Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

[Gypsy]Мика.

Предишната тема Следващата тема Go down

[Gypsy]Мика.

Писане by Mica Nataliya Yula on Съб Яну 21, 2012 1:55 pm

I am:Noomi Rapace
Име:Мика Наталийя-Юла
Фамилия:Няма си, но може да ползва някоя част от името си ако чак толкова изпадне в нужда.
Възраст:Неизвестна;
Рожденно място:Нортфорд.
Рожденна дата: 17 декември;
Произход:Семейството й е с френски корени и родом от някаква местност в Прованс. Ясно си личи по акцента й.
Сегашно местообитание:Покрайнините на Нортфорд, но не се задържа на едно място за прекалено дълго време; опитва се постоянно да е в движение.
***
Ръст:Метър шестдесет и пет.
Приблизително тегло:Някъде около петдесет и пет килограма.
Основни физически характеристики:Тъмни очи и коса, добре сложено телосложение с поддържана мускулатура, мъргава кожа.
Отличителни белези: Нищо специфично, общата картинка е важна и вършеща работа в случая.
Видова принадлежност:Неизяснена. Всичко е това, което е докато не се докаже противното.
Физически заложби:Разнообразни умения в сфери с хладни и огнестрелни оръжия, бойни умения и etc. Тренирана е като наемник и дълги години си е изкарвала прехраната така.
Свръхестествени дарби:Познания в няколко сфери на магията и пълен контрол над тях; има нещо като пророческа дарба, която се проявява или в сънищата й или с помоща на карти и други способи да я измъкне от дебрите на подсъзнанието си като информация.

"Не си падам особено много по разпити."
"Да кажем, че това е по-скоро приятелско интервю, няма нищо опасно или особено страшно. "
Хвана го съмнението, че "страшно" е последното, която трябва да използва в случая след като събеседницата му бе с добре поставената слава на краен авантюрист и вечно спокойствие, дори ако светът свършва. По-скоро той изпитваше страх от нея и в същото време тази емоция се сливаше с крайно възхищение.
"Приятелите ми не ми задават въпроси." Тя го изгледа с особена острота с очите, потопени в много меки тонове на кестеняво. Не криеше, че е раздразнена от развитието на нещата но вече бе дала обещание и не можеше да го прескочи и пренебрегне толкова лесно. Да се мръщи, да показва раздразнение... това нямаше да му го спести но поне я бе накарал да говори и сега най-после щеше да получи необходимото. Собствените му очи игнорираха погледа, който можеше буквално да реже с особена инерция всичко изпречило се пред него и собственият му се плъзна по формите на тялото й, оглеждайки я цялостно. Не беше висока, но фигурата й добре компенсираше за това и я правеше много по-внушителна от колкото реално позволяваха пропорциите. Добре сложената гръдна обиколка с дълбоко деколте бе украсена с множество нанизи мъниста и метални плочки с орнаменти, които ако се загледаш представляваха малки рисунки с различни сюжети, продължаваха дори по тънките и прозрачни ръкави обгръщащи плътно ръцете й. Нямаше никакво съмнение, тази странна жена обожаваше разнообразните материи и бижута и спазвайки традициите на своите хора бе обкичена от горе до долу, така че всеки път щом мръдне да носи след себе си хипнотично подрънкване. Никога обаче всичките тези накити не изглеждаха прекалено и просто подчертаваха особената й и нестандартна красота- мургавата кожа, тъмните очи с бадемова форма, правоъгълно лице и буйна черно-кафеникава коса падаща на тежки къдрици чак до нивото на кръста й. Реално бе повече чаровна от колкото привлекателна но печелеше лесно почитатели и особения й и мистериозен характер привличаше "мушички" като с магнит и казан мед. Важен факт бе и че веднъж ако я запомниш, забравяне нямаше - особено ако си намерил нещо апетитно в тежкия й парфюм с примеси на индийско орехче.
"Аз съм по-различен от твоите приятели. Кажи ми името си" Писалката му заскрибуца по евтината и все пак ръчно правена хартия, от която бе направен бележника му. Беше го купил от разпродажба в един завод за хартия и реалко наистина държеше на него, колкото и мизерно да изглеждаше. Харесваше си му, а и бе преживял наистина много. Наполовина изписан, той в момента съдържаше огромно количество информация, част от която никога нямаше да бъде публикувана в малкия местен вестник, за който работеше. За един репортер от неговите висини да бъде принизен до позиция, в която да знае всичко и да не може да го използва бе унизително, но с годините се бе научил да живее с него. Нортфорд умело изменяше всички свои резиденти с хода на годините и ги нагласяше така, че да бъдат най-полезни за всички и все пак да не се набиват прекалено много на очи, привличайки ненужно внимание.
"Мика." Тя сви рамене и отпуши опрашненото шише от черно стъкло, наливайки си солидна доза от кехлибарената течност в малката чашка пред нея. Предложи и на него, но той отказа. Една доза от това му стигаше, втората би го докарала до размътване на съзнанието и така нататък. Не носеше на алкохол а това пред него бе домашно и наистина силно. Искаше да има ясна преценка за нещата след като най-после бе получил проклетото интервю и можеше да задоволи личното си любопитство за тази странна жена пред него.
"Малко по-подробно, моля те. Знам, че се подвизаваш като Мика Наталийя-Юла, което всъщност са все първи имена според обичаите на твоите хора. "
"Историята е дълга,"
жената му се усмихна лекичко, поднасяйки чашата до устните си. "и реално не знам защо проявяваш такова любопитство към абсолютно всичко. Наричай ме Мик или Мики, и остави останалото."
"Имаме време." Той също направи опит да се усмихне но мимиката излезе малко сухарска. Такива неща не му отиваха, за разлика от на нея. Цялото й лице се бе озарило и очите й бяха просветнали в малко по-топли нива, но това бе само някаква илюзорна ситуация, защото можеше да усети как зад думите й се крие намека да не прекалява с правомощията си. Не беше зловещо, но елемента на заплахата не бе мръднал и реално можеше да се досети защо като наемник тази жена бе имала знаменит успех. За да я накара да се отпусне и волю-неволю да му сподели повече от тайните си ръцете му отвориха папката от протрита пластмаса до тефтера, разлиствайки някакви листа за да измъкне едни точно определени и защипани с розов кламер. Беше единственият му, което не е повод за погрешни изводи. Показа й документите и си спечели въздишка и много бърз поглед. Точка за него?
"Рожденното ми име е Юла" започна тя, пресушавайки чашката си. Беше я задържала прекалено дълго време до устните си и като че ли я бе забравила, но сега щеше да има нуждата да се подкрепи с нея. Лицето й дори не трепна, когато течността прогори де що намери в гърлото й оставяйки огън и жупел с особена спиртна насоченост по цялата дължина на хранопровода й, чак до стомаха. "Оставих го от сантименталност, никога не съм го харесвала особено. Майка ми почина млада, много млада. " Мика погледна отново документите, преди да му ги върне. Познаваше добре съдържанието им- акт за раждане, свидетелство за изписване от болницата. Беше единственото доказателство, че животът й е истински и реално течащ; колко обаче бе изминало от тогава? Майка й бе паднала внезапно, след като бебето в корема й бе решило да излезе по-рано и противно на всички навици на нейните хора я бяха вкарали в болница. Документите издайнически говореха за това но каква бе точната дата? Тук мистериозно и безпричинно липсваха всякакви пояснения и никой не можеше да му отговори повече от това да не се меси и да не пита. По неясни причини нямаше намерението да заговаря за това- дали от страх пред нещо по-опасно от колкото се е надявал или нещо друго или просто от джентълменство(една дама не се питаше за годините) не знаеше. "Може би пет години след рождението ми? Не съм сигурна, помня много малко и от там насетне за отглеждане бях оставена да се оправям сама, с временни намеси на някой от чичовците ми." Знаеше за тях, всичките седем бяха прочути наемници макар и отдавна да не бяха сред живите по разнообразни и неестествени причини. Страховитите мъже си бяха приличали прекалено много и само татуировките покриващи различни части от телата им ги бяха различавали. За момент се запита дали и Мика няма татуировка някъде, след като е била изложена на подобно "образование". Не можеше да има съмнение, че е научила тънкостите на заята от тях, все пак дълги години се бе подвизавала в тези среди оставяйки ясен отпечатък в тяхната история.
"Наталия и Мика дойдоха по-късно като имена, всичките са подарък. Първото от мой брат, второто от моя сестра." Не говореше за реална кръвна връзка, по-скоро приятелска. В катуна в който бе отраснала бе нормално по-близките ти приятели да наричаш братя или сестри, това до колкото бе разучил бе доказателство за силната връзка между вас и ако не се лъжеше "свързаните" носят някакви отиващи си едни с други тотеми. Символи, символи и колко ли от нейните бижута в момента бяха свидетелство за подобни взаимоотношения? Не бе чак толкова запознат за да знае, но сега в момента му се натрапваше едно точно определено пред очите. Беше камея украсена с изумруди; наистина скъпо по изработка и стойност бижу. Как го бе пропуснал до сега? Беше закачено на колана й и явно го придържаше. Мика проследи погледа му и отново се усмихва, схващайки за какво иде реч. Главата й се разклати в знак на отрицание, което размести тъмните къдрици карайки ги да се разпилеят по раменете й с една особена агресивна завоевателност.
"Има време, ще стигнем и до там. Нека се върнем към детството ми, да? До шестнадесетата си годишнина, условно разбира се, живях спокойно и ..."


"Как стана главен наемник?" Беше друг ден, друга маса, същото място. Долнопробната кръчма в която бяха заседнали се бе умълчала и дори стандартните пияндета бяха кротки, което го очароваше. Така можеше да чува мислите си и да се наслади по-качествено на плътния й и много провокативен глас с лек френски акцент, който го караше да се замисля за разни не особено възпитани неща. Днес събеседничката му бе облечеа в много широка и свободно падаща рокля, пристегната само около талията й с огромен кожен колан, камеята отново бе там, здраво закрепена но останалите бижута бяха в разнообразен състав. Имаше много перли, вероятно изкствени защото на това осветление изглеждаха прекалено матови и безлики и в момента му убягваше да направи ретроспекция дали разпознава някое парченце от картинката, дали го е виждал и преди да виси от врата й или китките. Черното матово шише сега бе заменено с по-малко и зелено, течността в което бе рубинена и с натрапчиво сладка арома. Може би ром? Сега бе отказал въобще да се докосва до алкохол и учтиво бе отклонил предложението. Мика все още не си бе сипала и не можеше да разбере какво наистина е, трябваше да почака.
"Не знаеш ли? Дори малките деца са наясно с такива работи. Има гласуване в рамките на организацията и който събере най-много гласове... неизменно е господин победител."
"И това се повтаря?"
"Да, всяка година."
Тя бе печелила много, много дълго време. Знаеше, че останалите просто са имали прекалено голям страх и възхищение от нея, не друго. Дори и той още имаше тези смесени чувства всеки път щом я погледнеше, ако оставим настрани факта че го привличаше физически. Тя очевидно се досети за какво се опитва да намекне и очите й се извиха в дъга. "Просто късмет, нищо друго. Не е като да съм го искала.. но в началото ми харесваше. Беше нещо различно, интересно и добър повод да осъвършенствам уменията си и да направя социални контакти в не една сфера."
"И да се запознаеш с Хавиер Нортфорф?"
Изплю той, осъзнавайки прекалено късно що за грешка е. Мика го фиксира и за момент между тях бе съществувало само напрежение. Лош ход ли бе това или? Жената му се усмихна лекичко, изненадвайки го след определен цикъл от секунди и ... сърцето му продължи да бие. Кога бе успяло и то да застине? Наистина плашеща ситуация бе представлявала тази и слава богу, някъде там имаше една карма, която очевидно го обичаше за кратък период от време. Знаеше, че тази тема от която всъщност първоначално бе тръгнала цялата му занимавка по този въпрос бе много особено деликатна и засягайки я можеше да му отреже крилцата и да прекрати "сеансите". От колко време водеха тези разговори? Първоначално бе дошло като мъчение за нея но с хода на месеците бе започнала да се отпуска; понякога дори не говореха за нея а за него и помежду им бе започнало да се гради крехко приятелство.
"С него се запознах по време на .. бал? Може и така да го наречем. Беше преди много време и Хавиер бе за кратко в града, колкото да го удави в лошото си настроение." Очите й блеснаха и погледът й се зарея някъде в страни, очевидно ставайки сляп за заобикалящата ги реалност. Все още се усмихваше, но сега не бе приятелско и съвсем не-насочено към него. Имаше опасна нотка в начина по който ръбчетата на устните й се кривяха нагоре и някакъв намек за задоволство. "Накара ме да танцувам, можеш ли да си представиш? Остави ме в зимната градина с обещанието да го посетя отново другата вечер и да видя бъдещето му в картите си." Напуши я смях, чужд за него и носещ прекалено много веселие. "Когато му казах, че виждам само себе си в нещата, които му предстоят дори не възрази. От там насетне всичко се разви прекалено бързо."
"До сватбата ви?"
"Не, тя не бе по наше желание, само необходимост."
Мика сви рамене, тогава се бе налагало за дела, засягащи държавата а не нея. Сега нямаше дори желанието да се връща и се надяваше той да го схване като нещо, което наистина не го засяга и да не се опита да го разглежда по-подробно. "А и сам знаеш, не бе нещо продължило дълго време." От тогава интимните им отношения не се бяха подновявали и честно казано тя нямаше желанието това да се случи. Беше отминало, просто моментно 'пропадане' и толкова. Нищо повече. Професионалните им взаимоотношения все още бяха на лице и редовно си организираха срещи в една или друга обстановка, като помежду им заставаха нейните карти и напалените свещи. Нищо повече и всички си запазваха дрехите.
"Разбирам." той я изгледа подозрително но взе решението да не я провокира излишно, търсейки още информация. Можеше да почака момент в който е по-спокойна да говори и да разбулва мистерията на съществуването си за негово щастие. Мика отпуши шишето и щедро си наля в малката чашка, което го накара да се загледа там. Ром, определено ром.


Изявявала се като:
  • Главен Наемник в продължение на много години.
  • Съпруга на Хавиер Нортфорд и неофициално кралица, не е била коронована.
  • Крадец.
  • Съветник на Кралицата.
  • Главен гадател на кралския двор.
  • Надзорник над Ордена на антимона.

В момента е
  • Гадателка на свободна практика.
  • Собственик на котка.
avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите