване по "игралното поле". Не точно сега, много благодаря. Лош момент бе избрал да прави опити да се добере до желаната цел дразнейки Ник с физическа близост от крайно интимен произход. Беше лека задача за краля да измести своето тяло, променяйки точката на тежеста така, че да се сдобие с пролука в която да протегне ръка и бързо да я обвие около чуждия гръклян. Движението бе змийско и много подло, беше последното, което Фран трябваше да очаква защото Ник рядко играеше по точно тези правила. И сега нямаше намерението да разчита до край на тях, беше нещо моментно и само необходимост, за да раздалечи телата им.
- Забавляваш ме в своите грешки. Последното нещо, което съм очаквал от теб, Оксфорд, последното. - Никълъс се усмихваше така, сякаш бе Коледа а той бе някакво малко хлапе, което току що е получило желан подарък а остават още много в шарени пакети, които тепърва ще бъдат разкъсани от нетърпеливите му ръчички. Дори в очите му се забелязваше блясък, който за кратък период от време бе изоставил умората на заден план и така променяше изцяло чертите на лицето му, правейки ги по-...зловещи? И това и още няколко нюанса на вродена физическа атрактивност, подобни физиономии наистина му отиваха много.
- Забравяш нещо много важно. Дошъл тук да ме изтезаваш в името на това да получиш скъпата играчка до толкова си се оплел в играта, че дори не ме изслушваш. Да ти дадох отказ за поста? Върни лентата назад, не съм. Просто те попитах дали си готов на жертви в името на това, нищо повече.
Ник вдигна победоносно вежди, ухилен още по-широко. Не си измисляше, не блъфираше, не лъжеше. Всичко бе така, както го бе представил той, а не проклетникът и от това сърцето му се топлеше. За сега това бе най-странното интервю за пост, което бе превеждал и въобще не можеше да брои това за Ейдриън... който не бе виждал от няколко дни. Къде се губеше и този идиот? Ако пак се бе замесил в някакви неприятности Ник щеше да му извие врата преди да дойде първата мигрена а такива около Ръката му винаги получаваше; Ейд бе истински магнит.


off: Нямам муза;

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди седмица, покоите на Краля.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите