Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Northford...a few weeks ago

Предишната тема Следващата тема Go down

Northford...a few weeks ago

Писане by Ivy Evine on Пон Яну 23, 2012 8:40 pm

Имах този навик от по-дълго отколкото можех да си спомня. Винаги когато вървях някъде, сама или с компания, си измислях различна мелодийка, която да ритмува с крачките ми. Използвах това повече отколкото исках да си призная, да не говорим че беше отличен начин да превръщам неловките паузи в разговора с някого, в не толкова неудобни за мен самата. Но евентуално дойде деня в който се научих, че тази моя практика не беше съвсем подходяща в съчетание с носенето на горещи течности и зяпането в посока на някое почти симпатично момче.
Четирите стени на спалнята ми бяха се превърнали в моят малък кафез и се чувствах изключително приятно и сигурно, докато хладилникът ми не се изпразни и не се наложи да напусна своето малко и уютно местенце. Магазинът за хранителни стоки беше достатъчно далечен, че да се налага да използвам някакъв вид транспорт, но реших да походя, въпреки че времето не беше слънчево или приканващо за разходки. Ходех мудно, а мелодийката ми беше необичайно скучна и ме отегчаваше, докато вятърът ме прорязваше, а пръстите ми се бяха вкочанили. И въпреки това се наслаждавах на свежият въздух и на новите лица които забелязвах по уличките. Помислих си че идеята да излезна от своята комфортна зона и да се запозная с нови хора не бе никак лоша, все пак напоследък не водех особено богат социален живот. Забелязах малкото кафене и веднага се насочих натам, доволна от факта че ще се стопля малко. Взех си макиато, абсолютно скучна бях в това отношение – винаги си поръчвах едно и също. Забелязах някакво момче, което съвсем открито ме зяпаше и придърпах якето си, така че да скрия тялото си. Усмихнах му се съвсем леко, докато момичето зад щанда ми подаваше картонената чаша. Обърнах се към вратата, като не изпуснах възможността да огледам момчето по-обстойно. Беше не по-възрастен от мен и определено изглеждаше добре. Отместих погледа си от него, обгръщайки чашата си с ръце, опитвайки се да стопля измръзналите си длани. там..рам..ту..ти..рам.. След едва осезаема част от секундата усетих врялото кафе върху кожата си, проникващо през якето и тънката ми тениска, а също и земята да изчезва под краката ми. След кратката ми изненада се оказах седнала на земята, с най-различни неща около себе си. Вдигнах очи и забелязах някаква жена, с която очевидно се бяхме сблъскали и чиито изглежда бяха вещите около мен. Изсъсках ядосано и я погледнах с убийствен поглед.

avatar
Ivy Evine

Вид: : човек
Име: : Айви Евин
Възраст: : 23
Дарба: : видения/пророчество
Брой мнения : 27
Join date : 23.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Northford...a few weeks ago

Писане by Mica Nataliya Yula on Вто Яну 24, 2012 12:20 pm

A що за вещи бяха? Крайно разнообразни и очевидно далеч от традиционното съдържание на една дамска чанта. Около нея се бяха разпиляли няколко наниза перли, два в червено, един в черно и един в бяло- този беше най-дългия и кръглите искрящи топченца бяха над сто по брой; имаше още някакво странно нещо на кожена връв, което приличаше на изсъхнало заешко краченце, два тома на език, който не й бе познат и малко напомняше на арабски по завъртяните и ситни йероглифни знаци и няколко колоди карти, тройно по-големи от колкото е стандартно за игрални парченца картон. Тези бяха омотани в копринена кърпа, но от сблъсъка тя се бе развързала и от едното й крайче се подаваше част от съдържанието- на гланцираната хартия, очевидно стара на вид, се мъдреха шарени рисунки с гротески фигури, някакви числа и.. още нещо. Това бяха Таро, древната игра на познанието, център на много кабалистични търсения. Очевидно всички тези предмети принадлежаха на особа с по-особена нагласа в главата и само един поглед стигаше на Айви да го потвърди. Беше се сблъскала с жена млада на вид, макар и с усещане за нещо по-древно около нея, витаещо като особена аура. Кожата й бе мургава с приятен златист загар, който добре подхождаше на очите черни като въгленчета и рошавата къдрава коса. Явно жената току що бе влязла в заведението, защото изглеждаше запъхтяна и по бузите й бе плъзнала лека червенина, вероятно идваща от студа навън. Не бе стигнала до разсъбличането и все още се водеше омотана от главата до петите с вълнен шал, тъмен кармин, който подхождаше на вталеното палто от разнообразни кръпки. Надолу Айви можеше да види бухналите поли на дълга пола, или дори няколко, и протрити сини кубинки. Определено особено на вид облекло, особено ако добавим и множеството пищни пръстени; това или бе някоя обедняла арабска принцеса или просто поредната откачалка хванала се здраво в идеята за спиритичното съществуване във Вселената.
Черните очи я огледаха със следа от раздразнение, и изненада, което бързо се претопи в съжаление. Не към нея, ставаше въпрос към цялата ситуация и прегрупирайки правилно тялото си в пространството Мика учтиво подаде ръка на повалената непозната, предлагайки й упора в изправянето. Лека усмивка пробяга по устните й свидетелствайки, че предстои едно стилизирано извинение; все пак в случая и двете имаха някаква вина но тази на гадателката бе малко по-голяма и я принуждаваше да вземе мерки бързо, за да запази кармата си в нивата на позитивното съществуване. С подрънкване на много обръчи с метално естество един в друг мургавата й лява ръка навлезе в полезрението на другата девойка, изглеждайки почти лишена от опасност.
- Съжалявам. - гласът бе плътен и с определено чуждоземен акцент, вероятно френски. Имаше го особеното носово заваляне на думите но те излизаха чисти и точно разбираеми. - Разсеях се.
Вещите й се бяха разпиляли, но да ги събере нямаше да е толкова сложна задача. Беше изпуснала мешката си по време на сблъсъка и няколкото предмета-бегълци го бяха приели като знак за начало на грандиозно раздвижване. Сега в момента лежаха разхвърляни и много любопитни погледи ги бяха фиксирали като нещо особено нетипично за спокойното заведение и мунданните им опити за съществуване.
avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Northford...a few weeks ago

Писане by Ivy Evine on Вто Яну 24, 2012 5:50 pm

Вече сигурна и чувствайки земята под краката си, огледах жената, чието извинение приех с леко кимване. Определено имаше странен стил, но не съм поддръжник на теорията че можеш да прецениш човек само по външният му вид...забелязах бегло вещите които се бяха разпиляли на земята, но ми направи впечатление че са доста по-различни от онова което една жена, макар и леко странна, носи в чантата си. Онова, което привлече вниманието ми обаче, бе лицето й. Приблизително висока колкото мен и определено по-здрава физически, жената имаше изключително непроницаемо лице. Очите й бяха тъмни, а и косата не отстъпваше в това отношение. Кожата и бе възможно най-близко до съвършена, и поне на пръв поглед можех да предположа, че бе по-възрастна от мен. Все пак при хората на моите години все още тук и там се забелязваха леки напомняния от юношеските години.
Тя се бе навела и събираше вещите си и като добър съгражданин се заех да и помогна. Все пак трябваше да бъда по-социална, следвайки преди-няколко-минутното си решение, а раздразненият поглед и откритото зяпане не бяха съвсем подходящи за целта. Наведох се с по-голямо желание, отколкото предполагах, защото ако трябваше да съм честна, мистериозната жена ме заинтригува. Подавах и различните предмети, без да им обръщам особено внимание, макар че любопитството ми ме тормозеше. Рядко случайните хора на улицата, или съответно в кафенето, събуждаха интереса ми, но въпросът „защо, по дяволите, носиш подобни неща със себе си?” ме изгаряше. Бяхме събрали почти всички причудливи предмети, когато забелязах на ръка разстояния от мен, тесте с обикновени (на пръв поглед) карти. Когато ги вдигнах от студеният под, забелязах причудливите картинки по тях и без съмнение това бяха карти Таро. Не бях виждала много подобни, но имах позната която се интересуваше от окултизъм и пре-дълго ми бе обяснявала за това как са били използвани преди векове и за какво служат сега, не че я бях слушала съсретоточено и като резултат, в момента нямах ни най-малка представа дали служат за разчитане на бъдещето, или не. По навик ги подадох към жената, но в последния момент ги дръпнах към себе си и се изправих рязко. Тя последва примера ми и когато погледите ни се срещнаха, се усмихнах многозначително. След миг, обаче, лицето ми се върна към типичното си изражение и казах тихо, но предизвикателно.
- Знаеш ли как да ги използваш? – попитах хвърляйки кос поглед към картите. Не забелязах нито кимване, нито някакво изражение, обещаващо отговор. Изглежда въобще не беше заинтересувана от моята особа, напротив, вероятно я отегчавах, но бях решена да постигна своето. – Да приемем че знаеш. Какво ще кажеш да ми се реваншираш за съсипаното яке...- осъзнавах че вината бе толкова моя, колкото и нейна, но какво пък? Щеше да е интересно как ще разчете бъдещето ми (ако въобще картите служеха за това). Все пак въпреки ‘дарбата си’ аз не познавах начин по който да видя собствената си съдба. А това определено ме интересуваше, все пак и аз като всеки човек, имах нужда от някаква надежда. Продължих с предложението си: - ...като ми демонстрираш как се използват картите? Ако пък не, винаги можеш да ми разкажеш за какво са ти всички тези причудливи предмети...Ако не съм прекалено любопитна, разбира се, но мисля че заслужавам компания докато изпия кафето, което ще си поръчам след секунда.
avatar
Ivy Evine

Вид: : човек
Име: : Айви Евин
Възраст: : 23
Дарба: : видения/пророчество
Брой мнения : 27
Join date : 23.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Northford...a few weeks ago

Писане by Mica Nataliya Yula on Пет Фев 03, 2012 12:14 pm

- Умеем да се пазарим, а? - Мика дори не трепна, когато непознатата й изложи своя боен план, вкарвайки я веднага в действие. Това й допадна- жената го осъзна внезапно и леката усмивка отново се завърна, настанявайки се този път за малко по-дълъг период от време. Сега тя изразяваше някакво задоволство и малко по-запозната персона щеше да улови, че екзотичната мургава дама в момента е очарована от това, че момичето с което бе имала неприятен сблъсък внезапно се бе оказало малко по-нестандартна в мисленето си и далеч от баналната русота, която имаха повечето млади мозъчета в последно време.
За момент се бе изкушила да преметне и изиграе момичето но бързо се отказа от идеята. Имаше вина в ситуацията и трябваше да си понесе последствията дори и да значеше, че трябва да се занимава с картите. Днес те й бяха особено антипатични след като бяха имали наглостта да й правят номера по-рано през деня и да й пречат да вижда ясно в спиритичното небитие. Мика бе решила проблема спиртно, прибягвайки до шише ром и много кафе но отново не бе помогнало. В момента я мъчеше леко главоболие като остатъчен ефект и картите като че ли й се надсмиваха. Поне всички разпилени предмети бяха на правилното място и циганката ги прибра на сигурно място обратно от там от където бяха изпаднали мятайки ги след това през рамо. Шарените картончета останаха между нея и непознатата като уверение, че предизвикателството е прието и сега им трябваха само освежаващи атмосферата сегменти. Мика се обърна към касовият апарат и обслужващия го индивид от персонала, готова да поръчва. На лицето й се мъдреше физиономия по-подходяща за укротяване на тигри и момичето зад щанда се смути искрено, свивайки се лекичко на място.
- Зелен чай с канела, мляко и лимон. - оповести с леко подрънкване тя, присвивайки очи. Тонът отиваше на физиономията и странно напомняше на един крайно известен мафиот в киноекранен вариант. Липсваха само памука в бузите за да се създаде илюзорното разширяване на челюста и прочее.
- Нн-н...и-идва. Ще... ще го донесем. - девойчето започна да заеква и да прави опит да се отдаде на изцяло водната си страна и да се изпари изцяло от картинката. За изненада на Айви още една странна реакция разцепи полезрението й- Мика се изненада от реакцията, която бе получила и веждите й се вдигнаха в две перфектни арки високо на челото й. Очудването й продължи няколко цели и доста пълнички минути които приключиха с вдигане на рамене.
Странната жена отметна кичур от къдравата си коса назад, пристъпвайки в страни от стресираната продавачка. Даде знак на Айви да поръча и това щеше да е ход преди оттеглянето им на някоя свободна маса. Не бе отворила темата за парите, но трябваше да стане ясно, че ще поеме сметката като някаква утешителна награда. Имаше някакви дребни пари в себе си и можеше да ги изхарчи играейки си на благородна. После щеше да свие няколко банкноти от портфейла на Брайдън и с това да покрие разноските си до края на седмицата. Беше по-лесно от колкото да харчи от спестяванията си, мразеше да посещава банки и да си играе на стандартен жител на обществото. То очевидно не я възприемаше като нещо позитивно след като постоянно изпадаше в настроения сходни с това на момичето-продавачка. Какво й бе направила Мика? Сигурно бе заради аурата й на бивш наемник; имаше нещо военно и понякога несъзнателно го осиновяваше като поведение. Хората предпочитаха пухкави зайчета и приказки за принцеси пред поукър фейсове.
avatar
Mica Nataliya Yula

Вид: : Unknown? Who cares;
Име: : Мика Наталийя-Юла, понякога се подвизава като Мик или Талия.
Възраст: : Again unknown;
Дарба: : Владее вещерство, контрол над елементите, гледа на карти?
Семейство: : Няма живи кръвни роднини, но е бивша съпруга на Хавиер Нортфорд и се води сродена с кралското семейство.
Брой мнения : 91
Join date : 13.01.2012
Местожителство : Land of invisible perverts;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Northford...a few weeks ago

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите