Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Call me Harry Novak.

Предишната тема Следващата тема Go down

Call me Harry Novak.

Писане by Carson Matthews on Вто Яну 17, 2012 9:47 pm

Беше меко да се каже, че помещението бе задимено. Наоколо се стелеше гъста пелена от дим, през която беше почти невъзможно да се погледне. Удобен момент да се сблъскаш с някое момиче, за да ползваш прикритието като извинение да ѝ пуснеш ръка, разбира се напълно неумишлено. Завършеност на тази картинка придаваше омайния мрак, който бе обзел бара и придаваше на всичко и всички една по-чаровна и привлекателна страна. Потърпевш на тази жестока заблуда бе и фикусът в крайния десен ъгъл, който по чудо бе оцелял след като Джо Безръкия го напои обилно с джин, а една окьоравяла котка го сметна за тоалетна.
В дъното на тази неразбория от най-различни миризми и грешки на природата, на едно от сепаретата удобно се беше настанила висока фигура. Заради липсата на по-силно осветление, лицето на въпросната фигура бе забулено от сенки и черти бегло се различаваха. Виждаше се само една оранжева точица, сигнал, че мистериозния непознат в момента общува разпалено с цигарата си. Срещу него се беше привел хърбав мъж със свити рамене и клюмнала глава, който сегиз-токиз подръпваше ръкавите на надупчения си, износен пуловер и пристъпваше от крак на крак.
- Без повече отсрочки, Лу. – обади се един дрезгав глас, а непоколебимостта ясно прозираше в тона. Не беше въпрос, нито молба. Той просто оповестяваше пределно ясен иначе факт. Гласът принадлежеше на споменатия в началото неидентифициран пушач, който след изказването, отново дръпна от цигарата си, оставяйки дима да се просмуче в тялото му. Намираше се в един от нередките случаи, в които предпочиташе никой да не съществува за него. Бяха само той и цигарата му, насаме. Имаше нужда от тази интимност, за да си поговорят както те си знаят и той да излее гнева, който се бе спотаил в него.
Името му беше Карсън Матюс, макар малко хора да знаеха, че се казва така. Може би имаше нещо общо с факта, че от известно време насам – дълго време, ако трябва да сме честни – се представяше като Хари Новак. Конкретна причина да се подвизава под това име липсваше, или поне на пръв поглед. Разбирате ли, нелегалния бизнес изискваше анонимност в известна степен. Ето защо на седемнадесетгодишна възраст Карсън стана Хари и от тогава, та досега всички го наричаха така. Всъщност никой не знаеше историята му и мнозина се чудеха откъде се е пръкнал в града, но младежът не беше от разговорливия тип, особено що се отнася до миналото му. Разпитите не му се нравеха особено, главно защото нямаше с какво толкова да заинтригува останалите – самият той не знаеше много за себе си, или поне за началото на историята си. Помнеше годините прекарани с онези съмнителни типове в Хималаите по стъпките на Йети, пътуването на автостоп от Тимбукту до Сибир и дори времето прекарано в щатския затвор, заради онова недоразумение с патицата, бутилката шампанско и каменната статуя. Но от детството и юношеския си период? Нищо. Сякаш някой бе изтрил спомените му с гумичка. Всички го мислеха за потаен, но истината бе, че Карсън просто нямаше какво да сподели. Не че и изгаряше от желание де – знаеше малко за себе си, още по-малко споделяше.
Но да се върнем в настоящето в миризливия бар, където някаква долнопробна кабаретна певица безуспешно се пробваше да развесели клиентите и да запълни тишината. Ефектът беше наистина покъртителен, но ще обърнем внимание по-конкретно на двамата господа, които не изпускаха поглед един от друг. Разлика имаше единствено в емоцията на тези два чифта очи, единият суров и непреклонен, а другия – смирен и умоляващ.
- Стига, Хари, само този път. – примоли се правостоящия, срещайки най-сетне погледа на събеседника си. Само за да уцели със завидна точност момента, в който младия мъж се облещва невярващо и избухва в невъздържан и леко налудничав смях. Явно се намираха в някаква извратена шега, в която Лу се надяваше номерът с пазаренето да мине и някой да се върже на глупостите му. Карсън беше чувал това изказване хиляди пъти, последвано от най-различни и причудливи оправдания. Всеки се надяваше да си затвори очите за невниманието и несериозността им, но той беше прецизен в работата си, а и обичаше този бизнес.
Гръмкият смях предизвика у нервака Лу донякъде неочакваната реакция на гневен изблик. Така де, предполагаше се, че той ще стои мирен като послушно пале, нали така? Лицето му обаче придоби нездравословна червенина на остарял домат и след миг чашата пред Новак се разлюля и питието му доброволно изскочи от стъкленото си прикритие, само за да се настани удобно на локвички или лекета по околните предмети и персони.
Хари беше спрял да се смее. Развеселеното му изражение бе заменено с неразгадаема стоманена маска, а той самият бе наклонил глава на една страна, изучавайки пришълеца, досущ като дете с нова играчка в ръцете си. Лу отвърна на изпитателния поглед като също го огледа, отсявайки външните му характеристики внимателно. Беше достатъчно висок за възрастта си – която варираше някъде между двадесет и шест и двадесет и осем, заключи той накрая – и дори седнал му бе удобно да разговаря с правостоящи господа, без да криви главата си. Тялото му беше набито и даже без притежателя да заеме отбранително-враждебна поза, успяваше да всее респект у стоящия срещу него. Имаше непокорна тъмнокафява коса, която секаш живееше по свой си правила и имаше собствено мнение. Дължината ѝ трудно можеше да се определи с точност, защото ту се скъсяваше, ту магически порастваше за дни. В момента стигаше приличната дължина до рамото и всъщност ясно се открояваше на фона на бледата кожа на Матюс. Очите му пък бяха неспокойни и толкова искрящо сини, че на моменти на Лу му се струваше, че проблясват насреща му. Именно в този магнетичен поглед се криеше неговата сила: в един момент може да те приветстват с топлотата си, да те предразположат и да те подтикнат да споделиш притесненията си; докато в друг те стряскат с леденината си, принуждавайки те да забравиш всичките си намерения и цели, за да се подчиниш на волята на младежа.
Не ти бе нужна кристална топка, за да се досетиш, че точно в този момент Лу се страхува от тъмнокоското срещу него. И с право. Хари бе познат на всички с крайностите си, щом го изкарат извън релси – същинска бомба със закъснител от плът и кръв. Някои пък го определяха като грубиян, който потъпкваше всички ценности – и свои, и чужди. Беше циничен и дори не се стараеше да си мери приказките. В действителност избухливият младеж беше страшно целенасочен, с реален поглед върху нещата. Ако искаше нещо – преследваше го докрай, докато не намери начин да си го получи. Тайните схеми и подли номера бяха запазената му марка. И като споменахме схеми...
- Добре, – отвърна Новак след дългото мълчание. – но при едно условие. – само най-доближените, и реално несъществуващи, до младежа лица можеха да забележат тънката промяна в погледа му. Онова опасно пламъче, което се появи сякаш от нищото, с нечисти стремежи и без намерение да загасва скоро. Лу, за жалост, не беше от избраниците и се хвана за възможността като удавник за сламка.
- Разбира се, Хари, само кажи! Готов съм на всичко!
Щрак! Мишката се хвана в капана. Именно това бяха думите, които тъмнокоското само чакаше да чуе и беше излишно да описваме каква зловеща усмивка заигра по устните му.
- Силите ти, като гаранция. – изрече мъжа с такова спокойствие, сякаш обсъждаха дали не е забравил да нахрани котката по-рано. Това изискване дойде като гръм от ясно небе на правостоящата жертва и той се сбърка за момент, внезапно загубил ориентация. Изражението на Матюс остана все така безцеремонно ледено, давайки да се разбере, че той няма да отстъпи. За разлика от Лу, чиято нервна система и без това бе претърпяла фатални поражения през годините.
След дълъг и мъчителен спор – в който всъщност основния оратор бе нервака, а тезата му „Това е всичко, което имам” – Хари Новак спечели желаното съгласие. Сега беше просто въпрос на време.


/Aaron Johnson/
Истинското ми име е Карсън Харисън Матюс, но се представям и като Хари Новак. Ето зещо сега за всички съм просто Хари – нито повече, нито по-малко. Честно да си кажа, предпочитам това обръщение, отколкото някой подпийнал другар да се нагърби с нелеката задача да каже и трите ми имена без да си оплете езика или да изпадне в несвяст преди реално усилията му да са се увенчали с успех.
Рождената ми дата е 13 Юни 1836 година. Мястото е някъде в южна Англия, малко селце сгушено в полите на някоя планина. Истината е, че не го помня много ясно. Склерозата е подходящо оправдание, предвид годините ми, нали? Въпреки това, изглеждам на около 26-7 и доста представителки на нежния пол намират британския ми акцент за очарователен.
Вероятно се питате какво точно съм аз. Спокойно, ще сложа край на страданията ви – наричате вида ми фокусници. Не, не мислете, че ще извадя някой заек от шапката си или букет от онези нелепи изкуствени цветя. Но мога да ви накарам да виждате звездици и еднорози посред бял ден, наред с Мечо Пух и компания. С други думи, специализирам се в илюзиите.
Сдобих се със силите си нелегално, така да се каже. Като по-млад си изкарвах хляба с пласиране на дрога и бях нещо като подвижна заложна къща. Смеси тези две съставки в едно и ще получиш отговора на загадката как от обикновен хлапак се превърнах в това, което съм сега.
И още нещо – водят ме член на Орденът на меркурии. Все още нямам ясна представа за функциите на това чудо, но по-богати познанства никога не са излишни.

✓ Някога обичах и да яздя. Сега обичам да ям. Всъщност умея да готвя сравнително добре – поне не съм отровил никого до момента – и прекарвам доста време в кухнята.
✓ Китарата ми носи името Боб. Не защото съм почитател на Боб Марли или едноименното ястие. Просто не пожелах да затрудня сивото си вещество за нещо по-префърцунено и помпозно.
✓ Не мога да живея без цигарите си. А ако съм далеч от пияното дори за ден, ще изперкам. Не че има накъде повече.
✓ Имам влудяващият навика да си гриза ноктите, който не мога да изкореня дори след близо два века съществуване.
✓ Любимият ми цвят е черно. Видимо доминира в реквизита ми от дрехи, състоящ се предимно от дънки, ризи и потници.
✓ Обичам хаоса. Работя най-добре в него. Под напрежение също.
avatar
Carson Matthews

Вид: : Stage magician. Фокусник, сиреч.
Име: : Карсън Матюс, но се представя като Хари Новак.
Възраст: : Да кажем 27. След първия век отказа да брои действителните.
Дарба: : Pulls a rabbit out of a hat?
Брой мнения : 14
Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Call me Harry Novak.

Писане by Robbin. on Вто Яну 17, 2012 9:55 pm

Откачалка, пак мрънкаш без причина. Много хубав си е станал, на мен си ми харесва.
Are we gunna kill 'im?

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Call me Harry Novak.

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Яну 17, 2012 9:58 pm

По не-желание те осиновявам.... Идваш в моята група, прекрасен е! < 3


Кралю моля да го преместите, че аз ще си тегля коршума вече.!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Call me Harry Novak.

Писане by Robbin. on Вто Яну 17, 2012 10:01 pm

Еее начи, тамън оправих всичко xD Ей сега ще преместя. И не, ние не сме нахални администратори, които маркират територия, не.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Call me Harry Novak.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите